да са благословени

 Ако разгледате с увеличение първата снимка, ще прочетете имената Мони и Катя.

Мони и Катя, сиреч Симеон и Екатерина вчера, Томина неделя, бяха венчани в храм "Покров Богородичен" в София, а после гостите – роднини, приятели, съученици и колеги бяхме почерпени.

Беше чудесна сватба.

Първо, венчавката в храма.

Булката Екатерина беше с изящна рокля и букет от бели момини сълзи, а две шаферки носеха воала ѝ. Тя е художничка, следва Живопис в Националната художествена академия.

Младоженецът Симеон – талантлив виолончелист.

Всичко беше прекрасно.

На венчавката и гощавката имаше над 100 души – роднини, приятели, съученици, състуденти.

Всичко беше прекрасно, с изключение на това, че за последен път на подобна сватба (венчавка и гощавка след нея) съм била... през юли 2004 година.

През последните години, може би защото и възрастта ми вече нараства застрашително – опела, панихиди, задушници.

Толкова много хора си отиват.

Сватби почти няма, ама съвсем няма, а когато ги има, те бяха помрачени през последните години от локдауни и ограничения.

Нашият народ е най-бързо изчезващият в света, а българският език е един от най-застрашените от изчезване през следващите 100 години.

Тук във фб текат спорове и дискусии за какво ли не, но тъжните новини за загубите на близки, траурните церемонии по изпращането им и възпоминанията им са десетки пъти повече от съобщенията за венчавки и празнични сватбени тържества.

В европейските страни, на които все – уж – се опитваме да приличаме, най-консервативните вестници, опазващи християнските традиции, имат рубрики, в които се съобщава кога и къде ще се извърши тайнството брак, тайнството на бракосъчетанието между един мъж и една жена.

У нас няма нито един такъв вестник, уви.

Имаме един, а може и да са повече, в които има некролози и съобщения за възпоменания.

Няма рубрика за предстоящи венчавки и тайнството бракосъчетание, защото няма достатъчно сватби.

...

Вчерашната сватба беше прекрасна.

За всичко беше помислено.

Дано да има повече такива щастливи поводи на даване на брачни обети на млади и обичащи се хора.

Младите хора на почерпката после след венчавката пяха, танцуваха, веселиха се.

***

Тези меденки със силуетите на Мони и Катя, отлично доближаващи се до действителните им, са изработени от хора със заболявания. Ако разгледате с увеличение и другата снимка, ще разберете повече.

***

публикувано във фб на 24 април

All reaction

вече четвърт век

Вчера имах малък личен духовен празник.

Преди 25 години на този ден приех свето кръщение.

На 22 ноември 1986 г.
Тогава бях студентка в пети курс философия.

Вече бях разбрала, че разумът не може без вяра и че без
упованието в Бога човекът е пепел,
че животът без вяра е нищо.

Че знанието винаги е условно и недостатъчно,
че душата е безсмъртна и че истината ее отвъд видимото и материалното.



Някои от най-близките ми приятели от предишните години на следването
вече бяха емигрирали, бяха станали "невъзвращенци"...

Кръстница ми стана най-добрата ми приятелка от годините на студентстването - Дора.
Беше съботен ден.
Тайнството беше извършено в храма "Света Троица".
И понеже бях вече на 22 години, както става в такива случаи, при кръщение на възрастни, не ме изкъпаха като малките деца изцяло, а ми поляха главата,
измиха ми ръцете и краката...

После отидохме с Дора и нейната кума Ваня да се черпим в квартирата й, на тавана на къщата на Георги Рупчев.

Не знам доколко съм напреднала по пътя на добродетелния християнски живот
и напреднала ли съм изобщо, но все пак се старая.

Вярата крепи човека, но и изкушенията са много.

Пътят не е лек, но без вяра, надежда и любов няма живот.

***

снимката е от старозагорския храм "Света Троица", който има чудесни наскоро възстановени стенописи