ХІV
ХРАМОВЕ във форма на небе
и момичета красиви
с грозде между зъбите, които ни подхождахте!
Птици обезсмислили сърдечната ни тежест във високото
и толкоз много синьо което обичахме!
Отминаха отминаха
Юли със светлата риза
и каменният Август с малките неравни стъпала.
Отминаха
и в очите на дълбините неразтълкувана остана морската звезда
и в дълбините на очите неотдаден залезът остана!
И благоразумието на човеците затвори границите.
Застени световните краища
и откъм небето вдигна девет бойни кули
и върху олтара тялото закла
по изходите сложи многобройни стражи.
И благоразумието на човеците затвори границите.
Храмове във форма на небе
и момичета красиви
с грозде между зъбите които ни подхождахте!
Птици обезсмислили сърдечната ни тежест във високото
и толкоз много синьо което обичахме!
Отминаха отминаха
Мистралът с островърхия сандал
и лекомисленият Грегос с полегатите платна червени.
Отминаха
и дълбоко под земята се заоблачи
на мъртвите гласът издигнал
черен чакъл и гръмотевици
и бавно и със скърцане на вятъра
се обърнаха с гърди напред отново,
страшно, на скалите статуите!
***
ода от втора част СТРАСТИ на поемата "Достойно ест" на Одисеас Елитис;
цитирам по изданието на "Народна култура", 1987 г.
превода на Цветана Панициду и Владимир Левчев
с. 61-62
