Google+ Followers

Wednesday, July 19, 2017

автопортрет на художника





Рядко правя два поста в един и същ ден, но днес една споделена радост от Стефан Иванов във фейсбук ме провокира.

Той е съобщил за изложбата в Софийската градска художествена галерия на Иван Милев, посветена на годишнина и от рождението, и от смъртта на този оригинален и изпреварил останалите живописци модернист:
http://www.sghg.bg/?page=sabitiq_nachalo

Има едно място в столичния град, в което насред улиците има копие на негов автопортрет
от едната страна на едно миниатюрно паралелепипедно нещо, което не съм сигурна какво е. Може би е трафопост, простете невежеството ми.

Отпред е неговият най-известен автопортрет, а отляво и отдясно са написани годините на раждането и смъртта му.

А най-отдолу пише lov-inside.us.

Точно така, lov.

E, който се сети къде е това място, ще получи една хубава книга като подарък от мен.

Но най-важното е: изложбата в Софийската градска художествена галерия на Иван Милев може да се види до 6 август.

Много е тъпо да се пишат банализми, но каква загуба за изкуството е, че само 30 години е живял на този свят този невероятен живописен творец.

Изложбата може да бъде разгледана до 6 август.


високо в планината
















Wednesday, July 12, 2017

спомен за Кристиан Таков


Един хубав спомен за колегата, който си е отишъл вчера.

На 25 ноември 1996 г., на празника на Свети Климент, двамата с него получихме наградата на Фондация "Свети Климент Охридски" за най-добър млад учен на Софийския университет.

На него тя бе присъдена за огромен коментар на действащото по онова време немско законодателство и по-точно за гражданския кодекс на Германия в актуалното му състояние след обединението на двете, доскоро разделени страни, а на мен - за книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, издадена от нашето университетско през 1994 г.

Тържеството, както винаги, се провеждаше в Аулата.

Наградата беше обявена от проф. Огнян Герджиков, който по онова време беше председател на УС на Фондацията и беше връчена от акад. Илчо Димитров, който по онова време беше министър на образованието.

Аз бях с огромен корем, бях вече навлязла в деветия месец на бременността с Теодор, който се роди три седмици след това.

Кристиан ужасно се притесни, като видя как с огромния корем се качвам с полюшване по стълбичките към подиума и пребледня. Ние не са познавахме преди този ден.

- Ама Вие сега да не започнете да раждате тук? Какво ще стане, ако Ви изтекат водите?

Акад. Илчо Димитров му прошепна:

- Спокойно, "Шейново" е наблизо.

И така, след това имаше коктейл в "Яйцето", пихме вино, говорихме си, но през цялото време той беше разтревожен да не започна да раждам там, а аз и Николай го успокоявахме, че вторият път не е така тревожен, личният ми паспорт е у мен, и да, "Шейново" е наблизо.

- Е, браво, браво на вас, второ дете сте се решили да имате! Колко е хубаво - и сте колеги,
и второ дете очаквате...

***

След този ден никога повече не сме разговаряли, само си кимвахме.

Преди време научих, че се бори за здравето си и от активността му през последните години се успокоявах, че по всяка вероятност е победил болестта.

През последните години в университетските и политическите сражения бяхме от двете различни страни на разделението.

Бог да го прости и да почива в мир!

Sunday, July 2, 2017

около Буйновското ждрело
















                                   снимка на Николай Гочев

                                                снимка на Николай Гочев

снимка на Николай Гочев



















Friday, June 30, 2017

misty mystic mountain















Р о с а т а   е    к а т о   р е к а   в ъ р х у   т р е в а т а

и    н и с к и   о б л а ц и    ц е л у в а т    к е р е м и д и т е.

Т а к а    е    с а м о    п р е д и    и з г р е в   с л ъ н ц е.