на празника на свети Димитър - снимки от неговия град

за Стагирите на Аристотел

В античната философия почти за всичко има най-малко две различни, но еднакво убедителни и еднакво аргументирани твърдения.

Това е едно от изказванията, с които шокирам някои от студентите си почти всеки първи час, когато започвам преподаване с нова група.
Така беше и вчера, когато започнах лекциите, или по-скоро семинарите с новите колеги от първи курс задочно обучение.

Обещах им днес да им сложа малко снимки от двете места, които претендират да са родните места на Аристотел - едното е на брега на морето на източния залив на Халкидики, а другото е около 20 км навътре в сушата.





В подкрепа на това твърдение се посочват ето тези останки от стена, която е била част от пристанищно съоръжение.





На преден план Николай Гочев - един от двамата преводачи на Аристотеловата "Метафизика" на български, заедно с Иван Христов.
(Николай е преводач и на произведения от Софокъл, Ориген и Свети апостол Павел).





Другото място, което също се казва Стагира - намира се сред прекрасна планинка с широколистни дървета (най-вече кестени, бук и дъб) и за него повече хора са убедени, че е родното място на Аристотел.

Днес тук има парк, в който, както си му е редът, има статуя на Аристотел и няколко експоната, които показват някои от най-важните изобретения, породени от Аристотеловата философия на природата...




... като, например, компаса, слънчевия часовник и гигантската стъклена лупа или вдлъбнато огледало, чрез което фокусирането на слънчевата светлина за секунди подпалва сухи листа и съчки. (Това последното обикновено се свързва с Архимед, но Аристотел пръв е обосновал защо става така)

Всъщност, както и за много други неща, Аристотел не е откривател или изобретател в абсолютния смисъл на думата.
Той не е първият човек на земята, създал и използвал слънчев часовник, компас или лупа.
Нито пък той е създал олигархията и демокрацията като форми на обществено устройство.

Само че така е обяснил всичко това, а и още много други неща, че е останал за традицията като Философа.





Това китно градче с възрожденски къщички е днешната Стагира.

В близост до парка на Аристотел има само една полуразрушена кула, но това не е никак странно, като се има пред вид колко пъти старата Стагира е била опожарявана до пепел още в античността...




В парка на Аристотел на камък са издълбани и някои от основоположенията на неговата теологика и физика, сиреч на първата и втората му философия, на философията за божественото в битието, и на философията на природата.

Като например ето това твърдение, което е основен обяснителен принцип на аристотелизма, томизма и неотомизма.




А ето и слънчев часовник, който показва кое време от денонощието е, и кой месец и ден от годината е.

Заключение: и двете места може да са родни на Аристотел, защото наименованието на гръцки е в мн. число - та Стагира, както впрочем в мн. число е и името на Делфи, и на Атина.
И което е още по-важно, когато едно селище има пристанище на морето, и двете места могат да имат едно и също име.

Както "Зограф" се нарича и българският манастир на Атон, който е навътре в сушата и не се вижда от морето, така и неговият пристан на западния бряг на полуострова.

Затова може би и Стагирите са две: на едното място е било градчето, а на другото - пристанището му.

най-близкото Егейско островче...

... се казва Амулиани.

Е, може би Тасос е по-близо до Пловдив, но Амулиани е още по-близо до София, отколкото Тасос, макар и с няколко километра. Особено ако се мине не през Кулата-Промахон, а през новия граничен пункт и после - през североизточната част на Халкидики.

Амулиани е малко и чаровно, и все още неизвестно у нас.

Затова днес ще ви разкажа малко за него.

Намира се между втория и третия ръкав, сиреч между Ситония и Атон, и дълго време е било собственост на Ватопедския манастир, но от 20-те години на миналия век на него си живеят целогодишно около 1000 души, а напоследък и туристите са разкрили природния му магнетизъм.



Това е малкият пристан Трипити.
Той е спирка на автобусите от Солун до Урануполи. От Солун, при това с автобус, който има десетки спирки, до него се пътува за около два часа и петнадесет минути, а от Урануполи - 15 минути.
Малки ферита кръстосват през летния сезон на всеки половин час от Трипити до Амулиани и обратно.

Пътуването с ферито е 15 минути.

И както всичко останало в обществения транспорт на Елада и Халикидики, не само че е отлично уредено, безопасно и достатъчно редовно, но не e и скъпо.
Билетът за отиването дотам с корабче е едно евро и половина, отиване и връщане - три евра.
Таксата за преминаване на джип или лек автомобил е девет евро.

На островчето има и къмпинг, на който цените за всичко са същите, както и на нашето бетонизирано Черно море.




...ако някой иска да ходи на плаж по коларски път през маслинова горичка и покрай солено езерце - ето, Амулиани, под носа ни...

... а като си спомня, допреди няколко години и на Синеморец все още имаше природа, но вече я няма и там...




... тези ярки лилави, цикламени, карминени, виолетови и оранжеви цветя по северните Егейски острови - и останалите цветове на дъгата се борят за присъствие сред цветовете на морето и небето...






На островчето има няколко уютни барчета и кафенета, но и традиционните псаротаверни, като тази, която предлага - както можете да прочетете на менюто - рибени кюфтенца, пълнени калмари, миди в лук на тиган, октоподи, приготвени всякак, и едно нещо, което така и този път не го разбрах какво е, сардела пандремени, сиреч омъжена сардела. Какво ли означава това в кулинарията - ако е живот и здраве, ще разбера някой
друг път, някоя следваща година.
(От всички тия морски дарове най-обичам октоподи.)

Тук покрай другото ще вметна, че морските дарове - миди и калмари, сепии и октоподи, и прочие соленоводни безгръбначни - не се броят за животни и са разрешени за ядене и по време на пости.



Как палмите цъфтят и прецъфтяват.




А това е корабчето "Ксениа Мария", което няколко пъти на ден кръстосва от Амулиани до Упануполи, но също така и то обикаля около манастирите от отсамната страна на полуострова.

То само външно се преструва на корабче от Византийската империя.
Като го гледах с каква бързина се стрелка насам-натам и как светкавично маневрира на миниатюрните кейчета, отвътре със сигурност то е най-модерното от всички в Атонския залив.

post scriptum:

Преди няколко години, май беше през 2005, бяхме тръгнали с децата на море от Стара Загора към Созопол.

Като се качихме в автобуса, видяхме там Светла и Кристиян Енчеви, така че и те могат да разкажат за това комично пътуване, ако си го спомнят.

Малко след като потегли от Зарата, автобусът се повреди, останахме няколко часа на шосето, после от Бургас беше часове наред невъзможно да се качим на какъвто и да било автобус или маршрутка (защото в нашия автобусен транспорт хората са натъпкани като сардела, макар и не пандремени) и все пак след 12 часа пътуване от Зарата, пристигнахме в Созопол с такси.

Затова, предпочитаме за почивка през лятото Елада.
Специално Халкидиките нито са далече, нито е по-скъпо, отколкото на Черно море и освен това в автобусите им има климатици и стюарди.

Всичко е уредено така, че да можеш да почиваш и всеки ден да пътуваш лесно и удобно - било с автобус, било с малко фери, с корабче или лодка;
на плаж или на културен туризъм или на поклонническо пътуване, без да ти трябва автомобил.

Няма многоетажни бетонни сгради.

Има Природа.

специално за Петър Топуров - Урануполи, Атон, на прага на монашеската република

Петре, честит празник на Рождеството Богородично, който ние празнуваме днес, а на Атон - след 13 дни. Край нямат тия разправии календарни...

Снощи се върнахме късно през нощта с влака от Солун и сега слагам някои снимки от Урануполи - вратата към монашеската република на Атонските двайсет манастира.
Утре ще добавя и текст за това как се стига до там - с влак и автобус, и как и с какви корабчета се разглеждат и посещават тези места. Е, ние жените, можем само да ги зърнем от корабчетата, но пак има какво да разкажем...



И така, днес продължавам с инфо за Петър, но и за всички, които могат да се заинтересуват:

*от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или "крачета", както ги наричат съседите, на Халкидиките - Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.

**Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.
Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.

Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.
На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за Петър и неговите колеги-студенти, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева - също толкова, колкото от София до Зарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.
От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина - защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира - родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост :-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Билетът за автобус от Солун до Урануполи е 12 евро, в двете посоки 24 евра.

***Известно неудобство има само в това, че в Солун же-пе гарата и автобусната гара не са наблизо и трябва да се пътува с автобус или с такси, което струва 6-7 евро.

А на снимката отгоре виждате една от няколкото много малки улички на Урануполи и то тази, която е покрай пристанището - на табелата горе вдясно, която е в синьо с бели букви, както виждате, пише

"Агиоретикес грамес - иситирия", сиреч "Светогорски линии - билети".

От това място могат да се купят билети за корабчетата и фериботчетата, но могат да се купят и при качване.
Цената им е различна, в зависимост от това до кое от малките пристанища или пристани се пътува.
От Урануполи до пристана на Зографския манастир беше едно евро и нещо.
Самият пристан на Зографския манастир го виждате на най-горната снимка на поста за пътуването покрай тях.

*А билет за туристическо корабче, което обикаля за три часа около манастирите от тази страна, но без да акостира на нито един пристан, струва 15 евра.

На другите кораби-фериботи, които возят пътници и товари и спират на всички пристани от Урануполи до Дафни, също могат да се качват жени, но те си остават само на корабите.

Всъщност, не е точно да се каже, че корабчетата "обикалят" полуострова, защото още преди 25 века, когато ветровете и теченията разбили корабите на персийските агресори в Атон, станало ясно, че този полуостров е изключително опасен за заобикаляне.

Който иска да разгледа или да посети манастирите, които са на източния бряг, тръгва с корабче от Йерисо(с), което е на около 20 километра по на север от Урануполи.





Децата на корабчето се изреждат на връщане да въртят руля и да го "управляват".





Урануполи откъм морето. В средата е византийската кула, която е музей.




Стените на кулата са солидни.





А тук Николай ме е снимал на едно от балкончета на кулата-музей.
Тази уличка, която се вижда отдолу, се превръща в коларски път и по него минават мъжете, които влизат в монашеската република по сушата.
Който иска пеш да обикаля манастирите, може да си купи тояга за опора от Урануполи.



А тази снимка я направихме в неделя, когато за последно ходихме там (бяхме отседнали в малък хотел в комплекса, който е на три километра от пристанището).

Слагам я тук нарочно, за да се види какви корабчета стотици пъти на ден свързват десетките гръцки острови и пристани - през лятото по-често, но и през другите нетуристически сезони достатъчно често и безопасно.

Мъчно ми е за хората, които се удавиха в Охридското езеро, тръгнали на поклонение към "Свети Наум". Бог да ги прости!

Но това е заради безобразието да се пусне някаква антика от преди десетилетия да плава и при това да вози пътници!!!

Видях снимки на въпросния "кораб" Илинден. Какъв кораб е било това?!? Една черупка, която отдавна е трябвало да отиде за старо желязо...

А на снимката по-горе вляво се вижда ферито "Свети Пантелеймон" от Светогорските линии, което на най-долната си палуба качва коли и камиони, на горните две - посетители на манастирите и само разглеждащи туристки.

Ферито сутрин тръгва към пристаните на западните манастири в 9.45.

В дясната част на снимката най-голямото бяло корабче е туристическо - от тези, които за три часа стигат до Дафни и се връщат обратно към Урануполи.

μονες του Αγιου Ορους Αθω

всички снимки на този пост са направени от Николай Гочев, на 31 август 2009 година, от корабчето "Капитан Фотис"

διακοπες στην Ελλαδα

στη σκια του ορους Αθω