Google+ Followers

Sunday, November 11, 2018

през идващата седмица



В четвъртък и петък, 15 и 16 ноември, ще се проведе голяма конференция

70 години академична философия в България.

Посветена е на световния ден на философията, който се чества всяка година в третия четвъртък на ноември и на
70-годишния юбилей от създаването на институт по философия в БАН.  

Ето програмата:

http://issk-bas.org/2018/11/05/70-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3/

Пак в петък, 16 ноември, в НБУ ще се проведе конференцията
Векът на херменевтиката
Ето и нейната програма:
https://news.nbu.bg/bg/events/konferenciq-vekyt-na-hermenevtikata!30261

За съжаление в петък двете конференции ще се конкурират.

***

Интердисциплинарният курс
Античността в художествената литература и естетиката...
през идващата седмица ще обсъди епистоларния роман на
Николай Гочев
Писма до Егина, издаден от "СОНМ", 2006.

Николай Гочев е автор и на още един роман, все още неиздаден,
както и на три превода, очакващи издател и спомоществователи:
Стобеевите херметически фрагменти, Епиномис, който според мен е последният диалог на Платон,
и всички четиринадесет книги на Метафизика, знаете от кого.

Той е водещ на курса за античността в художествената литература и естетиката..., но в негово отсъствие във вторник, 13 ноември, заедно
с доц. д-р Невена Панова, редовните участници и постоянните гости
от НГДЕК и Института за литература в БАН,
ще говорим за и ще прочетем откъси от писмата,
написани до Платон
от Дионисий, Дион, Архит, Филололай, Горгий, Евдокс и Теодор. 

Tuesday, November 6, 2018

четохме преводи от...




     
       Античните мотиви в творчество на Рьоне Шар бяха представени и рецитирани по време на аудиторната работа на 31 октомври, съвместно със студентите от свободноизбираемия курс  Античността в художествената литература и естетиката. Имаше и гости.



       На български Рьоне Шар е превеждан и от Стефан Гечев, и от Златозар Петров, но само в подборката на Георги Мицков в Непредсказано бъдеще, С., "Народна култура", 1983, има антични стихотворения.
Рецитирахме някои от стиховете по антични мотиви, после изнесох лекция за живота и творчеството му, която беше изцяло опряна на книгата:



     Прекрасна биографична книга от 1996 г., съставена от Мари-Клод Шар. 1050 страници, десетки фотографии, пълна биография и библиография, всички негови творби, публикувани в хронологичен порядък и в първоначалните си редакции с надлежни библиографски препратки към изданията, в които са се появили за първи път. И много илюстрации и рисунки, подарени от най-известни художници на ХХ век за стихосбирките му.



      Относно предговора към превода на Ив Батистини на фрагментите от Хераклит, за който помолих за помощ: почти незабавно, още на следващия ден от апела на блога тук и във фейсбук, получих великолепен превод от непознат млад колега, който се казва Ангел Дамянов и в момента е студент във Франция. Ето го:


Предговор към превод на фрагменти от Хераклит на Ив Батистини
Рьоне Шар

Всъщност изглежда невъзможно да се придаде на една философия онзи побѐден лик, присъщ на човека, както е невъзможно и обратното – да се пригоди външният облик на една идея, била тя и най-възвишената, към характерните за живото черти. Това, което ни е дадено да съзрем, е само асцендент, мимолетни докосвания.
Душата периодически се влюбва в този окрилен катерач – философа, предлагащ ѝ да достигне по-прозирен връх, чието покоряване тя е въобразила за своя цел в света. Но както предложените закони са всякога – поне отчасти – отхвърлени от опозицията, опита и от онази функция на всички неща – умората, така и въжделената цел в последна сметка е само едно заблуждение, поредното възобновяване на играта на познание.
Прозорецът, необуздано разтворен към ближния, се оказва с изглед само навътре, към най-загадъчните части на вътрешното. Така е било до Хераклит. Такъв продължава да бъде светът за непозналите философа от Ефес.
Несъмнено нашите вкусове, одухотвореност, удовлетворения са разнообразни дотолкова, че дори фрагментарни софизми могат мълниеносно да ни завладеят, да погъделичкат глада ни. Но скоро истината заема пред нас своето безусловно водаческо място и ние отново поемаме след нея, обгърнати от урагани и празнота, от съмнения и надменно превъзходство. Колко подмолна се разкрива тогава всяка надежда!
Хераклит е този, който, сам налагайки си да не разкъса на парчета този незаобиколим въпрос, повече от всекиго го отнася към жестовете, интелекта и навиците, без да угаси пламъка, да наруши сложността, да отнеме от тайнството или да подчини младежкия му дух. Той знае, че истината е благородна, а образът, който я разкрива, това е трагедията. Той не се задоволява да дефинира свободата, а я открива неизкоренима, разпалваща ламтежа на тираните, обезкървена, но с нарастващи сили, в самия център на вечното. Взорът му на слънчев орел, специфичната му чувственост са го убедили веднъж завинаги, че единствената сигурност, която притежаваме за реалността на утрешния ден, е песимизмът – завършена форма на тайната, където отиваме, за да се отморим, да застанем на пост или да поспим.
Ходът на времето напредва едновременно в нас и извън нас. Той не е подчинен на природни закономерности, той се прибавя към тях и сам действа върху тях. Спасението е в появата на магически явления, които е възможно да се случат пред очите ни. Те преобръщат, обогатявайки го, един често неблагодатен ред. Усещането за предопределеност, постоянното присъствие на риска и тъкмо тази част от неяснотата, като огромно весло, потъващо във водите, оголва до същността му всеки изминаващ час и ни държи в готовност на повърхността.
         Хераклит е гордият, устойчив и тревожен гений, прекосяващ подвижните времена, които е формулирал, утвърдил, но и забравил, за да побегне пред тях, мимоходом поемайки въздух чрез един или друг от нас.
Стойността на настоящия превод е в цялостното удовлетворение, отдаващо дължимото както на философията, така и на поезията, вдъхновена от жителя на Ефес. На въпроса дали е важно да се говори правдиво, или да се венцехвали, тук е отговорено безусловно. Говорейки правдиво, едновременно на острието на стрелата и по следите на полета ѝ, поезията му незабавно поема към върховете, тъй като Хераклит притежава свободната възвисяваща сила, която търси отзвук, дарява с подвижност речта и я принуждава да се самоизяжда.
Той споделя с другите трансцендентността, същевременно лишавайки се от присъствието им. Отвъд уроците му, се явява и извънвременната красота, наподобяваща слънцето, което съзрява на крепостния вал, ала отнася плодовете на лъчите си другаде. Хераклит затваря цикъла на модерността, който в светлината на Дионис и на трагедията напредва към окончателната си песен и последния си сблъсък. Той приключва с мрака и мълниите на нашите дни. Удовлетворена еднодневка – пръстът му заключва устните ни, показалец, чийто нокът е изтръгнат.



Превод: Ангел Дамянов





      Освен неговия превод, който много ме зарадва със светкавичната си отзивчивост, някакъв анонимен преводач написа коментар към предишния пост по темата на блога и е предложил свой, публикуван 
на негов блог: http://ivanovdixit.blogspot.com/





      Освен превода на Ангел Дамянов, прочетохме и чудесния превод на колегата Боряна Цанева от специалност Френска филология.




Хераклит от Ефес

Наистина, изглежда невъзможно да се придаде на една философия нескрито победоносното изражение на човешко лице, и обратно, да се пригоди към конкретни черти на живо същество поведението на една идея, пък била тя и най-висша сред подобните ѝ. Това, което ни се мярва, е въздействие, мимолетно докосване.

Мине не мине, и душата отново се влюбва в този крилат планинец, философа, който предлага да я отведе на един по-ясно забележим връх, за чието покоряване ѝ се струва, че е дошла на този свят. Но законите, които са на ход всеки път, биват оборени, поне отчасти, от противодействието, от опита и от умората – повсеместно явление –, така че лелеяната цел в крайна сметка се оказва разочарование, връщане на познанието в играта.

Прозорецът, отворен със замах към бъдното, всъщност е гледал навътре, към хаотичното безредие отвътре. Така е до появата на Хераклит. Така върви светът и до днес за онези, които не познават ефесянина.

Разбира се, вкусовете ни, вдъхновението ни, източниците ни на удовлетворение са многообразни, ето защо късчета от софизми могат да ни завладеят ненадейно, намирайки пресечна точка с копнежа ни. Но истината скоро се завръща пред нас, наш водач в абсолютното, и ние отново тръгваме след нея, обкръжени от всички страни от урагани, от празно пространство, от съмнение и от високомерно превъзходство. Колко само е изобретателна тогава надеждата!

Хераклит е този, който, за разлика от всички останали, не раздробява големия въпрос на по-малки, а го извежда до постъпките, ума и навиците на човека, без да охлажда парливостта му, без да заличава сложността му, без да накърнява загадката му, без да задушава младежката му свежест. Той знае, че истината е благородна и че образът, който я разкрива, е трагедията. Не се задоволява с даване на определения за свободата, а я изживява – неизкоренима, разпалваща щенията на тираните, губеща кръв, но с крепнещи сили, в самата сърцевина на вечното. Зрението му на царски орел, особената му чувствителност са го убедили веднъж завинаги, че единствената сигурност, с която разполагаме по отношение на реалността на утрешния ден, е песимизмът, последен стадий на тайната, при която идваме да се освежим, да отворим очи за заобикалящото ни и да си починем.

Ставането се случва едновременно вътре в нас и около нас. То не е подчинено на природните факти; то се прибавя към тях и действа върху тях. Непокътната е възможността за случване на магически събития пред очите ни. Те разтърсват изоснови, правейки го плодоносен, един твърде често ялов порядък. Усещането за неизбежност, непрекъснатото присъствие на опасността, и участъкът от тъмнината, подобен на огромно весло, потъващо във водата, заставят времето да затаява дъх и ни държат открити към него.

Хераклит е онзи горд, непоклатим и тревожен гений, който прекосява формулираните от самия него движещи се времена, застинали и забравени на мига, за да ги изпревари със своя бяг, пътьом поемайки дъх у този или онзи от нас.

Достойнството на този превод се състои в това, че той напълно удовлетворява както философията, така и поезията на мисълта, вдъхновена от ефесянина. Въпросът кое е по-важно – точните думи или красивия изказ – тук е безпредметен. Право в целта, на върха на острието на стрелата и в дирята ѝ, поезията се извисява завчас до върховете, защото Хераклит притежава онази недостижима въздигаща сила, която бележи с откритост и дарява с движение езика, поставяйки го в служба на собственото му унищожение.

Той споделя с другите трансцендентността, и в същото време се е оттеглил от другите. Отвъд учението остава древната красота, така както слънцето узрява върху крепостната стена, но дава плода на лъчите си другаде. Хераклит затваря цикъла на модерността, която в светлината на Дионис и на трагедията пристъпва напред за лебедова песен и заключителна схватка. Стъпките ѝ я отвеждат до етапа на нашите мрачни и озарявани от мълнии дни. Подобно на блажена еднодневка, нейният пръст, показалец, чийто нокът е бил изтръгнат, запечатва устните ни.

                                                               Превод: Боряна Цанева

      Благодарение на нея получихме и важен линк със съдържанието на броевете на списанието Емпедокъл, което се списва преди всичко по идеи на Рьоне Шар през 1949 и 1950 г., но за жалост, вдъхновените от досократическата философска поезия не са били много и опитът е краткотраен:



    В антологията Френски поети-сюрреалисти (ИК "Колибри", С., 1997), 
съставена от Стефан Гечев, има много голям 
предговор от него и по няколко странички за всеки поет, включен в подборката. Написаното от Гечев за поезията на Рьоне Шар ми харесва много, както и преводите муОт превода на Гечев прочетохме няколко поетични миниатюри от  Feuillets d'Hypnos, които в неговия превод са Листовките на Хипнос, а в превода на Георги Мицков са Листенцата на Хипнос.

Харесва ми и оценката на Стефан Гечев за поезията на Рьоне Шар като най-красивото порождение на сюрреализма, 
същевременно

радикално различно от него и поетично явление sui generis. 

Като тази поезия няма друга, тя е единствена по рода си.

***

Утре вечер тази половина от курса, в която асистирам-и-партнирам, ще продължи с гост-лектор доц. д-р Невена Панова.

Тя ще говори за Митът за Одисей на Тончо Жечев.

Tuesday, October 30, 2018

публикувам на части

                 Пиер-Пол Прудон. 
Божествената Справедливост и божествената Мъст наказват грешните
Картина от Лувъра, масло върху платно, рисувана през 1808 г.

През зимния семестър на 2003/2004 г. водех един спецкурс върху Държавата на Платон. Тогава ми хрумна нещо, което полека-лека започнах да пиша през 2006 г. Как от идеи на Херодот, Тукидид, Софокъл и Платон при Аристотел се обогатява и кулминира мисленето за справедливото и справедливостта.

Който иска да прочете съдържанието, въведението, първа и втора глава, и първа част от
трета глава, може да ги намери тук:
https://www.academia.edu/37672610/%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%CF%84%E1%BD%B8_%CE%B4%CE%AF%CE%BA%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BD_%CE%BA%CE%B1%E1%BD%B6_%E1%BC%A1_%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CF%83%CF%8D%CE%BD%CE%B7_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB

Ще публикувам и останалото по-нататък.

Всякакви коментари и бележки ще са добре дошли, макар че съществени корекции трудно ще направя в някои от частите, защото почти всички текстове в писанието вече са публикувани, а най-важните четири бяха написани преди 10-12 години и влязоха като ръкопис в нашето УИ през 2009 г., за да излязат оттам през 2013 г. в Ποικιλία.

Но във въведението, превода на книга Епсилон на Никомахова етика, частта за антропологията на Аристотел и заключението корекции ще мога да направя.
А за чисто коректорски корекции колко още неща могат да се пипнат... знаете, че голям текст е като чувал с брашно.





Friday, October 26, 2018

събранието?... както обикновено



Първо, честит празник на свети Димитър на всички, които четат тук и на френдовете във фейсбук!

Днес, макар и празничен ден, имахме сериозна работа във Философския факултет.

Ето кратки впечатления, но не си мислете, че съм огорчена или гневна.
Не, описвам ги като хроникьорка, да се помнят, защото и това е част от историята на нашия 130-годишен университет.



Общото събрание на ФФ днес беше поредна демонстрация на институционалната развала във факултета. Обикновено се изказвам, само миналата година пропуснах, защото бях в платен отпуск от натрупани през годините дни. 
И тази година се изказах, след време подробно ще напиша как.

На някои от критичните ми въпроси и питания изобщо не беше отговорено, а на най-сериозното от тях деканът отговори "доц. Гичева-Гочева да отиде да пие една ракия" (sic!) Сега, първо, които ме познават добре, знаят, че ракия не пия въобще, а мно-о-о-го бира в топлите месеци и вино в студените. 

Второ. Не знам тази цинична, садистична и нагла реплика дали ще бъде протоколирана, защото дори и нещо да се протоколира във ФФ, то после бива фалшифицирано. Днес дадох на ОС два примера за фалшифициране на протоколи от заседания на ФС, като за първия протокол вече съм споменавала поне два пъти на предишни общи събрания. Кель файда?

Днес им казах, че е фалшифициран и протокол от 8 юли 2014 г., като от него е изтрита предпоследната точка от дневния ред, която имаше сериозни последици за една преподавателка и за една катедра...А деканът след това увери общото събрание, че той не фалшифицира протоколи, но не каза кой според него го прави. 
И аз не знам кой фалшифицира някои протоколи от заседания на ФС, но знам как после някои хора ги употребяват за знакови наказателни процеси.

Събранието започна, както си му е редът, с гласуване на дневен ред: 
1. Отчет на декана и обсъждането му; 
2. Избор на някои нови членове на ФС за попълване на квоти; 
3. Точка разни, за която имаше депозирани два доклада - един от катедра Социология и един от доц. Дафов. 

Но събранието беше изключително ловко манипулирано, както и друг път е ставало. 
Само дето обикновено манипулациите са партизанско-партийни. 
Преди 5 години, например, вместо да обсъдим доклада на декана, в аудиторията нахлуха ранобудните окупатори и ... вечерта беше обявена пълната окупация на университета.

 Изказванията след доклада на декана днес неизвестно защо бяха изместени от приоритетно обсъждане на предложението на катедрата по Социология, което трябваше да е точка 3 от абсолютно единодушно приетия дневен ред. 

Бяхме бетер партиен конгрес: 100% единодушие при гласуването на дневния ред и 100% успешно манипулиране чрез апаратен трик: 
като първо изказване след доклада се пуска нещо, което изкарва топката в тъч... 

Докладът на катедрата по Социология за облекчаване на задушаващия бюрократичен документооборот е публикуван в интранет и като начало замисълът не е лош, но както знаем, пътят към ада е постлан с добри намерения. 
Този доклад заслужаваше наистина обсъждане, защото в последната си точка включва предложение за премахване на главните книги! 
Ако не са го фалшифицирали вече, така пишеше допреди малко в него. А Законът за висше образование и Правилникът на нашия уни изискват опазването на определена документация за вечни времена! 


По този повод, ако беше се стигнало до точка 3 от дневния ред, щях също да се изкажа, че има вековни университетски библиотеки в Европа, в които заради опазването на най-старите ръкописи и документацията (която в много случаи е върху пергаменти от волски кожи отпреди няколко века) и заради съхраняването на редки книги от времето на Гутенберг, в библиотеките се отглежда един рядък вид прилепи, които вечер се пускат, за да си похапват прилепите мушици и прочие буболечки, които мушици, молци и прочие буболечки биха си похапнали от старите ръкописи, документи и книги. Това са го открили португалците и наскоро и в нашата НБКМ бяха показани как в Коимбра и Лисабон чрез прилепите са опазвали ценното с векове. В други университетски и манастирски библиотеки се използват едни големи машини, които пускат азот в помощенията с най-ценното. 

А при нас, хората, които са на заплата и на щат и в други държавни институции и/или университети, и/или от години работят и в мощни НПО (със заплати в пъти по-високи от нашите, дето сме балами-лоялни на университета), понеже нямат време и ги мързи да попълват главните книги, предложиха тяхното унищожаване! Имаше и против, и въздържали се, но с мнозинство това срамно предложение пое пътя си към Общото събрание на целия университет. От името на ОС на ФФ.

Под предлог, че събранието губи кворум, точка трета беше отменена, но на доц. Дафов все пак беше дадена думата за малко преди паузата и гласуването за нови членове на ФС. 
Дори и вече да няма кворум, дори и да не могат да се вземат решения, все пак, щом има мотивирано предложение по сериозен повод, то трябваше да се обсъди. 

За какво тогава се имитира институционален церемониал и се гласува дневен ред? 

Щяхме да сме само 10 души останалите, но за пореден път беше демонстрирано неуважително отношение към преподавателите, които имат уважително отношение към най-висшия орган за управление на факултета: Общото събрание.

 Уважението към мен също беше неуважително - по традиция. 

Проф. Петя Кабакчиева водеше събранието, а тя впрочем е не само председател на Общото събрание на ФФ, но и вече повече от година е председател на Националната агенция по оценяване и акредитация (sic!),
https://www.neaa.government.bg/homepage/94-balgarski/about-us/struktura-na-naoa/202-predsedatel

Там тя би трябвало да е на пълен работен ден, защото това е най-отговорната позиция в управлението на висшето образование у нас - с най-дълъг мандат, с най-голяма заплата, с най-големи правомощия и отговорности. 

Проф. Кабакчиева не само не направи забележка на онези, които ме прекъсваха, подиграваха и апострофираха с преиначаване на думите ми, но и самата тя на два пъти ме прекъсна с призива да не губя чувството си за хумор! 

Да, де, в тоя факултет вече всичко е на майтап, да не разваляме рахата на грозда от кланове, които го управляват с извънуниверситетските си лостове на влияние - медийни, партийни, съдебни и неправителствени.

***

Още веднъж: Честит празник на свети Димитър!

Да не си мислите, че съм огорчена?
Не.

Нашият университет е под покровителството на свети Климент Охридски, а клановете, които се разпореждат във Философски факултет, имат сила само да мъстят на онези, които ги изобличават.

Университетът ще оцелее, защото в него има и други факултети.