за Драготин миней

Това е уникална книга, чрез която проф. дфн Искра Христова-Шомова в годината на своя личен юбилей направи пореден подарък на старобългаристичната общност не само у нас. Драготиният миней, палимпсест в Драготиния апостол, е разчетен от нея в НБКМ (ръкопис №880) с помощта на специална ултравиолетова лампа, заета от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, но и благодарение на един много тъмен шал, подарен ѝ от проф. Иван Добрев и неговата съпруга доц. Мая Байрамова: за да види невидимото, ученият трябва да проявява изобретателност. За да разчете скритите жития и служби в текста от XII в., проф. Христова-Шомова е покривала себе си и текста с шала, и е осветявала пергамента с ултравиолетовото светило. Освен това, като истинско чудо тя определя пристигането в София на проф. Хайнц Миклас от Виенския университет. По причини, които можем да отгатнем, изнасянето на ръкописа от НБКМ е било невъзможно, но проф. Миклас дошъл през октомври 2011 г., за да помогне: с екип от колеги и с цял микробус със сложна апаратура, без която дешифрирането на палимпсеста би отнело зрението на мнозина. Екипът е работил и с други ръкописи в библиотеката на Рилския манастир.

 След години на посветена работа върху Драготиния миней се ражда десетата книга на проф. Христова-Шомова: поредно чудесно издание на УИ „Св. Климент Охридски“ в библиотека „Охридски извори“. Малко е да кажем, че то е публикация на текста. Книгата е изследване-образец за палеография. Този миней по думите на авторката е неоценим извор не само за (старо)българския език, за старобългарската химнография и богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции. Но и още: с орнаменти на всяка страница в изданието, което е не само тежко-ерудитско, но и изискано-естетско, ще намерим възхитително представяне на графиката, украсата, правописа и езика, успоредни гръцки текстове и старобългаристични успоредици с други минеи и триоди, старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речник-индекс, инципитариум на песнопенията, но и анализ на пергамента, на химическите елементи в състава и нюансите на червените и черни мастила. Научен редактор е проф. Хайнц Миклас, а редактор на гръцките текстове – д-р Иван Петров, който е полиглот, класик-и-старобългарист. Изданието е посветено на проф. Добрев, когото проф. Искра Христова-Шомова тачи като свой учител, и на 130-годишния юбилей от основаването на Висшето училище в София.

***************

Това малко текстче разказва на с. 2 в брой 11 на Литературен вестник в рубриката Тъй рече редакторът за 

образцовото издание Драготин миней. Броят се появи днес следобед в книжарниците в Ректората, а от утре - и на други места.

В първата част на броя в традиционните рубрики има:

- рецензия на Весела Генова за Поезия на Пиер дьо Ронсар в превод на Кирил Кадийски;

- рецензия на Яница Радева за втория роман на Магда Сабо Улица "Каталин" в превод на Нели Димова;

- съобщение за почетното гостуване на "Факел Експрес" на парижкия Салон на книгата;

- Свобода в/за Гьола от Савина Петкова;

- рецензия на Вяра Калфина за специалния брой на "Панорама"
В началото бе преводът;

- въодушевено споделяне от Ренета Бакалова за Одисей - най-новата постановка на Александър Секулов и Диана Добрева в Драматичен театър "Николай Масалитинов" в Пловдив;

- и още една статия за театрална постановка: Ева Николова за "чайка, чайки...Чайката" на доц. Възкресия Вихърова;

- Иван Петров споделя прочита си на Автобиография на един труп на Сигизмунд Кржижановски в превод на Даря Хараланова;

- Петър Михайлов - за приноса на Катя Зографова с новата ѝ ценна книга
Световете на Яворов.

Водещ на броя е д-р Камелия Спасова, която като любезна домакиня покани мен като съ-съставител и някои от колегите, които представиха доклади на конференцията 

Мислене и действане: всичко е станало така, както би трябвало да стане

(Платон. Критон, 44 с).

Тя се проведе на 14 и 15 декември миналата година в Ректората и беше посветена на сдвоения юбилей: 130 години от основаването на Висшето училище в София и 130 години от появата на първия новобългарски превод на диалог на Платон: преводът на Иван Държилов на Критон.

Мотото на събитието беше от Критон 54 d: 

καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται

В тематичната част на този брой 11 на Литературен вестник, от с. 9 до с. 16 със съкращения са публикувани някои текстове, представени на конференцията като доклади: 

- За разликата на субектното и античното мислене и действие на проф. Александър Андонов; 

- Египет - начало на историята на Николай Гочев;

- Платоновата "музика от Критон към Федон на проф. Кристина Япова от Института за изследване на изкуствата в БАН;

- Трите музики на Северин Боеций и техният резонанс на проф. Нева 
Кръстева от НМА "Проф. Панчо Владигеров";

- Един от новите Седмочисленици - за проф. Иван Георгов, от мен;

- Философията на живота в досократическото мислене от Невелин Вутев, докторант по антропология във ФФ;

- Мислене, говорене и действане: "случаят" Солон на доц. д-р Невена Панова, която е председател на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование.

Приятно четене!

любопитно около портрета

Това е портрет, нарисуван от художничката Иванка Нанева, във фейсбук тя е Ivanka Naneva. Завършила е Художественото училище в София, а после и специалност Графика в Художествената академия. 

От повече от четвърт век живее със семейството си в Кашкаиш близо до Лисабон. 

Портретът беше нарисуван преди 33 години, през пролетта на 1986 г. 

Една неделя трябваше да отида да ѝ позирам, за да се упражни да рисува портрет от натура. Отидох в уречения час, 10 часа, но се оказа, че Ваня не знаеше, че точно в тази неделя се минава към лятното часово време. 

Тя си мислеше, че е още 9, а аз бях отишла в 10 часа.

В този портрет има уникална техника. Цъфвам аз на вратата на квартирата на Ваня, а тя в полусън ме пита какво става. 

Носех ѝ за подарък една кутийка с нескафе. Ваня полуспяща-полусъбудена, още по нощница, прояви гениална интуиция на художник-график. "Димче, ще ти направя портрет само с нескафе". "Как, Ванче?". "Гледай", рече Ваня и извади всички възможни бурканчета и капачки, които намери и като смесваше кафето с различни пропорции вода, получи най-различни цветове - като се почне от бурканчетата с вода, в които имаше по няколко зрънца от разтворимото кафе, и така получи най-светлите жълти цветове; после в бурканите с все повече и повече кафе се получиха различните нюанси на светло- и тъмнокафявото, а най-тъмното и черното се получаваха като топваше най-тънките си четчици направо в кутийката с нескафето, без никаква вода - черно, та черно, чак гарваново... това е техника, която си заслужава да се оповести. 

Не знам освен Ваня друг художник да е рисувал портрет само с нескафе и вода върху гланциран картон (а на лицевата страна на гланцирания картон има портрет на другаря Юрий Владимирович Андропов!). 

Това е интересното в портрета. 

Друго любопитно: по онова време Ваня живееше на квартира на улица "Христо Максимов". 12 години по-късно ние се преместихме да живеем на същата улица и на същата страна на улицата, 20-30 метра по-нататък, и живеем тук вече 20 години...

На портрета малко над лявото ми ухо има и две малки зелени петънца. Но това се получи преди няколко години. Понеже все още не съм го поставила зад стъкло и в рамка, преди няколко години като боядисвах и правих ремонт, малко зелен латекс поради липса на внимание от мен го напръска...

представяне на списанието

Представяне на тематичния брой В началото бе преводът на списание Панорама, 2018/1, тази вечер, 14 март в "+ това"

относно "Мемоарите на Адриан"

част 1



част 2




част 3



част 4


Още видеозаписи от курса Античността в художествената литература и естетическата теория.
Избираем е за студенти от бакалавърската специалност Класическа филология и МП Антична литература и култура във ФКНФ на СУ.
Има двойна натовареност, провежда се два пъти седмично през зимния семестър, когато е избран от поне трима студенти.
Програмата се обновява всяка година.
През зимния семестър на юбилейната академична година на фокус бяха съвременни френски писатели, поети и философи: Рьоне Шар, Маргьорит Юрсенар, Албер Камю и Морис Бланшо.

Ето част от заниманието, проведено на 8 януари 2019 г.
Обсъжда се романът на Маргьорит Юрсенар Мемоарите на Адриан ("НК", 1983. Превод Нели Захариева).
Водещи са доц. д-р Николай Гочев и аз, Димка Гочева.
Участници в курса през отминалия зимен семестър бяха студентите Диана Зулчева, Бетина Янева, Стефан Христов, Даниел Иванов.

Гост-лектор е д-р Камелия Спасова, а с коментари като гост-дискусант се включва д-р Богдана Паскалева.
Слушатели: Лилия Трифонова, Франческа Земярска.

Видеозапис: Боил Мусев, на когото сме признателни.

Манчев за Бланшо

част 1



част 2



част 3



част 4



част 5




част 6



част 7




част 8




част 9



част 10

В началото на пролетния семестър споделям видеозаписи от последното занимание, с което завърши курсът Античността в художествената литература и естетическата теория.
Всеки зимен семестър той се предлага на студенти от бакалавърската програма на специалност Класическа филология и на магистри от МП Антична литература и култура в Софийския Университет.
През зимния семестър на тази юбилейна учебна година по-голямата част от съдържанието на курса беше обновено и акцентът беше поставен върху съвременни автори от ХХ век. Няколко пъти на фокус бяха френски писатели, поети, драматурзи и философи, за които досега не е ставало дума: Рьоне Шар, Маргьорит Юрсенар, Албер Камю, Морис Бланшо. С участието на много и различни гост-лектори и гост-дискусанти, в някои дълги зимни вечери на тавана на Ректората, току под покрива и с любезното домакинство на гълъбите, се случиха интересни семинарни събития.
На тези 10 филмчета може да се види и чуе по-голямата част от лекцията на доц. д-р Боян Манчев, на която се обсъжда Литературното пространство на Морис Бланшо ("ЛИК", 2000. Превод Весела Антонова). Така завърши курсът на 16-ти януари 2019 г.
Водещи през целия семестър бяхме доц. д-р Николай Гочев и аз, Димка Гочева. Участници бяха студентите Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов и Даниел Иванов.
Коментарите в тази дискусия са на режисьорката д-р Ани Васева, на д-р Богдана Паскалева и на д-р Вяра Калфина.
Гости на последния тричасов блок бяха и д-р Божана Филипова, драматургът и писател Георги Тенев, г-ца Йоана-Мария Тенева, актьорът Леонид Йовчев, докторантът Филип Мачев и доц. д-р Невена Панова, която няколко пъти се включи в курса като гост-лектор-и-дискусант.
Видеозаписът е на колегата Боил Мусев, който въпреки голямата си професионална ангажираност в сферата на компютърните технологии, намира време и за тази културно-образователна дейност.