археологическият музей на остров Кос

преди фантастичния "Одисей"

Снощи драматичният театър в Пловдив закри сезона с Одисей - по Одисея на Омир, но в драматургичното ѝ прераждане според вдъхновението на Александър Секулов, режисирана от Диана Добрева. Много снимки, видеа, интервюта, отзиви и представяния на сценографите, композиторите, костюмографите, хореографите, актьорите, и още много за явлението Одисей: на страницата на театъра

https://dtp.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BB/%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%b9/

Следващият сезон на театъра в Пловдив ще бъде открит отново с това явление, в което великият архетип на Омир се ражда отново, за да разтърси зрителите със слово, музика, танц, декори, костюми, грим и игра на светлините, и със заразителните превъплъщения на актьорите и актрисите като смъртни и безсмъртни. 

Едно клише за кино казва, че за да се получи хубав един филм, трябва да се изпълнят три условия. Първо, да има добър сценарий; второ, да има добър сценарий; и трето, да има добър сценарий. За театъра това се сещаме как се транспонира. Да има добра драматургия и пак, и пак да има добра драматургия.

Александър Секулов е преодолял изпитанието да оживотворява сюжет на най-великия епически творец на всички времена. Да се вживееш в културната мисия на продължител на живота на световнозначимите образци на литературата, е опасно също толкова, колкото и преминаването между Сцила и Харибда. Представлението минава през опасностите, "които много са", както казва и Софокъл. Освен най-важното, но не всичко от странстванията на многоумния мъж в Омировия епос, които няма как да бъдат представени и в 10-часов филм,

в тъканта на словото на представлението има малки, но ефектни и разпознаваеми цитати от Пиндар, Платон и свети апостол Павел, пародии на претенциозни идеологеми на мислители от XIX век, а финалът води към сбъдването на предсказанието, което Одисей чува от Тирезий при слизането си в подземното царство: че след приключенията и 20-годишния гняв на боговете, запокитващ го все по чужди брегове, завръщането на Итака ще е кратко. Ще трябва да тръгне пак на път и да стигне до вътрешността на земи, където людете не знаят що е туй море и ще помислят, че веслото му е сечиво за оране на земята...

Изпитанията пред режисьора на подобно творческо начинание също не са малко. Има режисьори, които имат толкова силно харизматично и автократично влияние над актьорите, че в спектаклите по антични мотиви, поставени от тях, изпълнителите на сцената са сякаш дресирани. 

Диана Добрева явно така въодушевява актьорите и актрисите, че античният първообраз не остава само до минимума на животоподдържането на роденото в древността, а наистина се ражда отново в сегашното, и сочи и към хоризонтите на бъдещето. 

Всеки мускул на всеки един от актьорите, говорещи, пеещи, танцуващи, оживяващи на сцената съдбата на героите си, превръща цялото на ставащото в органика. Който е виждал какво прави Деян Донков с корема си като Калигула на сцената на Народния театър "Иван Вазов", се е убедил какво може да направи един актьор сам, но също така и в двата спектакъла танцуването, сдвояването в двойки, мимовете, и особено хоровото изпълнение на  Пенелопите в Одисей, правят тялото на спектакъла пулсиращо и пълнокръвно. 

А безсмъртните богове с техните Олимпийски съвещания и караници? По-хубав актьорски ансамбъл от представянето на богините и боговете в Одисей не съм гледала досега.

Душата на представлението завладява душите на зрителите, защото за два часа усещат, че са съпричастни на нещо общочовешки значимо - изкуство, родено преди хилядолетия, възродено днес и обещаващо живот на театъра и човекознанието в бъдещето. 

***

Един от първите отзиви за спектакъла - на Ренета Бакалова в

мартенския "античен" брой на Литературен вестник:

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1634.pdf

археологически музей Волос

Археологическият музей във Волос, някогашния Йолк, разположен в подкововидния залив, в който Язон е приготвил за плаване "Арго", е много голям и с много интересни експонати, но накрая посетителите грохват от умора и впечатления в жегата.