Умберто Еко. Как се пише дипломна работа

ВЪВЕДЕНИЕ

Едно време университетите бяха елитни учебни заведения. Там учеха само деца на висшисти. С редки изключения, който учеше в тях, разполагаше с времето си както намери за добре. Университетското обучение беше възприемано като нещо, за което е необходимо спокойствие. Част от времето си студентът посвещаваше на учене, а останалото – на забавления, удоволствие и участие в колективния живот.
Лекциите бяха нещо като престижни конференции, а най-заинтересуваните студенти участваха с професорите и асистентите в семинари от най-много 15 души.
И днес в много американски университети един курс не надхвърля 10 или 20 души (които плащат доста високи такси и имат винаги на разположение преподавателите си, за да дискутират с тях). В университети като Оксфордския има по един преподавател, наречен tutor, чиято задача е да следи изследователската работа на изключително тесен кръг студенти (случва се те да не надхвърлят един-двама годишно) и следи работата им ден след ден.
Ако днес ситуацията у нас беше такава, тази книга не би била необходима, макар някои от съветите дадени тук, да биха били полезни и за онзи “идеален” студент, чийто образ скицирахме по-горе.
Днес обаче нашият университет е масов университет. В него се учат студенти от всички социални слоеве, идващи от всички видове средни училища. Някои записват философия или филология, въпреки че са завършили средни училища с технически профил, където не са учили нито гръцки, нито дори и латински. И ако е вярно, че за повечето дисциплини латинският не е особено приложим, то за философа или филолога нуждата от него е огромна.
В накои курсове се записани стотици студенти. Професорът познава отчасти не повече от трийсетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него и на професора. Така в края на краищата преподавателите успяват да опознаят не повече от стотина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите. Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис, в градче с десетина хиляди жители, където няма дори една свястна книжарница. Накои пък, разочаровани от университета, са избрали политическа кариера, но и те рано или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по свободноизбираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят необходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията биха искали да поговорят с преподавателя, но виждайки опашка от трийсетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат представа, че могат да си поръчат книга по междубиблиотечния обмен.
Съветите в тази книга са насочени най-вече към тях. Приложими са и за онези ученици от горните класове не гимназиите, които имат намерение да продължат в университета и да разберат какво представлява алхимията на дипломната работа.
На всички тях тази книга би искала да подскаже поне две неща:
- Може да напишете достойна дипломна работа и ако се намирате в трудно социално положение.
- Можете да използвате написването на дипломната работа (дори и ако останалата част от следването ви се е сторила неприятна и разочароваща), за да си възвърнете положителното отношение към ученето, схващано не като зазубряне на определен брой факти, а като критически обработен опит, като придобиване на способност (от полза за бъдещето ви) да напипвате проблемите, да размишлявате методично, да излагате мислите си в съответствие с определени комуникативни техники.


превод на Стефан Станчев в българското издание на книгата от 1999 г., ИК "Александър Панов";послеслов Ангел Ангелов;