Saturday, April 4, 2020

за дистанционното обучение


           Това красиво керамично пано с Аполон и деветте музи се намира на едно неосветено място в приземието на Ректората. Малко хора са го забелязвали. Кога ли ще го видим пак?


                        Ние сме добре, но сме средна класа, макар и low-middle class

Така се случи, че последното ми преподаване в Ректората беше на 6 март. Освен преподаването, тогава подадох и един документ в Деловодството, адресиран до Деканския съвет на ФФ и до Етичната комисия. За неговото съдържание ще пиша в друг пост.

После имахме една седмица просто карантинна ваканция, а после вече три седмици работим дистанционно – Николай, Леда и аз.
Има обаче една малка, но съществена разлика.
Леда работи в колцентъра на една чужда фирма.
Занесоха им по домовете служебните компютри, микрофони и слушалки. Тя казва, че колегите ѝ се оплакват, че при работата вкъщи седят на кухненските или на холните маси и на обикновени столове, и им липсват специалните ергономични столове, на които седят в офиса.

"Чудя ви се как вие с тати все още не сте купили нито един ергономичен стол за у нас, като прекарвате толкова много време в работа вкъщи вече десетилетия наред?"

Права е, точно това си мислех от много време. От миналото лято, откакто се спънах и паднах на едни разкривени плочки пред най-луксозен цветарски магазин, всички столове у нас са ми неудобни и точно решихме да купим един по-удобен стол за мен – извънредно положение.

Дистанционното обучение съвсем извади от строя още в първия ден стария настолен компютър, който е вече на 15 години, а по-старият лаптоп е на 11 години. В него няма звукова карта – нито приема, нито предава звук.
И така, в първата седмица на дистанционното преподаване купихме нов стационарен компютър, или по-точно нов процесор, който свързахме със стария настолен монитор. Купихме и микрофон за по-новия лаптоп, купихме и нов разклонител. И така – няколкостотин лева, за да сме оборудвани.

Разбира се, това го пиша, не за да се оплача. Грях ми на душата. Предполагам, че в много български домакинства има само по един компютър, а работещите или учещите дистанционно в семействата през този период са един или двама възрастни, или едно или две деца-ученици или студенти.
Те как се справят?

Още по-лошо е положението на една трета от българските деца, които нямат и един компютър в домовете си и са изключени от сладостите, по-скоро от изкуствените подсладители на компенсаторното дистанционно училищно образование.

Проф. дфн Татяна Дронзина беше написала в хубав коментар във фб наскоро, че за да има изобщо всеобхватност на този тип преподаване, всяко българско дете-ученик трябва да получи по един таблет. Наистина, един таблет в момента е на цена 150-200 лева, но при икономическото цунами, което се задава след болестта, кога е реалистично да стане това?
За кого ще има по-напред? За децата от бедните семейства, които трябва да учат и не бива да бъдат лишавани от право на образование, или за пенсионерите, или за работещите в бюджетната сфера, за да не бъдат намалени пенсии и заплати, или за обезщетения на хилядите останали без работа?

Рецептата за дистанционната работа на университетския преподавател в хуманитарната сфера: 3 в 1 и пак е с минуси

 Обучението чрез електронните платформи не е образование, но все пак като временен и частичен заместител-утешител дистанционно-електронното е приемливо. 


Мудъл?
Плюс за него:
 Мудъл е добре направена платформа и върши отлична работа като виртуална библиотека, затова в този аспект за хуманитарните специалности става. 
Но, тук има едно голямо НО и това е неговият минус: става само за диахронна или асинхронна работа. 
В Мудъл могат да се слагат множество сканирани книги от авторите, които се изучават и по литература, и по философия, и по други, по-скоро теоретични дисциплини. 
А нашата, както я определя Философа в кн.малката Алфа на "М" е точно такава – теория, при това теория за истината. 
В Мудъл могат да се слагат файлове от всякакъв формат с нашите лекционни конспекти, статии и студии по темите, по които преподаваме, както и много линкове към клипчета. Но за синхронна работа в реално време Мудъл не става, особено в голям университет като нашия и в голям факултет като Философския, и особено в дните, в които има над 400 потребители едновременно. 

На мен три седмици подред ми се получиха аудиолекциите с немска филология, но те са в петък от 12 до 14 часа и потребителите винаги са под 200 в този времеви отрязък. 


                Zoom – за лекции и упражнения, Мудъл за текстовете

Моята приятелка проф. Devorina Gamalova, която преподава цигулка и виола в Лондон, а от две седмици ги преподава дистанционно от Габрово, каза, че за дистанционно преподаване на инструмент единствено zoom върши работа, защото звукът е кристално ясен. Е, преподавателят не вижда постановката на ръцете на инструменталиста, което при пианото е много важно, но поне се чувало.


В четвъртък имах за първи път успешен час с колегите от културология, но в zoom, по тяхно изрично настояване, защото предишната седмица повече от половин час си чатихме с тях, докато Мудъл се задейства. 
А както вече писах за това във фб, отначало аз ги чувах, а те мен – не. 
После се появих като пет модераторки Димки Гочеви и всяка дума отекваше с петкратно ехо... звуков терор.
За съвместна работа в най-натоварените дни не става.

Поради претовареността на системата, дори и в онези случаи, в които все пак звуковият обмен се осъществява, 
преподавателят в Мудъл за студентите по време на аудиолекциите е просто една радиоточка.
Радиоточката си говори, не е ясно дали те изобщо слушат, или са си оставили компютрите или телефоните включени, докато са отишли в другата стая от отегчение...
А самият преподавател в Мудъл за себе си е просто човек, който си говори сам.
В моментите, в които прекъсва монолога и прави някакъв опит за диалог със студентите, тези, които са на линия, трескаво започват да пишат в чата. Ако повече от един или двама си включат микрофоните, за да кажат нещо, се получава ужасна микрофония, машинките пищят пронизително.

И така: аудиолекциите в Мудъл, по време на които студентите мълчат и слушат радиоточката да говори, са тържество на монологично-назидателната дидактика.
Няма и помен от диалог, от нормален човешки разговор, от критично мислене, за спор да не говорим!
Този начин на преподаване ще дресира студентите да бъдат послушни и безпрекословни изпълнители на нареждания и заповеди от някой, който е овластен да говори по радиоточката.


Zoom e далеч по-качествен, но само за синхронна връзка с образ и звук: със студентите и не само с тях. С близки, роднини и приятели, с които няма скоро да се видим, уви.

Големият минус на Zoom: Опааа! Потребителите в тази платформа имат номера, а не имена.
В нея не съм нито Димка, нито Гичева, нито Гочева, а засега съм номер с ID 823-544-8475.

Ако някой иска да ме намери там, да търси ID 823-544-8475.
Разбира се, това е моят номер за общуването със студентите от специалностите Културология, а и с Немска филология, защото и с тях от следващата седмица мигрирам към Zoom, за да мога да чувам поне някои от тях и да изляза от режима на радиоточката, която си говори сама.

Ако искам да си създам друг скедюл, за общуване с роднините от Зарата или още по-друг, за приятелите, ще имам други номера, но си оставам номер без име.
Няма безплатен обяд, нали така? 
Удобството да се виждаш или поне да чуваш гласовете на хора, с които по някакви образователни, професионални или лични причини искаш да се свържеш през Zoom, се плаща с отказ от името. Ти си един номер и толкова. 

                                                         Skype?

Добро, старомодно средство, което върши работа за общуване на няколко, но не много хора в реално време. Понеже законодателят е разписал и изрично е упоменал в ЗРАСРБ телефон и само скайп, а Мудъл и Зуум не са изрично посочени, много колеги, за да се презастраховат, че процедури, проведени по време на извънредното положение, няма да бъдат атакувани впоследствие, умоляват защитите на дисертации и заседанията на научните журита да се провеждат по скайп.

И така, рецептата за нас е 3 в 1:
за книги и текстове – Мудъл; за лекции и упражнения – Зуум; за процедури – Скайп.
Без нито едно от трите не може.

                     Черешката на тортата: уникална мултимедийна техника, заключена и неизползвана

В т. нар. Кампус "Изток", в 4 блок, намиращ се на бул. "Цариградско шосе", има уникална мултимедийна техника, инсталирана там със средства по проект на Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" на стойност 749 527,86 лв.

Проект BG051РО001-4.3.04-002
Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на
дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“
Безвъзмездна финансова помощ в размер 749 527,86 лв.
Продължителност: 20 месеца (05.11.2012 – 05.07.2014).
Ръководител на проекта: проф. дфн Оля Харизанова
Координатори: доц. д-р Мария Стойчева и доц. д-р Георги Вълчев
Технически сътрудници: Весела Цокева и Стоян Котов
Счетоводител: д-р Адриан Маринчев
Юрист: Галина Кунева

Вижте тук един момент от представянето ѝ:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/us_v_rshenstvane_i_razvitie_na_v_treshnata_sistema_za_elektronna_forma_na_distancionno_obuchenie_v_v_filosofskiya_fakultet_na_su


Разбира се, сумата, посочена по-горе, не е била само за оборудването на тази зала с техника за реално преподаване с видеоконферентна връзка в реално време, а десетки колеги от ФФ, които са разработили електронни курсове за бакалавърски и магистърски програми, са получили хонорари за това.

Но все пак, имаме уникална система за преподаване в реално време във видеоконферентна връзка в зала "Яйцето" на партера на Четвърти блок, която никой не ползва заради психозата.

За какво бяха получени стотици хиляди левове, за да има нещо за период като сегашния, ако дори и сега никой не го ползва?

Friday, March 20, 2020

преподаваме като арестанти


                                               снимката е от май месец миналата година


Честита първа пролет! 

Дано от днешното пролетно равноденствие до деня на лятното слънцестоене всичко с напастта да е приключило. 
А за мен в първия пролетен ден се случи нещо първо. 
Винаги има първи път. 
Току-що проведох първата си аудиолекция със студенти от немска филология. Слушаха внимателно, по-едно време имаше малко микрофония. После те явно нещо изключиха и не ги чувах, но те ми отговаряха в чата. Странно беше, не е като на живо, но по-добре от нищо.

Разбира се, когато става дума за преподаване на философия, може и диахронно. 
На всички студенти, на които съм преподавала през последните 15 години, изпращам по електронната поща буквално хиляди страници сканирани текстове от книги с произведения на великите мислители от миналото. С тях е натъпкан и Мудъл, в курсовете, които водя. 

Философията е логос. Писаното слово може да бъде внимателно четено, макар че Платон предупреждава във "Федър" за обратното. 

А днес пробвах с устно слово от дистанция. Понеже беше за първи път по този начин, може би се получи малко хаотично. Но винаги предпочитам да говоря, а не да чета. А написаните лекции, mot-a-mot някои, а други в по-конспективен вид студентите също ги имат в електронната платформа. 

Но-о-о, не виждам лицата ми, не мога да възприема реакциите им. 
Това е малко като сам да си говориш. Получаваше се днес на няколко пъти и микрофония, докато те си изключиха звука и отговаряха на някои от въпросите ми писмено в чата. 

С една дума: имитация и симулация на университетско преподаване по философия. 

Следващото. Винаги след преподаване се прибирам пеша до нас – премислям какво как е казано, как се е получило, от реакциите на студентите, от израженията на лицата и гримасите им разбирам какво не е било съвсем ясно, та да го кажа и в началото на следващата аудиторна работа като интро към следващото говорене... 

И последно, но не и по важност. 

Седим затворени в къщи, вързани с веригите на заповедите и забраните,
а от нас се изисква и очаква всеки ден да се занимаваме с напрегната интелектуална работа чрез компютри и онлайн. 

Часове наред всеки ден без право на почивка и разходка след това на въздух и на слънце. 

Докога ще сме работоспособни и продуктивни при този начин на живот? 

Докога ще сме жизнеспособни? 

Само мутри и каскетаджии, които никога не са помирисвали никакъв интелектуален труд, могат да си въобразяват, че хилядите учители и университетски преподаватели у нас ще издържат на този тормоз: работете от вкъщи дистанционно чрез компютрите и онлайн, ама после оставате като роби, оковани с вериги за бюрата си! 

И така докога? 

Ако това продължи и след 13 април, половината от нашите учители и преподаватели, които съвестно сме си гледали работата по този начин по времето на извънредното положение, което противоконституционно днес премина във военно, 
ще станем жертва на професионални прегарания, или по-просто казано, на неврози и психози.

Monday, March 16, 2020

преподаване под карантина




И така, ще преподаваме виртуално.

Имам вече няколко обилно попълнени курса в Мудъл от предишни години.

Почти приключих с попълване на огромен масив материали и за двата избираеми курса, които (би трябвало да) водя през този семестър – единият е в специалност Немска филология, а другият е в Културология.
Натъпкани са вече в Мудъл с цели сканирани книги – фрагменти на досократици, диалози на Платон, трактати на Аристотел и т.н.; с кратки лекционни конспекти и с мои текстове. Прочетени внимателно, биха могли да заместят
лекциите на живо. Има и видеоклипчета, карти, хронологични таблици.
На разположение на студентите са хиляди страници не за един, а за пет семестъра четене.

Но с преподаването точно в определеното време във виртуална класна стая може би поне при мен няма да се получи. Лаптопът ми е стар, на 11 години; няма звукова карта, интернетът е бавен. През пет-десет минути прекъсва.
Имаме и един по-нов. На него тези дни кабелът му се повреди... Засилихме се към "Техномаркет", но той е затворен... защото в него не се продават нито храни, нито лекарства.

Повечето от студентите ни имат телефони с интернет, а не лаптопи. За тях телефонът е компютър.
Много от тях, особено онези, които не са от София, ползват компютрите в библиотеките, но те сега са затворени...

Още по-трудно ще е дистанционното преподаване на учениците. Според мен е заблуда да си мислим, че всяко българско дете има хубав компютър с най-новия писък на софтуеъра в него и добра интернет връзка.
София не е България. 
Средна класа дори и да има, ако извънредната ситуация продължи, съвсем тая класа ще се стопи и някои от родителите на учениците, както и нашите работещи студенти, които масово се трудят в сферата на търговията и услугите, няма да могат да си плащат сметките за телефоните и интернет (в тях) след един месец.

Така че можем само да се молим и да се надяваме.
Колкото по-необразовани останат в непосредствено бъдеще, толкова по-бедни и по-податливи на всякакви болести, и по-уязвими всякак социално ще са днешните ученици и студенти в по-далечно бъдеще.

Sunday, March 8, 2020

капчици и саламандърчета












... щом Витошките саламандърчета се разщъкаха, значи зимата си е отишла...






Friday, March 6, 2020

оспорване и опровержение



От няколко дни във фейсбук тече оживена дискусия около прекратения конкурс за професор по старогръцка литература.
Това не е случайно.
За първи път от 2010 г. и по-точно от 2011 г., откакто влезе в сила след едногодишно блокиране в Конституционния съд ЗРАСРБ, професорски конкурс в Софийския университет беше прекратен така.
Без рецензии и без становища.
Без мотивировка и аргументи.

Има само едно становище, написано от проф. дфн Весела Генова и то се пази в най-най-най-дълбока конспиративност и в пълна секретност, сякаш в трудовете на кандидата става дума за разработка на невиждано и нечувано досега оръжие, а не за хилядолетни текстове, положили основата на европейската литература и философия.

В най-най-дълбока конспиративност и пълна секретност се пазят и отговорите на г-жа Декана на ФКНФ и г-жа ръководителя на катедрата по Класическа филология до кандидата доц. д-р Николай Гочев.

Върнахме се към практиките на тайното и скрито злотворство на закритите и непротоколирани заседания на СНС и ВАК, с които уж се бяхме разделили окончателно чрез новия ЗРАСРБ, който уж фанатично щеше да се бори за прозрачност и публичност!

Прозрачност и публичност? Да, бе, да.

Но ето какво Оспорване и Опровержение написа Николай Гочев до онези трима членове на научното жури, които прекратиха конкурса,
а те, тъй като изпитват дълбок срам от направеното от тях, държат в най-строга секретност своите мотиви.

Публикувам Оспорването и Опровержението с негово съгласие, разбира се. 

До госпожа Декана на ФКНФ

Проф. д-р Мадлен Данова
До членовете на Факултетния съвет на ФКНФ
СУ „Св. Климент Охридски“
До членовете на катедрата по
Класическа, новогръцка и унгарска филология

О С П О Р В А Н Е
от доц. д-р Николай Гочев
на решение на научното жури в конкурс за академична длъжност

Уважаема госпожо Декан проф. Данова,
Уважаеми колеги-членове на ФС на ФКНФ,
Уважаеми колеги от катедрата по Класическа, новогръцка и унгарска филология,
На 19 ноември 2019 г. получих по електронната поща следното уведомително писмо от г-жа Дикова – секретар на научното жури в конкурса за академичната длъжност професор по старогръцка литература, в което съм единствен кандидат. 
Цитирам:

 ДО ДОЦ. Д-Р НИКОЛАЙ ГОЧЕВ

                                                                          
Уведомяваме Ви, че конкурсът за академична длъжност "професор" по професионално направление 2.1. Филология  (Старогръцка литература), обявен в ДВ, бр.65 от 16.08.2019 г. приключва съгласно чл. 119, ал. (3) и (4)  от   ПУРПНСЗАДСУ.

Край на цитирането. Следват имена без подписи на членовете на журито.


Уважаема госпожо Декан,
Уважаеми колеги от Факултетния съвет,
Уважаеми колеги от катедрата,

Обръщам Вашето внимание на следните особености на уведомителното писмо:

Първо, в него няма дата, изходящ номер на документа, печат на факултета или университета и обръщение към мен. Уведомителното писмо с предложение за прекратяване на всеки един от конкурсите за академични длъжности, обявени в „Държавен вестник“, би трябвало да е внесено като официален документ в Деловодството на университета, а там да получи номер и печат. Колеги-филолози, сред които има няколко професори, би трябвало да знаят, че когато изпращат уведомително писмо като официален документ, то трябва да има дата, изходящ номер от Деловодството, печат на ФКНФ и да започва с обръщение към адресата.
Писмото, което съм получил в електронната си поща вчера, може да е изпратено от произволен хакер от името на подателя г-жа Дикова – секретар на журито по неофициална информация.

Второ, уведомителното писмо не посочва абсолютно никакви мотиви за приключването на конкурса, а в член 119, ал. (5) на същия ПУРПНСЗАДСУ се казва, цитирам:

(5) Всички кандидати се уведомяват писмено от председателя на научното жури на посочените в заявленията по Чл. 117, ал. 1 им имейл адреси за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа.


Членовете на научното жури очевидно разбират незаконосъобразността на действието, което предприемат и поради това са се въздържали дори от цитиране на съдържанието на алинеите от члена, съгласно който те приключват конкурса.

Трето, от избора на научното жури от ФС на ФКНФ са минали повече от 14 дни, тъй като членовете му са избрани на ФС на ФКНФ през септември, а днес е 20 ноември.
Протоколът от заседанието на ФС на ФКНФ би трябвало да е публикуван в интранет, където би трябвало да са публикувани всички протоколи от заседания на ФС на ФКНФ съгласно чл. 51 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет, в 14-дневен срок от заседанията, цитирам:

Протокол от заседание на факултетния съвет
Чл. 51. (1) За заседанието на факултетния съвет се води протокол от определено от декана лице. Протоколът се подписва от председателствалия заседанието и протоколиста. Протоколът се предоставя на разположение на членовете на академичната общност на вътрешната интернет страница на факултета в 14-дневен срок от заседанието.
Край на цитирането.


До днес, 20 ноември, не съм получил никога, никъде и по никакъв начин официален документ, чрез който да съм уведомен кои са членовете на научното жури за конкурса, в който съм единствен кандидат.

Четвърто, научното жури няма правомощия да приключи конкурса. То може да излезе с предложение за прекратяването му до членовете на ФС на ФКНФ, които трябва да гласуват и да решат с гласуване с обикновено мнозинство дали конкурсът да бъде прекратен или не.

Ползвам правото, което ми дава чл. 120 ал. (2), цитирам: В случаите на недопускане до участие в конкурса въз основа на решение на научното жури по Чл. 119, ал. 3, недопуснатите кандидати могат да оспорят решението по реда на Чл. 121, ал. 6.

Възразявам категорично и оспорвам решението на научното жури за прекратяване на конкурса за академичната длъжност професор по старогръцка литература, като декларирам отново, че представените от мен документи и особено представените от мен публикации - книги и преводи потвърждават, че трудът ми съответства на минималните национални изисквания и на академичната длъжност професор по старогръцка литература.
Като приложения към възражението, с което оспорвам решението на научното жури за приключване на конкурса, прилагам:

1.  Списък на публикациите, предложени за рецензиране.
2.  Попълнена наукометрична таблица, публикувана на първия ред на сайта на Университета в рубриката за конкурсите за академични длъжности – в документите ми номерирана като 12 а:

3.  Приложение към таблицата с подробно библиографско описание на публикациите ми и цитиранията, извлечени от системата «Авторите» - в документите номерирано като 12 б. Точкуването на публикациите и преводите ми е съобразено с аналогични издания на преводи и публикации на колеги, оценени и вписани по същия наукометричен начин в РАС на НАЦИД в  професионално направление Хуманитарни науки – Филология, История и археология, Философия, Религия и теология.
4.  Резюмета на предложените за оценяване от членовете на научното жури на книгите, публикациите и преводите ми, съгласно изискванията в един файл на български и английски език.

Последно, но не и по важност. Едно уведомително писмо за предложение за прекратяване на конкурс, би трябвало да завършва поне с формулата на администрацията «Поздрави», или с по-любезното «Пожелаваме Ви успех в работата в бъдеще».
Особено когато сред авторите му има няколко професори-филолози.

Това оспорване и възражение срещу решението на научното жури за приключване на конкурс за академична длъжност в Софийския университет, обявен в „Държавен вестник“, без абсолютно никакви мотиви, в неофициално писмо – несканирано, неподписано от нито един от членовете на журито, без изходящ номер и печат на университета, изпратено от имейл-адрес на секретар на журито, което не може да бъде законово доказано по никакъв начин, днес ще бъде внесено като официален документ в Деловодството на университета.

Цивилизацията е основана върху документацията, още от древния Египет. В наши дни цивилизоваността предполага цялата документация в един университет да е в документи, които са подпечатани, подписани и сканирани. В англоезичните университети това е известно като правилото на трите s: signed, stamped, scanned. В уведомителното писмо, което съм получил вчера за приключването (sic!) на конкурса за професор по старогръцка литература няма подписи, печат, не е сканирано, а впоследствие и подателят може да се окаже друг. Уведомителното писмо не е внесено в Деловодството като официален документ.

С уважение:

Доц. д-р Николай Гочев                                 

20 ноември 2019 г.









До членовете на научното жури в
конкурса за академичната длъжност
професор по старогръцка литература

До членовете на Факултетния съвет
на Факултета по класически и
и нови филологии
СУ „Св. Климент Охридски“


О П Р О В Е Р Ж Е Н И Е
на становището на проф. дфн Весела Генова
от доц. д-р Николай Вълков Гочев

Уважаеми колеги,
На 26 ноември 2019 г. получих Становище от председателя на научното жури, Доклад-заключение и Протокол от заседанието на научното жури, проведено на 11 ноември 2019 г., в конкурса за заемане на академичната длъжност професор по старогръцка литература, в който съм единствен кандидат.
Преди всичко благодаря на всички колеги от журито за времето, което са отделили за участие в процедурата досега.
По отношение на Становището, подписано от проф. дфн Весела Генова относно изпълнението на минималните национални изисквания, съм длъжен да опровергая поредица неистини, съдържащи се в него:
1.     
     Не е истина заявеното в първото изречение на становището относно „сериозната непълнота и хаос в документацията“. Напротив, всички необходими документи, които са посочени в ПУРПНСЗАДСУ,  който отттук нататък за краткост ще наричам Правилника на университета за прилагане на ЗРАСРБ, бяха педантично подредени и номерирани точно в тази последователност, в която са изредени в Правилника в чл. 117. При подаването им на 24 септември 2019 г. в съответния отдел бяха проверени един по един не от един, а от двама служители, бяха описани в голяма главна книга и за тях получих входящ номер (221/24.09.2019).

2.     Не е истина заявеното във второто изречение на становището, че е липсвал документ по чл. 117, ал. 2. Напротив, бяха подадени не един, а два такива документа, номерирани като 12а и 12б: съответно, попълнена наукометрична таблица, налична на сайта на университета, подадена в документацията под №12а, и подробно приложение към нея в 12 страници – в документацията №12б.

3.     Не е истина заявеното и във втората част на същото това второ изречение, че са липсвали текстовете на всички публикации, попълнени в справката. 
     Напротив, всички публикации, които предлагам за рецензиране като участник в конкурса, общо 7 текста, бяха подадени заедно с всички сканирани документи в електронен вид и pdf-формат на изискваните 8 броя компакт-дискове. По препоръка на двучленната комисия, която приемаше документите в съответния отдел, от всички публикации беше оставен като необходим и достатъчен само по един екземпляр от всяко отпечатано издание. 
     В  деня на подаване на документите преводът на Метафизика, кн. IV-IX все още не беше отпечатан, поради това депозирах разпечатка с ISBN, но няколко дни по-късно към документите бе добавено и изданието.
4.     

     Не е истина заявеното в третото изречение, че не са били приложени необходими доказателства за съществуването на книгите! 
     Напротив. 

     Всички тези книги и преводи са достатъчно доказателство сами за себе си със самото си наличие. Има едно-единствено издание, което все още не е отпечатано: четиринадесетте книги на Метафизика в реда, в който Андроник Родоски ги е подредил. 
     Единствено то се нуждаеше от доказване и поради това получих от УИ „Св. Климент Охридски“ служебна бележка-уверение, че ръкописът е предаден в издателството на 14 август 2019 г. Служебната бележка (от 17 септември 2019) е част от документацията, която бе проверена и приета на 24 септември 2019 г.
5.     
     Куриозно е заявеното в следващото изречение на Становището, че „освен няколко жанрово неопределени публикувани книги и преводи, липсват всякакви други текстове на публикации на кандидата.“ Вярно е, че съм продуктивен автор. Имам и други публицистични публикации, още един непубликуван роман и една сатирична новела, но на вниманието на научното жури представих 7 мои книги и преводи на важни философски съчинения и художествени произведения, които прецених, че са достатъчно основание за придобиване на академичната длъжност професор по старогръцка литература.
6.    
     Категорично възразявам и срещу анулирането на резултати от моята предишна работа, особено срещу анулирането и оценяването с нула точки на хабилитационната ми книга, публикувана през 2004 г., внесенена в РАС на НАЦИД в група В, както и срещу анулирането на останалите мои публикации, които са внесени там в група показатели Г. Минималните национални изисквания за академичната длъжност професор не предполагат елиминиране и анулиране на предишните резултати в наукометричните таблици за доцент, а са кумулативен сбор от вече регистрираните и добавяни към тях нови публикации и цитати.  В противен случай ще се стигне до обективна неравнопоставеност и дискриминиране при нови предстоящи вписвания в регистрите спрямо вече вписаните няколкостотин колеги в областта Хуманитарни науки.    

Проф. Генова цитира няколко пъти закон и правилници, но пропуска да цитира най-важния член в Правилника – чл. 115 ал. 4, повече от уместен за тази процедура: че за академичната длъжност професор може да кандидатства "лице, което е представило други оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или художественотворчески постижения, които се оценяват по съвкупност".

Като преводач на Аристотел мога да установя и взаимоизключване на нормите на ЗРАСРБ и нашия Правилник: вербално от кандидатите за академичната длъжност професор се изискват оригинални научноизследователски трудове, а същевременно към тях се прилагат схоластичните жанрови  дефиниции от министерския Правилник за прилагане на ЗРАСРБ.

Колеги, като преводач на Метафизика Ви уверявам: за оригиналното няма дефиниции. Всичко, което е наистина ново и оригинално, преди това не е било налично като определяемо. Новото и оригиналното не съответства на определения, описващи същината или количеството на други вече съществуващи факти, творби и явления.

А като преподавател по старогръцка литература с 26 години трудов стаж в университета, в заключението на това опровержение си позволявам да напомня мисълта на Херодот: там, където няма ἰσονομίη – равенство пред закона („История“ III, 80), там няма нито закон, нито човешка общност.

Произволът и беззаконието при прилагането на ЗРАСРБ в университета може да доведат до разпада му като общност.


С уважение:

Николай Гочев
28 ноември 2019