Любомир Канов. Dude

Dude


Принадлежа към групата на онези, които или се стъписват, или изпитват непреодолим възторг към думите с неясен произход и към техния таен смисъл. Винаги ми се е струвало, че под платото на конвенционалното, общоприето значение на понятията текат ручеите на един забулен в езиковото минало прасмисъл и скрити значения, които надхвърлят тесните рамки на националните езици. Съзнавайки абсурдността на такова възприемане на думите, обаче, оставам на някакво архетипично ниво убеден, че е възможно двама души да си говорят на два напълно различни езика и да се разберат по всички въпроси освен конкретните, по които така или иначе хората никога не могат да се договорят, дори и на родния си език с най-близките си родственици. Упорствал съм да употребявам думи, чиито смисъл не харесвам, за обозначаване на вещи и явления, които според мен са обозначени с неправилните думи, и също да отричам думи с невярно съдържание. Спомням си, че настоявах думата “чубрица” да бъде допусната в употреба в значението на “стара жена, която готви вкусно”, а думата “бюрек” да бъде призната и в смисъла на не млад мъж с мустаци, силно уширен в коремната област, със склонност към прекомерно ядене и ломотене. Запитвал съм например близки приятели, дали след като са виждали недъгав човек, са виждали също дъгав човек. Поне един. Както и дали, освен че са изпитвали необходимост през живота си, са изпитвали от време на време и известна обходимост, като алтернатива и облекчение от необходимостта. Даже веднъж предложих след няколко чаши вино на мои приятели един Диогеновски поход за намиране на осиротели из стърнищата на човешкото общуване думи и тяхното осиновяване. Включително и на думи от чужди езици, стига те – думите – да се съгласят на това. Предложението бе отхвърлено, естествено, но не без известна съпротива. Моят основен аргумент беше, че е по-вероятно да се намери прекрасна, но неоцена дума, изпаднала от човешкия дискурс, отколкото дъгав човек, ако Диоген по презумпция е търсел точно това с фенера си.
Ето така, в хода на тези си увлечения и пристрастия, един ден връхлетях върху думата Dude. Дума, позната предимно в американския сленг, не толкова в британския английски, макар че е вероятно произхождаща от ирландско-келтските езици. Моментално пожелах да я осиновя и да я приема в българска употреба, защото това беше дума, която от пръв поглед разпознах като пълно съвпадение между смисъл и звучене. Може да се произнася кратко, нещо като дюд, и да сигнализира леко приятелско раздразнение, но може да се произнесе и като дълго одобрително дуууд. Всъщност има безчислени нюанси, за всички поводи на живота, което прави думата универсална, но основното във всички тези значения е едно: обръщение към приятел, към познат или даже непознат, пропита от симпатии и доброжелателство, леко снизходително, понякога лежерно-симпатизиращо или възхваляващо, но никога враждебно. Просто dude!!!
Филмът “The Big Lebowski” е почти култов в смисъла на съвършеното извайване на образа на т.нар. dude, който макар във филма да се казва Лебовски (което става причина за всичките му злощастия), предпочита да го наричат просто dude. И наистина, ако го бяха оставили на мира и го наричаха dude вместо Лебовски, животът му щеше да протича по един спокоен, типично дудски начин. Това означава освен всички друго, да се ходи по чехли, тъмни очила и халат до близкия магазин за мляко, служещо единствено да се композира любомият коктейл White Russian и за всяко нещо да се правят само абсолютно минималните усилия. По-старинните значения на dude включват тълкувания, като например: човек, който е от града, обаче е попаднал между каубои, или човек от източните щати, озовал се в американския Запад. Леко неподготвен, така да се каже, за живота и донякъде наивен. Но разковничето е в интонацията. И чрез нея може да се градира цялата гама на дудството, или както казват някои, дудеизма в неговото неизчерпаемо разнообразие. Според запознати dude са били Айнщайн и Лао дзъ, включен е дори Махатма Ганди. Според мен по линията на присъщото им ненасилие, но за Айнщайн съм по-склонен да допусна, че е заради отказа му да носи чорапи. Използва се и вариантът dudette или dudess за дамската разновидност на явлението, но според други авторитети The Dude is a Dude, тоест независимо от какъв род, мъжки или женски, момче или мъж, ти си или Dude или не. В още по-стари ирландски източници се прокрадва смисълът, че dude е човек, който не е истински джентълмен, в смисъл, че не е от благороднически произход. Отхвърлям с гняв подобно тълкувание, защото думата е американска по употреба и по същински смисъл, а в Америка аристократи няма. Това, което е в сърцевината на истинския Dude във всичките му превъплъщения, е в същност най-важното качество на истинския джентълмен. И това е неговата човечност. Както се казва в споменатия филм: “The Dude abides men!”, което преведено означава, че The Dude толерира хората и ги изтърпява, че е отстъпчив и по-склонен да изчака нахалните и нетърпеливите в този свят, отколкото да ги предреди. Да бъдеш Dude, означава да си издръжлив в своята човечност, въпреки другите си очевидни недостатъци и, позволявайки на другите да те приемат така, ти им даваш шанса да се очовечат на свой ред.
Затова и аз съм готов да приема и осиновя тази дума в българския лексикон без страх, че въвеждам чуждици в употреба. Dude не може да се преведе, Dude може само да се прегърне.
Hi, Dude!


рost scriptum
Д-р Любомир Канов е роден през 1944 г. в Банкя. Завършил е медицина и е работил като психиатър в Лом, Курило, София.
На 3 март 1977 г. е арестуван с обвинение в “клеветническа, контрареволюционна пропаганда и планиране бягство на Запад”. Осъждат го и го изпращат в Старозагорския затвор, а след като го освобождават, той отново работи като лекар.
През 1984 г. емигрира в Канада, после работи в психиатрична клиника в Тексас, а през лятото на 1989 г. се премества в Ню Йорк, където и досега работи като психиатър на Лонг Айлънд.
Автор е на:
*сборника с разкази “Човекът кукувица”, наградена от Съюза на писателите през 1991 г.
*на книгата “Ходисей и Парейдолии”, но нея не съм я чела;
*на автобиографичната книга със спомени и фрагменти “Между двете хемисфери”;
*напоследък публикува в “Литературен вестник” и във всеки брой на Gentleman – едно от приложенията на “Дневник”;
*има и едно забележително интервю в списанието “Християнство и култура”, брой 4/2002 г.

текстът тук е от септемврийския брой на Gentleman, с. 44-45