текстът на манифеста

Ч е с т и т   п р а з н и к!

Преди две години във фейсбук, на страницата на Етимологически просветител 

https://www.facebook.com/etymotitel/

се появи препис на този важен документ:

МАНИФЕСТЪ КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ

По волята на незабвенния Царь Освободитель, великиятъ братски Руски народъ, подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, подданицитѣ на Негово Величество Румѫнския Краль и отъ юначнитѣ Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣзъ вѣкове сковаваха България, нѣкога тъй велика и тъй славна.

Отъ тогава и до днесъ цѣли тридѣсеть години Българскиятъ Народъ непоколебимо вѣренъ къмъ памѣтьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяванъ отъ тѣхнитѣ завѣти, неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде отъ нея подъ Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия Kнязъ Александръ, държава, достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи. Винаги миролюбивъ, Моятъ Народъ днесъ купнѣе за своя културенъ и економически напрѣдъкъ; въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспеванието ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бѫде споредъ както той иска.

Българскиятъ Народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.

Фактически независима, държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой отъ едни узи, съ формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Азъ и Народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; Тя и България, свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и уякчатъ приятелскитѣ си връски и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.

Въодушевенъ отъ това свето дѣло и за да отговаря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЪ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно съ народа си дълбоко вѣрвам, че този Ми актъ ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.

Да живѣе свободна и независима България!

Да живѣе Българскиятъ Народъ!

Издаден въ древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесеть и втора година отъ Нашето царуване.

(подпис на цар Фердинанд)

Министъръ Прѣдседатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)

Министъръ на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)

Министъръ Вѫтрѣшнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)

Министъръ на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)

Министъръ на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)

Министъръ на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)

Министъръ на Войната: (подпис на Данаил Николаев)

Министъръ на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)

[препис на текста на манифеста, който се намира върху пергамента, изработен от художника Харалампи Тачев]

насред Никулденската мъгла

някои ноемврийски снимки

преди Никулденските мъгли

три нови книжарници за две седмици

В подлеза на Ректората, точно до входа за метрото и "Билла" в началото на март се появи нова хубава книжарница на "Пингвините" и Университетското издателство "Свети Климент Охридски".
Книжарницата е просторна, на две нива, с много големи прозорци и миниатюрно кафененце точно до входа.





Винаги, когато се отбивам там, виждам колеги и приятели, с които е приятно да се срещнеш просто така. Както беше, когато се засякохме с колегата д-р Димитър Илиев - преподавател по класически езици и литератури, и преводач на Аристотел - на "За възникването и загиването", и на Цицерон.





Може би защото е точно под Ректората, винаги има много млади хора.
На втория етаж е пълно с какви ли не издания, карти, атласи,глобуси,снимки и албуми на "Нешънъл джиографик", както и с най-различни предметчета, сувенирчета, мебелчета и симпатични финтифлюшки и дреболии, изработени в най-отдалечени крайчета на света.






А тук, в това закътано ъгълче е антикварната част.
Не знам дали се вижда от малко нефокусираната снимка, че на пода има линолеум с буквички.





А преди три дни, на 16 март, като отвори новият мол "Сердика" и там се появиха две нови книжарници - тази на снимката...





... и тази.

денят на матурите след нощта на музеите

И двете събития се случиха в разтег от едно денонощие.

Първо беше нощта на музеите.
В събота следобед и до късно през нощта в София бяха отворени музеи и галерии, имаше концерти на открито.

Предишните две години се случи така, че два пъти последователно бях в Будапеща в края на юни, когато беше тяхната “нощ на музеите”.

Обикновено при тях е в последната нощ на събота срещу неделя за юни месец.
И двете предишни години това беше свързано със затваряне на големия мост Сечени над Дунав, по който стотици малки щандове продаваха всякакви сувенирчета и предметчета на народните занаяти, а музиканти, мимове и актьори пееха, танцуваха и играеха.
Огромни множества хора и много семейства с деца се носеха от музей на музей и от галерия на галерия.
Имаше концерти на открито.

У нас това вече може би три години подред се случва в Пловдив, но през есента, струва ми се и в морските градове поне веднъж, както и в Зарата, а в София това беше за втори път.

И тук беше весело и оживено. Времето - чудесно. Пред Народния театър свиреше оркестър “Карандила” и имаше голяма публика в приповдигнато настроение.
Музеи и галерии приемаха посетители.

Аз се бях натръгнала най-после да разгледам зловещите Капричос на Гоя в Испанския културен институт Сервантес, но те бяха затворили, за разлика от Френския културен институт, който организирал прожекции на филм върх фасадата на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Е, поразително-чудовищните Капричос на Гоя ги разгледах все пак днес, защото утре изложбата ще бъде показвана за последен ден.

А по повод на нощта на музеите, галериите и концертите на открито, си мисля, че:
1. Хубаво е, но да се случва не само веднъж, а поне три пъти годишно. Все пак, повечето работещи хора работят точно по времето, когато са отворени музеите и галериите, и почиват тогава, когато са затворени. Една дълга съботна-срещу-неделя-нощ създава на хората специално настроение.
2. Хубаво е да има концерти в градината пред Народния театър, Борисовата и Докторската градина, но още по-хубаво е да има концерти и по кварталите, както го правят в Будапеща. При нас културен и публично-културен живот има, но всичко се случва предимно и изключително в абсолютния център, а дортоарите са отсечени в свой собствен ареал.
3. Някои от билетите за вход на някои места са много скъпи: разглеждането на стенописите на Боянската църква става срещу 10 лева. За едно четиричленно семейство това прави 40 лева.
За сравнение: за разглеждане на десет археологически обекта и музея в Атина се плаща 6 евро, като билетът е с няколко отрязъка и може да се използва в продължение на една цяла календарна година – или за различни места, или за посещаване на едно и също място няколко пъти, защото например, за да се разгледа всичко на и около Акропола, трябват няколко дни.


***

А сега за матурите.

Няколко часа след приключването на нощта на музеите, галериите и концертите на открито, започнаха и вторите матури.
За втори път всички завършващи ученици се явиха на задължителния изпит по български език и литература.
Утре ще се явяват на втората матура – на предмет по техен избор.

Изпитът по БЕЛ е много лесен. Тестът е фасулски. Днес са го публикували в СЕГА в традиционната си понеделнишка рубрика “Просвета”. Децата, които се явяват на конкурсните изпити след седми клас за приемане в по-специализираните училища, могат да решат този тест без нито една грешка.

Разсъждението с аргументация – тази година върху фейлетон на Алеко - е малко по-сложно, но и с него един дванадесетокласник няма да се затрудни особено.

Четвъртокласниците и шестокласниците също ще се явяват отново на т.нар. миниматури по четири учебни дисциплини...

Изобщо, целият процес започва да уляга въпреки оплакванията и съпротивата на някои учители (тук само ще вметна, че миналата седмица в софийските средни училища имаше родителски срещи, та за пореден път видях и чух как се създава паника и психоза от някои хора заради матурите и миниматурите).

Както и да е. В средното училище има сътресения, но и движение напред.