Thursday, May 28, 2020

на храмовия празник












Днес храмът Възнесение Господне имаше двоен празник: храмов празник и 10-годишен юбилей от освещаването.
Архиерейската света Златоустова литургия отслужи негово високопреосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, който накрая произнесе незабравима проповед. 
Отец Валентин, който е предстоятел на храма, също започна и каза няколко думи допълнително към проповедта, но се
разплака от вълнение. И имаше защо: храмът беше пълен, препълнен с хора, зажаднели за служба на Бога.
Аз съм от енорията на храма Света Троица, но и Възнесение Господне е на 200 метра от нас и понякога ходя там на гости.

Хубав празник беше днешният.

Честит празник на всички, които вярват!

Sunday, May 24, 2020

така беше вчера


















24 май от година на година става все по-тъжен. Но поне вчерашният ден беше хубав. Образованието и изкуствата са под сурова карантина с непредвидима продължителност, за разлика от всички места, на които може да се пълни стомахът и да се развива плътта, но пролетта обещава на творението да пребъдва.

Sunday, May 17, 2020

осъщественият Епикуров идеал: stay at home

               цъфнал храст в парк

Противно на разпространените мнения и повърхностните представи, Епикур не е бил хедонист, или поне не е бил вулгарен, брутален хедонист, защото за него удоволствието е било минималистично-аскетично разбрано – удоволствие е отсъствието на физическа болка и телесно страдание.
Отделно, той е известен и на първокурсниците по философия като класификатор на удоволствията: първите са природосъобразните и абсолютно необходимите, като храната, водата и съня; 
другите са природосъобразните, но не необходимите, като пиенето на вино и правенето на секс, но само с цел зачеване на ново живо същество; 
третите са противо-, антиприродните и абсолютно ненужните, като преяждането, препиването и физическата близост с хора от същия пол; като славата, парите и властта.

Епикур е бил парализиран. Според едни съвременни колеги е бил жертва на полиомиелит, от който преболедувал в детските си години. Според други, като проф. Майлс Бърниет, не е било заради полио, а е било заболяване като неврологичния недъг, който прогресиращо обездвижи нашия съвременник Стивън Хокинг. ( Това Майлс Бърниет го сподели по време на няколкодневния семинар в нашия уни през пролетта на 1999 г. )
Понеже античните извори са оскъдни и са несъизмерими с днешната детайлна етиология и класификация на болестите, с голяма степен на достоверност можем да заключим само, че прогресиращата разслабеност, сиреч парализата на Епикур, към края на живота му го довела да пълна инвалидизация: не можел вече да движи и ръцете си.
Епикур в много редки случаи пиел вино, а по всяка вероятност никога не е бил и физически интимен с жена. За хомосексуални контакти и дума не може да става – изрично ги заклеймява.
Епикур бил скован от болестта от детство, но все пак имал достатъчно голямо наследство, за да живее, без да изпада в крайна нужда. Но все пак, почти нищо нерастително не е ядял, пиел е само вода, в изключително редки случаи – вино.

Обаче имал хубав двор – градина.
И така, в топлите месеци на годината градината на Епикур постепенно се превърнала в Градината – школата, всъщност частният клуб, приятелското нескончаемо гардън-парти, територията, на която той се събирал и си хортувал с приятели, но на живо, под сянката на дърветата и храстите в нея, а не във виртуален чат.
Епикур не ядял почти нищо нерастително, бил е вегетарианец към веган, но благодарение на богатото си наследство можел да плаща на опитни масажисти, демек на тогавашния аналог на днешните физиотерапевти и рехабилитатори, и успявал поне да седи в носилката си по няколко часа на ден, за да разговаря с приятелите си. Когато човек е скован от парализа в подължение на десетилетия, дори и това, да прекарваш по няколко часа на ден в седнало положение, е велико постижение на волята на духа над немощното тяло.

Но този пост е за друго. Това, което става с цялото човечество през последните месеци, е доказателство за това, че идеите на един философ и неговата жизнена повеля, може да се осъществят повече от две хилядолетия след смъртта му.

Най-важната философска повеля на Епикур е: λάθε βιώσας!

Това ще рече: живей скрито! Казано по новому: 

stay home, преведено на американски, или stay at home на британски английски.

Епикур призовал λάθε βιώσας!, понеже бил убеден, че в битието има само атоми и пустота, и поради това никой от човеците не бива да си въобразява, че е нещо повече от атом. По-късно Лукреций Кар превежда гръцката дума от среден род за неделимото като individuum. 

   λάθε βιώσας! Седи си дома! Живей скрито!

Не ти трябва никаква ангажираност и свързаност извън най-непосредственото житейско жизнено пространство.
Никаква политика с гнусните интриги и машинации в нея; никакъв полис с войнстващите кървави вражди на демократите и аристократите в нея, (каквито две партии е имало в повечето гръцки градове-държави през класическото благовремие на т. нар. класическа епоха); никаква агора, която след възхода на Македонската династия е била напълно обезсмислена; не ти трябва никакво семейство, защото така, както в непроблематизирания триизмерен-материален свят всяка хатройзма или скупчване-съединеност на атоми може напълно случайно и непредвидимо да се разпадне във всеки миг, така е и в човешкия свят. Всеки човешки атом, или казано на латински, всеки индивидуум във всеки един миг може да изгуби връзката си с всички останали – необяснимо, ненадейно, безпричинно, случайно.

Майлс Бърниет обичаше да казва, че Епикур е прадядо на хипитата от 60-те години на миналия век: да не правим нищо в света и държавите ни, да се излягаме по полянките като деца на цветята и да не правим нищо в името на световния мир, докато пушим съмнителни треви...

През последните два месеца се оказва, че Епикур с неговия девиз λάθε βιώσας е истинският патрон не на хипи-движението, а на самоизолацията и самоограничението.
 Остани вкъщи! Живей скрито! 
Блазе на онези, които имат къщи с двор и градина...

Но всичко това – процъфтяването на Градината на Епикур като елитен частен парков философски клуб и издигането на призивите за самоизолацията в сладки философски беседи 
на напълно материално осигурени, презадоволени, макар и много болни, парализирани хора – се случва във време, когато класическият полисен свят рухва и хората, (разбира се, хората по онова време са само мъжете  и само родените в тях като свободни граждани, в самите градове-държави,) 

та, мъжете, поне в някои градове-държави и поне за известно време са били свободни граждани, поне за малки периоди от техния живот.

По времето, когато Епикур призовава хората, за да се спасят от беди, да се примирят с живота на скрито, с живота в самоизолация в двора и градината на собствения дом, вече няма свободни граждани. 

Всички стават поданици на територии, управлявани от генералите –  разбира се, че от генералите. От генералите в армията на Александър Македонски. Поне първоначално е било така. 

Блазе на онези, които имат къщи с дворове и градини в тях. Философията ще мигрира натам. Особено и ако следващата академична година премине под формата на дистанционно обучение. 
В малки частни уединени пространства, инкогнито от генералите, нелегално, ще се събираме да си говорим.

Saturday, May 9, 2020

щастието – мирна разходка








На днешния 9 май – 75 години след края на най-кървавата война в историята на човечеството.
Да бъде вечна паметта на героите и невинните жертви, загинали в нея, да пазим и славим мира между човеците. 

Thursday, April 23, 2020

за Светлата седмица




Hallelujah, for the Lord God Omnipotent reigneth, Hallelujah! The Kingdom of this world is become the Kingdom of our Lord and of his Christ, and he shall reign for ever and ever, Hallelujah! King of Kings, and Lord of Lords, and he shall reign for ever and ever, Hallelujah! (Revelation 19:6; 11:15; 19:16)

Tuesday, April 14, 2020

апология на християните






Не ми се искаше да пиша по този повод, но агресията, истерията и невежеството по отношение на християнските празници и тайнства, в една страна, която номинално се води християнска от 1150 години, преминаха вече всички културни и цивилизационни граници.

Първо, масова неграмотност по медиите: не се пише "причЕстявам", дами и господа, атеисти. 
Глаголът е "причастявам се", "вземам причастие", защото, който вярва в това тайнство и пристъпва към него, приема малка частичка от Кръвта и Тялото, от Кръвта и Плътта Христови.

Приятели ме упрекват във фейсбук, затова уточнявам: не съм написала никъде и никога, особено напоследък, че призовавам хората да ходят точно сега да се черкуват, че и да вземат причастие!

Напротив, могократно написах, че на службите в неделя, особено откакто започна извънредното, в "Света Троица" има не повече от 20 души, написах, че и аз не ходя редовно. Дори и преди това на служба присъстваха не повече от 50-60 души, при това на големи празници, в нашата енорийска църква, която е единствената църква на епархия, обхващаща "Гео Милев", "Слатина" и "Редута" със 120 000 жители. 

Атеистите няма как да знаят, но понеже агресията към нас премина цивилизационните граници, за да научат и за подобряване на общата им култура информирам: за православните християни вземането на причастие не е задължително, а е препоръчително

 поне веднъж годишно.

Може би има други деноминации, в които вярващите вземат причастие на всяка литургия. Знаела съм, но съм забравила. Сред приятелите имам и католици, и протестанти, и униати от католическата църква по източен обряд у нас, те ако искат, да напишат как е при тях като коментар на този пост.

 За православния християнин е най-добре да вземе приЧАСТие четири пъти годишно, по веднъж на всеки пост – Великия, Петровския, Богородичния и Рождественския.

Но това малцина го постигат.

 Защото истинският християнин е самовзискателен и не може да приеме причастие, ако не е постил както трябва, ако не се е вглъбил и съсредоточил в себе си както трябва, ако не се е изповядал.

В нашия храм отец Йоан често ни предупреждава:
– Който пристъпва към причастие, без да се е подготвил достатъчно добре духовно за това, си играе с ядрена бомба.

 Не мога да си спомня дали миналата година взех причастие на Велика събота, но очевидно е, че на този велик пост няма да се причастя нито веднъж, именно защото свещениците в енорийските църкви и архиерите от Светия Синод многократно призоваха да не сме усърдни много в този период. 
Живот и здраве, ако даде Господ – на Петровския, или на Богородичния, или на Рождественския.

Най-възрастните хора, които обикновено са най-редовни на службите, но сега са във физически най-уязвимата група, се вслушаха в тези призиви отдавна, затова богомолците в храмовете са по-малко дори и на най-големите празници, отколкото са продавачите и купувачите, например, във "Фантастико" в един и същ час. 

Специално ги преброих на Лазаровден, когато бях само на края на службата в "Света Троица". 

Там имаше, заедно с двете полицайки, служещите свещеници и богомолците, 15 души. 

Никой не взе причастие, абсолютно никой. 

Във "Фантастико", където пазарувах след това, касиерите на касите, охраната на входа, продавачите на щандовете, хората, които зареждат щандовете на самообслужване и купувачите, бяха не по-малко от 30 души. 

А на Цветница в "Св. Александър Невски" бяха по-малко и от толкова, както се видя по телевизията. Свещенослужители, певци, богомолци, телевизионни работници – по-малко от 30 души.

Изобщо с тази истерия, която се създаде срещу християните, управляващите и медиите сбъркаха тотално. 

Вместо да въведат ред по откритите пазари, генералите пратиха полиция в храмовете!

В резултат на това: храмовете пусти, пазарите обаче претъпкани първоначално, после – затворени и хората пак ще се набутат в магазинищата да купуват 5 пъти по-скъпи зеленчуци, отколкото се продаваха по пазарите. 

А за невежеството и агресията срещу християните няма какво повече да коментирам. 

Дано атеистите да престанат да пишат "причЕстявам", и да не пишат Бог с малка буква... Това е въпрос на обща култура и цивилизационна грамотност.

И да, добрият християнин може и да не вземе причастие на великия пост, ако не е достатъчно духовно подготвен, както и аз този път няма да взема причастие, защото духовно не съм готова.

Saturday, April 11, 2020

нацъфтели за празниците

























Честит Лазаровден – свидетелство за възкресяването и живота в бъдещия век!