любими Омирови сравнения

... войниците – кат пилци и мухи, царете – кат козари...

... Агамемнон - подобен на бик между крави...

...троянците тръгват като жерави, нападащи пигмеи...

... под краката им се вдига прах като планинска мъгла, в която се вижда колкото да се хвърли камък....

... данайците тръгват като морска вълна; троянците стоят като овце...

... двете войски се сливат като две снежни реки...

... Аякс Теламонов събаря противника си като топола...

… Кретон и Орсилох, подобни на лъвове, грабещи гойни овце и говеда...

...той излиза, подобен на Арес...

...Тевкър стреля с лък и се крие при Аякс като дете при майка...

... погледът му е като на Горгона или Арес...

... тръгват като два лъва през нощта...

… и той се оттегля като лъв от кошара, гонен от кучета и пастири

или като магаре, гонено от момчета с тояги...

... от стената се сипят стрели и камъни като снежинки...

Сарпедон се спуска към зида като гладен лъв към кошара или лъв срещу кривороги волове...

Идоменей тръгва като мълния, хвърлена от Зевс

... троянците се хвърлят като буря, която вдига прах...

Хера се отправя, бърза като мисълта.

Данайците се изплашват, както ловджии, гонещи кошути, се изплашват от лъв.

… и се спуска към него като куче връз сърна…

… побягва като звяр, който е разкъсал куче или пазач на говеда, но вижда мъжете да идват…

… троянците нападат като суровоядни лъвове…

Хектор беснее като огън в гората...

... данайците устояват като скала в морето…

...той ги напада, както вълна кораб връхлита, като лъв – множество крави…

… скача от кораб на кораб като ловък ездач –

 от кон на кон

… спуска се към кораба като орел към птици, които пасат край реката…

Патрокъл рони сълзи като черноводен източник…Ахил го пита защо плаче като малко момиченце...

... мирмидонците се изсипват като оси край път...

... нахвърлят се един срещу друг като ястреби...

Патрокъл е като сокол, който плаши скворци и чавки…

… шумят като дъбосекачи… трупат се край Сарпедон като мухи край мляко

Менелай обикаля около трупа като крава около теле

Той е като млада маслина, изтръгната от вятъра...

… отдалечава се като лъв, прогонен от кошара...

Ахил тъгува като лъвица, на която са отнели лъвчетата…

Арес се обръща към Атина: „Кучешка мухо, сега заплатиш щеш

Това що мен си сторила…“  (sic! sic! Кучешка мухо!)

Хера към Артемида: „Кучко свадлива, опитай се в боя 

да видиш, че съм по-силна от тебе...

… прибират се като сърнета…

Затичва се обратно като победоносен кон...

… ярък като звездата Орионово куче…

… спуска се до пещерата като тежест на въдица…

Зевс изпраща чернокрил орел като врати на висока стая…

Приам прилича на беглец, убил човек в родината…  

***

Прозаично конспектирани по превода на Николай

Вранчев: Хомер. Илиада. Изд. "Ралица", С., 1938, 1946. Първото издание е по стария, а второто - по новия правопис.

Конспектчето е специален поздрав за скъпия колега

Евгени Зашев, който днес във фейсбук
е споделил интервю с Фани Ардан, а тя пък говори за Омир...

На многая и благая лета, Евгени!

читател, коректор, редактор

Днес фейсбук ми напомни, че преди четири години съм се похвалила с новия домашен любимец. Краси бе подарен на Теодор за неговия рожден ден на 18 декември 2012 г. и живее вече четири години с нас. Противно на очакванията ни не избяга. Живеем на нисък етаж и от едното балконче може да скочи на гаража под нас, а от другото балконче - на ореха или на липата срещу апартамента. Така избягаха първо Люси, а после Мъри преди години. Каквито и грижи да полагат стопаните за своите домашни любимци, желанието за общуване със себеподобни живи същества надделява много често и особено при котките, ако жилището им е на висок етаж, опитите за бягство могат да завършат лошо.
Краси не се изкушава вече малко повече от четири години да пробва как е навън, може би и защото свободните котки в околните дворове намаляха.

А и децата вече са по-внимателни с него. С Люси и Мъри се отнасяха понякога като с играчки, а на тях това не им се нравеше.

Освен това е много зает. По цял ден каталогизира и преглежда книгите у нас, защото от малък му хареса да е домашният библиотекар.

И последно, но не и по важност: Краси внимателно чете всичко, което пиша на лаптопа. Е, понякога е разсеян, защото се преуморява от тежката библиотечна работа, а аз често съм уморена или недоспала, затова понякога остават грешчици тук-там в написаното от мен.

От негово и мое име честитя новата година и пожелавам на всички, които се отбиват тук:

най-вече здраве, щастие, любов и вдъхновение!

годината и пожеланията на Красьо

Озовах се в дома на стопаните преди една година през декември, когато бях още много малък.

                                 В последните часове на 2013 година и аз ще направя своята равносметка на изминалата година, като всички сериозни и отговорни котки по света: най-много от всичко четох книги, прочетох почти цялата библиотека на стопаните ми.

Ако става дума за нещо по-занимателно и популярно, което мога да препоръчам на всички четящи по света - ето, моят избор е Светоний, "Дванадесетте цезари".

           Но освен това бършех редовно прах и почиствах стъклата на библиотеката.

         И поради всичко това, ако трябва да поставя на най-високо място някой от мислителите, които прочетох през тази година, несъмнено това е Платон.

         Затова най-често се затварях в онзи шкаф от библиотеката, където са неговите диалози.

Разбира се, бях пръв читател и критик на всичко, което пишеха стопаните.

     Също така, покрай албумите от разни музеи и галерии, се заинтересувах и от изобразителното изкуство. Ето, това е моята любима картина. Понякога я съзерцавам с часове.

Нарисувана е от Веселин Праматаров и от нея духа мистралът на Прованса и Арл.

                                           

     Всяка вечер проверявах какво се вижда нощем от малкото прозорче на кухнята.

А денем наблюдавах мацките по улицата, но засега оставам да живея при стопаните, пък по-нататък не се знае знае ли се дали се знае....

Контролирах и вкусовите качества на водата на цветята, макар че малко ги ревнувам...

Преглеждах някои записки и конспекти, и все се чудех защо ли им е толкова много четене и писане на стопаните.

                                   Интересно ми беше как пере пералнята и не се плашех от центрофугата.

-

 Е-е-ех, с пианото не напреднах много. Само "Котешкия марш" научих, но все пак аз съм по четенето, а не по свиренето.

 В горещите летни дни си стоях на сянка под цвете на балкона, а даже и сега си почивам понякога там, понеже още е топло. От миналата година не си спомням какво беше това снегът, защото бях много малък. Стопанката казва, че само на Витоша засега има малко сняг.

С една дума: през 2013 година си живях царски и господарски, и на всички пожелавам

здраве, спокойствие, щастие, и много време за четене, писане, музика и изобразителни изкуства, а и всякакви други радости и наслади!

Щастлива Нова 2014 година на всички близки, приятели и посетители на блога на стопанката!

покана за патронния празник утре

честита нова година

Честита Нова Година, скъпи колеги, приятели, читатели и случайни посетители на блога!
През изминалата 2008 година у нас се случиха не малко добри неща и всички те бяха все в изкуството и културата.
В политическото битие на света за мен велико събитие беше успехът на Барак Обама и на всички негови избиратели и сътрудници, които го постигнаха.

А в общностното ни битие у нас... хм...ех,... е, да, де, да не си разваляме настроението точно на първия ден от новата година.
Не очаквам особени промени и през тази година, но няма тук и сега да пиша за това, защото това не е блог за политика.

Но, за Бога, скъпи колеги и приятели!
Нима да не забелязваме и да не празнуваме всички останали прекрасни събития, които бяха създадени от наши сънародници и познати в изкуствата и културата!?

Според мен българската литература е в голям възход, защото има много нови (и някои от тях са и млади) автори, които - особено в прозата - пишат и публикуват през последните години много впечатляващи текстове във всички прозаични жанрове: Алек Попов, Елена Алексиева, Георги Тенев, Деян Енев, Кристин Димитрова, Теодора Димова, Емил Андреев, Милен Русков, Николай Гочев, Любомир Канов...

Поетическото братство също напоследък ни зарадва с две силни стихосбирки - на Георги Борисов и на Иван Теофилов (макар че от стихосбирката на Иван Теофилов чух само три стихотворения на четенето през ноември в 65 аудитория и не съм си я купила и прочела все още цялата...)

"Сфумато" продължава да прави чудесни спектакли, като от тях най-хубавият за тази година за мен беше "Стриндберг в Дамаск" по текст на Георги Тенев и Иван Добчев.

Националната телевизия направи - засега половината - от играта "Голямото четене" по модела на БиБиСи.

Сестра Серафима и сестра Анастасия от Драгалевския манастир ни поздравиха с една много хубава видео-картичка за Рождеството.

Но най-хубавото събитие...

Най-хубавото събитие за изминалата година у нас според мен и за мен беше появата на "Дзифт". За филма писах тук още на по-другия ден след премиерата.
Тази снимка не ми е от най-сполучливите, но реших да я сложа като поздрав за всички вас, защото е направена вечерта на един много мрачен септемврийски ден, с много смог и задръствания в София, когато обаче се случи премиерата на "Дзифт" в Арена Младост.
След прожекцията пихме едно пивко наше вино "Широка мелнишка лоза".

Очаквам "Дзифт" да ни донесе много радостни емоции през новата година, която започва днес и да получи заслужено признание от много зрители и ценители по света.
А дано и други приятни изненади да има за всички нас!

И така:
Честита Нова Година на всички!
Да сме живи и здрави, и дано събитията в културата и изкуството през тази година да ни донесат много нови радости, пък и всички ние да се постараем да направим това-онова!

античната колекция на Музея за изящни изкуства в Будапеща - на 100 години

MUSEUM OF FINE ARTS,
COLLECTION OF CLASSICAL ANTIQUITIES
1908 – 2008

A CENTENARY CELEBRATION

On 26th November, 2008, it will be exactly one hundred years since the
Budapest Museum of Fine Arts acquired a collection of 135 pieces of
ancient sculpture. That group of works became the nucleus of a
constantly expanding collection, one of the most important in Central
Europe outside of Austria and Germany, and the only one of its kind in
Hungary. With this inaugural act, the Museum extended its mandate to
embrace the study, collection, and exhibition of the arts of Ancient
Greece, Rome and the ancient Near East.
Over the past century, the Collection of Classical Antiquities has
grown into an impressive array of 5700 items representing the artistic
styles and cultures of the Ancient Mediterranean, from Cycladic idols to
Helladic Cyprus to Late Antiquity. The Department has become the premier
Hungarian centre for research and education in Ancient and Classical
art. It is the only place in this country where a visitor, whether a
student, a scholar, or a member of the general public, can encounter the
artistic heritage of Greece, Italy, and the Roman Mediterranean in the
flesh.
We plan to celebrate the centenary of the Collection and the Department
by opening the Museum's doors to artists, scholars, and the wider public
with a series of programs designed to call attention to the relevance
and place of ancient art and culture in the contemporary world. We hope
to explore the ways in which our own culture is an inheritance of the
Hellas, Rome, and the ancient Near East. This intention corresponds to
the wider philosophy of the Collection from the beginning: that the
study of Antiquity can have no lesser aim than a better understanding of
our own world through a fertile and productive dialogue with the past.