Има само едно обяснение, което Херодот дава в своята История на въпроса Защо?.
Защо все пак се е стигнало до сблъсъка на елините и персите.
Защо първо Дарий, а после Ксеркс са искали да завладеят елините, а оттам - цяла Европа?
Ксеркс искаше да завладее Европа, защото Европа е много красива, пише Херодот.
Европейската земя е много красива земя.
В своя шедьовър Сътворението Гор Видал, както знаем всички, които сме го чели, влага многократно в устата на своя главен герой Кир Спитама точно обратното.
Кир Спитама, според Гор Видал, е наполовина елин и наполовина персиец по произход, но като дух, светоглед и ценности е изцяло елинофоб и антиевропеец. Внук на Зороастър.
Главният герой на Сътворението Кир Спитама, вече много остарял и напълно ослепял, непрекъснато мърмори пред младия Демокрит своите мемоари - за това колко грозен пущинак е Европа и какви загубеняци във всяко едно отношение са елините, съответно всички европейци и как неговият приятел от детинство и връстник Ксеркс, всъщност е трябвало да се отправи на изток и на изток от изток - към Индия, а после, по пътя на коприната, към Китай.
Гор Видал умишлено и още от първата глава на тази фантастичен исторически и историко-философски роман контрира Херодот.
Но Херодот казва друго. Европа е прекрасна и макар че по онова време не е било ясно колко е голяма, какви народности я населяват и какво има на тази земя по-нататък от онова, което са познавали до този момент, Херодот на няколко места казва:
Европа е прекрасна и затова персите искаха да я покорят.
Днес, за първи път в моя живот и аз бях една от триста и петдесетте милиона европейски граждани, които гласуваха за европейския парламент. (Е, точно тези, за които гласувах, май няма да излъчат наш представител в институцията, но пък там все пак ще има група, която като своя кауза си поставя опазването на планетата - нашият единствен дом в този живот.)
***
Днес реших да представя на четящите и поглеждащите тук един истински европеец.
Това е колегата Добрин. На снимката. Съжалявам, не знам неговата фамилия.
Добрин е студент по европеистика във Философския факултет на СУ.
Миналата учебна година беше един от най-редовните участници в двусеместриалния интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят.
През последната година и половина не съм чула в публичното пространство друг човек да задава такива точни, емоционални и лично преживяни въпроси, като въпросите, които той задаваше по време на дискусиите през първия семестър на миналата учебна година - за приложимостта на античните политически понятия и теории към днешния ден, и за онова, което е ставало в Европа тогава, и става и днес.
Но понеже е от онези, които четат и мислят много, Добрин е и много самокритичен.
Хипервзискателен и скромен студент.
Той не се яви на изпит за първия семестър, не написа писмена работа и когато след време го видях и го попитах защо, той каза, че не се бил чувствал достатъчно разбиращ античните текстове.
***
А тази снимка я направих по време на априлското почистване на кампуса на Университета около ІV, ІІІ, ІІ и І блок.
Добрин беше един от много малкото студенти, които се включиха в акцията на Студентския съвет.
Той не е активист на студентския съвет.
Не е кариерист (макар че на мен не ми се вижда особено лошо най-добрите студенти да работят за своята бъдеща професионална или политическа кариера, още докато учат.)
В днешния ден, когато един 44 годишен човек като мен доживя да гласува заедно с всички наши европейски съграждани, се замислих кой е най-интересният европеец сред нас, за когото се сещам. И се сетих, че имам и негова снимка в телефончето.
