Google+ Followers

Friday, December 26, 2014

проповед за Рождество Христово на Аврелий Августин



Доц. д-р Анна Николова - отлично позната, ценена и обичана от всички преподавателка-латинистка в катедрата по Класическа филология и преводачка на хиляди страници от латиноезичната литература, от всички нейни периоди, с подчертан преводачески и изследователски интерес къв Сенека и Августин Блажени. Благодарение на нейния вдъхновен труд имаме две издания на "Изповеди".
Рождественски размисли пред камерата на колегата Боил Мусев - математик и студент от Магистърската програма по Антична литература и култура, ентусиаст на филмирането на лекции, дискусии, беседи и всякакви събития за античността и нейните изследователи днес у нас.

Чудесно видео за втория ден на Рождество Христово, нали?

Monday, December 15, 2014

за Осевото време














             В предишния пост на блога се вижда и чува докладът за Сътворението на Гор Видал, което според мен е сякаш художествена, романова версия на една от основополагащите концепции за времето, историята и човека в необикновено важната книга на Ясперс За произхода и целта на историята, Vom Ursprung und Ziel der Geschichte. Гор Видал може и да е чел нещо от книгата, може само да е чувал за нея, а може и да не е повлиян от Ясперсовата теория изобщо, а от някаква своя творческа интуиция. Но сходството по отношение на тази идея е видимо.
             Разбира се, в книгата на Ясперс не става дума само за Осевото време, а изобщо за човешката история, за нейния произход, смисъл и цел, и за целокупното човечество. За Бъденето-себе-си и Бъденето-човек, както ги е превел Димитър Зашев.
             Струва ми се, че книгата на Ясперс все още не е много дискутирана у нас. Един голям откъс от нейното начало преди време се появи в Литературен вестник, но не си спомням кой беше преводач.
             Цялата книга в превод на Димитър Зашев беше публикувана през 2012 г. от ИК Анубис.  

Thursday, December 11, 2014

доклад за "Сътворението" на Гор Видал



Това е докладът, който прочетох вчера за "Сътворението" на Гор Видал, в първия ден от конференцията, организирана от Института за литература на БАН, за американските културни метафори на модерността, влиянията и взаимодействията им с българската литература в миналото и съвремието, но и с други изкуства и с други наши творци: музиканти, художници, скулптори, илюстратори, джазмени - живеещи у нас, емигрирали, отишли там, върнали се обратно у дома и т.н.
Eто още веднъж програмата и анотацията на конференцията.

Всички доклади, представени вчера в Американския център на Столичната градска библиотека, вече могат да се гледат и слушат на специализирания канал на Института за литература в YouTube. На този канал са публикувани, разделени на части, още много други интересни събития от научния живот на Института за литература.

Благодаря на организаторите - Пламен Антов, Иван Христов и Андрей Ташев!
 Два много вълнуващи дни, в които срещнах колеги, които не познавах досега, но и колеги, които не бях виждала и слушала отдавна, и научих много от интригуващите и провокиращи доклади и изказвания.

Wednesday, December 10, 2014

за отвъдокеанските културни метафори, литературни влияния и идеи

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА – БАН

със съдействието на
Столична библиотека и НБКМ „Св. св. Кирил и Методий” 


ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ


САЩ КАТО КУЛТУРНА МЕТАФОРА НА МОДЕРНОСТТА.  ФЕНОМЕНЪТ САЩ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
И ЛИТЕРАТУРА;
БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ОТРАЖЕНИЯ
(ХХ – ХХІ век)

10 – 11 декември 2014 

10 декември 2014
(Американски център към Столична библиотека – пл. „Славейков” № 4 А)

  

09.45 – откриване на конференцията:
Елка Трайкова – директор на Института за литература – БАН


1. АМЕРИКА – ИДЕИ И МЕТАФОРИ
10.00 – 11.30

 Светлозар Игов. Алековото прозрение във/за Америка.
 Албена Бакрачева. Модерност/Духовност: идеята за Америка в американски превъплъщения и български културни отзвуци.
 Андрей Ташев. Прагматизмът в България.
 Валери Личев. От американската пустиня като метафора на заличаването на знаците (Ж. Бодрияр) до асемиотията като психоаналитичен проблем (Ю. Кръстева).
 Пламен Антов. Островът Америка.
 Димка Гичева-Гочева. „Сътворението” на Гор Видал: преобръщането на представите на европейците.


2. ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
11.45 – 13.00

 Димитър Камбуров. Щатите ми. (От Хемингуей до Пинчън, от Ървайн до Статън Айлънд).
 Михаил Неделчев. „Литературната нормализация” чрез поезията.
 Елка Димитрова. Интелектуалецът замина за Америка.
 Александра Главанакова. Интелектуалецът като терорист – един български прочит.
 Людмила Костова. Miroslaw Penkow and the Bulgarian Migrant Experience in the US: Towards a Definition of a Postnational Middle-Class Identity.


13.00 – 13.30 : дискусия


13.30 – 14.30 : обедна почивка




3. ОТРАЖЕНИЯ (1)
14.30 – 15.45

 Йордан Костурков. България и български герои в американската литература (XIXXXI век): четири казуса.
 Клео Протохристова. Холдън Колфийлд по български – преводи, прочити и употреби.
 Милена Кацарска. Парапозиции: рефлексия върху библиографията на предговори/послеслови към американска литература в превод на български език.
 Иван Христов. „Форд, По и Джаз-банда” – българо-американски литературни и културни отражения между двете световни войни.
 Стилиян Стоянов. Сюжетите „Томас Едисон” и „Никола Тесла” в българските социокултурни контексти.


4. ОТРАЖЕНИЯ (2)
16.00 – 17.30

 Николай Чернокожев. Америка – разказана и показана от Алеко.
 Калин Николов. Български художници в Съединените щати.
 Петер Цанев. За влиянието на американския неоавангард  върху някои абстрактни тенденции в българското изобразително изкуство през 1960-те и 70-те години.
 Наталия Няголова. Образът на американеца в българското кино от 70-те години – семиотика и идеология.
 Корнелия Славова. Дългият път на Юджин О’Нийл към българската публика: американската модерност и нейните отражения на българска сцена през ХХ век.
 Венцислав Димов. Медийна музика – образи и символи на модерното и екзотичното (България, първата половина на ХХ век).


17.30 – 18.00 : дискусия

 11 декември 2014
(НБКМ „Св. св. Кирил и Методий” – заседателна зала)




ЛИТЕРАТУРНИ ДИАЛОЗИ (1)
10.00 – 11.30

 Катя Кузмова-Зографова. USA – от „обетованата земя” до „машината за живеене”.
 Инна Пелева. Богомил Райнов, Емил Боев и Сеймур – за Студената война с топлота.
 Емил Димитров. Светослав Минков – от Радомир до Америка.
 Людмила Малинова. Една малко позната книга за Съединените щати (Златка Чолакова).
 Пламен Антов. Приключения в Дивия Запад – българският случай.
 Миглена Николчина. За „българската поетеса” на Ъпдайк.


11.30 – 12.00 : почивка


ЛИТЕРАТУРНИ ДИАЛОЗИ (2)
12.00 – 13.15


Соня Николова. Утопичната Америка в текстовете на български писатели от последното десетилетие на ХХ век.
 Надежда Цочева. Колекции от меланхолии и места на паметта. Образите на Америка и Европа във „Физика на тъгата” от Г. Господинов.
 Рени Манова. Америка като тема в българската литература и приносът на един съвременен автор.
 Емилия Занкина. Изследователски импресии от България
 Едвин Сугарев. Бог в Ню Йорк, или за дилемите на модерния интелект. 

13.15 – 14.00 : дискусия








Monday, December 8, 2014

покана за концерт - отменена


За съжаление, концертът, за който бе предвидена тази програма и поканата, огласена вчера, се отменя.

Хорова работилница
за коледни песни и шедьоврите на класиката

с участието на камерен хор „Проф. Георги Робев“ –
диригент Нели Трошева


9 декември 2014 г., 19:30 ч.

Централно фоайе (под Аулата) на Ректората
на СУ „Св. Климент Охридски“


Първа част: Из вокалната класика
1.   Орландо ди Ласо: Io ti voria
2.   Лодовико Гроси да Виадана: Exultate justi
3.   Томас Уилкс: Славеят/ The Nightingale
4.   Волфганг Амадеус Моцарт: Ave verum corpus
5.   Пьотр Илич Чайковски: Достойно ест
6.   Цезар Франк: Panis Angelicus
7.   Добри Христов: Слава и Единородний Сине из Литургия
8.   Хенри Милби: Буре по мотиви на Леополд Моцарт
9.   Ласло Халмош: Jubilate Deo
10.          Спиричуъл: Ride the Chariot

Втора част: Из коледния празничен репертоар
1.   Тиха нощ
2.   O Tannenbaum
3.   Jingle Bells
4.   Jingle Bell Rock
5.   Santa Claus is Comin’ to Town
6.   Let it Snow….
7.   We Wish You a Merry Christmas
8.   I’m Dreaming of a White Christmas
В допълнение: изненади от българските композитори Петко Стайнов и Георги Петков.


Концертът се организира със съдействието на Катедрата по класическа филология (СУ, ФКНФ) и на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО).

Концертът е утре вечер, а за днешния студентски празник ето едно концертно изпълнение на една класическа студентска гуляйджийска песен от репертоара на Хайделбергските студенти, а след нея и Gaudeamus, разбира се.


Честит празник на всички!  

Saturday, December 6, 2014

храм на свети Николай на островченцето Инуса













                    Честит празник на всички! 
Нека светецът от Мир, област Ликия, да ни пази и закриля, и да донесе мир и потушаване на страстите сред разбунтуваните духове в нашата Църква днес!
На многая лета! 

Tuesday, November 25, 2014

честит патронен празник




                         Честит празник на светеца-покровител на най-стария и най-големия наш
Университет!


стенописите са от храмовата украса на "Възнесение Господне" в София

Thursday, November 20, 2014

поезия на висотата



      Няколко пъти тук съм (ре)цитирала стихотворения на Антоанета Николова, при това всеки път - бед позволение нито от нея, нито от издателствата, които са издавали до този момент нейните творби ( http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/03/blog-post_22.html ), но този път ще започна с цитат от нейната книга-изследване върху езика на пустотата. Лирическият език на даоизма, ведантизма, будизма и чан-будизма в източната и далекоизточната поезия, в Индия и Китай, но и на българските поети и поетеси, които в поетическото си многоезичие са го проговаряли - макар и понякога, макар и за кратко: Людмила Балабанова, Антоанета Богоева, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Амелия Личева, Теодора Куцарова, Кристин Димитрова, Красимира Зафирова, Иван Методиев, Николай Кънчев. Тази книга е от 2003 г. и е публикувана в колекция "Аквариум Средиземноморие" от Фондацията за българска литература. Предговорът към нея е написан от Нонка Богомилова, а водещ редактор на поредицата е Румен Баросов. Корицата е на Радостина Рачева.

     В началото на тази книга има текст със заглавие "Нийделандия" и с мото от Николай Кънчев:
                       На края на света,
               където свършват думите,
               е Словото!  
     След него тя е написала:

      Там, където свършват думите, там, където се изчерпват понятията, там, където нещата изтъняват и преминават в своята другост, на тънката межда между сън и яве, в медитативното пространство, стапящо всички отражения, блика изворът на извечната Реалност и на извечното Животворящо Слово. От него непрестанно, всеки миг ново, извира цялото творение. Поради свойствената си антиномичност интелектът не може да стигне до този извор, защото той вижда "това" или "онова", "едното" или "другото", но никога не и междата между тях, която вече не е "едното", но още не е и "другото", онази потенциална възможност за всякакви осъществявания, която е праизточник на всичко.    




     Това е една от предишните нейни стихосбирки, издадена от "Стигмати" през 2008 г. с редакторската работа на Мария Каро.



                                     А това е стихосбирката "Зелено", която...


                   
... има своята сестра-близначка и двете с нея обитават един общ книжен дом. Сестрата-близначка се казва "Огледало". Издание на "Стигмати" от 2003 г.



       И понеже са сестри-близначки, те си приличат много. И двете започват и завършват с едно и също стихотворение, но в началото то е линеарно, а в края на стихосбирката е спираловидно-фигурално. Като всички жизнеопределящи структури на живота във вселената.

В началото и в края на "Огледало"-то е стихотворението:

*
През огледалото минава сянка.
Във стаята не се променя
нищо.

(Това, като го прочетох преди няколко години в "Книжици"-те, при първото отваряне на книгата, ме пронизоха тръпки - истински поетичното пронизва.)




                                        А "Зелено" започва и завършва със стихотворението:

*
Зелено, зелено
от реката извират 
все по-нови дървета.




     Утре ще бъде представена новата поетична книга на Антоанета Николова. В "+това", от 18.30 часа. Изданието е на "Жанет 45", с толкова хубава корица от картината на Свилен Блажев "Пейзаж от Атон", избрана точно за тази стихосбирка от Румен Жеков.
      Преписах преди два месеца без ничие позволение няколко стихотворения от нея тук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/09/blog-post_21.html

     За новата поетична книга на нашата състудентка, която е поетеса и изследователка на философията и лириката, преводачка на старокитайска поезия, философка и преподавателка по философия на Изтока в ЮЗУ "Неофит Рилски" ще говори Людмила Балабанова.

      В тази нова стихосбирка Антоанета Николова говори на нов поетичен език и достига нови висоти.
      Сигурно малцина знаят, че тя и нейният любим Йордан Георгиев с техни най-близки приятели-алпинисти са се изкачвали на едни от най-високите върхове на планетата: в Памир, на върхове над 7000 метра!
   
       Антоанета Николова е изкачвала върхове с височина над 7000 метра.

       И поезията, която твори, е такава: на височина, която малцина пишещи достигат.
   
       Макар че не съм и не искам да бъда литературен критик, ще споделя впечатление само като нейна (по)читателка: току-що отново с г-жа София Катърова те публикуваха поредния свой преводачески дар - "Прокуденият от небесата" на Ли Бай, преведен от класически китайски, но Антоанета Николова вече е навлязла в един нов и различен поетически свят, в който се е отдалечила от апофатичността на езика на пустотата от далечния Изток, за да ни покаже поезията на висотата.

Tuesday, November 18, 2014

снимките от пещерата







            в пещерата, ако няма някакво осветление, е абсолютно непрогледно; докато бях вътре, за секунди спря електричеството и се почувствах на дъното на ада;
























 Извън пещерата е горещо, а вътре е винаги 17 градуса. Така е било през последните 150 милиона години, казват спелеолозите: каквото и да е ставало отвън, вътре си е оставало все 17 градуса по Целзий... Някои неща все пак остават абсолютно неизменни и непроменими - като например, температурата на десетки метри под земята, в дълбоката пещера, където бавничко все пак нещо се променя: милимилимилиметърчета от сталактити и сталагмити растат незабележимо всеки век.


Николай ме е снимал как излизам от пещерата с радост и облекчение - видях и тази забележителност на Омировия остров Хиос. 21 август 2014 г. Тя се нарича просто Пещерата, Пещерата на Олимпи (Спилио тон Олимпон).
Има още една поразителна пещера, която имах възможност да посетя преди три години и да направя  и в нея снимчици с моя телефон. При силно осветление с мощни прожектори и добра апаратура в тези две пещери са направени впечатляващи снимки, но и от моите се добива някакъв наглед. Другата пещера още повече прилича на описаните и от Омир в "Одисея", и от Платон в "Държавата". Пещерата на нимфите, която се намира на Кефалония. Ако искате да видите какви снимки направих в нея, щракнете ето тук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/09/blog-post_09.html

Friday, November 14, 2014

лекция за "Хармид" и "Лизис"



на снимката: плоча, на която е изобразена персонифицираната Диалектика - във всяка една от ръцете си държи по една змия; змиите в лявата и в дясната ръка на Диалектиката символизират двете крайности на всяко едно положение, които добрата Диалектика трябва да обедини в едно; 
изображението е от Византийския музей на Хиос, а там пък е имало няколко такива изображения на дисциплините от тривиума и квадривиума, останали от 220-годишното генуезко владеене на острова; снимката е от август 2014 г.; 


Тази вечер, 14 ноември, от 18.30 часа, в ауд. 187 в Ректората на Университета
курсът Платонизмът от 
Магистърската програма по Антична култура и литература към катедрата по Класическа филология
ще продължи с лекция на 
доц. д-р Невена Панова за диалозите 
"Хармид" и "Лизис" на Платон.

З а п о в я д а й т е!

Диалозите на Платон са сред най-впечатляващите преводачески и интерпретаторски постижения на колегата - нейната първа дисертация и книгата Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването, С., изд. СОНМ, 2005



                         антична мозайка в Археологическия музей на остров Хиос; август 2014 г.


Thursday, November 13, 2014

есента си отива


           
                     онова там далече в ниското е София, покрита от мъглив облак - на Архангеловден;




















                 Когда в кругу убийственных забот
                 Нам все мерзит - и жизнь, как камней груда,
                 Лежит на нас, - вдруг, знает Бог откуда,
                 Нам на душу отрадное дохнет,
                 минувшим нас обвеет и обнимет
                 И страшный груз минутно приподнимет.

                 Так иногда, осеннею порой,
                 Когда поля уж пусты, рощи голы,
                 Бледнее небо, пасмурнее долы,
                 Вдруг ветр подует, теплый и сырой,
                 Опавший лист погонит пред собою
                 И душу нам обдаст как бы весною...

                   Ф. И. Тютчев