Google+ Followers

Friday, May 18, 2018

предишни и следващи







Както стана дума на предишния пост, публикуван тук преди няколко дни, тази година не е изключение в конферентния тренд на занимаващите се с античните мислители и философстващите класически филолози: отново има множество семинари, колоквиуми, работилници или работни дискусионни срещи, известни още с красивата дума „уъркшопове“, и отново на фокус е най-вече философията на Платон, представена в диалозите му.
Предстоят събития в университетите в Мадрид, Париж, Берген, Тур, които ще се случат през май и юни, а в края на август ще има голям международен, почти световен конгрес в Санкт Петербург. Той се очертава като важен научен форум в интервала на традиционните събития. В ритъма на симпозиумите, най-представителните и с многобройни участници са международните Платонови симпозиуми, които се провеждат веднъж на три години. Участващите в тях понякога надхвърлят 200 души – от всички континенти, всички възрасти и всички нива на академичните позиции.
Следващата година, през 2019 г., домакини ще бъдат колегите от няколко парижки университета и института, а диалогът ще е Парменид. През 2022 г. диалогът ще е Софистът, а домакин ще е университетът в Атина, но не в нашата южна съседка, а в щата Джорджия в САЩ.
Колегите, които биха искали да участват в тези предстоящи събития през следващите години, нека редовно да поглеждат сайта на Международното Платоново общество за съобщения относно предложенията за доклади.
***
Освен в Европа, през тази година е имало и една голяма регионална конференция на колегите от Азия, която се е провела в края на април в Тайпей и е била посветена на  Оформянето на душата според Платон и неговите опоненти.
Нашата колега проф. Светла Славева-Грифин е била основен организатор на голяма международна конференция за Платон и кризата на съвременния свят, която се е провела в Щатския университет на Флорида в края на февруари.
Програмата ѝ можете да видите ето тук:
А като време и място за традиционната годишна среща на колегите от двете Америки, които се занимават с античното мислене, се предвижда годишната конференция на Международното общество за изследване на неоплатонизма, която ще се проведе през юни в Лос Анжелис. И отново проф. Светла Славева-Грифин е една от организаторите и водеща на секцията за схващанията за душата според Платон, Аристотел и неоплатониците: http://www.isns.us/
***
В нашия университет също ще има една двудневна конференция, която ще се проведе в средата на декември. Тя ще е посветена на 130-годишнината от създаването на Висшето училище в София и 130-годишнината от първия новобългарски превод на диалог на Платон: Критон.
Димка Гичева-Гочева

Wednesday, May 16, 2018

сезонът на конференциите



логото на Международната конференция за Платоновата философия в нейния интердисциплинарен контекст,
която ще се проведе в края на този месец в Тбилиския държавен университет


От началото на пролетта до края на лятото е най-интензивният период за провеждане на научни събития. В полето на античната философия и тази година шампион по внимание е Платон и платонистката традиция.
Един международен семинар върху Теетет в Мадрид следващата седмица; после един за космологията в Парменид в Париж в края на май; веднага след него семинар върху диалектиката на Платон, който ще се проведе в Берген.
После, в началото на юни – семинар за платонизма през Средните векове и Ренесанса в университета в Тур, а в края на август – тридневен голям международен конгрес за историческото наследство на платонизма, който ще се проведе в Санкт Петербург.
Разбира се, и Аристотел няма да остане без внимание. През юли в Чита ди Кастело ще се проведе триседмичен
В края на юни за шести път ще има голям международен петдневен семинар за досократическата философия, който се провежда веднъж на две години, по традиция отново в Делфи, а в края на юли на остров Самос – 30-та юбилейна конференция на Международната асоциация за гръцка философия.
Международните Платонови Симпозиуми се провеждат веднъж на три години и информация за всички предишни може да се намери на сайта на Платоновото общество, а конгресите на Международното общество за изучаване на неоплатоническата философия станаха вече редовни годишни.
И тъй като става дума за неоплатонизъм, на тях винаги има и по няколко секции за Платон и Аристотел, за техните школи и традиции от античността до днес.

Особено видимо е българското отсъствие от научните форуми, посветени на Платон. За последен път четирима наши учени участвахме в Третия международен Платонов симпозиум, който беше посветен на Държавникъти се проведе в университета в Бристол през август 1992 г. Това бяхме: проф. Цочо Бояджиев и Георги Каприев, Иван Христов и аз – и тримата все още асистенти по онова време. Тогава една част от средствата (за настаняване) бяха осигурени от Британската класическа асоциация, а за път – от Фондация „Отворено общество“, София.
През 2014 г. участвах с доклад за съдбите на душите в космогоничния разказ „Зеницата на света“ в Стобеевите херметически фрагменти в ежегодния конгрес на неоплатониците в Лисабон. Това беше подарък от семейството ми за 50-ия ми рожден ден.
Но като цяло българската колегия на занимаващите се с антична философия е възпрепятствана от участие в най-големите международни форуми по причини, отгадаеми от всички. Например, таксата за правоучастие в семинара върху платонизма през Средните векове и Ренесанса, който ще се проведе в Тур в началото на юни, е 450 евро за преподаватели и 300 евро за студенти и докторанти, като в нея се включва и настаняването в общежитие на университета…
За щастие, не сме напълно изолирани и в продължение на няколко години се включвахме в семинарите на Southeast-European Association for Ancient Philosophy (SEAAP), а веднъж и организирахме тридневен семинар върху диалога Епиномис, който може и да е, но може и да не е последният Платонов диалог.
Предстои ми да участвам в тридневна международна конференция за Платон, който ще се проведе в Тбилиси след две седмици. За това очаквам да съм командирована от университета – за 4 път в 30-годишната ми преподавателска практика с поемане на някои от разходите.
Хубаво е, че след 26 години наше отсъствие някой от нашата колегия ще участва с доклад в голям международен форум за Платон.
Програмата в нейния окончателен вид ще имаме скоро.




Friday, April 27, 2018

как философстват жените


Миналата седмица в четвъртък, 19 април, в Зала 1 на Ректората бе представена книгата на д-р Силвия Кръстева Генезис и поле на логическата теория. Студии по философска логика. Тя е алумна на Софийския университет и преподава логика в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград. За впечатляващото изследване говориха проф. дфн Валентин Канавров и член-кореспондент проф. Ангел Стефанов, както и самата авторка.

Едно кратко представяне на основната мисловна конструкция на монографичното построение  намираме предложено от авторката в анонса на събитието във фейсбук: 

https://www.facebook.com/events/236321746942634/?active_tab=discussion


Ако обобщим всичко въведено дотук, оказва се, че универсумът функционира като мощно логическо средство и може да свърже всеки предмет, знание, понятие с най-висшите и общи сфери на мисленето. Нещо повече, те, точно както бе предположението на Кант, са истинската конститутивна основа за операциите и съдържателните резултати на мисленето; основа, която действа при всеки един мисловен акт или разсъждение. Но как да явим универсума, за да можем да разгърнем неговите истински логически възможности? Александър Дейков постулира един от „принципите на универсума“ – принципът на „сгъването“. С дефинирането, графиката, първоосновни елементи и нормативност на универсума вече имаме чистата му логическа спецификация като логическа фигура. С обоснованите схеми можем да явим и да разгърнем същинския му логически потенциал и да го структурираме в разнородната и сложна предметна работа на мисленето, като ще търсим логически правила и основополагащи варианти на неговото приложение в мисленето.



Водещ на дискусията бе доц. д-р Кристиян Енчев, според когото:

Езиковият режим на монографичното съчинение, заедно с присъщите му динамологични метафори ("сгъване", "усукване"), изгражда определени моделни ограничения, в същото време обаче и задава – именно поради метафоричните пластове на езика – и оръдие за взривяване на тези ограничения. Формално-логическите нива на релативизации на логически пространства и универсуми сякаш стъпват на "каузалност от свобода", която основава от горе надолу редовете на необходимите етапи на разгръщане на логическата форма. По този начин отварянето на потенции застава като необходимото условие за всяка последваща като закон каузалност сред другите такива, покриващи като с "логическо наметало" цялото поле на възможен опит. Дейностната парадигма на Кръстева, назована от нея Кант-Хегелова, застава пред предизвикателството да отговори на реален и конститутивно настоятелен опит, годен да служи като предметно условие, към което да се насочва развитието на логическото. 



Още снимки на Искра Владимирова от премиерата на книгата на д-р Кръстева, издадена от "Фабер", можем да видим на посоченото място в социалната мрежа.
                                                                    ***

Броени дни след дискусията за постигането на универсума чрез философията на логиката при Аристотел, Кант, Хегел и съвременните динамологични теории, на 23 април в Зала 2 на Ректората имаше още една вълнуваща премиера - на хабилитационната книга на доц. д-р Цветина Рачева:




Снимка, заимствана от сайта на Българската патриаршия, от 30 май 2014 г., репортаж от финалното оповестяване на резултатите от проекта

Образование, религия, медии и политика: анализ на реалности,

на който доц. д-р Цветина Рачева бе ръководител.




Първата ѝ книга - съпоставката на метода в системите на Хегел и Хусерл - също бе издадена от издателство "Парадигма". Вижте анонса за нея тук:
http://www.paradigma.bg/book/121-hegel-i-huserl




Към идеята за една онтология на предметността беше представена от авторката, от проф. д-р Хараламби Паницидис, от доц. д-р Веселин Дафов и от водещата д-р Цена Желязкова.

Според проф. Паницидис:

Текстът на Цветина Рачева е фокусиран върху разработването на проблемните полета на една онтология на предметността в контекста на предизвикателствата на новата историческа обективност, пред която е изправено съвременното философско мислене, като един от основните акценти в него е свързан с изясняване и на формите на себеполагане на субектно отношение спрямо актуалната историчност. В пространното Въведение към онтологията на предметността прецизно и изчерпателно са обговорени тематичните полета, задаващи необходимата основа за консеквентност и логика на цялостния изследователски проект. Ще си позволя да очертая някои от важните теоретични експликации, оформящи структурата на изложението в тази му част. Изходната гледна точка е положена върху определенията на предметното като обект, обектността на неговите съседно-гранични сфери и как то е от и за определеността на онтологичното субектно мислене. Към приносните моменти в тази част могат да се отнесат типологизиращите дистинкции, очертаващи разликата между природно-предметното и предметността, създавана от човека. Опорните точки на анализа не само тук, но и по отношение на цялостното съдържание на монографичния текст, са основани върху философските идеи на Хегел и Хайдегер. Не могат да бъдат подминати и добре аргументираните разлики между метафизическия и метафизическия, философския начин на мислене на всеобщото, както и ясно артикулираните предпоставки на възможността те да бъдат снети в една единна теория.


                            снимка от конференцията, посветена на философа-математик 
Иван Гюзелев,
проведена през октомври 2016 г. в Университета; за събитието може да си припомните тук:

В съвсем кратко резюме за интенцията на втората ѝ монография, тя обобщава:

Преди всичко, онтологията на предметността следва да разбираме като положена от духовна форма и от духовно отношение, от субект, който е дух. От една страна, това се показва като самосъзнателно и самопроследяващо се мислене в онтологичната насоченост на съзнанието – как нещо изобщо може да е. От друга страна, в по-общ план, философията като онтология е мислене, което в своето обективиране е оставане във всеобщността на духа; ако не би била такова движение на, от и във всеобщността, тогава тя не би имала място въобще, а неприлично би заемала чужди места, днес имащи наличност в голямо многообразие. Тъкмо по този начин имаме възможност да разграничим съществуването от и за особеността в нейното многообразие, където лежи практиката и нейният двигател интересът, от всеобщността и нейното самополагане в особеност и единичност; да разграничим проявеността, въобразена като същност, от това, на което проявеността е проявеност и чието притежание е тя. Този текст е това: без какво разбиране не би било възможно онтологизирането на предметността; Защото само в тази интенция то би се освободило от спонтанната интуиция и ситуативната проникновеност на опитващия да онтологизира; само тогава попадането в онтологичната логика на предмета няма да бъде случайно, а непопадането – неосъзнавана погрешност. Само така онтологизирането на отделното няма да бъде особено, а ще влезе в семейството на понятието и идеята за истина.


***

Опровергаване на Хегел

Много пъти на този блог е ставало дума за авторските книги и ценните преводи, за изследванията, проектите и разностранните оделотворявания на талантите на колеги-жени. За превъзходната философска есеистика и публицистика на проф. Лидия Денкова:

http://dimkasdiary.blogspot.bg/2011/01/blog-post_21.html

За книгите, преводите, постигнатото заслужено признание и постиженията в чужди академични пространства на Светла Славева-Грифин, на Любомира Радоилска, Нора Димитрова и Донка Марковска:

http://dimkasdiary.blogspot.bg/2009/07/blog-post_31.html

http://dimkasdiary.blogspot.bg/2009/07/blog-post_27.html

За приноса на проф. Нонка Богомилова към проумяването на тайните за човека и неговото отношение към святото и религиозността:

http://dimkasdiary.blogspot.bg/2012/07/blog-post_04.html

За прозренията за философстването на Изтока, за преводите от старокитайски, за уникалната поезия и изследванията на гласа на пустотата, с които ни обогатиха теоретичните и поетичните книги на доц. д-р Антоанета Николова:

за последната ѝ стихосбирказа преводите на Ли Бай; две любими стихотворения.

За многообещаващия синолог Десислава Дамянова.

Има и много други колеги, които подозирам, че не познавам(е) достатъчно, просто защото книгоразпространението у нас фаворизира големите издателства. Много пъти ми е правило впечатление, че някои книжарници сякаш саботират разпространението на книги, издадени от по-малки и по-скромни издателства. При това става дума не за строгите философски монографии на съвременни университетски преподавателки, а за задържане в шкафовете и складовете на книги от авторитети, минаващи за утвърдени...

Та, може би не познавам всички, а за някои не съм успяла да напиша почти нищо, макар че мнозина са онези, които заслужават повече от колегиално внимание и уважение.

И все пак, това почти-съвпадение на премиерите на две книги от колеги, които бяха представени в Университета във времеви интервал, по-малък от седмица, ми напомни за едно място във
Философия на правото на Хегел, което за първи път прочетох (на руски) преди 34 години и което ужасно ме разгневи. В българския превод на Димитър Денков и Иван Стефанов, С., изд. ГАЛ-ИКО, 2000, с. 243 четем:

Жените могат да бъдат образовани, но не са създадени за висшите науки, за философията и за някои изкуства, които изискват всеобщото. Жените могат да имат хрумвания, вкус, изящество, но не притежават идеалното. Разликата между мъжа и жената е тази между животното и растението; животното повече съответства на характера на мъжа, растението - на жената, защото тя в по-голяма степен е спокойно разкриване, което съдържа като свой принцип по-неопределеното единство на чувството. Ако жените стоят начело на правителството, то държавата е в опасност, защото те действат не според изискванията на всеобщността, а според случайна склонност и мнение. Образованието на жената става по неизвестни начини, сякаш чрез атмосферата на представата, повече чрез живота, отколкото чрез придобиването на знания, докато мъжът постига своето положение само чрез завоеванията на мисълта и чрез много технически усилия. 

И във времето на едната премиера, и във времето на другата си мислех колко много убедителни опровержения имаме в нашата колегия на предразсъдъка на Хегел. При това не просто за жени-философки изобщо, които преподават и/или изследват многобройните аспекти на философстването, и/или за колежки-филоложки, които превъзходно познават философията - не само европейската, но и източната, и нейната история.

Особено като познание, разбиране и представяне пред другите така, че и те да я разберат, класическата немска философия има своите пазителки, но и обновителки у нас: проф. Елена Панова - Бог да я прости! и

доц. Искра Цонева, доц. Цветина Рачева и д-р Силвия Кръстева.

Да са ни живи и здрави, да творят и преподават все така вдъхновено, а книгите им - да се разпространяват и четат!