Sunday, September 26, 2010

дворец сред море винобагро


...така изглеждаше Ираклион от автобуса, връщащ се в него от Ретимно, на 8 юни следобеда...


Астрономическото лято вече си отиде.

Есента дойде, а с нея и учебната година.

Макар че официално академичната учебна година ще бъде открита в Университета на 1 октомври, вече имаше и изпити с бакалаври и магистри, че даже и лекции -
както винаги работихме няколко дни с колегите от задочното обучение в първи курс.

Отново подновявам и блога, като за начало ще ви разкажа за двореца в Кносос.
Нарочно оставих този фоторазказ за есента, за да започне и блогърската нова сесия с нещо красиво за далечното европейско минало.




В деветнадесетата песен на "Одисея" се пее:

"Крит е далечна земя сред море винобагро. Красив е
и плодороден, вълните го плискат отвсякъде. В него
и хората са многобройни, а деветдесет градовете.





Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,
етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,
три колена от дорийци и племе свещено пеласги.





Над градовете изпъква великият Кносос, където
на деветгодия Минос, довереник Зевсов, царува,
той е родител на татко, на Девкалиона безстрашен..."





И ето, не е случайно, че на входа на археологическия комплекс от останките от двореца в Кносос има статуя на сър Артър Еванс.
Така, както Шлиман е вярвал безрезервно на Омир за предприемането на разкопките в Мала Азия и около Микена, така и Артър Еванс му е вярвал, че около Ираклион, но не на самия морски бряг, а малко по-навътре в сушата, по гористите хълмчета, трябва да е бил някогашният величествен Кносос.




Тази голяма цивилизация е процъфтявала благодарение на отличното си местоположение - "сред морето винобагро". Отличен климат, практически без зима.
Много езици са се говорили на този остров и градовете са били такива - с удобни пътища между тях, а дворците им са имали даже канализация.




Какво се е случило, та всичко това е изчезнало и останките от него са се запазили само и предимно около дворците на Кносос и Фестос?

Защо тази цивилизация е била унищожена. От кого или от какво?
Най-малко хиляда години преди Христа.

Отговорите и предположенията на науката са няколко:

Първо предположение: може би дорийски нашественици са нахлули от север;
Това може и да е така, но колкото и да са рушали тези нашественици, все нещо от десетките градове по северния бряг на острова е щяло да се запази от периода на
Минойската цивилизация.

Поне за мен по-убедителни са предположенията за унищожителното въздействие на природните стихии - земята, огъня и водата.

Второто предположение е, че почти всички градове от Минойската епоха на острова са били унищожени от страшно земетресение и затова са се запазили останки само и единствено от най-масивните дворци в Кносос и Фестос.

Третото предположение е, че когато изригнал вулканът на Санторини, мощни вълни цунами се стоварили върху всички тези градове по северния бряг, а после месеци наред върху плодородната земя на острова се сипела вулканична пепел, закривала слънцето и поради това, оцелелите от вълните-цунами хора, животни и растения, през следващите месеци загинали от студ и глад.

А само няколко дни преди да тръгна за Крит, в началото на юни, по канала на National Geographic гледах филм за някакви нови океаноложки и океанографски проучвания, според които великата крито-минойска култура наистина е била унищожена от вълни цунами, но те се зародили не от изригването на Санторини, а от първото изригване на планината-вулкан Етна в Сицилия.




Но когато островът процъфтявал, на него се срещали хора откъде ли не и обменяли какви ли не стоки, но и разкази, митове и легенди.




Тази култура е оставила в двореца в Кносос и забележителни стенописи.
В Европа няма по-стари паметници на изобразителното изкуство и изписването на стена, от запазеното в двореца в Кносос.
Наистина, самите оригинали, отдавна са свалени с мазилката под тях, реставрирани и консервирани са и се съхраняват при специална температура и влажност в Националния археологически музей в Атина, а тук, на място, са достоверни техни копия в същите размери.



Това изображение условно се нарича "Принцът".
Днес се вижда като лого на много места - като се започне от фериботните компании и се стигне до салфетките.




Не само изображението на "принца", но и всички останали археологически находки, според мнозина антрополози свидетелстват, че критяните са били различни като телесна конструкция и от египтяните, и от елините.




Тази снимка е размазана и несполучлива, но на нея все пак се вижда нещо от т.нар. "тронна зала" на двореца.



"Трите грации" - идеалът за женска хубост на тази култура.




"Танцуващият с бикове" или "танцуващата с бик" - сложни акробатически изпълнения върху гърба на препускащо животно.




Хора...



... животни...




... и растения от онова отминало време.





Някои от тях вече не се срещат...



... в естествена среда по тези места.




Но други - като смокинята, житото, гроздето и маслината - изхранват хората и днес.




Всичко се е складирало в гигантски питоси - питейна вода, жито, вино и зехтин.




Колоните и капителите приличат повече на египетските,...



... но останалите елементи в конструкциите на сградите са станали по-скоро образци за класическите елински архитектурни форми.




С такива гигантски питоси на закрити, но проветриви места, в древността са се запасявали с храна за години напред.
Библейската история на Йосиф разказва това: през седемте години на ситост той съветвал фараона да се запасят с достатъчно храна и за следващите седем гладни години.






За тази уникална култура - мост между египетската и елинската - има една отлична книга на български.
Авторът е Х. Е. Л. Мелерш. "Минойският Крит", изд. "Български художник", С., 1978 г.
Превод от английски - Никола Георгиев.





И още една, пак от същата година 1978, и пак от издателство "Български художник".
Тя се казва "Крит" и е от поредицата "Изкуство и култура на древността".
Текст Богдан Рутковски. Снимки Анджей Дзевановски. Под редакцията на Казимеж Михалковски.
Превод от полски - Люба Паликарова.






Откъсът от "Одисея" се цитира по превода на Георги Батаклиев, в изданието на "Народна култура" от 1981 г.




За тази култура и още повече за нейната гибел, но най-вече за нейната писменост се спори много.
Според мнозина, прочутият диск с неразчетени знаци от Фестос е ключ към разчитането на Линеар А и Линеар Б изцяло.
Но книгата на Мелерш твърди обратното. Че дискът е попаднал случайно на Крит от някое друго място и че пречи и заблуждава изследователите.



А защо морето е наречено "винобагро"?



Може би заради ярките лилави, цикламени, виолетови, оранжеви и пурпурни цветя и храсти на острова?