Showing posts with label gaudeamus igitur. Show all posts
Showing posts with label gaudeamus igitur. Show all posts
Friday, January 31, 2020
Thursday, October 24, 2019
две чудесни книги
Тони Шан е литературно-артистичният псевдоним на скъпа колега и приятелка, която преподава източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски". Да, доц. д-р Антоанета Николова-Георгиева, която е и поетеса, и преводачка от старокитайски, и изследователка на философската поезия, и планинарка, и алпинистка, изкачила няколко хилядника със съпруга си доц. д-р Йордан Георгиев, учен-физик.
Най-новата ѝ книга показва още една страна от нейните разностранни таланти: тя е и писателка.
Приказки за страната е е вълшебно четиво, украсено с илюстрации от Пейли, което пък е художническият псевдоним на нейната майка Пенка Самоковлиева.
Графичният дизайн е на Яна Левиева.
Изданието е подкрепено от Министерството на културата и е на издателство "СОНМ", което се ръководи от художника-преводач Веселин Праматаров и от неговата съпруга, още една скъпа колега и приятелка – Дора Минева.
Всички хубави приказки са и за деца, и за възрастни.
Тези са посветени от Тони Шан и Пейли на ТатКо-ко.
Още една страхотна и оригинална книга от наш колега, от същия курс по философия.
Доц. д-р Петър Горанов наскоро ни извади от догматичната дрямка с разтърсващ философски взрив от провокативни и оригинални размисли, събрани в книгата му
Назад
дефанзивни есета
ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО
АЗ-ът В ЛИНИИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕ
УИ "Св. Климент Охридски"
Ето какво пише авторът:
Няколко думи по същество.
Текстът като цяло стъпва на две твърди предпоставки:
(1) Единството – на веществото и обществото, на човека и човечеството, на флората и фауната – е епизодично, ситуационно и нестабилно състояние, което е добре да се избягва при всеки възможен случай.
(2) Равновесието е периодично, необходимо и устойчиво положение на нещата, което на всяка цена трябва да се възпроизвежда и съхранява като траен диспозитив на вече съществуващото: атомите и молекулите; индивидите и техните органични композити; персоните и Аз-овете; растенията и ларвите; позициите и пропозициите...
(с. 7)
„На гърба на книгата за автора пише, че "интересите му са разположени тематично в силовото поле от понятия-образи като разточителен минимализъм, стратегически регрес, висок инфантилизъм, попълзновен копнеж и т.н.
Монографията е насочена към този, който "покорно" слуша умуването и приказките за развитие и просперитет със запушени уши, понеже е възпитан. Но книгата има предвид и онзи, на когото фалшът от разигравания все още театър на прогреса предстои да му дойде до гуша. Следователно текстът като цяло има за адрес всеки поотделно – без изключение и със извинение (
)

Книгата е посветена на Яна.
******************************
Ей, Тони, Петре, чудесни книги ни подарихте! Да е светла паметта на любимите ви хора, на които сте ги посветили,
а вие да сте здрави и щастливи, все така вдъхновено да творите, да напишете още много творби във всякакви съществуващи или създадени от вас жанрове, и все така оформени оригинално да ги издавате – за радост на всички читатели!
Gaudeamus igitur!
Tuesday, March 19, 2019
любопитно около портрета
Това е портрет, нарисуван от художничката Иванка Нанева, във фейсбук тя е Ivanka Naneva. Завършила е Художественото училище в София, а после и специалност Графика в Художествената академия.
От повече от четвърт век живее със семейството си в Кашкаиш близо до Лисабон.
Портретът беше нарисуван преди 33 години, през пролетта на 1986 г.
Една неделя трябваше да отида да ѝ позирам, за да се упражни да рисува портрет от натура. Отидох в уречения час, 10 часа, но се оказа, че Ваня не знаеше, че точно в тази неделя се минава към лятното часово време.
Тя си мислеше, че е още 9, а аз бях отишла в 10 часа.
В този портрет има уникална техника. Цъфвам аз на вратата на квартирата на Ваня, а тя в полусън ме пита какво става.
Носех ѝ за подарък една кутийка с нескафе. Ваня полуспяща-полусъбудена, още по нощница, прояви гениална интуиция на художник-график. "Димче, ще ти направя портрет само с нескафе". "Как, Ванче?". "Гледай", рече Ваня и извади всички възможни бурканчета и капачки, които намери и като смесваше кафето с различни пропорции вода, получи най-различни цветове - като се почне от бурканчетата с вода, в които имаше по няколко зрънца от разтворимото кафе, и така получи най-светлите жълти цветове; после в бурканите с все повече и повече кафе се получиха различните нюанси на светло- и тъмнокафявото, а най-тъмното и черното се получаваха като топваше най-тънките си четчици направо в кутийката с нескафето, без никаква вода - черно, та черно, чак гарваново... това е техника, която си заслужава да се оповести.
Не знам освен Ваня друг художник да е рисувал портрет само с нескафе и вода върху гланциран картон (а на лицевата страна на гланцирания картон има портрет на другаря Юрий Владимирович Андропов!).
Това е интересното в портрета.
Друго любопитно: по онова време Ваня живееше на квартира на улица "Христо Максимов". 12 години по-късно ние се преместихме да живеем на същата улица и на същата страна на улицата, 20-30 метра по-нататък, и живеем тук вече 20 години...
На портрета малко над лявото ми ухо има и две малки зелени петънца. Но това се получи преди няколко години. Понеже все още не съм го поставила зад стъкло и в рамка, преди няколко години като боядисвах и правих ремонт, малко зелен латекс поради липса на внимание от мен го напръска...
Thursday, March 14, 2019
Friday, December 8, 2017
Wednesday, December 8, 2010
повече от актуално: конференция по биоетика утре

Честит празник, скъпи колеги, читатели и посетители на блога!
Тези дни страната се тресе от скандали, един от които е скандалът с подслушваните лекари-гинеколози от Горна Оряховица, обвинени по гестаповски в чудовищно умишлено престъпление, което по всяка вероятност - според мен - не са извършили.
По този повод писах подробно вчера на блога на Иван Бедров, който е написал много хубав коментар с цитат на произведение на немски пастор от 1946 г.
За да не си скубем косите, когато ще бъде необратимо и непоправимо, по-добре да се противопоставим на гестаповщината сега.
Който е любопитен за мнението ми и въпросите ми около тази зловеща публична истерия, да ме прочете там.
Проблемите на биоетиката са много важни и ето утре в Университета те
ще бъдат обсъдени на конференция.
Това е поканата на катедрата по Логика, етика и естетика:
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
Конференция
ПРОБЛЕМИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА
в рамките на проект АВТОНОМИЯ И ГРАНИЦИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА
към Фонда за научни изследвания, 2010 г.
9 декември 2010 г., Зала 1, Ректорат
Програма
10.30 Откриване на конференцията
гл. ас. д-р Валентина Кънева (СУ, ръководител на проекта)
доц. д-р Недялка Видева (зам.- ректор на СУ)
Секция 1: Автономия в биоетиката
Водещ: Стилиян Йотов
10.40 – 11.40
проф. Христо Тодоров (НБУ)
Авторитетът в условията на автономия
д-р Валентина Кънева (СУ)
Принципът на автономията в биоетиката
д-р Стоян Ставру
Правен режим на съгласието за лечение
11.40 – 12.00 дискусия
12.00 – 12.45 проф. Томас Сьорен Хофман (Хаген)
Към актуалността на Кантовото понятие за автономия в биоетиката
12.45 – 13.00 дискусия
13.00 - 14.30 обяд
Секция 2: Автономия на пациента и информирано съгласие
Водещ: Ася Асенова
14.30 – 15.30
ст. н.с. II ст. Станка Христова (БАН)
За някои ограничения на пациентската автономия
д-р Ралица Георгиева
Практиките на погребване на ембриони, правото на (не)информираност и принципът на автономията
проф. д.ф.н. Стилиян Йотов (СУ)
Автономия и достойнство
15.30 – 15.45 дискусия
15.45 - 16.00 кафе пауза
Секция 3: Свобода на разпореждане с тялото в медицината
Водещ: Валентина Кънева
16.00 – 17.00
Ирина Георгиева (докторант, СУ)
Трансплантационна медицина и етика: проблемът за комерсиализацията на донорството
Лена Тодорова (докторант, СУ)
Индиферентността – логическо основание за донорство
д-р Ася Асенова
Сурогация – нови идентичности в ерата на биотехнологичния бум
17.00 - 17.15 дискусия

Tuesday, December 15, 2009
писмо до колеги за поредния законопроект
Здравейте, скъпи колеги,
Има неща в законопроекта Игнатов, които ми харесват, но много повече са онези, които не ми харесват.
Най-много не ми харесва това, че всичко се прави, сякаш Историята започва сега, законодателството започва сега.
Обаче, законотворчеството по този болен проблем, както знаем и помним, има история.
В цялата ситуация сега най-много не ми харесва това, че мнозина са забравили или се правят на ударени за това, колко много обсъждания е имало досега на предишни законопроекти.
Говорим за десетки срещи, на които бяха изказани стотици мнения по отношение на много предишни законопроекти.
Особено поучително и фрустриращо беше това, което се случи със законопроекта, който по времето на управлението на ОДС в продължение на четири години (от 1997 до 2000 г.) беше обсъждан от - може би - хиляди хора на стотици срещи, беше коментиран в печата и т.н. На страниците на "Литературен вестник", "Алма матер", "Демокрация" и т.н.
По-възрастните от нас помнят, че тогава законопроектът "падна" от второ четене буквално няколко минути преди второто му прочитане и приемане в пленарната зала на НС - на 25 октомври 2000 г.
Тогава заедно с мръсната вода от коритото беше изхвърлено и бебето.
И онзи законопроект имаше трески за дялане, но имаше и доста добри страни. (Макар че условно беше известен като "закона на Панев" той беше дело не на лустратора Панев, а на нашите най-добри учени в социологията и философията на образованието като П. Бояджиева, Патриция Георгиева, Георги Димитров, и най-вече на тогавашния заместник-министър за науката проф.дхн Борислав Тошев. За зла врага точно свързването му в публичното пространство с името на Панев, му донесе силен негативизъм и съпротива).
Много работа свърши и екипът на зам-министър Анастас Герджиков, който подготвяше нов закон за висше образование и ЗНСНЗ през 2001 и 2002 г. - по време на управлението на НДСВ. И пак публично влиятелните академични нотабили стопираха законодателния процес.
Основните моменти от тяхната законотворческа концепция бяха публикувани в специален брой на "Критика и хуманизъм", (броят ще уточня днес следобед).
Както знаете, доста съм се занимавала с тези проблеми и даже през 2002 г. взех пари от Институт "Отворено общество" в Будапеща за анализ на образователното законодателство за висше образование.
Ето тук на този линк по-долу е текстът, който обобщава законодателния процес по този проблем до 2003 г.
Тогава - и при ОДС, и при НДСВ - бяха включени толкова много хора, имаше толкова много обсъждания... смея да кажа, че научната общност имаше мнение, което сега се пренебрегва.
Вижте тук по-подробно за няколко предишни законопроекти:
http://www.o-blog.net/zakonoproekti.html
Максимално накратко:
в законопроекта Игнатов най-хубаво и безспорно е уреждането на правилата за придобиване на степен доктор.
Но почти всичко останало е майка плаче - грамофон свири.
Най-лошото на законопроекта Игнатов е, че с безцеремонност прегазва консенсуса, който беше постигнат мъчително след десетки обсъждания през предишните години - да се махнат ВАК, комисиите и СНС-тата, разбира се, но да се разреши всички процедури по докториране, хабилитиране и опрофесоряване да се
извършват единствено и само в университетите, които имат
много добри оценки както на институционалната, така и на програмната акредитация.
Не може университети, които не са получили разрешение от НАОА (Националната агенция за оценяване и акредитация) да провеждат обучение за степен доктор, да присъждат докторска степен, да хабилитират и опрофесоряват!
В това отношение най-добър от всички законопроекти досега беше законопроектът на проф. Огнян Герджиков, който предвиждаше всички процедури да стават във
Факултетни или факултетни научни съвети,
НО,
това да става само в университетите, които са одобрени от НАОА.
Така е навсякъде в Европейския съюз и ние няма защо да откриваме топлата вода. Акредитационните агенции имат думата и точно затова са наречени "акредитационни агенции".
От промените, които бяха направени в образователното законодателство през 20-те години на прехода, само тази наистина ни приближи към Европа - вкарването в ЗВО (през 1999 г.) на специалната глава за създаването и функционирането на НАОА, което е точно по европейския модел на страните от ЕС!
Законопроектът Игнатов на практика ще ликвидира не само СНС и ВАК ( което може само да бъде приветствано), но и НАОА.
Това е ужасяващо.
Как така преценките на НАОА, направени досега, да нямат значение?
Освен ВАК и НАОА ли ще бъде ликвидирана?
Или с две думи: законопроектът Игнатов впряга каруцата пред коня.
Първо, трябва да се реши болният проблем с академичната полигамия: кой от хабилитираните преподаватели за кой университет работи и за кой втори университет работи понякога, но само като гост-преподавател.
После, самите университети трябва да дадат публична информация за това на сайтовете си, както досега само нашият Университет го е направил.
(Какъвто е случаят с наш Цочо. Имаме вече четирима колеги-доктори по антична философия - Моника Портокалска, Андрей Захариев, Любомира Радоилска - доктор на Парижкия университет Сорбоната, Елена Георгиева - доктор на Брюкселския свободен университет, а на хоризонта се задава и Владо Маринов, а наш Цочо коли и беси не само в СУ, а и в НБУ.)
А междувременно, ако законопроектът Игнатов стане закон и България иска да остане член на ЕС, за да се избегне девалвацията и печатането на докторски и хабилитационни свидетелства срещу пари и/или политически зависимости, решенията и оценките на НАОА трябва да бъдат изпълнявани стриктно.
Това ще рече, че повечето от половината ни университети (най-малко 28 от 49) изобщо не би трябвало да имат право на това да обучават доктори, да хабилитират и опрофесоряват.
Заключение: както законодателната инициатива на ОДС, така и законодателната инициатива на НДСВ бяха по-добри, по-обмислени и по-съгласувани с добрите европейски практики, от фурора на гербаджийството.
Бъдете здрави и весели!
димка
post scriptum:
Като говорим за това да не откриваме топлата вода, нека да споменем и за Европейската асоциация на агенциите за удостоверяване на качеството.
Вижте тук адреса на European Network for the Quality Assurance (of the Higher Education Institutions)
http://www.enqa.eu/index.lasso.
Нашата НАОА, макар че беше създадена през 1999 г., бе приета за член чак през септември 2008 г. в ENQA, след като с безброй процедури по институционални и програмни акредитации в продължение на почти десет години показа, че поне по отношение на количествените критерии на меренето на висшите ни институции
вече сме съизмерими с добрите европейски практики, удостоверявани от всички национални агенции, включени в тази най-авторитетна европейска мрежа (към Съвета на Европа).
Десет години се учихме как да правим акредитации - и програмни, и институционални в НАОА, най-после се научихме, приеха ни в ЕНКА и... най-накрая дойде гербаджийството на бял кон и каза, че работата е била напразна... Историята започва от тях.
И още, колкото повече чета законопроекта Игнатов, толкова повече се убеждавам колко по-добри бяха и законопроектите на ОДС, и двата на НДСВ - на проф. Огнян Герджиков и на работната група на Анастас Герджиков.
Според законопроекта на Игнатов големите доктори ще бъдат изравнени с доцентите.
Е, нали уж идеята беше да се стимулира и ускори развитието?!?
Всички други законопроекти, които предвиждаха да няма степен "доктор на науките" или "голям докторат", изравняваха големите доктори с професорите, а законопроектът Игнатов наказателно ги понижава!
Има неща в законопроекта Игнатов, които ми харесват, но много повече са онези, които не ми харесват.
Най-много не ми харесва това, че всичко се прави, сякаш Историята започва сега, законодателството започва сега.
Обаче, законотворчеството по този болен проблем, както знаем и помним, има история.
В цялата ситуация сега най-много не ми харесва това, че мнозина са забравили или се правят на ударени за това, колко много обсъждания е имало досега на предишни законопроекти.
Говорим за десетки срещи, на които бяха изказани стотици мнения по отношение на много предишни законопроекти.
Особено поучително и фрустриращо беше това, което се случи със законопроекта, който по времето на управлението на ОДС в продължение на четири години (от 1997 до 2000 г.) беше обсъждан от - може би - хиляди хора на стотици срещи, беше коментиран в печата и т.н. На страниците на "Литературен вестник", "Алма матер", "Демокрация" и т.н.
По-възрастните от нас помнят, че тогава законопроектът "падна" от второ четене буквално няколко минути преди второто му прочитане и приемане в пленарната зала на НС - на 25 октомври 2000 г.
Тогава заедно с мръсната вода от коритото беше изхвърлено и бебето.
И онзи законопроект имаше трески за дялане, но имаше и доста добри страни. (Макар че условно беше известен като "закона на Панев" той беше дело не на лустратора Панев, а на нашите най-добри учени в социологията и философията на образованието като П. Бояджиева, Патриция Георгиева, Георги Димитров, и най-вече на тогавашния заместник-министър за науката проф.дхн Борислав Тошев. За зла врага точно свързването му в публичното пространство с името на Панев, му донесе силен негативизъм и съпротива).
Много работа свърши и екипът на зам-министър Анастас Герджиков, който подготвяше нов закон за висше образование и ЗНСНЗ през 2001 и 2002 г. - по време на управлението на НДСВ. И пак публично влиятелните академични нотабили стопираха законодателния процес.
Основните моменти от тяхната законотворческа концепция бяха публикувани в специален брой на "Критика и хуманизъм", (броят ще уточня днес следобед).
Както знаете, доста съм се занимавала с тези проблеми и даже през 2002 г. взех пари от Институт "Отворено общество" в Будапеща за анализ на образователното законодателство за висше образование.
Ето тук на този линк по-долу е текстът, който обобщава законодателния процес по този проблем до 2003 г.
Тогава - и при ОДС, и при НДСВ - бяха включени толкова много хора, имаше толкова много обсъждания... смея да кажа, че научната общност имаше мнение, което сега се пренебрегва.
Вижте тук по-подробно за няколко предишни законопроекти:
http://www.o-blog.net/zakonoproekti.html
Максимално накратко:
в законопроекта Игнатов най-хубаво и безспорно е уреждането на правилата за придобиване на степен доктор.
Но почти всичко останало е майка плаче - грамофон свири.
Най-лошото на законопроекта Игнатов е, че с безцеремонност прегазва консенсуса, който беше постигнат мъчително след десетки обсъждания през предишните години - да се махнат ВАК, комисиите и СНС-тата, разбира се, но да се разреши всички процедури по докториране, хабилитиране и опрофесоряване да се
извършват единствено и само в университетите, които имат
много добри оценки както на институционалната, така и на програмната акредитация.
Не може университети, които не са получили разрешение от НАОА (Националната агенция за оценяване и акредитация) да провеждат обучение за степен доктор, да присъждат докторска степен, да хабилитират и опрофесоряват!
В това отношение най-добър от всички законопроекти досега беше законопроектът на проф. Огнян Герджиков, който предвиждаше всички процедури да стават във
Факултетни или факултетни научни съвети,
НО,
това да става само в университетите, които са одобрени от НАОА.
Така е навсякъде в Европейския съюз и ние няма защо да откриваме топлата вода. Акредитационните агенции имат думата и точно затова са наречени "акредитационни агенции".
От промените, които бяха направени в образователното законодателство през 20-те години на прехода, само тази наистина ни приближи към Европа - вкарването в ЗВО (през 1999 г.) на специалната глава за създаването и функционирането на НАОА, което е точно по европейския модел на страните от ЕС!
Законопроектът Игнатов на практика ще ликвидира не само СНС и ВАК ( което може само да бъде приветствано), но и НАОА.
Това е ужасяващо.
Как така преценките на НАОА, направени досега, да нямат значение?
Освен ВАК и НАОА ли ще бъде ликвидирана?
Или с две думи: законопроектът Игнатов впряга каруцата пред коня.
Първо, трябва да се реши болният проблем с академичната полигамия: кой от хабилитираните преподаватели за кой университет работи и за кой втори университет работи понякога, но само като гост-преподавател.
После, самите университети трябва да дадат публична информация за това на сайтовете си, както досега само нашият Университет го е направил.
(Какъвто е случаят с наш Цочо. Имаме вече четирима колеги-доктори по антична философия - Моника Портокалска, Андрей Захариев, Любомира Радоилска - доктор на Парижкия университет Сорбоната, Елена Георгиева - доктор на Брюкселския свободен университет, а на хоризонта се задава и Владо Маринов, а наш Цочо коли и беси не само в СУ, а и в НБУ.)
А междувременно, ако законопроектът Игнатов стане закон и България иска да остане член на ЕС, за да се избегне девалвацията и печатането на докторски и хабилитационни свидетелства срещу пари и/или политически зависимости, решенията и оценките на НАОА трябва да бъдат изпълнявани стриктно.
Това ще рече, че повечето от половината ни университети (най-малко 28 от 49) изобщо не би трябвало да имат право на това да обучават доктори, да хабилитират и опрофесоряват.
Заключение: както законодателната инициатива на ОДС, така и законодателната инициатива на НДСВ бяха по-добри, по-обмислени и по-съгласувани с добрите европейски практики, от фурора на гербаджийството.
Бъдете здрави и весели!
димка
post scriptum:
Като говорим за това да не откриваме топлата вода, нека да споменем и за Европейската асоциация на агенциите за удостоверяване на качеството.
Вижте тук адреса на European Network for the Quality Assurance (of the Higher Education Institutions)
http://www.enqa.eu/index.lasso.
Нашата НАОА, макар че беше създадена през 1999 г., бе приета за член чак през септември 2008 г. в ENQA, след като с безброй процедури по институционални и програмни акредитации в продължение на почти десет години показа, че поне по отношение на количествените критерии на меренето на висшите ни институции
вече сме съизмерими с добрите европейски практики, удостоверявани от всички национални агенции, включени в тази най-авторитетна европейска мрежа (към Съвета на Европа).
Десет години се учихме как да правим акредитации - и програмни, и институционални в НАОА, най-после се научихме, приеха ни в ЕНКА и... най-накрая дойде гербаджийството на бял кон и каза, че работата е била напразна... Историята започва от тях.
И още, колкото повече чета законопроекта Игнатов, толкова повече се убеждавам колко по-добри бяха и законопроектите на ОДС, и двата на НДСВ - на проф. Огнян Герджиков и на работната група на Анастас Герджиков.
Според законопроекта на Игнатов големите доктори ще бъдат изравнени с доцентите.
Е, нали уж идеята беше да се стимулира и ускори развитието?!?
Всички други законопроекти, които предвиждаха да няма степен "доктор на науките" или "голям докторат", изравняваха големите доктори с професорите, а законопроектът Игнатов наказателно ги понижава!
Tuesday, December 8, 2009
Wednesday, November 25, 2009
за празника на свети Климент Охридски

Честит празник на всички колеги - някогашни или сегашни студенти или преподаватели на
нашия най-стар и най-голям Университет!
***
това е снимка от стенопис на Чекотинския манастир, която заимствам от сайта www.pravoslavieto.com
***
За "новите" седмочисленици
Светите седмочисленици, както знаем, са братята Кирил и Методий, братята Климент и Наум, и Сава, Горазд и Ангеларий.
Ерудити, полиглоти, преводачи, книжовници, вестители на Божието слово.
Мисионери на вярата.
***
За съжаление има години, в които не получават и грам внимание в публичното пространство, точно когато му е времето.
Както беше тази година.
Точно на 27 юли, на техния празник, не забелязах почти никъде да ги споменават, понеже тогава правителството на генерал Бойко Борисов встъпваше в длъжност.
Уви!
***
А "новите седмочисленици" са били първите седем преподаватели на СУ, който както знаем отваря врати на 1 октомври 1888 г. като Висше училище в София.
Те са първоначално учителите от Софийската класическа гимназия
Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:
"Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.
Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...
Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:
"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"
... това, разбира се, беше от "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59
Thursday, October 8, 2009
Wednesday, October 1, 2008
рожден ден на Нашия Университет
Да.
Днес Нашият Университет има рожден ден.
120 години.
Тържествата ще започнат след малко и ще продължат до средата на декември, когато ще приключат Климентовите празници.
Наистина днес ми е празнично и тържествено.
Честитя на всички новата академична година.
Да си пожелаем да сме здрави и щастливи, и да работим за това
Нашият Университет да бъде не само най-старият и най-големият, но и най-интересният и най-добрият български университет!
Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus!
Днес Нашият Университет има рожден ден.
120 години.
Тържествата ще започнат след малко и ще продължат до средата на декември, когато ще приключат Климентовите празници.
Наистина днес ми е празнично и тържествено.
Честитя на всички новата академична година.
Да си пожелаем да сме здрави и щастливи, и да работим за това
Нашият Университет да бъде не само най-старият и най-големият, но и най-интересният и най-добрият български университет!
Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus!
Subscribe to:
Posts (Atom)