Google+ Followers

Tuesday, November 21, 2017

залезът на Въведение




Днешният празник Въведение Богородично завърши с красив залез.
 Честит празник на всички, които тачат християнските ценности и добродетели!

Thursday, November 16, 2017

първите четения наближават

                                     портрет на мислителя от Холбайн


Колеги, приятели и любопитни посетители,

Нашата
Асоциация за развитие на университетското класическо образование (АРУКО)

стартира инициативата: Годишни четения на АРУКО, която ще се организира веднъж годишно.

Темата на първите четения на Асоциацията тази година
ще бъде:

Утопия. Политическо философстване и фантазиране от Античността до Новото време

и ще се проведе на 15 декември, 2017 г.


Тази година ще бъде първа за инициативата и темата беше избрана във връзка с 500-годишнината от публикуването на Утопия-та, която бе миналата година.

Множеството юбилеи миналата година ни оставиха достатъчно поводи за организиране на конференции и семинари за дълго време напред.
Продължителността на докладите ще е 20 минути с последваща дискусия.

Заявки за доклади се приемат до 25 ноември 2017 г. на имейл:
aduceorg@gmail.com

Организационен състав:
УС и членове на АРУКО:
доц. д-р Невена Панова (председател на Управителния съвет на АРУКО)
д-р Вероника Келбечева (член на УС на АРУКО)
хон. ас. Зоя Христова-Димитрова (член на УС на АРУКО)
д-р Иван Петров
доц. д-р Диана Атанасова
***

За първоначален тласък:
списанието Следва на НБУ през 2013 г. в брой 28 е имало тематичен блок, посветен на Утопия на Томас Мор:
Утопии / евтопии / дистопии
Лидия Денкова. Живата утопия в местенето на погледа
Томас Мор. Из Утопия: Златна книга, не по-малко полезна, околкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия
Еразъм от Ротердам към знатния рицар Улрих фон Хутен
Георги Гочев. Западно сияние. Слово за “Утопия” на Томас Мор
Грегорио Лури. Прогрес, утопия, вяра и подчинение
Хосе Ортега и Гасет. Що е философия? Лекция XI
Лидия Денкова. Същата красота в Държавата – Платоновата евтопия
Софи Бастиен. Изработката на Калигула

Вижте тук:



Tuesday, November 14, 2017

за академичните конференции







                                                      За организирането на конференциите

Тази сутрин на стената на колега във фейсбук прочетох и коментирах статус за предстояща конференция, организирана от катедра във Философски факултет.


Ще разширя коментара си тук, защото има какво да добавя към написаното там.


И аз не съм получила покана за тази конференция, която впрочем е много далеч от моите интереси. 

Да уточня за каква покана става дума: получих снощи съобщение от колега с програмата на конференцията, но не съм сред избраните за участници в нея с доклад.

Има много голяма разлика между покана за участие с доклад и уведомление за предстояща конференция, на която някой може да бъде допуснат като слушател.

Понеже вече няколко души ме питаха, сега отговарям. 

Не бях получила покана да участвам с доклад и в голямата конференция, организирана по случай 125-тата годишнина от учредяването на катедрата по Философия и педагогия във Висшето училище. 
В това няма нищо лошо и необичайно. 
Всичко, което се случва във ФФ, се разбира от сайта на Университета и факултета, но някои от нас трябва да си знаят мястото: недопустимо е да бъдем поканени за участие с доклад и да получим думата на някои конференции и събития. 
Можем да бъдем допуснати да присъстваме само като послушни слушащи слушатели. 
Когато управляващите високопоставени преподаватели във ФФ говорят, нископоставените трябва да сме благодарни, че изобщо е било снизходено към нас да бъдем уведомени, че може да присъстваме. 
Например, деканът на ФФ движи управленските му лостове от 18 години, от 1999 г., когато беше избран за председател на Общото събрание на ФФ. 
Това са 18 години огромна власт! Как си въобразявате, че във ФФ ще се организират събития, на които пръв ще има думата той, а на някои от нас ще ни се позволява да се изказваме?!? 

Е, разбира се, лично, персонално и индивидуално за мен би било удивително, след всичко, което се случи с мен през последните 6 години, да бъда канена и на юбилейни конференции, но все пак мисля, че редът за организиране на конференции в един факултет на най-стария и най-големия наш университет трябва да е следният: 


Организаторите трябва да напишат една покана, после я изпращат с молба да бъде препратена на всички, на абсолютно всички, включително и на докторантите, чрез ръководителите и секретарите на катедри не само във ФФ, но и в другите факултети, институтите на БАН и университетите у нас, в които има преподаватели и изследователи, чиито интереси и занимания изцяло или частично са свързани с проблематиката на съответната конференция. 

Така е най-колегиално. 
Специално за философската колегия има един много полезен справочник, който всяка година актуализира проф. дфн Добрин Тодоров. В цялата страна има колеги, които преподават философски дисциплини във висши институции. Те са над 200. Само в Тракийския университет в Стара Загора преподавателите по философските дисциплини са шестима.

 Разбира се, организаторите на едно събитие може да решат да канят и чрез персонални покани само строго подбрани хора. 

Тяхна работа е дали ще подходят селективно или колегиално.

Това е широко разпространена практика в целия академичен свят, особено в някои области на хуманитаристиката, които са изключително оскъдно финансирани, каквото е полето на знанията, изучаващи античността.

В английския език има даже разграничение, когато става дума за организатори на конференции, симпозиуми и семинари - едни колеги са organizers, а други са convenors. 
Organizer на едно академично събитие е човекът, който се занимава с настаняването на гостите от други места, посрещането им, разписанието на залите, програмата, кетъринга за кафе-паузите, ако изобщо има пари за тях и прочие.
Мизерията, или хайде да го кажа по-евфемистично, пауперизацията в някои сфери на хуманитаристиката вече стигна до там, че организаторите на някои малки научни форуми дискретно използват абревиатурата boyb, която е съкращение на фразата bring your own beverаge. Това ще рече, че организаторите отговарят само за мястото на събитието и за домакинството на един университет или институт, а евентуалните участници трябва сами или чрез своите институции да си осигурят средства за път, настаняване, дневни и разбира се, такса за правоучастие.

А convenor на събитието е този, който решава кого ще покани за участие в малките семинари или кои ще са специално поканените лектори, представящи пленарни доклади, както става на форумите с десетки участници.

Някои от поканените са по-напреднали от останалите с публикации и изследвания по темата, те може да получат думата за по-обширни доклади.

В това няма нищо необичайно. 

В този смисъл и ставащото във ФФ е разбираемо: организаторите и конвенорите на конференции, които всяка година са повече от десет, имат правото да решат кои преподаватели, докторанти и изследователи от БАН да са поканени на едни конференции и кои да са игнорирани.
 Особено ако става дума за конференции, които не са финансирани като национални, а като катедрени проекти, това се подразбира.

Това също така се отнася и за събития, които се случват в Ректората и които имат публичен характер. Например, миналата седмица на 8 ноември вечерта, в Конферентната зала и с домакинството на Културния център на СУ се е провело представяне на социологическо проучване на Алфа-рисърч във връзка с втората част
на проекта за Антидемократичните дискурси у нас... 
Нито един от преподавателите от СУ, чиито имена и заглавия на текстове влязоха в клеветническия списък на работещите по проекта като приложение на доклада им от пролетта, не беше поканен да присъства и да се изкаже като дискусант.

Вижте тук:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/predstavyane_na_rezultatite_ot_nacionalno_predstavitelno_prouchvane_na_b_lgarskite_medii
И тук:
http://hssfoundation.org/event/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0/


Така са преценили организаторите и конвенорите на събитието от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания и Културния център на СУ - така са го организирали. В университета едни хора имат право да говорят, а останалите имаме право да мълчим, когато те разговарят с нас. 

По този повод ще завърша тази част от текста с един съвет към младите колеги: 

Колеги-организатори на събития от всякакъв характер,

Когато организирате някакво публично или академично говорене, ако сте преценили, че някои преподаватели с дългогодишен стаж нямат какво да кажат,
ако сте решили да не ги каните като докладчици или дискусанти, тогава не им
изпращайте съобщения с вече готовата програма.

Това се възприема като назидание, а не като покана. Ако става дума за по-млади колеги, за студенти или докторанти, които все още не са се специализирали в нещо конкретно и за жалост определено-и-ограничаващо, тогава всяка покана е добре дошла. 
Но за по-възрастните е обидно. Научете се да носите отговорност за събитията, които организирате.

Обидно е, защото, например, на Общото събрание на ФФ, което се проведе преди 20 дни, на 27 октомври, деканът на ФФ говори 60 минути, а след това като време за изказвания беше определен лимит от 3 минути. След изказванията на изказалите се деканът на ФФ говори още 60 минути.
Невероятно колегиално, нали: деканът има право да говори 120 минути, а онези, които имат да питат, кажат, предложат или критикуват нещо - 40 пъти по-малко.

Лично за мен отдавна вече е загуба на време да участвам просто като пасивен слушател в конференции, за които организаторите са преценили, че няма да ме поканят като пълноценен участник.




                     За отчитането на някои конференции


Както знаят почти всички, миналата година беше юбилейна, навършиха се 2400 години от рождението на Аристотел и с колеги от три различни факултета организирахме конференция,

която се проведе на 28, 29 и 30 ноември.


Има едно място на страницата на Философския факултет, на което са сложени кратки и
по-подробни отчети за всички проекти, финансирани за 2016 г.

През лятото с огромно изумление открих, че когато се щракне върху 
проекта Предизвикателството Аристотел, излиза един файл, който има
моите инициали DGG,
но това не е написано от мен!

Щях да се изкажа за това на Общото събрание на ФФ преди две седмици, но се оказа, че тъй като ползвам платен отпуск до края на тази календарна година, съм извадена от състава на Общото събрание. Имах право само да присъствам на него, но не и да се изкажа, а и при лимит от 3 минути нямаше да мога дори да изброя безобразията в управлението на ФФ, от които съм възмутена.

Заради това за едно от тях ще напиша тук и сега, а за останалите по-късно:

Бях ръководител на проекта за организиране на конференцията Предизвикателството Аристотел, бях част от един чудесен екип от колеги, които заедно бяхме и организатори, и конвенори, 
но защо отчетът там, на страницата на ФФ, публикуван с моите инициали, е подменен?!?

Вижте тук:

Там е сложено едно - уж - по-подробно описание, което не само че не е написано от мен, но и
в него не се споменава, че конференцията е имала сайт, плакати, книжка с резюмета, но и най-важното:
че сайтът продължава и ще продължава да съществува, и на него могат да се намерят
програмите на български и английски, резюметата на докладите на български и английски език, библиографии,
линкове, ресурси и т.н.

Всеки може да намери информацията тук:

На сайта на ФФ в "отчета", подписан с моите инициали, е сложено едно изображение на Аристотел, което не е красивата и непопулярна гравюра на Аристотел, 
която стана наша емблема и знак - и на кориците на книжката с програмата и резюметата, 
и на плакатите, и на паметните грамоти, и на виниловия транспарант.




В "отчета", подписан с моите инициали, има едно място от Никомахова етика, но по начин, по който не се цитира
Аристотел. 
Ако не знам как трябва да се цитира Аристотел след 30 години трудов стаж в СУ и ФФ, тогава какво знам?

Не знам кой е написал този "отчет" от мое име и защо на сайта на ФФ е публикувано това, но този уж по-подробен опис на
направеното от нас не е информативен, а дезинформативен.

По този повод съм длъжна да напиша:

1. Не е редно отчетът на един ръководител на проект за организиране на конференция, финансирана, макар и оскъдно чрез Фонд научни изследвания, да бъде подменян с написано от някой друг.

2. Ако деканското ръководство на ФФ е решило, че отчет на ръководител на проект трябва да бъде подменен с друг, поне да имат доблестта да подпишат с име онзи, чийто "отчет" публикуват от мое име.
Прекалено много станаха анонимните писания в нашия университет напоследък.


3. Не е редно от отчета за един колективен проект да бъдат изтривани имената на членовете на екипа от
организатори, които работиха неуморно за случването на една наистина много голяма,
много хубава и важна национална конференция с международно участие,
в която имаше 48 секционни и 6 пленарни доклади.

Щом имената на колегите са изтрити от "отчета", публикуван от мое име на сайта на ФФ и написан от анонимен автор, нека да видим какво пише на сайта на конференцията:

Председател на организационния комитет:
проф. д-р Хараламби Паницидис, ръководител на катедрата по История на философията във ФФ;
Членове: доц. д-р Иван Колев, ръководител на катедра Философия, ФФ;
доц. д-р Димка Гочева, ФФ;  гл. ас. д-р Камелия Спасова от ФСлФ; г-жа Зоя Димитрова, докторантка в ИИОЗ и хон. ас. във ФФ; гл. ас. д-р Димитър Илиев, катедра Класическа филология, ФКНФ; доц. д-р Герасим Петрински; катедра по Реторика, ФФ; г-жа Велислава Тодорова и г-жа  Елена Чорбаджиева, докторантки в катедрата по Логика, етика и естетика във ФФ.
Конференцията се организира с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Св. Климент Охридски“ със средства, отпуснати целево от държавния бюджет за частично финансиране на научни форуми и съгласно условията на договор No 209 от 14 април 2016 г. от проектен екип.
Председател на проектния екип: доц. д-р Димка Гочева. 
Членове: проф. д-р Хараламби Паницидис; доц. д-р Тодор Полименов; гл. ас. д-р Камелия Спасова; гл. ас. д-р Димитър Илиев; г-жа Елена Чорбаджиева и г-жа Велислава Тодорова.
И още: 

В онзи "отчет", публикуван на сайта на ФФ и използващ моите инициали, някой фриволно е написал, че Аристотеловата конференция е преминала в обичайния за такива конференции дух и стил.

Не, възразявам категорично.

1. Много често на конференции в Ректората в последния момент се променя времето и мястото поради недостатъчно внимателно планиране на програмата от страна на организаторите.

На Аристотеловата конференция нямаше подобен хаос.

2. Също така не си спомням да е имало друга конференция, за която организаторите да са подготвили книжка с програмата, в която ясно и прегледно да се вижда кой доклад кога и къде ще бъде представен. А също и резюмета на докладите на български и английски език.

3. Във ФФ се организират повече от десет конференции годишно, но малко от тях се представят с достатъчно информативни сайтове, на които и след години интересуващите се да могат да намерят подробна информация, полезни линкове, библиографии и резюмета на докладите. 

Последно, но не и по важност. Нашият университет вече 130 години съществува и се развива благодарение и на частните дарения на благородни спомоществователи.

Първоначално в бюджета на Аристотеловата конференция имаше нула стотинки за кафе-паузите.
Сравнително приличното протичане на събитието се случи благодарение на дарение от 1000 лева, направено от нашата алумна г-жа Мария Николова и от средства, които в последния момент бяха привлечени от специалност Философия.

Такава информация също не бива да се изтрива. Напротив, дарителите трябва да се споменават и да им се благодари.



Wednesday, November 8, 2017

разказчета за ангелите






Няколко пъти в моя живот съм усещала помощта и закрилата на безплътните, умопостижими и мислещи сили, на небесното воинство, което православната църква почита днес.

***

Беше през лятото на 2003 г. Бях излязла на разходка с Теодор и се заприказвахме с бабите на площадката пред отсрещния блок. Децата и внуците си играеха около нас, а ние потънахме в обсъждане на предстоящия първи учебен ден.
Момчетата, които ритаха топка около нас, след две-три седмици щяха да са първокласници.
Как е в училище, колко много зависи от това коя и каква точно ще е госпожата, колко са тежки раниците с всички учебници и учебни тетрадки - по четири и по български, и по математика.
А пък английския - колко го учат още в детската градина...
И така, както всички родители знаят, понякога за секунда родителско невнимание на детската площадка стават най-големите бели.
Както си философствах пред бабите за ползите и вредите от ранното чуждоезиково обучение, сякаш едни дълги, тънки и много студени железни пръсти се спуснаха невидимо някъде над главата ми, стиснаха я като в менгеме и рязко я извърнаха назад.
Изобщо не разбрах какво става и как така се завъртях почти кръгом по средата на думата ми.

И в този момент видях: Теди тичаше след топката между паркиралите коли, а на метър разстояние от него се спускаше друга кола отгоре по улицата.
И тогава сякаш някакъв друг глас изкрещя през устата ми:
- Теди-и-и-и-и!

А той спря. Макар че беше непослушен и рядко правеше от раз каквото му се казваше.

Колата мина на педя от него.

***

После, може би е било две или три години по-късно, в един септемврийски ден, точно след приключване на лекциите по антична философия за студентите-задочници реших да се разходя на Витоша. (Струпването на много лекции наведнъж, при това само по една дисциплина по цял ден, в графика на задочниците винаги е много уморително за преподавателя и нерационално за студентите. В годините, в които преподавах на задочници, винаги правех всичко възможно, за да се предвиждат в програмата часове по две различни дисциплини и с двама различни преподаватели, защото не е възможно един преподавател да води лекции 10 часа на ден...)

И така, шестте дни на интензивното преподаване минаха, главата ми се подпали,
само разходка на Витоша ми помагаше да се съвзема след лекционния маратон.
Беше делничен ден и както обикновено тръгнах към планината-парк без никакъв план.
Винаги отивам на спирката на "Хладилника" и който автобус дойде пръв - на него се качвам.
Докато автобусът пътува към Бистрица, Железница, Симеоново или Бояна, решавам по коя пътека точно да мина.
Този път пръв дойде автобус номер 98. Значи, ще отида до центъра на Железница и после ще вървя по пътеката към Бистрица.
Така и направих.
След почти час тръгнах от Железница по една от най-леките пътеки - любимата на инж. Иван Иванов. Съвсем малко и кратко изкачване, а после по равното през няколко различни горички и идилични полянки до Бистрица.
Беше много приятен и топъл ден в края на септември. Делничен ден, по пътеката не срещнах никого, нито настигнах или изпреварих някого.
Така се бях отплеснала в мислите си, а и това равно вървене по позната пътечка става почти машинално.
На една полянка се зазяпах настрани и в този момент пак отгоре се плъзнаха едни дълги, сякаш железни, много тънки и много студени пръсти.
И рязко завъртяха главата ми, но този път надолу.
Точно под десния ми крак имаше змия - с една красива ивица от ромбчета на гърба си.
В секундата, когато щях да стъпя върху нея, я видях, разкрачих се малко повече и стъпих на милиметър встрани.
Змията се беше уплашила повече и от мен, изпищя и се стрелна в храстчето до пътечката.
Пепелянка.

***

Имам и други разказчета за ангелите, но може би тези две, които си приличат, стигат за днес.

Нашата църква почита днес незримото небесно умно и крилато воинство и неговия таксиарх свети архангел Михаил.
Не случайно добрите свещеници често ни напомнят всеки ден да отправяме една молитвичка на личния наш ангел-хранител или поне един поклон да му правим, когато сутрин се молим насаме.


Friday, November 3, 2017

докладите за античността




  • Dr. Giannis Stamatellos, “Seasons bring all things”: A Heraclitean ontology of time

  • Dr. Giannis Stamatellos, “Seasons bring all things”: A Heraclitean ontology of time


  • Victor Ilievski, The Problem of Evil and Theodicy in the Republic 379b-c


  • Victor Ilievski, The Problem of Evil and Theodicy in the Republic 379b-c


  • Virgilijus Petuška, Aristotle on the Separation of Forms and Numbers
  • Virgilijus Petuška, Aristotle on the Separation of Forms and Numbers

Миналата седмица се проведе голяма международна конференция, посветена на 125-та годишнина от създаването на катедра Философия и педагогия в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София.

Програмата беше богата и разнообразна, протичала е в паралелни секции.
Всичко около артистичното откриване и академичното съдържание на юбилейната конференция може да си припомните тук:
https://125yearsphilosophy.wordpress.com/

Можах да присъствам само на трите доклада, посветени на античните мислители, които бяха представени на 27 октомври, петък, следобеда след Общото събрание на ФФ,
в Конферентната зала.

Moderator: на заседанието бе Saniye Vatansever.

Трите доклада бяха:
  • Dr. Giannis Stamatellos, “Seasons bring all things”: A Heraclitean ontology of time
  • Victor Ilievski, The Problem of Evil and Theodicy in the Republic 379b-c
  • Virgilijus Petuška, Aristotle on the Separation of Forms and Numbers
А конференцията, в чиято работа участвах с доклад в съавторство с доц. д-р Диана Атанасова от ФСлФ, се проведе на 25 и 26 октомври в Института за литература в БАН и в нея темата бе за
Средновековните славянски литератури в дигиталната ера: таксономия на термините и реален текст в ръкописите. Видео от откриването, снимки на участници и програмата на тази международна конференция може да се видят тук:
http://ilit.bas.bg/bg/events/950-medieval-slavonic-literatures-in-the-digital-age.html

Monday, October 23, 2017

относно анонимните клеветници

                           
                                       снимка на Велин Белев


От няколко дни из медиите обикаля съкратена версия на Обръщение на г-н Ректора на СУ "Свети Климент Охридски" към академичната общност по повод на клеветнически твърдения,
чрез които някои - неизвестно кои и какви колеги - се опитват да предизвикат свикването на извънредно Общо събрание на университета преди редовното годишно, което ще се проведе на 29 ноември тази година.
От колеги от други факултети разбрах, че пълният текст на Обръщението на г-н Ректора е получен от някои преподаватели, но други все още не сме го получили.

Реших да проверя да не би да съм получила Обръщението в служебната си поща, 
която е на адрес gichevagoc@phls.uni-sofia.bg 
и която отварям много рядко, защото използвам изключително гугълския си акаунт - 
dimka.gocheva@gmail.com

Всички го запомнят много по-лесно, защото е по-кратко и ми пишат предимно на него.

Отворих си служебната поща на сървъра на университета и що да видя?

Не съм получила и там Обръщението на г-н Ректора, но за сметка на това съм получила пет бойни позива-призива от някой си Иво Не-знам-си-кой, който от името на инициаторите за извънредно Общо събрание е създал сайт с "изобличителни" "разкрития".

И така, смелите поборници за ред, отчетност и прозрачност са създали един клеветнически сайт, на който някакъв фиктивен виртуален персонаж Иво Не-знам-си-кой, който не се представя нито като студент, нито като докторант, нито като преподавател, нито като служител, гръмко призовава за извънредно Общо събрание, разобличава, громи, вопие...

Така ли ще се свикват Общи събрания на най-стария и най-големия университет у нас?
Няма нищо лошо в това да има и извънредни Общи събрания освен редовното годишно, когато 100 души от неговите делегати преценят, че това е необходимо.


Но когато това се прави чрез анонимни виртуални персонажи, които успяват да изпратят на адресите на служебните пощи на всички преподаватели по 5 съобщения от 11 до 22 октомври, а същевременно вече трето денонощие някои от преподавателите от ФФ и ФКНФ
не сме получили нито в служебните, нито в по-употребяваните си лични пощи 
официалното Обръщение на г-н Ректора, как да окачествим това?

Същевременно, ако страхливците, които разпространяват клеветите, събират подписите в най-дълбока конспиративност и никой от университетската общност не може да види официално списъка на инициаторите, настояващи за извънредно Общо събрание, как да сме сигурни, че в този списък не са
включени нашите имена или имена на нищо неподозиращи колеги, с които е злоупотребено?

Как ви се вижда тази подривно-конспиративна кампания? 

По този повод ще напиша и: на едно от малкото обучения по компютърна грамотност, в които съм участвала още преди 15 години, отлично си спомням, че ни учеха, че най-лесната за манипулиране, най-ненадеждна, най-уязвима и поради това най-лоша система за институционални пощи
е MS Outlook.

След тези пробиви, при които получаваме за десет дни по пет позива от анонимните клеветници, които, за да се прикрият, си служат с виртуален фалшив персонаж с акаунт в abv.bg,
 а не получаваме Обръщението на г-н Ректора в служебните си пощи, очевидно е, че нещо трябва да се направи. 

Sunday, October 8, 2017

страхът на резидента...



Вчера колегата Евгени Зашев ме попита във фейсбук с коя книга на Георги Тенев да започне. Ако наистина не го е чел досега, предлагам да започне със сборника


Страхът на резидента от отзоваване. Проза и драматургия.

ИК "Триумвиратус" и ИК "Зелена вълна", С., 2000 г.

Включва разкази и поетично-драматургичните му творби, писани през 90-те години:

Страхът на резидента от отзоваване

Wагон

Плуващата библиотека

Металната пчела

Походът
(пиеса, поставена от Явор Гърдев през декември 1995 г. в Драматичен театър - Ловеч)

Гилгамеш

Insula

Сънят на Одисей

(първоначално заглавие Одисей Периагон, вариации върху Филоктет на Хайнер Мюлер и стихове на Йосиф Бродски и Кирил Мерджански; поставена в ТР "Сфумато" от Явор Гърдев
през 1997; Одисей Периагон през 1999 г. се превръща и в радиодрамата Атолът с автори Асен Аврамов, Георги Тенев и Явор Гърдев )

Частите на нощта

(поставена на сцената на ДТ - Сливен през декември 1994 г. от Явор Гърдев; сценография и костюми - както на тази постановка, така и на Одисей, и на много други на триумвирата: Никола Тороманов и Даниела Ляхова - Бог да я прости)

Игра на ветровете

Хиляда стъпала

Едип Щастливият


***

Трите последни драматургични творби в стихове, както и Гилгамеш, напълно ги бях забравила и благодаря на Евгени, че вчера ме попита за съвет. Днес, като отворих книгата, си ги преговорих.



Saturday, October 7, 2017

романът за прехода






Напоследък не успявам да чета съвременна българска литература толкова, колкото бих искала, но впечатленията ми са, че тя процъфтява, особено прозата.
Имаме поне десет много талантливи наши писателки и писатели, при това от нашето поколение – плюс-минус няколко години.

Ще споделя за един от тях: писателят, сценарист и драматург Георги Тенев.
Порази ме още първата му пиеса-приказка в стихове – Частите на нощта, която бе и режисьорски дебют на Явор Гърдев на сцената на Сливенския театър преди 22 години. 
А спомняте ли си вълшебството Сънят на Одисей, което се играеше в стария дом на "Сфумато"? Пиеса в стихове, колаж от няколко творци, един от които беше Георги Тенев. Съавтори на текста: Хайнер Мюлер, Йосиф Бродски и Кирил Мерджански. Режисьор бе Явор Гърдев.
*
  Познавам почти всички сборници с разкази, романи, радиопиеси и драми на Георги Тенев, сценариите и реализациите на множество телевизионни формати - едни от малкото културно-развлекателни предавания, които заслужаваха гледане. 

Някои от книгите му бяха представяни с еднократни драматизации.


 Почти всичко, написано и поставено на сцена от него, ми харесва много. Изключението е само едно: Тъмна стая, която се играеше в камерната зала на "Сфумато" и която не можах да разбера поради несхватливост въпреки чудесната игра на Весела Бабинова и Явор Бахаров.
*
Не съм театрален критик, а и на театър не успявам да ходя толкова често, колкото бих искала. Като редови обикновен зрител, а не като меродавен авторитет споделям, че според мен най-силната пиеса, писана на български език през последния четвърт век, е Злият принц. Тя се играеше на тавана на Народния театър, неин режисьор бе самият автор, премиерата ѝ неслучайно е на 10 ноември 2013 г., но уви, през този сезон вече не е в репертоара. Тя беше пиесата за прехода ни, за псевдо-героите и жертвите му, за истините, които няма да научим от медиите никога, но до които изкуството трябва да стига.
 *
Георги Тенев писа и за далечно приказно минало (в Частите на нощта), съчини кантатите на Клото, Лахезис и Атропос (в Сънят на Одисей), описа скорошни, но все пак минали травматични соцдесетилетия (в романа Господин М и радиопиесата 7 септември), преживя пожарите в началото на прехода (Партиен дом), но и ни предупреждава за едно неумолимо пъплещо към нас зловещо антиутопично бъдеще (в сборника с разкази Свещена светлина, който се превърна и в сценарий на филм):






С последния си роман и със сборника разкази Жената на писателя (и двете - скорошни издания на "Colibri") Георги Тенев застава пред настоящето тук-и-сега, което описваме с дума, съставена от шест букви: преход. Каква хубава, делова, успокояваща дума, която ни казва, че тръгнахме преди почти три десетилетия от едно и в съвсем скоро време ще стигнем до друго място, и този край - eй го, е, ето там, ще бъде хубав, и там и тогава в края на прехода ще ни е добре.

Но дали става така, както си представяхме прехождането от едното до другото място във времето?

Романът Български рози се чете трудно и мъчително, защото фрустриращо засмуква с разказването на няколко пропаднали лични опита за прехождане. Всички негови герои се сгромолясват от благополучие в неблагополучие. Познахте, това е определението на един известен философ за трагедията. Български рози е трагичен роман за пропадането на: предприемачът и издател Константин Трейман, който бива смлян в опита си да успее честно в мащабни икономически начинания; неговата съпруга, архитектката Дора Попова, която изгубва себе си в разочарованието от всесилието на престъпността и пипалата на болестта; тяхната разглезена дъщеря, завършващата гимназистка Лия, сиреч Илияна, която намира себе си, само когато пропада в бездните на дизайнерската химия; нейният действителен баща Георги Богданов – изключително влиятелен (и лесно разпознаваем като прототип) наш политик; архитект Данаил Попов – бащата на Дора, някогашна жертва на Държавна сигурност, който се явява в мистична ипостас в края на повествованието.
Всички герои в романа пропадат и губят. Няма победители, няма успели. Даже Богданов - всесилният политик - губи ценно и старателно пазено богатство. Но това, разбира се, е само в писателската фантазия, създала романовия свят, заключен между кориците на Български рози. Лесно разпознаваемият прототип на Богданов в триизмерната материална реалност е далеч от такава загуба и поражение.
И по-второстепенните типажи са характерни, със свой профил и стил. 

С всеки изминал роман Георги Тенев пише все по-добре и все повече напредва в умението да обрисува характерите. С всеки свой роман той все повече потвърждава, че романът е най-трудният белетристичен жанр, защото цели създаването на голямо и цялостно четиво. 
Има много големи и някак нецялостни романови четива, които критиците не харесват. Например, някои от късните романи на Умберто Еко, които са прекалено ерудитски и мозайкови, ако изобщо таксономията на енциклопедичните познания в тях получи признанието на четящите, че са романи.

В романите и драмите на Георги Тенев винаги го има онова, което споменатият преди малко мислител от далечното минало иска от една писана творба: да има здраво изтъкана фабула, сиреч оплитащ читателя, засмукващ сюжет. И тук, както и в предишните романи на Георги Тенев, фабулата е здрава като корабно въже, защото в нея има криминална интрига, даже повече от една. Има секс, изневери, кръв, отново пожар (като в Партиен дом), жестоко насилие над хора (а в този роман и над животни), първично-организмични шокове за читателя с натуралистични описания и отчайващо, депресиращо точни диагнози за престъпните механизми на политическия и икономически театър у нас.

Преход или провал?

Едната дума е с шест букви, другата - също.

Романът е разделен на шест части, като от втора до пета те носят имената на най-важните провалящи се герои: Трейман, Дора, Лия, Богданов, Попов. Първата част е наречена Бялата къща – вила в Бояна, проектирана от архитектката Попова на мястото на старата дървена къща, проектирана от баща ѝ. Но и към новата голяма къща на сгромолясалата се фамилия, провалила се в прехода, плъзват пламъци и пак подпалвачът е онзи, който е подпалил и предишния пожар: един анонимен герой – единственият, който в романа говори от себе си, в първо лице.



А къде са розите, българските рози? 

Те са в градината на бялата къща, но уви, не могат да се прихванат и да разцъфтят.

Saturday, September 30, 2017

обител Йероним Блажени







Манастирът, посветен на Йероним Блажени, Лисабон, 22 юни 2014 г.


Честит празник на всички преводачи, редактори и издатели на преводи!