книга и паметник

Моят колега-състудент и приятел д-р Росен Русев преди два дни в навечерието на Светите Седмочисленици ни направи безценен подарък: книга-паметник на колективното усилие на петнадесет наши съвременници-аристотелисти, петнадесет преводачи на Аристотел на френски език.

Д-р Росен Русев защити дисертация през 1997 г. на тема Луи Алтюсер и интелектуално-интуитивните форми във философията

в катедрата по История на философията на Философски факултет с научен 

ръководител проф. д-р Петър-Емил Митев,

рецензенти – проф. д-р Ивайло Знеполски и доц. Лиляна Деянова.

От години той живее в Париж и работи в EHESS – École des hautes études en sciences sociales,

Direction des Enseignements et de la Vie Étudiante 

Майстор е на най-лаконичната прозаична форма: фрагментът.

Това е второто издание на пълните събрани съчинения на Аристотел, 

издадено от Flammarion. Първото е от 2014 г., а второто – от 2022 г.

2925 страници на изключително фина хартия.

Томът започва с общо въведение от Пиер Пелегрен, предварителни разяснения и бележки към това издание.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :

Въведение към Органона

Категории (1a1 – 15b33) в превод на Мишел Крюбелие и Пиер Пелегрен

За тълкуването (16a1 – 24b9) в превод на Катрин Далимие

Първа аналитика (24a10 – 70b38) в превод на Мишел Крюбелие

Втора аналитика (79a1 – 100b17) в превод на Пиер Пелегрен

Топика (100a18 – 164b19) в превод на Жак Бруншвиг

Софистически опровержения (164a20 – 184b8) в превод на Мириам Хек-Девиен

 

Въведение към физическите трактати

Физика (184a10 – 267b26) в превод на Пиер Пелегрен

За небето (268a1 – 313b23) в превод на Катрин Далимие и Пиер Пелегрен

За възникването и загиването (314a1 – 338b19) в превод на Марван Рашед

Метеорологика (338a20 – 390b22) в превод на Жослин Груасар

За душата (402a1 – 435b25) в превод на Ришар Бодею

Малките естественонаучни текстове (436a1 – 480b30)  в превод на Пиер-Мари Морел

 

Въведение към зоологическите текстове

История на животните (486a5 – 633b8) в превод на Пиер Пелегрен

За частите на животните (639a1 – 695b28) в превод на Пиер Пелегрен

За движението/изменението на животните (698a1 – 704b3) в превод на Пиер-Мари Морел

За придвижването на животните (704a4 -714b33) в превод на Пиер-Мари Морел

За раждането на животните (715a1 – 789b20) в превод на Давид Льофевр

 

Въведение към Метафизика

 

Метафизика (980a22 – 1093b29)– в превод на Мари-Пол Дюминил и Аник Жолен

 

Въведение към практическата философия

Никомахова етика (1094a1 – 1181b23) в превод на Ришар Бодею

Евдемова етика (1214a1 – 1249b25) в превод на Катрин Далимие

Политика (1252a1 – 1342b34) в превод на Пиер Пелегрен

Атинската политейя в превод на Мари-Жозефин Верлинг

(пояснение от мен: този текст няма пагинация, защото по времето, когато Имануел Бекер е подготвял Берлинското издание, видяло бял свят през 1831 г., папирусът е бил дълбоко заровен в пясъците на Египет и е очаквал да бъде открит и признат за Аристотелов. Първото издание на Атинската държавна уредба е от 1891 г.)

 

Въведение към Реторика и Политика

Реторика (1354a1 – 1420b4) в превод на Пиер Широн

Поетика (1447a8 – 1462b18) в превод на Пиер Дестре

 

Въведение към фрагментите

Превод на фрагментите: Аник Жолен, Мари-Пол Дюминил и Пиер Пелегрен

Списък на споменатите издания

Списък на съкращенията в Индекса

Индекс на философите

Индекс на думите

***

Всички въведения са написани от Пиер Пелегрен. Негови са и няколко от преводите. Той е бил дългогодишен директор в Париж в CNRS – Националния център за научни изследвания, и по-точно на Центъра по история на науките и по история на арабската и средновековна философия. Известен и уважаван аристотелист, специалист по текстовете за животните, но също така и един от най-известните познавачи на политическата философия на Аристотел. Ръководи това начинание за издаване на текстовете на Аристотел във "Фламарион" вече от 35 години, от края на 80-те години на миналия век.

Както се вижда от съдържанието по-горе в този обемист том са включени всички безспорно автентични текстове, 

при това в най-новите им преводи.

Повечето от тях имат не по един, а по три други или повече предишни преводи на френски. Например, Метафизика в този огромен том е включена в най-новия превод на двете колеги Мари-Пол Дюминил и Аник Жолен, не защото предишните три цялостни превода са лоши, а защото е хубаво да има нови и нови версии. Интересуващите се от философия, наистина обичащите мъдростта, се радват искрено и безкористно на всеки нов опит и прочит на тези кошмарно трудни и неоспоримо фундаментални текстове. (Немските цялостни и частични преводи на М още преди 20 години бяха 22...)

Същото се отнася и за превода на Катрин Далимие на За небето. Не защото предишният превод на Пол Моро, издаден с паралелен гръцки текст, е недобър. Напротив, отличен е, сравнявала съм моя с няколко други и с неговия дума по дума. Но някои места може да прозвучат и по друг начин, без да се променя смисълът.

Петнадесет преводачи, пет колеги-дами и десет колеги-господа.

Пиер Пелегрен е отбелязал на с. 23:

Il n’a été  tenté  aucune harmonisation terminologique.

Разбира се, хармонизиране на терминологията при превеждане на Платон и Аристотел 

не е възможно, не е необходимо, няма как да бъде опитвано.

Всички преводи в изданието са нередактирани, преводачите им носят отговорност за всичко, редактори и коректори не са се намесвали. 

Пиер Пелегрен не се е налагал на никого като шеф. В преводите, за които е сътрудничил, е отбелязан като съпреводач.

Браво на колегите!

Огромни благодарности и всесърдечна признателност изказваме на Росен!

Vivant!

 

 

 

 

представяне на книгата

 

https://unipress.bg/aristotel-za-nebeto-platon-epinomis?search=%D0%B7%D0%B0%20%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5

Τέλος δὲ τῆς μὲν ποιητικῆς ἐπιστήμης τὸ ἔργον, τῆς δὲ φυσικῆς τὸ φαινόμενον ἀεὶ κυρίως κατὰ τὴν αἴσθησιν.

                                             Цел на практическото знание е действието,

а на знанието за природата –

явлението да се обясни така, че да съответства

най-добре на сетивното възприятие.

За небето, кн. Гама/ІІІ, гл. 7, 306а 16-18

      Текстът на За небето и За възникването и загиването достигна до българските читатели за първи път в края на 2006 г. Тогава той беше част от мащабен издателски проект на „СОНМ“, включен в библиотека „Делос“. Томчето беше озаглавено Аристотел. Два трактата. Преводът на За възникването и загиването беше направен от д-р Димитър Илиев, а д-р Владимир Маринов редактира и неговия, и моя превод на За небето. Нашето колегиално сътрудничество през лятото и есента на 2006 г. премина плодотворно и съвпадна по време с няколкомесечна специализация на колегата Маринов в Ягелонския университет в Краков. Поради това, докато подготвяхме изданието, си разменихме стотици писма по електронната поща, чрез които обсъдихме почти всяко изречение не само от текста на Философа, но и предговора, индексите, обснителните бележки. С уместни издателски редакторско-коректорски бележки ни помогна колегата Дора Минева, а Веселин Праматаров направи няколкото необходими чертежи. Изданието завършва с изключително полезно приложение, каквото досега няма в нито едно преводно издание на български на класически античен философски текст: обяснение и чертежи за строежа на съвършените Платонови стереометрични фигури, чрез които в Тимей се представят четирите стихии. Това приложение за петте многостена беше написано от Мария Николова в сътрудничество с Никола Бенин. Главен редактор на поредицата „Делос“ беше Николай Гочев.

       Концепцията на онова издание беше в едно книжно тяло да са включени За небето и За възникването и загиването, които често биват издавани заедно, защото представят Аристотеловото разбиране за космоса и за четирите стихии, или четирите елемента, които го изграждат. И двата текста са част от втората философия или „физиката”, философията на природата на Аристотел. В Аристотеловия Corpus (академичното Берлинско издание от 1831 г., подготвено от Имануел Бекер) За небето следва Физика-та, а За възникването и загиването следва За небето. Взети заедно, като една текстова цялост от 6 книги, За небето и За възникването и загиването са се оказали едни от най-влиятелните текстове не само в историята на философията и науката, а изобщо в историята на човечеството. Макар че първият от тях е наречен За небето, той е много повече космологически и космографски, а не астрономически текст, и макар че вторият има заглавие За възникването и загиването, от съдържанието му става ясно, че във вечния Аристотелов свят, няма нито абсолютно възникване, нито абсолютно загиване.

       Томчето на издателство „СОНМ“ от 2006 г. отдавна вече е неоткриваемо дори и при антикварите, поради това предлагаме на читателите ново издание на превода на За небето, който е почти непроменен, но този път той е обединен в едно книжно тяло с може би последния Платонов диалог Епиномис. За авторството на този диалог се спори, още в античността са изказани предположенията, че не е автентичен, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този пренебрегван, сравнително малко коментиран и интерпретиран диалог, обаче, може да осветли повече неясни страни на интелектуалните спорове в Академията, и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на Епиномис, диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей с космологията на За небето.

---

Нескромно е, но е точно: такава книга няма засега никъде по света.

Обикновено За небето се издава или самостоятелно, или в компанията на За възникването и загиването, или с някой друг от „трактатите" на Аристотел, обсъждащи природата.

А Епиномис обикновено се издава или със Закони, или с някой друг от подозираните като неавтентични Платонови диалози, или с някое от писмата му, които също се четат като съмнителни, неавтентични и имитативни. В изданието на УИ „Св. Климент Охридски“, което се появи преди месец и първият тираж вече е изчерпан, читателите ще намерят превод на диалога, направен и изключително богато коментиран от Николай Гочев. Също така има част с избрани антични свидетелства за Епиномис, съставени, преведени и коментирани от Николай Гочев.

Има предговор към За небето и индекс на понятията в него. Има и послеслов за диалога Епиномис като най-пряк свързващ път между космогонията на Тимей и космографията на За небето.

***

Книгата, издадена от Университетското издателство

„Св. Климент Охридски“ ще бъде представена след една седмица:

на 31 октомври, четвъртък, в навечерието на Деня на будителите,

в Библиотека Филологии, която е на тавана в централното крило на

Ректората.

Домакини на събитието ще са Издателството и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО.

За книгата ще говорят доц. д-р Силвия Кръстева от ФФ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и проф. д-р Веселин Дафов от ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Водещ ще е преподавателят по класически езици в Богословския факултет на СУ д-р Иван Илиев – председател на Управителния съвет на АРУКО.

Заповядайте!

Димка Гочева, преводачка на За небето, редакторка на превода на

Николай Гочев на осем от книгите на Метафизика.

дисертация за Платон и Аристотел

В петък, 11 октомври, в 17 часа, в Зала 63 започна защитата на дисертацията на Димитриос Кукуларис 

Философия на мярата и средината при Платон и Аристотел.

Докторантът, от два дни вече доктор, е бил ръководен от проф. дфн Анета Карагеоргиева. Във ФФ вече повече от 20 години има магистърска програма по Философия с преподаване на английски, повече от 10 години има и докторска програма, а вече втора година има и бакалавърска програма по Философия с преподаване на английски. Има и постдокторска програма, която е насочена предимно към докторите, придобили степента тук. В нея в момента продължават изследванията си 14 доктори, като 13 от тях са чужди граждани.

Процедурата по защитата премина изцяло на български с лицензиран преводач, защото такъв е законът отпреди последната му радикална промяна, направена в края на април 2018 г., публикуван в "Държавен вестник" на 4 май 2018 г.

Авторефератът, рецензиите и становищата (по предишния законов ред се публикуват само на български, и по време на защитата се четат на български) за отличната дисертация са тук:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/dimitrios_petros_kukularis_filosofski_fakultet

В научното жури бяхме: проф. Валентина Драмалиева от УНСС, доц. д-р Елена Петрова и доц. д-р Силвия Серафимова от Института за изучаване на обществата и знанията - ИИОЗ, научният ръководител проф. Карагеоргиева и аз.

След защитата: току-що защитилият доктор Кукуларис; проф. Карагеоргиева, научен ръководител и на магистърската му теза за политическата философия на Платон и Аристотел, и на дисертацията; лицензираната преводачка; г-жа Таня Витанова – секретар на научното жури (и ангелът-пазител, както те я наричат, на чуждестранните докторанти, понеже тя помага на всички тях да преминават през бюрократични Сцили и Харибди, формулирани на нашия език); съпругата на колегата г-жа Маргарита Софиану.

Честитя на колегата Кукуларис и му пожелавам здраве, нови вдъхновени текстове за Платон и Аристотел, удовлетворение от работата и лично щастие! 

виното, водата и оцетът

Много неща в Метафизика са ми интуитивно ясни, други са ме затруднявали, а трети остават странни за мен. Но най-странното според мен в цялата книга, състояща се от 14 мъчни книги, е казаното за виното, водата и оцета 

в кн. Ета, гл. 5.

Ето как я е коментирал и превел преводачът Николай Гочев.

Редактор на превода е д-р Иван П. Петров, консултант-коректор съм аз, издателят засега е хипотетичен.

Пета глава

1044 b 20 и сл.

И след като някои са и не са без възникване и загиване - както точките, ако съществуват, и изобщо ейдосите и формите[1] (защото не „бялото“ става такова, а бялото дърво, ако всяко ставащо става от нещо и нещо), то не всички (25) противоположни биха ставали едни от други; но по различен начин става „бял човек“ от „черен човек“, и бяло от черно. И не при всичко има материя[2], но при онези, които имат пораждане и промяна на едни в други; а тези, които са или не са без да се променят, при тях няма материя.

А го има и въпросът как се отнася материята на всяко нещо към противоположните (30). Примерно, ако тялото е здраво във възможност, а на здраве противоположно е болест, дали то е и двете във възможност? И водата е и вино, и оцет във възможност? Или на едното тя е материя по характерно свойство и съгласно ейдоса, а на другото е по лишеност и според противоестествената развала?[3] Има някаква трудност и в това, защо виното не е материя за оцета, нито е оцет във възможност (макар че от него става оцет), и живият не е мъртъв във възможност[4]. Или не, но развалите (1045a) са по съпътствие[5], а материята на живото същество, тя е възможност и материя за мъртвото според развалата, както и водата за оцета; защото възникват от тези като нощ от ден. Така че, които се променят по този начин едни в други, трябва да се върнат (5) в материята: както, ако от мъртво става живо, първо трябва да се върне в материята и после така да стане живо същество; и оцетът да се върне към вода и после така да стане вино.

---

[1] καὶ αἱ μορφαί е във флорентинския ръкопис Laur. A^b (Йегер), но липсва в Paris. E и Vindob. J (Треденик); също и във Vat. T, както отбелязва Бекер. Бекер, Christ и Треденик го включват в текста, Рос и Йегер го премахват.

[2] οὐδὲ παντὸς ὕλη ἔστιν - Реале превежда двусмислено „non esiste una materia per tutte cose“, което може да се разбере като „няма една материя за всички неща“. Обаче смисълът е: „някои неща нямат материя“, както се вижда и от текста по-нататък. Казаното в бел. 5, с. 1104 е вярно, но не съдържа довод в полза на превода. Швеглер, Рос, Треденик, Кубицки и Босток превеждат точно.

[3] Реале дава несъразмерно дълъг превод, по същество разяснение: „O non si dovrà forse dire che la materia è potenza di quello positivo dei due contrari secondo il possesso e la forma, mentre è potenza dell` altro contrario solo secondo privazione e secondo contro natura.“ Не е лесно да се избере добър превод на ἕξις. Тейлър предлага „habit“, Швеглер – „natürliche Verhalten“, Бониц - „Beschaffenheit“, Рос и Треденик – „positive state“, Кубицки – „обладание“. Казаното съответства и на двата примера (със здравето/болестта и виното/оцет), затова и повечето преводачи дават самия текст, но някои го отнасят и към единия от примерите. Швеглер споменава „виното и оцета“, докато Тейлър, напротив, пише: „Or shall we say that the body is the matter of health…“ и т.н.  

[4] Рос уместно пояснява, превеждайки: „why a living man is not said to be potentially dead“. Преводът на Швеглер в смислово отношение също е приемлив: „Ist ferner der Lebende dem Vermögen nach todt? (sic)“. В бел. 5, с. 150 на коментара си добавя, че текстът не е добър по начало (онзи, към който възхождат всички налични ръкописи) и че трябва поне след ζῶν да се добави  οὐ. Реале пише „l`animale“, а не би трябвало, защото в текста има ὁ ζῶν – подразбира се „човек“. 

[5] „Или не“ значи: „не, но живият наистина не е мъртъв във възможност, нито виното е оцет във възможност, а се случва следното…“ Реале (бел. 7, с. 1105) дава препратка към Швеглер, според когото смисълът на разсъжденията е такъв. Виното и живият не са оцет и труп във възможност, тъй като нещото достига действителността си „само по себе си“ (καθ᾽αὑτό) и направо, а не „по съпътствие“ (κατὰ συμβεβηκός) или чрез някакво посредничество (zufälligerweise). Съответстващото му (καθ᾽ ἕξιν) движение е от възможност към действителност, която е höhere Wirklichkeit и ентелехия (неговото осъществяване, seine normale Vollendung).  Но когато от виното става оцет, се случва друго: то първо се превръща във вода (която е материя и за оцета), а после вече от нея става оцет. Значи не виното, а водата е оцет във възможност. По същия начин е и с „живия“. Тялото му, губейки живота си, първо достига до едно състояние, където елементите са в друго отношение (не като през живота) и са само материя; и от тази именно материя възниква трупът. κατὰ συμβεβηκός би трябвало да се разбира не в категориалния смисъл на „по съпътствие“ („случайно/временно/извън същността“ – per accidens), а като „чрез посредничество“ (mittelbar, „mediatamente“, както превежда Реале). Това е посредничеството на водата и на състоянието на тялото, при което то вече не е живо, но още не е труп (Comm., бел. 5-6, с. 150).

coffee with Aristotle

https://www.amazon.com/Coffee-Aristotle-Jonathan-Barnes/dp/184483610X

Бях чувала за поредицата На кафе със..., в която с много малки популярни книжки са представени най-важни биографични обстоятелства от живота на много известни личности от близкото минало, като Мерилин Монро или Граучо Маркс, но също така и на учени като Айнщайн, на писатели като Дикенс, на религиозни водачи като Буда, на мислители като Платон и Аристотел.

Едва тази сутрин забелязах, че е много по-интересно, отколкото предполагах: това не са малки школски урочни изложения, защото поредицата е преди всичко за ученическата читателска група. Допреди няколко часа си мислех, че става дума за съвсем популярни книжки, които учениците и техните родители може да прелистят набързо, докато си пият кафето.

Не, те били диалози!


Диалози, в които един известен наш съвременик-познавач на съответния писател, учен или артист, философ или религиозен водач, разговаря с него на кафе!

А предговорът към диалога във всички тези книжки е написан също от известен съвременен писател.

https://books.google.bg/books?id=miZwPQAACAAJ&dq=bibliogroup:%22Coffee+With%22&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjOrqrIqt_dAhXILVAKHcQxBvIQ6AEIYDAI

Например, предговорът към въображаемия диалог на Доналд Мур и Платон е написан от Робърт Пърсиг.

Бързам да съобщя, че днес следобед голямата международна конференция, посветена на 90-годишнината от изучаването на англицистиката и американистиката в нашия Университет, който тази година ще отпразнува 130-годишния си юбилей,
ще завърши с пленарен доклад за Аристотел и Барнс:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/tradicii_i_prehodi_konferenciya_s_mezhdunarodno_uchastie_v_chest_na_90_godishniya_yubilej_na_katedra_anglicistika_i_amerikanistika

17:00-18:00 Final Plenary Session and Closing Remarks Room 243
17:00-17:45 Aristotle and Barnes: The Sense of an Ending. Michael Hattaway

В 17:00 часа в ауд. 243 ще започне последната пленарна сесия на чудесната конференция, която колегите са организирали, на тема

Aristotle and Barnes: The Sense of an Ending

Предполагам, но само предполагам, че ще стане дума за диалога на проф. Джонатан Барнс 
(един от най-заклетите аристотелисти на всички времена)
и Аристотел, към който въображаем разговор
 предговорът е написан от писателя Джулиан Барнс.

Допреди няколко дни не знаех, че те са братя, както и до тази сутрин не знаех, че поредицата На кафе със... се състои не от някакви скучни и сковани учебникарски изложения, какъвто е например псевдо-романът на Юстайн Гордер Светът на Софи, а от диалози.

А диалогът е най-висшата форма на философия-в-литература и на литературата-като-философия.

Не знам дали лекцията на проф.Майкъл Хатауей ще има нещо общо с моите предположения, но все пак спешно разгласявам за нея. Може някой после да ми се разсърди, че макар и разбрала късно, не съм вдигнала шум за
 нея на моя блог и във фейсбук.

Довечера ще видим и чуем.

post scriptum:

Лекцията на проф. Майкъл Хатауей снощи беше много интересна и много по-различна от това, което предполагах. Не стана дума за На кафе с Аристотел, а за един от най-известните и най-награждавани романи на Джулиан Барнс, The sense of an ending, чието заглавие беше и заглавие на лекцията. 

Предчувствие за край, който професорът представи през "Поетика" на Аристотел.

***
Хубаво представяне на романа, написано от Бойко Пенчев, има тук:

https://www.capital.bg/light/revju/knigi/2012/02/16/1767701_minalo_ne_svursheno/

***
След лекцията на проф. Хатауей, проф. Евгения Панчева, ръководител на катедрата по Англицистика и американистика във ФКНФ, обобщи от името на организационния екип скромно и само с количествени параметри какво се е случило на конференцията:

81 участници от 14 страни, 72 доклада, 22 тематични секции.

Браво!

за докторантския курс

Докторантският курс Наследството на Аристотел започна на 6 април и продължи на 20 април.
Първите два пъти говорихме за Атинската държавна уредба на Аристотел, за политическото мислене в античността, за двата български превода на малкия, но важен текст, разискващ проблеми на философията, историята на най-важния елински град-държава и на зараждането на конституционализма.

Лекциите и дискусиите се провеждат в аудитория 187 в Гълъбарника, където е новата красива библиотека на специалност Класическа филология с малка семинарна заличка.

Всеки четвъртък от 17 до 20.30 часа - четири академични часа с една малка почивка между третия и четвъртия.

В курса тази година се включиха докторанти-класици, две колеги с теми на дисертациите в областта на реториката и един бъдещ доктор по политология.

Както и миналата година, предложих голям набор от възможни теми на колегите- участници в курса и те избраха от всички възможни онези, които ще са им най-необходими и полезни за специфичната работа по дисертациите им.

Утре, 27 април, ще продължим с лекция и дискусия върху За душата.

На 4 май ще обсъдим За поетическото изкуство и гост-лектор тогава ще бъде д-р Богдана Паскалева.

На 18 май ще говорим за логиката: Категории, За тълкуването и Относно софистическите опровержения.

На 25 май темата ще е Политика.

На 1 юни: Никомахова етика.

На 8 юни: Реторика.

Всички, които имат интерес към тези произведения, са добре дошли.