Google+ Followers

Thursday, October 16, 2008

списанието за антична философия и наука RHIZAI

Отдавна се каня да пиша тук за RHIZAI – списанието за антична философия и наука. Най-после го правя, защото наскоро във философското пространство “Проектория” се появи съобщение за класацията, която е направила Европейската научна фондация на списанията, издавани на континента.
От тях само две списания, които се издават у нас, са попаднали в класацията в група В – Archaeologica Вulgarica и RHIZAI.

Няколко броя на списанието могат да се разгледат на сайта на издателство “Изток-Запад”:
http://www.iztok.net/article280.html
http://www.iztok.net/article281.html
http://www.iztok.net/article282.html
http://www.iztok.net/article283.html

Идеята за издаването на списание за антична философия и наука се роди на първата учредителна среща на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия, проведена в Делфи през лятото на 2002 г. (За съжаление до скоро асоциацията имаше сайт, но не и в момента...)
Тогава бе сформиран и редакционен съвет: главен редактор Иван Христов и редакционна колегия Катерина Йеродякону (тогава преподавател в Оксфорд и Атинската политехника, а сега в Атинския университет), Ищван Боднар от Ейотвьош в Будапеща и гост-лектор в ЦЕУ, и Павел Грегорич от Загреб.
Първият брой излезе в началото на 2004 г. и излиза вече пета година поред с по две книжки годишно.
Заслуженото признание за RHIZAI, според мен, се дължи на няколко негови качества:
1. Всички статии в него се отпечатват след т.нар. “сляпо рецензиране”. Редакционната колегия изпраща кандидат-статията на рецензент, който не знае кой е нейният автор, а после неговите критически бележки и препоръки се изпращат на автора, който пък не научава кой е рецензентът. Обикновено авторите имат полза от тези рецензии, защото в тях дори и да няма сериозни възражения, винаги има някакви уместни забележки за нещо от цитатите или бележките, или библиографията. Има само едно научно издание у нас на философска периодика, в което текстовете излизат след рецензиране: това е годишникът на СУ. Но рецензентът и рецензираният се познават.
2. Списанието RHIZAI има отчетливо очертан двоен профил. Това е не просто списание за антична философия и наука. Това е списание за античната философия и наука, но интерпретирана в духа на аналитичната традиция.
3. Списанието RHIZAI е списание, в което са публикувани статии, критически обзори и кратки рецензии на книги от автори от много страни, при това не само от Централна и Югоизточна Европа (България, Гърция, Хърватска, Босна, Унгария, Чехия), а и от най-известните университетски центрове в англоезичния свят.
4. Автори на списанието са световноизвестни авторитети в англоезичната аналитична традиция на интерпретирането на античната философия като Михаел Фреде, Майлс Бърниет, Джулия Анас, Хеда Шегвич, преподавали дълги години в Кембридж, Оксфорд, Принстън и т.н.
5. Списанието има и тематични броеве, в което се отпечатват някои от докладите, представени на конференции. Например, конференцията върху “Тимей” на Платон, проведена в Дубровник през април 2005 г. и конференцията върху папируса от Дервени, проведена в Крит през 2006 г. са представени в отделни книжки.
6. В списанието се отпечатват обстойни критични обзори и по-кратки рецензии на сравнително нови книги, които, забележете, също минават през т.нар. “сляпо рецензиране” и при стриктно спазване на правилото – никога рецензираният автор на книга и рецензиращият да не са от една и съща страна, за да се избегнат всякакви възможни връзки и зависимости, и да се постигне максимална критичност и безпристрастност. Когато се рецензират автори от една и съща страна, особено ако става дума за сравнително малки страни със сравнително малко академични центрове много често се получава като в поговорката: “Халваджията хвали бозаджията, бозаджията – баничаря, а баничарят – халваджията”.
7. Освен всичко останало, някои от авторите, които публикуват в списанието, са или бяха известни и с пословичната си скромност, човешка стеснителност и нежелание да публикуват почти нищо. Това се отнася и за Михаил Фреде, и за Хеда Шегвич – Бог да ги прости, защото те вече не са сред нас, и за Майлс Бърниет, и за Джулия Анас – те пък да са ни живи и здрави!
Всеизвестно бе нежеланието на Михаил Фреде да публикува свои работи. За него можете да прочете в некролога, който преведох от “Таймс” и който бе публикуван в “Литературен вестник” в края на ноември миналата година:
http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1517
Към него добавих и няколко думи от себе си, които са ето тук:
http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1518
...
За Майлс Бърниет също се отнася максимата: Multum, non multa.
Което в този случай значи: Трябва да се публикува не много, а най-хубавото.
Например, статията на Майлс Бърниет върху мита в “Тимей” от брой 2 на 2005 година е публикувана, както той е отбелязал в последната си бележка към нея, след като той е представил основни твърдения от нея пред хиперкритични аудитории в Чикаго, Корнел, Дубровник, Флоренция, Харвард, Нотр Дам, Оксфорд, Филаделфия, Принстън, Станфорд и Атина!
Еми, как да не се купува едно списание, в което има автори, известни със своя хиперкритицизъм и самокритичност!
8. Както може да се прочете и от увода на редакционния екип от 1 брой на 2004 г., списанието ще публикува статии, критични обзори и рецензии на английски, немски, френски и италиански, като сред критичните обзори и рецензиите има и текстове за книги и сборници, издадени и на Балканите, но все пак от броевете, излезли досега, се вижда масирано доминиране на статии, обзори и рецензии на английски език и за книги, издадени на английски език в най-тежките академични издателства.
8. Не може да не впечатли и скромността на самата редакционна колегия. Главният редактор публикува свой текст едва в третия брой на списанието, който е от скромно по-скромно представяне на малък гръцки философски кодекс № 265 в Пловдивската Народна Библиотека. Ищван Боднар от редакционния екип също едва в третия брой публикува статия след многогодишни изследвания върху телеологизма във философията на природата на Аристотел; а другите двама в редакционния мотор – Катерина Йеродякону и Павел Грегорич – също едва в четвъртия брой, посветен на “Тимей”.
9. Разнообразието от автори също впечатлява, като за петте години на издаване на списанието има само едно име на автор на статия, което се повтаря – Михаел Фреде. Но, за съжаление, той не доживя да види статията си върху папируса от Дервени в нарочния брой на RHIZAI...
10. В списанието няма национален монополизъм. Макар че главният редактор е българин и то се издава у нас, досега има само една негова, при това, информационна палеографска работа в него и още една критическа рецензия от наш колега – написаното от Владимир Маринов за изданието на Порфирий, осъществено от колоса на платонознанието Люк Брисон.
....
Накрая, ще споделя все пак и едно съжаление.
За нещо, което ми липсва.
Липсва ми една чудесна статия.
Докладът на Горазд Кочиянчич “Кой говори? Кой твори?”, представен на Дубровнишкия семинар върху “Тимей”. Съвсем кратко резюме на неговата блестяща работа може да бъде намерен на сайта на магистърската програма по антична литература и култура:
http://masters-classics.dir.bg/
(Отивате на линка НОВИНИ и гледате в архива за новините от 2005 г., месец април.) Там е цялата програма на семинара.
Ще си позволя да напиша съвсем накратко и за него.
Горазд Кочиянчич е от Словения. Той е грецист. Години наред е работил номинално като библиотекар в Любляна, но всъщност ръководството на библиотеката и университета му плащали заплата, за да не прави по цял ден нищо друго, освен да превежда Платон.
И наистина го превел и издал.
Това е един от малкото случаи в света, в които един-единствен човек е успял да преведе и да издаде целия Платон. При това го е направил сравнително млад. При излизането на изданието е бил на 40 години.
Получил е огромна слава, всички в Словения го познават и поздравяват на улицата; сценарист е на няколко театрални постановки по Платонови диалози, играни на словенски сцени, а за 2002 (или 2003) година е бил избран и за мъж на годината в Словения! Дарили го със сребърна сабя...
За съжаление, Горазд Кочиянчич не публикува своя текст за “Тимей” в тематичния брой, защото прецени, че сред толкова аналитични интерпретации неговият херменевтичен прочит ще изглежда като бяла врана.
И така, тематичният брой за “Тимей” всъщност изглежда по-еднопланов, отколкото беше конференцията, докато тематичният брой за папируса от Дервени представя съвършено различни подходи при интерпретирането.

Да са живи и здрави колегите, които правят RHIZAI и да продължат все така!

No comments: