януари завърши така

две чудесни книги

Тони Шан е литературно-артистичният псевдоним на скъпа колега и приятелка, която преподава източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски". Да, доц. д-р Антоанета Николова-Георгиева, която е и поетеса, и преводачка от старокитайски, и изследователка на философската поезия, и планинарка, и алпинистка, изкачила няколко хилядника със съпруга си доц. д-р Йордан Георгиев,  учен-физик.

Най-новата ѝ книга показва още една страна от нейните разностранни таланти: тя е и писателка. 

Приказки за страната е е вълшебно четиво, украсено с илюстрации от Пейли, което пък е художническият псевдоним на нейната майка Пенка Самоковлиева. 

Графичният дизайн е на Яна Левиева. 

Изданието е подкрепено от Министерството на културата и е на издателство "СОНМ", което се ръководи от художника-преводач Веселин Праматаров и от неговата съпруга, още една скъпа колега и приятелка – Дора Минева. 

Всички хубави приказки са и за деца, и за възрастни. 

Тези са посветени от Тони Шан и Пейли на ТатКо-ко.

Още една страхотна и оригинална книга от наш колега, от същия курс по философия.
Доц. д-р Петър Горанов наскоро ни извади от догматичната дрямка с разтърсващ философски взрив от провокативни и оригинални размисли, събрани в книгата му 

Назад  

дефанзивни есета 

ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО

АЗ-ът В ЛИНИИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕ

УИ "Св. Климент Охридски"

Ето какво пише авторът:

Няколко думи по същество.

Текстът като цяло стъпва на две твърди предпоставки:

(1) Единството – на веществото и обществото, на човека и човечеството, на флората и фауната – е епизодично, ситуационно и нестабилно състояние, което е добре да се избягва при всеки възможен случай.

(2) Равновесието е периодично, необходимо и устойчиво положение на нещата, което на всяка цена трябва да се възпроизвежда и съхранява като траен диспозитив на вече съществуващото: атомите и молекулите; индивидите и техните органични композити; персоните и Аз-овете; растенията и ларвите; позициите и пропозициите... 

                                                                (с. 7)

„На гърба на книгата за автора пише, че "интересите му са разположени тематично в силовото поле от понятия-образи като разточителен минимализъм, стратегически регрес, висок инфантилизъм, попълзновен копнеж и т.н.

Монографията е насочена към този, който "покорно" слуша умуването и приказките за развитие и просперитет със запушени уши, понеже е възпитан. Но книгата има предвид и онзи, на когото фалшът от разигравания все още театър на прогреса предстои да му дойде до гуша. Следователно текстът като цяло има за адрес всеки поотделно – без изключение и със извинение ()

Книгата е посветена на Яна.

******************************

Ей, Тони, Петре, чудесни книги ни подарихте! Да е светла паметта на любимите ви хора, на които сте ги посветили,

а вие да сте здрави и щастливи, все така вдъхновено да творите, да напишете още много творби във всякакви съществуващи или създадени от вас жанрове, и все така оформени оригинално да ги издавате – за радост на всички читатели!

Gaudeamus igitur!

любопитно около портрета

Това е портрет, нарисуван от художничката Иванка Нанева, във фейсбук тя е Ivanka Naneva. Завършила е Художественото училище в София, а после и специалност Графика в Художествената академия. 

От повече от четвърт век живее със семейството си в Кашкаиш близо до Лисабон. 

Портретът беше нарисуван преди 33 години, през пролетта на 1986 г. 

Една неделя трябваше да отида да ѝ позирам, за да се упражни да рисува портрет от натура. Отидох в уречения час, 10 часа, но се оказа, че Ваня не знаеше, че точно в тази неделя се минава към лятното часово време. 

Тя си мислеше, че е още 9, а аз бях отишла в 10 часа.

В този портрет има уникална техника. Цъфвам аз на вратата на квартирата на Ваня, а тя в полусън ме пита какво става. 

Носех ѝ за подарък една кутийка с нескафе. Ваня полуспяща-полусъбудена, още по нощница, прояви гениална интуиция на художник-график. "Димче, ще ти направя портрет само с нескафе". "Как, Ванче?". "Гледай", рече Ваня и извади всички възможни бурканчета и капачки, които намери и като смесваше кафето с различни пропорции вода, получи най-различни цветове - като се почне от бурканчетата с вода, в които имаше по няколко зрънца от разтворимото кафе, и така получи най-светлите жълти цветове; после в бурканите с все повече и повече кафе се получиха различните нюанси на светло- и тъмнокафявото, а най-тъмното и черното се получаваха като топваше най-тънките си четчици направо в кутийката с нескафето, без никаква вода - черно, та черно, чак гарваново... това е техника, която си заслужава да се оповести. 

Не знам освен Ваня друг художник да е рисувал портрет само с нескафе и вода върху гланциран картон (а на лицевата страна на гланцирания картон има портрет на другаря Юрий Владимирович Андропов!). 

Това е интересното в портрета. 

Друго любопитно: по онова време Ваня живееше на квартира на улица "Христо Максимов". 12 години по-късно ние се преместихме да живеем на същата улица и на същата страна на улицата, 20-30 метра по-нататък, и живеем тук вече 20 години...

На портрета малко над лявото ми ухо има и две малки зелени петънца. Но това се получи преди няколко години. Понеже все още не съм го поставила зад стъкло и в рамка, преди няколко години като боядисвах и правих ремонт, малко зелен латекс поради липса на внимание от мен го напръска...

представяне на списанието

Представяне на тематичния брой В началото бе преводът на списание Панорама, 2018/1, тази вечер, 14 март в "+ това"

празнична академична увертюра

повече от актуално: конференция по биоетика утре

Честит празник, скъпи колеги, читатели и посетители на блога!

Тези дни страната се тресе от скандали, един от които е скандалът с подслушваните лекари-гинеколози от Горна Оряховица, обвинени по гестаповски в чудовищно умишлено престъпление, което по всяка вероятност - според мен - не са извършили.
По този повод писах подробно вчера на блога на Иван Бедров, който е написал много хубав коментар с цитат на произведение на немски пастор от 1946 г.
За да не си скубем косите, когато ще бъде необратимо и непоправимо, по-добре да се противопоставим на гестаповщината сега.
Който е любопитен за мнението ми и въпросите ми около тази зловеща публична истерия, да ме прочете там.



Проблемите на биоетиката са много важни и ето утре в Университета те
ще бъдат обсъдени на конференция.



Това е поканата на катедрата по Логика, етика и естетика:


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ


Конференция

ПРОБЛЕМИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА

в рамките на проект АВТОНОМИЯ И ГРАНИЦИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА

към Фонда за научни изследвания, 2010 г.

9 декември 2010 г., Зала 1, Ректорат


Програма


10.30 Откриване на конференцията

гл. ас. д-р Валентина Кънева (СУ, ръководител на проекта)
доц. д-р Недялка Видева (зам.- ректор на СУ)

Секция 1: Автономия в биоетиката

Водещ: Стилиян Йотов

10.40 – 11.40

проф. Христо Тодоров (НБУ)
Авторитетът в условията на автономия

д-р Валентина Кънева (СУ)
Принципът на автономията в биоетиката

д-р Стоян Ставру
Правен режим на съгласието за лечение

11.40 – 12.00 дискусия

12.00 – 12.45 проф. Томас Сьорен Хофман (Хаген)
Към актуалността на Кантовото понятие за автономия в биоетиката

12.45 – 13.00 дискусия

13.00 - 14.30 обяд


Секция 2: Автономия на пациента и информирано съгласие

Водещ: Ася Асенова

14.30 – 15.30

ст. н.с. II ст. Станка Христова (БАН)
За някои ограничения на пациентската автономия

д-р Ралица Георгиева
Практиките на погребване на ембриони, правото на (не)информираност и принципът на автономията

проф. д.ф.н. Стилиян Йотов (СУ)
Автономия и достойнство

15.30 – 15.45 дискусия

15.45 - 16.00 кафе пауза


Секция 3: Свобода на разпореждане с тялото в медицината

Водещ: Валентина Кънева

16.00 – 17.00

Ирина Георгиева (докторант, СУ)
Трансплантационна медицина и етика: проблемът за комерсиализацията на донорството

Лена Тодорова (докторант, СУ)
Индиферентността – логическо основание за донорство

д-р Ася Асенова
Сурогация – нови идентичности в ерата на биотехнологичния бум

17.00 - 17.15 дискусия

писмо до колеги за поредния законопроект

Здравейте, скъпи колеги,

Има неща в законопроекта Игнатов, които ми харесват, но много повече са онези, които не ми харесват.
Най-много не ми харесва това, че всичко се прави, сякаш Историята започва сега, законодателството започва сега.
Обаче, законотворчеството по този болен проблем, както знаем и помним, има история.

В цялата ситуация сега най-много не ми харесва това, че мнозина са забравили или се правят на ударени за това, колко много обсъждания е имало досега на предишни законопроекти.

Говорим за десетки срещи, на които бяха изказани стотици мнения по отношение на много предишни законопроекти.

Особено поучително и фрустриращо беше това, което се случи със законопроекта, който по времето на управлението на ОДС в продължение на четири години (от 1997 до 2000 г.) беше обсъждан от - може би - хиляди хора на стотици срещи, беше коментиран в печата и т.н. На страниците на "Литературен вестник", "Алма матер", "Демокрация" и т.н.

По-възрастните от нас помнят, че тогава законопроектът "падна" от второ четене буквално няколко минути преди второто му прочитане и приемане в пленарната зала на НС - на 25 октомври 2000 г.

Тогава заедно с мръсната вода от коритото беше изхвърлено и бебето.

И онзи законопроект имаше трески за дялане, но имаше и доста добри страни. (Макар че условно беше известен като "закона на Панев" той беше дело не на лустратора Панев, а на нашите най-добри учени в социологията и философията на образованието като П. Бояджиева, Патриция Георгиева, Георги Димитров, и най-вече на тогавашния заместник-министър за науката проф.дхн Борислав Тошев. За зла врага точно свързването му в публичното пространство с името на Панев, му донесе силен негативизъм и съпротива).

Много работа свърши и екипът на зам-министър Анастас Герджиков, който подготвяше нов закон за висше образование и ЗНСНЗ през 2001 и 2002 г. - по време на управлението на НДСВ. И пак публично влиятелните академични нотабили стопираха законодателния процес.
Основните моменти от тяхната законотворческа концепция бяха публикувани в специален брой на "Критика и хуманизъм", (броят ще уточня днес следобед).

Както знаете, доста съм се занимавала с тези проблеми и даже през 2002 г. взех пари от Институт "Отворено общество" в Будапеща за анализ на образователното законодателство за висше образование.

Ето тук на този линк по-долу е текстът, който обобщава законодателния процес по този проблем до 2003 г.
Тогава - и при ОДС, и при НДСВ - бяха включени толкова много хора, имаше толкова много обсъждания... смея да кажа, че научната общност имаше мнение, което сега се пренебрегва.

Вижте тук по-подробно за няколко предишни законопроекти:
http://www.o-blog.net/zakonoproekti.html

Максимално накратко:
в законопроекта Игнатов най-хубаво и безспорно е уреждането на правилата за придобиване на степен доктор.
Но почти всичко останало е майка плаче - грамофон свири.

Най-лошото на законопроекта Игнатов е, че с безцеремонност прегазва консенсуса, който беше постигнат мъчително след десетки обсъждания през предишните години - да се махнат ВАК, комисиите и СНС-тата, разбира се, но да се разреши всички процедури по докториране, хабилитиране и опрофесоряване да се
извършват единствено и само в университетите, които имат
много добри оценки както на институционалната, така и на програмната акредитация.

Не може университети, които не са получили разрешение от НАОА (Националната агенция за оценяване и акредитация) да провеждат обучение за степен доктор, да присъждат докторска степен, да хабилитират и опрофесоряват!

В това отношение най-добър от всички законопроекти досега беше законопроектът на проф. Огнян Герджиков, който предвиждаше всички процедури да стават във
Факултетни или факултетни научни съвети,
НО,
това да става само в университетите, които са одобрени от НАОА.

Така е навсякъде в Европейския съюз и ние няма защо да откриваме топлата вода. Акредитационните агенции имат думата и точно затова са наречени "акредитационни агенции".

От промените, които бяха направени в образователното законодателство през 20-те години на прехода, само тази наистина ни приближи към Европа - вкарването в ЗВО (през 1999 г.) на специалната глава за създаването и функционирането на НАОА, което е точно по европейския модел на страните от ЕС!

Законопроектът Игнатов на практика ще ликвидира не само СНС и ВАК ( което може само да бъде приветствано), но и НАОА.

Това е ужасяващо.
Как така преценките на НАОА, направени досега, да нямат значение?

Освен ВАК и НАОА ли ще бъде ликвидирана?

Или с две думи: законопроектът Игнатов впряга каруцата пред коня.

Първо, трябва да се реши болният проблем с академичната полигамия: кой от хабилитираните преподаватели за кой университет работи и за кой втори университет работи понякога, но само като гост-преподавател.
После, самите университети трябва да дадат публична информация за това на сайтовете си, както досега само нашият Университет го е направил.

(Какъвто е случаят с наш Цочо. Имаме вече четирима колеги-доктори по антична философия - Моника Портокалска, Андрей Захариев, Любомира Радоилска - доктор на Парижкия университет Сорбоната, Елена Георгиева - доктор на Брюкселския свободен университет, а на хоризонта се задава и Владо Маринов, а наш Цочо коли и беси не само в СУ, а и в НБУ.)

А междувременно, ако законопроектът Игнатов стане закон и България иска да остане член на ЕС, за да се избегне девалвацията и печатането на докторски и хабилитационни свидетелства срещу пари и/или политически зависимости, решенията и оценките на НАОА трябва да бъдат изпълнявани стриктно.

Това ще рече, че повечето от половината ни университети (най-малко 28 от 49) изобщо не би трябвало да имат право на това да обучават доктори, да хабилитират и опрофесоряват.

Заключение: както законодателната инициатива на ОДС, така и законодателната инициатива на НДСВ бяха по-добри, по-обмислени и по-съгласувани с добрите европейски практики, от фурора на гербаджийството.

Бъдете здрави и весели!
димка

post scriptum:

Като говорим за това да не откриваме топлата вода, нека да споменем и за Европейската асоциация на агенциите за удостоверяване на качеството.
Вижте тук адреса на European Network for the Quality Assurance (of the Higher Education Institutions)
http://www.enqa.eu/index.lasso.

Нашата НАОА, макар че беше създадена през 1999 г., бе приета за член чак през септември 2008 г. в ENQA, след като с безброй процедури по институционални и програмни акредитации в продължение на почти десет години показа, че поне по отношение на количествените критерии на меренето на висшите ни институции
вече сме съизмерими с добрите европейски практики, удостоверявани от всички национални агенции, включени в тази най-авторитетна европейска мрежа (към Съвета на Европа).

Десет години се учихме как да правим акредитации - и програмни, и институционални в НАОА, най-после се научихме, приеха ни в ЕНКА и... най-накрая дойде гербаджийството на бял кон и каза, че работата е била напразна... Историята започва от тях.

И още, колкото повече чета законопроекта Игнатов, толкова повече се убеждавам колко по-добри бяха и законопроектите на ОДС, и двата на НДСВ - на проф. Огнян Герджиков и на работната група на Анастас Герджиков.

Според законопроекта на Игнатов големите доктори ще бъдат изравнени с доцентите.

Е, нали уж идеята беше да се стимулира и ускори развитието?!?

Всички други законопроекти, които предвиждаха да няма степен "доктор на науките" или "голям докторат", изравняваха големите доктори с професорите, а законопроектът Игнатов наказателно ги понижава!

честит празник на студентите

за празника на свети Климент Охридски

Честит празник на всички колеги - някогашни или сегашни студенти или преподаватели на
нашия най-стар и най-голям Университет!

***

това е снимка от стенопис на Чекотинския манастир, която заимствам от сайта www.pravoslavieto.com

***

За "новите" седмочисленици

Светите седмочисленици, както знаем, са братята Кирил и Методий, братята Климент и Наум, и Сава, Горазд и Ангеларий.
Ерудити, полиглоти, преводачи, книжовници, вестители на Божието слово.
Мисионери на вярата.

***

За съжаление има години, в които не получават и грам внимание в публичното пространство, точно когато му е времето.
Както беше тази година.
Точно на 27 юли, на техния празник, не забелязах почти никъде да ги споменават, понеже тогава правителството на генерал Бойко Борисов встъпваше в длъжност.
Уви!
***

А "новите седмочисленици" са били първите седем преподаватели на СУ, който както знаем отваря врати на 1 октомври 1888 г. като Висше училище в София.
Те са първоначално учителите от Софийската класическа гимназия
Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:

"Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.
Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...
Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:
"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"


... това, разбира се, беше от "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59

за 40 рожден ден на приятел

рожден ден на Нашия Университет

Да.
Днес Нашият Университет има рожден ден.
120 години.
Тържествата ще започнат след малко и ще продължат до средата на декември, когато ще приключат Климентовите празници.
Наистина днес ми е празнично и тържествено.
Честитя на всички новата академична година.
Да си пожелаем да сме здрави и щастливи, и да работим за това
Нашият Университет да бъде не само най-старият и най-големият, но и най-интересният и най-добрият български университет!
Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus!