Google+ Followers

Monday, May 29, 2017

ново литературно издание


На 24 май се роди първият брой на едно ново литературно издание за книги и идеи за човека и развитие на четенето - независим проект на Георги Тенев, Калина Гарелова, Лило Петров и Георги Илиев, в който графичното оформление е рожба на Михаил Минков, Георги Лютибродски - Гарс и Светлана Мирчева.
Уводно-манифестната статия на броя е написана от Теодор Аврамов - студент в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
На 3 и 4 страница има откъси от книгата на Пейо Колев Бомбардирана София.


Откъси от един все още непубликуван роман: вторият опит в жанра на най-голямото четиво на Николай Гочев, озаглавен Към София. Първият беше епистоларният роман с послания до Платон Писма до Егина. Тъй като съм добре запозната с живота и творчеството на автора, споделям, че това не е единствената все още непубликувана негова белетристична творба. Този роман беше завършен преди три години, но преди 15 години беше завършена и една сатирична повест, озаглавена Ars academica, откъси от която се появиха на сайта Грозни пеликани. А преди 24 години прочетох неговата фантастична алегория Summa philologiae.
Но както винаги и навсякъде по света, и сега у нас има цензура, понеже както казва Тразимах в Държавата на Платон: всяка власт обявява за справедливо полезното за нея. И затова напоследък произведенията на волнодумните и волномислещи университетски преподаватели не се публикуват, а преводите им се обявяват за несъществуващи...

Затова жестът на Калина Гарелова и Георги Тенев е приятелски и смел: малко издатели ще се осмелят да публикуват текстове на независим интелектуалец, който е напълнил чекмеджето си с преводи на важни антични произведения и свои академични книги.


 В рубриката Филмова драматургия е сценарият Любов на Симеон Венциславов, по мотиви на разказа със същото заглавие на Матвей Вълев.



Писателят и драматургът Георги Тенев има множество таланти и произведения, за които и друг път е ставало дума на този блог, но той има и един безценен душевен дар: искрено се възторгва и хвали произведенията на други талантливи съвременни наши творци. На територията на литературните спорове през последните години, разяждана от омраза и завист, от конфликти и гнусни словесни извержения, претендиращи за полемика, Георги Тенев е като импозантен монумент на колегиалната подкрепа и на великодушното представяне на роденото от другите.
Писателката Елена Алексиева като автор на един от най-стряскащите с размаха си съвременни романи е представена в броя с откъс от Рицарят, дяволът, смъртта. Романът излезе преди десет години и Георги Тенев го хвали заслужено и в епизодите на забележителното културно явление Голямото четене, което БНТ организира и излъчи по формата на БиБиСи преди няколко години (но с множество добавени от наша страна елементи и обществени инициативи).
Той беше сценарист и водещ. Десет години по-късно в Нова литература четем откъс от романа, интервю с авторката и нейния най-нов разказ Подарък.
*
Прочетох този необикновен роман едва миналата година, признавам си. Не че нямам доверие на Георги Тенев, като чуя от него: "това е най-добрият".
Просто така се случи. Почитателка съм на нейните къси разкази, особено на онези, които са в Читателска група 31, но до миналата година не познавах онова нейно голямо четиво, което е любимото на Георги Тенев. Дочетох романа в един влак, който пътуваше от Варна до София миналия август и с ръка на сърцето казвам: който не го е чел все още, нека да побърза да преодолее пропуска си. 
Макар че пак с ръка на сърцето си признавам, че финалът на романа ме шокира.



Голямото четене беше формат, успешно осъществен в много страни по модел, измислен от БиБиСи, към който у нас бе добавено Малкото голямо четене и библиотеката с книги, която пътуваше из страната като съпътстващ литературен пърформанс по времето на Голямото четене.

Но Ръкописът беше едно уникално, много интересно и незабравимо литературно риалити, на което отново Георги Тенев беше сценарист и водещ.

(Устоявам на непрекъснатите унищожителни подигравки на Николай и Теодор за това, че гледам почти всяка вечер телевизия и не им позволявам да изхвърлят телевизора от балкона с довода, че все пак може и друг път да се случи да се замисли и осъществи литературно риалити като Ръкописът, Голямото четене, Малкото голямо четене, Великите българи. И някои дискусионни предавания също стават, най-вече ИсторияБГ)

Една млада авторка, която стигна почти до финала на сложните задачи за писане и импровизации в Ръкописът, е представена в първия брой на Нова литература. В него можем да прочетем откъс от дебютния роман Y-хромозома от Ралица Стоянова.


Калина Гарелова е писателка, колумнистка и преводачка, която няма нужда от реклама, но да напиша за по-младите, че тя бе редакторка и издателка на едно забележително литературно списание, което за жалост живя кратко на български: Lettre internationale. Не мога да намеря в мрежата негови броеве, но излезлите на хартия сигурно са откриваеми в библиотеките.

Тя показваше на читателите в продължение на няколко години как словото омайно може да говори за ароматите и живота, всяка седмица в един седмичник, който по времето на нейното участие в него все още показваше вкус и класа... Да, тези текстове за парфюмите като изкуство на живеенето излизаха в Капитал, а после бяха събрани и в книгата Парфюми в четири сезона, но не се заблуждавайте: в тях не става дума за лайфстайл, а за белетристична антропология, за изразяването на хилядостранността на едно от най-неизразимите сетива - обонянието. 
Тя е сред най-добрите наши преводачи на съвременни гръцки автори, но и на Наръчничето на Епиктет, а в първия брой на Нова литература споделя свой умишлено недовършен превод на откъс от Годината на магическото мислене на Джоан Дидиън, която Калина Гарелова определя като "велика и вбесяваща". 



Има и едно стихотворение в броя, макар и само едно: Самотните поети от Георги Тенев.



Фрагмент от фотография на Красимир Стоичков.



На последната страница четем част от драматургичния текст Монолог, по който Ованес Торосян е създал свой предстоящ моноспектакъл.

Изданието има официална страница в интернет и се разпространява в най-добрите книжарници:

http://novaliteratura.com/press/

То нарича себе си вестник за литература и очаква нови текстове и автори на адрес:
mail@novaliteratura.com

Колеги и приятели, издатели и автори на брой #1,

В дъждовния последен уикенд на май ме въодушевихте с новото литературно начало.

Нека светите братя Кирил и Методий, чиято памет почитаме в деня, в който се роди първият брой на вестника, да станат негови небесни покровители и нека да успеете да покажете на читателите и стотния му брой!

Wednesday, May 17, 2017

на днешния ден









Днес Google напомня на всички, които разчитат на неговите услуги, че се навършват 115 години от откриването на забележителния механизъм "от Антикитера". 
Наричат го прадядото на аналоговия компютър.
Всъщност може би е по-точно да се нарече прадядото на по-късните часовници и астролабии - едно чудно изобретение, чрез което може не само да се види, но и да се предвиди положението на Слънцето, Луната и петте планети, които са били известни и наблюдаеми в древността, при това не за една, а за 19 години напред.
Открит е край остров Антикитера и днес в публикациите забелязвам известно разминаване за годината: на някои места пише 17 май 1900, на други - 1901, а на трети - 1902.
Дълго време е бил неразгадан и е предизвиквал недоумение: за какво ли са служили тези зъбчати колелца, свързани по интригуващ начин едно с друго?
Както често става, първият учен, археологът Валериос Стаис, който отгатва още през 1902 г. какво точно е това, остава неразбран, непризнат и критикуван. 

Минават почти шест десетилетия и чак тогава се разбира, че това странно нещо, приличащо на усложнен часовник и извадено от водолазите като причудлива находка от корабокруширал кораб, пътувал от Родос за Рим преди две хилядолетия, наистина е часовник-протокомпютър и протоастролабий. 


Вече в YouTube има стотици клипове и клипчета на всякакви езици и с различна продължителност, които обясняват разбираемо какво е това.


Има и хубави статии на български език, като ето тези три:



http://vremena.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-115-%D0%B3-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5/

http://megavselena.bg/mehanizmyt-ot-antikitera-se-okaza-oshte-po-star/

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevnogratckiiat-mehanizam-ot-Antikitera-se-okaza-astronomicheski-komp_48571.html

Има един много интересен момент в композицията на диалога За държавата на Марк Тулий Цицерон, в който великият римски философ, писател и държавник е композирал началото на разговора в следния мизансцен: студен зимен ден е и събеседниците излизат на припек слънце, но в началото на разговора не минават направо към обсъждането на политическите устройства и държавните уредби, а заговарят за устройството на космоса - съвсем в съответствие с най-високите елински образци. Философстването трябва да е единно и политическото разсъждаване и теоретизиране трябва да се извежда и съгласува с разбирането на света.
Та, в разговора между Лелий, Фил, Манилий, Сципион и Туберон, те си припомнят, че първото такова изобретение, което достига до Рим, е отмъкнато от дома на Архимед като военен трофей след победата и плячкосването на Сиракуза през 212 г. пр. Хр. В разговора се споменават и много други елински математици, астрономи, изобретатели и инженери, които са си служели с подобни сложни уреди.
Най-първият от тях, за когото знаем, разбира се, е Талес. Може да е имало и други преди него, а може би той е изобретил първия подобен уред.
Във всеки случай, той е първият, който чрез подобен механизъм предсказал едно пълно слънчево затъмнение, при това една година преди то да се случи! Знаем това от Херодот.

Този диалог в превод на проф. д-р Мария Костова заедно с паралелния текст на латински може да намери всеки на сайта на катедрата по Класическа филология във ФКНФ, в рубриката за проектите, по които те са работили, един от които е "Ромулус":



http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=147&proizvedenie_id=30614

Възможно е както много по-ранните, така и много по-късните астрономически часовници-компютри да са били далеч по-прости от намерения около Антикитера на днешния ден в началото на миналия век. Възможно е по-нататък астролабиите, които биват разпространени в късната античност и средновековието, да са били опростени така, че да показват движението само на Слънцето, Луната и зодиакалните съзвездия, без движението на петте планети, които винаги са създавали затруднения на астрономите и философите.


Но всички тези чудеса на античната техника са създадени, за да обяснят явленията, така както те се виждат от Земята, от наблюдатели, намиращи се в югоизточния край на Средиземноморието и земите около него.

И всички те са конструирани с предпоставката, че Вселената има център, че Земята има център, че двата центъра съвпадат и че тя е неподвижна, а Слънцето, Луната, петте планети, зодиакалните съзвездия и неподвижните звезди се движат около геостатичния център на Всичкото-и-Цялото в орбити, хомоцентрични спрямо центъра.  

Това обяснява доминирането на геоцентричната и геостатичната картина на космоса за повече от две хилядолетия.

И важността на философиите, които разбират, че реалността има много измерения, но най-непосредствено видимото от тях заслужава осмисляне. Това не означава пренебрегване на невидимото, а ангажимент на мисленето към явленията на наблюдаваното.

Tuesday, May 16, 2017

преразказвам нашия доклад








Представям подробно нашия доклад За философските категории в "Симеоновия сборник", който изнесохме заедно с доц. д-р Диана Атанасова на 11 май в четвъртък, деня на светите братя Кирил и Методий, когато се проведоха традиционните четения на катедрата по Кирилометодиевистика във ФСлФ.

Във въведението доц. д-р Диана Атанасова посочи, че едва сега започваме тази работа и нейното благоприятно начало е възможно благодарение на няколко превъзходни изследвания и издания: на тритомника с текста на старобългарски, на студиите, справочния апарат, на новобългарския превод на Спасителна книга и на гръцкия текст на Симеоновия сборник; на големите изследвания на Татяна Илиева и на Искра Христова-Шомова, както и на студията на Адриана Христова и Иван Христов от 2013 г.; на превода и предговора на Спасителна книга, дело на Петя Янева и Сергей Иванов; на превода на Второ и Трето слово против арианите на св. Атанасий Александрийски, издадени наскоро от Пиринка Пенкова.

В началото на моето включване разказах, че за първи път бях слушател на тези четения през пролетта на 1988 г., когато Искра Христова ме покани на впечатляващо двудневно научно събитие. През онази пролет тя беше вече асистентка, а аз току-що бях започнала аспирантура по антична и средновековна философия. Тогава четенията бяха двудневни, с много участници: и от други университети, и изследователи от институти на БАН, с дискусия след всеки доклад.
През пролетта на 1988 г. в личната ми биография започна и усилието съвместно с други колеги да работим върху намирането на най-подходящи преводни съответствия на важни антични понятия. Срещите се провеждаха в една малка зала в Института по философия, техен домакин беше Иван Христов, който току-що се беше върнал като специалист от Ленинградския университет, а участниците бяхме само трима: той, Доротея Табакова и аз. Четяхме първите три глави на Шеста книга от Енеади на Плотин.

Тогава всъщност, през пролетта на 1988 г., за първи път се срещнах с тезата, че превеждането на гръцките класически и късноантични философски думи, термини и понятия трябва да се прави през латинските им съответствия, а не през една или друга преводаческа версия, която сме наследили от старобългарската традиция. 

1   В говоренето по същество на 11 май се съобразихме с определеното време и съвсем накратко също споменахме:
     
     Различните оценки за начина на превеждане на античните философски термини, понятия и категории на старобългарски език.

Двата смисъла и двата хронологически референта на двуединното питане как
е превеждано: 
1. Как е работил преводачът преди хилядолетиe? Какви преводачески техники и инструменти е използвал: поморфемно калкиране, превеждане по смисъл, превеждане с определение за значението; превеждане с привеждане на (квази)етимология на думата в езика на оригинала, превеждане само чрез транскрибиране и др.; По отношение на тази страна на питането как е превеждано споменахме, че славистично-старобългаристичната колегия вече е напреднала много и даже някои от докладите по тази тема, които бяха представени сутринта на 11 май, бяха отлично потвърждение на този напредък.

2. Как оценяваме това преводаческо дело днес и от какви позиции определяме преводите отпреди едно хилядолетие като добри или недобри? Достойни за продължение или за отхвърляне и игнориране?



Доц. д-р Диана Атанасова прочете два важни цитата като отправна позиция в нашата работа, която споделяме.
Първият от тях е от заключението на предговора към превода на Спасителна книга, която е гръцкият първообраз на Симеоновия сборник. Там преводачите Петя Янева и Сергей Иванов посочват богатото разнообразие на антологията и нейната знаковост:

„Количеството на цитираните автори и произведения е впечатляващо… Има и скрити цитати от антични автори – Страбон, Платон, Херодот… Тази пъстрота говори много за разностранните интереси и вкусове на средновековния читател и опровергава споменатото мнение за ограничената роля на тези сборници в средновековния интелектуален и духовен живот. Хората са се интересували както от висока християнска догматика и литургика, така и от антична философия, от литературна теория, от география, от природата на човека, от скъпоценните камъни, от облеклото на свещениците и неговата символика, от медицина, от характера на жената и от много други неща. В същото време изключителната трудност на някои от текстовете показва, че е съществувала една много високо образована част от обществото, която е била способна да ги разбере, а в България и да ги преведе на старобългарски. Затова този сборник е сред доказателствата, че „Златният век“ в Симеонова България не е просто измислен от учените мираж, а реалност, с която нашите земи са част от една широка културна среда и е сериозна грешка, че в близкото минало им се приписваха белези на провинциализъм“.
Петя Янева, Сергей Иванов. Спасителна книга, 2008, с.12

***
„В заключение можем да отбележим, че в разгледаните от нас текстове от Симеоновия сборник са налице практически всички видове лексико-морфологично и синтактично терминообразуване. Значителен превес сред термините имат термините-думи, които съставляват 90% от общия им брой. Бяха показани използваните префикси и суфикси, с помощта на които те са формирани. Две обстоятелства не ни позволяват да характеризираме превода като изключително поморфемен и буквален, свеждащ се до неосмислено калкиране на непознатите гръцки термини. Първо, броят на старобългарските суфикси и суфиксоиди превишава повече от два пъти броя на гръцките. В публикацията дадохме подробно представяне на тяхното съответствие. Второ, както се вижда от това представяне, преводачът нерядко е заменял един вид субстантивирана езикова единица с друга, принадлежаща към друга част на речта, както му е подсказвал усетът за родния език и смисълът на текста. ()
От историко-философска гледна точка, трябва също да признаем задълбочеността на текста. В него се съдържа очерк на основните онтологически категории, развити за нуждите на православното богословие. Старобългарският преводач е бил изправен пред сериозно предизвикателство, но с труда си е дал един наистина висок старт на националната философска култура. Част от използваните от него термини образува траен лексикален пласт, залегнал в основата на съвременната философска словоупотреба в сръбския, български и руския език. Такива са например видъ (εἶδος), родъ (γένος), своиство (ἰδιότης), ѥстьство (φύσις), лишениѥ (στέρησις), бытиѥ (ὕπαρξις, τὸ εἶναι), разѹмъ (λόγος), мэра (μέτρον), качьство (ποιότης), количьство (ποσότης), тождьство (ταυτότης) и др. Ето защо този превод заема достойно място не само в българската, а и по-общо в славянската философска традиция.”
Адриана Христова, Иван Христов. Понятийна структура и лингвистична характеристика на категориално-логическите термини в Симеоновия сборник. В: Български философски преглед, 3,  2013, с. 45.




В моята част от нашия академичен дует посочих, но без да цитирам дословно, една студия на Иван Христов от Архив за средновековна философия и култура, свитък XIV, 2008, "Изток-Запад", с. 333-374. Студията е озаглавена Сравнително изследване на превода на аристотеловите философски термини на латински и в славянската традиция.

В хандаута, който раздадохме, основната част от съдържанието беше по тема, която по същество може да бъде обсъдена за не по-малко от един цял семестър, че и повече, а не за времето, позволено за един доклад от 20 минути. Всяка една от думите, включени в него, може да бъде обсъждана най-малко в продължение на 2 академични часа, защото това са и многозначни думи от всекидневния език от времето на Платон и Аристотел до новозаветния гръцки, и са термини, определени чрез множество автопояснения, в които съставителят на антологията Спасителна книга скрито цитира понякога Аристотел, но още повече скрито цитира Порфирий;  те са и категории, те са и понятия. Повечето от тях имат вековна история в античната езическа философия и биват преосмислени като най-важни богословски словесни изражения на същинското в християнството от апологетите и светите Отци на Църквата през IV век във времето преди и след Първия и Втория вселенски събори. А като се прибави към това и превеждането им на старобългарски от различни преводачи и школи през различните векове... материалът става огромен. 
Всичко това може да стане програма-syllabus на един интердисциплинарен магистърски или докторантски курс, който да има няколко водещи и множество участници - старобългаристи, философи, богослови, класически филолози, палеографи. 
Имаме вече няколко подобни успешни осъществявания на интердисциплинарни тематични курсове, които се случиха през последните 10 години във ФФ и ФКНФ: по проблеми на античната политическа мисъл, за художествената литература на древността и нейната рецепция в следващите епохи, за класическото образование у нас, за идеята за образованост и мъдрост в миналото и т.н.
Някои от тези курсове бяха едносеместриални, а други - двусеместриални. Но всички бяха с множество водещи и участници.


Някои наблюдения върху генеалогията на понятията и категориите, наследени от античната философия
(в хандаута първо е даден гръцкият термин, следва преводното съответствие от Симеоновия сборник, новобългарският превод от Спасителна книга, а в скоби е преводът на Атанас Атанасов от „Философски глави” на св. Йоан Дамаскин)


1.      Платоново-Аристотеловите: οὐσία, γένος, εἶδος и всички изброени от Адриана и Иван Христови в заключението на студията  им.
οὐσία - с©щь¬ (с©щи¬) – същност (същност)[1]
Същност или битие в преводите на Платон и Аристотел, субстанция в преводите на Иван Христов на логическите текстове от Органона и книгите на Метафизика, преведени от него. Род и вид/ейдос: Метафизика/кн. Делта и трилогията ZHΘ.

φύσις - ¬стьство – природа (природа)

2.                  Понятия и термини с неоплатоническо потекло или дефинирани от автора на гръцкия текст с определения, почти дословно съответстващи на места от Енеади, VI кн., 1-3 гл. на Плотин или от Порфириевото Въведение към Категории на Аристотел
а. по-близо до Плотин: ὑπόστασις – собьство – ипостаса (ипостас). Ипостас или хипостаза в преводите досега; философският принос на Плотин; Енеади, кн.V, гл. 1;
б. особеният статут на πρόσωπον – лице - лице (лице). Понятийно откритие на апологетите, постепенно наложено след 381 г.; отпадането на  οὐσία и ὑπόστασις от Символа на вярата, приет на Втория вселенски събор през 381 г. в Константинопол;
в. скритите цитати от  Порфирий в Спасителна книга: в изреждането на значенията на ἴδιον, διαφορά, συμβεβηκός и в предицирането на γένος, εἶδος;
διαφορά - различь¬ - разлика (видово различие)
У Аристотел в Метафизика, във всички биологически логически работи, срв. Категории, но определенията в Симеоновия сборник следват повече Порфирий;
В СКн: Διαφορὰ δέ ἐστι το κατὰ πλειόνων καὶ διαφερόντων τῷ εἴδει ἐν τῷ τί ὲστι κατηγορούμενον.
συμβεβηκός – сълучаи - случайното (съпътстващо);
Съпътстващото в преводите на Аристотел и Порфирий досега; срв. Метафизика, кн. Делта, гл. 30 и Въведение към Категории.. .
ἴδιον – своитьныи – частно (собствено присъщото)
ποσόν, το - мэримъ; мэра; количество - големина (количествен). Аристотел, Категории, гл.4, Метафизика, За небето, количество;
 ποσότηςколичествоколичество (количество). Количественост – Плотин;
ποιόν - творитвьнъ – свойство (качество). Аристотел, Категории, гл. 4;
ποιότης – качьство – качеството (качество). Плотин
πρός τι - къ комуже – отношение (отношение)



                                                        
                                        
                            Още от хандаута, за което изобщо не стана дума в доклада:

Един частен, но много показателен случай: старобългарският превод на ἀντικείμενα в Симеоновия сборник
Онтологическата и космологическата важност на разграничаването на τὸ ἐναντίον, ἡ ἐναντίωσις, ἡ ἐναντιότης, τὸ ἀντικείμενον при Аристотел

Аристотел често е бил подиграван през вековете за прекалените и ненужни според някои спекулативни дистинкции. Мнозина, склонни към интелектуална леност, са го упреквали в излишно терминологично усложняване на понятийния му инструментариум. Защо са му били всички тези тънкости и разграничения? Защо не му е било достатъчно да говори просто за противоположности или за противоположните, ами изковава твърди термини и за противополаганията, и за противоположеностите, и за противолежащите?
***
За разграниченията между тях вж. М, книга Йота/Х, цялата гл. 4, например: “След като е възможно различните неща да се различават помежду си повече и по-малко, има и една най-голяма разлика, която наричам противополагане. Че това е най-голямата възможна разлика, е ясно по индукция: нещата, които се различават по род, не преминават едно в друго, но са твърде отдалечени и изобщо несравними, а при тези неща, които се различават по вид, поражданията стават от противоположностите като крайности в рамките на един род. Разстоянието между крайните видове е най-голямо, следователно и разстоянието между противоположностите”. Цитира се преводът на Николай Гочев от изданието на “СОНМ”, 2000. За разликата в тези термини вж.също и М, Делта/V,10.
          ***

В книга Алфа на За небето именно благодарение на разграничаването на тези четири термина в понятието за свързана различност се  обосновава крайността на космоса в пространството и безкрайността му във времето… Аристотел мисли като противоположни в един кръг само движенията, които стават по права – която и да било хорда, свързваща две точки от окръжността, или както е в ключов даден пример – по права-диаметър. () противоположеност(ите) са термини за статично топологично описание, а противополаганията са динамично-векторни термини за обозначавания на движения с посока.

       *** 
τὸ ὑποκείμενον –  онтологическа, логическа и езикова триединност на старогръцкия оригинал и старобългарския превод;











         
            всички снимки на поста са на доц. д-р Николай Гочев                            


 Библиография на изследванията, които споменахме в доклада, с линкове към техни предишни показвания на този блог:

ССб.: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.) Издателство на БАН. Под общата ред. на акад. Петър Динеков. Том 1. Изследвания и текст. С., 1991, Велчева, Динеков, Иванова и др.; том 2. Речник-индекс, С., 1993, Богданова, Вълчанов, Досева и др.; том 3. Гръцки извори, С., 2015, гръцки текст и изследване: Петя Янева.
СКн.: Янева, П., С. Иванов. Спасителна книга (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник). С., 2008. Поредица АРХЕТИП на Фондация за българска литература.
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2009/07/blog-post_07.html
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2009/07/blog-post.html
Атанасов, Атанас, превод. Свети Йоан Дамаскин. Извор на знанието. I. Философски глави. За ересите (предговор, превод, бележки). С., 2014.
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2014/07/blog-post_31.html
Димитрова, Анета. Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници. С., изд. "Авалон", 2016.
Данова, Цв. За преводните съответствия на термина φύσις в Словото за Рождество Богородично от Йоан Дамаскин. В: Palaeobulgarica, 35, 2011, 1, 24-33.
Св. Атанасий Александрийски. Второ слово против арианите. В старобългарски превод. том I. Пиринка Пенкова, въведение и критично издание на славянския текст. Иван Христов, индекс на словоформите. С., 2015, "Изток-Запад".

Св. Атанасий Александрийски. Трето слово против арианите. Изследване и издание на текста Пиринка Пенкова. Изд. "Валентин Траянов", 2016.
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2015/12/blog-post.html
Илиева, Татяна. Терминологичната лексика в Йоан-Екзарховия превод на “De Fide Orthodoxa” С., 2013. Печатница "Славейков".
Христов, И. В: Свети Йоан Дамаскин. Извор на знанието. I. Философски глави. За ересите. (предговор и гръцко-славянски паралели). С., 2014, 11-15, 335-382.
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2014/07/blog-post_31.html
Христов, И. Сравнително изследване на превода на Аристотеловите философски термини на латински и в славянската традиция. В: Архив за средновековна философия и култура, свитък XIV, 2008, "Изток-Запад", с. 333-374.
Христова, А., И. Христов. Понятийната структура и лингвистичната характеристика на категориално-логическите термини в Симеоновия сборник. В: Български философски преглед, 3, 2013, 15-61.
Христова-Шомова 2016: Христова-Шомова, И. Богословският термин οὐσία и неговите преводи. В: Бог бе Слово. Етюди върху християнството, видяно през призмата на езика. С., УИ "Св. Климент Охридски", 2016, 93-107.
Христова-Шомова 2016: Христова-Шомова, И. Богословският термин ὑπόστασις и неговите преводи. В: Бог бе Слово. Етюди върху християнството, видяно през призмата на езика. С., УИ "Св. Климент Охридски", 2016, 108-126.







[1] Първо се дава гръцкият термин, следва преводното съответствие от Симеоновия сборник, новобългарският превод от Спасителна книга, в скоби е преводът на Атанас Атанасов от „Философски глави” (Гръко-славянски паралели - Иван Христов) В: Св. Йоан Дамаскин. Извор на знанието. I. Философски глави. За ересите. С., 2014

Thursday, May 4, 2017

вечно живата "Поетика"











Снимки от докторантския курс Наследството на Аристотел, който приключи преди малко.

Тази вечер гост-лектор беше д-р Богдана Паскалева. Участваха докторантите от ФФ и ФКНФ, които са го избрали и някои от студентите от МП по Философия за неспециалисти и от МП Антична култура и литература.

Мисията на университетите е не само да съхраняват и да препредават, но и още повече да оживотворяват знанието.
Най-четеният и най-коментираният текст на Аристотел за всички времена - За поетическото изкуство - ни вдъхнови тази вечер след просветляващата лекция на
 д-р Богдана Паскалева.

Това е и най-преподаваният текст на Философа за всички времена, защото той се изучава от студентите по всякакви филологии като постамент на литературознанието, от изучаващите естетика философи, но и като теорията на теориите във всички театрални и музикални академии по света, където се чете като Библията на сценично-музикалните изкуства: драма, опера, мюзикъл и оперета. 

"Животът е праксис, а не творчество", с горчивина и реализъм отбелязва мислителят на едно друго място в едно друго произведение, но само изкуството, съзиданието и творенето на подражания на действия, което е същината на творчеството, ни изтръгва от всекидневието на рутинирания праксис на почти биороботното повторение на едни и същи неща.

Благодаря на всички участници в разговора и най-вече на д-р Богдана Паскалева за творческото преосмисляне на твърдения, които ще се радват на неувяхваща новост и вечен живот.

Докато има страст за творене и за създаване на изкуството в човешкия род.