във Фейсбук Диляна е написала много хубав коментар към проблема от Dark matter:
Още преди да съм гледала филма мога да потвърдя от опит, че личните качества и каузи (които са, все пак, важни, но не най-важни) са мъничка частица от сложния кариерен пъзел, в който северно американската академия вплита основните си актьор...и... Онези, които са инициативни, силно контактни и способни са създават мрежи и лобита около себе си, които с изследванията си улавят най-тънките ритмики на пазара и буквално успяват да се "продадат" чрез тях, онези, които подхождат неемоционално спрямо университетската среда (в нея няма приятели, а само колегиални интереси), които приемат университета като професия (а не като лична кауза) и успяват лесно да го разделят от личния си живот, онези, които са механични и роботски незаинтересувани от изследвания, които не се вписват в техните компенции, но които са готови до смърт да се състезават за миниатюрни стипендии с колегите си, те успяват да се впишат в академията... А за онези, които вярват, че университета е място на особена светлина или знания, на лични каузи, на саможертва в името на някаква, почти сакрална наука или интелектуална дейност - да, за тях, е трагедия. Защото обикновено те са избрали (от наивност) да прекарат най-романтичните си години в пълна бедност, в маргиналиите на социалното (докато техни приятели от други професии са направили кариери) без да престанат да мечтаят за онзи заветен момент, когато техните знания на тема "краят на западната метафизика", "онтико-онтологична разлика", "кризата на духа" и пр. получат някакво признание... (И докато очакват това "признание" са пропуснали да преживеят със собствените си сетива множествеността и красотата на живота извън академията). Тъй като и аз не знам къде да разположа себе си в тези крайности - само ще кажа, че напук на всички комерсиални тенденции, университет не може да има без хора, които вярват в него и са готови да му се посветят - нито в Америка, нито в Европа - както и наука не може да има без критически дух... Но пък и малко практичност и излизане от херметизма на "интелектуаното" (особено в хуманитарните науки), може би също не са излишни...
