моите отговори на питането на Бойко Пенчев

Вчера във вестник "Дневник" моят колега и приятел Бойко Пенчев имаше както всяка сряда текст в колонката.
С него се познаваме от пролетта на 1999 г., когато той редактира и публикува на две части в "Литературен вестник" моя пръв критичен текст за висшето образование у нас, който бе озаглавен "За принципите на висшето хуманитарно образование и за неговото управление".
(Текстът "За принципите..." можете да намерите на образователния блог на Юлиан Попов, към който тук има препратка.)

Вчера Бойко Пенчев, който е преподавател, доц.д-р и заместник-декан във Факултета по славянски филологии и колумнист на вестник "Дневник" (струва ми се от самото начало на излизането му от 2001 г.) зададе със заглавието на текста си питането
Какво се случи на 5 юли?

http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/07/07/751470_kakvo_se_sluchi_na_5_juli/

Отговорих му първо във форума на "Дневник", разбира се,
но понеже става дума за академично-приятелски диалог между двама университетски преподаватели и приятели на теми, които засягат и вълнуват цялото ни общество, реших да ги публикувам и тук:

Здравей, Бойко,

Не съм съгласна с теб, че не е ясно какво е станало на 5 юли.
Или поне на мен ми е ясно, но то е може би защото съм с няколко години по-възрастна от теб.
Няма за къде и за кога да мълча.
Ето ти например десет обяснения:

Обяснение първо, от гледна точка на Аристотеловата “Политика”:
На 5 юли у нас охлокрацията нахлу към властта. Българската политейя, така както и много други европейски политии, през последните осем години имаше и една щипка аристокрация – имахме си един потомствен европейски аристократ и роднина на няколко европейски монарси, който има конституционните права на български гражданин като всички нас и създаде политическа партия преди осем години. С политическото си поведение и политическото си говорене донесе на обществото и страната ни много повече добро, отколкото зло. И по-конкретно:
а) обогати изпълнителната и законодателната власт с включването в нея на много наши (приблизително) връстници, учили и работили в чужбина;
б) даде възможност на обществото да се поотдалечи от бруталния мачизъм и лансира много жени на важни позиции, a те показаха, че умеят да работят достатъчно добре за общото благо, че знаят и могат много;
в) направи всичко възможно за присъединяването на страната към ЕС и НАТО;
Еми, който не ще малко аристокрация у нас, сега ще получи много охлокрация.

Обяснение второ, от гледна точка на Платоновата “Държава” и на основните принципи на конституционализма тук и сега:
На 5 юли у нас нахлу към властта един тиранин.
Този тиранин не е чел Конституцията и основни европейски документи, което до този момент беше само смешно, но вече става и опасно.
Този тиранин към днешна дата е само все още кмет на София, но се държи така, сякаш вече е извършил преврат.
Още на първата си пресконференция в нощта след изборите тиранично обсеби микрофона и елиминира водещия си съпартиец-формален-лидер-на-партията; не благодари на своите колеги, които – за разлика от него – имаха мъжеството да се кандидатират за мажоритарни кандидати и за водачи на листи, и се претрепаха от тичане за двата месеца изборен маратон; не даде думата на нито един от тях.

Този тиранин, който се държи така, сякаш Конституцията вече е суспендирана и е обявено извънредно положение, издава заповеди на все още действащия министър-председател утре да му “сдаде властта”, както ни информира днес “Дневник”.
Това е противоконституционно.

Първо, народното събрание трябва да се конституира,
после, да си избере председател,
после, групата на държащия се като тиранин да получи проучвателен мандат,
после да състави кабинет,
после да получи одобрение от 121 депутати,
после, да се закълне заедно с кабинета си (което може и да не стане, защото и Станишев преди 4 години не беше избран с мандата на първата по големина парламентарна сила).

И чак тогава тиранинът ще има конституционното право да изисква от министър-председателя в оставка да му “сдаде властта” като конституционно избран негов приемник.
Дотогава всички негови изцепки вече са не просто комични, но и противоконституционни.
До този момент той е просто кмет, който днес, отново се е държал като тиранин, сякаш извършил преврат и суспендирал конституцията.

(Тук ще допълня нещо, което го няма във форума на "Дневник". Това, че ББ не е чел Конституцията и няма да я прочете никога, е ясно като бял ден, но поне телевизия сигурно е гледал. Не може да не е забелязал, че например президентът на САЩ се избира винаги в първия вторник на ноември, но встъпва в длъжност в средата на януари.
Във всички правови страни е така.
Ако ББ ще се държи у нас така, сякаш нямаме Конституция и никой няма да смее да му направи забележка, че даже още указът на президента за свикване на НС не е издаден, това означава, че на 5 юли е имало не само избори за ново НС, но и превратна смяна на политическата система у нас.)

Обяснение трето, от гледна точка на биографичния разказ:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който има точно десет години на мрак и сенки в биографията си.
От 1991 до 2001 година какво точно е работил, кои са били юридическите и физическите лица, които е охранявал, (освен двама, за които е ясно кои са били) и какво точно е било имущественото състояние на охраняваните от него, че да натрупа голямото си лично богатство?
За това богатство, натрупано през 1991-2001 година, той платил ли е на държавата всички дължими данъци и една подробна данъчна проверка може ли да удостовери това?

Това е. Овластен е човек, който не може да обясни какво точно е работил и кого точно е охранявал цели десет години и какви пари е получавал за тази работа.

Обяснение четвърто, от гледна точка на психолингвистиката:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който в 50% от изреченията, които произнася, говори за себе си. Има негови интервюта, в които личното местоимение “аз” и глаголите в 1 лице, ед. число, са над 75%.
И този човек, който винаги говори за себе си и само за себе си, се е засилил да става министър-председател.

Обяснение пето, от гледна точка на социолингвистиката и предупрежденията на Умберто Еко във “Вечният фашизъм”:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който говори новговора, описан от Оруел в “1984” и подчертан от Умберто Еко като последен, но най-опасен белег на всеки ур-фашизъм, на всяка диктатура. Новговорът на ур-фашизма се базира върху “бедна лексика и елементарен синтаксис, с цел да ограничат инструментите за сложно и критично разсъждение. Но трябва да бъдем готови да идентифицираме други форми на новговор, дори когато приемат невинната форма на популярно токшоу”.
(Цитирам по “Умберто Еко. Пет морални есета”. С. , 1999, с. 37, превода на Ирена Кръстева)

Обяснение шесто, от гледна точка на хуманизма и на ценността на човека като най-висша ценност в една нормална, човешка, неполицейска и нефашистка страна:

На 5 юли към властта се устреми една партия, чийто неформален лидер се изказа в подкрепа на целите на възродителния процес и издевателствата с един милион наши съграждани през 80-те години.
Това антихуманно и ур-фашистко изказване беше направено в петък сутринта по една телевизия, но пък вестникът, на който ти си колумнист, Бойко, го прикри с пълно информационно затъмнение.
Да, вестник “Дневник” през следващата и през последващата седмица не помести нито един ред, с който да отбележи, камо ли да разкритикува това, че лансираният от тази финансово-медийна групировка бъдещ министър-председател, е направил такова скандално ур-фашистко изказване.

Обяснение седмо, от гледна точка на принципа за разделението на властите, наложен още от Клистен през 508 г. пр. Хр. в Атина и обоснован от Аристотел в “Политика”, но разбира се, възприеман и до днес като основен конституционен принцип във всички правови държави по света:

На 5 юли напълно триумфира фетишизацията на целта избиране на парламент, който да може да излъчи правителство.

Добре, но освен тази вторична цел, парламентът трябва да изпълнява и първичната си функция – да създава закони.
В бъдещото НС първата и най-голяма сила колко юристи ще има?
Мнозинството в това НС ще може ли да пише и приема някакви, какви да е закони, или всеки ден ще ни разсмива с трогателно-плашеща юридическа неграмотност като тази, която днес гербаджиите са демонстрирали в ЦИК (че трябвало нови частични избори във Велико Търново)?

На 5 юли пред олтара на бъдещата стабилност на изпълнителната власт беше ампутирана законодателната власт.

Това означава, че при това парламентарно мнозинство правителствена криза може и да няма, но ще има парламентарна и конституционна криза.
Колко депутати-гербаджии са юристи?

Обяснение осмо, от гледна точка на принципа за върховенство на закона, представен като основа на демокрацията още в “Историята” на Херодот:

От гледна точка на принципа за върховенство на закона българската република достигна до своя телос именно по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и после при Станишев, колкото и това да вбесява онези, които ги мразят.

Ако някой не иска да чете стар автор като Херодот, да вземе да прочете поне Пиер Бурдийо и по-точно “Благородническото съсловие на държавата”. Във всяка една република максимумът на републиканизма, пише Бурдийо, се достига тогава, когато има върховенство на закона и достатъчно представителство в законодателната и изпълнителната власт на les robins – на хората, облечени в роби, в тоги, сиреч на юридическото съсловие.
Същото нещо, но с други думи е написал и Херодот в един знаменит триалог в своята “История”.
Нашето юридическо съсловие влезе и се представи в изпълнителната и законодателната власт достатъчно добре при последните две правителства.
А в новия парламент и в новото правителство, да попитам отново, колко юристи ще има?

Обяснение девето, от гледна точка на деветата Божа заповед, дадена от Господ-Бог на Мойсей ( Изход 20: 16):

От тази гледна точка спечелиха онези, които лъжеха и лъжесвидетелстваха.
Като се започне от Савойския скандал, който беше раздухан преди три години и от който не излезе нищо, та се стигне до истеричната подписка-клевета, под която се подписаха над 180 000 души, защото сегашните управляващи щели били да отменят българския като задължителен в училище???
Сегашните управляващи благородно не опровергаха тези клевети, особено последната и на 5 юли гласувалите за НДСВ обяснимо бяха по-малко от подписалите подписката с клеветата. Въпреки факта, че Даниел Вълчев беше най-успешният образователен министър през двете десетилетия на прехода и че са въведени финални и няколко междинни миниматури по български език в средното училище.

Обяснение десето, от гледна точка на войната между финансово-медийните империи и олигархичните констелации:

На 5 юли едни финансово-медийни корпорации победиха други и едни олигархични констелации надвиха други.

В името на икономическата целесъобразност и - уж – излизането от кризата, на власт е докарана една популистка към ур-фашистка парламентарна констелация, защото по всяка вероятност гербаджиите ще управляват с атакаджиите.

Това е, скъпи Бойко.
Имам и други обяснения, но като за първо време тези са достатъчни, струва ми се.

post scriptum, който дописвам специално за форума на “Дневник” и “Сега”, където може би също ще сложа този текст:

Първо, не съм и никога не съм била нито комунистка, нито царистка;
Второ, тройната коалиция и нейното самозабравяне и зулуми никак не ми харесваха;
обаче, задаването на една ур-фашистка констелация в парламента ме ужасява;
Трето и най-важно, изобщо за да започне нещо като що-годе нормализация на политическия живот у нас, всички трябва да си припомним (а някои от нас да прочетат поне веднъж) какво е написал Аристотел за историята на атинската политейя в едноименното съчинение:

В нейната предистория, още преди Дракон, е било постановено следното: никакви висши длъжности не бива да се заемат от никого за повече от десет години.

В нашия политически “елит” и в политическата класа, както и сред академично-артистичната и медийната олигархия, а и в интерпретаторско-политологическото съсловие, има прекалено много хора, които заемат висши длъжности и разполагат с огромна власт вече почти 20 години.
От всички цветове и разцветки на политическата дъга.
*

малко снимки от премиерата на "Спасителна книга" и покана за дискусия

Както вече бе съобщено на два пъти тук, голямото духовно постижение на няколко колеги от катедрата по Класическа филология - издаването на седем нови книги - започна с освещаване на седемте нови превода в параклиса на Богословския факултет и премиера на "Спасителна книга" в Аулата на БФ на 11 юни.

Разбира се, там и тогава беше най-точното време и място за представяне на превода, направен от гръцкия оригинал на Симеоновия сборник, както е по-известна тази богословска антология у нас.

Ето някои образи от събитието в Аулата на БФ:



деканът на БФ доц.д-р Емил Трайчев говори за ценността на тази книга за богопознанието и християнската ни вяра




Най-вдясно е издателят на цялата поредица АРХЕТИП - г-н Румен Баросов от Фондация за българска литература, до него е доц.дфн Петя Янева - декан на ФКНФ и преводач на книгата заедно със Сергей Иванов, доц. от Американския университет в Благоевград (но той, за съжаление,не присъстваше). До дфн Петя Янева е проф. дфн Георги Попов, до него е доц. Трайчев, а до него прав е водещият йеромонах хаджи д-р Стефан.



Ето още една снимка на йеромонах хаджи д-р Стефан.

Той е писал за премиерата и в последния брой на Литературен вестник 1-7.07.2009/24.

Ще цитирам финала на неговото представяне във вестника, на с.4-5:

Дано чрез запознаването с тази достойна за похвала книга се настроим за духовни и културни подвизи, без да униваме и роптаем, но с мъдростта, търпението и смирението на светите Отци да вървим по пътя на нашето културно и нравствено усъвършенстване. Да помним думите на Свещеното Писание, които ни задължават "да бъдем твърди и много храбри и да не се отклоняваме ни надясно, ни наляво, а да постъпваме мъдро и благоразумно". (Ис. Нав. 1 7)
Вярвам и ще се моля този ценен труд за българското богословие, философия, филология да допринесе за укрепване на знанието, културността и вярата в православния ни народ.
Край и Богу слава


***



Тази премиера беше много хубаво начало, но тепърва предстоят още много интересни академични събития около всички тези седем нови издания.

Да напиша още веднъж кои са членовете на екипа, на редакционната колегия на този преводаческо-издателски проект:

* проф. дфн Мирена Славова - ръководител на катедрата по Класическа филология и редактор на няколко от издадените книги в поредица АРХЕТИП; световноизвестен епиграф, с публикации в най-престижни международни издания и издателства;

* доц.дфн Петя Янева - декан на ФКНФ и изследовател, посветил години от живота си на византийския оригинал и старобългарския превод на Симеоновия сборник, за което преди време получи научната степен доктор на филологическите науки, а сега - и съдеец със Сергей Ивенов в превеждането на този богословско-философски корпус на съвременен български език;

* доц.Сергей Иванов, д-р на Православната академия Свети княз Владимир в Ню Йорк и преподавател на Американския университет в Благоевград;

* доц.д-р Виолета Герджикова - преводач на Изократ в този проект; изследовател на античната култура; автор на множество текстове за литературата и културата в гръцкия и римския свят;

* гл.ас. д-р Драгомира Вълчева - преводач на Писма на хетери и изследовател на гръцкия език от античността до днес;

* гл. ас. д-р Невена Панова - преводач на Клавдий Елиан ( в този проект), но и на половината от книгите в Закони на Платон,изд. СОНМ, 2006, изследовател на античната гръкоезична литература, автор на книгата Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването, СОНМ, 2005;

* гл.ас.д-р Борис Вунчев - преводач на Дигенис Акритас и преподавател но съвременен гръцки език;

* гл. ас. Доротея Табакова - преводач на Еврипид в този проект, но и на други произведения на античната драма; изследовател на рецепцията на античната драма у нас;

* ас. Николай Шаранков - преводач на Клавдий Елиан и на някои от речите Изократ; докторант по епиграфика;

* ас. Тамара Кръстева - преводач на Еврипид и художествен редактор на превода на Дигенис Акритас; преподавател по латински;


***

Всички те, както и колегите, които работят по проекта ТЕЗЕЙ, ни отправят следните покани за петък, 10 юли

На 10 юли 2009 г. от 15 до 18 ч.
в Заседателна зала 1 на СУ Катедрата по класическа филология

организира

„В лабиринта на транскрипциите“,

кръгла маса, посветена на проблемите
при превод от антични езици,
и най-вече на нормите и принципите за предаване на
антични имена и реалии на български език.

Инициативата е част от проект

Т е з е й –
дигитална библиотека
и дискусионно пространство
за старогръцка литература,
реализиран с подкрепата на НИС към СУ.

За подробности следете http://theseus.proclassics.org/

От 18.30 ч. в Заседателна зала 1 на СУ
ще бъде представена преводната колекция
„Архетип“ на издателство
Фондация за българска литература.

З а п о в я д а й т е

придобивка за вечността

Това, което направиха колегите от Катедрата по класическа филология във ФКНФ през тази година за четящите хора у нас, е наистина придобивка за вечни времена.

Те ни зарадваха с няколко превода на важни антични гръкоезични и по-късни византийски произведения, които излизат за първи път на български език.

И така, това голямо, това необикновено екипно дело, за което всякакви похвали ще са недостатъчни, се състои от няколко части, които можете да видите тук, но и да ги намерите по книжарниците.



В изданието Еврипид. Избрани трагедии
са включени няколко трагедии, преведени от Доротея Табакова и Тамара Кръстева.
С предисловие от двете преводачки.
Хиполит и Орест са в превод на младата колега Тамара Кръстева,а Ифигения в Таврида, Елена и Циклоп - в превод на Доротея Табакова, която от години се е посветила на превеждане и изучаване на превеждането на античната драма у нас.



В изданието Клавдий Елиан. Шарени истории
като преводачи и автори на предисловието са се изявили Николай Шаранков и Невена Панова, а редактор е Мирена Славова.




Ето, в това книжно тяло българският читател получава нови животописи от Плутарх.
Успоредни животописи допълва вече направените преводи на български с осем нови биографии на значими личности от античността, направени от Драгомира Вълчева, Невена Панова и Доротея Табакова, под редакцията на Мирена Славова.
Новите биографии, които българският читател вече ще може да прочете, са на Тезей и Ромул, на Перикъл и Фабий Максим, на Алкивиад и Гай Марций Кориолан, на Демостен и Цицерон.
Предговорът е на Невена Панова.




Писма на хетери от Алкифрон е в превод и с предговор на Драгомира Вълчева.

Както е написано на гръбчето на корицата:

Хетерата е лека жена с тежък характер. Хетерата не вярва на сълзи, на думи също не вярва. Хетерата знае как да си поиска своето: пари, бижута, дрехи и слугини. Обича да пише писма, но не държи да получава...
Когато са с любовници, хетерите са забавляват...
Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват...



Не е известно кой е авторът на това произведение със заглавие Дигенис Акритас.
Преводът е на Борис Вунчев, а редактори са Мирена Славова и Драгомира Вълчева, но като художествени редактори върху превода са работили и Тамара Кръстева и Елени Церовска.

На мен до този момент не ми беше известно, че има и такъв много интригуващ средновековен героичен цикъл на източния средиземноморски свят .
Както е написано в представянето на книгата в днешния брой на Литературен вестник:

... действието на Дигенис Акритас се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят - на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици...




Отдавна имаше нужда и от превод на Изократ. Речи.
Сега вече преподаването както на антична философия, така и на гръцка култура и литература от класическата епоха, ще стъпи на това солидно издание.
Какво е познанието за Елада, ако студентите не могат да прочетат Панегирика или речта Срещу софистите?
Преводът е на Виолета Герджикова и Николай Шаранков, а редактор е Мирена Славова.
Предговорът е от двамата преводачи.

Част от представянето на гръбчето на корицата казва на читателя:

Изократ е наричан вдъхновител на хуманизма, възпитател на Европа и баща на модерното либерално образование. Разказват, че когато получил от своите ученици първата такса за обучение, възкликнал:
"Сега осъзнах, че съм се продал на тези хора".
В следващите десетилетия обаче той обучил и напътствал именити държавници, пълководци, оратори, историци и поети, изобретил висшето образование и предопределил пътя му за повече от две хилядолетия. Създал съдебни пледоарии на заплетени казуси и съвършени политически речи.





Спасителна книга (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник), за чиято премиера в Богословския факултет вече писах, но скоро ще разкажа и със снимки за нея, е преведена от Петя Янева и Сергей Иванов.

Както се вижда от чудесното оформление на Радостина Рачева, всички тези книги излизат в колекция АРХЕТИП и са издадени с помощта на издателската програма Култура 2007-2013 на Европейския съюз.

Хубаво е, че всички тези от важни по-важни придобивки са представени в днешния брой на Литературен вестник - със статии или във витрината.

Димитър Илиев е представил изданието на новите пиеси на Еврипид, Анета Димитрова - Спасителна книга, а Невена Панова - речите на Изократ.

Йеромонах хаджи д-р Стефан е написал за премиерата и празничната служба-освещаване на всички тези книги в параклиса на Богословския факултет на 11 юни.

Освен превод, всички тези издания имат и достатъчно упътващи читателите предисловия, кратки, но много полезни коментари и бележки.

Много важно е също така ефектното оформление и представянето на гръбчетата на кориците със завидно чувство за хумор и по най-примамлив за читателя начин.

Следващата седмица, учебната година ще завърши на 10 юли, в петък, с дискусия върху преводите на гръкоезични автори на български език, но за това ще напомня оше веднъж с подробности след няколко дни.

За такова голямо колективно постижение всякакви суперлативи ще са уместни, но наистина най-точното е старото Тукидидово достояние за вечността.

за многообещаващия синолог Десислава Дамянова

Десислава Дамянова ще защити дисертацията си в четвъртък, 2 юли, от 15 часа в Зала 2 на СУ пред СНС по философия.

Тя беше докторант в катедрата по история на философията и работи с доц.д-р Иван Камбуров като научен ръководител на дисертацията й.
Рецензенти са двама добри познавачи на Изтока - проф. дфн Александър Федотов, който в по-голяма или по-малка степен владее и ползва всички езици на Азия и проф.дфн гайджин Сергей Герджиков.

Десислава Дамянова всъщност от началото на следването си в СУ се интересува не само от Китай, но и от Индия, от Изтока. Нейната дипломна работа беше впечатлявощо изследване на индийската философия.
Бях рецензент на нейната дипломна работа и след това нито за момент не съм се съмнявала, че тя ще напише и също толкова впечатляваща дисертация.

Ето, написа я и сега предстои да я защити.

Темата е

Концепцията за човека в ранния даоизъм
(по Джуандзъ)

Ето малко откъси от нейното авторефериране на дисертацията й:

Кратко съдържание на дисертацията:

Уводът изследва предпоставката, че всяка концепция съдържа един допълнителен смислов хоризонт, който като усложняващ интерпретацията компонент, не е напълно съвместим с нея, но и не може безпроблемно да се отдели от анализа. Този неситуативен социокултурен фон ни позволява да схванем цялата динамика на сходствата и различията между отделните антропологически модели. Затова изследването се разгръща като отговор на следното базисно питане: Кое е онова разбиране, което разграничава даоистката концепция за човека от конфуцианската хуманистична проблематика?

Реконструкцията на раннодаоисткото учение за пълноценната човешка реализация изисква преосмисляне на основните принципи на конфуцианското разбиране по въпроса. Именно даоистите апелират към човека в Древен Китай да преоткрие естеството на своя Път, а не само да разказва легенди за историческите превратности, белязали прехода от природното начало към културното състояние (както правят конфуцианците). Затова се изследва произхода на даоисткото понятие дзъжан: спонтанното действие, което служи за основа на взаимното пораждане между събитие и смисъл.

Първа глава разкрива скритото родство между ученията на ранния даоизъм и конфуцианството, като се започва от водещия момент на структурна близост, за да се стигне до светогледната специфика, която обосновава различието. В разглеждания древнокитайски антропологически модел даоистката визия за човешката природа се съпоставя с традиционната (конфуцианска) система от знание и действие, наречена Път (Дао). Текстът на Джуандзъ се оказва своеобразна „фокусна точка,” която събира най-същественото от концепциите на своето време и поставя в центъра на философския интерес цялостния човек (цюанжън).

Джуан Джоу се отнася достатъчно сериозно към конфуцианския стремеж да се ограничи значението на понятията, като се установи строг порядък на тяхната употреба. При всичката му добросъвестност, стремежът на Конфуций да „поправи имената” не може да замени рационалния анализ, който се заражда в епохата на Воюващите царства. Тази динамична епоха създава подходящите условия за еманципация на философската мисъл от политическия ред – различните нейни школи се заемат с терминологичната класификация по критерия, наречен (辨 - биен: различаване), който обозначава древнокитайското реторическо изкуство. Въпросът за човешкото естество, за неговия характер и не/податливост на изменение е бил предмет на нескончаеми спорове между философите от ІV - ІІ в. пр. н. е.

При изясняване на основния антропологически въпрос (този за човешката природа), се оказва, че създаващият чрез себепреодоляване е завършен, самодостатъчен човек, за разлика от продължителя, който просто следва пред-зададения път и затова се нуждае от добри помощници, способни да компенсират личните му несъвършенства. Така на практика даоизмът преобръща традиционния порядък – съобразяването с Принципа (礼 - ли), което е на първо място по важност за Кундзъ, се превръща във второстепенна ценност за даоистите за сметка на най-същественото човешко поведение – преобразуването. Критиката срещу унификацията на човешките стойности на свой ред произтича от „практичното” схващане за живота като върховна ценност и нежеланието да се влиза в пререкания относно това дали човек е добър или лош по природа.
Най-дълбокият срез на раннодаоисткия антропологически опит обединява стихията на естественото Дао - изкуството да управляваш, без да подменяш ненормираното съвършенство на човешкото съ-общество. Вместо да подлага на съмнение общия и неоспорим смисъл на социалното многообразие, Джуандзъ се вслушва в нестройния хор на софистическите дебати и се вглежда зорко в незабележимите основания на политическите дискусии на своето време, за да преоткрие изгубеното равновесие в човешките отношения и да върне света на хората.

Във Втора глава се изследва категорията Дао, която е с универсална значимост за цялата китайска философия - като придават завършеност на конфуцианските трактовки, даоистите я тълкуват като „подлежащата структура” на свободната себеизява. Те акцентират върху невербализуемия смисъл на Пътя (за да го предпазят от словесно парцелиране),3 доколкото човешкото пътуване се осъществява както в модусите на функциониране на целия „космически организъм”, така и в хуманните прояви на етоса. Съгласно със социокосмичния принцип на конфуцианците (ли), обществените и вселенските процеси са от един порядък – чрез Пътя се постига целостта на триадата (三才 - санцай): Небе-Човек-Земя, а оттук се обосновава и имплицитното единство на всички човешки същества.

Конфуцианското дао е също толкова вечно и общозначимо, въпреки че се случва то да се загуби в социума, или да бъде забравено при неблагоприятни за разгръщането му обстоятелства. Подобно на Кундзъ, Лаодзъ счита, че по негово време се е изгубил истинният път, което е пагубно за Поднебесната - главната му цел е възстановяване на „изконното дао”,- оттук и преклонението пред Древността, когато Пътят е бил следван, и свързаните с него владетели от далечното минало. За „протодаоистите” пътят е с подчертано космичен характер като всеобхватен и пределно общ закон на съществуване на вселената, определящ начините на протичане на световия поток, в който е въвлечен и човекът.

Мъдрецът е изцяло отдаден на „себекултивация” и се подчинява само на иманентно присъщия си ритъм посредством играта на двойното изискване – активното лично участие и пасивната откритост към протичащите трансформации. Така се обезпечава надлежно самият Път като принцип – не толкова инструменталното съотношение между средство и цел, колкото динамичния аспект на пътуването. И въпреки че нравствената устойчивост позволява на достойния човек да се оформи и да намери своето място в социума, висшият стадий на човешкото осъществяване напуска тесните граници на стабилната позиция. Внезапно открилата се поведенческа свобода в този случай дава възможност за пълноценна реализация на човека чрез непрестанно „самообновяване” заедно с Дао. Този изключително важен концептуален компонент препраща към базисния принцип на раннодаоисткото антропологическо учение – съзнанието на съвършеномъдрия представлява онази глобална съгласуваност, която обуславя пътя към хармоничното съзвучие на всички аспекти на човешкото пътуване.

Тезата на Джуандзъ за всеобщата дискурсивна равнозначност (齐物论 - ци у лун) на свой ред бива интерпретирана в контекста на древнокитайския антропологически модел, в който отделните форми на човешка реализация съществуват в изначална съпоставеност. След като се преодолее етическата диереза: „приемливо – неприемливо”, за просветления ум повече не остават нерешими дилеми, т. е. той спонтанно клони към естествените хармония, порядък, праведност и за него практически е невъзможно да ги нарушава.4

Тъй като не фаворизира даден аспект на действителността в ущърб на друг, дао-човекът се отказва да разглежда нещата като предметности, конституирани от определена отправна точка. Той не ги третира директно като обекти, откъснати от всеобщата взаимозависимост, а залага на фигуративния им произход – онази модалност5, която указва пряко на първоизточника (Пътят като принцип). Новаторската концепция на Джуан Джоу за всеобщата равностойност се обединява с древното космологическото схващане за Великия предел (太极 - тайдзи) и по този начин се възстановява изгубената пълнота на пребиваването в Дао.

Трета глава започва с анализ на принципа на „не-деянието” (无为 - у уей), който уравновесява противодействащите сили, без насилствено приравняване на опозициите (форсирането на благоприятните обстоятелства закономерно би ги превърнало във възпрепятстващ фактор). Недеятелното деяние не е нито чисто действие, нито пълно бездействие, а е преобразувателна практика, която снема напрежението между двете – „екзистенциалният конфликт” между спонтаността и полагането на усилия. Да се стремиш без стремежи е ключът към свободното придвижване в динамичната вселена на противоположностите, които не се изключват взаимно – първичната „Дао-ситуация” се характеризира с игровото самозабравяне (без негативните конотации на термина на български език) сред парадоксалното единство на промените.

Анализът на дарбата (德 - дъ) указва на автентичното майсторство: структурата, чиято феноменална проява е наречена пълнота на потенциите (даоските майстори, за които работата не е бреме, а източник на творческа радост). Истинското майсторство не разчита на предварително наставление: така, както човек няма време за никакъв инструктаж по живеене преди потапянето му в „онтологическата карта” на света. Така непреднамереното мастериране на Пътя („деятелното недеяние”) се ориентира към иманентна хармонизация с присъщото на всяка продуктивна дейност „техне”. Различните аспекти на спонтанността в Джуандзъ са насочени към изясняване на онзи пластичен перспективизъм, който преодолява едностранчивата самодостатъчност на обусловената в самата себе си практика. Истинският майстор не работи за самия себе си, а върху себе-си-към-другите и макар самият той да надхвърля конвенционалната прагматика, практическото знание въвлича „самоцелните” му занимания в сферата на общностното остойностяване.

За древнокитайските мислители най-важният въпрос е не какво представлява Пътят – интересът на спекулативното към самото себе си, а по-скоро къде да търсим „перфектната модалност” на продуктивното пребиваване в Дао. Конфуцианският антропоцентризъм поставя човека в центъра на Вселенските превръщания – следвайки декрета на установеното и възсъздавайки моралните кодове на традиционното, дзюндзъ (благородникът) всъщност постановява неговото безкрайно самовъзпроизвеждане. Просветленият и освободен мъдрец на свой ред не се ангажира със светските реалии (方外 - фан уай), за разлика от измисления от Джуандзъ персонаж Конфуций, който иронично заключава за самия себе си, че е затънал в прахоляка на света (方内 - фан ней). Тази опозиция е въведена за първи път именно от Джуан Джоу и е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на китайската философия в лицето на чанбудизма и неоконфуцианството.

Даоистката концепция за човека се самоактуализира непрекъснато в светлината на опитите да бъдат експлицирани границите на човешкото, за да се осмисли природното всеединство. Тезата за „универсалното равенство” бива доказана, като се изхожда от разбирането за собствената валидност и същевременно еквивалентната стойност на всички практики и дискурси: Дао е „постоянният източник” на променливите феномени. Или както е казано във втора глава на Джуандзъ - мириадите неща се раждат едновременно с мен; затова десетте хиляди същества и аз правим едно цяло. Оттук възниква резонното питане за природата на това единство: ако човек се намира у дома в света, който подлежи на постоянна промяна, при един анализ на „пределната екзистенциална възможност” става ясно, че тоталната себесност е равнозначна на загубата на себе-то. С еднакъв успех мъдрецът може, в зависимост от обстоятелствата, да воюва, да се надсмива над софистическото остроумие с двойната рефлексия на иронията, или да се носи в безграничното (逍遥 - сяояо)6.

В раннодаоистката философия човекът не е същност, а засрещане - преоткривайки сам себе си, той постига своята изначална цялостност, подобно на водата7 като стихия, която носи в себе си живота и едновременно с това се съдържа във всичко. Хората по Пътя са винаги на „една ръка разстояние” от нас и позволяват на всекиго в равна степен да бъде – Джуандзъ е еднакво несъгласен с аскетическото самоотчуждение и с школническия манталитет: неговият наставник е „господар” само на себе си. Оттук традиционният китайски образ на мъдрия управник бива преосмислен отвъд противопоставянето между въздействието и отклика, властването и липсата на власт – свободен от всичко частно, той разкрива безпределната перспектива на достойния човек. По думите на В. Малявин в даоизма хората не се разглеждат като „копие” на своите родители, а носят техния хоризонт в себе си – първообразът на Традицията, лишена от форма, но присъстваща във всички културни форми.

Раннодаоистката философия не решава епистемологически проблема: релативизъм - абсолютизъм, а го поставя в антропологически контекст и то като надличностно отговаряне на изконните питания, отправени от човека към Дао. Самото понятие 知 - джъ (знание) обозначава умелото действие, а не информационно опериране – да знаеш как се прави нещо, следвайки неговото дъ: иманентна диспозиция накъм Дао. Йен у йен означава да говориш без думи (така, сякаш вече си забравил думите), поставяйки знака-междина насред словото и мълчанието. Отвъд конфуцианските поведенчески правила и морални императиви, езиковата игра, събрала в съвременния китайски език знаците джъ и дао със значението на практическа компетенция за нещо, надхвърля дистинкцията: дескриптивно – прескриптивно.

Ако изобщо може да се говори за скептицизъм в Джуандзъ, то той е по-скоро от лингвистично естество: в неговата основа винаги стои питането – как можем да сме сигурни в правилата за езикова употреба и доколко коректно е въобще именуването на Пътя? Последният обединява в себе си редица конотации, които са семантично близки до значението на начин на действие: стил, подход, навик, маниер; непроменливото (常 - чан) Дао е онова, което трябва да бъде следвано, а не променливите модуси на назоваването му.8 Оттук става етимологически ясна онтологическата предпоставка на даоистката концепция за всеобщата дискурсивна равнозначност: хората имат сходни ментални репрезентации и те могат да бъдат езиково изразени като нещо вече налично, а не като продукт на човешката склонност към мислене в дуални категории.

Мисията да разкрие на човека начините на пребиваване в необятното Дао задава антропологическата „програма” на ранния даоизъм. Джуандзъ възстановява източниците на естествената хармония, която да изяви докрай пълнотата на човешките способности. Осъзнаването на границата поставя хората в центъра на вселенските творчески процеси и осветлява специфичната ситуираност на мъдреца като Човек по Пътя. Така човекът се превръща в свободен пътешественик – сподвижничеството разширява неговия хоризонт и го довежда до онази цялостност, която се разкрива само в модуса на пътуването. Демонстрирайки постоянно предела на всяко знание и действие, Джуан Джоу указва и на самото условие на възможността за комуникация. А именно: безпределният поток на преобразуванията като свободно взаимодействие на всички същества, потопени в него и най-вече на тези от тях, които разиграват уникалните „конфигурации” на самия живот.

Заключението разкрива онтологическото „триединство” – интегриращата сила на не-дихотомичните двойки: знание-действие; поле-фокус и факт-ценност. Изводите, до които достигнахме в хода на анализа, могат да бъдат обединени в три групи: 1) „философско-антропологически”; 2) „онтологически” и 3) „аксиологически”. Чрез своето ангажирано, но не и свръхактивно поведение, даоисткият мъдрец е в процес на перманентна координация с феноменалните прояви на Пътя (Дао), осмислен като пределната екзистенциална възможност.

Подобно на метафората за невъзможното проявление на ян (светлото) без ин (тъмното) и обратно, комуникативното съ-съществуване предполага светогледното съотнасяне на Изтока и Запада не като изместване на по-продуктивната мисловна система от по-малко „сработващата”, а като взаимно признаване на аксиологическата им и експликативна спрямо човешката природа стойност. Или както самият Джуандзъ казва: рано или късно ще стигнеш Източната страна, дори и да вървиш само в западна посока.
Зад пародийните диалози в Джуандзъ се крият монологичните пластове на една „имплицитна онтология”, която съдържа есенцията на даоистките визии за човека и света. Ключовите понятия в даоизма: пустота, забрава, скритост се различават от формално сходните си корелати в модерната феноменологическа онтология. Основният въпрос за Джуан Джоу не е толкова как да разбираме, колкото как да бъдем, или както е казано в VI гл. на трактата му – „Само ако има същински човек, ще има истинско знание.”

Затова можем да заключим, че раннодаоисткото учение се заражда от взаимодействието между знание и процедиране, което винаги носи скритите послания на антропологическото единство: откривателят, преодоляващ „светското” си име, за да се завърне към изконната си истинност. Въпросът за естествения първоизточник на човешкия Път (Дао) и неговата значимост, неоспорима със средствата на официалната полемика (придворните конфуциански диспути), превръща ранния даоизъм в базисно учение за човека и пътищата за неговата естествена реализация.

в лето 5769 от сътворението на света

В лето 5769 от сътворението на света най-после ми се случи да посетя Краков.
Досега не бях ходила в Полша, а тази страна винаги ми е била много интересна.
Както и Краков - градът с един от най-старите университети в Европа - Ягелонският, основан през 1364 година.
Участвах в голямата конференция на Международното общество за изучаване на неоплатоническата философия.
Програмата на конференцията постнах тук още преди да замина.
С малко снимки и думи ще споделя някои впечатления.




Започвам с тази снимка, заради нещо, което не знаех.
Това е мемориалната плоча в една от синагогите в Краков.
Всички знаем какво е ставало в Краков по времето на нацистката окупация.
Списъкът на Шиндлер е сниман там, защото и фабриката на Шиндлер е там.
От гарата са тръгвали влаковете към Освиенцим, или Аушвиц.
Това, което не знаех до скоро и което колегата Подбиелски беше написал на уеб-страницата за конференцията http://members.upcpoczta.pl/m.podbielski9/Welcome.html е, че Казимиеж - днешен квартал на Краков - е бил автономен самоуправляващ се град в продължение на три века - от 1495 до 1795 и в него са съжителствали мирно и са се самоуправлявали евреи и християни.



Към тази снимка няма нужда от много думи - малкият пазар в Стария град.




И това е познато сигурно на мнозина - главният площад, или Ринек гловни в Старе миесто. Голям площад - 400 на 400 метра.




Една от фасадите на катедралата на Ринек гловни.




Е, тази снимка малко заблуждава - толкова слънчево беше само два дни.
А после като се затумбри и като заваля един дъжд - петък, събота, неделя, понеделник, вторник - въобще не спря.




Пак същата църква на Божията Майка в стария град, но снимана така, че да се видят двете кули на предната й фасада.




Самата конференция, както се вижда от програмата, беше в Йезуитския институт Игнацианум - нова институция, създадена преди десет години.
За повече инфо за Игнацианум вижте тук http://www.ignatianum.edu.pl/
Специално искам да наблегна, че сградата на този институт, в който следват студенти по философия, политология, педагогика и културознанство, така де, културология, е най-модерната и екологична сграда на висша образователна институция, в която съм попадала.
Построена е преди десет години и почти всичките й отвесни стени са от стъкло. Когато пече слънце, както беше първият ден, се спускат плътни завеси, но когато е мрачно, дъждовно и хладно, всички завеси се вдигат, за да може светлото и топлото да нахлува от всякъде.
***
Участниците бяха от най-различни институции - светски и религиозни, публични и частни, предимно от Европа и Америка.
Програмата на конференцията включваше 74 доклада, от които бяха представени 72 (другите двама колеги се бяха разболели).
Всички тези доклади се конкурираха в паралелно протичащи сесии и само последните няколко в неделя не си съперничеха с други, но пък тогава повечето колеги вече бяха заминали.
Другото много хубаво беше, че почти половината от представените доклади бяха на млади колеги - докторанти или доктори на пост-докторски изследователски позиции.
Разбира се, имаше и световно известни колеги като Люк Брисон, Джон Финамор, Сюзан Стерн-Жилет и двамата колеги на снимката. Най-вляво е проф. Торстейн Толефсен, а до него е отец Атдрю Лаут - професор от университета в Дърам. До него е Владимир Цветкович, а най-вдясно е Анна Жиркова.
Тяхната секция в петък следобед дискутираше отношенията между неоплатоническата и християнската философия, и по-точно философията на Свети Максим Изповедник.
Изключително интересна ми беше и секцията за Аристотеловото наследство и неговото влияние върху неоплатонизма (в петък сутринта) и секцията, организирана от Светла Славева-Грифин за медицината и философията на живото в класическата и късната антична философия.
Специално за Светла Славева-Грифин и за нейната книга Плотин за числото, излязла в Оксфорд в началото на тази година ще напиша след няколко дни.




Това е дворът на Collegium maius - най-старата сграда на Ягелонския университет.
Един колега на конференцията по този повод каза с пренебрежение:"Какъв университет е било това... Едно малко манастирско училище."

Изобщо не е така.
Ягелонският университет е започнал преподаването на студенти още през 1364 година в три различни факултета - разбира се, единият от тях е бил факултетът по теология, но другите два са били по право и по медицина.




Това наистина е истински астролабий, изложен в Музея на Ягелонския университет, който се намира в Колегиум майус, а астролабиите са служели за моделиране на движението на небесните светила и тяхното изчисляване и предсказване.
Какво друго освен астролабий да сложа тук, щом един от най-известните алумни на Ягелонския университет е Николай Коперник - велика ренесансова личност, астроном, космолог, астролог. И неоплатонически философ, да не пропусна.
Но, все пак, за разлика от много други ренесансови личности, е бил от скромен по-скромен.
Коперник не се е решил до смъртта си да публикува своята знаменита книга De revolutionibus orbium coelestium, първо, защото не е искал да се конфронтира със силните на деня, и второ, защото не е бил съвсем сигурен дали Луната обикаля около Слънцето като отделно небесно тяло-планета или е спътник на Земята и обикаля и около Земята.
А освен това се е колебаел и по въпроса дали Земята е неподвижна или се върти около оста си.
Единственото, за което е бил абсолютно сигурен е, че космологическата картина, според която в центъра е Слънцето, е по-вярна от космологията, според която в центъра е неподвижната Земя.
Днес ръкописът на неговата книга и копия от първото й издание, излязло след смъртта му, се пази в много богатата Ягелонска университетска библиотека.




И последно по ред, но не и по-важност. Този надпис plus ratio quam vis, повече разум отколкото сила е над вратата, която води към залата в Колегиум майус, където е заседавал Академичният сенат в продължение на векове и където заседава и до днес.
В тази зала се провеждат и днес научни диспути, защити на дисертации и публичното хабилитиране на университетските преподаватели на Ягелонския университет.

програма на конференцията в Краков

The Seventh Annual Conference

of the International Society of Neoplatonic Studies,

hosted and sponsored by Jesuit University of Philosophy and Education “Ignatianum,”


to be held in Kraków, Poland,


on June 18-21, 2009


6-17-2009 Wednesday
18:00 — 18:30 Registration

6-18-2009 Thursday
8:00 — 8:30 Registration

8:45 — 11:05 Session 1
Section A Post-Platonic Poetics and Myth I
Organizer Suzanne Stern-Gillet and Oiva Kuisma

Suzanne Stern-Gillet Proclus and the Platonic Muses
Oiva Kuisma Proclus on the cognitive value of poetry and myth
Elvira Panaiotidi Proclus on Music
Christina - Panagiota Manolea Neoplatonic allegorical interpretations in Hermias

Section B Plato's Use of Paradox and Parable
Organizer Gary Gurtler

Gary Gurtler The Distorted City in the Republic
Maciej Tański Aphrodite Pandemos, Aphrodite Urania in der Kunst und der gewöhnliche und himmlische Eros in Platos Symposion (180c-189a)
Mark Brouwer Philosophical Dogma: Purification and the Pursuit of Truth in Plato’s Phaedo
Andrea Tschemplik Plato’s Cratylus: The Grammar of Painting

11:05 — 11:25 Coffee Break

11:25 — 13:10 Session 2
Section A Platonic and Other Psychologies I
Organizer John Finamore

François Lortie Proclus on Particular Intellects
John Dillon Iamblichus’ Doctrine of the Soul Revisited
John Finamore Iamblichus on Theurgic Virtue in the Soul

Section B L’âme humaine (Human Soul)
Organizer Luc Brisson

László Bene Moral responsibility and normative autonomy in Plotinus’ treatise “On fate”(Enn. III 1 [3])
Binita Mehta A Phenomenological Investigation of Plotinus’ Conception of the Self
John Huss The Status of the Soul in the “Crito”

13:10 — 14:30 Lunch Break

14:30 — 16:50 Session 3
Section A "Neoplatonic Doxography and Argumentations"
Chair Sebastian Gertz

David T. Runia Neoplatonism and the Doxographical Tradition
John Phillips Hiding Plato: Ancient Platonists’ Attempts to Conceal Plato’s Doctrine
Marc-Antoine Gavray Reconciling Aristotle and Pseudo-Archytas: an example of how to harmonize by Simplicius
Sebastian Gertz Syrianus and Damascius on the argument from opposites in Plato’s Phaedo

Section B Proclus' Elements of Theology in Focus
Organizer Ben Schomakers and Ernst-Otto Onnasch

Ben Schomakers A natural sense for ontological demarcations. Some aspects of Proclus's theory of metaphysical causality
Ernst-Otto Onnasch Proclus and Neoplatonism in German 18th Century handbooks of the history of philosophy
Brendan O'Byrne The Logic of the One in Proclus's Elements of Theology
Tuomo Lankila Henadology in the two Theologies of Proclus

16:50 — 17:10 Coffee Break

17:10 — 18:55 Session 4
Section A Post-Platonic Poetics and Myth II
Organizer Suzanne Stern-Gillet and Oiva Kuisma

Algis Uždavinys Neoplatonic Nous in the Solar Barque of Ra: Problems of Metaphysical Reading
Marcin Podbielski The Cave of Homer and the Cosmos of Porphyry: Can One Build a Philosophical Claim through Allegory?
Sandra Ducic `Heiliger Plato!’ A study of Plato’s reception in Hölderlin Heiliger Platon

Section B Ecstatic Experience in the Platonic Tradition I
Organizer Leonard George

Leonard George Behind the Lightning Mask: A Biopsychological Perspective on the Chaldean Oracles
Crystal Addey Ecstasy between Divine and Human: Re-assessing Agency in Iamblichean Divination and Theurgy
Jay Bregman American Transcendentalism, Neoplatonism and Ecstatic Experience


6-19-2009 Friday

8:45 — 11:05 Session 5
Section A Aristotle's Legacy
Organizer Jolanta Jaskolowska

Jolanta Jaskolowska An Aristotelian Justification for the Development of the Context Theory and the Notion of a Poetic Syllogism
Eckart Schütrumpf Reconsidering Δικαιοσύνη in Aristotle’s Nicomachean Ethics V
Pierre Mauboussin Making and Being: an Outline of Platonic, Aristotelian and Neo-Platonic Thought on Poiesis
Menahem Luz Soul and Soulness: an identity problem in Neoplatonic philosophy

Section B Patristic Re-interpretation of the Classical Ontological and Logical Notions I
Organizer Anna Zhyrkova

Matthias Vorwerk From Platonic Heresy to Christian Orthodoxy: Plotinus and Augustine on Ideas of Individuals
Anna Zhyrkova Philoponus’ Account of Nature: Universal versus Particulars
Kevin Corrigan Simmias’ objection in Plato’s Phaedo and later Patristic mind/soul-body responses


11:05 — 11:25 Coffee Break

11:25 — 13:10 Session 6
Section A L’âme humaine: ses facultés chez Plotin. (Human Soul: its faculties in Plotinus)
Organizer Luc Brisson

Luc Brisson Anger and Desire in Plotinus
Bernard Collette Sleep and waking in Plotinus
Thomas Vidart Describing Thought as a Sensation: Plotinus' Use of an Analogy

Section B Platonic and Other Psychologies II
Organizer John Finamore

Gwenaëlle Aubry Procession and Secession: does Plotinian soul ever "descend"?
Jean-Marc Narbonne The Riddle of the Partly Undescendend Soul in Plotinus: A New interpretative Hypothesis
Bernardo Brandão The Union of the Soul with the Intellect in Plotinus’ Philosophy

13:10 — 14:30 Lunch Break

14:30 — 16:50 Session 7
Section A Platonism: Freedom, Providence and Fate
Organizer Jean-Michel Charrue

Jean-Michel Charrue Providence et liberté chez Jamblique de Chalcis
Elias Tempelis Τὸ αὐτεξούσιον δέδωκεν ὁ δημιουργὸς διὰ τὰ μέλλοντα ἀγαθά: The School of Ammonius, Son of Hermias, on Divine Providence and Free Will
Panos Eliopoulos The Transcendence of Fate in Plato and in Seneca
David P. Hunt The Plotinian Turn in Recent Work on Free Will

Section B Patristic Re-interpretation of the Classical Ontological and Logical Notions II
Organizer Anna Zhyrkova

Andrew Louth Maximus the Confessor on the logoi of Creation
Torstein Tollefsen St. Maximus the Confessor and John Philoponus
Vladimir Cvetkovic Aspects of the Unity between God and the Creation according to St Maximus the Confessor


16:50 — 17:10 Coffee Break

17:10 — 18:55 Session 8
Section A Ecstatic Experience in the Platonic Tradition II
Organizer Leonard George

John D. Turner Revelation as the Path to Nescience: The Sethian Platonizing Apocalypse Allogenes

Mateusz Stróżyński Transcendent and immanent ekstasis in Plotinus mysticism
Piotr Buczek Only a sage can be truly free. On the relations between freedom and providence in Plotinus' Enneads.

Section B "Modern Platonisms"
Chair Tomasz Mróz

José Baracat Jr. A Ground for Time: A Plotinian Reply to Objections by Heidegger and Borges
Mikołaj Antczak Pico’s Criticisms of Ficino’s Theory of Love
Tomasz Mróz Polish Reception and Criticism of Schleiermacher’s View on Plato


6-20-2009 Saturday
8:45 — 11:05 Session 9
Section A Platonic and Other Psychologies III
Organizer John Finamore

Heather Parsons Ficino and Renaissance ‘Monstrosity’: Depraved Soul or ‘Fantastical’ Imagination?
Marie-Élise Zovko Spinoza's Platonic Psychology
Laura Blažetić Platonic justice as a concept of psychological and social well-being
Anna Corrias The spiritual body: Porphyry’s theory of ochema in Ralph Cudworth’s True Intellectual System of the Universe

Section B Moral and Aesthetic Value in the Platonic Tradition
Organizer Michael F. Wagner

Michael F. Wagner The Artist as Petit Démiurge in Plotinus
Tatyana Solomonik-Pankrashova Neoplatonic Legacy: The Prose Psalter “Through a Mirror in Enigma”
Vishwa Adluri Warrior and the Art Critic: Plato’s Republic X


11:05 — 11:25 Coffee Break

11:25 — 13:45 Session 10
Section A Mysticism, Metaphysics and Religion: The Experience of Neoplatonism
Organizer Deepa Majumdar

Deepa Majumdar Plotinus and the Upaniṣads on the Mystical Encounter
Agnieszka Kijewska Mystical Experience and Limits of Philosophy and Religion – Saint Augustine’s Case
David Geraldes Santos Between Reason and Mysticism: the religious framework of Neoplatonism
Zeke Mazur The Relation of Mysticism and Metaphysics in Plotinian Union with the One

Section B Medicine and Philosophy
Organizer Svetla Slaveva-Griffin

Piotr Jerzy Kołodziejczyk From belief, to medical analysis. Empedocles, Hippocrates, Aristotle and the relations between philosophy, embryology and teratology in ancient Greece
Sarah Rebecca Francis The Role of Medicine in Aristotle’s Ethical and Political Works
Enrica Ruaro Mud, Filth and Putrefaction: Plotinus and Galen on the Parmenidian Problem of the Extent of the Eidetic Field (Enn. V 9 [5], 14. 7-17).
Svetla Slaveva-Griffin The Puzzle of the pseudo-Galenic De Spermate

13:45 — Afternoon Break

19:00 Banquet at Chłopskie Jadło


6-21-2009 Sunday
9:00 — 10:45 Session 11
Platonic and Other Psychologies IV
Organizer John Finamore

Panayiota Vassilopoulou Befriending Wisdom: An examination of Plotinus’ Contribution
R. M. Van den Berg Procheirisis: judging sensory data in Plotinus and Porphyry
Peter Lautner Philoponus on some medical theories of perception of the inner states, and its relation to second-order perception


10:45 — 11:10 Coffee Break

11:10 — 12:30 Session 12
"Human Involvements"
Chair Panayiota Vassilopoulou

Mariella Menchelli The well ordered soul and the political virtues. Marginal notes on Synesius’ On kingship and on some manuscripts containing the Opuscula
Martino Rossi Monti The Splendor of Grace: Plotinus and the Cistercian tradition

още впечатления и размисли за зелените

И така. Навлизаме в същинската част.

Новите Зелени са много симпатични, космополитни, шарени и весели.
Направиха много през последните години, а някои от тях наистина отдавна правят много за запазването на природата у нас.

Големият проблем засега е, че не са много речовити.

Когато имат думата, както беше на представянето на техните кандидати миналия петък пред всички тези млади хора, които жаждат за общност и за смислено-увличащо говорене, никой от говорещите не говори дълго, което беше правилно, но никой не говори ясно, което беше неправилно.

Може да се говори кратко, но ясно и убедително.

За съжаление, миналият път останах с впечатлението, че колегите просто не са си изпълнили домашната работа.
Всички казаха по няколко общи приказки - и толкова.

Впрочем, една от основните причини да не се присъединя към януарските протести пред Парламента беше точно тази - все пак нещо да трябва да се заяви като теза и да се докаже.
Нещо трябва да се артикулира, да се обясни с думи и тези думи да подействат на слушащите.
Януарските протести нямаха убедително послание.

Протестите на студентите от СРОКСОС (или както там беше) бяха справедливи, защото безобразията в гетото Студентски град са невъобразими, но колегите трябваше да си приготвят домашната работа - ако не за януарските протести, то поне сега.

Нали на концерта в Борисовата градина се продаваха едни кръгли значки в два цвята?
На едните от тях - бели със зелен надпис - е написано За да останат хора в България, а на другите - зелени с бял надпис - е написано За да остане природа в България.

Според мен, втората цел е много по-лесно разбираема и интуитивно близка на много наши съграждани - потенциални избиратели и симпатизанти.

За да остане природа в България е част от глобалното екологично и европейско зелено движение.
Тази цел, тази кауза е много по-лесна за внушаване.
Дет се вика, няма нужда от много думи и обяснение.
От само себе си е ясно.

Според мен, обаче, първото е също така важно и ако наистина искат да успеят и да станат ефективна общност, Зелените трябва да наблегнат на обяснението Как ще направим така, че да останат хора в България.

Засега, за съжаление, не виждам особено убедително говорене по тази тема.

Днес слушах и гледах сутринта в сутрешния блок по ретивито Ясен Атанасов, който наистина е речовит, човек на словото, но пак беше много общо говоренето му.
Преди няколко дни при Явор Дачков пак по ретивито гледах и Андрей Ковачев, но той пък каза, че за тях запазването на природата е основен и единствен приоритет.

Според мен, както природата има нужда от защита, така и хората у нас.

Зелените трябва да наблегнат на образованието - какво и как да се направи, така че учениците в горните класове и студентите, докторантите и младите преподаватели да не закопняват за емиграция.

В това отношение старите партии се орезилиха непоправимо. С много малки персонални изключения, но за това ще пиша друг път.

Преди малко гледах сайта на Зелените и не видях тяхната предизборна програма за
нашия парламент, но дано да наблегнат в нея на образованието - както на средното, така и на висшето.
За да останат хора в България.

И последно в този ред, но не и по важност.

Много е важно Градинко и Асен Генов да започнат да се въздържат от нападки към православната Църква.

Всеки който е нападал нашата Църква, нашата най-стара институция, после не е прокопсАл.

Ако трябва да погледнем сериозно богословски и философски, всеки един иудеин, всеки християнин и всеки мюсюлманин би могъл като политически профил да приеме някоя екоорганизация, защото светът е Негово творение, Той е творец на всичко видимо и невидимо.
Земята е прекрасна, защото е създадена от Него и ние - венецът на творението - трябва да го пазим и да се грижим за него.

Така че, не го представяйте зеленото движение сега у нас като кришнарство или нещо източно, защото кришнарите и будистите у нас са едно хипер-ултра-супер малко малцинство.

Всички хора, които изповядват християнство и ислям у нас, а те наистина са много, не могат да имат какво и да било против една екопартия. Даже напротив.