за античната медицина

 

Тази книга е озаглавена

Антична медицина. Въведение и колекция от извори

Автор е проф. Флориан Щегер, който преподава история, теория и етика на медицината, и ръководи едноименния институт в университета в Улм.

Превод от немски: Галина Гайдарова; редактор: доц. д-р Ирена Станкова  

В книгата става дума не само за онзи времеви период, който обикновено се обозначава като „античен“, предимно европейско-гръко-римския, но и за идващите от Междуречието, за древноегипетски и близкоизточни медицински знания и практики, за старозаветните и християнските лекари и лечебни процедури, та чак до византийските и средновековните арабски терапии и лечители.

Тази книга не е традиционна история, нито е традиционен енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред да са подредени изложенията.

Може би най-точното определение за нея е, че е „книга-карта“, книга, в която чрез метода на картографирането са разчертани важни тематични полета с изчерпателно изреждане на най-важните оригинални първоизточници, от които са станали известни сведенията за миналото. Но също така почти към всяко изречение, въвеждащо в една или друга тематична сфера, проф. Флориан Щегер в скоби е посочил име на автор и годината на публикуването на някое от най-новите съвременни изследвания. Има всичко: най-общо представяне и характеристика на най-важното за медицината на определен хронотоп; първичните извори за него; вторичните най-актуални интерпретации; библиография със стотици заглавия в обем от 27 страници (244-271 с.) Повече от 70 фигури, илюстрации, репродукции, снимки, някои от които на автора.

Книга-карта, книга-пътеводител.

В първата тематична сфера става дума за медицината в най-древните цивилизации: Месопотамия, Вавилон, Египет, засвидетелствана в папирусите на Еберс и Едуин Смит, в папирус от Лувъра; в История на Херодот; в храмовите древноегипетски изображения и др. Месопотамското лечителско изкуство е запазено на клинописни текстове и косвено – в по-късни гръцки и латински източници.

Втората тематична област е написаното в Библията по отношение на здравето и болестите, леченията и лекарствата. Разбира се, в свещения текст на Стария и Новия Завет няма и помен от какъвто и да било позитивизъм, а всичко е в теономна перспектива.

Третата тематична сфера е за медицината и философията, или по-точно за медицината според някои известни философи: в началото са първите гръцки физиолози, сиреч философстващите за природата; питагореецът Алкмеон от Кротон; теорията за хуморалната патология, изказана първо от Алкмеон и кулминирала при Хипократ – схващането, че здравето е резултат от съразмерността на четири основни течности в организма на човека, а болестите се появяват при преобладаването на една от тях. Тази тематика се проследява не само до Гален от Пергам и епикурееца Диоген от Еноанда, който остава без внимание в учебникарския канон, а стига чак до лекаря-философ в ислямската култура, най-отчетливо видим в колосалната интелектуална фигура на Авицена.

Следващите тематични сфери са посветени на Хипократ и Хипократовия корпус, като са вписани една в друга като концентрични кръгове – от най-общата проблематика за събирателния образ на т. нар. „Хипократов автор“ и корпуса от трактати се преминава към връзката между лекаря и пациента, към нормите на поведение в началото и в края на живота на човека. Става дума за медицинско-философските възгледи на лечителите от тази школа в светлината на култа към Асклепий; за авторитета на „Хипократовия автор“ през епохата на Елинизма.

Следващите тематични сфери разглеждат възприемането и развитието на гръцките медицински идеи в Рим и специализираните медицински текстове през ранната Римска империя. Представени са най-авторитетните автори от този период: Авъл Корнелий Целз; Скрибоний Ларг; Педаний Диоскорид; Аретей от Кападокия; Руф ог Ефес; Соран от Ефес; Квинт Серен; и накрая отново, но в друга оптика става дума за Гален от Пергам.

Следващите картографии са за гледната точка и ролята на пациента като субект, а не само като претърпяващ, търпящ и понасящ (каквото е значението на думата «пациент»); за лекаря, за обучението и социалния статус на лекарите в Рим, докато е бил република и по-сетне в Римската империя; за обществените, частните и военните лекари в първите векове след Христа; за жените-лечителки.

В главата за християнските лекари се анализират епиграфски и палеографски данни, запазени върху надписи, в папируси, в разнородни литературни източници. Големият проблем, който се очертава тук, е за медицината според християнската теология.

Любопитно е също така, че в книгата се отбелязва, макар и не с отделна глава, възникването на ветеринарната медицина и появата на първите текстове за лечението на животни (първоначално най-вече на коне, защото без конница няма армия...)

Още по-любопитни са сведенията, изворите и интерпретациите за т. нар. «немедицински групи»: масажисти, помощници, фармацевти; за чудотворното лекуване.

В тематичния кръг за културно-научния трансфер през Средновековието са скицирани основните посоки на развитието на сирийско-арабската традиция и ролята на школите в Равена, Толедо и Салерно за съхраняването на всичко ценно от медицинското знание на древните в латиноезичната Европа.

Последната тематична област е медицината във Византия, като в нея са представени изворите, според които днес историците (на философията) на медицината съдят за положението на лекарите във византийското (висше) общество; за народната медицина, за специализираното академично медицинско обучение и за болниците в империята. Подчертава се, че появата на болницата като институция се случва за първи път в човешката история във византийския хронотоп, като е неразривно свързана с християнската етична заповед за любов към ближния, милосърдие и грижа не само за болните, но и за бедните, сираците, бездомните, за всички страдащи. Много интересни, малко познати и почти неспоменавани другаде са медицинските византийски текстове, накратко представени от автора на енциклопедичната книга-картография.  

Освен богатата фактология и кратките точни характеризирания на схващанията и практиките в изкуството за здравето през всички тези епохи, в книгата са посочени и местата от текстове на лекари и/или философи, в които се засягат вечни етични проблеми като аборта, отношението към смъртта и евтаназията.

С едно изречение: книгата е карта-пътеводител за медицината и философията на медицината от Месопотамия и Древен Египет, през Елада и Рим, до арабското, латино- и гръкоезичното Средновековие, като упътва читателя към най-важните извори и най-новите им тълкувания.

Браво на преводачката Галина Гайдарова и на доц. д-р Ирена Станкова, която е редактор и консултант на изданието на «Изток-Запад»!

   

 

вторият ден на Еврокласика в София

Вчера сутринта, 20 август, участниците-делегати в тридневната конференция са провели редовното годишно Общо събрание на Еврокласика. Повечето от тях са в София, а някои са участвали и гласували дистанционно. Представители на асоциациите от 32 страни от Европа и света са взели съответните решения.

***

Следобедните заседания бяха проведени в Аулата на английски език. В първото от тях имаха думата колеги, които обсъдиха преподаването на класически езици предимно у нас и със споделяне на своя личен опит: Знеполският епископ Мелетий; д-р Валерия Сергеенкова (преподавател в НБУ); д-р Иван Илиев (преподавател по библейски латински и гръцки в Богословския факултет на СУ и председател на Управителния съвет на АРУКО, един от организаторите на голямото тридневно събитие); д-р Марта Методиева (дългогодишен преподавател по класически езици на ученици в гимназиална и прогимназиална степен); д-р Мина Петрова (преподавател по латински език и медицинска терминология в МУ – София) и д-р Глория Бакърджиева, преподавател по методика на преподаването на класическите езици във ФКНФ и ръководител на педагогическите практики на студентите от специалност Класическа филология. 

Пръв се изказа Знеполският епископ Мелетий (преди замонашаването си Радослав Спасов), който е бакалавър по богословие и магистър, дипломиран в програмата по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология.

От миналата година Знеполският епископ Мелетий е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" и в изказването си започна с малко известен факт: единственото средно училище у нас, в което без прекъсване вече 120 години се изучава както библейски (старо)гръцки, така и латински език, е именно Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

Той подчерта незаменимостта на познанията по тези езици за изучаването на Свещеното Писание и на съчиненията на Светите Отци на Църквата. Също така сподели, че Софийската духовна семинария е домакин вече няколко пъти на Летни школи за ученици и студенти по гръцки и латински, организирани от Димитър Драгнев и/или Марк Томов.

По-късно в дискусията колега от чужбина сподели, че драстичното спадане на изучаването на старите езици – даже на латинския – в теологическите католически факултети в много страни води до ръкополагането на свещеници, които не знаят достатъчно добре латински или изобщо не го знаят.

След епископ Мелетий д-р Валерия Сергеенкова в изказването си разказа за преподаването на класическите езици в Новия български университет. 

колега от Хърватия

Проф. Кристиан Лаес внесе лек оптимизъм сред преобладаващия минорен тон, като цитира известна книга, в която се установява обяснимото обстоятелство, че след началото на индустриалните революции има непрекъснато спадане на интереса към знанията за античното минало и класическите езици и... "въпреки това сме тук, в тази Аула".

Проф. Гуидо Миланезе се включи в дискусията със споделяне на своя опит като преподавател pro bono по църковна музика и богослужебно пеене. Може би не съм чула съвсем добре, защото акустиката в Аулата е кънтяща, но едно изречение в неговото изказване споделям напълно: най-голямо удовлетворение като учители изпитваме тогава, когато не получаваме заплащане за преподаваното от нас, а го правим с хора, които са ни помолили да се занимаваме заедно в свободното си време с най-ценното за нас.   

Във втората следобедна дискусия вчера емоционални изказвания направиха студенти, които разказаха за това как изучаването на класическите езици в гимназиите е повлияло на избора им за следване в определена специалност и университет. Те са представени от колегата Драгнев на неговото място във фб така: 

- Nia Lakova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски";

- Димитриос Попов, възпитаник на НГДЕК и на Accademia Vivarium Novum, студент по филология в Болоня;

- Mark Tomov, възпитаник на НГДЕК и на Accademia Vivarium Novum, студент по арабски, ислямски изследвания и асирология в Оксфорд;

- Ivana Asenova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класически езици на Кеймбридж, сега магистрантка по философия в Оксфорд;

- Magdalena Stanilova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класически езици ня Ройъл Холоуей (Университет Лондон), магистър на университета Дъръм и докторант по антична философия на университета Дъръм, Великобритания;

- Dimitar Dimitrov, възпитаник на 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" и Accademia Vivarium Novum, студент по класически езици в Оксфорд

Проф. Стивън Хънт поздрави младите колеги и ги нарече "факлоносците" на знанието пред следващото поколение.

***

     Денят завърши с прекрасен концерт в Аулата.

Аплодисменти след края на първата част – за ансамбъла за старинна музика Collegium lapis lazuli, ръководен от проф. Нева Кръстева. Те пяха на латински и немски, чухме произведения на Бах и Букстехуде.

 

Съвсем кратко записче от финала на едно от изпълненията на групата от 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" с художествен и научен ръководител Димитър Драгнев. Имам и по-дълги видеа от концерта, но са прекалено "тежки" за blogger. 

Утешение за всички, които биха искали, но не можаха да присъстват на събитията в София, е, че всичко е записано и все някога ще се появят цялостни записи и от конференцията с изказванията и дискусиите в нея, и от концерта.

Днес е заключителнителният ден от тридневната сесия на Еврокласика 2025. Колегите са в Пловдив.

Да изкажем отново огромната ни признателност на организаторите на този незабравим тридневен празник на знанието за античността и на неговите "факлоносци":

– на доц. д-р Невена Панова – председател на УС на АРУКО в два предишни мандата и неуморен помощник и на колегите в следващите му състави;

    – на  д-р Иван Илиев, който е председател на на Управителния съвет в момента;

–  на д-р Марта Методиева, която миналата и тази година беше нашият делегат на Общото събрание на Еврокласика;

–  на д-р Вероника Келбечева –  ръководител на Катедрата по чужди езици и преподавател по латински в Медицинския университет в Пловдив;

   – на  магистър Димитър Драгнев,

на най-младите ни колеги Ния Лакова и Станислав Индов, както и, разбира се,

     проф. Нева Кръстева.

първият ден на Еврокласика в София

Вчера 19 август, на Преображение Господне по стар стил, в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започна редовната годишна среща на ЕВРОКЛАСИКА, на която този път домакин е българската Асоциация за развитието на университетското класическо образование. 

За тях подробно разказах в предишния текст на този блог (цъкнете, моля, тук). 

Събитието се организира със съдействието на Фонд Научни изследвания на Софийския университет и SUMMIT-програмата на университета, както и с подкрепата на Пловдивската община. 

Водещ на заседанията вчера беше колегата Димитър Драгнев – класически филолог, преподавател, доктор по старогръцка литература ABD (all but dissertation, както се казва на англоамериканския академичен жаргон), магистър по старобългаристика и образователен мениджмънт, неизчерпаем двигател на множество начинания за разширяване на изучаването на класическите езици в средните училища у нас.

От името на ректорското ръководство приветствие поднесе проф. д-р Мадлен Данова, а от името на ФКНФ – д-р Симеон Хинковски, който е член на Факултетния съвет на ФКНФ и истински факир в техническо-информационното подсигуряване на всякакви събития и работата на важни бази данни, напр. МУДЪЛ.

От името на класическата общност у нас приветствие на български език поднесе доайенът доц. д-р Анна Б. Николова. То беше записано от г-н Боил Мусев, на когото дължим стотици, вече клонящи към 500 видеозаписа на семинари, конференции, представяния на книги, сказки, лекции и дискусии, проведени през последните 20 години и налични на тематичния канал Класически изследвания в YouTube вижте тук.

От името на членовете и председателите на Управителния съвет на АРУКО (както сегашните, така и предишните) приветствие към чуждестранните делегати от Еврокласика поднесе д-р Иван П. Петров. Две изречения от неговото слово има на това видеозаписче.

Ръководителят на катедрата по Класическа филология във ФКНФ доц. д-р Цветан Василев приветства участниците и изнесе лекция за историята на класическото образование у нас...

... и за проектите, по които работят много от преподавателите в катедрата, предимно за дигитализирането на епиграфските и палеографските антични и средновековни паметници у нас.

Лекция за преподаването на класическите езици във Великобритания и за дейността на CERES (Centre for Classical Education Research and EngagementS) в Университета в Дъръм изнесе проф. Арлийн Холмс-Хендерсон.

Проф. Гуидо Миланезе от Università Cattolica del Sacro Cuore в Бреша-Милано представи проекта IN-EULALIA (Innovative and Inclusive Instruments for European Latin Linguistic Assessment).

Следобедните заседания продължиха в Конферентната зала ... на латински език.

Проф. Луиджи Мираля, който ръководи от години Accademia Vivarium Novum, произнесе пламенна реч за трудностите, пренебрегването и неоправданото омаловажаване на изучаването на класическите езици през последните векове. Във Вивариума, ръководен от него, се говори само на латински и старогръцки, провеждат се обучения и академично-културни събития, много от нашите колеги са специализирали там за по-кратки или по-дълги периоди. Той гостува за втори път у нас, като първият път е бил преди 10 години.

Проф. Стивън Хънт от Университета в Кембридж представи своята работа като автор на книги, съставител на помагала и сборници, но също така той ръководи дискусия за преподаването на класическите езици в онези европейски страни, които участват с делегати в годишната среща в София.

Финалните думи от словото на проф. Мираля.

Днес работата продължава с Общо събрание на делегатите-представители на 32-те страни-членки на Еврокласика, което ще се проведе сутринта. Следобеда ще има дискусия за преподаването на класическите езици, за трудностите, с които се сблъскват колегите и успехите, които постигат.

Вечерта ще има концерт в Аулата от 19 часа на 

Collegium Lapis Lazuli, ръководен от проф. Нева Кръстева, с участието и на ученици от 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" в София.

З а п о в я д а й т е !

 

защитиха дипломни работи

 

В специалност Философия по традиция защитите на дипломните работи и устният държавен изпит се провеждат в първия понеделник на юли (на лятна сесия) или първия понеделник на февруари (на зимна сесия). Съответно, писменият държавен изпит се провежда една седмица преди това – в последния понеделник на юни или последния понеделник на януари.

Според учебния план както на бакалавърската програма по Философия, така и на много по-новата Философия с преподаване на английски език, кредитите, които се получават за държавните изпити и за дипломните работи са еднакво количество.

Според мен те са несъизмерими.

Писменият и устният държавен изпит са обобщение от ученото по няколко основни семестриални дисциплини, предполагат преговор, който се прави за един месец най-много, а написването на една хубава дипломна работа дори на бакалавърското ниво изисква най-малко шест месеца. Така е написал и Умберто Еко в неговата класическа работа по академично писане

Как се пише дипломна работа. И впрочем неговото незаменимо помагало е написано още през 70-те години на миналия век, когато повечето университети в Италия са обучавали студентите в петгодишен срок, а те са завършвали като лауреати, сиреч по днешната терминология са ставали бакалаври. И оригиналното заглавие на неговата книга е Come si fa una tesi di laurea.

Учебните планове на много бакалавърски специалности в хуманитарната сфера в най-стария наш университет предвиждат в момента дипломиране само чрез писмен и устен държавен изпит. 

Все пак има някои специалности, като например Философия и Културология, в които е възможно да се завърши следването не с държавен изпит, а с дипломна работа.

Даже в Културология и Философия с преподаване на английски това е единствената възможност и това е много по-хубаво. 

Писането на свой текст е много по-творческо и интересно, като изисква около шест пъти повече време за подготовка от преговора за държавния изпит, но студентите със собствено мислене и желание и за бъдеща академична работа избират него.

***

В горещия и задушен понеделник на тази седмица, на 7 юли, в ауд. 41 на Ректората успешно се проведоха няколко защити на студенти от специалността Философия с преподаване на английски.

В публиката имаше колеги от други курсове, които бяха дошли да подкрепят с присъствието си своите приятели, а и да видят каква е процедурата.

Дипломните работи бяха на различни теми, познавам повечето от студентите от работа с тях в избираеми курсове в програмата. Повечето от тях  в понеделник бяха в класически burn-out, бяха прегорели от напрежение и преумора. 

Писането на дипломна работа, а и на следващите текстове по академичната стълбица, поглъща огромна емоционална и интелектуална енергия. Когато дойде моментът за съвсем краткото представяне на написаното и отговарянето на въпроси за него, някои от студентите говорят кратко, отговарят с неохота на въпросите, сякаш им се иска най-после мъчителните месеци, в които това е било най-важното за тях, вече да свършат.  

Психологическата подготовка за защитата също е важна.

Честито на дипломиралите са колеги и на добър час по-нататък в житейския им път!