Google+ Followers

Saturday, December 11, 2010

античният компютър от Антикитера




Преди малко големият познавач на античната философия и наука Габор Бетег от Централноевропейския университет в Будапеща сподели във Фейсбук това видео: възстановка на на най-стария античен механизъм-протокомпютър за пресмятане и предсказване на лунни и слънчеви затъмнения.
Негов макет е възстановен от компанията за играчки за конструиране Лего.

Wednesday, December 8, 2010

повече от актуално: конференция по биоетика утре




Честит празник, скъпи колеги, читатели и посетители на блога!

Тези дни страната се тресе от скандали, един от които е скандалът с подслушваните лекари-гинеколози от Горна Оряховица, обвинени по гестаповски в чудовищно умишлено престъпление, което по всяка вероятност - според мен - не са извършили.
По този повод писах подробно вчера на блога на Иван Бедров, който е написал много хубав коментар с цитат на произведение на немски пастор от 1946 г.
За да не си скубем косите, когато ще бъде необратимо и непоправимо, по-добре да се противопоставим на гестаповщината сега.
Който е любопитен за мнението ми и въпросите ми около тази зловеща публична истерия, да ме прочете там.



Проблемите на биоетиката са много важни и ето утре в Университета те
ще бъдат обсъдени на конференция.



Това е поканата на катедрата по Логика, етика и естетика:


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ


Конференция

ПРОБЛЕМИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА


в рамките на проект АВТОНОМИЯ И ГРАНИЦИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА

към Фонда за научни изследвания, 2010 г.

9 декември 2010 г., Зала 1, Ректорат


Програма


10.30 Откриване на конференцията

гл. ас. д-р Валентина Кънева (СУ, ръководител на проекта)
доц. д-р Недялка Видева (зам.- ректор на СУ)

Секция 1: Автономия в биоетиката

Водещ: Стилиян Йотов

10.40 – 11.40

проф. Христо Тодоров (НБУ)
Авторитетът в условията на автономия

д-р Валентина Кънева (СУ)
Принципът на автономията в биоетиката

д-р Стоян Ставру
Правен режим на съгласието за лечение

11.40 – 12.00 дискусия

12.00 – 12.45 проф. Томас Сьорен Хофман (Хаген)
Към актуалността на Кантовото понятие за автономия в биоетиката

12.45 – 13.00 дискусия

13.00 - 14.30 обяд


Секция 2: Автономия на пациента и информирано съгласие

Водещ: Ася Асенова

14.30 – 15.30

ст. н.с. II ст. Станка Христова (БАН)
За някои ограничения на пациентската автономия

д-р Ралица Георгиева
Практиките на погребване на ембриони, правото на (не)информираност и принципът на автономията

проф. д.ф.н. Стилиян Йотов (СУ)
Автономия и достойнство

15.30 – 15.45 дискусия

15.45 - 16.00 кафе пауза


Секция 3: Свобода на разпореждане с тялото в медицината

Водещ: Валентина Кънева

16.00 – 17.00

Ирина Георгиева (докторант, СУ)
Трансплантационна медицина и етика: проблемът за комерсиализацията на донорството

Лена Тодорова (докторант, СУ)
Индиферентността – логическо основание за донорство

д-р Ася Асенова
Сурогация – нови идентичности в ерата на биотехнологичния бум

17.00 - 17.15 дискусия



Tuesday, December 7, 2010

mesa redonda с Елена Алексиева и Георги Тенев



"Mesa redonda" на испански означава "кръгла маса".
Така ми обясни дъщеря ми Леда, която вече три години изучава езика на Сервантес в т.нар. "Бастилия" - 31-во СУЧЕМ "Иван Вазов".

"Mesa redonda" - така беше обявено едно приятно и тъжно литературно събитие, което се случи миналата седмица на 2 декември, четвъртък, в Испанския културен институт "Сервантес" в София.

Много интересно представяне на току-що излезлите преводи на испански на нашите съвременни белетристи Елена Алексиева и Георги Тенев.

Елена Алексиева е представена на испански със сборника с разкази "Кой", преведен от преподавателката в СУ и преводачка Лиляна Табакова.

А книгата на Георги Тенев е романът му "Партиен дом". Преведена е от Франсиско Хавиер Галвес.

Книгите са издадени в поредицата DelEste на издателството Baile del Sol.






Кръглата маса бе организирана от Испанския културен център "Сервантес" и посолството на Испания.
На тази снимка се вижда как участниците в обсъждането-представяне заемат места около масата, на която са сложени новоизлезлите книги: негово превъзходителство Хорхе Фуентес; Елена Алексиева, която е авторка на романи и разкази, но също така и забележителна преводачка от и на английски; Георги Тенев и Боян Манчев, който е вече отлично познат и у нас като философ, преподавател в НБУ и изследовател на широк кръг проблеми на хуманитаристиката, литературата и социалното поле; но и не по-малко във Франция - покрай книгите си, които публикува на френски и работата си в Института за съвременни философски изследвания в Париж.





Разговорът беше воден от господин Хорхе Фуентес, който сподели много интересни размисли за паралелите, които открива в съвременната испаноезична литература и съвременната българска белетристика, за сходните съдби на писателите от различни страни и култури, и за трудното творческо битие на съвременния автор-белетрист.

Той не скри подчертаното си харесване на точно тези двама наши автори и изрази надежда, че така техните талантливи творби ще стигнат до много читатели.
А испаноезичните читатели са наистина милиони.

Много интересни бяха и размишленията му за приликите и разликите в развитието на испанската литература по времето на франкизма и последните десетилетия, както и в аналогичните явления, които според него се виждат в нашата белетристика от късния тоталитаризъм и последните две десетилетия.

И още много интересни неща каза както той, така и Боян Манчев, с когото бих поспорила за някои от впечатленията му.
Но специално казаното от посланика не разбрах изцяло,зашото бях пропуснала да си взема слушалки и разбирах около половината от това, което той говореше.





Елена Алексиева и Георги Тенев говориха, както винаги, много съдържателно, много кратко и много скромно.
Те затова и двамата са много големи в писането, защото много внимават винаги и в публичното си говорене: никога не празнословят, никога не са многословни, и никога не се фукат.




Докато четяха откъси от своите творби на български и после, докато течеше запис на същите откъси на испански, имаше и музикален съпровод, специално написан за случая от Калин Николов и мултимедия.





Беше много хубаво, но беше тъжно, че беше не много добре разгласено и не много посетено. А събитието е радостно: две ценни, написани на български книги, тръгват към много повече испаноезични читатели!
Тъжен беше и водещият - негово превъзходителство Хорхе Фуентес окончателно отпътува от страната ни и явно му беше мъчно. Привързал се е, но се е привързал към страната и нейните хора, към литературата и културата ни, защото е направил и много за тях.


Дано книгите на Елена Алексиева и Георги Тенев намерят добри читатели в многомилионния испаноезичен свят!




Художественото оформление е на Марлена Опреан

Wednesday, December 1, 2010

но аз обичам изяществото...



Така започва фрагмент 41 на Сафо.

Ето го целият:

41.

Но аз обичам изяществото...
И за мен любовта
има блясъка и красотата на слънцето.


Цитирам го в превода на Яна Букова от изданието на ИК"Стигмати" от 2009 г.

САФО. 100+1 фрагмента


Яна Букова е вече утвърдена наша поетеса, писателка-романистка, преводач от старогръцки и новогръцки.
Превежда не само антична и модерна поезия, но и съвременна гръцка проза, византийска философия, и християнско богословие.

С две думи: голям литературен и преводачески талант, който е дал вече доста плодове.
Живее от години в Гърция и журналистически се занимава със спояването на разнородната общност от сънародници там.

Преводът на Яна Букова на фрагменти от най-великата антична поетеса е изключителен дар за читателите на поезия у нас.
В подобно томче, пак в издание на ИК "Стигмати" и пак в оформлението на Яна Левиева
тя преведе и издаде наскоро и римския поет Катул.

Негови преводи, обаче, на български, поне на някои от най-популярните му стихотворения, има много, а от Сафо - почти никакви.

Сега ще ви цитирам още два любими мои поетически шедьовъра на Сафо в превода на Яна Букова.


3.

Звездите край красивата луна
все повече изгубват своя блясък,
когато се издига пълна и облива
в сияние земята

...сребърна..
.




4.

Ела от Крит при нас, в свещеното
си обиталище, тук, в прекрасния
ябълков лес, където в олтарите
дими тамян.

Тук хладни води ромолят през клоните
на ябълките и всичко е засенчено от рози,
и от листата, потреперващи от вятъра,
се стича сън.

Тук детелината цъфти, хранеща конете,
и с нея другите цветя на пролетта,
и повяват кротки ветрове...

...

Тук положи венец върху косите си,
Киприда, и в златните чаши нектар,
изкусно приготвен за нашия празник,
налей ни.






В последния брой на вестник "Култура"
Яна Букова споделя в разговор с Марин Бодаков,
озаглавен "Античното училище по скромност",
своите размисли и интелектуални преживявания около превеждането.

Ето вижте тук:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17710

Яна Букова е постигнала своето преводаческо стремление да направи един несантиментален и неподсладен превод на Сафо.

Няма сълзи, няма захар, няма шербет в тези стихове.

Една здрава поезия, една истинска поезия на една голяма антична и изобщо световнозначима поетеса.

Тази Сафо ми харесва. Така преведена Сафо ми харесва.

Тук няма как да не си помисля, че може би съм очаквала все някога някой да я преведе така, още когато преди време, преди много години четях "Естетиката" на Хегел и се опивах от неговото възхищение от Сафо като образцовия поет.
В "Естетиката" на Хегел цитираните фрагменти на Сафо са в превод на Генчо Дончев от немски.

Точно така трябваше най-после някой да преведе всичките 100+1 фрагмента.

С цялата красота на емоцията в тях, особено в пейзажните 3 и 4 фрагмент, но без никакви сантименталности и тръшкания.

***

Томчето, освен естетически овладяната поезия на Сафо, дава на читателя и солидни академични препратки - има ги и в пространния увод, написан от Яна Букова, и в стриктните бележки към всеки един от фрагментите; и в обясненията на античните реалии, и в библиографията.

***

В интервюто си с Марин Бодаков в "Култура" Яна Букова споделя,
че критиката май досега не е забелязала изданието.
Не знам дали критиката е забелязала този забележителен превод на Сафо, но от Съюза на преводачите в България книгата получи заслужена награда.
За съжаление, читателите няма как да я забележат тази малка и хубава книга.
В голяма част от нашите книжарници поетичните книжки или изобщо не се продават, или дори и да ги има, са сбутани така, че само книжарите след нарочно питане могат да ги намерят.
Сещам се само за три книжарници в София и Стара Загора, в които виждам да се продават стихосбирки.

Thursday, November 18, 2010

световен ден на философията


Вече няколко години подред, от 2002 г. насам

по инициатива на ЮНЕСКО
всеки трети четвъртък на ноември
се чества Световният ден на философията

Ето и покана за довечера:


СВЕТОВЕН ДЕН НА ФИЛОСОФИЯТА

18.11.2010

ПОКАНА


Специалност Философия при ФФ на СУ "Св. Кл. Охридски" и
Сдружението на университетските преподаватели по философия в България (СУПФБ)
канят Всички свои колеги, членове и желаещи да се присъединят към тях
в честването на Световния ден на философията,
което ще се състои на 18.11.2010 в зала №1 на СУ "Св. Кл.Охридски"от 18.00. ч


Тема на честването тази година ще бъде:"Философската общност - традиции и съвременност"

Заповядайте!

Очакваме ви!

От организаторите



снимките са от Витоша - любимо мое място за размишляване и философстване на разходка

Monday, November 15, 2010

новата книга на Александър Кънев



Сашо Кънев беше изключително впечатляващ студент в първия випуск, на който преподавах (доста неумело и сковано) антична философия преди години. Тогава бях току-що прохождаща аспирантка (така се казваше, а не "докторантка" като сега).

Имаше студенти като него и Коста Бенчев, учили в Ловешката Немска гимназия, и като Боян Знеполски и Зорница Венкова, завършили 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", които бяха с голяма преднина във философията, идваща от интереса им към четенето и мисленето още от гимназиите.
С активните си и уместни коментари по време на дискусиите, те спасиха упражненията от провала, в който с моята преподавателска неопитност можех да ги вкарам.

С годините се понаучих как да преподавам, а някои от първите студенти са вече от няколко години пълноправни колеги - хабилитирани преподаватели с впечатляващи лекционни курсове и свои забележителни книги.

Днес Александър Кънев е най-младият хабилитиран преподавател на катедрата по История на философията във ФФ. Но е един от най-продуктивните колеги не само във философската колегия, а изобщо във Факултета и Университета.

Той работи с изследователски проекти във Виена (1999) и в Залцбург (2000-2001).
Като стипендиант на фондация "Александър фон Хумболт" работи две години върху изследователския си проект в Хановер (2007-2009).

Новата му книга ни показва утвърждаването и разцвета на неговия философски талант.

Философският талант, който видяхме още в първата му книга Витгенщайн за границите на езика (2003) и в двутомника Западната философия: парадигми, революции, перспективи (2005).

Както ни упътва написаното на корицата, в тази книга ще видим
"проект за исторична философия на философията", представен през теория на философското развитие.

Книгата тематизира регулярностите на дълбинно структуриране на западния философски живот, констелацията от фундаментални фактори, която ги поражда, йерархичното артикулиране на мултидисциплинарни полета на философстване, конституцията на отделните им равнища, изграждането и пролиферацията на философските традиции, модалностите на еволюционните и революционните им трансформации.

В отзив за книгата проф. д-р Паул Хойниген-Хюне,
директор на Института по философия към Лайбниц университет - Хановер,
е написал и това:

От десетилетия насам философите се занимават с въпроса за структурата на развитие на естествените науки, надявайки се да хвърлят така светлина върху природата на научното познание. Малцина философи обаче повдигат въпроса за структурните аспекти на философското развитие. Значима дискусия по тази тема не се е състояла досега. Книгата на Александър Кънев запълва тази празнина. Подемайки импулси от дискусии в постпозитивистката философия на науката, той стига до впечатляваща теория на философското развитие. Може само да се желае тази книга да бъде широко дискутирана, за да постигне така философията по-голяма яснота за самата себе си.



Новата книга на Александър Кънев е посветена на брат му Евгений и излиза с отлична полиграфия и твърди корици в УИ "Св. Климент Охридски".

Предишните му книги - особено двутомникът - също бяха много хубаво оформени.

Ето така изглежда първият том на

Западната философия: Платон, Декарт, Кант, Хегел.

Парадигми, революции, перспективи.

изд. "Идея", Стара Загора; печат "Фабер" - Велико Търново




Макар че в първия том в заглавието виждаме името на Платон, не бива да ни учудва това, че анализът започва с досократиците и особено важно - с онтологическата парадигма на Парменид.

И така, двата тома на Западната философия, както и новата току-що излязла книга

Теория на философското развитие

утвърждават колегата Александър Кънев като един от изключително малкото наши философи, които
от създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. в , са успели да осмислят, да напишат и да публикуват

солидни академични изследвания върху цялата европейска философия - от античността до днес!

Просто нямам думи.
Коментарът тук е излишен.
Патетиката и хвалебствията на моя не съвсем стриктен и не съвсем академичен блог само ще омаловажат голямата тежест на това
необикновено постижение
на европейската философска мисъл.

Sunday, November 14, 2010

на коледни заговезни - снимки от лятото



... толкова е топло напоследък, че вместо за предстоящата зима човек си мисли за отминалото лято;
ето малко снимки от последното - от Халкидики, от ръкава Ситония; от залива на Порто Куфо и от Сарти;






















Friday, November 5, 2010

първи питания около рейтингите



Вчера късно вечерта дългоочакваните рейтинги на образованието в нашите висши институции, извършени по професионални направления, станаха достъпни на нарочно направения сайт: http://rsvu.mon.bg/

Е, най-после и това се случи.
Преди почти десет години в свойствения си майтапчийски стил колегата Димитър Денков беше написал статия "Нещо като рейтинг на нещо като университети".
Тя беше публикувана в "Критика и хуманизъм", книга 8, брой 1 от 2000 г.
Броят беше тематично посветен на хуманитарната образованост.

Оттогава всъщност у нас се правят опити за популяризирането на различните методи,
методики и методологии,
критерии и оценки, чрез които могат да се сравнят различните институции за висше образоване у нас.

Най-подробно и информативно бе това, което публикува наскоро Юнуз Юнуз в "Култура": може да се мери така, но и така, има различни класации, направени според различни мерила и оценки, и т.н.

От вчера можем да видим първата подобна класация у нас.
Колегите, които са я направили, заслужават похвала и поздравления, но все пак в едно просветено общество, както написа и Юнуз, трябва да има и рефлексия.

Питания и въпроси. Кое как е сметнато и оценено, и защо?

Преди малко в коментар в "Дневник", към статия на Лора Филева, озаглавена
Американският университет поведе първата класация в България
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/04/987711_amerikanskiiat_universitet_povede_purvata_klasaciia_v/
написах следното:


Хубаво е, че най-после имаме една много информативна и подробна класация по направления на висшите образователни институции.

Лошо е, че критериите и методологията, по която е направена, бяха държани в тайна до последно и все още не са достатъчно публично обяснени на сайта с рейтингите.

Още по-лошото е, че моментално се появяват статии като тази, за съжаление, които подвеждат общественото мнение.
АУБГ е първи, наистина, но не по качество на образованието там, което рейтинг като този изобщо няма как да измери,
а по количеството на получаваните заплати от дипломиралите се в него алумни.
***
Ако внимателно разгледаме методологията на рейтинга, ще видим тотална доминация на оценката за
"колко се получава след завършване на образованието", над това "какво става по време на следването".
***
Ползата и практическата изгода са по-важни (според извършителите на меренето) от знанието и познанието, и от мисията на университетите да създават ново знание във всички мислими области, а не просто да дават занаят.
Спорът, започнал преди две хилядолетия и половина, между Платон и Аристотел, от една страна, и Изократ и по-меркантилните от софистите, от друга, е решен в полза на

полезното и изгодното като следствие от образованието.

Да живеят банавзичните "образователни" ценности!

***

Понеже не е възпитано във форума на вестника да се изкажа прекалено многословно, все пак тук, на моя си блог ще го направя.

Не е хубаво още в началото, още при първите стъпки на рейтинговите класации у нас, резултатът да се опорочава и компрометира в публичното пространство с популяризации, които променят изводите на самите извършители на проучването.
Те многократно, включително Георги Стойчев от "Отворено общество" снощи по БНТ заяви, че този рейтинг е като Олимпийските игри - класирани са професионални направления, а не университетите като цяло.

Ако все пак се сумират "златните медали" от отделните академично-олимпийски дисциплини, на първо място излиза Софийският университет.

Таня Петрова на първата страница в днешния брой на СЕГА също е написала съвсем прецизно:
Софийският университет е абсолютен лидер по качество на обучението сред класическите университети у нас, а Американският университет в България предлага най-добра реализация на възпитаниците си.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7460§ionid=16&id=0000101

Освен това, много е хубаво, когато един процес, завършил с много добър резултат след десетгодишно туткане, каквото беше рейтингуването на университетите, да бъде обяснен като резултат на читателите.

Дори и футболните запалянкови четат внимателно анализите на мачовете, които свръхконцентрирано са гледали от първата до последната съдийска свирка!

Обществото заслужава обяснение на методологията на рейтингите, а не само представяне на резултата.

Таня Петрова го прави, като пише за методологията следното:

В класацията се отчитат 51 индикатора, разпределени в 6 тематични групи -
индикатори за учебния процес (20% тежест),
за осигуряване на учебния процес (10%),
за научноизследователската дейност (20%),
за социално-битовите условия (5%),
за реализацията (30%),
за престиж (15%).

Показателите допълнително са разделени на две групи - обективни, получавани през официални източници, и субективни - на база проведените представителни анкетни проучвания. В комплексната оценка обективните тежат с 69%, а субективните - с 31%. Субективните отговори са резултат от поредица представителни проучвания - сред 3010 работодатели, сред 3010 завършили през последните 3 години, сред 3023 преподаватели, сред 7414 магистри, 13 072 бакалаври, 2414 пълнолетни граждани за установяване на общественото мнение.



***




Споровете за това дали образованието трябва да е по-практически полезно или има ценност и заради самото себе си
се водят на територията на Европа вече от 2500 години.

Сега питам за методологията.

Както е написал и Музар в пост [#112] към статията на Лора Филева в "Дневник", обясненията за методиките и методологията са достъпни на пидиефски файлове, а не като хтмл...
(По този повод мимоходом ще вметна, че съм съгласна с Музар: тази страна на работа не е доизпипана.)

После, ако видите "кашкавалените пити" на методологията, ще видите, че 30% от оценката за някои направления се формира от последващата реализация на дипломираните, а в някои специалности
даже половината "кашкавалена пита" е отрязана -
50% от оценката на оценяващите
се формира от това, какво става
след, а не по време на
самото следване.

Ако добавим към това и резенът от 15% от "кашкавалената пита", който мери престижа, ще видим, че при различните направления тези постобразователни и параобразователни мерила формират между 45 и 65% при сегашните рейтинги!

И после.

Няма по-трудна и обречена задача от това да се измерва качество.
Качеството на образованието по неизбежност в подобни класации и рейтинги се мери чрез количеството.

Нашите колеги, обаче, са го мерили в много от пунктовете чрез усреднените субективни възприятия на интервюираните студенти.

Сами са написали на пидиефския файл за методологията:

интервюирали са студенти и са изчислили тяхното средно впечатление.

Излиза, че голяма част от останалите резени от "кашкавалената пита"
пак не са формирани от що-годе обективни измерители, а от
субективните възприятия на студентите.

Ако ще си говорим сериозно, няма как обективно да измерим дали учебното съдържание по една и съща дисциплина в различни държавни университети, е по-актуално или не?
Дали ако сравняваме една и съща професионална област в различни държавни университети,
можем обективно да кажем в коя е по-актуално преподаваното като съдържание?

Няма как да стане това сравнение по този показател.

Обективно е предопределено в много аспекти те да са еднакви, заради еднаквите единни държавни изисквания, по които са написани учебните им планове .

Това засяга много от компонентите на изследването на учебния процес в тези рейтинги.

Средностатистическото субективно впечатление на студентите е много важно, но все пак меренето на качеството - и на качеството на преподаването, и на качеството на изпитването -
май трябва да се направи по друг начин.

Иначе, несъмнено, практическите ползи са огромни, информацията е много полезна, началото най-после е положено.



и трите снимки на този пост са направени от Николай Гочев в Университета

Friday, October 29, 2010

между възмущението и сарказма



Вчера следобеда министърът Дянков пред колеги-студенти от УНСС тежко-тежко изприказвал някакви глупости по адрес на Софийския университет.

Човек да се чуди да се възмущава ли или да се смее до припадък.

Но все пак реакция трябваше да има.

Днес на сайта на Университета естествено се появи следната ДЕКЛАРАЦИЯ, която копирам и цитирам изцяло:

На своя среща със студенти в УНСС на 29 октомври министърът на финансите Симеон Дянков обясни тежкото финансово състояние на университетите с лошото им управление.


От изказванията му става ясно, че лошото управление се състои в това, че когато преди една година финансовият министър обяви, че пицата на бюджета е малка, но затова пък ще я получим изцяло, университетските ръководства не са успели да предвидят, че тази пица въпреки обещанията му ще бъде намалена на два пъти за осем месеца.


Ръководството на СУ „Св. Климент Охридски” признава, че сгреши в прекалената си доверчивост към обещанията и професионалните прогнози на министър Дянков.


Очевидно доволен от успеха на прогнозите си във финансовата сфера министър Дянков си позволява на същата среща да дава и съвети в сферата на образованието и науката. Той обявява, че не препоръчва на студентите Софийския университет.


Ако един министър в Съединените щати, където министър Дянков се гордее, че е получил образованието си, си позволи подобна оценка за Харвард или Йейл, вероятно това ще бъде последната му реч.


Подобна сериозна оценка от устата на един вицепремиер нанася сериозни щети на първия български университет, който според хвалената от самия Дянков рейтингова система е на първо място в страната по почти всички професионални направления, в които обучава студенти.


Настояваме министърът да посочи основанията за тази оценка на Софийския университет, която нарушава всички правила на конкуренцията, на етичния тон между институциите и на елементарния морал.


Явно, колегите, които са я писали, са дали израз повече на чувството си за хумор, отколкото на справедлив гняв.

Но този човечец ще трябва да си отиде.

В 122 годишната история на СУ е имало предостатъчно сблъсъци между Университета и изпълителната власт. В периодите на относителна свобода, на относителна демокрация и на относителен политически плурализъм, Университетът винаги справедливо е побеждавал.

Но когато изпълнителната власт е на такова ниско интелектуално и професионално ниво, и когато един, дето се фука, че е alumnus на световноизвестен университет, така безскрупулно лъже и манипулира, ще го застигнат не само майтапи и подигравки, ами и искане за оставка.

Може и да е бил приличен учен-икономист, но както казва поговорката: "с каквито се събереш, такъв ставаш".

В това правителство всички усвоиха светкавично бияческо-бухалкаджийския стил на премиера си.

Monday, October 25, 2010

питания и факти от статията на Юнуз




Напоследък за висшето образование у нас се заговори много.

Някои неща се казват и пишат много добре, други - не чак толкова.

Голяма част от това, което казват и пишат колегите-студенти от СУ напоследък, ми харесва.

Харесва ми, защото студентите от СУ, които наскоро се активизираха, започнаха да говорят много ясно и много отчетливо.
Да формулират конкретни послания към обществото, да имат обосновани искания и да ги адресират към различни адресати и институции.
Те имат своите искания и към министерството, и към министъра на образованието, и към министерството на финансите и неговия министър.
Те имат своите искания и към правителството като цяло, но и към ректорското ръководство.
За всичко това може да се прочете, когато се разгледат страниците и на СУ, и на неговия Студентски съвет, и на няколкото активни по-неформални студентски групи, които имат сайтове и блогове с вече доста публикации по темата.

Преди десет дни в по-миналия брой на вестник "Култура" излезе и една доста информативна и аналитична статия на колегата Юнуз Юнуз, който е докторант по философия на образованието.

Статията е озаглавена "Да премерим, но знаем ли с каква мярка".

Посветена е на очаквания рейтинг на висшите образователни институции у нас, който след седмица може би ще бъде представен пред обществото (по информация от министерството), но засега всичко около него е в пълна конспирация и секретност.

Пълният текст на статията на Юнуз Юнуз е тук:

http://www.kultura.bg/bg/article/view/17518

От нея копирам част от онова, което ми се вижда много уместно за разгласа и из блогосферата:

...

Чакаме рейтинг, който да каже кои български университети са по-добри от другите.
Той се произвежда от екип на „Отворено общество” и МБМД по поръчка и с финансиране на държавата. Резултатите от него трябва да станат ясни съвсем скоро и, според думите на министъра, вероятно ще окажат влияние на финансирането на висшето образование.

Докато чакаме, нека да подплатим скептицизма си към онова, което ще се случи, с някои факти и размисли относно рейтингите.

Няколко медии напоследък обърнаха внимание на факта, че Софийският университет е класиран на 777-мо място в Уебометрикс. През 2005-а мястото беше 1293-то. Напредъкът е похвален, но би трябвало да се отдаде предимно на спецификата на самото изследване. То мери уеб присъствието на отделните институции според четири критерия:
1.размер, сиреч брой на страниците в домейна на институцията (с тежест 20%);
2.видимост или брой на хипертекстовите връзки към тези страници (50%);
3.брой на "богатите файлове", за каквито са счетени документи с разширения pdf, ps, doc и ppt (15%);
4.академични референции, които се измерват през данните за цитирания, предоставяни от Google Scholar – услуга за търсене в научната и академична периодика (15%).
*
Уебометрикс се прави от Лабораторията по киберметрики към испанския Висш съвет за научни изследвания – най-голямата държавна научна организация в Испания.
Друга класация, която привлича значителен интерес, е Академичното класиране на световните университети, изготвяно до миналата година от Шанхайския университет Дзяо Тун (по други публикации - „Джао Тонг“ или дори „Иао Тонг“, защото сме забравили правилата на транскрипция от китайски), а след това поето от независима консултанска агенция. Критериите са доста елитарни:

1.възпитаници на висшето училище, получили Нобелова награда или Филдсов медал (10%);
2. членове на академичния състав, получили Нобелова награда или Филдсов медал (20%);
3. членове на академичния състав, които са „високо цитирани“ в 21 широко дефинирани научни области;
4. публикации в Нейчър и Сайънс (20%, за институциите, които специализират в хуманитарни и социални науки, тежестта се разпределя към другите критерии);
5.индексирани публикации в точните и социалните науки (20%) и отношението на горните критерии към размера на институцията (10%).

*
Може би най-престижно е Световното университетско класиране на британското издание Таймс Хайър Едюкейшън (въпреки присъствието на думата „приложение“ в предишното му заглавие, то всъщност не е пряко обвързано с вестник Таймс). Това класиране се базира на 13 индикатора, групирани по следния начин:
1.преподаване (30%);
2.изследване (30%);
3.цитирания (32,5%);
4.приходи от бизнеса (2,5%);
5.международно присъствие на състав и студенти (5%).

Критериите за тази година са обновени, а данните за изготвяне на класирането се предоставят вече от Томсън Ройтерс. Предишният партньор Какарели Саймъндс – компания, която специализира в изследвания в областта на висшето образование – продължава да изготвя свое класиране самостоятелно.

Има още немалко рейтинги. Някои от тях са инициатива на държавни органи в страни, като Русия, Австралия и Тайван, и целят съизмерване със света според критерии, киото съответните държави или изследователски организации считат за най-важни. Други са ориентирани към бизнеса и измерват неща, като брой възпитаници на дадено висше училище, които заемат директорски позиции в компании от списъка на Форчън Глобал 500.

Още по-голямо е разнообразието на класирания, които се изготвят само в рамките на отделни държави. Може би най-известното и същевременно най-критикувано в Щатите е класирането на колежи и университети на Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт. При него, освен стандартни статистически показатели за размер, ресурси, заплати и т.н., има силно използване на данни от проучвания сред академичен състав и ръководители, преподаватели в гимназии, бивши възпитаници, тоест, най-общо се поставя акцент и върху „възприеманото“ качество. Интересен подход в други проучвания е изготвянето на статистика на изборите, които извадка от кандидат студенти правят в случаите, когато са приети на повече от едно място. Тези данни впоследствие се обработват и свеждат до ЕЛО коефициент, аналогичен на този, използван в света на шахмата.
*
В Обединеното кралство ежегодни класирания се изготвят от вестниците Таймс, Индепендънт, Сънди Таймс и Гардиън. Обикновено те са силно ориентирани към кандидат-студентите и дават не само подреждане по институции и специалности, но и много по-сложна и разнообразна информация, която се простира от удовлетвореността на студентите и реализацията на възпитаниците до разходите за живот в кампуса или съответното населено място.
*
След всичко това, трябва ясно да заявим, че дотук не става дума за държавна политика в прекия смисъл на думата. Всъщност, доста отчетлива посока на развитие на най-престижните класации е те да бъдат разгръщани и реализирани като консултантски и информационен продукт. Разбира се, в някои от тези инициативи е инвестиран държавен интерес. И е напълно задължително държавите да търсят разнообразни начини да получават структурирана информация за това което става в областта на висшето образование и да привличат в този процес и експертизата на организации и специалисти, които работят по изготвянето на подобни рейтинги.
*
Отношението на държавата към подобни класирания, обаче, би трябвало да кореспондира с някаква рефлексия и яснота за смисъла на държавния ангажимент в образованието.

На първо място, в България държавните органи и най-вече Министерството на образованието осигуряват нормативна база, провеждат политики и пишат стратегии. Сегашният екип на министерството започна своята работа с „Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики“ за периода на своя мандат. Там, без да се прави особено диференциране между различните образователни етапи, се казва:
„В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина, която характеризира едновременно системата и процесите, които протичат в нея. Качеството е свързано със способността на системата да реагира на променящите се реалности в света и да удовлетворява променящите се заедно с тях обществени и индивидуални образователни потребности. Процесът на оптимизиране на системата в най-съществените й аспекти – управление, образователна среда и услуги, преподавателски практики и квалификационни форми, мониторинг – пряко влияе на качеството на образованието, а това прави необходимо измерването на неговите показатели.“

По стара тукашна традиция, такива оплетени политически формули не биват реферирани, когато някой реши да ги привежда в действие. С доза добронамереност можем да приемем, че поръчката на министерството към „Отворено общество” и МБМД изхожда от този документ, който пък твърди за себе си, че изхожда от политическата програма на управляващата партия и стратегическите документи на Европейския съюз. Извън това, че ще бъдат класирани по този рейтинг, държавните университети бяха приканени да изготвят доклади за самооценка, които изглежда ще бъдат последвани от един по-мащабен (и по-скъп) проект за външно институционално оценяване.

Извършвайки тези дейности, министерството създава впечатление, че от техните резултати ще произтекат конкретни целеполагания и решения - било във финансирането, било в осигуряването и повишаването на качеството на висшето образование. Министърът скоро заяви, например, че най-високо класираните университети по отделните професионални направления ще получат 10% повече пари. Това намерение все още не присъства в някакъв документ и донякъде противоречи на нормите на Закона за висше образование, който предписва субсидията за издръжка на обучението да се определя от норматив по професионални направления, умножен по броя приети студенти и евентуално по коефициент, зависим от акредитационната оценка. Промяна на закона, разбира се, е също на дневен ред.

Проблемът не е толкова в противоречието с нормативното, колкото в цялостния процес. Защо министерството поръчва рейтинг? Академичната общност, бъдещите студенти, цялото общество, пък и самата държава имат нужда от информация за качеството на дейността на образователните институции. Но дали - и най-вече как - този рейтинг ще мери качеството? Какво е качество?Може би не е съвсем очевидно, но този въпрос не пита за фактичност, а по-скоро за целеполагане. Ако се върнем на цитата от програмата по-горе, заявява ни се, че качеството е „измерима величина“, свързана с „адаптивността“ на „системата“ към „реалностите“. Също така, „оптимизирането“ на системата променя величината на качеството, поради което трябва да я мерим.
Значи мерим, оптимизираме и мерим пак. Обаче реалностите междувременно се променят, освен това системата е жива и се предполага, че трябва да съдейства в това да бъде оптимизирана, като прояви адаптивност. Каква, обаче, е целта на оптимизацията? Измерването не би имало особен смисъл, ако не знаем мярата. А мярата трябва да бъде съвместен инструмент. Някак не би трябвало държавата да мери нещо, без да каже какво, защо, по какъв начин и с какви цели го мери. Поне доколкото смята да включи това мерене в процеса на правенето на политика в областта на висшето образование.
Ако отнесем всичко това към рейтингите, които разгледахме по-горе, е очевидно, че различните подходи предполагат различен вид оценностяване на висшето образование.

Според Шанхайския индекс е изключително важно елитарно санкционираното признание за отличност на научните резултати. Според Уебометрикс дадена институция се справя добре, ако се грижи за своята публичност и интегрираността си с други образователни и изследователски институции. Разбирането на Таймс Хайър Едюкейшън е по-комплексно и по-отчетливо включващо детайлите на самия образователен и изследователски процес вътре в институцията. Картината се променя още повече, ако намерението е резултатите на едно проучване да бъдат обвързани с финансирането. Такова намерение не е лошо само по себе си, но предполага много по-голяма прозрачност и обоснованост на всеки отделен детайл на изготвянето на рейтинга. И поради силната си политическа значимост, предполага ясното заявяване на цели и ценности в областта на висшето образование.

С което стигаме до въпроса, който, изглежда, никога досега не е получавал напълно ясен и задоволителен отговор.

Какво иска държавата от висшето образование?

Дали то е същото, което искат обществото и академичната общност?

Това не е въпрос, който трябва да се отиграе с правене на регламенти, администриране и рейтингуване без прозрачност. В едно свободно и просветено общество това е въпрос, по който трябва да се прави политика.

Thursday, October 14, 2010

стихотворение на Хьолдерлин с картини на Ешер



В неделя получих от моята приятелка Искра като специален поздрав този клип - с прочутото стихотворение на Хьолдерлин "Hälfte des Lebens - Половината от живота" и картини на Ешер.

Преди години, когато с нея учехме интензивно немски на Алианса, опитвахме да четем и поезия на немски - и в оригинал, и в двуезични издания, и в превод.

Фридрих Хьолдерлин е може би любимият ми немскоезичен поет.

Преди много години имаше един филм за него и трагичната му съдба, озаглавен точно така - "Половината от живота". За съжаление, вече не си спомням нито кой изпълняваше главната роля, нито кой беше режисьорът.
Стихотворението "Половината от живота" е пророческо. Точно наполовина се разпада неговият живот - в здраве и болест. Той преживява 36 години в психиатричен затвор, а до 36 си години учи философия и теология, приятелства с Хегел и Шелинг (с които даже е споделял една мизерна стая в ученическия пансион в Тюбинген),
но най-вече пише уникалната си поезия и преподава.

***

През следващите седмици ще стане дума тук, на блога, за оживената ми кореспонденция с проф. Искра Христова-Шомова това лято.
Оказа се, че огромните текстове, които понякога слагам тук, могат да бъдат четени само през лятото от мнозина посетители на блога, точно поради дължината им.
Вече много познати го споделиха: "Абе, толкова си многословна, че въобще не може да се прочете докрай... само през лятото, когато всичко в културния живот и периодиката замира, тогава човек може да се върне и да прочете по-внимателно някой от твоите "чаршафи"."

Та, проф. Искра Христова-Шомова през лятото открила, че миналата година на празника на светите братя Кирил и Методий - 11 май, и на празника на светите Седмочисленици - 27 юли, съм писала тук за свети Климент Охридски, за глаголицата и за кирилицата.

Както може всеки да се увери, като прочете постовете от 11 май и 27 юли миналата година, моята теза е:
величието на делото както на Методий и Кирил, така и на Климент и Наум и изобщо на първите "учители" не е в това, че са измислили и ползвали глаголицата, а в това,
че са превели Свещеното писание на старобългарски.
Те са апостоли и мисионери на вярата преди всичко, а не обикновени преводачи и учители.
Проф. Искра Христова-Шомова се е засегнала, че съм определила глаголицата като антимнемонична и контраинтуитивна.
Според мен тя е точно такава.
Дори и арменската или грузинската азбука да бяха използвали апостолите на вярата, или пък азбуката деванагари, пак щеше смисълът на делото им да е непроменим.

Щом Словото е станало плът, все едно е с какви графични системи и знаци ще се предават преводите на Свещеното писание на различните езици, според мен.

Но по тези теми, по които поспорихме през лятото, ще я поканя да напише тук като гост-блогър. Защото тя е ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика и много се е обидила от това, което съм написала за глаголицата.

Friday, October 1, 2010

тържества и премиера

Днес с общоуниверситетски и общофакултетни тържества, както и с работни срещи по специалности ще започне официално новата академична година.
Макар че тя по същество започва още в началото на септември и колегите от задочното обучение се трудят много още от тогава.

А довечера от 19.30 в "Сфумато" ще бъде премиерата на новия роман на Георги Тенев, който пак е вдъхновен от Георги Марков:



Дано да има още много академични и артистични плодове в новия сезон на образованието, науките и изкуствата!

Sunday, September 26, 2010

дворец сред море винобагро


...така изглеждаше Ираклион от автобуса, връщащ се в него от Ретимно, на 8 юни следобеда...


Астрономическото лято вече си отиде.

Есента дойде, а с нея и учебната година.

Макар че официално академичната учебна година ще бъде открита в Университета на 1 октомври, вече имаше и изпити с бакалаври и магистри, че даже и лекции -
както винаги работихме няколко дни с колегите от задочното обучение в първи курс.

Отново подновявам и блога, като за начало ще ви разкажа за двореца в Кносос.
Нарочно оставих този фоторазказ за есента, за да започне и блогърската нова сесия с нещо красиво за далечното европейско минало.




В деветнадесетата песен на "Одисея" се пее:

"Крит е далечна земя сред море винобагро. Красив е
и плодороден, вълните го плискат отвсякъде. В него
и хората са многобройни, а деветдесет градовете.





Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,
етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,
три колена от дорийци и племе свещено пеласги.





Над градовете изпъква великият Кносос, където
на деветгодия Минос, довереник Зевсов, царува,
той е родител на татко, на Девкалиона безстрашен..."





И ето, не е случайно, че на входа на археологическия комплекс от останките от двореца в Кносос има статуя на сър Артър Еванс.
Така, както Шлиман е вярвал безрезервно на Омир за предприемането на разкопките в Мала Азия и около Микена, така и Артър Еванс му е вярвал, че около Ираклион, но не на самия морски бряг, а малко по-навътре в сушата, по гористите хълмчета, трябва да е бил някогашният величествен Кносос.




Тази голяма цивилизация е процъфтявала благодарение на отличното си местоположение - "сред морето винобагро". Отличен климат, практически без зима.
Много езици са се говорили на този остров и градовете са били такива - с удобни пътища между тях, а дворците им са имали даже канализация.




Какво се е случило, та всичко това е изчезнало и останките от него са се запазили само и предимно около дворците на Кносос и Фестос?

Защо тази цивилизация е била унищожена. От кого или от какво?
Най-малко хиляда години преди Христа.

Отговорите и предположенията на науката са няколко:

Първо предположение: може би дорийски нашественици са нахлули от север;
Това може и да е така, но колкото и да са рушали тези нашественици, все нещо от десетките градове по северния бряг на острова е щяло да се запази от периода на
Минойската цивилизация.

Поне за мен по-убедителни са предположенията за унищожителното въздействие на природните стихии - земята, огъня и водата.

Второто предположение е, че почти всички градове от Минойската епоха на острова са били унищожени от страшно земетресение и затова са се запазили останки само и единствено от най-масивните дворци в Кносос и Фестос.

Третото предположение е, че когато изригнал вулканът на Санторини, мощни вълни цунами се стоварили върху всички тези градове по северния бряг, а после месеци наред върху плодородната земя на острова се сипела вулканична пепел, закривала слънцето и поради това, оцелелите от вълните-цунами хора, животни и растения, през следващите месеци загинали от студ и глад.

А само няколко дни преди да тръгна за Крит, в началото на юни, по канала на National Geographic гледах филм за някакви нови океаноложки и океанографски проучвания, според които великата крито-минойска култура наистина е била унищожена от вълни цунами, но те се зародили не от изригването на Санторини, а от първото изригване на планината-вулкан Етна в Сицилия.




Но когато островът процъфтявал, на него се срещали хора откъде ли не и обменяли какви ли не стоки, но и разкази, митове и легенди.




Тази култура е оставила в двореца в Кносос и забележителни стенописи.
В Европа няма по-стари паметници на изобразителното изкуство и изписването на стена, от запазеното в двореца в Кносос.
Наистина, самите оригинали, отдавна са свалени с мазилката под тях, реставрирани и консервирани са и се съхраняват при специална температура и влажност в Националния археологически музей в Атина, а тук, на място, са достоверни техни копия в същите размери.



Това изображение условно се нарича "Принцът".
Днес се вижда като лого на много места - като се започне от фериботните компании и се стигне до салфетките.




Не само изображението на "принца", но и всички останали археологически находки, според мнозина антрополози свидетелстват, че критяните са били различни като телесна конструкция и от египтяните, и от елините.




Тази снимка е размазана и несполучлива, но на нея все пак се вижда нещо от т.нар. "тронна зала" на двореца.



"Трите грации" - идеалът за женска хубост на тази култура.




"Танцуващият с бикове" или "танцуващата с бик" - сложни акробатически изпълнения върху гърба на препускащо животно.




Хора...



... животни...




... и растения от онова отминало време.





Някои от тях вече не се срещат...



... в естествена среда по тези места.




Но други - като смокинята, житото, гроздето и маслината - изхранват хората и днес.




Всичко се е складирало в гигантски питоси - питейна вода, жито, вино и зехтин.




Колоните и капителите приличат повече на египетските,...



... но останалите елементи в конструкциите на сградите са станали по-скоро образци за класическите елински архитектурни форми.




С такива гигантски питоси на закрити, но проветриви места, в древността са се запасявали с храна за години напред.
Библейската история на Йосиф разказва това: през седемте години на ситост той съветвал фараона да се запасят с достатъчно храна и за следващите седем гладни години.






За тази уникална култура - мост между египетската и елинската - има една отлична книга на български.
Авторът е Х. Е. Л. Мелерш. "Минойският Крит", изд. "Български художник", С., 1978 г.
Превод от английски - Никола Георгиев.





И още една, пак от същата година 1978, и пак от издателство "Български художник".
Тя се казва "Крит" и е от поредицата "Изкуство и култура на древността".
Текст Богдан Рутковски. Снимки Анджей Дзевановски. Под редакцията на Казимеж Михалковски.
Превод от полски - Люба Паликарова.






Откъсът от "Одисея" се цитира по превода на Георги Батаклиев, в изданието на "Народна култура" от 1981 г.




За тази култура и още повече за нейната гибел, но най-вече за нейната писменост се спори много.
Според мнозина, прочутият диск с неразчетени знаци от Фестос е ключ към разчитането на Линеар А и Линеар Б изцяло.
Но книгата на Мелерш твърди обратното. Че дискът е попаднал случайно на Крит от някое друго място и че пречи и заблуждава изследователите.



А защо морето е наречено "винобагро"?



Може би заради ярките лилави, цикламени, виолетови, оранжеви и пурпурни цветя и храсти на острова?