Google+ Followers

Wednesday, December 27, 2017

ценни нови книги



                   Романът на Яница Радева, издаден от "Парадигма" тази година.



Снимки от премиерата на романа в София и накратко за книгата споделих тук.


Избрани и нови стихотворения от майстора на превеждането на словото в класическата английска драма и на оживотворяването на поезията в съвременния ни език.

За най-новия роман на Георги Тенев споделих размишления тук.


Разкази и фейлетони от един от най-интересните християнски публицисти и есеисти тук-и-сега. Издадени през 2016 г. от "Дива 2007".


Поредно забележително изследване на проф. Искра Христова-Шомова за светеца-покровител на най-стария и най-големия наш университет, издание на УИ "Св. Климент Охридски" от тази година в Библиотека Охридски извори.


Новото основополагащо византоложко агиографско и химнографско проучване на д-р Евелина Минева-Полеми от Атинския университет The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae. Part I. Sofia 2017 (Издание на издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература към БАН) .


Забележителният превод на нравствените съчинения на Плутарх за забележителни дела и думи
на забележителни предци - царе и военачалници, римляни, спартанци, спартански жени - е на проф. Петя Янева и проф. Виолета Герджикова. Издание на "Ерго" от тази година.



Такова изящество: и преводът, и оформлението. Проф. Евгения Панчева и издателство "Agata" ни зарадваха в средата на май тази година. Понеже наскоро на стената ми във фейсбук стана дума за това, че някои наши колеги заслужават паметници приживе, ето, зърнете как изглеждат кориците на още някои нейни преводи на вечни творби:
и не само за преводите се споменава тук, но и за увенчаващата ги теза за ранномодерния Аз, която дано колкото се може по-скоро да бъде издадена.


Преводът от латински на трите важни трактата, включени в това издание, е на д-р Богдана Паскалева. В краткия анонс на страницата на "Изток-Запад" тя пише за автора: "Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404–1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност – всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия.
Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху теорията на изобразителните и пластичните изкуства – За живописта, Елементи на живописта и За скулптурата.
Леон Батиста Алберти създава текстовете си както на латински (все още език на високата и официална култура по това време), така и на родния си тоскански, някои от съчиненията му съществуват в два варианта, латински и италиански, като и двата са авторски. Преводът на трите тук представени текста е извършен от техните латински варианти.
Повече за изданието може да прочетете в предговора на преводачката тук:

http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Pages_from_alberti_01.pdf


Без тази книга не може. Най-после я имаме на български в превод на Жана Ценова. Издание на "Изток-Запад" от тази година.


Поетично-философски есета за стихиите. Имах удоволствието да присъствам на две музикално-театрални четения на откъси от нея - едното беше през юни в Дома на киното, а другото - в края на септември в Театралния колеж "Любен Гройс", заключителна част от Японско-българския философски диалог, за който разказах накратко тук:
В септемврийското четене на откъси от поетико-философската книга на Боян Манчев бяха включени фрагменти от Хераклит и стихотворения на Ясуо Кобаяши, а съпроводът беше на старинни и редки струнни музикални инструменти.


В антологията са включени текстове от Аристотел, Хуго Гроций, Томас Хобс, Барух Спиноза, Джон Лок, Шарл Луи Монтескьо, Жан-Жак Русо, Адам Смит, Адам Фъргюсън, Томас Джеферсън, Едмънт Бърк, Томас Пейн, Имануел Кант, Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Карл Маркс, Алексис дьо Торквил, Хенри Дейвид Торо, Антонио Лабриола, Антонио Грамши, Джон Дюи.
Съставителството и научната редакция е на Хараламби Паницидис, Огнян Касабов, Борис Попиванов. 


Във фейсбук направих малко албумче от премиерата. Лошо качество, но за спомен поне за моя личен архив на важните събития от тази година (o)стават.
Макар че снимките не струват, около тях има подробни бележки за преводите и преводачите в антологията.


До тази важна книга, издадена от Харвардското университетско издателство през тази година, стигнах благодарение на хубавата рецензия за нея, написана от Огнян Касабов и публикувана в Култура: http://www.kultura.bg/bg/article/view/26410



Подарък от проф. Кристоф Рап, с чието гостуване в края на февруари тази година беше затворен цикълът от академични събития, посветени на 2400-ната годишнина от рождението на Философа. За лекцията му върху книга Дзета на Метафизика и семинара за добродетелите в Евдемова етика може да видите кратък репортаж тук.

Книгата е издадена от Verlag C. H. Beck през 2016.





И двете книги на проф. Евгений Викторович Орлов са издадени в Новосибирск, в Издательство Сибирского отделения Российской академии наук. Първата книга е от 2013 г., а втората - от 2011 г.
Ценен подарък, който получих от проф. дфн Марина Волф, която преподава антична философия в Новосибирския университет.




Както веднъж се изрази един приятел: "Кой не знае Бойко Пенчев? Кой не е слушал за него?"
Книгата е посветена на Диана ( доц. д-р Атанасова), издадена е от Фондация "Литературен вестник" през тази година, а статиите и студиите в нея тематично са организирани около констелациите: Национализирането на империята, Канонът - вписвания и присвоявания, Бащи на 90-те, Сърцата на настоящето.





Сборникът излезе през юни тази година. След няколко години престой в чекмедже все пак стигна до читателите. Частите в нея са озаглавени: За метода, Гръцката античност и днешна Европа, Рим и Израил, България и българската интелигенция, Читатели на класиката, Предговори и въведения.



Новото историко-философско бижу, филигранно мисловно изработено и полиграфски безупречно изпълнено в нашето УИ "Св. Климент Охридски". Хипотези и модели, Платон, Аристотел, Кант, Хегел, съвременните теоретични вариации и разклонения - всичко написано в книгата трябва да се чете внимателно, а схемите и визуализациите в нея са истинско украшение, подпомагащо читателя да се изравни поне за момент с автора на тежките концептуализации.


Най-после, повече от десет години откакто първият цялостен превод стана абсолютна антикварна рядкост, осем от книгите на Метафизика се появиха благодарение на изд. "Дива 2007" в авторедактиран превод на Николай Гочев, с разширен индекс и с два големи предговора + две тематични библиографии.
Работата върху ръкописа и поредната редакция на превода, както и важни бележки в подготовката на изданието направи г-жа Мария Николова, а публикуването стана възможно чрез спомоществователството на д-р Деворина Гамалова - богословка, поетеса и музикантка, преподавател по музика в Лондон и Манчестър.


Сборник с разширени доклади от деветия Пражки Платонов симпозиум, посветен на Филеб.
Plato's Philebus. Proceedings of the Ninth Symposium Platonicum Pragense.
Edited by Jakub Jirsa, Filip Karfík and Štěpán Špinka, Praha, OIKOUMENH, 2016.


И последно в изброяването, но не като значение, а заради декемврийската премиера. Сборникът
Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (ХХ-ХХI в.) 
Редакционна колегия Пламен Антов, Андрей Ташев и Иван Христов. БАН, Институт за литература,
София, 2017.
Дяловете в книгата са: Америка - идеи и метафори, Ракурси на преводимостта, 
Образи от бъдещето: морални дилеми, Социокултурни отражения, Бъдещето като настояще.

***

,
Институт 
за литература – 
БАН,

Наистина, това е моята лична подборка. Повечето от книгите са публикувани през тази година, а някои не са съвсем новоизлезли, но стигнаха до мен наскоро, осмислиха и украсиха отиващата си 2017 г.
Сигурно забравям някои, но в интернет нищо не е окончателно и блоговата витрина може
по-късно да се допълни с пропуснатите. 

Thursday, December 14, 2017

три събития утре



Утре, петък, 15 декември, ще се случат три важни събития, организирани от две от най-сплотените и успешни интердисциплинарни научни общности у нас.

Първо, от 13:00 до 17:30 часа в Зала 1 на Ректората ще се проведат първите

Четения на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование.

Темата е Утопия и е провокирана от 500-та годишнина от публикуването на книгата на Томас Мор.

Програмата:

У Т О П И Я

Политическо философстване и фантазиране от Античността до Новото време

Софийски университет, Ректорат, Зала 1, 13.00–17.30 ч.


Александра Димитрова. Измерения на едноличната власт в Аристотеловата „Политика“.

Николай Гочев. „Държавата“ на Платон и „Утопия“ на Мор: основата и образът на справедливото общество.

Димитър Драгнев. Res publica litterarum - утопия или реалност? От Сенека през бл. Августин, Еразъм, Рункен до Едмънд Бърк и съвременните технологии.

Лидия Денкова. Сън и фантазия – една различна игра. От Платон до Николай от Куза.

Невена Панова. Утопия или политика е целостта на античната поезия? И какво общо имат Музите?

Камелия Спасова. Литературоведското огледало: хетеротопия и саморефлексия.

Димка Гичева-Гочева. Философските схващания на жителите на Утопия.

Герасим Петрински. Светът на зората. Планетата Аврора в творчеството на Айзък Азимов: утопично или дистопично огледало на Модерността?

Вероника Келбечева. Утопия и пророчество в „Празната пещера“. Върху романа „Празната пещера“ на Димана Трънкова, 2017.

Вяра Калфина. Един от 300. Отново за филмовата рецепция на Античността.

                                                              ***




На същото място, отново в Зала 1 на Ректората
от 18 часа

Асоциацията на византинистите и медиевистите в България

организира поредната сбирка на лекторията
„Средновековна България – история, култура, паметници” с дневен ред:

1) д-р Евелина Минева от Атинския университет ще изнесе лекция на тема: „Нови данни за възникването и разпространението на култа към св. Петка Епиватска (Търновска) във Византия, въз основа на византийското житие на светицата от дякона Василик“.

2) доц. д-р Ангел Николов ще представи книгата на Евелина Минева:
The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae. Part I. Sofia 2017 (Издание на издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература към БАН) .




Третото събитие е важното организационно Общо събрание на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, което се провежда редовно веднъж годишно.

То ще започне в 19 часа в каб. 189 на Ректората.

Ако има желаещи колеги, които ценят разширяването и обогатяването на знанията за античността - студенти, докторанти, преподаватели или просто симпатизанти-ентусиасти от всички сфери на хуманитаристиката,но и работещи в други професионални области, които искат да се включат в АРУКО, нека да заповядат там и тогава, а най-добре да изпратят предварително заявление за участие на Управителния съвет на Асоциацията на адрес: 
 aduceorg@gmail.com

Местоработата и това, че някои колеги живеят в чужбина, нека да не ги възпира.
Всеки може да съдейства за обогатяването на знанията, стига до го желае.

Tuesday, December 12, 2017

поредица лични годишнини


     През тази и следващата календарна година имам няколко лични академични юбилеи: 35 години откакто станах студентка по философия през 1982 г.; 30 години откакто се дипломирах (и в дипломата ми пише: философ и преподавател по философия и английски език); 30 години откакто спечелих аспирантски конкурс по антична и средновековна философия; 30 години трудов стаж в СУ, който започна с началото на аспирантурата - от 15 януари 1988 г.

     А вчера, 11 декември, станаха 20 години, откакто защитих дисертация.
        
     Интересът ми към античната философия и по-специално към енциклопедизма на Аристотел започна отдавна, още в първи курс на следването, през учебната 1982/83 г. когато за първи път прочетох изцяло (в превод на руски) и конспектирах подробно Метафизика и За небето
     Курсовата ми работа по дисциплината История на античната и средновековна философия беше върху Седма и Осма книга на Метафизика, в обем над 50 страници. Когато я видя, проф. Радев се смая: "Какво е това!?! Курсовата работа трябваше да е 5-10 страници! Вие сте написала 50!"
     Е, как за книгите Дзета и Ета на Метафизика да е по-кратко? Там всичко е важно. И така страниците станаха 58.


                 това е първата ми работа за Аристотел: 58 страници на преразказваща първокурсничка, написани на машина, но с възторг



     За едно от упражненията по Етика във втори курс преведох изцяло, но от английски език Пета книга на Никомахова етика и на самото упражнение два часа четох превода дума по дума. Пак във втори курс, през учебната 1983/84 г. започнах да изучавам факултативно старогръцки, а от следващата година – и латински език.
     По онова време в учебния план на специалност Философия не бяха включени нито гръцки, нито латински, но беше сформирана малка група от аспиранти и студенти. През учебната 1983/1984 ни преподаваше Богдан Богданов, който по онова време беше доцент, а през следващите две учебни - Петя Янева, която тогава беше асистентка. По латински ни преподаваше доц. Анна Б. Николова, а после, в аспирантските ми години - колегата Милена Минкова и доц. Мария Костова.  
     Дипломната ми работа бе написана под научното ръководство на проф. дфн Ради Радев, с текста по същество и около 100 страници приложения към него стигна и надмина 200 страници като обем. 
     Беше защитена на 22 юни 1987 г. в катедрата по История на философията. В нея се занимавах с телеологизма в първата и втората философия на Аристотел, но понеже в тази посока може да се включи всичко, останало от Аристотел до днес, продължих по същата тема и като дисертация. Прецених, че  има много много интересни неща в идеята за целенасочеността и целесъобразността, които плачат за обсъждане и в неговите трактати, посветени на живите същества, природата и живота - За раждането на животните, За частите на животните, Описание/история на животните

      Асистентският конкурс, който спечелих по дисциплината Антична и средновековна философия, се проведе на 10 и 11 май 1990 г.

      Няколко важни проблема, свързани с темата на дипломната работа и малкия докторат, но все пак излизащи донякъде в нейната периферия, ме вдъхновиха за написването на книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, която бе публикувана през 1994 г. от нашето УИ „Св. Климент Охридски“. За нея през 1996 г. получих наградата на Фондация „Минерва“ и наградата за най-добър млад учен на Фондация „Св. Климент Охридски“, която споделихме със ст. ас. Кристиан Таков. Разказах случката в написаното за кончината му през това лято: в церемонията по награждаването ни на празника на свети Климент, на 25 ноември 1996 г.  бях бременна вече в деветия месец с Теодор и когато се качих на подиума в Аулата, Кристиан Таков - Бог да го прости! - почти припадна от притеснение, че раждането може да започне всеки момент... 

      Дисертацията Телеологизмът във философията на Аристотел бе обсъдена в катедрата по История на философията през април 1996 г. и защитена в СНС по Философия през декември 1997 г. – в края на втория ми отпуск по майчинство. Книгата Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм представя основни моменти от нея[1].

      През следващите четири години заедно с Николай Гочев четири пъти редактирахме неговия превод на осем от книгите на Метафизика. В първия български превод на тази истинска Библия на философията, издаден от „СОНМ“ през 2000 г., книгите Алфа, малката алфа, Бета, Йота, Капа, Ламбда, Мю и Ню бяха преведени от Николай Гочев, а от Гама до Тета – от Иван Христов. В това издание съм автор на първата встъпителна студия Какво е Метафизика на Аристотел, съавтор съм на библиографията и почти всички коментарни бележки към осемте книги, преведени от Николай Гочев, са написани от мен[2].

      Хабилитационната ми процедура продължи почти четири години, макар че по предишния Закон за научните степени и научните звания, съкращаван като ЗНСНЗ, би трябвало да продължи най-много 9 месеца. Научното звание доцент получих от ВАК през май 2004 г.

      От следващата година, от 2005 г. ме занимава замисълът за написването на едно голямо изследване върху справедливото и справедливостта при Херодот, Тукидид, Софокъл, Платон и Аристотел. Първата стъпка към неговото осъществяване беше доклад, който изнесох през май 2006 г. на конференция, посветена на 60-тата годишнина на проф. дфн Александър Андонов, на тема Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон.

      В края на същата година бе публикуван преводът ми на За небето. В изданието, което включва и За възникването и загиването в превод на д-р Димитър Илиев, съм автор и на встъпителната студия, индекса и коментара към За небето, както и на тематичната библиография[3]

       През учебната 2007/2008 година имах щастието да проведа заедно с няколко колеги двусеместриален интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическото мислене на европейското „минало” и тогава ускореното ми приближаване към практическата философия на Аристотел придоби необратима посока[4].

       През учебната 2009/2010 г. за първи и последен път в моята академична биография бях подкрепена за работа по индивидуален изследователски проект, финансиран чрез ФНИ, на тема Справедливото и справедливостта в историографията и класическата гръцка философия: Херодот, Тукидид, Платон и Аристотел. Фокусите на проекта бяха два и съответно и частите му бяха две: от една страна, философстването за справедливото (и правото) и справедливостта в книга Епсилон на Никомахова етика бе прояснено чрез един достатъчно прецизиран, но умишлено буквализиран на някои места превод; а от друга страна, бяха написани три студии по съвсем същия проблем – справедливото и справедливостта - в История на Херодот, История на Пелопонеската война на Тукидид и Държавата на Платон. Тогава се появи концептуалното ядро на изследването, върху което работя вече 12 години и в което важното твърдение е: Аристотел не измисля нещо съвсем ново в този аспект на практическата философия, но преосмисля по свой начин и със своите оригинални модални понятия онова, което наследява от Херодот, Тукидид, Софокъл и Платон. 
       Четирите студии, завършени още през 2009 г., са включени в книгата Poikilia. Една книга за класическите гръцки мислители, която нашето УИ „Св. Климент Охридски“  публикува през 2013 г..
       Студията Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон е публикувана и на още едно място: в сб. Онтологични ситуации[5].
      Студията за политическите устройства като решаващ конституент и определящ фактор, формоносещ ейдоса на полиса и най-вече виновник за непостигането на справедливото в почти всички човешки общности, освен в книгата ми от 2013 г. е публикувана и в сборника Политическата мисъл на европейското „минало“, споменат преди малко. За да стане още по-експлицитно нейното най-изискващо твърдение в изследването, което ме занимава вече 12 години, промених заглавието ѝ и в него тя е трета част от втора глава, озаглавена Политическите устройства – решаващото за (не)постигането на справедливото според Платон и Аристотел.
     Текстът за отвъдната справедливост в Антигона на Софокъл е публикуван като послеслов в електронното и книжното издание на превода на Николай Гочев на трагедията, издаден с паралелен гръцки текст от „Проектория“ през 2014 г. 

       Имам и други текстове - още  една встъпителна студия към Метафизика, послеслов към Атинската държавна уредба, статия за историко-философските романи, студия за онтологията на хетеросексуалността според Аристотел и свети Василий Велики...
       Имам и други публикувани преводи, освен За небето. Например, книга Епсилон на Никомахова етика, Против метода на Паул Файерабенд - важна книга за съвременната епистемология и методология на науката. 
      И още: текст за персонификацията на добродетелите в „Персийския разказ“ на Сократ в Алкивиад на Платон, който бе представен първоначално като доклад на международна конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а впоследствие бе публикувана и в едноименния сборник Диалогът Изток-Запад: многопосочност на прочитите[6].....  
     
       ... и всичко това е оценено как? 
    
     Е, в академичното ми битие не всичко е хубаво. Направеното от мен наистина не е много и в много отношения съм отрицателен пример.
    Оказва се, че всичко това, което съм направила до този момент - като преводи, публикации и преподаване - според силните на деня във ФФ е както малко като количество, така и лошо като качество. Две от книгите ми бяха трикратно обявявани за несъществуващи по време на хабилитационната ми процедура и затова тя продължи не 9 месеца, а 4 години: в СНС по философия, в комисията по хуманитарни науки и във ВАК.

     За наказание за това, че преведох За небето и че редактирах осем книги от Метафизика бях подсъдима по Наказателния кодекс... 

      Сякаш предизвиках съдбата: няколко години се занимавах теоретично с проблемите на справедливото и справедливостта в далечната античност, но ми се наложи да прекратя луксозното занимание и да се занимая на практика със съдебното справедливо в актуалната реалност. Зер, и за съдебното справедливо пише в книга Епсилон на Никомахова етика
     Но всички подробности от тази 20 годишна Historia calamitatum Dimcae са подробно разказани на специалния тематичен блог, който направих.
     
      Нека всичко това да се знае. В историята на нашия 130-годишен университет има много случаи на уволнени, съкратени, изгонени, съдени и даже няколко осъдени на смърт преподаватели. Става дума за осъдените от Народния съд, разбира се...
     Както четем при Херодот, историята се изтъкава от нишките на разказите за индивидуалните съдби.
     Чрез моята академична биография се разказва историята за "меките" репресии в десетилетията на преход от тоталитаризъм към неототалитаризъм срещу онези волнодумни преподавателки-критикарки, които имат мнение и за концепциите на учебните ни планове, и за начина, по който се управлява ФФ и университета, и за властта на мутромилиционерската сбирщина, обладала държавата, и за огромни проекти за милиони, финансирани от най-мощните неправителствени организации и останали неотчетени от онези, които се облагодетелстваха от тях. Една лична академично-биографична история за властта на неакадемичните сили и за срастването на политическото, съдебното, неправителственото и медийното влияние на авторитетни преподаватели и професори в неавтономния 130-годишен Софийски университет.

    Не възприемам себе си като жертва и не се оплаквам.
    Просто правя равносметка по повод на годишнините:
Вече три години нямам нито един час в нито една задължителна дисциплина в нито една бакалавърска или магистърска програма. Всички дисциплини, които водех преди, една по една ми бяха отнети и останаха само две избираеми, а след месец, в средата на януари на идващата 2018 г., ще закръгля 30 години трудов стаж в Софийския университет.

    Поуката:

   Индивидуалната академична свобода е изключителен аристократичен лукс. 
     Могат да си го позволяват само онези, които могат постепенно да бъдат лишени от всички преподавателски възможности, след което за тях следват всички предвидими следствия. 


[1] Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм, С., "ЛИК", 1999.
[3]  Аристотел. Два трактата. За небето. За възникването и загиването. Превод, встъпителна студия, бележки и индекс на За небето – Димка Гочева. Превод на За възникването и загиването - Димитър Илиев. Редактор Владимир Маринов. С., „СОНМ“, 2006.
[4] Подробности за съдържанието и участниците, които бяха лектори и дискусанти през двата семестъра, както и най-важни разработки по темата на курса: в сборника Политическата мисъл на европейското "минало". Димка Гочева (съст.)Невена Панова,Иглика Милушева, научни редактори., УИ "Св. Климент Охридски", С., текстове от Димка Гочева, Невена Панова, Иглика Милушева, Елена Георгиева, Галина Иванова, Георги Петков, Николай Гочев, 2010.
[5] Онтологични ситуации. Сборник доклади в чест на 60-годишния юбилей на проф. Александър Андонов. Съст. Веселин Дафов и Цветина Рачева, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010.
[6] Диалогът Изток-Запад: многопосочност на прочитите. Съст. Антоанета Николова. УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2015. с. 27-35. Със съкращения тя е публикувана и в електронното списание на ФФ на ЮЗУ Nota bene: http://notabene-bg.org/read.php?id=362. Заглавието там е променено, за да съответства по-добре на концепцията на организаторите на конференцията и съставителката на сборника.