нощта на трети срещу четвърти юни,1989, Тянанмън

Тази нощ е тъжната годишнина.

Според официалните власти в Китай премазаните студенти на площада са били по-малко от двеста, а според китайския Червен кръст - над две хиляди.

Сутринта на пети юни същата година научихме за това от едно телефонно обаждане.

Тогава бях аспирантка (както се казваше тогава на докторантурата).

Живеех на квартира в един апартамент с Аделина, която тогава следваше география и до днес ми е най-близка приятелка, и Дарина, която тогава учеше информатика, но после се запиля някъде из Щатите.

Рано сутринта на пети юни по телефона се обади Виолета, сестрата на Ади (Бог да я прости, не е вече между живите).

На четвърти юни вечерта целият свободен свят научил за събитията в Пекин.

Виолета живееше в Рим и се обади на Ади, за да я помоли в никакъв случай да не се включва в студентските протести у нас, за да не ни премажат танковете и тук.

Какви студентски протести???

Студентите в Рим се събирали на протест същия този ден, пети юни, да покажат съпричастност с китайските колеги, та Виолета - Бог да я прости - си помислила, че и ние...

Никой тук не беше чул, а и после не се чу какво става в поднебесната империя и това, че хиляди наши колеги са били прегазени на площада в Забранения град.

Тогава имаше само една телевизия с две програми и едно радио с две програми.

И само две партии, но едната от тях имаше ръководна роля - според член първи на тогавашната конституция.