Документът отиде на най-високото място - в Конституционния съд. Тепърва ще се образува дело по питането относно него, ще се определи докладчик, ще се разгледа написаният от докладчика текст, ще се гласува от 12-те съдии.
Ще минат още няколко месеца в напрегнати публични полемики. Не съм съгласна с онези, които определиха дебатите и споровете досега като отклонени, безплодни, несъстояли се.
Напротив, за 40 дни - от включването на предложението за ратифициране на И.к. на заседание на МС и отхвърлянето на това предложение от доста министри в кабинета, до ден-днешен се изясниха няколко много важни събития и процеси в обществото.
1. Абсолютен триумф на анонимността
Каквото и да се случи с И. к. оттук нататък, това, че тя стигна на една ръка разстояние от ратификация в НС, оправда най-мрачните прогнози на най-крайните евроскептици, изказвани още преди 20 години навсякъде в Европа: до националните парламенти на отделните страни ще достигат важни договори и документи с абсолютно неизвестни автори.
Някой все пак ще каже ли на обществото ни от кого е написан текстът на И.к? Кои са неговите автори?
Когато става дума за национално законодателство, всеки може да разбере кои са авторите на една или друга законодателна инициатива - как се казват; от коя партия или парламентарна група са; какво е тяхното образование, каква професионална и политическа кариера са имали до момента на внасянето на един или друг законопроект.
Кои са авторите на И.к.? От коя европейска страна са или работната група е била интернационална? От коя страна на политическия спектър са?
Какво са правили в живота си до момента на написването на този
антихуманен идеологически текст, претендиращ да се превърне в законова норма?
Обществото е на тъмно. И.к. да не би да е паднала от небето или е "в градинка никнала"?
Самият начин, по който силово се натрапва И.к. у нас, компрометира благородната кауза за защита на "по-слабия пол". Пардон, на онези социални конструкти,
които може би са в градинка никнали и не са човешки същества, родени от родители-хора.
2. Шантажът на манипулаторите
През последните 40 дни обществото беше шантажирано, а някои от нас - обиждани и демонизирани за пореден път - заради това, че "ако не приемем И.к., ще останем от другата страна на Босфора". Така каза един министър в "Панорама" по БНТ 1 преди 10 дни.
Разбира се, шантажиращите манипулатори разчитат на тоталната амнезия на обществото.
Надяват се, че всички са забравили как не проект за конвенция, а проектът за самата европейска Конституция беше провален и то не от някакви изостанали патриархални балканци, а от гражданите на Франция и Холандия през 2005 г., и от гражданите на Ирландия, които през 2008 г. на референдум отхвърлиха Лисабонския договор.
Да не би тези три страни да са изхвърлени на азиатската страна на Босфора?
Не, Европейският съюз съществува вече 13 години след пропадането на опита да се сдобие с основен закон. И си струва да си припомним някои обстоятелства около този провал, защото в случая с И.к. ситуацията е много по-стряскаща.
Проектът за изработване на обща Европейска конституция, за разлика от анонимната И.к., беше проект, движен от различни европейски политици, учени, интелектуалци, философи. В различните си фази и в различни работни групи - през групата Пенелопа до групата Амато - в изработването на няколкостотинте страници на проекта за Конституция са участвали
с имената си, а не анонимно
десетки хора.
Интелектуалците и философите са предлагали концепциите за законовите положения, юристите са ги обличали в подходящите словесни правни формули, политиците са вземали окончателното решение в редактирането на различните текстове от различните секции.
Знае се каква е била и ключовата роля, и последната дума във финалното редактиране на текста на политици като Валери Жискар д'Естен, на Романо Проди, на Джулиано Амато.
Въпреки тази похвална прозрачност и публично проследимо старание на десетки хора, идеята беше компрометирана и Европейската конституция остана документ в архив.
Няколко държави с тежест я отхвърлиха и сега ЕС няма конституция,
защото процедурата беше опорочена по аналогичен начин.
Беше спусната "отгоре", от центъра на пирамидалната институционална структура на ЕС
към отделните държави, при това нейните автори бяха известни европейски интелектуалци.
Трябваше да стане обратното: да се изкачи "отдолу нагоре", от националните парламенти до върха на наднационалните институции.
Втората основна причина бе прекаленият демократически централизъм, предвиждан от неуспелия проект за основен закон. Французите, холандците, а после и ирландците затова казаха "не".
В случая с И.к. имаме документ, който ни най-малко не може да се съпоставя като тежест с проекта за Конституция, но защо тогава е този чудовищен натиск?
3. Ако не бъде ратифицирана
Ако не бъде ратифицирана И.к. - у нас или в други страни-членки на ЕС - от това няма да последва нищо фатално. Слънцето ще продължи да изгрява от Изток, а Земята - да се върти около оста си.
Щом ЕС съществува без Конституция и даже без ратифициран Лисабонски договор, значи ще просъществува и без И.к. Е, в разклатено икономическо и политическо здраве, и в силно влошено духовно здраве, но все пак ще съществува.
Бъдещето на ЕС ще бъде поставено на карта не от нератифицирането на подобни анонимни документи от националните парламенти на отделните страни, а от силовото им налагане.
Специално у нас това създаде опасен прецедент.
В Народното събрание на страна с 1337 години история
на една ръка от ратификация е документ,
за който никой в обществото не знае от каква работна група, къде и кога е изготвен!
В Народното събрание на страна с 1337 години история
на една ръка от ратификация е документ,
за който никой в обществото не знае от каква работна група, къде и кога е изготвен!
Защо анонимковците, съчинили този документ, не е поемат отговорност, както направиха бащите на проекта за европейски закон на законите?
4. Ако бъде ратифицирана у нас
Ако бъде ратифицирана у нас И.к., според проф. Пламен Киров от ЮФ на СУ,
И още едно компетентно мнение на професор по обща теория на правото в най-големия и най-стария наш университет за непосредствените и опосредените следствия от евентуална ратификация:
5. Следствията за образованието
В нашето общество почти 20 години беше воден дебат за въвеждането на
образование по религия и/или вероучение в средните училища. Бяха изработени учебни планове и програми, държавни образователни изисквания и проекти за учебници. Имаше варианти за изцяло светско общообразователно образование по религия и история на религиите, от каквото според мен, всеки човек има нужда, дори и да е абсолютен атеист - най-малко за обща култура и елементарна информираност.
Всеки уважаващ себе си сноб, колкото и да иска да снобее, не може да се изказва за важни произведения на изобразителното и музикалното изкуство в хилядолетната европейска съкровищница, ако няма елементарна религиозна грамотност...
Имаше варианти и за религиозно образование на верска основа.
Всеки уважаващ себе си сноб, колкото и да иска да снобее, не може да се изказва за важни произведения на изобразителното и музикалното изкуство в хилядолетната европейска съкровищница, ако няма елементарна религиозна грамотност...
Имаше варианти и за религиозно образование на верска основа.
Всички тези варианти, проекти, учебни програми и планове пропаднаха след 20 години дебатиране.
Надделяха гласовете на онези, които крещяха, че толкова силно светогледно влияние не може да се допусне
в училищата на една светска държава и че религиозното или атеистичното възпитание е неотменимо право на родителите,
на най-съкровено-интимния свят на семейството.
Защитниците на И. к. взривиха тази позиция за неутралитет на държавата и за нейната ненамеса
чрез училището в светогледно-ценностното възпитание на децата.
20 години борба срещу образованието по религия и/или вероучение бяха последвани от няколко години за затишие и забрава, за да се появи триумфално новото верую на прекрасния нов свят.
20 години борба срещу образованието по религия и/или вероучение бяха последвани от няколко години за затишие и забрава, за да се появи триумфално новото верую на прекрасния нов свят.
Вече не родителите,
а пророците на джендърната религия ще се ровят в душите на децата, ако се приеме този безчовечен документ.
Направете справка какво пише по този въпрос в Обяснителния доклад към И.к.:
Article 14 – Education
94. Attitudes, convictions and behavioural patterns are shaped very early on in life. The
promotion of gender equality, mutual respect in interpersonal relationships and non-violence
must start as early as possible and is primarily a responsibility of parents. Educational
establishments, however, have an important role to play in enhancing the promotion of these
values.
95. In paragraph 1, this article addresses the need to design, where Parties deem
appropriate, teaching material for all levels of education (primary, secondary and tertiary
education) that promotes such values and enlightens learners with respect to the various
forms of violence covered by the scope of this Convention. Where Parties deem teaching
material appropriate, it needs to be adapted to the capacity of learners, which would, for
example, require primary school teaching material to meet the intellectual capacity of primary
school students. Teaching material means any type of formally developed and approved
material that forms part of the curriculum and that, where appropriate, all teachers at a
particular school have access to and are required or requested to use in class. As the words
“where appropriate” indicate, the drafters did not want to impose a specific model on the
Parties. Rather, this provision leaves it to the Parties to decide which type of schooling and
which age group of learners they consider such teaching material to be appropriate for. The
drafters decided on this wording to allow for a maximum of flexibility in the implementation of
this provision also taking into account different possibilities between Parties in determining
teaching materials. Some states for instance determine the teaching aims in their formal
curriculum while leaving it to the schools to decide on the proper working methods and
teaching materials to be used to reach these aims. The term “formal curriculum” refers to the
planned programme of objectives, content, learning experiences, resources and assessment
offered by a school where appropriate. It does not refer to incidental lessons which can be
learnt at school because of particular school policies.
96. Paragraph 2 extends the obligation to promote the principles of equality between women
and men, non-stereotyped gender roles, mutual respect, non-violent conflict resolution in
interpersonal relationships in all informal educational facilities as well as any sports, cultural
and leisure facilities as well as the media. Across Council of Europe member states, many
different forms of informal education exist and are often referred to in many different ways.
Generally, the term “informal educational facilities” refers to organised education activity
outside formal systems, such as community or religious education facilities, activities, projects
and institutions based on social pedagogy, and any other type of educational activity offered
by community groups and other organisations (such as boy scouts or girl scouts, summer
camps, after school activities, etc.). Sports, cultural and leisure facilities refer to facilities
which offer leisure activities in the areas of sports, music, arts or any other field and which
contribute to the lifelong process of learning from everyday experience.
97. Furthermore, this paragraph requires Parties to the Convention to include the media in
their measures to promote the above principles. It is important to note that the drafters clearly
indicated that any measures taken in this regard shall have due regard to the fundamental
principle of the independence of the media and the freedom of the press.
6. Определение за жена? Не, определение за жени! Да, ама друг път
Вече много пъти стана дума, че един от основните недъзи на И.к. като текст е в дефинирането на едни понятия по определен начин
и в провала да дефинира други ключови понятия, както и в предполагането на скрити дефиниции на важни места. Не може по подразбиране да се работи със скрити догадки там, където има нужда от експлицитни дефиниции.
Наред с плашещите неща, има и много смешни.
Например, вие забелязахте ли каква е дефиницията за жена, която дава И.к. и по-специално Обяснителният доклад към нея?
Във всеки нормативен акт от огромна важност е дефинирането на легалните понятия в него.
Нали уж в И.к. основна грижа и проблем е осигуряването на защитата на жените и децата от насилие? Хайде да видим как е дефинирано понятието жена на с.9
от Обяснителния доклад:
Definition of “women”
46. Conscious of the fact that many of the forms of violence covered by the Convention are
perpetrated against both women and girls, the drafters did not intend to limit the applicability
of the Convention to adult victims only. Lit.f. therefore clearly states that the term “women”
includes girls under the age of eighteen years.
47. This Convention is an agreement between states, which would create obligations only for
them. The provisions contained in Articles 3 and 4 do not create any new rights but clarify
existing human rights. Any obligations for individuals would follow from such legislative and
other measures which Parties adopt in accordance with the Convention.
И така, и сто пъти да прочетете тези редове, в тях няма да намерите определение за това
що е жена. Разбира се само, че вече и момичетата под 18 години ще бъдат определяни като жени.
За сравнение, ако отворим произволен речник на английския език, в него ще прочетем:
woman - adult female human.
Така е.
Жена е пълнолетен женски човек.
Мъж е пълнолетен мъжки човек.
Само че анонимните автори на И.к. очевидно бягат от речниковите значения на думите жена и мъж, защото те отпращат към понятието човек, а тяхната цел е да създадат една нова антропология, в която биологическите детерминанти и онтологическо-природните дадености вече няма да имат никакво значение.
На това можем и да се посмеем. И.к. ще защитава уж жените и децата от насилие,
а анонимните автори на документа не могат да дадат определение за жена.
И в обсъждането в Аулата на нашия университет на 23 януари, и впоследствие всички допълнително изказали се юристи, говорители на адвокатски, правозащитни и родителски организации, бащи с ограничавани и по-скоро умишлено възпрепятствани родителски права след развод, експерти, професори по право и други противници на И.к., както и учителите, които инициираха петиция против нейната ратификация, обърнаха внимание на това, че И. к. ще отприщи една лавина, която ще помете над 20 наши закона и Конституцията ни;
7. Наднационален тотален контрол
И в обсъждането в Аулата на нашия университет на 23 януари, и впоследствие всички допълнително изказали се юристи, говорители на адвокатски, правозащитни и родителски организации, бащи с ограничавани и по-скоро умишлено възпрепятствани родителски права след развод, експерти, професори по право и други противници на И.к., както и учителите, които инициираха петиция против нейната ратификация, обърнаха внимание на това, че И. к. ще отприщи една лавина, която ще помете над 20 наши закона и Конституцията ни;
ще интронизира доносничеството; ще отмени презумпцията за невинност в наказателното право!
Направете справка какво пише по този повод в Обяснителния доклад и как в него се дефинира понятието "жертва", а също и как от с. 12 нататък, от чл. 74 до чл. 82 на Обяснителния доклад се описва как ще се събират, агрегират и деагрегират лични данни.
"Жертвите", ако се приеме И.к., ще са оттук нататък НЕ онези, които сами себе си посочват като жертви,
а онези, които активистите от НПО посочат като жертви на някакво насилие.
Article 48 – Prohibition of mandatory alternative dispute resolution processes or
sentencing
Тези активисти на НПО на кои избори ги избрахме да представляват обществото и
да бъдат блюстители на морала и човешките права у нас?
Както са посочили и авторите на петицията на учители и родители,
https://www.peticiq.com/195280,
И.к. е инструмент за създаване на наднационална светогледно-ценностна полиция
и на наднационална система за събиране на лични данни.
Добро утро на тоталния шпионаж!
8. Думата-синоним на "мъж"
Жените никой не ги знае какво са и как да се обясни значението на думата жена, но мъжете са перпетратори-престъпници.
9. Къде е природата
И.к. и обяснителният доклад към нея като текст беше определена от мнозина досега ( вж. специализирания сайт https://dehominisdignitate2018.wordpress.com/) като документ за зловещо социално инженерство и като план за една бъдеща античовешка антропологическа доктрина и политическо-съдебна практика.
Още един любопитен езиков факт: пуснете в търсачка документа и се опитайте да намерите думата "природа". Има я, но само в словосъчетания като "природата на институциите", "природата на наказанието", "природата на задълженията" и прочие.
Вече я няма думата природа като знак за съвкупността на всичко живо в космоса.
И това не е случайно.
***
