"Не може два пъти да видиш едно и също море".
Хераклит го е казал.
А Платон в "Кратил" го редактирал и преиначил, като написал, че един от спорещите там казва: "и като посочил течението на една река, казал, че всичко тече и всичко се движи, и два пъти не може да влезеш в една и съща река".
Хераклит бил маниакален гений-поет-философ, образцов мизантроп, прапрадядо на Ницше в няколко аспекта. Платон знаел, че написаното остава и диалозите му трябва да се четат най-малко две хилядолетия и половина след смъртта му – от всякакви хора.
Затова Платон похарчил умопомрачителна част от огромното си наследство на един от най-богатите атински родове. Вместо прагматично да се заеме с корабостроителен бизнес или търговия със зехтин, вино и маслини като братята му Главкон и Адимант, Платон тръгнал да търси приключения в Сицилия. В колониите на Велика Елада – в Тарент, Сибарис, Метапонт, Локри и Регион, а после и на острова Тринакрия в Месена и Сиракуза, изкупил единичните и добре пазени ръкописи от Филолай и Тимей. А те били единични, както са уникални платната на художниците, рисувани с маслени бои.
Платон бил един от най-богатите атински аристократи и можел да утрои наследството си като братята си Адимант и Главкон, но преценил, че няма смисъл, защото и той нямал деца, а и те нямали.
Платон направил най-добрата инвестиция. По-смислена и богоугодна инвестиция от неговата няма в цялата история.
Платон похарчил почти всичко, за да купи от Сиракуза най-качествения папирус. "Папирусът не расте на скала", както е написал един египтянин, а се тъче от листата на едно растение, което расте в устията на реки, вливащи се в Средиземното. Написаното на камък остава ли? Клишето казва "да", но и написаното на камък може да бъде унищожено от пожар, особено ако камъкът е мрамор.
Затова Платон добре обмислил как да инвестира наследството си. Тъй и тъй нямали наследници той и братята му, поне написаното от него да остане, а те двамата да станат главни герои-събеседници на Сократ в един от диалозите му.
Платон изкупил в Сиракуза всичкия наличен папирус и предплатил авансово и за папируса през следващите години.
Написаното от Платон се е запазило, защото Платон е знаел и разбирал всичко и за материите на материалните носители на словото. Върху пергамент може да се пише и трие многократно, да се пише върху един, втори, трети палимпсест. Върху папирус се пише еднократно, написаното не може да бъде изтрито изцяло и окончателно по никакъв начин, а освен това папирусът гори по-бавно и по-трудно от мрамора.
Платон изпълнил своя човешки и цивилизационен дълг, като похарчил бомбастична част от наследството си, за да си купи папирус, върху който да пише диалозите и писмата си. За да се запазят за хилядолетията. Защото не страдал от излишна скромност и разбирал, че пише с божествен ентусиазмос.
А когато пишел "Кратил", си помислил: "Земята е неизбродна, има хора, които живеят навътре в сушата и не знаят какво е това море. Щом Омир го е казал, значи е така. Ако напиша сега, че Хераклит е казал, че не можеш да видиш два пъти едно и също море, мнозина няма да разберат – нито сега, нито след векове, когато със сигурност пак ще ме четат. Я да взема да напиша, че Хераклит казва, че два пъти не можеш да влезеш в една и съща река. Защото реки има навсякъде, е морето не е познато на всички хора по Земята. Тя е много по-голяма от сушата около Средиземното и както написах във "Федон", които си мислят, че земите са само около Средиземното, са като жаби около гьол. Ще заменя Хераклитовото море с река, че да се сещат всички за що иде реч. Така и така редактирам и преиначавам думите на всички, които уж преразказвам."
Заключение: Хераклит казал, че два пъти не можеш да видиш едно и също море, а Платон го редактирал, за да го разбират всички хора по света през хилядолетията, когато ще бъде четен.
Ivan Mladenov, И Аристотел никога не цитира съвсем точно. Големите мислители прегръщат своите предходници и ги представят като пророци на тяхното свое собствено слово. Всички велики и оригинални философи не са стопроцентово надеждни историци на философията. Нито Платон, нито Аристотел, нито Хегел. На Диоген Лаерций, у когото няма един грам оригиналност, половината от "свидетелствата" за живота, ученията и изреченията на великите философи са измислени от него.
Ivan Mladenov, като знаем през какви перипетии са преминали ръкописите на Аристотел, как са били редактирани и събрани, уж подредени, ама не съвсем добре наредени от Андроник от Родос доста по-късно, и към четенето им трябва да пристъпваме с едно на ум. Единственият трактат, за който не се спори, дали редът на книгите в него би бил такъв, ако самият Аристотел би ги подреждал, а не Андроник, е "Никомахова етика". За всичко останало се спори – и за реда на книгите, и за реда на главите вътре в книгите. Даже и за "Никомахова етика", която е уж най-безпроблемна, има спорове: главата за снизходителността като най-висше проявление на справедливото къде точно да бъде в книга Епсилон. Затова античната философия трябва да се преподава недогматично, със здравословен скептицизъм и размах на въображението.
Zornitsa Hristova, "меня сегодня Муза посетила, да посидела и ушла...". Докато си пиех кафето, Музата ми го прошепна, само трябваше да бързам да напиша всичко, което Тя продиктува, хем бързо, хем точно.
По-горе съм написала, че и Аристотел никога не цитира съвсем точно, но не съм съвсем права. Благодаря на всички, които са харесали този коментар, но да уточня. Когато става дума за литература, а не за философските му предшественици, той е педантичен. Например, в "Никомахова етика" многократно са цитирани или са посочени съвсем точно герои и моменти от сюжета на Омировия епос и двете Хезиодови творби, от няколко трагедии на Софокъл и Еврипид, цитирани са стихове от Агатон, Симонид, Епихарм, Теогнид, Солон, Каркин, Александрид и Евен. Има гноми от Биант и Питак, поговорки, епиграми от автори, които по негово време са били отлично познати и популярни, като поради това той не споменава имената им, но за жалост те не са се запазили. Има и скрити препратки към повече от разпознаваеми сюжети. Например, примерът в кн. Епсилон за неволното убийство, което се оказва неумишлено отцеубийство, несъмнено е свързан с Едип цар на Софокъл (1135а15-35), а примерът за умишленото майцеубийство е от изгубена творба на Еврипид (гл. 11, 1136a10-15). Когато в другите му лекционни конспекти става дума за предаване на идеите, мислите и схващанията на философствалите преди него, цитира стихове, най-много от Емпедокъл, но цитати в проза няма нито един. Споменават се имената им, понякога със заглавията на творбите, понякога без, но представянето на мисленето им той винаги прави със свои термини и свои понятия, така както постъпват всички философи със свой светоглед и парадигми за осмисляне на всичко.
публикувано във фейсбук на 9 август
