Google+ Followers

Wednesday, July 11, 2018

участвах в дискусия







експонати от музея в Нафплион, моя снимка от миналия септември

Наближава моментът, когато ще затворя блога за лятна пауза, а може би и профила във фейсбук за известно време. Но преди това - още няколко предваканционни поста.

Ето какво си копирах от дискусия преди две седмици във фейсбук с двама много по-млади колеги, които спориха по няколко теми, като постепенно доминираща стана 
материята според Платон и Аристотел.

Копирах си изказванията тук, защото ми направи впечатление, че в съответствие с някои нови правила и разпоредби с планетарен обсег, засягащи авторското право, много голяма част от дискусиите, на които съм била "домакиня" във фейсбук, вече са изчезнали, защото всички те са били коментари към линкове - към публикации в печатни или електронни издания най-вече. Всъщност периодично от блога тук изчезват вградени в него видеа с музика от YouTube, но те са сравнително малко. Много повече беше споделеното съдържание на профила ми във фейсбук и много от приказките, изприказвани там с колеги и френдове по образователни, културни и политически проблеми, вече са в небитието. Затова си копирах тук разговора около Тимей.

Най-значимото събитие според мен от началото на този месец, при това събитие с планетарен обсег, е не чемпионат мира, а гласуването в Европейския парламент, при което засега, поне до септември, макар и с малко мнозинство, беше отхвърлен проект за разпоредба, която под благовидния предлог за защита на авторските права ще наложи невероятна глобална цензура и ще ликвидира фундамента на всички свободи - свободата на словото.

Гласуването в Страсбург преди няколко дни не е само победа на квартета на гигантите: Google, Apple, Facebook и Amazon. То е победа не само за нас, които сме техни по-пасивни или по-активни потребители, а за всички онези, които сме хора с по-пасивна или по-активна позиция
за събитията по света и у нас.
    
От споделянето на клипчета с музика в YouTube, например, и досега никога не е печелил никой: нито една стотинка, цент, копейка или пени не са спечелени от никого от милионите ентусиасти, които са правили в свободното си време любителски презаписи на любими парчета, качвали си ги в каналите там, а после те са били споделяни от други фенове на съответната музика. Понякога от милиони.
Никой не е печелил нищо, може би само самите изпълнителни са печелили най-безплатната и най-безкористната реклама на ентусиазираното споделяне.
Както мнозина писаха, ако все пак през септември има негативен обрат към въвеждане на глобалната цензура, от това ще спечелят не изпълнителите, които сега имат безкористното възхищение на меломаните и на почитателите на различни видове музика.
От това ще спечелят локалните и глобалните управляващи елити, защото под маската на защитата на правата на, да речем, Еминем и/или Пласидо Доминго, 

ще се промъкне репресията 

срещу споделяне и обсъждане в социалните мрежи на критични материали и полемична публицистика... 

Засега се отдалечихме от репресиите срещу всички форми на споделянето, но очевидно фейсбук превантивно е задействал някои алгоритми, които са изчистили от моя профил, например, всички линкове, които съм давала. Те бяха предимно към материали от "Сега", "Дневник" и "Гардиън", но под някои от тях се бяха случили интересни дискусии. 
Жалко, вече ги няма. Махнати са от алгоритмите.

Затова копирам тук изказванията ми в дискусията за материята според Платон и Аристотел,
която проведохме преди две седмици с двама много по-млади колеги. 


В съответствие с другите нови разпоредби с планетарен обсег, на GDPR, не споменавам имената на събеседниците в дискусията, а ги давам с инициал. Ако те разрешат, може да ги изпиша изцяло.

***

Не ми се философстваше днес, но поради изричната покана на А. се включвам в диалога с откъс от един отдавнашен текст. Не съм съгласна напълно нито с А., нито с В., тъй като ми се струва, че и двамата прекалено оабстрактяват материята и телесността при Платон и поради това ето едно дълго разсъждение от мен: "... Още в началото на разказа на Тимей се казва, че създаденото от демиурга е трябвало да има тяло, което е било вложено в по-старата от него душа. Тялото на космоса е било направено да бъде: 1) телесно; 2) видимо; и 3) осезаемо. Когато прочетем отново тези предикати, които се приписват на тялото на космоса, се убеждаваме, че те в градация трикратно утвърждават телесността на тялото на света. Те са употребени неколкократно в пасажа между 28 b и 31 b, като в началото му се казва изрично: ὁρατὸς γὰρ ἁπτός τε ἐστι καὶ σῶμα ἔχων. Финалът е аналогичен: Σωματοειδὴς δὲ δὴ καὶ ὁρατὸν ἁπτὸν τε δεῖ τὸ γενόμενον εἶναι. То е телесно, което ще рече, че е от съвсем друг антитетичен род, в сравнение с безтелесните идеални съвършени неща, за които Платон винаги е твърдял, че могат не само да бъдат мислени, но и че наистина съществуват в истинската реалност. То е видимо ὁρατὸν, което е отново антитетично предициране, тъй като “видимо” ще рече видимо буквално - с очите, със зрението, с едно от сетивата за възприемане и усещане на нещата, а не е умозримо, умопостижимо и мислимо, не е “видимо” в преносен смисъл, с мисловния взор. Тялото на космоса е осезаемо и това е най-силният от трите последователни предиката за телесността му. На гръцки е казано ἁπτὸν τε δεῖ τὸ γενόμενον εἶναι, което ще рече, че то може да се пипне и докосне с ръце, че неговата телесност се разпростира над целия спектър на онова, което може да се усети и регистрира със сетивата. 
По-нататък Тимей пояснява, че то е поело в себе си всичката вода, цялата земя, целия огън и целия въздух, като особено земята в него му придава качествата осезаемост и твърдост, а огънят прави тялото му видимо.
Тялото на вселената е изградено така, за да бъде:

1) цялостно и съвършено от съвършени части живо същество;
2) то е поело цялата възможна материалност и е включило в себе си всички стихии-елементи без остатък, за да бъде един-единствен космос; при направата му не остават изоставени каквито и да било елементи или остатъци от употребените елементи, от които да би могло да бъде създаден друг такъв свят; и
3) най-после, светът е бил създаден така, за да бъде неостаряващ и непознаващ болест.



По-нататък, когато Тимей говори за формата на тялото на космоса, той набляга в своя разказ на най-важното: космосът-небе е живо същество и при това то ще е дом на всички останали живи същества, които е предстояло след това да бъдат създадени; те ще са обхванати в него. А на живото същество, което ще обхваща в себе си всички живи същества, би подхождала „форма, която обхваща в себе си всички възможни форми”. Това разбира се, е сферата.
И тъй като космосът-небе е един-единствен и самодостатъчен, макар че е живо същество, създателят му го е направил да е без очи и без уши, без приемателен и отделителен орган, да няма ръце и крака. Когато чете тези обяснения, които Платон е сложил в устата на Тимей в този диалог, познавачът на класическата гръцка философия се сеща, че техният смисъл изцяло съвпада и с разсъжденията на Аристотел от първа книга на "За небето". Само че при Аристотел виждаме понятия и съждения, чрез които се аргументират априорните твърдения за единичността и за единствеността на света, за това, че други светове не само че няма, но и че не е възможно да се появят от каквото и да било в каквото и да било. При Платон виждаме съвършено друг път за изразяване на същата априорна убеденост в единствеността на света – чрез ефектни органологични метафори, а в конкретния случай чрез подчертаване на това, защо светът няма определени органи. Той няма очи и уши, защото извън него няма какво да се случи, та да бъде гледано или слушано от него. Светът няма приемателен орган, защото извън него няма нищо, което да може да бъде поето от света, но също така няма и празно пространство или каквото и да било пространство, в което да може да бъде отделено нещо. И пак по същите две причини – липсата на празно и липсата на пространство – на света не му трябват нито ръце, нито крака, защото той просто няма накъде другаде да се придвижи.
От характеристиките на тялото на космоса-небе в разказа на Тимей ни остава да споменем още няколко много важни: тялото на небето е гладко и равномерно - това е абсолютна предпоставка и гаранция за равномерността и непрекъснатостта на кръговото движение на небесните тела-божества, които се движат по него. И последно, тялото на космоса е делимо, което ще рече разнородно.

Защо тялото на космоса се разваля? Безпощадните разкрития в "Държавникът"

Всъщност митът в "Държавникът" може да бъде четен и като откровеното признание за това, че много от обещанията и тържествените декларации, направени от демиурга за космоса в "Ти
мей" не могат да бъдат изпълнени. Не може да бъде удържано обещанието, че прекрасният телесен космос ще пребъде вечен и съвършен, просто защото той е телесен, видим, осезаем и тялото му е разнородно, съставено е от различни елементи. Следователно, рано или късно, ще го налегнат болести, беди и сътресения, ще го сполети развала.
Освен тези физически предикати и характеристики на космоса, 
важни са и метафизичните. Космосът не може да бъде вечен, 
защото той е копие, 
направено по един вечен образец, копие направено във и със времето.
След като той е създаден и има начален момент на съществуването му,
възможно е да се достигне и до един последен момент. 
Разбира се, противоположното на това също е логически възможно:
нещо създадено и имащо начало ( в темпорално отношение)
да не достигне до краен момент. Тази логическа възможност е 
демонстрирана и защитена великолепно от св. Тома Аквински в съчинението "За вечността на света против мърморковците": светът е Божие творение и 
макар че има начало във времето, той няма да има край, защото 
няма логическа необходимост от унищожаването му. 
Господ Бог е създал света от нищо и ще го поддържа вечно. Обаче това 
не може да се предположи в Платоновата космология, защото при правенето
на вселената демиургът-бог-баща-занаятчия е използвал материал, който вече е 
бил наличен в неподредено хаотично състояние. Демиургът ползва тази 
хаотична наличност, която е необходимата съпричина за появата на космоса. 
Колкото повече продължава разказът на Тимей, толкова по-ясно става, че 
неопределената материалност не е просто някаква пасивна вещественост, а 
придобива отчетливия профил на митологичен персонаж от женски пол: 
тя е наречена “майката”, “кърмачката”, “утробата”, даже „влагалището“, а не просто абстрактна “пространственост”, “съпричина” и “необходимост” 
за появата на космоса. И всички тези думи на гръцки, разбира се, са в женски род. В нашия език и превод само думата „пространство“ е от среден род, но на гръцки и тя е от ж. р.


***
Колеги, и аз мисля като В., че изобщо не биваше да се намесвам в този спор като надпоставен арбитър. Не биваше да приемам поканата на Ангел. Още повече, че според други колеги във ФФ моето мнение по нито един проблем на античната философия не е меродавно. Вече няколко години не преподавам антична философия, правят го други, по-компетентни от мен. 
Но щом вече влязох в разговора, ще си позволя няколко последни бележки по точки. 

1. Първо. И двамата говорите за "възможност", но думата δύναμις при Платон и Аристотел означава много неща. Тя има и геометрично, и даже алгебрично значение при Платон - в "Теетет" означава коренуване: в онази знаменита задача, известна като "спиралата на Теодор",147c–148e, а в "Епиномис" (986a5), означава както планета, сиреч самодвижещо се небесно тяло, така и "повдигане на степен 2", "повдигане на квадрат". Отделно до Евклид за всички гръцки математици δύναμις означава и отсечка, и страна на правоъгълен триъгълник, и диагонал на квадрат, и катет, и хипотенуза на правоъгълен триъгълник! И затова според мен най-трудният диалог за превод на Платон е "Теетет". 

2. Второ. Всеки един от Вас двамата говори, пише и участва в спора, като има предвид само по едно от значенията на δύναμις. А. има предвид едно, а В. - друго. Но те не са само две, а са най-малко четири, както четем в "Метафизика", кн. Делта, гл. 12. И затова на латински тези значения са били преведени и като активната potestas, и като пасивната possibiltas, и като предразположеността potentia, Това в онтологически контекст. Разбира се, при преводите на "За душата" думата става facultas, като така чрез нея се обозначават способностите на душата, защото те не са нито само активни, нито само пасивни, нито са само предразположености... А освен това при Аристотел има понятие и за антивъзможност, за битийна резистентност и онтологическа съпротива, без което нямаше да има как да се защити идеята за цел. 3. Трето. И двамата говорите за материя, но нали знаете, че думата materia, както и думата cultura, е измислена от Цицерон, не е съществувала преди това в латинския. Тъкмо когато е превеждал "Тимей", Цицерон се е затруднил или по-скоро се е засрамил да преведе точно думите "матка", "влагалище" и "утроба", които са измежду 10-те думи, с които Платон говори за хаотичната материална съ-причина за създаването на космоса. Това показва колко далеч са били римляните от гърците в много отношения и колко чужди са им били някои класически представи. И последно, щом материалната атаксия-хора-метра-матер-титене и т.н. в "Тимей" е наречена и на няколко места сюнайтия, тя е също sine qua non. Без нея като съпричина не би могло да има космос... Но аз спирам дотук и съжалявам, че се намесих в спора по поканата на А. Съжалявам. Сбърках.

***

Честит празник на апостолите Петър и Павел!
Наистина съвсем последно от мен. Отворих още онзи ден диалога, но се забавих с преписването на цитатите. Сега избирам само един, защото е в самото начало на монолога на Тимей:
28 а πᾶν δὲ αὖ τὸ γιγνόμενον ὑπ
’ αἰτίου τινὸς ἐξ ἀνάγκης γίγνεσθαι· παντὶ γὰρ ἀδύνατον χωρὶς αἰτίου γένεσιν σχεῖν. ὅτου μὲν οὖν ἂν ὁ δημιουργὸς πρὸς τὸ κατὰ ταὐτὰ ἔχον βλέπον ἀεὶ, τοιούτῳ τινὶ προσχρώμενος παραδείγματι, τὴν ἰδέαν καὶ δύναμιν αὐτοῦ ἀπεργάζηται, καλὸν ἐξ ἀνάγκης οὕτως ἀποτελεῖσθαι πᾶν.
Този диалог е преведен от проф. Георги Михайлов (и впрочем по този повод споделям, че според мен той се е справил най-добре с превеждането, особено сред преводачите, чиито преводи са публикувани в четирите тома, издадени от „НИ“. Защото само неговите преводи са били редактирани не просто от езиков редактор, а и от съпругата му Славка, която е била класически филолог.)
Та, проф. Георги Михайлов е превел мястото така: „Освен това всяко сътворявано нещо се сътворява поради някаква причина и не е възможно да има сътворяване на нещо без причина. Също така създателят на нещо – демиургът – гледа винаги към тъждественото и го взема като образец, той постига неговата форма и същност, и всяко нещо, свършено по този начин, е красиво“
(На с. 479 в четвъртия том на „Диалози“).


Та, още в третото и четвъртото изречение на монолога на Тимей на сцената се появяват всички важни участници в спектакъла на сътворяването на космоса: 1. демиургът; 2. идеята и 3. материалната предразположеност-към-оформянето-и-космизирането на космоса τὴν ἰδέαν καὶ δύναμιν αὐτοῦ; вечно самотъждественото, идеята, към която демиургът вековечно гледа, и чрез 4. парадигмата на живото и живота я копира, за да я пренесе в сътворяваното.
Битийните актьори според мен в спектакъла са четири. И виждаме, че проф. Михаилов е превел δύναμιν като същност, но по-нататък в диалога още на няколко места се казва така абстрактно, че материалното е предразполагащото към осъществяване. Аристотеловото битие-във- възможност е на един клик разстояние. И още: има едни школски клишета, че вечно неизменните, идеите, идеята и прочие назовани по всякакъв начин самотъждествени, са в ума на демиурга, но това не е така. Платон не е Йоан Скот от Ейре, та да турне идеите в ума на Създателя. Това става много по-късно в християнския платонизъм, който заради това достига до ръба на ересите.


Позволих си да се включа отново, защото реших, че щом става дума за „Тимей“, и фейсбук спречкванията са полезни.


За съжаление, най-важните диалози на Платон не се преиздават на български и са откриваеми само при антикварите.


А Рафаел е изобразил Платон в ръка тъкмо с „Тимей“ и в продължение на 22 века това е бил най-влиятелният му диалог, поизместен малко през последния век и половина от „Държавата“.
Нашата страна ще стане европейска тогава и само тогава, когато във всяка книжарница с претенции, и в столицата, и в страната, ще може да се купят преиздания и различни преводи на най-важните съчинения и от Аристотел, и от Платон.
Затова взех думата отново и дано наистина да е за последно.
Честит празник отново на всички!

Friday, July 6, 2018

на старобългаристична вълна


                            изданието

                         проф. дфн Анна-Мария Тотоманова


                               доц. д-р Диана Атанасова

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/predstavyane_na_izdanieto_stanislavov_cheti_minej_tom_1_izdanie_na_teksta

Вчера следобед, 5 юли, в Зала 1 на Ректората беше представен том 1 Издание на текста на Станиславовия чети-миней. Много важна книга за старобългаристиката, славистиката и историята на разпространението на християнството и богослужебната литература у нас,
която стига до специализираната читателска публика благодарение на нашето УИ "Св. Климент Охридски" и Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма матер" с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" към МОН.

Събитието е добре отразено на сайта на Университета, като и трите снимки по-горе заемам оттам. По-късно ще добавя името на фотографката.

***

По този повод споделям и че като препринт публикация на сайта на АРУКО в рубриката Библиотека вече е публикувана статия, която съвместно написахме с доц. д-р Диана Атанасова:

Translating the Subtleties. The Philosophical Categories in the Symeon Collection (Symeon’s Miscellany)

https://aaduce.wordpress.com/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/
            
Статията е включена в брой 18 на списанието SCRIPTA & E-SCRIPTA
Очаква се публикуването му през този месец – юли, 2018 г. Споделихме я в и в рубриката Библиотека на сайта на АРУКО с любезното позволение на проф. дфн Анисава Милтенова, която е главен редактор на изданието и по чиято покана участвахме с доклад на тази тема в международната конференция
***

В статията се занимаваме с превода в Симеоновия сборник на две много интересни концептуални двойки: количеството и количествеността; качеството и качествеността.

Симеонов сборник, Т. 3, стр. 1076-1079

Περὶ ποσοῦ καὶ ποσότητος

Ποσότης μέν ἐστιν αὐτὸ τὸ μέτρον καὶ ὁ ἀριθμός, ὁ μετρῶν καὶ ὁ ἀριθμῶν, πόσα δὲ τὰ τῷ ἀριθμῷ καὶ μετρῷ ὑποκείμενα· ἤγουν τὰ μετρούμενα καὶ ἀριθμούμενα. Τῶν δὲ ποσῶν τὰ μέν εἰσι διωρισμένα, τὰ δὲ συνεχῆ. Διωρισμένα μέν εἰσι τὰ ἀπ’ ἀλλήλων κεχωρισμένα, ὡς ἐπὶ δέκα λίθων ἢ ι´ φοινίκων· ταῦτα γὰρ κεχωρισμένα εἰσὶν ἀπ’ ἀλλήλων καὶ ἀριθμεῖσθαι λέγονται, εἰ μὴ διὰ σμικρότητα καὶ πλῆθος μετρηθῶσι μοδίῳ ἤ τινι τοιούτῳ, ὥσπερ σῖτος καὶ τὰ ὅμοια. Συνεχῆ δέ, ὅτε ἕν ἐστι τὸ μετρούμενον, ὥσπερ ἓν ξύλον  εὑρίσκεται δίπεχυ καὶ τρίπεχυ ἢ λίθος, ἤ τι τοιοῦτον καὶ ἓν ὑπάρχον μετρεῖται, καὶ διὰ τοῦτο λέγεται συνεχὲς ποσόν. Ποσὸν τοίνυν λέγεται, ἤτοι καὶ ποσότης, ἀριθμὸς καὶ ὄγκος, καὶ χρόνος, καὶ τὰ διαστήματα. Ἀριθμὸς μὲν οἷον μονάς, δυάς, τριὰς καὶ οἱ ἐφ’ ἑξῆς ἀριθμοί. Ὄγκος δὲ οἷον μικρόν, μέγα, στατήρ, τάλαντον καὶ τὰ τοιαῦτα. Χρόνος δὲ οἷον ὥρα, ἡμέρα καὶ μήν, καὶ ἐνιαυτὸς. Διάστημα δὲ οἷον μῆκος, πλάτος, βάθος.

О количьствѣ и о мѣремꙑихъ

Количьство оубо ѥсть сама та мѣра мѣрѧштиꙗ  и чьтѹштиꙗ· коликоже ѥже подъ чисменьмь и мѣроѭ подъложить· рекъше мѣримаꙗ и чьтомаꙗ· количьства же ова сѫть раꙁлѹчѧѥма· ова же съдрьжима· раꙁлѹчаѥмаꙗ же сѫть ꙗже сѧ отъ себе раꙁлѹчаѭть· ꙗкожесе три десѧти камꙑкъ или о десѧти фѹникии та бо раꙁлѹчена сѹть отъ себе и чьтома наричѫть сѧ аште не мальствомь и множьствъ-м-ѣ-рима бѹдѹть· спѹдъмь или инѣмь тацѣмьжде акꙑ пшеница и прокоѥ· съдрьжаштаꙗ же сѧ ѥгда ѥсть мѣримоѥ <ѧ>кожесе ѥдино дрѣво обрѣтаѥть сѧ дъвоѭ локътѫ· или трии локътъ· или камꙑкъ или чьто такꙑихъ и ѥдино сꙑ мѣрить сѧ· да сего дѣлѧ наричеть сѧ съдрьжимаꙗ мѣра· число же наричеть сѧ рекъше раꙁночьтомоѥ и множьство и врѣмѧ и растоꙗни· число ѹбо рекъше ѥдиньница дъвоица троица· и прокаꙗ числа· мѣра же рекъше малъ великъ· статирь талантъ и такаꙗжде· врѣмѧ же рекъше чѧсъ дьнь и мѣсѧць и лѣто· дальство же рекъше длъгота широта глѹбꙑни.

Симеонов сборник, Т. 3, стр. 1078-1080

Περὶ ποιοῦ καὶ ποιότητος

Ποιότης ἐστὶν ἐνούσιος δύναμις οἷον ἐπὶ μὲν τῶν γενῶν αἱ συστατικαὶ διαφοραί, τουτέστι λογικότης, θνητότης, ἀθανασία καὶ τὰ ὅμοια, ἐπὶ δὲ ἀσωμάτων λογικῶν νοερότης, ἀυτεξουσιότης, ἀεὶ κινησία, ἐπὶ δὲ τῶν σωμάτων χρῶμα οἷον λευκότης, μελανότης, ξανθότης καὶ τὰ τοιαῦτα, καὶ σχῆμα οἷον περιφερές, εὐθύ, καμπύλον, τετράγωνον καὶ τὰ ὅμοια· καὶ πάλιν ὑγρότης, ξηρότης, θερμότης, ψυχρότης, μαλακότης, σκληρότης, μανότης, πυκνότης· καὶ οἱ χυμοί, οἷον ὀξύτης, γλυκύτης, δριμύτης καὶ τὰ ὅμοια. Ποιότης οὖν ἐστιν, καθ’ ἣν ποιότητες ὀνομάζονται παρωνύμως ὡς μετέχοντες τὰ ἀυτῆς. Ἐκ γὰρ τῆς φρονήσεως φρόνιμος λέγεται ὁ ἔχων τὴν φρόνησιν καὶ θερμὸς ὁ ἔχων τὴν θερμότητα. Λέγεται δὲ πολλάκις καὶ αὕτη ἡ ποιότης ποιόν, ὥσπερ καὶ το ποσόν ποσότης, τῆς δὲ ποιότητος εἶδός ἐστιν καὶ ἡ δύναμις, καὶ ἡ ἐνέργεια· ἅτινα οὔκ εἰσιν μὲν ἐνέργεια, ἔχουσι δὲ ἐπιτηδειότητα καὶ δύναμιν φυσικήν. Λέγεται γὰρ ἡ μὲν κατ’ἐπιτηδειότητα, ἡ δὲ κατ’ἕξιν, ἤγουν ἐνέργειαν. Κατ’ ἐπιτηδειότητα μέν, ὡς ὅταν εἴπωμεν τὸ παιδίον δυνάμει γραμματικὸν εἶναι, καθότι ἔχει ἐπιτηδειότητα πρὸς τὸ γενέσθαι γραμματικόν. Κατἕξιν δέ, ὡς ὅταν εἴπωμεν τὸν ἠρεμοῦντα γραμματικόν· δύναται μετὰ τὴν ἠρεμίαν τὴν τέχνην ἐνδείξασθαι. Ἢ ὡς ἐπὶ τοῦ κόκκου τοῦ σίτου·τοῦτο γάρ πῃ μὲν στάχυς ἐστίν, καθ’ ὃ ἀποστελεῖ στάχυν σπειρόμενος, ἐνεργείᾳ δὲ οὔκ ἐστιν στάχυς, ἀλλὰ σίτος κατὰ τὸ χλιαρόν. Ἐνεργείᾳ μὲν οὔτε ψυχρόν, οὔτε θερμόν ἐστιν, δυνάμει δὲ πάντως, καθ’ὃ δύναται γενέσθαι ψυχρὸν μὲν ψυχώμενον, θερμὸν δὲ θερμαινόμενον. Καὶ πάλιν τὸ παιδίον ἐνεργείᾳ μὲν οὔτε ἀρετὴν λέγεται ἔχειν, οὔτε κακίαν, δυνάμει δὲ πάντως, καθ’ ὃ δύναται σχεῖν. Λέγεται δύναμις καὶ ἡ ἰσχύς, καὶ ὁ στρατός.
Î… кà÷üñòâý ¸„ î„ òâîð¸òâüíýý„ìü

Качьство ѥсть въсѫщьнаꙗ сила· рекъше о родѣхъ ѹбо съставьнаꙗ роꙁличьꙗ· рекъше словесьноѥ съмрьтьноѥ· бесъмрьтьѥ· и прокаꙗ· о бесплътьнꙑихъ же словесьныихъ· роꙁѹмьноѥ самовластьноѥ присношьстьноѥ· о тѣлесехъ же тварь· рекъше бѣлота чрьнота рѹсость и такаꙗ· и видъ· рекъше обьло право· прѣведено на четвьрьти· и подобьнаꙗ си и пакꙑ мокрота· сѹхота· теплота· стѹдено· мѧкота· жестокоѥ· рѣдъко· чѧстое· и глѣни· рекъше гнѣвьноѥ· сладъкоѥ· бридъкоѥ· и подобьнаѧ· качьство ѹбо ѥсть по немѹже каци дрѹꙁии наричѫть сѧ· съ имене ѥкоже приѥмлюште отъ него· отъ мꙋдрости бо мѹдръ наричеть сѧ· ꙗкоже имꙑ мѹдрость· и теплъ иже имать топлотѹ· наричеть же сѧ многашьдꙑ и само то качьство какоѥ· ꙗкоже и мѣра число· качьствꙋ же видъ ѥсть и сила и дѣиство· ꙗже не сѹть ѹбо дѣиство· имꙋть же ѹстрои и силѹ ѥстьствьнѹѭ· наричеть бо сѧ ова по ѹстроѥнию ово по нравѹ рекъше по дѣиствѹ по покошьнѹѹмѹ же· како се ѥгда речемъ дѣтиштѫ силоѭ кънижьникъ бꙑти има· имьже има покошьноѥ ꙗкоже бꙑти кънїхъчии· по нравѹ же ꙗкоже ѥгда речемъ млъчаштѫѹмѹ кънигъчиѭ можеть по млъчании хꙑтрость покаꙁати· или ꙗкоже о ꙁрьнѣ пьшеничьнѣ· се бо овогда класъ ѥсть· ѥгда створи класъ ꙁьрѣѧ дѣиствъмь же нѣсть класъ нъ пьшеница· и топлоѥ дѣиствъмь ѹбо ни ѥ топло ни ѥ горѧште· силоѭ же всѧко по немѹже можеть стѹденоѥ ѹбо стѹдимо· тепло же грѣѥмо· и пакꙑ дѣтишть ни добротꙑ имꙑ ни ꙁлобꙑ силоѭ же вьсѧко по неиже имѣти нарицаѥть сѧ сила и мошть и вои

 За съжаление, платформата на blogger не приема и не препредава всички гръцки придихания и ударения както трябва, а и някои старобългарски буквички се губят, но все пак публикувам таблицата, за да се види колко е интересно преводаческото решение, намерено още преди повече от 1000 години!

На сайта на АРУКО таблицата излиза по-добре във формат pdf:

https://aaduce.wordpress.com/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/

***

И учебната година, и сесията приключват.
На едно място към края на монолога на Тимей в едноименния диалог се казва, че трябва да подражаваме на най-съвършеното живо и одушевено същество - на космоса. Преразказвам свободно: за да подражаваме на най-съвършеното съществуващо както трябва, трябва да има във всеки от нас ксюмметрия, сиреч съразмерност между душата и тялото. Който натоварва или вае повече тялото си, трябва да намира периодично време и за усилването на ума и облагородяването на душата си. И обратното, който пренапряга душата и ума си, трябва да намира време и за тонизиране на тялото си чрез упражняване на слънце, на въздух и във вода. Човекът е здрав и красив само тогава, когато има ксюмметрия между душата и тялото по подражание на ксюмметрията между душата и тялото на космоса.

Наближава времето да се вслушаме в думите на Тимей и да поизоставим за известно време интензивната и пренапрягаща работа. Като едно от последните съобщения на този блог споделям линка към статията с надеждата, че в някоя следваща академична година ще можем да организираме спецкурс за докторанти и/или магистри, в който ще се включат като водещи и участници много колеги от различни дисциплинарни сфери на изследването на античната и средновековна мисловност, на превеждането на философските и богословски понятия на (старо)български в Симеоновия сборник.