Wednesday, January 15, 2020

речта на Диалектиката






В една от първите работни седмици за новата 2020 г. споделям тук конспекта ми от доклада Змията на Диалектиката в съчинението на Марциан Капела, с който участвах в Третите годишни четения на АРУКО, проведени в Зала 2 на Ректората на 13-14 декември 2019 г.
*
Най-отгоре на този пост е снимка на мраморна скулптура на Шарл Дежорж, наречена Младият Аристотел, приблизително от 1875 г., снимана миналата есен от художника Веселин Праматаров в Музея Орли в Париж.
Сърдечно му благодаря за възможността да я ползвам като илюстрация.

Но защо скулптура на младия Аристотел като визуално въведение към конспект за речта на Диалектиката на сватбеното тържество на Меркурий и Филология? Защото влиянието на Аристотел е най-силно точно в това слово, а във всички останали речи на седемте дами-науки авторитетите са други. Понякога е само един, понякога са еклектично миксирани, а в словото на Диалектиката разпознаваме най-вече Аристотел и Порфирий.

Защо Диалектиката носи като аксесоар змия? 

328: in laeva quippe serpens gyris immanibus involutus, in dextra formulae quaedam florentibus discolora venustate ceris sollerter effigiatae latentis hami nuxu interius tenebantur; Диалектиката с две змии – изображение от Византийския музей на остров Хиос, от времето на генуезкото владичество 1304–1566.

Три египетски изображения: които отделно са представени тук.
 *
I.       Диалектиката на Изтока – старокитайската диалектика: Лаодзъ -6-ти-5ти век пр. Хр. и неговият трактат Даодъдзин; вж. изданието Древнокитайски мислители. Превод и съставителство Бора Беливанова. С., 1999, „ЛИК“(издание и на “Наука и изкуство” на същия сборник, от началото на 80-те)
 *
II.    Диалектическите фрагменти на Хераклит – първият диалектик в Европа: 3, 6, 8, 10, 12, 48, 49 а, 50, 51, 53, 54, 58, 59, 61, 62, 67, 82, 83, 84, 88, 91, 103, 125, 126. Пълен превод на всички Хераклитови фрагменти с номерацията им от изданието на Дийлс и Кранц на български има като приложение на книгата на Ради Радев Хераклит. Живот и дело, С., “Партиздат”, 1986.

Превод на някои от фрагментите в посмъртно издадената книга Хераклитови фрагменти на Илия Панчовски. С., „ЛИК“, 2000.
*
III. Диалектиката като най-висша наука за познаване на битието и диалектическият метод в Държавата на Платон; кн. VІІ; от 521 е нататък; от 282 с. нататък в изданието на “Наука и изкуство”, т. ІІІ на Платон. Диалози, С., 1981 г., превод Александър Милев.

III. диалектиката като най-висшата наука в квадривиума геометрия, астрономия, музика, диалектика;
-         диалектическият метод и неговите съставки (в низходящ ред) – знание, размишление, вяра, предположение.
Един цитат, който казва всичко 534 а:
“На нас ни харесва – продължих аз, както и по-рано, първата част (на диалектическия метод) да наричаме знание, втората – размишление, третата – вяра, а четвъртата – предположение. 'Arkšsei oân, Ãn d' gè, ésper tÕ prÒteron, t¾n mn prèthn moranpist»mhn kalen, deutšran di£noian, trthn pstin kaˆ ekasan tet£rthn·. Освен това последните две заедно нека наричаме мнение, а двете първи – мислене kaˆ sunamfÒtera mn taàta dÒxan, sunamfÒtera d' kena nÒhsin. Мнението се отнася до произхода, а мисленето – до същността· kaˆ dÒxan mn perˆ gšnesin, nÒhsin perˆ oÙsan·. А както същността се отнася до създаването, така мисленето се отнася към мнението; както пък мисленето се отнася към мнението, така се отнася знанието към вярата, а размишлението – към предположението kaˆ Óti oÙsa prÕj gšnesin, nÒhsin prÕj dÒxan, kaˆ Óti nÒhsij prÕj dÒxan, pist»mhn prÕj pstin kaˆ di£noian prÕj ekasan”.

В превода на Георги Гочев, изд. на НБУ, 2015: знание; хипотетично мислене; практическа вяра; изобразяване

 Кой е и кой се нарича диалектик според Държавата? 534 b:

“Не наричаш ли ти онзи човек диалектик, който има доказателства за същността на всяка вещ? А този, който не притежава това, доколкото не може да обясни смисъла за себе си и за другите, няма ли да кажеш, че той няма способност да мисли за това?H kaˆ dialektikÕn kalej tÕn lÒgon ˜k£stou lamb£nonta tÁj oÙsaj; kaˆ tÕn m¾ œconta, kaq' Óson ¨n m¾ œcV lÒgon aØtù te kaˆ ¥llJ didÒnai, kat¦ tosoàton noàn perˆ toÚtou oÙ f»seij œcein;

535 а: Диалектиката стои най-горе над всички науки като фриз и е върхът и крайната им цел. Превод Г. Гочев.
Опасността от диалектиката за младите хора под 30 години.
*
Диалектиката на и диалектиката според именити християнски философи в обосноваването на Троичната и Христологичната догматика.

IV.   Диалектиката като логика и семиотика при Августин: Диалектиката е наука за доброто разискване..., което се провежда посредством думи.

За мнозина от средновековните християнски мислители диалектиката е логика, но не в техническия смисъл на по-късното средновековие, а в етимологическия смисъл на думата, сиреч познание за и чрез логоса; както се обобщава в Държавата малко по-нататък след цитираните места, тя е най-висшата наука и венец на науките, както и най-висшият метод, чрез който диалектикът успява да изрази чрез логоса познанието за същността-битие .
Специално за Августин Блажени (354 – 430 ; срв. с Марциан 360-428)  и неговото разбиране за диалектиката вж. Аврелий Августин. Основи на диалектикатаПревод на Любомира Радоилска. (В: Архив за средновековна философия и култура. Свитък V, С., ЛИК, 1998, издаван от Ц. Бояджиев и Г. Каприев. с. 22-41. Преводът на Л. Радоилска е препечатан и в изданието От Талес до Дерида. Хронологична антология, С., изд. „Анубис“, 2001 г. съст. Колев, Гочева, Паницидис.)


 *     
Д-р Петър Рогалски, председател на УС на АРУКО: дисертация на тема Диалектиката на Свети Августин и нейната рецепция при Жилбер от Поре;
 *

Коментирани в доклада откъси от Марциан Капела:

330: haec se educatam dicebat Aegyptiorum urbe atque in Parmenidis exinde gymnasium atque Atticam demeasse; 334: ac mox Dialectica, quamquam parum digne Latine loqui posse crederetur…
338: quippe in dicione mea iureque consistent sex normae, quis constant ceterae disciplinae: 1. de loquendo; 2. de eloquendo; 3. de proloquendo; 4. de proloquiorum summa; 5. de iudicando; 6. de dictione.
339: in prima autem parte quaeritur quid sit genus, quid forma, quid differentia, quid accidens, quid vero proprium, quid definitio, quid totum, quid pars, quid in dividendo modus, qui in partiendo, quid sit aequivocum, quid univocum, quid (ut ita dicam) plurivocum.
340: quid sit substantia, qualitas, quantitas, relativum, loci, temporis, situs, habitus, facere, pati, quae sibi opposite et quot modus sibi opponantur. Haec in prima nostri parte censentur. In secunda vero quam de eloquendo dixi, queritur quid sit nomen, verbum, quid ex his iunctum,….
342:… excipit pars tertia de proloquendo. In ea quaeritur, quantum ad propositum hodiernae sufficiat brevitatis, quae sint differentiae proloquiorum in quantitate, quae in qualitate, quid sit universale, quid particulare, quid indefinitum, quae sint aientia, quae negantia…
343: hinc progreditur ad quartam partem, quam esse diximus de proloquiorum summa. In ea queritur quid sit sumptum, quid illatio, quid syllogismus, quid symperasma…   

344-348: петте Порфириеви категоремата, представени във Въведение към Категории;
349-353: определение; цяло; части; деление до достигане до нещо единично като вид/ейдос; разделяне на части; 354: разликата между двата вида деления;
355-383: конспект на Аристотеловите Категории;
384: противоположностите, също и в 385;
388-395: конспект на За тълкуването – за имената, глаголите, свързванията им и изреченията;
396 и сл.: третата част/норма/дисциплина – предпоставките и класификацията им по качество и количество; логическият квадрат;
404 и сл. до 424: фигурите и модусите на силогизмите и умозаключенията.
*
Заключение: речта на Диалектиката в съчинението на Марциан Капела я разкрива като изцяло повлияна от Аристотеловата логика и Порфириевото Въведение към Категории.

Най-важните използвани издания:

Martianus Capella, текст на латински: edidit James Willis, Teubner, 1983 
Martianus Capella. The Marriage of Philology and Mercury. Translated by William Harris Stahl and Richard Johnson. Columbia University Press, New York, 1977.








Monday, January 6, 2020

радостта от празника



       композиция и поздрав от игуменията на Драгалевския манастир, майка Серафима

На днешния и вчерашния (на някои места) велик Богоявленски водосвет се чете паримия от пророк Исайя, гл. 35, в който най-силните думи за мен са:

... Той ще дойде и ще ви спаси. Тогава ще се отворят 
о ч и т е   н а  с л е п и   и 
ушите на глухи ще се отпушат.
Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее;

защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.

И призракът на водата ще се превърне в езеро и жадната земя – във водни извори...

***

На днешния празник, когато се освещава водното естество и когато се радват всички християни, има едни хора, които играят хоро в ледените води на реката си в града отколе.

Ама, не било изначална и изконална тази традиция...

Моля?

Знаете ли откога е традицията в цяла Латинска Америка навръх Великденските пости стотици милиони хора да празнуват карнавално седмицата преди поста с песни и танци в оскъдно облекло?
За карнавала в Рио де Жанейро да сте чували, където над хиляда клуба по самба, десетки хиляди танцьори с по една препаска и полуголи, (а пък дамите съвсем топлес), както са ходели в джунглите на Амазонка преди тяхното покръстване, а господата с по едни прашки, прикриващи само мъжката им гордост, в откровено еротични телодвижения танцуват 
едната седмица преди техния Блажен Вторник?

И католическата църква не се е възмутила и до ден-днешен от танцуването на стотици милиони хора по този начин.

Защото истинският християнин трябва да се радва.

А тоновете грим и пищните костюми на карнавала във Венеция по същото време, които пак не са отколе традиция, как пък никой не ги забрани, ами милиони туристи са си направили резервации още сега за карнавала през 2024 г.? Понеже всичко е резервирано в хотелите за пет години напред, за времето на карнавала, да гледат туристи от цял свят как се радват венецианците на идващите пости и на Възкресението, което ще дойде след тях.

Ами радостта на гърците, които винаги на Светли понеделник в началото на Великия пост излизат на открито да ядат морски дарове и да пускат хвърчила?

Как пък не се намери един блюстител на православието, който да им се скара, че не бива да ядат калмари и скариди, понеже това не е отдавнашна традиция и не са от Генисаретското езеро!

Ама и хвърчила пускат, моля ви се!
Ами то в античността не е имало хвърчила!
И защо? Защото с хвърчилата показват, че хвърчат нависоко, защото са най-първи сред християните.
Но никой не ги укорява заради тази им патриотична гордост.

Защото на големите празници християните се радват и трябва с преизпълнено сърце да се радват.

Затова никой досега не е упреквал нашите съседи
в Елада, че на Светли понеделник почват поста с морски дарове, макар че такива няма в Генисаретското езеро и макар че нашият Спасител може никога в живота си да не е кусвал нито октопод, нито калмар.

Никой не упреква гърците, че на Светли понеделник пускат 
патриотично 
хвърчила в небето, защото са горди, че хвърчат най-високо сред православните.

Никой от католиците не упреква венецианците за тоновете грим и фон дьо тен, за маските и тежките костюми от брокат и кадифе,
макар че апостолите са имали по една туника, хитон и химатион на гърбовете си и по едни пробити сандали.

Никой от католиците не упреква стотиците милиони в Латинска Америка за еротичните и сластни танци в седмицата преди поста. 
Напротив, телевизиите по целия свят излъчват състезанията на стотиците клубове по самба в Рио де Жанейро.

Защото християните, но истинските християни се радват на големите християнски празници.

А на някои в нашата страна им пречи Богоявленското хоро на мъжете в алтън Калофер.

Защо?

Радват се хората, веселят се.

Защото на празника и тази година особено трябва да се радваме, че се освещава
цялото водно естество и вместо да се ежите на една хубава наша традиция, по-добре прочете паримията на Исайя, в която се казва, в
какво вярваме вярващите християни на този ден...

 ... защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.

И призракът на водата ще се превърне в езеро и жадната земя – във водни извори...


Saturday, December 28, 2019

и моите пристрастия




В края на всяка година Литературен вестник пита мнозина за книгите, които са били важни и ценни за всеки от нас. Тази година Камелия Спасова ни кани да споделяме и във фейсбук.
Ето ги според мен, повече са от 5, като някои от тях не са издадени през изтичащата година, а преди нея, но достигнаха до мен наскоро.

По азбучен ред:

Александър Секулов. Одисей. Odysseus. Двуезично издание на Драматичен театър Пловдив и ИК „Хермес“. Преводът на драматургичния текст на английски е на американската поетеса и преподавателка Холи Карапеткова. Пловдив, 2019.
*
Александър Секулов. Хроники и химни. ИК „Хермес“, Пловдив, 2018.
(И двете книги са в драматургията на фантастичната театрална постановка Одисей на Пловдивския театър.)
***

Антоанета Николова, но този път писателка с псевдонима Тони Шан. Приказки за страната Е. Изд. „Сонм“, 2019.
Тони Шан е преподавателка по източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски", преводачка от старокитайски, изследователка на поезията на Изтока, авторка на десетки академични статии и студии, поетеса с една от друга по-любими стихосбирки, а сега, ето и философска повест за деца и възрастни от нея, илюстриранa от Пейли (майка ѝ Пенка Самоковлиева). Художественото оформление на красивата вълшебна книга е на Яна Левиева – Бог да я прости!
***

Архилох. Фрагменти. Двуезично издание с паралелен текст на старогръцки. Библиотека МЕЛОС. Предговор, превод и коментар Георги Гочев и Петя Хайнрих. Издателство на НБУ, 2018.
Браво, колеги! 
Най-любимите ми сред преведените от вас:


Фр. 14: Всичко у нас е, Периклес, плод на Съдба и на Участ
Πάντα Τύχη καὶ Μοῖρα, Περἱκλεες, ἀνδρὶ δίδωσιν

Фр. 15: Всичко за смъртните с труд и кървящо упорство се ражда

Πάντα πόνος τεύχει θνητοῖς μελέτη τε βροτεἱη

Фр. 76: Вече ненадейно няма и в какво да се кълнеш,
няма чудеса, откакто Зевс, бащата от Олимп,
черна нощ по пладне спусна, яркото светило скри,
и без слънце у човека страх ужасен се яви.
Всичко стана вероятно и възможно след това,
никой да не се учудва, зърне ли в морето днес
земна твар сред стадо риби морска паша да пасе,
не милее тя за суша, гони шумните вълни,
а делфините се скитат по гъстак и планини.

Фр. 81: Дух, разбунен от тревоги, дух от грижи връхлетян,
хей, вдигни се срещу злото, храбро изпъчи гърди,
в допира с врага не трепвай, дай му сигурен отпор!
Щом победа завоюваш, бързо гордостта си скрий,
в загуба недей пропада, у дома не стой сломен.
Радвай се на всяка радост, мрачен в лошото бъди

само колкото е нужно. Ритъма човешки знай.
***

Георги Борисов. И замирисва на море. ФАКЕЛ ЕКСПРЕС, 2019. 
Не знам как може да се даде определение на това що е то поезия. Поне аз не мога. Мога само с посочване на имена: поезия е това, което създава Георги Борисов.
***
Георги Тенев. Балкански ритуал. ИК „Колибри“, София, 2019.
Няма нужда от представяне този автор – писател, драматург, сценарист. С ръка на сърцето си признавам, че още не съм дочела романа, който още от първите страници обещава да се състезава с Български рози, Романът за прехода. Когато дочета и Балкански ритуал, ще разбера как този път актуалната реалност е претворена в художествено слово.
***
Евелина Митева. Кратки разкази за недружелюбни момичета. Изд. scalino, 2019.
Още една колега-философка, изследователка на средновековната Аристотелистка традиция, преводачка от латински, поетеса, многодетна майка-образец за жена с разностранните таланти, благословена от Господа да ражда и в плът, и в слово. И какъв чудесен сборник с разкази е написала! Имах късмет да съм на представянето му през април в Театралната зала, когато авторката прочете няколко от тях.
***

Здравка Шейретова. Ден за обичане. Фондация за българска литература, 2019.
Най-любимото ми стихотворение от третата нейна поетична книга:


                                  Прошка

Простени да сме от Него – и за хляба, и за виното,
с които ни храни чрез раните си кървящи и живи.
Очите ни даде все нагоре да гледаме – към синьото,
а душите замеси от кръвта и вярата на светци богоязливи.
Върху Него целият грях човешки с омраза стоварихме,
думи-камъни хвърляхме в красивата райска градина,
за да търсим отплата и вярата в кръста забравихме,
но Той ни прощава, отсипва според мярата ни и аршина.
А светлината и в мрака ще свети на Сиропустна неделя,
ще изпълни света ни с мир и с прошка, като детско изплакване,
любовта ни по-силна ще става и от враждата ще ни разделя,
когато си кажем: "Простено, Прости!", смирени в очакване.
***

Искра Христова-Шомова. Автопортрет с Фортуна. Изд. "Парадигма", София, 2019.
Професор, доктор на филологическите науки и колос в старобългаристиката, но ето я и в ново амплоа: на писателка, описваща автобиографични авантюри, които не е търсила, но те са я намерили. Няколко вълнуващи пътеписи с неочаквани приключения в тях, но освен пътуванията в пространството, има и мемоар, който ни връща във времето на нейното детство и гимназиалните години, със смешни истории за лудориите и пакостите, които са правили с приятелите от ученичеството...
А Венецианската кримка на Чечето в тази книга не просто ме остави без дъх, както казва клишето, а направо ми спря сърцето.
 (По този повод изповядвам, че не мога да чета криминалета и не успях да дочета нито една книга – нито на Агата Кристи, нито на А. К. Дойл. Скучно ми е и това си е, за мен в някои философски текстове интригата е по-силна от кримките).
Писателският талант на Чечето обещава, че тя, ако след време започне да пише между другото и криминални романи, може да засенчи и г-жа Кристи, и г-н Дойл. 

И още една книга от нея:
Искра Христова-Шомова. Слово за Въведение Богородично от Охридския архиепископ Теофилакт Български. УИ „Св. Климент Охридски“, Библиотека Охридски извори, 2019.
Издание и изследване на словото и на неговия средновековен славянски превод. Редактор на гръцките текстове е Иван П. Петров. Това е единадесетата академична книга на проф. Христова-Шомова, затова не просто я наричам, а тя наистина е колос в старобългаристиката.
***

Св. Йоан Дамаскин. Извор на знанието. Том II. Двуезично издание с паралелен гръцки текст. Превод, предговор и бележки Атанас Атанасов. Редактори Иван Христов и Светослав Риболов. Изд. „Изток-Запад“, 2019.
Ново безценно попълнение на библиотеката Fontes theologiae et philosophiae christianae.
***

Никита Нанков. Аметисти &ахати. Изд. „Сонм“, 2018.
Провокации и закачки на български, но и на английски език, някои от които познаваме от ЛВ.
***

Петър Горанов. Назад. Дефанзивни есета. УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.
Eто как може да се философства без компромиси за актуалното!
Как се философства с чук в ръка днес? Както го прави Петър Горанов, но при него Ницшеански е само патосът. В огъня на интелектуалната страст на Петър залязват боговете на идеологемите, празнословията на клишетата и кухите мантри на новговора, но има и хумор, който отсъства от маниакалността и войнствената неотстъпчивост на Ницше.
Браво, Петре!
***

Сър Филип Сидни. Астрофил и Стела. Превод от английски Евгения Панчева. Издателство за поезия ДА, 2019. Като братче-допълнение към двуезичното издание Избрана поезия от Джонатан Суифт. Пак на същото издателство за поезия ДА и пак в превод на Евгения Панчева, с текст на поемите и на английски, 2017.
Нашето знание за Ренесанса и Елизабетинската епоха би било бедно и повърхностно, ако ги нямаше книгите, преводите и коментарите към тях на проф. Панчева. 
Поклон до земята, скъпа колега!







И две книги, издадени преди десетилетия, но наскоро подарени на Николай от приятел:

Uvo Hölscher. Die Chance des Unbehagens. Zur Situation der klassischen Studien. Vandenhoeck&Ruprecht in Göttingen, 1965.
Три есета за основоположенията на хуманитаристиката, които няма как да са другаде, освен в античността. Едното от тях е за Виламовиц-Мьолендорф, другото е за Карл Райнхарт, а третото – за невъзможността на хуманизма без разговора със себе си в античната литература.

Georg Schoeck. Ilias und Aithiopis. Kyklische Motive in homerischer Brechung. Atlantis Verlag Zürich, 1961.
Интересно, малко, но ерудитско изследване за сходствата между Илиада и Етиопида

Thursday, December 26, 2019

поздрави и новини

Джеймс Тисо. Тримата влъхви пътуват ( ок. 1890). Ню Йорк, музей Бруклин


Скъпи колеги и приятели,
Честито Рождество Христово!
Като един от администраторите на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование ползвам възможността да поздравя всички с чудото на раждането на Спасителя и да пожелая на всички крепко физическо, душевно и духовно здраве, както и непресъхващо вдъхновение за ново творчество и съзидание в писането, превеждането и преподаването.
В хубавите празнични дни ето няколко добри новини.
Едната е свързана с публикуването на сборника с докладите от конференцията Мислене и действане, която проведохме като Втори четения на АРУКО в средата на декември 2018 г., и която беше посветена на 130-годишнината от създаването на Висшето училище в София и 130-годишнината от превеждането на диалога Критон на Платон на български.
Сборникът е включен в издателския план на Философския факултет за 2020 г. и включва текстовете, разширени от докладите на проф. Александър Андонов, проф. Кристина Япова, проф. Нева Кръстева, доц. Невена Панова, доц. Виржиния Радева, доц. Николай Гочев, доц. д-р Силвия Кръстева, д-р Камелия Спасова, д-р Кирил Киров, докторант Невелин Вутев, магистър Атанас Игов и моя. В качеството ми на съставител и с любезното им съгласие, предложих за рецензенти проф. Маргарет Димитрова и доц. Анета Димитрова. Факултетният съвет на ФФ приема като рецензенти винаги предложените от авторите или съставителите на сборниците, а д-р Иван Петров ще помогне с редактирането и на текстовете, които не бяха включени в мартенския брой на Литературен вестник. Сборникът ще бъде предаден в УИ "Св. Климент Охридски" съгласно заявката до 1 март 2020 г. и се надявам да бъде публикуван недълго след това.




Другата хубава новина е свързана с голямото признание, което в началото на януари ще получи доц. д-р Светла Славева-Грифин – асоцииран член на нашата Асоциация. В първите дни на новата година във Вашингтон, по време на редовната годишна среща на американското Society for Classical Studies, тя ще получи награда за отлична преподавателска работа и изследвания в областта на античната философия и наука. В мотивировката на комисията, която присъжда наградите, се казва:
Professor Svetla Slaveva-Griffin has leveraged her own interests in ancient philosophy into a boon for both students at Florida State University and for the health of Classics on that campus. Her course on Ancient Science, which remarkably counts as a science credit for the hundreds of students who take it, explores ancient Mediterranean ideas on the natural world, yet employs the pedagogies of a modern science class. Students in the class particularly enjoy recreating the experiments of Greek scientists and their “SciFri” presentations, which actively engage them with their ancient counterparts and teach them skills in critical thinking and writing. They note that they appreciate that they are learning through engagement rather than through memorization. In reviewing the class, many students found themselves surprised by how much they enjoyed and learned from a class that they took only to fulfil a requirement. They credit Professor Slaveva-Griffin’s passion for the material.  As one student says “She is there to grasp attention. She wants to pull each student into what she loves the most and I love it.”
Professor Slaveva-Griffin credits her students with inspiring and guiding her teaching. Although she teaches a wide variety of classes, including an online course in medical terminology, and Greek classes at every level, she changes the material she includes to address student interest and to respond to students’ feedback. Even students in her very large classes note how interactive she is with individuals and credit her with encouraging them to learn more and stretch their own abilities. “The confidence Dr. Slaveva-Griffin instills isn't to be understated,” notes a student who took several of her classes. “The reason, I think, that she is able to leave her students feeling ready to tackle any research problem, ready to approach any author, is that she leaves them able to teach themselves.”
Professor Slaveva-Griffin’s teaching has been recognized many times, first when she was a graduate student at the University of Iowa, and repeatedly at Florida State University where she has won an Undergraduate Teaching Award, a Certificate of Distinction in online teaching, and multiple nominations for awards in undergraduate and graduate teaching and advising. For her focus on students’ needs and interests, and for her enthusiastic outreach to students who might never be exposed to classical learning, we join her students and colleagues in honoring the work of Professor Svetla Slaveva-Griffin with the SCS’s 2019 Award for Excellence in Teaching of the Classics at the College Level.
Източник: https://classicalstudies.org/awards-and-fellowships/scs-newsletter-november-2019-awards


***
Третата новина е свързана с новия Управителен съвет. На 14 декември се проведе редовното отчетно-изборно Общо събрание на АРУКО, а като нови трима членове на Управителния съвет бяха избрани доц. д-р Силвия Кръстева от ЮЗУ "Неофит Рилски", д-р Вяра Калфина от СУ "Св. Климент Охридски" и д-р Иван П. Петров от Медицинския университет в Пловдив.
Всички трябва да благодарим от сърце на колегите от досегашния УС – доц. д-р Невена Панова, д-р Вероника Келбечева и г-жа Зоя Христова-Димитрова – за всеотдайната работа през предишния тригодишен мандат.
Пожелаваме на новите членове на УС успешна работа, за която ex officio ще им помагат и колегите от предишния състав, и очакваме в съответствие с Устава на АРУКО скоро да научим кой ще е новият председател, който те трябва да изберат помежду си на първото си заседание.

(споделено съдържание от сайта на АРУКО)


Friday, December 20, 2019

снимки, история, благодарности

























Всички снимки на този пост са от представянето на Метафизика, кн. IV-IX, изд. "Дива 2007", 2019 г.,  което се състоя на 18 октомври и са направени от д-р Камелия Спасова. 
Eто как завършва изданието:


Послеслов

Чрез този втори том, издаден отново от издателство „Дива 2007“ и съдържащ книгите от Гама до Тета се завършва преводът на Метафизика на български, осъществен само от един преводач.

Преди повече от три десетилетия с тази отговорна задача се беше заела колегата Донка Марковска, в чийто превод и коментар четем Държавникът и Филеб на Платон. Тя защити блестяща дисертация за катарсиса в Поетика на Аристотел под научното ръководство на проф. Александър Ничев. През учебните 1988/89 и 1989/90 тя беше асистентка по старогръцка литература, но отдавна живее и работи отвъд Атлантика.

По същото време едно малко трио се упражняваше върху превеждане на една малка част на Енеадите на Плотин, но не с намерение да публикува дори една от 54-те части, а за да изработи сравнително хомогенен терминологичен инструментариум за превеждане на термини, категории и понятия, които се раждат при Платон и/или Аристотел, укрепват в неоплатонизма и заживяват вечен живот в езика на философите. Триото се състоеше от Доротея Табакова, Иван Христов и мен. Работната ни група премина от няколко упражнения върху 1 гл. в Шестата книга на Енеади към книга Алфа на Метафизика. Събирахме се първо в един кабинет в Института по философия, после на един таван в блок до „Орлов мост“, уютно обзаведен като кабинет на Иван, понякога в сладкарница „Пролет“, а след раждането на Марта Лафер - в дома на Доротея. 

След това бе създадено едно друго трио, защото след раждането на Марта и Емилиян Лафер Доротея трябваше да се посвети изцяло на тях, освен на преподаването на старогръцки, на превеждане и теоретизиране за превеждането на поетични и драматургични творби.

Позволявам си да напиша тези мемоарни редове, защото беше точно така: имаше едно първоначално разпределение на 14-те книги между нас тримата и ни най-малко не се страхувахме, че ще има какъвто и да било проблем, ако първият български превод се появи, изпълнен не с една, не с две, а с три различни преводачески техники. По света има толкова много частични преводи на Метафизика – на една, на две или на три книги, в които някой колега хвърля светлина върху част, а интелигентните читатели се сещат какво следва от това за цялото, доколкото изобщо и ако изобщо 14-те книги могат да се мислят като непротиворечиво и обмислено-подредено цяло.

Триото, в което влизахме Николай Гочев, Иван Христов и аз, през 2000 г. успешно стигна до уникално изпълнение: превод на Метафизиката на български език, предшестван от две встъпителни студии, обилно коментиран, снабден с индекси и библиография. В първия български превод на Метафизика книгите Алфа, Малката Алфа, Бета, Йота, Капа, Ламбда, Мю и Ню са преведени от Николай Гочев и редактирани от мен. Книгите Гама, Делта, Епсилон, Дзета, Ета и Тета са преведени и коментирани от Иван Христов. Двамата преводачи направиха много подробни и прецизни индекси. 

Това първо цялостно издание стана възможно благодарение на старанието на г-жа Тодорка Минева и г-н Веселин Праматаров от малкото храбро хуманитарно издателство „СОНМ“.

В първия български превод на Метафизика единият преводач стои в хилядолетната традиция на превеждане на фундаменталните гръцки богословски и философски понятия на старобългарски, а другият преводач също е в хилядолетна традиция – на предаването им не абсолютно винаги, но в много случаи през утвърдената латиноезична парадигма.

Това издание стана неоткриваемо дори при антикварите три години след издаването му през 2000 г. Беше опровергана една от мантрите на пазарната икономика, че търсенето определя предлагането. Изданието беше търсено от мнозина в продължение на 15 години, но нито един издател не се осмеляваше да го осъществи.

Все пак, г-н Николай Фенерски от издателство „Дива 2007“ през 2017 г. публикува осемте книги, преведени от Николай Гочев в издание, посветено на 2400-годишния юбилей на Философа.

Миналата година се роди едно трето трио – триото на преводача Николай Гочев, редактора д-р Иван Петров и аз, този път като консултант-коректор.

Преводът на книгите от Гама до Тета беше завършен още през 2018 г., но преводачът пожела да направи авторедакция и да включи гласовете на други преводачи и издатели на текста от миналото и съвремието в коментирането на най-озадачаващи места, за които ще се спори винаги, докато философстването съществува.

Редакторът д-р Иван Петров прецизно сравни дума по дума превода и помогна много за изработването на индекса и тематичните библиографии.

В тази книга освен встъпителната студия на Николай Гочев и коментарите на преводач, консултант и редактор, има изчерпателен апарат – индекс и библиография на заглавията, споменати в изданието. В книгите, издадени от „Дива 2007“ през 2017 г., I-III и X-XIV, на които съм редактор, повечето от коментарните бележки са мои и те не са изрично обозначени. Всички бележки на преводача там са отбелязани като „Бел. прев.“. В книгите от IV до IX в този том почти всички коментари под линия са на преводача и те не са изрично обозначени. Обозначени с „бел. ред. И. П.“ или „бел. конс.“ са съответните спорадични бележки на колегата Петров или моите.

С това издание българското аристотелознание изкачва висок връх, но остават още много сходни предизвикателства за следващите десетилетия  – своите преводачи очакват (най-малко) биологическите трактати и Метеорологика на Аристотел, венецът на късноантичната философия - Секст Емпирик, томове с фрагменти на досократиците и още томове с фрагменти от елинистическите философи, философско-математически и медицинско-философски антични текстове.

Дано направеното от нас да бъде полезно като ориентир в раниците на следващите колеги, които ще изкачват другите, все още некартографирани върхове в картата на българския философски език. 



Димка Гичева-Гочева
В навечерието на Успение Богородично
14 август 2019 г.

            
          ***
          
          С това издание изпълнихме задача, която сами си бяхме самовменили като дълг.

          Като редактор на някои от книгите на Метафизика в изданията от 2000 и 2017 г. искам да благодаря на д-р Деворина Гамалова и г-жа Мария Николова, които подкрепиха с аванс-хонорари преводача във време, когато не беше ясно дали изобщо книгата ще бъде издадена и как. Със спомоществователството на д-р Деворина Гамалова бе подкрепен томът, издаден през 2017 г., а г-жа Мария Николова помогна за началото на превода на останалите шест книги, които стигнаха до читателите наскоро.

         Благодаря на г-н Николай Фенерски, че въпреки предвижданото оклеветяване и обявяване на несъществуването и невалидността на превода, първо преиздаде осем от вече преведените, но отново редактирани книги през 2017 г., а през това лято издаде и останалите шест, които са Хималаите на античната философия, както ги определи Майлс Бърниет.

         Благодаря на г-жа Елена Лазова за странирането на двата тома и на г-жа Мария Фенерска за кориците им.

         Благодаря на всички, които дойдоха на премиерата и които не се страхуват от силните на деня с ръководни постове и дебели връзки в партийните централи и посолствата, съдилищата и медиите, които командват и кадруват в хуманитарните факултети.

        Николай обича да цитира една сентенция: feci quod potui, faciant meliora potentes - направих, каквото можах; които могат, да направят по-добро.