Google+ Followers

Monday, September 17, 2018

места на вярата...

































                               

... по островите Карпатос и Касос, 23 август - 5 септември 2018.

Повечето от тези църкви и параклиси са денонощно 
отворени. 
Те са заключени, но отворени.
Ключът е в ключалката, всеки може да влиза,
 когато изпитва потребност да се помоли, 
а на излизане трябва да заключва вратата, 
за да не нахлуват силните ветрове в храмовете 
и особено в параклисчетата на брега на морето.

Последната снимка е на Николай Гочев.

**********************************************

Честит празник на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!

**********************************************

Честита и успешна нова учебна година на всички!




Saturday, September 15, 2018

разходка из Олимпос

























Олимпос е едно от десетте селца на остров Карпатос. 
На стръмен хълм, на дългия и тесен ветровит остров: едни от къщите и църквите му гледат на изток, а други - към западния бряг.
На 6 км от Диафани. Всъщност, Диафани е пристанището на Олимпос. От древност има такива места в цяла Елада, както и при някои от манастирите на Атон, както и Стагирите на Халкидики. 
Селището е на няколко километра навътре в сушата, а пристанището на селцето, или на някои от манастирите, е надолу, на брега.
Олимпос се слави като едно от най-консервативните местенца в Елада. 
Жителите му не са искали да имат електричество до края на 70-те години на миналия век, за да си запазят традиционния бит и говорели на някакъв дорийски диалект.
Така пише в големия туристически справочник за Додеканезите, но ние не се заговорихме с никого, а само се разходихме за два часа. 
Като видели какви тълпи туристи са петимни да ги посещават, да им гледат носиите и домовете, кандисали 
и сега всеки ден по обед при тях се изсипват няколко автобуса, но в 2 часа следобед всички отпътуват обратно към Диафани или Пигадия.

Thursday, September 13, 2018

предстояща философска конференция



Утре и в събота в Ректората на Университета ще се проведе международна конференция, наречена PhiloSophia II.
Миналата година в края на октомври се проведе първата конференция с такова наименование, като тогава тя бе посветена на 125-годишнина от създаването на катедрата Философия и педагогия във Висшето училище.

Намерението на организаторите на конференцията от катедрата по Философия във Философския факултет е отсега нататък конференцията да стане редовна, да обхваща широк спектър от теми, да
се провежда всяка година и да се случва в средата на септември около празника на Света София и столичния град.

Програмата на тазгодишната конференция:

September 14, 2018
10.00-10.30 – Opening
10.30-13.00
  1. Filip Ivanović (Montenegro) – The Ethics of Byzantine Aesthetics
  2. Agostino Cera (Italy) – Technology as Neoenvironment or New Trend in Philosophy of Technology
  3. Yafeng Shan (UK) – A New Functional Approach to Scientific Progress
  4. Erdal Yılmaz (Turkey) – The Ontology of Globalization: The Privation of the World
  5. Maura Ceci (Niederlands) – Defining Populism
13.00-15.00 – Lunch – Alma Mater Restorant

15.00-17.00
  1. Jonathan Egeland Harouny (Sweden) – Epistemic Internalism and the Basis of Justification
  2. Tufan Kiymaz (Turkey) – On the Conceptual Possibility of Physical Subjectivity
  3. Janko Nešić (Serbia) – Mental explanations in interactive dualism
  4. Vladan Djordjevic (Serbia) – Conditionals and Arguments: Assumptions, Hypotheses, and Antecedents
17.00-19.00
  1. Daniel J. Auker-Howlett (UK) – Evidence Assessment in Medicine and the Philosophy of Probability
  2. Joel Patomaki (Finland) – John Searle as Practice Theoretician
  3. Piotr Pietrzak – The relevance of Immanuel Kant and Nicollo Machiavelli’s philosophy in explaining dilemmas of modern decision making process
September 15, 2018
10.00-12.00 – Конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“
12.15-14.15 – Конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“
  • д-р Петър Пламенов (СУ „Св. Климент Охридски“) – Агонията на епатажа или умората от шока, новото и скандала в постпостмодерното изкуство
  • д-р Стефан Петров (СУ „Св. Климент Охридски“) – Езикът: опит върху един граничен феномен
  • д-р Цена Желязкова (СУ „Св. Климент Охридски“) – Примирение/смирение?
  • докторант Чедомир Мургоски (СУ „Св. Климент Охридски“) – Света Богородица като майка. Философски аспекти
Източник: сайтът Касталия на доц. д-р Иван Колев:

 https://philosophiainsofia.wordpress.com/

Tuesday, September 11, 2018

сбогуване с професор Василка Тъпкова-Заимова



                         
  снимка на д-р Симеон Хинковски от откриването на научната конференция в чест на 90-годишнината на проф. Василка Тъпкова-Заимова, проведена на 28 февруари 2014 г.:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/nauchna_konferenciya_v_chest_na_prof_vasilka_t_pkova_zaimova

    На 9 септември 2018 г. след продължително боледуване проф. Василка Тъпкова-Заимова, родена на 7 август 1924 г., си отиде от този свят.

Тя беше вдъхновяващ пример и уверение за мнозина от нас, че е възможно в една личност да се съберат не само необикновена ерудиция, но и изключителна етична висота, непресторена поведенческа прямота, неизтощима работоспособност, неизчерпаема преподавателска енергия, блестящи полиглотски познания, филологически таланти и философско-исторически рефлексии, аскетично себедържане, дистанцирана, но искрена човешка съпричастност в общуването с всички.
Но освен голям учен-византолог, историк и потомствен класически филолог, тя винаги е била образец и за родолюбие, за всеотдайност като съпруга и грижовност като майка. Тя беше еталон за стилна елегантност и доказателство за това, че и най-отговорните академични позиции не могат да отнемат от нея привлекателността на истинската жена, чиято хубост озарява всички възрасти.
Тя бе от съвсем малкото учени, които в търсенето на знанието, не изгубват нито за миг нито доброто, нито красивото.

Нека нейните близки да приемат и нашата скръб.

От тяхно име съобщаваме, че
опелото ще се извърши в храм „Успение Богородично“
на Централните софийски гробища
на 13.09.2018., четвъртък от 14: 30 ч.
Бог да я прости!
Светла да бъде паметта ѝ!

Sunday, September 9, 2018

малко спокойно селце


Тази година бяхме на Карпатос. 
В древността е бил наричан Анемоеса и Анемуса. Споменава го Омир, а след него и други антични творци, поети и естественици.
Досега от няколкото групи острови най-слабо познавахме Додеканезите, били сме само на Родос за 5 дни през 2005 г.
Карпатос се намира по диагонала между Крит и Родос - югозападно от Родос и североизточно от Крит. От източната му страна периферията на Егейското среща Средиземно, а от западната - Карпатското среща Критско-Либийското море. От пристанищата и на Родос, и на Крит до двете пристанища на Карпатос - Диафани и Пигадия - се пътува най-малко 6 часа, при това с най-големите и бързи фериботи, но ние прелетяхме над морето. Отдалечените острови, ако нямат връзка и по въздух, ще останат съвсем откъснати. До Карпатос, както и до съседния малък остров Касос, който е най-южният от Дванадесетте, има малки самолетчета и от Солун, и от Атина всеки ден, а в туристическия сезон по два пъти на ден.

Карпатос е вторият по площ от Дванадесетте след Родос, някои го оприличават на меч. В най-тясната си част е широк само 6 км, а дължината му по права линия от най-северната до най-южната му част е 48 км. По шосе е повече, защото пътищата са тесни и със серпентини, почти без мантинели.

Има славата на един от най-сеизмично интересните райони на Елада. След едно силно земетресение една част от острова е пропаднала в морето и така северно от него се е отделило малкото островче, наречено Сария/СарЯ. Но това е станало няколко века преди Христа, а през миналия век най-силният трус е бил на 9 февруари 1948 г.: 7, 1 по скалата на Рихтер, като след това трикратно вълни цунами от по 20 метра са залели най-северната част на дълбокия залив на Пигадия. Достигнали до 150 метра навътре в сушата, но понеже точно там нямало почти никакви постройки, не загинали и не изчезнали безследно хора, имало е само тежки материални поражения.
Хората разказват за трикратните 20-метрови вълни до днес - гледката е била страховита за жителите на градчето, всъщност единственото курортно градче там, разположено на по-стръмния склон на Пигадия. 

След всяко земетресение на Додеканезите разказите за яростта на земята и гигантските талази стават все повече, а водата в изворите и кладенците - все по-солена или варовита: може да се ползва само за пране и миене, но не и за пиене и готвене. Това е довело до силно обезлюдяване на Халки, на Кастелоризо, на Касос и на Сими: на Халки са останали само 480 души; на Кастелоризо - 500 души;
на Касос - 1100 души, а на Сими - 2900 души местно население. 

Освен тризъбеца на Посейдон, трусовете и вълните, които периодично изпраща, другата беда за Додеканезите е дошла от индустриалната химия и масовото производство на синтетични гъби. До средата на ХХ век тези острови са процъфтявали, защото от дълбините на морето гмурци са вадели сюнгери - най-доброто природно средство за почистване... 

Само Родос засега е пощаден - голям остров, отличен климат, много зеленина, стотици извори, прекрасни условия и за зеленчукопроизводство, и за земеделие, туристически тълпи целогодишно към културно-археологическите му забележителности и няколко интересни курортни града с пребогата история. Резултат:120 000 души местно население.

На Карпатос все още постоянно живеят 7 000 души, защото в северната част на острова, която е планинска, има вода, която може да се пие от животните и хората.

Особено в Пигадия, където бяхме втората седмица, водата, която тече от чешмите и душовете, е обезсолена морска вода. Колкото и да се сапунисваш, не се получава пяна, защото солта във водата противодейства на сапуна. С шампоан и с течни препарати миенето е по-сполучливо.
След като си измие зъбите, човек усеща вкуса на морето по небцето си.

Затова навсякъде в Елада, където и да седнеш, дори и само за едно кафе, фрапе или бира, първо ти сервират една чаша или цяла кана, ако сте повече хора, със сладка вода.


Едно от нещата, по които Карпатос прилича на всички други места в Елада, е, че в селцата има поне по едно кафенио, където се събират мъжете да играят разни настолни игри.
Тези възрастни господа специално ги попитах може ли да ги снимам. Те се зарадваха и попитаха:
- Ама нали ще разкажете в чужбина за нас и за нашето село Диафани?
Обещах. 


Това е баба Фула. В селцето Диафани, което е едно от 10-те селца на острова, има само едно магазинче, пет семейни хотелчета и пет кафениа-тавернички. Туристите бяхме около 50 души, а и местните жители са толкова. В стаята нямахме телевизор и почти никакъв интернет. Идеално място за почивка.

На всяко място, където попадне човек в Елада, ако се интересува от самото него, а не просто от плажа, вълните и пейзажа, трябва да се сприятели с една баба и да си поговори с нея няколко пъти.

Баба Фула продаваше в магазинчето и говореше на диалект, който чак накрая започнах да разбирам изцяло, ама и моят новогръцки така и остана на поназнайване, а не стига до истинско знаене. Магазинчето не беше банален и средностатистически минимаркет, а смесен магазин, съвсем като онези, които и едно време имаше по нашите села: вътре се продаваха някои храни, хляб, стафидово грозде, домати, портокали, хавлии, престилки, забрадки, мушами, покривки и прочие нещица за бита.


Карпатос е планински. Няма по-планински от него на Додеканезите. Най-високият му връх е 1215 м. Казва се Кали лимни, но има и още няколко, които наближават 1000 метра. От тях винаги се спускат малки облачета, духа вятър и в северната част на острова не става никога горещо. Особено в района на Диафани и Олимпос много рядко кани зести, а температурата не надвишава никога 30 градуса. А е по-южно от най-северните части на Африка! Само Касос и Крит са по-на-юг.


Тази църквичка е построена през 1889 г. и ...


... е посветена на свети Николай, разбира се, покровителят на всички острови в Егейско море.


Котката помагаше на баба Фула да снабдява туристите с продукти от първа необходимост.


Когато няма купувачи, двете си правят компания.
Баба Фула се вълнуваше от предстоящия празник: най-важен празник на острова е 29 август, тъй като негов небесен покровител е свети Йоан Кръстител. 
Някои от най-вярващите жители отиват в най-северната му част, в района на Врукунда, където на няколко метра под земята има голям скален храм на почти хиляда години. В него е много влажно и затова вътре няма нищо от дърво, а иконостасът и олтарът са издълбани в скалите. Вярващите нощуват в нощта на 28 срещу 29 август на открито под небето, спят върху черги близо до входа на храма, а сутринта се отслужва литургия.
После първо пият по едно патронче узо, ядат локум и следва обяд, песни и танци, веселби до заранта на другия ден.
Като споменах за узото, местните жители освен него пият, но по малко и мастиха, каберне повече от рецина и ракумела. А ракумЕлата е ракия с мед.



Островът е зелен или поне по-зелен от повечето от Цикладските острови, над които няколко пъти сме прелитали или преминавали покрай тях с ферибот. Карпатос, древната Анемоеса, островът на ветровете е по-зелен и по-приветлив от почти пустинния съседен Касос и напълно пустинния, но превъзнесен до небесата Миконос. Има много видове иглолистни, едни от тях са странни, с почти плоски корони, има различни храсти, и много, много маслини...

... и почти до всяка къща - бугенвили.



Макар че на няколкостотин метра от източния бряг дълбочината на морето надминава над 1000 метра, никога нямаше вълни.


Живо е всичко, в което се ражда живот.


Другата църква в Диафани е по-голяма, в центъра на селцето е и се нарича
Преображение на Спасителя Христос.




Както написа наскоро д-р Евгени Зашев в свой коментар във фейсбук: нарът символизира съборността, затова до църквите се садят нарове.


Слънцето изгрява,...


...а дядовците в кафениото вече мятат зарчета и почват таблата.


Плажът е покрит с малки сиви обли камъчета. Много приятно беше след излизането от водата да се седи направо върху тях. Нагрени от Слънцето, но не така парещи, както понякога пари пясъкът или огромните черни вулканични камъни, каквито има на Мавра воля на Хиос или на Черния плаж на Санторини.



Само на два метра от брега дълбочината става два метра и повече...


... затова от другата страна на залива има пристанищен кей, ...


... на който могат да акостират средно големи кораби, а най-големите плават само до Пигадия.






На острова освен маслини, каберне и цитруси почти нищо друго не може да вирее - няма вода за поливане. Почти всички зеленчуци и бялото стафидово грозде пристигат от плодородния Крит. Но има хорта! А хортата се задушава в тенджера, без вода, защото в свежите ѝ листа има достатъчно, и със съвсем малко зехтин, лимон и морска сол според мен става най-вкусната топла безмесна храна в Елада.




Всички на Карпатос са много дружелюбни и гостоприемни. Туристическият сезон е само два месеца, а от началото на септември задухват силни северни ветрове. Усилията за обезсоляването на морската вода са целогодишно титанични. Точно докато бяхме там, се случи аварията на Хидра: спре ли токът на такива места в Елада, няма вода дори за миене, не може да се изпомпва никаква сладка вода от най-дълбоките кладенци. Затова животът по повечето острови е много труден.

Нашите домакини, собствениците на семейното хотелче Анна и Йоргос непрекъснато ни носеха подносчета с ръжени хлебчета с ким и кимион, които печеше майката на Анна, черно грозде каберне, тиквичкови кюфтенца и франкули. А франкулите са кактусови плодчета: жълто-оранжеви, сладко-кисели. На вкус приличат на нектарини, но имат много семки, подобни на семките на гроздето.

Преди да заминем за Пигадия, следобеда на 30 август уважихме молбите на Анна и Йоргос: отидохме в дома им, за да видим как изглежда традицонната карпатска къща. Тази масивна дърборезба, която се вижда зад гърба ни, се нарича шуфаз.
Да, няма грешка, произнасят много ясно и "ш", и "з". Всички ние сме чували как гръцките студенти у нас си поръчват: 
един сандвиц със сунка и един цай, а когато се бистри политиката, се чува името, примерно на Дзордз Бус и Сенген канцрис (така на гръцки се произнася Schengen countries). 
Но ето, в домовете си карпатците имат високи дърборезбовани шуфази, в които се държат всички завивки, постелки и чаршафи, а има и място за лягане. В миналото всички са спели не на кревати, а вътре в шуфазите. Когато сутрин станели, всички завивки и постелки се сгъвали, а на портичката на шуфаза поставяли икона на Богородица - да пази семейството.

Когато Анна говореше с камериерката на хотелчето, и двете говореха не за кревати, а за шуфаз, без да го скланят. Може би думата е турска, но не посмях да попитам, защото в Елада всичко е гръцко.

Днес в повечето домове мебелировката била стандартна, но много от хората си правят големи дърворезбовани шуфази. За да пазят традицията.

По стените има снимки: задължително от сватбата на стопаните и на всички техни предшественици и потомци. Над сватбената снимка на стопаните се поставя икона на светеца-покровител на семейството, която е порцеланова и с овална форма. 
А по стените се закачат и всички чинии, като от всяка шарка има по две. Когато имат гости, на всяка двойка се сервира в двойка чинии с еднакъв десен. 


На 30 август отплавахме от Диафани за Пигадия, но за там и за 
всички останали места, на които бяхме макар и за час-два, ще разкажа по картинка по-нататък.