Wednesday, January 20, 2021

Saturday, January 2, 2021

остава тази радост

                            снимката е на д-р Десислава Узунова, колегата се казва Дея



Честита нова година на всички, които поглеждат към този блог!

Избрах тази снимка на непозната колега за първия ми пост през 2021 г. Тя е може би най-радостната, която е споделил някой с мен през миналата година. Не съм сигурна кой я е направил – може би г-жа Иглика Трифонова, която е PR на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". Или д-р Десислава Узунова, която е редактор в него? Или някой от колегите, които разпространяват книгите сред книжарниците и индивидуални клиенти?
Снимката е от средата на юли миналата година, от първия ден, в който са се записвали новоприетите студенти. Непозната колега, явно току-що приета за студентка, си е купила от щанда на издателството в двора на Ректората новата студентска книжка, в най-новия дизайн, и една книга, на която тя се радва.

На първи януари всички отправяме към близки и роднини приповдигнато оптимистични пожелания, макар че тази година със страх в сърцето си мислим, че много от стотиците думи, които изричаме или написваме в поздравите към десетки скъпи хора, са напълно нереалистични и неизпълними.

В слънчевото утро на 2 януари с горчивина признавам: единственото реалистично пожелание, което мога да направя, е да си запазим радостта от четенето на книги.
Не е реалистично да пожелая да си върнем скоро радостта от съприкосновението с изкуството – театъра, концертите, операта и балета.
Вчера следобед, когато гледах и слушах традиционния концерт на Виенските филхармоници, накрая ревах с глас. От десетилетия вече знаем – има две части, накрая като бис се изпълнява На красивия син Дунав, а финал на биса е винаги Радецки марш, като публиката ръкопляска на някои тактове... И по същия начин завършваха и някои от нашите концерти за нова година в НДК. Сега обаче нямаше публика във Виена,  а в София съвсем нямаше концерт.

Не е реалистично да си пожелаем и други форми на общностен живот, защото университетите може още дълго да продължат да се придържат към дистанционното обучение, което е имитация на образование.

Кой знае какво ще стане и със спортовете, със семинарите, конгресите, със събиранията на хора от различни страни и култури по различни поводи... 

За щастие, благодарение на твърдостта и мъдростта на архиереите на Българската православна църква, поне църквите у нас останаха отворени. Отслужват се всички делнични и празнични служби, има венчавки и кръщенета, опела и панихиди. Отворени са и храмовете на инославните християни и иноверците у нас. 

Но за изкуствата и образованието, може би единственото честно и реалистично пожелание, колкото и минималистично да е, е това: през новата година и през новото десетилетие да продължи издаването на книги и срещите на радостни читатели с тях. И както младата колега на снимката се радва на новото начало – следването, така и всеки от нас да намери ново начало, каквито и да са ограниченията и спънките.

А дай Боже и образованието, и сценичните изкуства, и спортовете, и фестивалите, конгресите и семинарите да възкръснат от мъртвите! Колкото по-дълго продължи тяхното загробване, толкова по-трудна ще е реанимацията им.

Още веднъж: честита нова година и честито ново десетилетие! 

"Слава във висините Богу, а на земята – мир,
между човеците  – благоволение
от Евангелието по св.ап. Лука (2:14)


***
Уточнение няколко дни по-късно. Снимката е на д-р Десислава Узунова, а колегата се казва Дея. Тя следва в чужбина и през лятото на 2020 г. е била на стаж в УИ.
  



Thursday, December 31, 2020

преводи в сп. "Панорама"



В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти, бр. 2019/2020, 1 на сп. Панорама, списанието за чуждестранна литература и изкуството на превода, издавано от Съюза на преводачите в България, има рубрика Литературни паметници, в която ценителите на словесността от миналото могат да открият три превода на откъси и фрагменти от творби, непревеждани досега на нашия език.

Д-р Вяра Калфина продължава своята успешна и резултатна изследователска и преводаческа работа с нов принос и превод от латински: представяния на митологични персонажи, представени в съчинението Митове на Хигин.

Във въвеждащия коментар към публикацията тя пише:

… Не един и двама са се губили из неизбродните лабиринти на гръцката митология. Още в Античността познаването ѝ е било признак на начетеност, постоянно проверявана с провокативни питания – през строгостта на училищния час до фриволността на изисканите пирове… Затова и през Елинистическата епоха се появяват сборници с митове: подредени в космогоническа диахрония, тематично обединени или просто събрани във възможно най-голям обем. Тези съчинения не претендират за художественост на изказа. Подобно на съвременните енциклопедии те служат за осведомяване на читателите и обичайно дават конкретни препратки към източниците на съответния митологически разказ.

Оригиналният сборник на Гай Юлий Хигин със заглавие Митове (Fabulae) вероятно е създаден през I в., но достига до нас в по-схематична, силно ощетена редакция, датирана не по-късно от II в. Сборникът съдържа 277 разказа, често в повече от един вариант на сюжета с препратки към отделните източници… Традиционно подценяван в науката, Хигин често се посочва като пример за неначетен митограф, скупчил в съчинение наивно разказани митове без критерий за техния подбор и подредба. Това мнение е легитимно, колкото оправдано би било човек да съди за достойнствата на великолепен роман по статията за него в Уикипедия. Надяваме се подготвяните цялостен превод и коментар на Митове да провокират интереса на българската публика и да реабилитират несъмнено огромните усилия на Хигин по съставянето на този така занимателен корпус.

                                                                                     Вяра Калфина

***

Следващата публикация в рубриката е на фрагменти от Халдейските оракули, преведени и богато коментирани от Николай Тодоров. Във въвеждащото предисловие той е написал:

… Най-ранните свидетелства за халдейските оракули, с които разполагаме, са тези на Сириан Александрийски (починал ок. 437 г. сл.Хр.) и на Хиерокъл Александрийски (V в.) от Атинската академия. Следват Прокъл (412 – 485 г.) и Марин (ок. 440 – 495 г.). Прокъл е първият, който нарича оракулите „халдейски“, а примерът му е последван от Дамасций (462 – 537г.). Смисълът на това наименование е не толкова, че текстовете предават „халдейско знание“, а че авторите идват от Халдея – в съхранените текстове по същество няма „халдейски“ елементи... Твърди се не толкова, че знанието принадлежи на халдейците, колкото че идва от тях.

… Първоначалното название на разпилените и по-късно усилно събирани фрагменти е просто logion (или logia в мн. ч.), ще рече „послание на някой бог“, което може да се изрече както в проза, така и в хекзаметър. В днешни дни източниците ни за тези послания са главно Михаил Псел, Прокъл, Дамасций, Амелий (ок. 216/226 – 290/300 г. ) и неговият приемник Ямблих, като между техните разбирания за въпросните фрагменти често има съществени разлики…

Пътят към съвременното осмисляне и интерпретацията на халдейските оракули започва през Ренесанса. Тогава те са събрани като откъси от други произведения от Плетон Гемистос (ок. 1360 – 1452 г.) под заглавието Магически оракули на магьосниците, ученици на Зороастър; през 1455 г. философът Марсилио Фичино (1433 – 1499 г.) прави първия им превод на латински, озаглавен Magica (idest philosophia) dicta magorum ex Zoroastre; други мислители, които по същото време демонстрират интерес към халдейските вярвания, са Пико дела Мирандола (1463 – 1494 г.) и Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486 – 1535 г.)...

                                                                       Николай Тодоров

***

Третият превод в рубриката Литературни паметници на тематичния брой на сп. Панорама е откъс от Втори диалог в квартета от диалози на Франческо Патрици, озаглавен Любовна философия.

За автора и диалогичния квартет преводачката Богдана Паскалева е написала:

Франческо Патрици от Керсо (1529 – 1597) е представител на платоническия хуманизъм през XVI в. Патрици е с хърватски произход и на родния му език неговото име звучи като Фране Петрич, а родното му място е остров Црес в Адриатическо море. Първоначално Патрици учи във Венеция и Инголщат, но основната част от образованието си получава в университета в Падуа. Пътешественик, познавач на гръцкия език, изследовател на древните текстове, полиглот, Патрици съчинява множество произведения в стихове и проза. Преподава платоническа философия в университета във Ферара, а през последните пет години от живота си – в Рим…

Част от съчиненията на Патрици са посветени на хуманистичните дисциплини история и поетика. Двете му ключови философски творби са Перипатетически беседи от 1571 г. и Нова философия на вселената от 1591 г. В тях Патрици се дистанцира от тенденцията на платонизма от предходното столетие да се „помиряват“ доктрините на Платон и Аристотел и се насочва към конфронтирането на двете учения и директна критика на аристотелизма. Предпочитанията му са на страната на платонизма; в това отношение той развива линията на Марсилио Фичино и логиката на платоническата метафизика на светлината.

Диалогът Любовна философия не е издаден, а съхранен в ръкопис… Предложеният тук откъс от втория дял на Втория диалог е посветен на дефинирането на понятието за любов.

                                                                                    Богдана Паскалева

 

В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти на сп. Панорама има също така кратък отзив от Иван П. Петров за книгата поезия в проза на Ана Бландиана, в превод от румънски, направен от Румяна Л. Станчева, С., „Панорама“, 2019. Този отзив е в рубриката Актуален блок, която завършва с отзив и от мен за ценния превод на Мартин Осиковски на Джон Милтън, За образованието. Ареопагитика, С., „Лист“, 2020.

 

 

 


Съобщението беше публикувано първо на сайта на АРУКО на 29 декември 2020 г.

Tuesday, December 29, 2020

сборникът "Мислене и действане"


 


Годината, която си отива, не беше добра за целия свят. Това беше спазматична година. В нея много неща и събития липсваха, много традиции бяха нарушени, търсенето на знанията и развитието на изкуствата колабираха глобално и не е ясно кога ще излязат от този небивал колапс, но все пак през 2020 г. бяха публикувани няколко книги на български език в областта на хуманитаристиката, в която работят и от която се вълнуват ченовете на АРУКО.

Ще ги представим накратко, като ще започнем с изданията на УИ „Св. Климент Охридски“.

Мислене и действане
Доклади от конференцията на АРУКО,
посветена на 130-годишнината от създаването на
Висшето училище в София и 130-тата година от
превеждането на Критон на Платон на български език,

Съдържание:
Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори.

Предговор от съставителките Димка Гичева-Гочева, Невена Панова / 7
Египет – начало на историята. Николай Гочев / 15
Мислене, говорене и действие: „случаят“ Солон. Невена Панова / 22
Философията на живота в досократическото мислене (генезис на волунтаристката идея). Невелин Вутев / 41
За разликата на субектното и античното мислене и действие. Александър Андонов / 50
Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон. Кирил Киров / 56
Платоновата „музика“ от Критон към Федон. Кристина Япова / 66
Принципът на противоречието при Платон и Аристотел. Силвия Кръстева / 73
Влияние на диалозите на Платон върху хуманитарните науки – ретроспекция във времето. Виржиния Радева / 88
Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам. Камелия Спасова / 96
Трите музики на Северин Боеций и техният резонанс. Нева Кръстева / 123

Неофит Бозвели и рецепцията на Античността през превода на Димитриос Дарварис.
Марта Методиева / 136
Един от новите Седмочисленици. Димка Гичева-Гочева / 157
Авторите в сборника / 169

Рецензенти на изданието са проф. д-р Маргарет Димитрова и доц. д-р Анета Димитрова, а редактор и художник на корицата е д-р Иван П. Петров.

Компютърната и предпечатната обработка направи г-жа Абаджиева от издателството.

Предговорът е озаглавен Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори и започва така:

… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται)

В този сборник читателите ще намерят разширени версии на някои от докладите, представени на научния форум Мислене и действане. Всичко е станало така, както би трябвало да стане (Платон. Критон, 44с).. , проведена на 14 и 15 декември 2018 г. и посветена на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон.

Организатор на събитието беше Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, която бе създадена през 2005 г. и тази година, на 8 март 2020 г. навърши 15 години. Такива нестопански и неполитически, напълно академични неправителствени организации у нас не се срещат често и затова ще я представим накратко.

Не са необходими специални познания по латински, за да се досети човек, че думата „асоциация“ етимологически произлиза и се използва като обозначение на група хора, които се стремят към общност, към общество, към общуване. Такива бяха целите на учредителите на това сдружение и по-точно: раждането и поддържането на дейна и жизнена общност от хора, които се занимават с изучаване, преподаване и изследване на знанията за античността – и сама по себе си, и като основа на всички важни духовни и културни процеси след това в развитието предимно на европейската история. В манифеста за създаването на Асоциацията се казваше:

В съгласие със специфичното си образование и интерес ние се стремим да… изучаваме и обсъждаме културното наследство на европейската античност във всичките му аспекти и да създаваме нови възможности пред това изучаване и обсъждане.

Образованието, което прави възможно обсъждането на античното културно наследство и следва от него, ние наричаме класическо. Смятаме, че това образование би било непълно и повърхностно без познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на тези езици е негова основа и сърцевина.

Като споменахме Манифеста, чийто автор и инициатор за създаването на сдружението беше доц. д-р Николай Гочев, да кажем няколко думи и за Устава на АРУКО. Той беше много добре характеризиран от доц. д-р Елия Маринова – председател на УС на АРУКО по онова време – на академичното тържество за 10-годишния юбилей на сдружението, състояло се през ноември 2015 г.:

Най-важната част от Устава на всяко сдружение представлява формулировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визитката на различните неправителствени организации, която най-често следва общоприетите шаблони на т.нар. ‘проектен език’. На този фон приетият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за ‘устойчиво развитие’ и ‘гъвкави интеграционни и адаптационни модели’, заявява като цели на новооснованото сдружение няколко просто формулирани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко, отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

2.                  Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;

3.      Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;

4.      Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;

5.      Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование. Целият текст на словото на доц. д-р Елия Маринова е на сайта на АРУКО в рубриката Събития: https://aaduce.wordpress.com/

 

С демократичен устав, който стриктно се спазва, с колегиално ръководене от страна на членовете на Управителния съвет и с безукорна прозрачност, но също така и с оскъдно финансиране, почти изключително само от членски внос, сдружението вече 15 години обединява преподаватели, докторанти, изследователи и студенти от широк кръг хуманитарни университетски области: класическа, българска и славянска филология, философия, богословие, история, старобългаристика, тракология и др.

Разбира се, в сърцевината и най-често в ръководството на Асоциацията са преподаватели или възпитаници на Магистърската програма по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология във ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пръв неин председател беше учредителят доц. д-р Николай Гочев 2005-2008, а след него – д-р Петър Рогалски от катедра Романистика 2009-2011. За два тригодишни мандата АРУКО беше ръководена от УС с председател доц. д-р Невена Панова 2011-2014 и 2017-2019. За двегодишния период от 2014 до 2016 г. председател беше доц. д-р Елия Маринова, а в момента, от провеждането на Общото събрание през декември 2019 г. председател на УС е гл. ас. д-р Вяра Калфина от катедрата по История и теория на културата във ФФ.

В началните години на Асоциацията сред най-дейните ѝ членове бяха колеги от съществувалия по онова време Висш Евангелски Богословски Институт. Те бяха инициатори на първите две конференции, които АРУКО организира: Библия и класическа древност февруари 2008 г. и Религия и контекст февруари 2009 г. Някои от докладите от тези форуми са публикувани в сб. Класически и модерни измерения на религиозното откровение. С., 2009, АРУКО, съставители Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев. 

Преподаватели и студенти, членуващи в АРУКО, бяха сред най-активните участници в няколко значими международни семинари с периодични академични сесии. Особено мащабен сред тях бе големият тригодишен международен проект Контекстуализиране на класическото образование, проведен от 2005 до 2007 г. с три двуседмични и три едноседмични сесии, финансиран от Програмата за подпомагане на висшето образование на ЦЕУ в Будапеща. С участието на преподаватели от три наши университета, повечето от тях членове на Асоциацията, бе осъществен и двусеместриалният интердисциплинарен курс Актуалната античност, проведен през учебната 2007/2008 г., финансиран от Центъра за развитие на учебните програми в ЦЕУ Будапеща. Като част от редовно провежданите „работилници“ на Югоизточноевропейската Асоциация по антична философия бяхме организатори и домакини на тридневния международен семинар върху диалога Епиномис на Платон, който се състоя през юни 2011 г., осъществен  със средства от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“.

С участието на десетки колеги от различни наши университети в качеството им на гост-лектори или дискусанти бяха проведени и семестриални седмични семинари, някои от които са част от учебния план на магистърската програма, а други – с по-широк общокултурен или университетски хоризонт: Класическо образование и идея за класическа древност в България; Интелектуалците през античността; Античността в художествената литература и естетическата теория; Класика и бъдеще.

По инициатива на Асоциацията и с подкрепата на ръководителите на трите философски катедри във ФФ успяхме да отбележим подобаващо юбилея на Аристотел през 2016 г. – 2400 години от рождението му. Конференцията Предизвикателството: Аристотел (https://aristotlesofia.wordpress.com/) беше тридневна, проведе се от 28 до 30 ноември 2016 г. в Университета, събра почти 60 участници от 12 наши и чужди университети и институти, вдъхнови също десетки средношколци за участие в ученическия конкурс за написване на есе на тема Моят Аристотел (https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/). Най-добрите в конкурса бяха наградени в първия ден на конференцията.

Последно в този ред на изброяване, но не и по важност и знаковост е и това, че през изминалите години много от членовете на Асоциацията вдъхновено написаха и успешно защитиха бакалавърски дипломни работи, магистърски тези, дисертации, хабилитационни текстове; мнозина издадоха книги и преводи с неотречима значимост за тази фундаментална област на хуманитаристиката.

Всичко това даде оправдано самочувствие и увереност на членовете на Асоциацията, че не само могат, но и трябва да организират веднъж годишно Четения, които да се утвърдят като редовен научен форум, на който всяка година в средата на декември да се представят доклади и съобщения, повечето от които да са фокусирани около една централна тема.  

   На 15 декември 2017 г. бяха проведени първите четения на АРУКО. Темата беше:

Утопия. Политическото философстване и фантазиране от Античността до Новото време.

   А вторите четения, проведените в средата на декември 2018 г., бяха посветени на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон. Някои от разширените версии на докладите са в ръцете на читателите, а пълната програма на конференцията включваше:

- пленарен доклад на проф. дфн Александър Андонов, ФФ, СУ, с дискусия: За разликата между античното и субектното мислене и действие.

- доц. д-р Иван Колев, ФФ, СУ: Ентелехии на ἐντελέχεια

- проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ: Мислене и примиряване – приготвяне, настройване и проектиране.

- доц. д-р Димка Гичева-Гочева: Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас – проф. Иван Георгов.

 - докторант Христо Хр. Тодоров, ФКНФ, СУ: Платон и т.нар. учение за етоса

- д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Принципът на противоречието при Платон и Аристотел.

- доц. д-р Виржиния Радева, ФФ, СУ: Влиянието на идеите на Платон върху хуманитарните науки.

- д-р Кирил Киров, ЮФ, СУ: Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон.

- проф. Кристина Япова, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Платоновата „музика“ от Критон към Федон.

- проф. Нева Кръстева, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Трите музики на Северин Боеций (ок.480-524) и техният резонанс

- д-р Камелия Спасова, ФСлФ, СУ: Аналогия и аномалия: библиотеките в Александрия и Пергам

- Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов, студенти по Класическа филология: Солон, Питагор и Емпедокъл като интелектуалци.

- докторант Невелин Вутев, ФФ, СУ: Философията на живота в досократическото мислене.

- д-р Иван Петров, Медицински университет, Пловдив: Мислене и действие в житието на свети Антоний и неговите славянски преводи.

- доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ, СУ: Египет – начало на историята.

- д-р Венелин Пенчев, Национална художествена академия: История и технология на най-древния изкуствен пигмент в Египет.

- доц. д-р Герасим Петрински, ФФ, СУ: Дамасций Диадох: образът на интелектуалеца-езичник и залезът на античния свят.

- доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, СУ: Мислене, говорене и действане: „случаят“ Солон.

- доц. д-р Боян Манчев, НБУ и Университет за изкуствата, Берлин: Действието на мисълта. Аристотеловото понятие за възможност в оперативното езикознание.

- д-р Вероника Келбечева, Медицински университет, Пловдив: „Виждането“ отвъд думите според  Тълкувателя на загадки. Романът на Хосе Карлос Сомоса „Пещерата на идеите“.

- докторант Марта Методиева, ИБЦТ, БАН: Неофит Бозвели и рецепцията на Аристотел през превода на Димитриос Дарварис.

- д-р Йордан Ефтимов: Какъв им е Овидий на поетите от епохата на НРБ?

- д-р Владимир Маринов, НБУ: Как действа езикът според „Софистът“ на Платон?

- проф. д-р Лидия Денкова, НБУ: Арете като най-добро основание за мислене и действие.

 

Мото на конференцията беше… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54 d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται). И това не беше случайно, тъй като темата на фокус и впечатляващата аналитичност на докладите напълно се вписа във високите примери и респектиращата традиция на нашето платонознание


***

Отзивът беше публикукаван първо на сайта на АРУКО на 21 декември 2020 г.

двутомно двуезично тексткритично издание

 



Авторът на това произведение е роден през 1601 г. в Чипровец с рождено име Богдан, като при кръщението си като францискански монах приема монашеското име Петър. През 1642 г. става първят католически архиепископ на София. Съчинението, което през тази есен бе издадено от УИ „Св. Климент Охридски“ в два внушителни тома, е открито като ръкопис едва през 2017 г.

На корицата на първия том са цитирани думите на автора:

Както опитът ни показва, да слуша човек разказите на старите хора, носи голямо удоволствие, но далеч за предпочитане пред тях е писменият исторически разказ, понеже той се връща назад към изреждането на събитията по години и по такъв начин представя делата на древните, че на нас ни се струва, че не само сме живели в предходните времена, но и сме участвали в събитията. Ние сторихме това, доколкото ни стигнаха силите, а ако откриете пропуски поради незнание или небрежност, знайте, че аз съм човек, затова ни простете и с вашата мъдрост поправете недостигащото.


                                                                                            Петър Богдан

По-нататък анотацията на корицата на първия том съобщава:

За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 г. в Biblioteca Estense Universitaria, гр. Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната на автора епоха – 17в.

Първият том е критично издание на латинския текст с превод и коментар. Въведението представя основните принципи на изданието, които са съобразени с факта, че това е единственият ръкопис на съчинението, открит до този момент. Запазени са някои особености на ортографията, други са осъвременени за удобство на съвременния читател. Идентифицирани са литературните и най-важните документални източници, в коментара са представени реалиите от исторически и филологически характер, необходими за пълноценния

прочит на творбата.




На корицата на втория том най-отгоре отново са цитирани думи на автора:

Този труд, писан малко по малко във времето между толкова многобройните ни занимания, свързани с нашата длъжност, ти, благочестиви читателю, приеми с радост заради своята доброта и прости нашите пропуски, като не забравяш, че ние сме една скромна особа. Пребъдвай в Онзи, Който разрушава оковите на смъртта!

                                                                                            Петър Богдан

След това в анотацията на съдържанието на втория том четем:

Вторият том представя палеографски, текстологични и езикови данни за историческия трактат на Петър Богдан според преписа, издаден в първия том. Особеностите на почерка навеждат по-скоро към извода, че ръкописът не е дело на своя автор, а на преписвач. Анализът на източниците ни показва смайващото многообразие на използваната за целите на трактата допълнителна литература от Античността до съвременния за автора период, включваща литературни съчинения, географски карти, документи и лична кореспонденция. Така

историческият трактат се разкрива пред нас не само като оригинален научен труд в модерния смисъл на думата, но и като синтезирано обобщение на архиепископския и житейски опит на духовника, интелектуалеца и латиниста Петър Богдан.

***

Образцовото академично издание достига толкова бързо до читателите, само три години след откриването на ръкописа, благодарение на огромния труд на Цветан Василев, който е доктор по класически езици на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Класическа филология“. На кориците и на двата тома е посочено, че научните му интереси са в областта на средновековния латински и гръцки език.

В първия том той е извършил работата по критичното издание на текста на латински и превода на български, като е съставил и въведение, коментар, библиография и индекси.

Вторият том е още по-обширен коментар, написан от издателя и преводача д-р Цветан Василев: за Петър Богдан като човек и творец; за тематичните връзки между релациите и историческия трактат; за особеностите на езика и историографските принципи на съчинението. Разбира се, ръкописът е представен стриктно палеографски, като се започне от размерите и водните знаци, през палеографския анализ на ортографията и пунктуацията и т. н.; описани са езиковите особености. Томът предлага и терминологичен речник, още една библиография и приложения-фотоси на ръкописа.

Научен редактор на изданието е доц. д-р Елия Маринова, а доц. д-р Анна Николова е превела от италиански документите и кореспонденциите, цитирани в двутомника.

Браво на всички тях и на отличната академична полиграфия, осигурена от УИ „Св. Климент Охридски“: фина хартия, твърди корици, добре подшити книжни тела.

***

Отзивът беше публикуван първо на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование на 22 декември 2020 г.

Monday, December 28, 2020

още една "Антигона"


 

Честито Рождество Христово и честит Стефановден!

Годината изтича, а остават много неспоменати книги и публикации, за които трябва да съобщя поне накратко.

Преди няколко дни най-после я открих в „Книжиците“ – нов превод на Антигона, този път направен и обилно коментиран от колега, който има три магистърски степени – и по класическа филология, и по философия, и по право. Акцентирам върху последното, защото юридическото образование и правното мислене очевидно е отразено и в послеслова към превода, който без колебание бих окачествила като най-нетрадиционния, най-суровия и най-несантименталния коментар на Софокловата трагедия, писан на български език.

Когато се замислите кой в колегията е магистър както по класическа филология, така и по философия, така и по право, ще се сетите само за един – Стоян Терзийски. Още в студентските си години в средата на 90-те той, заедно с Александър Кашъмов и Илия Панчовски – Бог да го прости!, преведоха някои фрагменти на Хераклит; направиха истински подвиг, като съставиха и преведоха една антология, отдавна изчерпана и много необходима: Питагор и питагорейците, С., „ЛИК“, 1994.

Като студент в специалност Класическа филология той се дипломира с превод и коментар на Седмото писмо на Платон. То е публикувано в тематичния брой Продължаващата античност, кн. 13/2002 на сп. Критика и хуманизъм.

В творческо-преводачески-коментаторски тандем с Александър Кашъмов, също философ и юрист, и също възпитаник на НГДЕК, Стоян Терзийски е превел и снабдил с уводни и коментарни бележки и няколко важни християнски мислители. В сборника Светоотеческо наследство. Изборник, С., ИК „Омофор“, 2001 г., са публикувани техните преводи на За душата от св. Григорий Нисийски, на Мистагогия на преп. Максим Изповедник; и на Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим на св. Григорий Палама.

Стоян Терзийски е преводач и на още едно важно богословско произведение – Избрани беседи върху Евангелието според Йоан на св. Йоан Златоуст, С., ИК „Омофор“, Фондация „Покров Богородичен“, 2003.

Пред българския читател сега е неговата нова преводна книга. Антигона на Софокъл, която изненадва с превод в проза, но от това не изгубващ поетиката на драматургичното слово.

Ето, например, как звучи едно прочуто място:

Първи стазим

ХОР

Много неща са страховити и нищо не е по-страховито от човека. Той и отвъд разпененото море достига носен от бурен южен вятър; преплава го под гребените на вълни разбиващи се около него. Изтощава най-старата от боговете безгибелна и неуморна Гея, преоравайки я година след година с рала, влачени от конския род.

Човекът обмислящ всяко нещо отвсякъде улавя с примки лекомисления род на птиците и племената на животните диви, и соления род на морето – с мрежи изплетени. Покорява с изкусни пособия бродещите из планините диви животни – и гривестия кон ще поведе с ярем около шията, и неуморния бик.

Научил се е и на бърза като вятър реч и мисъл, и на градозапазващи нрави, и да избягва поднебесните стрели водни на мразове опасни за стоящите на открито. Намира път навсякъде и нищо предстоящо не го поставя в безизходица; не ще се сдобие единствено с лек срещу (смъртта подвластна на) Хадес, но е измислил целебни средства срещу тежки болести.

С невероятна изобретателност и изкусност веднъж към добро, друг път към зло се насочва; издигнат в града е, когато зачита законите земни и справедливостта на боговете, към която е обвързан от клетва; лишен е от съграждани човекът, когото липса на добро съпътства. Дано такъв човек не седи до едно и също огнище с мене, нито да споделя моите замисли.

Раздвоява се мисълта ми пред тази изпратена от боговете поличба. Как, макар да я познавам, ще се отрека от тази тук девойка Антигона? Нещастна щерко на нещастния Едип, какво е станало? Нима теб водят като нарушител на царските закони, след като са те заловили в безумие? (c. 21-22).

Книгата е издадена от Фондация „Американски научен център“, С., 2020. Предговорът е написан от Кевин Клинтън и Нора Димитрова Клинтън, а корицата е на художника Димитър Келбечев.

***

     Антигона стига за първи път до българския читател в превод на Пенчо Славейков, публикуван в няколко последователни броя на списание Мисъл още през 1893 и 1894 г. Преди 126 години[1]. След това тя, както и други произведения на тримата велики майстори на атическата трагедия, са многократно превеждани и издавани у нас – както в преводи, направени от оригинала, така и чрез превеждане от други европейски езици. Както в поетични версии, така и в прозаични преразкази. Аргументирана оценка както на публикуваните, така и на поставените на театрална сцена у нас до края на ХХ век преводи на тримата трагици е направена в студии на Огнян Радев за рецепцията на Есхил, и на Доротея Табакова – за Софокъл и Еврипид[2].

     Пълният поетичен и много точен превод на български на всички Софоклови трагедии, които са достигнали до наши дни, е бил завършен през 1954 година по случай 2450-та годишнина от рождението му. На 19 и 21 април 1954 г. той е бил представен на тържествена научна сесия в чест на юбилея, проведена в Софийския университет. Запазените произведения на Софокъл излизат през 1956 г. в много хубаво оформление като издание на БАН. Разбира се, това е дело на проф. дфн Александър Ничев, на когото нашият читател дължи и толкова още преводи – на Аристофан, Есхил, Еврипид, на Аристотеловите текстове За поетическото изкуство и Реторика. Първото  издание на всички запазени Софоклови трагедии от 1956 г. заслужава на всяка цена да бъде препоръчано, защото в него има много голяма встъпителна студия Софокъл и ние, и обилни коментари, направени от преводача, но също така и номерация на стиховете, което е conditio sine qua non за академичната работа с преводите на античните текстове от всички жанрове[3]. За съжаление, въпреки усилията на преводача, по някаква неизвестна причина това не е направено във второто издание[4]. В него няма номерация на стиховете, а голямата студия е заменена с кратък афористичен предговор. Това вече несъмнено е станало по предпочитание на преводача.  Антигона многократно е поставяна на сцена у нас и също така тя е включена в учебната програма за изучаването на антична литература в гимназиалния етап на средношколското образование. За нея са написани хиляди страници от български автори: от колеги класически филолози, от университетски преподаватели и учители по български език и литература, по антична и западноевропейска литература, от литературни теоретици, писатели, драматурзи, театрални режисьори и критици.

Досега на български е пуликувано само едно двуезично издание с паралелен старогръцки текст и поетичен превод. Това е книгата, която се разпространяваше както като триизмерно телце, така и електронно от изд. „Проектория“ през няколкото години на съществуването му. В това издание е възпроизведен гръцкият текст, така както го е разчел Август Бьок през 1841 г., а преводът и предговорът са дело на Николай Гочев.

Новият, пореден превод на Стоян Терзийски потвърждава, че в античната литература има произведения, които ще останат завинаги важни за човечеството, преди всичко защото в тях се казва какъв е човекът.

На добър час на новата Антигона, да намери читатели и ценители!


Friday, December 18, 2020

проф. Кристина Япова против несправедливостите

Получих от проф. доктор на изкуствознанието Кристина Япова писмо с молба да го публикувам на моя блог и да го споделя и във фейсбук. Ето го:

Справедливостта е деликатна работа. Никой смъртен няма права върху нея и винаги, когато иска да каже нещо по въпросите ѝ, с основание се плаши, че ще го оборят, привличайки аргументи за множеството възможни гледни точки или различни морални позиции и всякакви други релативистки мантри. До момента, когато ножът опре вече не до справедливостта изобщо, а до конкретен случай на ВОПИЕЩА несправедливост.

Случаят с Николай Гочев е точно такъв. Затова не мога да остана безучастна. Вероятно не е тайна, че на катедрен съвет, проведен на 30.11.2020  колегията от Класическа, новогръцка и унгарска филология почти единодушно (17 от 19 присъстващи) е гласувала да се отнемат лекциите на доц. д-р Н. Гочев по старогръцка литература и старогръцки език с довода, че той не е спазвал указанията за работа с Мудъл. 

Тази очевидно наказателна мярка, при това също толкова очевидно административна, не академична, се прилага спрямо човека, предоставил на студентите си (и не само на своите), на преподаватели по различни дисциплини от различни висши учебни заведения, както и на цялата четяща, образована и образоваща се общност в България великолепната книга Старогръцката литература (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 648 с.). 

И още един факт: според наукометричните критерии и тяхното тълкуване  във въпросната институция за превода на Метафизика от Аристотел на Н. Гочев са дадени нула точки.

 Сега обаче съм изправена пред нов уплах: дали Синедрионът няма да ме охули, че се меся във вътрешни неща на съсловие, към което аз не принадлежа. 

Затова ще споделя своето схващане по случая в качеството си на преподавател по История на знанието за музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. За уточнение: дисциплината се изучава от студенти по специалността музикознание (теория, история, философия на музиката), а не от инструменталисти и певци. 

Не е нужно да обяснявам защо трудовете на Платон, Аристотел и Аристоксен са сред основните източници по тази дисциплина. И дори да не споменавам колко ценно е, че изобщо имаме Аристотеловата Метафизика на български език, мога да заявя, че преводът на Гочев е единственият, с който музиковедите  работят, без да се спъват на всяка крачка с неуместно предаване на понятия и термини от областта на музиката. 

За сравнение: преводите на Платон от четиритомника, едни класически преводи на български език, осъществени от наши класически преводачи, създават големи затруднения, когато се засягат въпросите на музиката. На мен ми е омръзнало да обяснявам защо след като Сократ (в диалога Федон) решава, че трябва да послуша и да се подчини на съня си, който му нарежда да се заеме и да се занимава с музика,  се захваща да напише стихове. Май не е разбрал какво иска сънят от него… Поне така излиза от думата „стихове“, която предава осъвременено гръцката „поема“ и напълно изхвърля от мелопоетическия комплекс, какъвто представлява тя, цялата музика.

Към Николай Гочев: не е лесно да си интелектуалец. В нито една история и в нито една география. Не осъдиха ли Сократ, Боеций и кого ли още не? А че нашенският съд тече по нашенски, то е ясно – как да тече?

 

Проф. д.изк. Кристина Япова

Музиколог в Института за изследване на изкуствата – БАН, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“