Диверсия срещу разума
(или за оценяването на хабилитираните преподаватели по философия в регистрите на НАЦИД)
(Разширен доклад, представен на
Национална конференция с кръгла маса Оценяване и философия
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ФФ, Зала 1,
16 и 17 октомври 2019 г., публикуван в сборника Оценяване и философия,
С. УИ „Св. Климент Охридски“, 2021, съст. Иван Кирков, Веселин Дафов,
Николета Николова, с. 82-103)
Димка Гичева-Гочева
Резюме: Текстът
обсъжда законодателството, чрез което се оценява трудът на университетските
преподаватели и академичните изследователи у нас. Поставен в историческата
ретроспектива на измененията на това законодателство през последните 12 години,
Законът за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в
Република България (ЗИД на ЗРАСРБ ) от май 2018 г. се откроява като ретроактивен, репресивен и дискриминационен.
Той е сред най-зловещите паметници на вредоносността на управлението
на ГЕРБ през последните дванадесет години у нас. Прилагането му от
чиновниците в НАЦИД при попълването на регистрите на академичния състав, както и
скандалните действия на някои членове на научни журита в процедури
в най-стария наш университет са симптом за тежка деформация на
академичните институции.
Ключови
думи: Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния
състав в Република България
В
началото на този текст ще си позволя да напиша, че образователното
законодателство, което регламентира развитието на академичната колегия, е тема,
по която през изминалите 22 години съм се изказвала на различни форуми
многократно и имам десет публикации в периодични издания, публикувани в два
сборника
(вж. Библиографията). Публикувала съм аргументирано изложение на
позицията, която застъпвам и в този доклад, и на английски език, при това преди
17 години, като заключително-препоръчителна част на индивидуален проект.
Той беше част от най-големия международен проект, в който съм участвала във
вече 32-годишната ми академична биография. Дори и в най-песимистичните ми
прогнози по онова време не предвиждах какво връщане назад като с машина на
времето ще се случи с академичната колегия.
Част първа: Размишления от началото на 2018 г.
Предишният Закон за научните степени и
научните звания/ЗНСНЗ беше в сила от 1972 до 2010 г. и беше един от най-трудно
и най-късно променени закони у нас, остатъци от друга социално-икономическа и
конституционна система. След 20 години преход, десетки проектозакони и стотици
обсъждания, най-после беше приет нов законов регламент, не толкова добър според
мен колкото някои други законопроекти,
но все пак по-приемлив и по-съответен на променената обществена реалност. Законът
ЗРАСРБ, станал известен като законът „Игнатов“ е достъпен тук: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135680028
Промените и практиките в прилагането на Закона
за изменение и допълнение /ЗИД на ЗРАСРБ, обнародван в ДВ на 4 май 2018 г. през
последните две години доведоха до сътресения, последиците от които са негативни.
И повечето от тях станаха очевидни в
годината, в която най-старият университет у нас празнуваше своята 130-годишнина, и в която
се почиташе
1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ. Случиха се събития, които ще останат в
историята като тежка колективна травма, преживяна от нашата академична колегия.
Поправките в ЗРАСРБ, които бяха приети и обнародвани през
2018 г.,
доведоха до въвеждането на на най-обективния критерий на истината за нашите
качества като учени, наричан „наукометрия“. Реалното начало на процеса уж по
меренето, а всъщност на разединяването и унижаването на българските учени,
особено от сферата на хуманитаристиката, бе поставено още в последните години
на миналото хилядолетие. Още преди 20 години, а и неколкократно след това някои
министри и заместник-министри на образованието и науката, и твърде често
министри на финансите, отмъстително призоваваха да се въведат абсолютно точни
критерии и неопровержими обективни измерители, чрез които с часовникарска
точност да бъдат точкувани „обективно измеримите резултати“ от научната работа
на университетските преподаватели и изследователите от институтите в БАН. Още
преди 20 години на обсъждания от всякакъв род и характер, (които оттук нататък
за краткост ще наричам говорилни) някои много агресивни и също
толкова ограничени „учени“ се изказваха за необходимостта от неопровержимо
мерило на нашата, най-вече хуманитарната (не)пригодност за заемането на
позициите, за които ни плащат данъколатците.
Казано накратко: напразно ядат хляба на държавата
онези учени и преподаватели, предимно хуманитари, които пишат и публикуват
на жалкия български език, а още по-големи тунеядци са онези некадърни
мързеливци и паразити-калпазани, които превеждат на този презрян език значими
съчинения на чужди мислители от миналото и съвременността.
Абсолютен критерий на истината и неопровержимо мерило за
качеството на академичната работа според тези овластени колеги, които преди
разполагаха с малка, но напоследък с твърде голяма власт, трябва да бъде
количеството. Това е хилядолетен философски спор, започнал още в препирните на
Аристотел с неговите състуденти в Академията на Платон: кое е по-важно като
определител на съществуващите неща в битието, качеството или количеството? У
нас този философски въпрос получи окончателно решение през 2018 г.
Количеството определя качеството. А през изминалите 30 години от началото на
прехода бяха проведени стотици срещи, колоквиуми, семинари и прочие
обсъждания, a.k.a. говорилни, на които непрекъснато се
говореше за качеството на изследванията,
за качеството на публикациите, за качеството на изпитването, за качеството на преподаването, за качеството на оценяването, за качеството
на административното обслужване и прочие качества, качества и пак качества.
Пак преди 20 години с внасянето на цяла нова глава в
Закона за висше образование беше създадена Националната агенция за оценяване и
акредитация (НАОА), а няколко години по-късно като най-голямо постижение на
родната наука и висше образование беше отчетено приемането на отечествената
НАОА в European Network for Quality Assurance
(ENQA). А английската дума quality и морфологично сходни на нея
думи в много други езици, идва от латинската qualitas, която превежда
гръцкото понятие ποιότης и ποιόν.
Това, което се случи през 2018 г.,
не е само прекрояване и разширяване на ЗРАСРБ чрез въвеждането на минимални национални изисквания. То е
истински концептуален преврат и подмяна на смисъла на закона, чието най-голямо
достижение беше уж постигането на по-голяма обективност при оценяването и
подпомагането на академичното развитие на учените у нас, което през последните
8 години ставаше чрез формирането на научни журита ad hoc за всяка
една процедура за научна степен или конкурс за преподавателска/изследователска
позиция. Наукометрията, която работи в много страни и добре, и отдавна, но по
отношение предимно на природоматематическите знания, така беше узаконена у нас,
че под нова форма върна старите функции на някогашната триинстанционна
пирамида (специализирани научни съвети – подкомисии - ВАК). Това е и
философски, и законодателен обрат с последици на катаклизъм за научната общност
у нас, тътенът от който тепърва ще се усилва. Качеството беше
детронирано, постигнатото през предишните години на преход и реформи във
висшето образование беше низвергнато, а на пиедестала на законодателната
инициатива като заветна цел беше поставено количеството. Националната агенция
за оценяване и акредитация, която систематично и последователно беше
обезличавана през годините чрез окастряне на важни нейни регулативни и
контролни функции, вече е почти напълно маргинализирана, а на нейно място като
най-висш и надпоставен орган над някога автономните университети и
институти, е интронизиран Националният център за информация и документация.
Количеството събори качеството.
НАЦИД събори НАОА.
Институционален ход, който напълно обезсмисли гигантски усилия и
огромен труд, който беше вложен през предишните 20 години в НАОА, за да се
превърне тя в управленски орган, който контролира чрез акредитационните и
следакредитационните процедури качеството на висшето
образование у нас. Косвена загуба е унищожаването на регистрите на
хабилитираните преподаватели, които бяха създавани и попълвани в НАОА, както по
електронен път, така и с разпечатани и подписани лично заявления. Постепенното
занемаряване на регистрите там през последните годините роди нуждата от тяхното
освежаване, което според мнозина беше най-логичното действие. Вместо него в
законодателния размах на управляващите миналата година се роди гениален
властови ход: занемарените регистри в НАОА няма да се обновят, а ще се
създадат нови регистри в новата свръховластена институция, която според закона
е политически зависима от министъра на образованието и науката. Който и да е
той или тя. А господин или госпожа министърът на образованието у нас никога не
са били безпартийни. Така автономията на университетите бе обезглавена, а
колективната и индивидуалната академична свобода са вече само кухи и
безсъдържателни фрази.
Погром над българските учени и преподаватели
Без особени понятийни уточнения за това що е то количество,
законодателният гений прие миналата година минимални национални изисквания,
които (оттук нататък ще съкращавам като м.н.и.) се
получават от количествено остойностените параметри на публикациите ни.
А преподавателската работа? Тя няма никакво значение. Имали сме били
университети, трябвало било да се преподава в тях, чудо голямо! Преподаването,
съхраняването и препредаването на знанията беше простреляно чрез най-новите
поправки, а вековната мисия на университетите като образователна институция –
подиграна. На университетските колегии им бяха поставени изисквания като за
научни институти, в които луксозно се разполагат хора, които са напълно
материално осигурени и комфортно отдадени само на научните изследвания.
За дисертация – толкова точки, за монография – толкова, за статия –
толкова. Има даже дефиниции на това що е то статия, студия и монография. Но в
ЗРАСРБ няма дефиниция за това що е то книга. А прилагането на
закона с всички произтичащи от него абсурди и куриози започна в
годината в която отбелязвахме 1150 г. от
успението на св. Кирил. Той и брат му, както и петимата им ученици може и да са
превеждали Книгите на две свещени писания от два завета, както
и богослужебни книги, за което иначе лицемерно и с фалшив патос говорят
политическите муцуни два-три пъти годишно на празници, но в поправките на ЗРАСРБ,
приети през 2018 г., няма дефиниция на това що е книга.
Помпозните речи и рутинните мероприятия, на които със сълзи на очи се слави
1150-годишнината на писмеността и книжовността у нас са едно, а законодателният
размах е друго.
И така, 1150 години след създаването на писмеността на
езика ни, една част от българските учени научи, че техните книги нямат
никакво качество и никаква стойност, понеже са написани на жалкия и регионален
език, който се говори и пише от все по-малко и по-малко хора.
Разбира се, науката и знанието са универсални и
постиженията на учените не само може, но и трябва да се споделят със световната
научна общност, но това става много бързо и лесно за колегите, които работят в
природните науки, математиката, инженерните и техническите специалности,
компютърните и комуникационните технологии. Във всички сфери на изследванията,
които си служат със символи и формули, които са всеобщоприети, или в които има
професионален жаргон с доминираща чужда, интернационално употребявана
унифицирана лексика, е много по-лесно. Като се започне от дипломните
работи и дисертациите, и се стигне до статиите, студиите и монографиите,
изследванията на природонаучната колегия са по-кратки и много по-лесно
преводими, много по-бързо достигат до световната научна общност и много
по-ефективно се цитират и дават плод. Прословутият импакт-фактор в точните
науки се постига понякога за една година, а в хуманитаристиката – за повече от
десет.
Защо сме почти непознати?
Причините за слабата познатост на нашата хуманитарна наука
в чужбина, което доведе до жестокото ѝ съсичане чрез най-новите изменения в
ЗРАСРБ, са много:
1.
Почти през целия 30-годишен период на преход и реформи във висшето
образование у нас, законодателно ни беше вменено изискването да пишем
дисертациите и хабилитационните си трудове само на български език. Изключенията
от това са в малко, предимно филологически специалности, които впрочем, и по
времето на социализма позволяваха поради иманентната същина на дисциплинарния
си профил, да се защитават дипломни работи, дисертации и хабилитации, написани
и на други езици. Само по времето на краткото управление на Филип Димитров
законодателно беше позволено писането и защитаването на дисертации на чужди
езици и всички колеги, които имаха емиграционни намерения, много бързо се
промушиха през този краткотраен законодателен процеп.
2.
Превеждането на нашите изследвания и книги на чужди езици изисква
време, което в нашия кратък човешки живот няма откъде да намерим. В идеалния
случай най-добрият преводач на текст от всички жанрове в областта на
хуманитаристиката е самият автор, а и повечето родни хуманитари пишат и говорят
не на един, а на няколко чужди езика, но сме лишени от лукса, наречен свободно
време. Макар че в Закона за висше образование е постановено, че имаме право на
платен творчески отпуск на всеки седем години, това право се дава на малцина, а
простосмъртният преподавател не го ползва никога, като в някои извънстолични
университети в кризисно финансово състояние това право отдавна е отменено за
всички. В редките случаи, в които някой получи сабатичен творчески отпуск, след
изтичането му от него/нея се очаква да представи нов труд,
написан през това време, а не превод на чужд език на текст, написан преди това.
3.
Превеждането и публикуването на чужди езици на текстове, които преди това
сме писали и публикували на български, не се финансира от никого и отникъде.
Със заплатите, които получавахме през десетилетията на прехода, как можеше да
направим това? С едно изречение: нямахме време да се преведем сами, нито пари,
за да платим на други да ни преведат и издадат.
4.
Публикуването в научни списания в областта на хуманитаристиката е
гарантирано от добрите контакти, които някои учени създават през времето,
когато са следвали в чужбина. Ако някой е придобил бакалавърска, магистърска
или докторска степен в чужд университет, той става част от общността на научния
му/ѝ ръководител и представител на съответна научна школа, но ако
си alumnus на най-стария български университет, това те прави
незначителен в очите на колеги, които в много случаи даже и не се сещат къде на
картата е тази страна. (Въпроси, които ми зададе преди 27
години колега-участник в Платонов симпозиум: Вие сте от България, така
ли? Коя беше столицата на България? Будапеща? Не? А, вярно, вярно, не беше
Будапеща, а Букурещ.)
5.
Публикуването в научни списания в областта на хуманитаристиката е гарантирано,
освен от това да си получил поне една от трите, а най-добре и трите
образователни степени в чужбина, също така и от редовното участие в
международни конференции или семинари. Според колеги от професионалната ми сфера, всеки трябва да участва поне в 5 или 6 международни
научни форума годишно, за да поддържа в добра кондиция контактите си и да е
запознат с научния трафик – и на изследванията, и на клюките. Но таксата за
правоучастие, пътните, дневните, хотелските разходи и пр. само за една такава конференция
обикновено се равняват не на една, а на две месечни доцентски заплати. Само ако
заплатите ни се увеличат не с проценти, а с една нула отзад, тогава и само
тогава ще можем сами да си позволим желаните няколко
участия годишно в международни научни събития. А с командировките положението е
същото, както и с правото на творчески отпуск. Малцина получават пълна
командировка и то най-много веднъж годишно. Повечето колеги участват в
международни форуми на свои разноски и/или със спомоществователството на
домакините.
6.
Публикуването в научни списания в областта на хуманитаристиката също така
е гарантирано от редовното плащане на членски внос за включеността ни в една
или друга международна асоциация, съюз или изследователско общество, както и от
личния ни абонамент за получаването на съответните списания на домашните ни
адреси, но и от купуването на книги от престижни академични издателства, в
чиито редколегии са и учените, които са в издателските и рецензентските бордове
на списанията. Wissen ist käuflich, както казват австрийски колеги.
Или
казано накратко: плащането на членския внос за участието ни в международните
научни общности, абонирането ни за получаването на най-важната периодика,
купуването на най-новите книги и участието ни в няколко международни форума
годишно ще бъдат възможни тогава и едва тогава, когато заплатите ни се увеличат
с една нула отзад.
7.
Седмата причина е най-важната от всички. В началото на прехода от
тоталитаризъм към неототалитаризъм някои от нас глупаво се надявахме, че до
края на хилядолетието ще се изравним като доходи с колегите поне от
централноевропейските страни, а оттам ще стане възможно и плащането на членския
внос, и абонаментът, и купуването на книги и компакт-дискове, участието в
конференции и прочие… По-реалистично мислещите казваха, че това няма да стане и
те се оказаха прави. Но както сред глупаците, чиито големи надежди се оказаха
химерични, така и сред скептичните реалисти, които познаха, че до края на
живота си ще можем да се хвалим като Сократ, че бедността свидетелства за
честността ни, имаше учени и преподаватели, които поставиха като своя
най-важна цел и като най-висша мисия
превеждането на български език на значими произведения на важни автори от
миналото или настоящето, без които една или друга хуманитарна дейност е
невъзможна.
Някои от нас определят като свой
най-ценен научен принос
многогодишната работа по превеждането и редактирането, коментирането и
правенето на индекси, съставянето на библиографии и писането на предговори (или
послеслови) на произведения с непреходна стойност, издадени прилично на
български с огромен научен апарат.
Някои от нас преди четвърт век прецениха, а и мнозина ни го
вмениха като
първостепенен професионален и патриотичен дълг,
че
много по-важно е чрез работата си да внесем общочовешките
достояния на мисълта в езиковата среда на българския език, отколкото индивидуално
да се изнесем като емигранти или като успешно публикуващи само на
чужди езици в реферирани и индексирани списания с импакт-фактор.
Получихме
наказание, а не признание.
Най-потърпевши от законодателните промени сме точно ние: хуманитарите,
изучаващи античността, преводачите и преподавателите по стари и редки, по
близкоизточни и далекоизточни езици, които десетилетия наред работихме за
внасянето на ценното от чуждото у нас, за отварянето ни към Европа и света, и
за приобщаването на нашата хуманитаристика към общочовешки цененото – от
далечното и близкото минало, от далечни и близки страни, като се тръгне от Сеул
и се стигне до Ванкувър.
Градацията на униженията
Във февруарските
дни на 2019 г., когато в Алма матер и в
най-класическата гимназия с престорено-приповдигнат тон се славеше славното
дело на св. Константин-Кирил Философ, само на метри от тържеството в Аулата, в
канцеларии на същия този най-добър според рейтингите и класациите университет,
но и в телефонни разговори с експерти на НАЦИД, най-тривиалното нещо, което
можеше
да чуят мнозина от нас, е, че публикациите ни на български имат пренебрежима
стойност, а старателно направените преводи на основополагащи философски
произведения с хилядолетно влияние нямат абсолютно никаква стойност. Светите Седмочисленици
може и да са превеждали от гръцки на старобългарски, за да създадат нашия
богослужебен и философски словен запас, но днес трябва да публикуваме на
съвременната lingua franca. Publish or perish.
Прилагането на наукометрията раздели колегиите на
две – на пълноценни професори и доценти, и на инвалидни професори и доценти.
Управляващите действат по императива: Divide et impera. Едните имат
право да участват в научни журита, а другите – не. И тези колеги, които сега
суетно се радват, че попадат в листата на малцината избрани, да потърпят със
злорадствата към мнозинството от невалидните хабилитирани свои колеги, защото
НАЦИД е надпоставен, независим и неконтролиран от никоя научна институция,
но партийно контролиран от изпълнителната власт, кастрираща университетите и
научните организации. При следваща смяна на законодателната и изпълнителната
власт не можем да прогнозираме какви нови наукометрични приумици ще бъдат
узаконени и кои ще бъдат следващите потърпевши.
От времето, вече повече от 2500 години, когато
конституционалистът-философ Солон дал закони на атиняните, принцип на правото е
необратимостта във времето. Всеки закон започва да действа от момента на
приемането или силовото му налагане. Практиката, която узакони ЗРАСРБ с най-новите
си изменения и която тържествува във функциите на НАЦИД, създава правен феномен.
Със задна дата се преоценяват хабилитационните процедури, осъществени по
съвкупност, с множество публикации, а не с един-единствен монографичен труд.
Законът има реверсивно действие, защото с магиите на наукометрията преобръща
посоката на времето и с абсолютно неопровержимите критерии за обективно
измеримите резултати сегрегира едни хабилитирани преподаватели като валидни, а
други – като инвалидни.
Както казва Оруел: настоящето променя миналото.
Куриозните следствия от тази сегрегация са налице:
бяха проведени и провалени конкурси, за чието провеждане се събраха
с мъка журита от валидните хабилитирани преподаватели и в чийто състав имаше
най-много един или двама учени, които са специалисти в областта на конкурс.
Така се обезсмисля основната цел на законодателя, уж постигната от същия този
закон преди десет години, през 2010: оценяването на
кандидатите за двете степени и трите звания да се извършва от няколко души,
събрани в конкретно научно жури ad hoc.
А кой оценява оценяващите?, както пита Пиер
Бурдийо. В НАЦИД са назначени по партийна линия експерти, които са никому
неизвестни. Според колеги те са в по-голямата си част пенсионирани хабилитирани
преподаватели, назначени на граждански договор. Но дори и тези пенсионирани или
съвсем млади учени-експерти да са най-големите специалисти в своите
професионални направления и/или в компютърните технологии, с които
администрират софтуера там, и те би трябвало да осъзнават, че всички ние знаем
капка от нашата, а не познаваме океана от знания от всички останали сфери на
без друго ограниченото човешко познание.
Уважението към „сигналите“
Най-новите поправки в закона, приети през 2018 г., широко отвориха
вратата пред допустимостта на "сигналите", да го напиша
по-евфемистично. Кой може да подава "сигнали" за нередности,
недостоверни данни, грешки, незаконосъобразни действия на журита и/или
кандидати, както и за очевадни престъпления спрямо научната и общочовешката
етика, каквото, например, е интелектуалната кражба, сиреч плагиатството? В член
21 от Допълнителните разпоредби е определено (нова - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в
сила от 04.05.2018 г.), че "заинтересовано лице" е всяко
лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление
или е хабилитирано лице по т. 18. Край на цитата.
В моето професионално направление, което е с номер 2 в класификатора, 2.1 е
Филология; 2.2 е История и археология; 2. 3 е Философия, 2.4 е Религия и
теология. Законът позволява, например, на един доктор по история или археология
да напише донос, пардон, „сигнал“ за някой или някоя, който е философ или която
е философка. Още повече се разширява съставът на допустимите доносници, пардон
сигналоподатели по-нататък, защото така, както гласи законът в момента, всеки
хабилитиран доцент или професор може да „сигнализира“ за всеки друг доцент или
професор в страната. Щом е достатъчно да си доцент или професор, за да можеш да
пишеш доноси, пардон, да подаваш „сигнали“ за хора, които са от другите подточки
на същото професионално направление, че даже и от съвсем други професионални
направления, тогава наистина сме изправени пред цунами от доноси, пардон,
„сигнали“, с които ще се уреждат лични, кланови, групови, партийни и всякакви
други сметки. Всеки доцент и професор у нас може да пише доноси за когото му/ѝ
хрумне. Законът го позволява и някои веднага побързаха да се възползват от
това, защото както обича да казва един наш „колега“-„философ“ със садистична
усмивка: може да не е морално, но е законно, щом законът го позволява. Е,
само за докторите е сложен някакъв лимит: ако си доктор, примерно, по история,
можеш да се изкажеш арогантно за всички останали
доктори.
По времето на тоталитаризма анонимни сигнали не се
приемаха и не се разглеждаха от никакви държавни и научни институции. В епохата
на неототалитаризма това се промени: всеки може да подаде „сигнал“ с фиктивно
име в НАЦИД и там „сигналът“ да бъде уважен, а последиците от сигнализираното
да са светкавични.
Станалото с мен е поучително и затова го споделям публично. На 6 февруари 2019 г., някакъв д-р Кирил Христов подал „сигнал“ срещу вписването
ми в регистрите в НАЦИД. Внимателно проверих. Няма д-р или д-р на науките Кирил
Христов нито при историците, нито при археолозите, нито при философите, нито
при филолозите, нито при теолозите. Такъв
доктор, обаче, не само няма в настоящето, но не е имало и в
миналото сред философите, както можем да се уверим от четирите регистъра, така старателно направени от добросъвестни и
всеотдайни колеги на сайта на Института за българска философска култура. Там
има сведения за хиляди дисертации, защитени от колеги-философи през
последните 130 години:
http://www.philosophybg.com/category/college/dissertations/
Внимателно проверих: и в четирите регистъра на философската колегия, в които
има данни за хиляди дисертации, защитени от 1889 г. нататък, отпреди 130
години, когато Иван Георгов е станал доктор на Йенския университет, също няма
никакъв Кирил Христов. Тогава, обаче, щом сигналоподателят не е доктор или
доктор на науките по нито една от 4-те подточки на професионалното направление
Хуманитарни науки, тогава може би е доцент или професор по каквото и да е.
Погледнах в Регистъра на научната дейност в НАЦИД и видях, че там има няколко
колеги с това име – професор-ортопед от медицински университет, японист,
астроном, агроном-специалист по мутация на царевицата, професор по теглителната
сила на влаковите композиции ... Не ми се вярва, че един астроном, примерно, ще
напише сигнал срещу доцентка по философия, защото всеки истински учен съзнава
границите на своята компетентност и безграничността на своята некомпетентност в
останалите сфери на знанията.
И тук идва най-зловещото.
Доносниците, които се вихрят в този законодателен хаос, не само клеветят
омразни на тях хора, но и могат така да набеждават други колеги, че са автори
на доноса. Така доносниците, прикриващи се зад сравнително популярни лични
имена, каквото е името Кирил, и още по-популярни фамилии, каквато е фамилията
Христов, хем могат да клеветят своите жертви чрез "сигнали", хем
подозренията за това ще падат върху други хора, които се казват Кирил Христов и
които са почтени астрономи, агрономи, лекари и т.н., и които даже и не
подозират за съществуването на „сигнализирания“ колега. Това е допустимо от
закона в момента, а чевръстите юристи и експерти в НАЦИД не съобразяват, че
преди да изтрият някого от някакъв списък, трябва да проверят кой е
сигналоподателят и какво общо има като професионална квалификация със
сигнализирания.
Да спомена все пак поне едно нещо, което е хубаво и ободряващо. В целия хаос и безпорядък в момента, който ще продължи
най-малко до края на тази академична година и в който отново от някои
"колеги" се използват всички възможности за
вредителство, хубавото е, че на сайта на Националния център за книгата
могат да се правят справки и за книги, и за дисертации: http://www.bg.cobiss.net/ Необходимостта от попълването на Регистрите в НАЦИД активизира
работата на центъра в най-голямата наша библиотека. За същите тези книги и
дисертации, за които информацията в НАЦИД е неточна, драстично съкратена или
комично изопачена, на сайта на НЦК е достъпна по-достоверна информация.
Фашизацията
в закона
Както посочих и в началото, имаше
един период от моя живот, в който участвах в множество обсъждания, дискусии и
прочие говорилни за управлението и
реформирането на висшето образование у нас. Още преди 20 години се чуваха
злобни квалификации по адрес на родната хуманитаристика: че е в плен на
остарели идеологически и светогледни догми, че не знаем чужди езици, че
публикуваме малко навън, че пишем предимно на регионалния ни език със затихващи
функции и с все по-малко живи негови носители. Преди
20 години имаше упреци: Техният импакт фактор е много малък!, но и
призиви: Нека да си изчислим индивидуалните наукометрични номера и да
си ги премерим!
На една подобна говорилня проф. Бойчо
Кокинов – Бог да го прости! – саркастично репликира: Добре, де, като ни
изчислите индивидуалните наукометрични номера, къде ще ни ги татуирате?
Всички се смяха много и това стана
виц. И наистина, ЕГН-то е константа, но ИНН, което е абревиатурата от индивидуален
наукометричен номер, може да се промени в момента на вписването и всяка
година ще трябва да се актуализира, защото докато ученият е жив, може да
публикува нови и нови текстове, да пише рецензии, да изнася доклади… Имаме
примери за дълголетни наши учени, които запазиха своята активност до 90-тата си
година и след нея. Но фиксацията на някои антихуманитари в индивидуалните
наукометрични номера продължи с упорството на китайската капка, докато
най-после проби главите на сегашните управляващи и миналата година се увенча
със законодателен триумф. Индивидуалните наукометрични номера се възцариха в
изменителния закон от миналата година, но с променено наименование, вече
като индивидуални числови стойности в преходните и
заключителните разпоредби.
Ето:
§ 44. (1)
Националният център за информация и документация към министъра на образованието
и науката формира регистъра по чл. 2а от електронната база данни за
защитените дисертационни трудове и за хабилитираните лица в Република България,
която се привежда в съответствие с изискванията на този закон в срок до 6
месеца от влизането му в сила.
(2) В срока по ал. 1
висшите училища, научните организации или лицата по чл. 2а, ал.
7 подават справки, съответно декларации за обстоятелствата по чл. 2а,
ал. 5 и за съответствието с минималните национални изисквания по чл.
2б, ал. 2 и 3, в които се посочват и индивидуалните числови стойности на
наукометричните показатели, отразяващи научните им постижения и/или показателите,
отразяващи постиженията им в художествено-творческата или спортната дейност,
както и показателите, които отразяват академичните постижения в
преподавателската дейност.
Край на цитата.
Това е не просто свидетелство за дехуманизацията, но и за
фашизацията на процесите в родното висше образование и наука. Вече не сме хора
и учени, а индивидуални числови стойности. Вървим
към един прекрасен нов свят, в който индивидуалните числови стойности ще ни
бъдат татуирани някъде и от нас ще зависи само дали това да е на ляв или на
десен наш крайник.
Част втора: размишления от
октомври 2019 г.
За човек с философско образование
промяната може да се изрази с няколко понятия и констатации.
Първо, по отношение
на философията на нормотворчеството: порокът на пороците на изменителния
закон според мен е ретроактивността на закона. Взривен беше
основен принцип на правото и държавността, на цивилизационната уредба на
обществата.
Второ, по отношение
на философията на управлението на висшето образование: от качеството като регулативен принцип на управлението и оценяването на
висшето образование и науката у нас през последните 20 години (чрез НАОА)
преминахме към количеството.
Трето, рязко беше
променена посоката на управление и оценяване на труда на преподавателската и
изследователската колегия заради т.нар. обективно измерими резултати.
В резултат на това не просто една част, а по-голямата част от колегията е
сегрегираната като непълноценна и недостойна за вписване в регистрите на НАЦИД
– институцията, която детронира НАОА и иззе нейните функции. Четвърто, ако се върнем към философската
класика, напр. към диалога Държавникът на Платон, и
препрочетем какво се казва там за измерванията, измерваното, измерващото и измерващите,
ще видим, че от висотата на сериозното
мислене за нещата, така наречените минимални национални изисквания и
количествените наукометрични мерения на качеството на труда на колегията, са смехотворни.
ἓν μὲν τιθέντες αὐτῆς μόριον συμπάσας τέχνας ὁπόσαι τὸν ἀριθμὸν καὶ μήκη καὶ βάθη καὶ πλάτη καὶ ταχυτῆτας πρὸς τοὐναντίον μετροῦσιν, τὸ δὲ ἕτερον, ὁπόσαι πρὸς τὸ μέτριον καὶ τὸ πρέπον καὶ τὸν καιρὸν καὶ τὸ δέον καὶ πάνθ’ ὁπόσα εἰς τὸ μέσον ἀπῳκίσθη τῶν ἐσχάτων (284e3-8)… трябва да го разполовим и към едната му
половина да отнесем всички изкуства, които съпоставят едни с други числа,
дължини, дълбочини, ширини и скорости, а към другата половина – онези, които
съпоставят всичко с умереното, уместното, навременното, необходимото и въобще с
всичко, което се пада по средата на две противоположности (превод Д.
Марковска).
Безумието на наукометрията се проявява в
целия си блясък в хуманитаристиката, защото най-важната ни работа не
може да се изчисли нито в наукометри, нито в науколитри, нито в наукокилограми.
Колко тежи например, работата на преводача и на редакторите на Метафизиката на
Аристотел? Единственото, което можем да кажем, е, че едното томче,
съдържащо осем от книгите, което бе издадено през 2017 г., тежи 457
грама, а второто томче, с останалите шест книги, издадени през 2019 г.,
тежи 428 грама. Това е наукометрията в грамаж: Метафизиката
на Аристотел в превод на Николай Гочев тежи 885 грама.
Пето. От гледна точка на законността и законосъобразността: законът е бил
обсъждан в парламентарната комисия и гласуван в пленарната зала преди
публикуването му през май 2018 г., но минималните национални изисквания,
такива, каквито са в момента, не са били обсъждани и гласувани в НС никога! Те
са публикувани с ПМС през юли 2018 г. и в този вариант, в който мерят
критериално колегията вече повече от година, не са били санкционирани от НС. А
България уж е република с парламентарно управление според чл. 1 на Конституцията.
Няколко други варианти на минималните
национални изисквания са били обсъждани от предишни състави на законодателната
власт при предишни управления. На сайта на Народното събрание все още може
да се намерят становища на няколко наши университета и НАОА против предишни
варианти на минималните национални изисквания, които бяха далеч по-разумни и
приемливи за хуманитарната колегия от тези, които бяха приети миналата година.
Например, в Становище на Ректорското ръководство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ от 7
октомври 2013 г., се посочват 20 недъга на наукометрията изобщо, които
конспективно цитирам:
1. Липсата на
национална традиция в наукометрията за хуманитаристиката ще доведе до копиране
на един произволно избран чужд модел.
Коментирам 6 години по-късно: освен Web of Science и Scopus
друго не съществува.
2. Ще се стигне до обективна неравнопоставеност между
преподаватели в университети и изследователи в институти, и преподавателската
работа ще бъде обезценена.
Комeнтирам 6 години по-късно:
точно така трябваше да стане; това е съзнателно търсен дискриминационен ефект,
защото 95 процента от преподаванията у нас и в трите образователни степени на
висшето образование се извършват на презрения български език. Наука е само това,
което е написано и публикувано на английски език.
3. Количествените критерии
са профанизация на разбирането на дълбоката същност на научния труд, който
предполага обосноваването на нови идеи, тези и теории, развитие на качеството на
познанието. Количествените измерения на това развитие са второстепенен
фактор... и те биха стимулирали предимно графоманските амбиции на нарастващия
брой псевдоучени...
Коментирам 6 г.
по-късно: профанизацията достигна до шеметни висоти на пролиферацията и плурификацията.
4. Наукометрията е
неприложима в някои специфични научни общности като изкуствата и спорта.
Коментирам 6 г. по-късно: на кого му пука за изкуствата в страна, чието
население се е стопило с един милион през последните 30 години?
5. Ще е необходимо допълнително
пряко и косвено финансиране, каквото няма и като оценители ще бъдат привличани
некомпетентни хора.
Коментирам 6 г. по-късно: това се искаше.
Министърът на образованието, който няма научна степен, е назначил в НАЦИД като
най-висши експерти и функционери хора без научни степени.
6. Предложенията, обсъждани
през 2013 г., са били анонимни. Т. нар. „изтъкнати учени и преподаватели“ не
представляват цялата българска научна общност.
Коментирам 6 г. по-късно: и сега не е ясно кои са
авторите на това министерско постановление, на чието казармено издевателство е
подложена целокупната колегия.
7. Не е ясна методиката, по
която са разработени.
Коментирам 6 г. по-късно: методиката е приложима може
би към природно-научните специалности, но е пагубна за хуманитаристиката.
8. Различията в
изискванията към отделните научни области не са отчетени и ще доведат до
произвол и анонимни „сигнали“.
Коментирам 6 г. по-късно:
да, има анонимни експерти, които бдително сигнализират и
анонимността им е гарантира. Не е ясно само дали работят на граждански договор
към НАЦИД или получават хонорари за всеки уважен донос.
9. В някои научни области
у нас напълно липсват реферирани и индексирани издания.
Коментирам 6 г. по-късно: Недосетливи хора, не разбрахте ли, че не трябва
да пишете, публикувате и превеждате на никому ненужния български език?
10. Всички конференции,
провеждани в България, са нереферирани, защото за реферирането им трябват
средства.
Коментирам 6 г. по-късно: Няма смисъл да правим
конференции у нас на български език, само международната конферентна активност
ще се отчита.
11. Неравнопоставеност – у нас
има научни области, които не са интересни за международната общност и не могат
да участват в големи международни научни
проекти.
Коментирам 6 години по-късно: точно така стана. Дълго време в РАС в
областта Религия и теология имаше
вписани само 4 колеги. За да излязат от задънената улица, министерските и
нацид-ските корифеи, критериите за м.н.и. за колегите бяха напълно променени.
На колегите от Богословския факултет им бяха зачетени университетските проекти
като национални, а на мнозина други все още дори международните проекти не са вписани
в регистрите и оценени.
Това показва абсолютната непригодност на закона: прилага
се ad hoc и ad hominem с различни критерии към учените от хуманитарните науки.
12. Критериите за доктор на
науките са неприемливи.
Коментирам 6 г. по-късно: един
предишен вариант на м.н.и. изискваше от кандидатите да имат 12 публикации,
което беше иронизирано, че не разполагаме с 12 живота, а само с един.
13. Изискването за защитили докторанти, които в
сегашните м.н.и. са в точка Е, ще доведе до изключително тежка дискриминация.
Коментирам 6 год. по-късно:
Имаме цели групи от дискриминирани колеги. Дискриминирани са онези, които са
издали на части хабилитационните и дисертационните си трудове като статии и
студии. Дискриминирана е особено жестоко цялата общност на колегите, които
са истинските апостоли на философското образование и преподават философски
дисциплини в медицински, инженерни, технически, ветеринарни, спортни и
университети по изкуствата. Някои от тях имат
по 8 книги, но дори и да напишат още 80, те няма никога да бъдат вписани в
регистрите, защото при тях няма акредитирани докторски програми, съответно – те
никога няма да имат докторанти. А защото са апостоли на философската мисъл в
нехуманитарни университети, те не биват включвани и в големи международни
проекти, лъвският пай от които е винаги другаде.
14. Цитиранията – ловът им не
допринася за повишаването на качеството на научните резултати, особено в
хуманитаристиката.
Ком. 6 години по-късно: нищо в сегашната
наукометрия не повишава качеството.
15. Напълно би се обезмислила
функцията на научните журита, които са основно звено за експертиза на
кариерното развитие на академичния състав. При евентуална реализация на предложения
проект тези журита биха се превърнали в техническо звено, чиято функция би се
свеждала само до броене на публикации, цитирания и други научни изяви. В такъв
случай би било най-добре журитата да се състоят само от математици, за да сме
сигурни, че броенете ще бъде професионално и точно.
Коментирам 6 години по-късно: напълно е
обезсмислена не само функцията, но и самата институция на научното жури. Заради
негативната селекция в регистрите, в някои процедури не участва нито един специалист от същата научна сфера
като кандидата за степен или длъжност.
16. Публикуването в
международните издания и участията в межд. конференции е свързано с плащането
на солидни такси и разходи.
Коментирам 6 г. по-късно: нарича се
"плутокрация".
17. Предлаганите показатели и цялостният замисъл не съответстват на чл. 53,
ал. 2 от Конституцията, който гарантира академичната автономия.
Коментирам 6 г. по-късно: автономията е съсечена на
дръвника.
18. Прилагането на м.н.и. би
довело до безсрочен мораториум върху кариерното развитие на колегите ни в някои
научни области.
Коментирам 6 г. по-късно: точно така стана с
колегите-богослови и за да бъде прикрит провалът на закона, който репресира
една сфера на човешкото познание, която е на повече от 1100 години и е
започнала още от приемането на християнството у нас, тихомълком м.н.и. бяха
суспендирани за колегите от богословските факултети и към тях бяха приложени
други мерки и теглилки.а
19. Това ще е втора революция в
научната общност в рамките на няколко години, която ще ни изпрати от едната
крайност в другата и ще доведе не до развитие, а до репресиране на учените и
изследователите у нас. А това ще е жестока несправедливост.
Коментирам 6 г. по-късно: не трябва да има учени и
професори у нас; който иска да се занимава с наука, навреме да си опича акъла и
да емигрира.
20. Конкретният механизъм за
определяне на научното жури може да се подобри и оздрави, като функциите за
това поеме някакво административно звено, най-добре в структурата на
НАОА.
Коментирам 6 г.
по-късно: Колко наивни са били колегите! Да, имаше много разумни предложения с
подобен смисъл. Но задачата беше да се обезглави НАОА, защото в нея всички
комисии и подкомисии се състоят от професори, избирани от академични съвети на
университети. Не! Никому неизвестни чиновници, без научни степени и незаемали
никога академични длъжности, като самия министър, са назначени от него в
НАЦИД...
********************************************************
Това са прогнозите, направени от
колегите от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" преди 6 години, които
конспектирах и представих накратко с подобни коментари на националната конференция
през октомври 2019 г. Сходни прогнози, малко по-кратки и с много чувство за
хумор, бяха изказали на Общо събрание с отрицателно становище и колегите от
УАСГ пак преди 6 години. Освен всичко останало те с чувство за хумор
предупреждаваха, че ако бъде приета наукометрията и науколитрията, при това в
по-умерения ѝ вариант, каквато тя беше като проект преди 6
години, това ще отблъсне младите хора не само от посвещаване на научна работа,
но и в много случаи и в много специалности ще откаже студентите и от докторско,
и от магистърско, и даже от бакалавърско следване.
Точно така става, в най-стария
университет вече години наред приемаме студенти след четвърти прием, които изобщо не са се явявали даже на
кандидатстудентски изпити.
Диверсифициране на преводач(к)ите
Резултатите от наукометрията, наложена с
решение на МС от юли 2018 г. днес са видими на сайта на НАЦИД: https://ras.nacid.bg/dissertations-search
В много научни области като отговарящи на
наукометричните изисквания в регистрите са селектирани не повече от една
четвърт от хабилитираните преподаватели.
Има вече много скандални примери за прилагане
на наукометрията ad hoc и ad hominem, и за оценяване на един и същ вид труд на
преподавателите и преводачите от различните хуманитарни факултети на
университета по различен начин. Вижте, например, как е оценен трудът на проф.
Иван Василев Христов:
https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/1313
Както стана дума и по-напред, на колегите професори-богослови
са им остойностени в група Е и вътрешноуниверситетските проекти, а също така в
раздела за монографиите са им уважени с по 100 точки академично издадените
преводи, които имат апарат: индекси, коментари, библиографии. На проф. Иван Христов са му зачетени с по 100 точки
двата тома на Органона на Аристотел, а също така има 100 точки и за превода на За душата и възкресението на св. Григорий, което няма апарат, но има
паралелен гръцки текст.
9 Всичко това е справедливо и чудесно, но то би
трябвало да се приложи и към труда на всички останали класици, старобългаристи,
историци и философи, които имаме преводи с необходимите апаратни аксесоари:
встъпителни студии, индекси, библиографии, коментари. Както и за
вътрешноуниверситетските проекти.
За съжаление, законът се
прилага според човека и според случая. Претенциите за постигане на «обективно»
измерими критерии, с които да се оценят нашите публикации претърпяха пълно
фиаско.
При вписването в регистрите
на НАЦИД нагли и арогантни чиновници, но за съжаление по-късно и в процедура за
професорски конкурс по старогръцка литература в Софийския университет, трима от
седемте члена на научното жури прецениха, че доц. Николай Гочев от ФКНФ трябва
да получи нула точки за осемте книги на Метафизика, (издадени през 2000 г.). Да, нула точки за редактирания превод на осемте книги, издадени през 2017 г.; и пак нула точки
за останалите шест, издадени през есента на 2019 г.
Доц. Николай Гочев получи нула точки за превода на Антигона на Софокъл, издаден с паралелен гръцки текст, а проф. Иван Христов получи 100 точки
за превода на За душата и възкресението, издаден с паралелен гръцки текст.
Не е необходимо да
продължавам повече. Във Философския, Богословския и Факултета по класически и
нови филологии, в три различни факултета на един и същ университет за един и
същ ейдос на труда, за превод на фундаментални произведения на един и същ
философ бяхме премерени с три различни аршина.
Това не е никакъв закон, а инструмент
за садистична вакханалия на личностния произвол на овластени лица над
българските учени и изследователи.
Не е необходимо човек да е
чел Държавникът и Филеб на Платон, и стотиците други мислители, които са писали по този повод след
това, та чак до Против метода на Паул Файерабенд. Обективно измерими резултати в знанието и науката никога не е имало, няма, и няма и да има никога в
бъдещето никъде по света.
При всяко едно измерване – знаем го от стотици мислители от Платон до Файерабенд – имаме едно уж обективно измервано нещо, един измерващ инструмент, но и един субективно измерващ човек. Нашата преподавателска и
изследователска колегия през последната година бива измервана от едни субективно измерващи човечета, някои от които даже плашат със затвор преводач(к)ите на Аристотел от
ФКНФ и ФФ
Законът за изменение и
допълнение на ЗРАСРБ от 2018 г. е сред най-зловещите паметници на скудоумието и
вредоносността на управлението на мутромилиционерската диктатура през
последните десет години у нас. А прилагането му от чиновниците в НАЦИД при
попълването на фамозните регистри и скандалните действия на някои членове на
научни журита в процедури в най-стария наш университет поне за мен са симптом
за тежката мутризация на академичните институции. Уви.
В академичните институции се
развихриха академични мутри и мутреси, които развъртяха този «закон» като
бухалка за смазване на труда на по-талантливи и по-трудолюбиви от тях. (бележка към редакторите: не знам защо на някои места кавичките излизат като
странични, не мога да се преборя с тях)
***
Библиография и електронни публикации:
Банов,
Христо. Правна същност на промените от 2018 г. в правната уредба на развитието
на академичния състав в република България. Портал на българския юрист
„Грамада“, 6 август 2019, последно достъпен на 20 юли 2020 г.: http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-2018-%D0%B3-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0/
Банов, Хр.,
Дарина Зиновиева, Екатерина Салкова и Живко Драганов. Законодателството за
академично развитие в Република България. С., 2019, изд. на БАН.
Боев, Правдолюб. Промяна по български или как
мракобесието се настанява в Закона за развитие на академичния състав. Сайт
„Накратко“, 17 април 2018 г., последно достъпен на 20 юли 2020 г.: https://nakratko.bg/category/42/157980
Гочева, Димка. Университетът: накъде. С., изд. „СОНМ“, 2002
Гочева, Димка. За Европа и университета. С.,
изд. „СОНМ“, 2005
Дреновски, Иван. Защо се налага радикална
промяна на новоприетата нормативна уредба, свързана със ЗРАСРБ. В: Bulgarian Journal of
Science and Education Policy, vol.13, No2, 2019: http://bjsep.org/getfile.php?id=292, последно достъпен на 20 юли 2020
Канушев,
Мартин, съст. Тематичен брой на сп. „Критика и хуманизъм“, т. 21, 2006/1: Висше образование и научни изследвания в
общества на знанието. Съдържа концепции на законопроекти, изготвени от
проф. П. Бояджиева и екип; проф. Камен Велев и екип; проф. А. Герджиков и екип;
статии от Татяна Калканова, Таня Петрова, проф. Мирослав Дачев, проф. Христо
Тодоров, проф. Бойчо Кокинов и др.
Киселова, Наталия. Висшите училища в Република България според
чл. 53, ал. 4 от Конституцията се ползват с академична автономия. А дали
тихомълком не искат да го обезмислят? Сайт „Правен свят“, 25 юни 2018, последно
достъпен на 20 юли 2020 г.: https://legalworld.bg/visshite-uchilishta-v-republika-bylgariia-spored-chl-53-al-4-ot-konstituciiata-se-polzvat-s-akademichna-avtonomiia-a-dali-tihomylkom-ne-iskat-da-go-obezmisliat
Киселова, Наталия. Нечестност и псевдопопулизъм в
развитието на академичния състав. Сайт „Правен свят“, 3 април 2018, последно
достъпен на 20 юли https://legalworld.bg/nechestnost-i-psevdopopulizym-v-razvitieto-na-akademichniia-systav
