в памет на Петя Янева

С Петя ме свързват много неща, но и най-вече нещо съдбовно. Тя ме запозна с Николай.

Поред. През учебната 1983/84 година в група за студенти и аспиранти-философи започнахме да изучаваме старогръцки език. Преподаваше ни Богдан Богданов, който на първото упражнение се представи като асистент, а на второто щастливо усмихнат каза, че вече е доцент.

Богдан – Бог да го прости! Вчера станаха 8 години и от неговото представяне пред Господа.

Та, проф. Богданов ни преподаваше всяка сряда вечер от 18 до 21 часа в 187 кабинет. Изискваше много, изпитваше ни и на декламиране на парадигмите, и на превод на изреченията от една оранжева христоматия, по която се учеше тогава и всеки път ни напомняше, че имаме за домашна работа за следващия път да преведем всички изречения за съответната граматическа категория от оранжевата христоматия. „Но ако искате да научите, превеждайте всички изречения и от христоматията за Духовната академия, съставена от проф. Александър Милев“.

Изпитваше ни и за всякакви реалии от античната митология, литература и история. Веднъж беше много ядосан и по средата на часа възмутен и разтреперан от нашето невежество, трясна папката си и излезе по средата на часа. Никой не знаеше за какво се разказва в мита за Прокна и Филомела, защо едната се е превърнала в славей, а другата в чучулига.

В края на годината прямо ни обясни, че от нашата група не е доволен и няма повече да се занимава с нас.

През есента започнахме с ас. Петя Янева. Часовете се провеждаха във ФЖМК, най-често бяхме само трима: Антони Миленков, Людмил Табаков – мой колега и брат на Диди Табакова, и аз. Скоро те двамата се отказаха. Продължих само аз – и през пролетния семестър на 1984/85, и през цялата следваща 1985/86. На нея тези часове ѝ се отчитаха като пълноценно преподаване, защото административно групата се водеше аспирантска, а всъщност тя преподаваше само на мен. И понеже бяхме само двете, винаги когато времето беше хубаво през пролетта на 1985 г., се занимавахме на една пейка в Докторската градина. За мен ползата беше огромна: тя се занимаваше само с мен. Изпитваше ме и обсъждахме всичко, всички изречения и от оранжевата христоматия, и от другата, на проф. Милев.

Когато станах аспирантка, пак се записах в един аспирантски курс с колеги-старобългаристки. Те бяха много старателни и редовни. И така, Петя ми преподаваше още два семестъра.

***

През лятото на 1991 г. отидох за първи път в Гърция, на курса по новогръцки език в Атинския университет, в който имаше 30 нива – от съвсем начинаещи до преподаватели по езика.

На 22 юни 1991 г. имахме среща в едно барче на хотел „Ахилион“ на булевард „Свети Константин“, за да се уточни къде ще се настаним за месец и половина.

Тогава тя ме запозна с Николай, като при това запознанство се запитах: „Този защо така се е намъкнал в спортен екип в тая жега?“. Бил се връщал от тренировка по кунг-фу. А той на свой ред също не ме харесал, защото си помислил, че съм бременна, като ме видял облечена в широка тензухена рокля. „Тази явно е много амбициозна. Като е бременна, защо е хукнала на курс по новогръцки?“ Не бях бременна, такава рокля имах за атинската жега.

Участниците в този летен курс бяхме почти 10. Ние с Петя се настанихме в един пансион само за жени в квартал Ано Илиуполи. Всяка сутрин пътувахме заедно с автобус оттам до центъра на Атина, до представителната неокласическа сграда, наречена "Академията", в която се провеждаха по 6 часа на ден интензивните занимания по новогръцки.

***

През февруари 1993 г. кандидатствах за едногодишна специализация в Атинския университет. Работният език щеше да е английски, но трябваше да положа и изпит по новогръцки в МОНТ.

Малко преди това в Яйцето видях Петя.

– О, знаеш ли кой ще ви изпитва?

– Кой?

– Ники Гочев.

– Кой е тоя? Не го знам.

– Е, как да не го знаеш, нали ви запознах в Атина? Много е готин. Ще видиш.

Спомних си смътно за онзи, дето в най-голямата жега беше дошъл в хотел „Ахилион“ с анцуг.

– И какво той?

– Ами, току-що се е върнал, завършил е, в министерството са го поканили за екзаминатор.

– Аха.

***

Изпитът се проведе на 22 февруари 1993 г. и Николай, очевидно запознат предварително със специалностите ни, ми даде да преведа първата страница на „За душата“ и една страница от „Протагор“. На курса през лятото на 1991 г. бях научила съвсем малко за пет седмици, но изданията бяха билингва, ориентирах се повече по старогръцкия, а и тези текстове... Заслужено получих от Николай много добър 4. 50, което беше достатъчно.

***

След това започнах да посещавам някои от часовете на Николай, който преподаваше на хонорар новогръцки в Новогръцка филология, след някои от тях се разхождахме и си говореме с часове, и... така се открихме, и се сприятелихме.

***

Така се случи, че и на Петя ѝ бяха попречили, и на мен, та вместо да заминем в началото на септември за Атина, пътувахме заедно в един автобус на 13 октомври 1993 г. В автобуса ѝ казах, че съм бременна и че ще ползвам най-много два месеца от специализацията.

В общежитието Зографу повечето от живеещите на последния етаж бяха от българската колония. Всички се грижеха много за мен най-приятелски, понеже бях бъдещата жена на Гочев, с когото повечето от тях бяха живяли няколко години там.

С Петя и с Ваня Дончева ходихме на Акропола, в музея на Цикладското изкуство, веднъж в края на октомври ходихме на плаж на Вулиагмени, веднъж ходихме на таверна на Плака.

Върнах се от Атина на 8 декември 1993 г. и оттогава заживяхме с Николай.

***

Тук започва разказ, който завършва мрачно.

Още от първата ни среща, от първото упражнение в скърцащата сграда на Журналистиката през есента на 1984 г. Петя ни каза, че започва работа с група старобългаристи по Симеоновия сборник. Не бях чувала за него.

Оттогава сигурно десетки пъти сме си говорили за него и за философските категории в него. По какво приличат и по какво се различават от Аристотеловите.

Веднъж, трябва да е било през есента на 1993 г., малко преди да тръгнем заедно към Атина, ѝ бях на гости в Студентски град. Тогава и тя, и аз живеехме там.

Беше изпекла пиле с картофи, а аз не предполагах, че ще вечеряме. Преди вечерята тя ми показа някои много трудни места от Симеоновия сборник и остана поразена от това, че съм напреднала със старогръцкия, а изобщо не съм учила старобългарски.

Най-големият научен подвиг на Петя стана повод и за най-голямото ѝ огорчение.

Тритомният Симеонов сборник е паметник с неизмерима стойност за старобългаристиката, за византологията, но и за богословието и за философията.

Петя получи за него направо научната степен доктор на науките, после стана доцент и професор, получи награда за най-голямо научно постижение през 2016 г., но...

Дойде 2018 г.

Беше приет мракобесният – уж видоизменящ, а всъщност подменящ – Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав. ЗИД на ЗРАСРБ.

Законът за репресиране на академична колегия у нас е изработен с очеизвадната цел:

да убие българската хуманитаристика.

Да унижи чрез най-садистични издевателства и

чрез чудовищни гаври

да смачка онези преводачи, издатели на текстове и изследователи на С Л О В О Т О,

които са посветили десетилетия от живота си, понякога целия си професионален път,

както е с академичния живот на Петя,

на текстове, които са се появили преди хиляда и/или повече години.

Тези текстове, които са написани на старогръцки или на гръцки от византийския му период с всичките особености на променянето му през вековете, които са били първите, преведени на старобългарски, веднага след Свещеното Писание и богослужебните книги.

Без тези текстове нямаше да ни има днес, нямаше да я има страната, езикът, вярата нямаше да е опазена.

Петя беше една от най-огорчените и най-садистично унизени големи наши учени.

Не я вписаха в НАЦИД.

В края на живота си тя разбра, че работата, която е осмисляла живота ѝ и за която – уж – преди това беше получила признание, е всъщност нищо, НИЩО, Н И Щ О.

С Ъ В С Е М Н И Щ О!

Чета сега съвсем стандартния некролог, в който са изредени академичните позиции: заместник-декан, два пъти декан, Общо събрание, член на експертна комисия в НАОА.

„Колеги“, които също сте заемали и сега заемате подобни позиции,

настоящи и бивши ректори и декани,

НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?

Докога ще угодничите пред силните на деня, които чрез идиотизмите на наукометрията,

съсипват здравето и живота на най-заслужените наши учени-хуманитари, преводачи и изследователи на старогръцки и старобългарски текстове?

Защо търпите още този убийствен и мракобесен закон?

Петя не беше вписана в НАЦИД.

Може би един от последните ни разговори беше през пролетта на 2019 г.

„Ами, Диме, няма да събера точките. Не ми признават нищо от работата досега“.

През последните години от живота си Петя разбра, че работата ѝ не струва

НИЩО, НУЛА... уви.

Нищо от нейната и от нашата работа на преводачи на хилядолетни текстове на български език не

струва.

„Ама това не е научна работа“ – обясняват вещо администратори от паразитната структура НАЦИД, но и от

раболепно полегналия в мутренските нозе най-стар наш университет.

Трябва да пишем статии на английски език в квартили и квартали, и да ни цитират в други статии на английски език, и да си мерим на кого колко му е голям импакт-факторът.

Не е така, но в тази унизителна и отровна среда тя се разболя и угасна.

Бог да я прости и да почива в мир!

споделени и във фейсбук 

 

памет за проф. Богданов

 Да си спомним за проф. Богдан Богданов, роден на днешния ден преди 83 години.

Бог да го прости и да почива в мир!

Ще е вечна паметта му.

Ето какво е написал като спомен за него Николай Гочев:

Той беше човек на науката, философстването и общественото действие. Спомням си как веднъж на един съвет в СУ каза: „Аз съм привикнал да се справям според наличното...“

Като оставим настрана, че това беше ерудитска препратка към стоицизма, изказването вярно представи неговата воля да действа и се труди дори в най-тежки обстоятелства.

По времето на социализма, когато хора като него бяха изключени от политическия живот и мъчно можеха да разчитат на висока академична позиция, той превеждаше от старогръцки и пишеше книги.

Така се появиха „Омировият епос“ (най-изчерпателната книга за Омир, писана у нас), „Литературата на елинизма“ (първи обзорен труд за тази епоха), „История на старогръцката култура“ (също, първо цялостно представяне на огромната тема).

Посочвам само най-влиятелните.

Те се четат и ще се четат и в бъдеще. Но още повече читатели имат преводите му: „Характери“ на Теофраст, „Цезар и Александър“ (и други) на Плутарх, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, множество Платонови диалози, между които изключително тежките „Софистът“ и „Теетет“.

След сриването на режима той получи възможност да се заеме с обществена работа; и се зае с онова, което го интересуваше и му подхождаше. Беше посланик в Гърция, председател на фондация, която финансираше културни и обществени проекти; и най-важното – управляваше университет.

На образованието гледаше не просто като на натрупване на сведения, нито само като овладяване на умения, колкото и да са полезни; но преди всичко като формиране на осъзнати и обосновани възгледи.

Наистина, възгледите могат да бъдат всякакви. Но не бива да се забравя, че той остана верен на убеждението си, че повърхностното образование е нещо лошо, а истински образован е този, който знае традицията на своите занимания още от първите й начала във времето; а мислите му възхождат към основни понятия и убеждения, в чиято употребимост и полезност се е убедил от собствен интелектуален и житейски опит.

Има хора, с които ти може да не си съгласен относно съществени въпроси, и въпреки това те са онези, които са те подтикнали към изследване; вдъхнали са ти смелост за мислене и действане. Това значи, че духът им е бил жив и творчески.

Такъв беше и неговият дух.

раздели с трима колеги

 През този месец си отидоха трима големи европейски учени, най-предани изследователи на класическата гръцка философия, преводачи и интерпретатори на Платон и Аристотел, най-уважавани университетски преподаватели.

снимка от International Plato Society във facebook

Томас Калво Мартинес – доайенът на испаноезичната школа в изследването на античната философия, човекът, направил най-новите преводи на Метафизика и За душата на Аристотел на испански език, един от президентите с тригодишен мандат на Международното Платоново общество, организатор на Четвъртия симпозиум в Гранада, посветен на Тимей и Критий, проведен през 1995 г.

снимка от International Plato Society във facebook

Холгер Теслеф – доайенът на скандинавското платонознание, един от неколцината бащи-основатели, от ентусиастите, които през 1986 година решават да основат Международното Платоново общество, което да провежда веднъж на три години световни симпозиуми, посветени на някой от диалозите. Решеното от бащите-основатели се оказва жизнено и устойчиво. Международното Платоново общество обединява стотици учени от целия свят, в симпозиумите участват стотици колеги с доклади, а всяка година се прави и по възможност най-пълна библиография на книгите и статиите, посветени на Платон и написани на всички световни езици. Холгер Теслеф беше не само един от двигателите на тази най-голяма световна общност на античниците, но и се застъпваше за това в нея да има няколко официални езици, а също така във Финландия и Швеция е подпомагал и насърчавал превеждането и публикуването на книги на античните мислители на шведски и на фински.

снимка от International Plato Society във facebook

Томас Слезак – доайенът на Тюбингенската школа.

Бог да ги прости и да почиват в мир!

Ето съобщенията за тяхната кончина от International Plato Society.

https://www.facebook.com/platosociety

It is with great sadness and difficulty that we must announce to our members the passing of our beloved former IPS President, Prof.Tomás Calvo Martínez. He passed away on 1st October, in the company of his son Néstor and members of his family. A dear friend and excellent colleague, he has been our mentor and a supportive, vibrant member of academia. Naturally generous and sympathetic, he has contributed to our Society in many fruitful ways. Prof. Tomás Calvo has contributed to putting Spain on the map of countries that carry out serious and fruitful research in the field of the history of ancient philosophy. He became President of the International Plato Society in the period 1992-1995, as organiser of the IV International Plato Symposium in Granada, bringing together the best specialists in the world in the study and interpretation of the dialogues Timaeus and Critias and creating an atmosphere of work and friendship that has borne important fruit in successive international symposia. Prof. Tomás Calvo has also been co-founder and President of the Iberian Society of Greek Philosophy, from its foundation in 2000 until 2012, and was its Honorary President till 2023. This society has a long history of dialogical encounters with eminent visitors who have significantly enriched our field. In addition to his important and innumerable contributions to the study of pre-Socratic philosophy (since the time of his doctoral thesis) and Plato in particular, passing through scepticism, Epicurus, Stoicism, and Neoplatonism, his work as an interpreter and translator of Aristotle is widely recognised by both national and international researcher. His generous and stimulating company illuminated his intellectual honesty, hard work, transparency, and love for the truth. His heritage will be kept alive in our memory.

///

Holger Thesleff

1924–2023

On October 6th we heard the sad news from Helsinki that our esteemed colleague Holger Thesleff passed away on October 3rd. According to his son, who was present, he did so “peacefully and without pain.” He had not been his usual self since an illness last year, even though he had been amazingly active well into his nineties. Among his best known works were two early studies of the Pythagorean corpus of the Hellenistic era (1961, 1965); and three monographs on Plato: Studies in the Styles of Plato (1967), Studies in Platonic Chronology (1982) and Studies in Plato’s Two-Level Model (1999), all conveniently included in Platonic Patterns (2009). He also helped build up a literature on Plato in the Swedish and Finnish languages. He was a regular and valued contributor at the symposia of the International Plato Society. Some months before his death he learned that his final paper, “Afterthoughts on ‘School Accumulation’ in Plato’s Academy,” was about to be published in The Making of the Platonic Corpus, Brill, CAMA 6, which should appear later in 2023.

///

In memoriam Thomas Alexander Szlezák (1940-2023)

“Eines Morgens wachst Du nicht mehr auf, die Vögel aber singen, wie sie gestern sangen. Nichts ändert diesen Tageslauf. Nur Du bist fortgegangen, Du bist nun frei und unsere Tränen wünschen Dir Glück“

“One morning you will no longer wake up, but the birds will sing as they sang yesterday. Nothing changes this course of the day. Only you have gone away, you are now free and our tears wish you happiness“

With these heartfelt words the Szlezák family announces the departure of Thomas Alexander Szlezák on 18 October, after a brief but difficult illness. He was not only a co-founder but also an active member of the IPS, both on the Executive Committee and the Editorial Board. His publications include first and foremost his edition and commentary on the Pseudo Archytas über die Kategorien (1972). His Habilitationschrift was on Platon und Aristoteles in der Nuslehre Plotins(1979). Together with K. Gaiser and H.-J. Krämer, he was an eminent representative of the Tübingen School. As a classical philologist he emphasises the analysis of the allusions to the agrapha dogmata in the dialogues themselves (Platon und die Schriftlichkeit der Philosophie. Interpretationen zu den frühen und mittleren Dialogen, Berlin/ New York 1985; Das Bild des Dialektikers in Platons späten Dialogen, Berlin/ New York 2004). In the same vein, but aimed at the general public, he published his Platon lesen (1993), which has been translated into almost twenty languages. In addition to his Platonic studies, he has published two studies on Greek culture (2010) and, specifically, on Homer (2012). Testimony to this broad spectrum of interests are his Aufsätze zur griechischen Literatur und Philosophie (2019). “Ein gelungener Wurf” is undoubtedly his opus magnum, his latest book on Plato (2021), in which he presents the results of his research for the general educated public. Thomas Alexander Szlezák was an important researcher of Plato and Platonism. The IPS will remember him as a gentle member of great merit, who was always committed and consistent in defending his positions in Platonic studies.

***

Бог да ги прости и да почиват в мир!

От тях тримата най-добре познат и у нас беше проф. Томас Александър Слезак.

Книгата му Да четем Платон в превод на Невена Панова и редактирана от Виолета Герджикова бе издадена от „СОНМ“ през 2002 г.

Той беше гост на нашата колегия през 2005 г., ако не греша,

като изнесе лекции и в Софийския университет, и в НБУ.

Една вечер ни беше на гости и у нас, вкъщи. Поспорихме доста, защото двамата с Николай Гочев сме на по-различно мнение от неговото за това как трябва да се чете Платон.

Негов е 22-ият цялостен превод на Аристотеловата Метафизика на немски език. И тъй като преводът му е вече 22-ри подред, контекстът на всички спорове и версии на превеждането на понятията е ясен, преводът му е дюс, няма обяснителни бележки и коментари.

***

Познавах и тримата лично.

С проф. Холгер Теслеф се запознахме в Бристол през август 1992 г. по време на Третия симпозиум, посветен на Държавникът. Той е един от архиначинателите и основателите на Международното Платоново общество. В неговите ръце за първи път видях що е то преносим компютър, лаптоп, чудо на чудесата по онова време. Той беше един от комисията, подбирала и подреждала докладите на Третия симпозиум и понеже познаваше всички тях, месеци преди да бъдат изнесени на самия форум, накрая направи обзорен пленарен доклад за тенденциите, които се очертават в световното платонознание.

Неговият обзорен доклад бе преведен на български и е публикуван в сп. Философски преглед, 1993/бр. 1-2, с. 157-165. Всеки, който го прочете, ще се убеди колко далновидни и прозорливи са били предвижданията му за развитието на платонознанието в света.

***

С проф. Томас Калво Мартинес се запознахме по време на Световния Аристотелов конгрес в Солун през май 2016 г. Поговорихме малко.

Снимката е направена от Николай Гочев. По време на този разговор проф. Томас Калво беше възхитен от това, че в подготвяния първи цялостен превод на Метафизика на български преводачът Николай Гочев ще остави навсякъде ентелехия непреведена, а само транслитерирана. Каза, че това е най-голямото нововъведение в неговите преводи на Метафизика и на За душата.

///

Бог да прости и тримата! Да бъде вечна паметта им!

***

тъжните вести бяха споделени и на сайта на АРУКО вчера, 29 октомври

in memoriam: проф. Константинос Вудурис

 На 23 август сутринта е починал проф. Константинос Вудурис – философът-доайен на изследователите и преподавателите по антична философия и не само по антична, а

по цялата история на философията в Гърция.

Съобщение за това от профила на проф. Ирина Деретич от Белградския университет във фейсбук Irina Deretic https://www.facebook.com/irina.deretic:

 Preminuo je profesor Konstantin Bodoures, grcki profesor i filozof! Neka mu je vecna slava!

The Emeritus Professor of the National and Kapodistrian University of Athens Konstantinos Boudouris departed this morning at the age of 88.

He was a dynamic and tireless minister of philosophical education, an enthusiastic researcher, an excellent organizer of important international meetings ­- among which the XXIII World Philosophy Congress in 2013-, an abundant editor of scientific reviews and collective volumes, contributing to the promotion of Greece and its culture at a global level and becoming a source of inspiration for many persons.

His funeral will take place on Monday, the 28th of August, at 10 a.m. at the First Cemetery of Athens.

***

Ето мои спомени за събития отпреди 30 години и за познанството ми с проф. Константинос Вудурис.

Бог да го прости и да е вечна паметта му! Да почива в мир!

***

Той е бил дългогодишен преподавател по няколко основни философски дисциплини в Атинския университет, председател на International Society for Greek Philosophy, което общество организира всяка година едноседмични тематични конференции на различно място в Елада за всички периоди на гръкоезичната философия, а докладите от тях се публикуваха в големи томове. Той беше и един от най-активните организатори на Световния конгрес по философия през 2013 г., и на Световния Аристотелов конгрес в Атина през 2016 г.

С няколко думи: човекът-двигател на стотици академични и културни събития, конференции, семинари, съставител и главен редактор на периодични издания и прочие.

Десетилетия отмерват неговото преподаване в Атинския национален и Каподистриев университет.

Той беше определен от гръцкото Министерство за мой научен ръководител за специализацията, която имах през академичната 1993/1994 г.

Министерството на образованието и науката, нашето, всяка година определя чрез конкурс най-малко трима университетски преподаватели за едногодишните или по-кратки специализации в чужбина. Почти всички колеги, за които можете да се сетите, от средите на грецистите и класиците у нас, които са искали, са се ползвали от тази едногодишна специализация в Елада.

За учебната 1993/1994 г. чрез конкурс на МОН бяха класирани (сега вече професор) Петя Янева, (вече професор) Ваня Дончева, аз и Диди Табакова, но тя се отказа, защото беше в очакване на първото си дете.

Изпитът за владеене на новогръцки се проведе в МОН на 22 февруари 1993 г., като изпитващият беше току-що завърналият се от Атина Николай Гочев. Това се оказа съдбоносно и за двама ни. За мен като нефилолог основен работен език щеше да бъде английски, но и някакво елементарно ниво на новогръцки беше препоръчително. Изкарах 4.50, защото Николай ми даде да преведа писмено първата страница на За душата и едно място от Протагор, а аз ги знам наизуст...

Обаче, както обикновено става, във ФФ направиха всичко възможно, за да ми попречат да замина навреме, а ако може – изобщо стипендията да получи друг.

И отново обаче: както обикновено става и както се оказва впоследствие, всичко, което ми се случва във ФФ и за което се полагат огромни планомерни и координирани усилия от няколко души, в крайна сметка се обръща за добро.

Вместо да ми навреди, ми донася нещо неочаквано хубаво.

Така стана и тогава. Факултетният съвет през юли 1993 г. не ми разреши неплатен едногодишен отпуск, това разрешение дойде чак на октомврийския факултетен съвет. Заминах не на 1 септември, а на 13 октомври, изпуснах месец и половина от специализацията.

И като пристигнах в Атина... не се появи катаменията. Приятелката Калина Гарелова, която по онова време довършваше следването си в Атинския университет, ме заведе на преглед при гинеколог, при когото беше работила почасово като секретарка за предварително записване на часове.

И така, тогава се потвърди това, което в последните дни преди отпътуването ми с Николай предполагахме, но не бяхме сигурни.

***

В Атина обитавах една стая в студентското общежитие в квартал Зографу, а на една крачка от него е Философики схоли. Много удобно.

Най-малко десет бяха колегите-сънародници, които живееха там по онова време. Почти всички отлично познаваха Николай, защото и той беше живял с тях като техен състудент и съквартирант в продължение на години. Като разбраха, че ще съм при тях съвсем кратко и по каква причина, всички много се зарадваха, че „Гочев ще става баща“, грижеха се за мен, гледаха ме месец и половина като писано яйце.

От 13 октомври до 6 декември в делничните дни ходех за няколко часа на ден на курс по новогръцки, а през останалото време правех ксерокси на всичко възможно в библиотеката на Философики схоли.

Генчо Банев и Емануел Мутафов първо уредиха чрез познати в авиокомпания да се върна с още един голям багаж, без да плащам за това: допълнителният кашон не много голям, но много тежък, беше пълен само с ксерокси.

Освен това и ме изпратиха трикратно на летището! Три пъти ме изпращаха в тъмни зори, защото и на 6, и на 7 декември полетът към София беше отменен от нашето летище, покрито от обичайните Никулденски мъгли. Излетях на третия опит, на 8 декември, с един допълнителен багаж с копия на статии и (части от) книги, ненамираеми в библиотеките у нас.

***

При проф. Вудурис се появих още на третия ден след пристигането ми. Отидох в приемния му час, отначало пробвах на гръцки: представих се, казах с какво се занимавам и по каква тема пиша дисертация. Той ме накара подробно да разкажа какви публикации имам до този момент. Отговорих, че вече имам публикувани една статия, още от студентското ми следване, за теорията за езиковата несъизмеримост на Сепир и Уорф, както и една студия за (не)възможността за превеждане на Аристотел на български в Годишника на факултета, и една книга, приета за печат в Университетското издателство на Софийския университет. Той помисли, че съм сгрешила думата поради недобро владеене на езика и попита отново. Отново казах:

’Еχω γράψει ένα βιβλίο. (Написала съм една книга.)

Той възкликна:

Βιβλίο;;; Δεν είναι δυνατό! (Книга??? Не е възможно!)

По онова време бях доста по-слабичка и момчешки подстригана почти първи номер. При него отидох облечена в черен клин и широк черен пуловер с леко кичозни блестящи лилави декорации.

Както казваше един колега за вида ми по онова време: Димка прилича на врабче, а не на жена.

Обаче професор Вудурис реши да ме разпита подробно за твърдяната от мен книга. Минах на английски: защо е озаглавена В лабиринта…, какво има в главите за приликите и разликите между Платон и Аристотел. На него му стана най-любопитно какво е написано в частта, озаглавена Платон след Аристотел.

Говорихме повече от час, той остана заинтригуван и ме покани, ако искам, да посещавам някой от лекционните му курсове, а той имаше лекции по няколко дисциплини, но през тази година – нито един специализиран за античните.  

И друг път е ставало дума: гръцкото хуманитарно образование изобщо не може да се сравнява с нашето, защото предвижда само лекции пред много големи групи в много големи аудитории, няма упражнения – най-ценното в хуманитаристиката. Изпитите са писмени и анонимни, на един студент може да му се случи нито веднъж по време на следването да не размени нито дума нито със състудент, нито с преподавател.

Отидох само на една лекция на професора: в огромна аудитория пред най-малко 150 души от различни специалности на Философики схоли той говори с диапозитиви, прожектирани на филмов екран, за приликите и разликите между Парменид и Декарт.

След лекцията го изчаках и се извиних, че повече няма да посещавам лекциите, защото това много високо академично ниво на говорим гръцки ме затруднява да разбирам всичко. Той каза, че е естествено да е така, но полюбопитства какво мисля и за Декарт, и за Бъркли, и за Хегел. Когато водя упражнения за Парменид правя ли такива съпоставки?

Това беше пак повече от час разговор, направо си беше като докторантски изпит. Слушаше ме с интерес, без да ме прекъсва, кимаше одобрително. От време на време в паузите, в които си поемах дъх, коментираше и задаваше допълнителни въпроси на гръцки, отговарях на английски.

Очевидно прецени, че нещо поназнайвам и разбирам това-онова. Покани ме да стана член на Международното общество за изучаване на гръцката философия и извика секретарката си, за да платя на нея веднага членския внос за 1993 и 1994 г.

За трети път отидох в приемния му час в началото на декември, май беше в последния ден преди първия ми опит за излитане. Значи е било на 5 декември 1993 г.

Казах му, че се отказвам от останалите шест месеца от изследователската стипендия и на другия ден се връщам.

Отначало сякаш се разочарова, но после се зарадва, поздрави ме за това, че съм в радостно очакване и философски заключи:

– Καλύτερα είναι να είστε ευτυχισμένη σαν μητέρα καί σύζυγος. По-хубаво е да сте щастлива като майка и съпруга.

След това сподели своята житейска философия, с която се съгласих и до ден-днешен съм съгласна: за да бъде човек щастлив, най-важното и на първо място е семейството. На второ място е пак семейството. На трето място е пак семейството.

Това беше третият и последен наш продължителен разговор.

(На следващата година на 3 юни се роди Леда и съвсем същия ден се появи и книжката за лабиринта! Николай ми я донесе в двора на "Шейново".)

Изпратих книжката и на проф. Вудурис, и оттогава започнах да получавам покани за конференциите, които организираха всяка година, но в които не се включих никога по различни причини: отначало защото децата бяха малки, после защото във ФФ не ме подкрепяха не само за командировки, а и за друго…

Видях го чак през юли 2016 г. на световния конгрес, посветен на 2400-годишнина от рождението на Аристотел. Той се затрудни да ме разпознае, защото 23 години след последния ни разговор вече не приличах на врабче, а и на събития със стотици участници няма как да се водят продължителни разговори. В Солунския конгрес през 2016 г. участваха 270 учени с доклади, в Атинския – 350. Съвсем малко са докладите, публикувани от Атинския. Моят, за влиянието на Херодот върху Аристотел, е включен в тома, съставен и редактиран от проф. Вудурис.

***

Опелото и погребението ще са утре на Първото атинско гробище.

***

Бог да го прости и да почива в мир!  

 

 

скръбна вест

Теодор Тодоров е загинал в автомобилна катастрофа на 1 август преди 6 дни. 

 Прекрасен човек, прекрасен. 

 Завършил класическата гимназия, после бакалавър по Класическа филология, после за малко студент в магистърската програма по арабистика, после учител по старогръцки и латински в същата гимназия, после студент в магистърската програма. 

Оказва се, че когато някой загине в злополука в началото на август, никой не може да съобщи за това, понеже всички уебмастъри са в отпуск. 

А впрочем, Теодор беше и създател на уебсайта на специалността Класическа филология, на актуалния в момента, от 2016 г. насам. 

 Шест дни той е отвъд и за това се мълчи, да не би децата от класическата гимназия и от класическа филология да се разстроят, че и Орлин си отиде скоро – Бог да го прости и него!

Колеги и приятели, Теодор се интересуваше и от Платоновата, и от египетската вяра в безсмъртието на душата като носител на живота. 

Грехота е на шестия ден на отлитането на душата му отвъд да се премълчава и да се крие злополуката с катастрофата на 1 август. 

И това, че той е издъхнал на автомагистрала "Тракия". 

Бог да прости Теодор и да го всели при най-праведните! 

На пострадалите колеги в катастрофата да даде бързо изцеление! 

 ***

През зимния семестър на 2016/2017 г. имах в Магистърската програма по Антична литература и култура един избираем курс за платонизма. Беше официално предназначен само за две студентки – Катрин и Милена, а по свое желание Стефан Стефанов ми асистираше в качеството си на докторант. 

 Стефан има огромен интерес и завидни познания за античната философия, а и точно тогава трябваше да получи някакви кредити за асистентска работа. 

 Т е о д о р – Бог да го прости! – по онова време беше студент-бакалавър, за него този курс не беше избираем, защото беше предназначен за магистрантите, но той с интерес идваше, без това да може да му се признае административно. 

В курса участваше по същия начин, от любов към философията, още един колега-първокурсник от новогръцка филология, също Стефан, ако не бъркам с фамилия Калпачки или Калпачев. Понякога в дискусиите участваше и Мария Николова, която 10 години преди това беше написала дипломна работа за математическите методи в „Тимей“, „Менон“ и „Теетет“. 

175 кабинет заприличваше на дядовата ръкавичка – почти 7 души в него всеки четвъртък от 10.15 до 12.00 часа. 

Така се сприятелих с Теодор. 

Много лъчезарен беше, уви, беше. 

А миналата година, когато Теодор съчетаваше учителската работа с магистърското следване, през зимния семестър с четирима колеги от магистърската програма на Класическа филология всеки вторник вечерта си говорехме за античната метафизика, пак избираем курс.

Отначало в 188 кабинет, после в платформата „Наследство. Бг“. 

Т е о д о р беше прочел всички диалози на Платон, за които говорихме и цялата Метафизика. 

През втория семестър и срок много му дотежа виртуалното битие – преподаване на учениците, учителски съвети, родителски срещи. Всичко само през платформи. 

Надяваше се тази година да се върнем към нормалния живот... 

Бог да го прости и да почива в мир!

(това е последната снимка, която имам, от последния път, когато го видях – на Четенията на АРУКО тази година в края на май)

опело на Христо днес

 

В днешния тъжен ден на Черешова Задушница ще изпратим нашия скъп колега Христо Стоев.

Опелото ще бъде отслужено в храм "Свети Наум Охридски" в кв. Дружба от 14.30 часа.

Христо – Бог да го прости! – имаше два много богати и интересни блога за литература, музика и философия.

Тези дни ги препрочитам, ето един пасаж, споделен от него, преди няколко години на един от двата блога:

Публикувано от Христо Стоев

Етикети: Литература, Философия

23 март 2018

Кутси за университетите

Винаги е имало доза лъжа в това, че университетите са самоуправляващи се институции. Но онова, което университетите претърпяха през 80'те и 90'те бе наистина срамно, когато под заплахата фондовете им да бъдат орязани, те си позволиха да бъдат превърнати в бизнес предприятия, в които професорите, които преди провеждаха своите изследвания в суверенна свобода, се превърнаха в изтормозени чиновници, принудени да изпълняват норми под надзора на професионални мениджъри. Дали предишната власт на професориата някога ще бъде възстановена, подлежи на сериозно съмнение. [...]

Ако духът на университетите следва да оцелее [...], същинските университети вероятно ще трябва да се преселят в домовете на хората и да издават дипломи, чийто единствена стойност ще бъде имената на учените, които полагат подписа си.

Дж. М. Кутси, Дневник на една лоша година

Показват се публикациите с етикет Философия. Показване на всички публикации

Показват се публикациите с етикет Философия. Показване на всички публикации

 

Разни

 

Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.

И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.

Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам. 

А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.

12 март 2020

Ретроним?!?

Знаете ли какво значи ретроним?

Това е дума или словосъчетание, което се въвежда ретроспективно за да означи някаква реалност - най-вече изобретение - което понастоящем вече е остаряло и е до голяма степен изместено от нов вид, който съответно работи на нов принцип, макар и да изпълнява сходна функция. Например словосъчетанието "акустична китара" е ретроним, който е бил излишен преди 1930 г., когато всички китари са били акустични и съответно не са съществували електрически такива. Словосъчетанието "аналогов запис" също е ретроним, защото то започва да се използва едва след като се появява технологията на цифровия (дигиталния) запис.

Дали обаче терминът ретроним може да има и по-широко приложение? В този смисъл дали думи като "обет" и "моминска чест" в съвременния български могат да се разглеждат като ретроними или те са по-скоро просто архаизми?

Можем ли да разглеждаме предмета на словосъчетанието "моминска чест" като заместен (или заменим) от по-нова реалност като например "лично достойнство" или "женска гордост"? Или просто въпросният предмет е изчезнал и вече може да бъде обект само на един строго исторически интерес?

11 декември 2019

Накратко за Русо

Тези дни бивам очарован от Русо.
Русо ме пречупи за себе си, когато преди десетина години прочетох Изповедите. Но след това не можех да се върна лесно към по-философските му текстове, защото те в сравнение с този коректив ми се струваха преднамерени, маниерни и тромави. И претрупани с реторически въпроси и пози.

Но не, Русо е истинска фурия. Той изисква само малко начално доверие. И след това се отдаваш на очарованието да мислиш заедно с него.

24 септември 2019

Колекции от думи

Напоследък (всъщност от няколко години) през свободното време обичам да си колекционирам в личен речник английски думи заедно с контекстите, в които съм ги срещнал. Този речник вече се разрастна до 5 ръкописни тетрадки голям формат.

В него всяка дума е тясно свързана с повода, който ме е накарал да й обърна внимание. С това искам да кажа, че думата може да ми е била предварително известна, но да ме е изненадал контекста, в който съм я срещнал. Или пък да съм преценил, че този контекст добавя нов смислов нюанс към моето първоначално знание за нея.
Наред с това си записвам и етимологията на думата и евентуални родствени връзки с думи от други езици (главно френски или немски). Също си добавям примери за други възможни контексти на употреба.

Така всяка дума се разраства страшно много - започва да изглежда като тайнствено и заедно с това застрашено единство от безброй много случаи на употреба или пък сборище от роднински връзки. Но заедно с това тя е асоциирана и с някаква лична подсказка - място от прочетена художествена книга или пък философска студия.

***
Мисля си да направя някакъв такъв паралелен речник на думите обозначаващи емоции, не само на български или на английски, а и на всички езици, които бегло ползвам.
Емоциите са стара моя страст, може би защото в екстровертен план аз стоя като резервиран човек.

14 юли 2019

Различните интерпретации на познатото чрез естествените науки битие

Познавателно-теоретичната обърканост, в която ни въвлича естествената (пред-епистемологична) рефлексия върху възможността на познанието (върху една възможна адекватност (Triftigkeit) на познанието), обуславя не само погрешни възгледи относно същността на познанието, но и принципиално превратни такива, поради сами по себе си противоречивите интерпретации на познатото в естествените науки битие. Тъй като в зависимост от това каква интерпретация се счита за нужно следствие от подобни рефлексии, една и съща природна наука се интерпретира било в материалистически, спиритуалистически, дуалистически, психомонистически, позитивистически или в друг някакъв смисъл. Едва познавателно-теоретичната рефлексия произвежда съответно разделението между естествена наука и философия.

Хусерл, Идеята за феноменологията, 1-ва лекция.

С това Хусерл всъщност изказва тезата, че зад позитивните науки могат да се крият различни, често противоречиви помежду си метафизики (интерпретации на битието) и че това собствено произтича от не-критическата постановка на въпроса за познанието и от теоретичното объркване, което тя обуславя.

02 май 2019

С един удар

Съзнанието и светът са дадени с един и същ удар (d'un même coup): същностно външен по отношение на съзнанието, светът е заедно с това не по-малко същностно свързан със съзнанието. [...] Аз не мога да се загубя в дървото повече, отколкото дървото може да се разтвори в мен. Аз съм отвъд него, то е отвъд мен.

Жан-Пол Сартр, 

Една фундаментална идея на феноменологията на Хусерл: интенциалността*

 

* Това е от едно кратко есе на Сартр от 1939, в което много си личи все още младежкия ентусиазъм от срещата с творчеството на Хусерл. Сартр е бил на 34 години тогава. За мен това също бе много ентусиазирана възраст. Само че по отношение на Кант. 

Хубаво е, че/когато подобен ентусиазъм няма край.

05 април 2019

Хусерл за феноменологическата редукция

Трябва да внимаваме върху следното: вярата в опита, която е дейна във всяко (кое да е) съзнание, и тъкмо нетематизираната и неразкрита битийна вяра, заедно с всички по-нататъшни модуси на заемане на позиция (Modis der Stellungnahme), принадлежи по естествен начин към феноменологическото съдържание (Gehalt) на преживяването. Обаче като такава тя (вярата) бива само разкрита, но не и "съдействана" (mitgemacht) от мен като феноменолог; като момент от преживяването тя бива тематизирана чрез това, че аз встъпвам във феноменологическата нагласа, т.е. собствено чрез това, че се превръщам от някой, който наивно и естествено извършва тези заемания на позиция, в някой, който се въздържа от тях - за да бъде в качеството си на техен зрител едно [чисто] наблюдаващо его.

Хусерл, Амстредамски лекции, §6

07 март 2019

За нагледа във феноменологията

Понятието за наглед трябва да бъде разширено и специфизирано. За всеки тип обект съответства свойствен начин да бъде собствено тук (selbst da) за нашето съзнание, [начин] различен от това да бъде просто иман предвид и даден в едно повече или по-малко интуитивно, репродуктивно съзнание.

Лудвиг Ландгребе

22 септември 2018

Вторият концерт на Рахманинов за пиано и оркестър

Снощи отново слушах втория концерт на Рахманинов за пиано и оркестър на живо.

Това е концертът, който ме въведе в класическата музика. Беше през ранните години на студентството ми. Преди онова събитие имах контакт с класиката само посредством барокови композитори като Вивалди и Телеман, и епизодично слушане на Шопен, Лист, Менделсон. Не познавах Бах, гледах лекомислено на Моцарт.

Преживяването през онази юнска вечер бе толкова силно, че ме убеди търпеливо и по възможност систематично да слушам класическа музика.

Преповторното слушане на този концерт, отново и отново, не го износва, а той остава тъй убедително красив, както и в началото. Но същевременно и по-богат, разкривайки нови детайли и нюанси с всяко изпълнение. (Впрочем може би тук се крие едно от убедителните предимства на класическата музика: в това че две изпълнения не се различават едно от друго експлицитно, и въпреки това имплицитно разликата е тъй велика!)

Рахманинов е бил 28-годишен при завършването му. Сигурно има нещо блажено в тази възраст. Усетили сме бремето на битието, но няма и нотка от умора или пък досада от него. Може би само малко тъга.

Това тук е едно от любимите ми изпълнения. Със засилена динамика и контраст, а виртуозността е съчленена като че ли с пред-съзнателна, наивна непринуденост.

09 юли 2018

В болка по искреността

'Пръв Адам Смит постави разума в служба на интереса; понастояшем чувството също е поставено в служба на интереса. В хода на това по-късно развитие, понятието за искреност е изкормено от целия му смисъл. В настоящата "култура" малко хора ги е грижа да различават - а и всъщност малко са в състояние да различават - между искреност и показна искреност, по същия начин, по който малко различават между религиозна вяра и съблюдавана религиозност. На повдигащия съмнение въпрос: Това истинска вяра ли е? или Това истинска искреност ли е? ще получим само празен поглед. Истина? - Та какво е това? Искреност? - Разбира се, че съм искрен, не го ли казах вече?'

Кутси, Дневник на една лоша година

23 март 2018

Кутси за университетите

Винаги е имало доза лъжа в това, че университетите са самоуправляващи се институции. Но онова, което университетите претърпяха през 80'те и 90'те бе наистина срамно, когато под заплахата фондовете им да бъдат орязани, те си позволиха да бъдат превърнати в бизнес предприятия, в които професорите, които преди провеждаха своите изследвания в суверенна свобода, се превърнаха в изтормозени чиновници, принудени да изпълняват норми под надзора на професионални мениджъри. Дали предишната власт на професориата някога ще бъде възстановена, подлежи на сериозно съмнение. [...]

Ако духът на университетите следва да оцелее [...], същинските университети вероятно ще трябва да се преселят в домовете на хората и да издават дипломи, чийто единствена стойност ще бъде имената на учените, които полагат подписа си.

Дж. М. Кутси, Дневник на една лоша година

Днес изпратихме Христо.

Бог да го прости и да го всели при най-праведните, където няма скръб, стон и въздишка.

Да разкажа за него.

Христо беше студент по философия в първи курс през 1992/93 година. Това беше моята пета година като преподавател.

През 1987 г. завърших, на следващата през януари станах аспирантка, а от есента започнах да водя упражнения на едната от двете групи по огромната по онова време дисциплина Антична, средновековна и ренесансова философия, че даже имаше и по няколко китайски и индийски философски школи в този немислим обем.

През есента на учебната 1988/89 г. Цочо, тогава май вече доцент, замина за Тюбинген, проф. Радев четеше лекциите, ние с Жоро Каприев като frisch Gebackene Aspitanten поехме по една група на упражненията, като предложихме на студентите всеки да си избере при кого иска да има семинари, но не им забранихме да участват в упражненията и при двамата.

Първата година бях пълна скрАб като водеща на упражненията. Всеки първи 45 минути им изнасях лекция, понеже така се бях начела за всяка една тема, че не можех въобще да включа що е това упражнение. А през вторите 45 минути задавах въпроси, но ужасно се смущавах, всяка неодобрителна гримаса и неподкрепящо движение на студентите ме разсейваше и объркваше. Няколко мои близки колеги и приятели по моя молба посетиха някои от часовете ми и ми казаха, че нищо не е както трябва – не гледам колегите в очите, треперя от притеснение, като видя, че някой се хили или решава кръстословица под банката...

Но минаха две години, на 10 и 11 май 1990 г. спечелих асистентския конкурс. С всяка изминала година ставах все по-(само)уверена, говорех все по-малко в интродукцията, все по-провокиращо и диалогично канех студентите.

Най-успешна ми преподавателска година в университета беше през учебната 1992/1993 г. Това бяха най-хубавите семинари, най-успешното, което съм правила като преподавателска работа през всички тези години, в които данъкоплатците са ми плащали.

Първият семестър упражненията ги проведохме в една голяма аудитория на ФЖМК, не си спомням вече защо.

През втория семестър бяхме разпределени за упражнения чак в Биологическия факултет, но студентите сами предложиха да не ходим дотам, а да ги провеждаме в беседка! Да, в беседка в Докторската градина, понеже часовете преди и след това им бяха в Ректората.

За пет години бях придобила опит и рутина, бях научила, че моето интро към всяка една тема трябва да е 10-15 минути най-много.

През учебната 1992/1993 г. първокурсници бяха Веско Дафов, Елена Георгиева, която после защити дисертация в Брюкселския свободен университет, най-лиричната душа Пламен Стоилков... Изобщо не им трябваше, но на упражненията идваха и Стоян Терзийски (преводачът на Седмото писмо на Платон, по онова време студент по класическа филология и право); Орлин Йорданов, по онова време студент по психология; Стоян Радев, който по онова време беше първокурсник по философия, но после мигрира към НАТФИЗ и стана режисьор...

Разбира се и Христо, Христо Стоев. През тази учебна година към всяка тема правех въведение от по 10-15 минути и после те изригваха. Никой не ме чакаше да давам думата, те влизаха в диалози/ препирни помежду си, които съвсем спонтанно продължаваха след 15-минутната почивка между двата учебни часа. И така се оказваше, че съм нещо като конферансие, което открива събитие за 10 минути, а след това едни разпалени млади хора не могат да се укротят да обсъждат темата 80 минути. Разговорът, диалогът за философияга се водеше през нас, през тях.

И така, вторият семестър. Предпоследната и последната тема е винаги най-трудната: неоплатонизмът. Това, което ще разкажа, стана в края на май 1993 г.

Няма ги още нито преводите на Цочо на Енеадите, нито на Нора Димитрова на Прокъл, нито на Владимир Маринов на Порфирий.

Това е едно от най-трудните обяснения: как неоплатонизмът е помогнал на християнството в борбата срещу гностиците и техния злостен дуализъм, обаче и как е вредил на християнството с неговите мисли за йерархизацията и субординацията, с твърденията за това, че най-висшите битийни принципи и начала са подобосъщни...

Според нас, християните, трите ипостаси на Светата Троица са единосъщни.

По тази тема Христо изригна. Беше в една от беседките на Докторската градина, която вече не съществува. Говори половин час, без никой да пожелае да го спре.

Разказа на колегите си за това какво са принципите и началата според неоплатониците, и какви са ипостасите в Светата Единосъщна Троица, какво е това

домостроителство

и как и в какво то се отличава от неоплатоническата представа за изтичането/разливането/ епирроя/ еманацията.

Беше като вдъхновен от Светия Дух.

Беше наистина вдъхновен от Светия Дух.

Беше един прекрасен летен ден в края на май, по онова време се бяхме загаджили с Николай и той беше полюбопитствал да дойде на едно упражнение, за да ме види как преподавам.

След часа, проведен в беседката на Докторската градина, си тръгнахме с Николай и той ми каза:

– Ако някой не е вярвал досега, след казаното от това момче ще повярва.

***

Да, и мен ме побиваха тръпки от това, което Христо каза и изказа в неговото вдъхновено 30-минутно говорене за неоплатонизма и християнството тогава, в края на май 1993 г. в една беседка на Докторската градина. За разликата между неоплатоническата еманация и Христовото домостроителство.

***

Днес изпратихме Христо.

Той вече е там, където няма болка, скръб и въздишка.

Бог да го прости и да почива в мир!

На близките му да даде утеха!

С каквото можем нека да им помагаме.