читател, коректор, редактор

Днес фейсбук ми напомни, че преди четири години съм се похвалила с новия домашен любимец. Краси бе подарен на Теодор за неговия рожден ден на 18 декември 2012 г. и живее вече четири години с нас. Противно на очакванията ни не избяга. Живеем на нисък етаж и от едното балконче може да скочи на гаража под нас, а от другото балконче - на ореха или на липата срещу апартамента. Така избягаха първо Люси, а после Мъри преди години. Каквито и грижи да полагат стопаните за своите домашни любимци, желанието за общуване със себеподобни живи същества надделява много често и особено при котките, ако жилището им е на висок етаж, опитите за бягство могат да завършат лошо.
Краси не се изкушава вече малко повече от четири години да пробва как е навън, може би и защото свободните котки в околните дворове намаляха.

А и децата вече са по-внимателни с него. С Люси и Мъри се отнасяха понякога като с играчки, а на тях това не им се нравеше.

Освен това е много зает. По цял ден каталогизира и преглежда книгите у нас, защото от малък му хареса да е домашният библиотекар.

И последно, но не и по важност: Краси внимателно чете всичко, което пиша на лаптопа. Е, понякога е разсеян, защото се преуморява от тежката библиотечна работа, а аз често съм уморена или недоспала, затова понякога остават грешчици тук-там в написаното от мен.

От негово и мое име честитя новата година и пожелавам на всички, които се отбиват тук:

най-вече здраве, щастие, любов и вдъхновение!

годината и пожеланията на Красьо

Озовах се в дома на стопаните преди една година през декември, когато бях още много малък.

                                 В последните часове на 2013 година и аз ще направя своята равносметка на изминалата година, като всички сериозни и отговорни котки по света: най-много от всичко четох книги, прочетох почти цялата библиотека на стопаните ми.

Ако става дума за нещо по-занимателно и популярно, което мога да препоръчам на всички четящи по света - ето, моят избор е Светоний, "Дванадесетте цезари".

           Но освен това бършех редовно прах и почиствах стъклата на библиотеката.

         И поради всичко това, ако трябва да поставя на най-високо място някой от мислителите, които прочетох през тази година, несъмнено това е Платон.

         Затова най-често се затварях в онзи шкаф от библиотеката, където са неговите диалози.

Разбира се, бях пръв читател и критик на всичко, което пишеха стопаните.

     Също така, покрай албумите от разни музеи и галерии, се заинтересувах и от изобразителното изкуство. Ето, това е моята любима картина. Понякога я съзерцавам с часове.

Нарисувана е от Веселин Праматаров и от нея духа мистралът на Прованса и Арл.

                                           

     Всяка вечер проверявах какво се вижда нощем от малкото прозорче на кухнята.

А денем наблюдавах мацките по улицата, но засега оставам да живея при стопаните, пък по-нататък не се знае знае ли се дали се знае....

Контролирах и вкусовите качества на водата на цветята, макар че малко ги ревнувам...

Преглеждах някои записки и конспекти, и все се чудех защо ли им е толкова много четене и писане на стопаните.

                                   Интересно ми беше как пере пералнята и не се плашех от центрофугата.

-

 Е-е-ех, с пианото не напреднах много. Само "Котешкия марш" научих, но все пак аз съм по четенето, а не по свиренето.

 В горещите летни дни си стоях на сянка под цвете на балкона, а даже и сега си почивам понякога там, понеже още е топло. От миналата година не си спомням какво беше това снегът, защото бях много малък. Стопанката казва, че само на Витоша засега има малко сняг.

С една дума: през 2013 година си живях царски и господарски, и на всички пожелавам

здраве, спокойствие, щастие, и много време за четене, писане, музика и изобразителни изкуства, а и всякакви други радости и наслади!

Щастлива Нова 2014 година на всички близки, приятели и посетители на блога на стопанката!