Tuesday, December 31, 2013

годината и пожеланията на Красьо




Озовах се в дома на стопаните преди една година през декември, когато бях още много малък.




                                 В последните часове на 2013 година и аз ще направя своята равносметка на изминалата година, като всички сериозни и отговорни котки по света: най-много от всичко четох книги, прочетох почти цялата библиотека на стопаните ми.


Ако става дума за нещо по-занимателно и популярно, което мога да препоръчам на всички четящи по света - ето, моят избор е Светоний, "Дванадесетте цезари".

           Но освен това бършех редовно прах и почиствах стъклата на библиотеката.

         И поради всичко това, ако трябва да поставя на най-високо място някой от мислителите, които прочетох през тази година, несъмнено това е Платон.

         Затова най-често се затварях в онзи шкаф от библиотеката, където са неговите диалози.


Разбира се, бях пръв читател и критик на всичко, което пишеха стопаните.

     Също така, покрай албумите от разни музеи и галерии, се заинтересувах и от изобразителното изкуство. Ето, това е моята любима картина. Понякога я съзерцавам с часове.
Нарисувана е от Веселин Праматаров и от нея духа мистралът на Прованса и Арл.

                                           
     Всяка вечер проверявах какво се вижда нощем от малкото прозорче на кухнята.

А денем наблюдавах мацките по улицата, но засега оставам да живея при стопаните, пък по-нататък не се знае знае ли се дали се знае....

Контролирах и вкусовите качества на водата на цветята, макар че малко ги ревнувам...


Преглеждах някои записки и конспекти, и все се чудех защо ли им е толкова много четене и писане на стопаните.

                                   Интересно ми беше как пере пералнята и не се плашех от центрофугата.

-
 Е-е-ех, с пианото не напреднах много. Само "Котешкия марш" научих, но все пак аз съм по четенето, а не по свиренето.



 В горещите летни дни си стоях на сянка под цвете на балкона, а даже и сега си почивам понякога там, понеже още е топло. От миналата година не си спомням какво беше това снегът, защото бях много малък. Стопанката казва, че само на Витоша засега има малко сняг.

С една дума: през 2013 година си живях царски и господарски, и на всички пожелавам
здраве, спокойствие, щастие, и много време за четене, писане, музика и изобразителни изкуства, а и всякакви други радости и наслади!

Щастлива Нова 2014 година на всички близки, приятели и посетители на блога на стопанката!

Monday, December 23, 2013

дъга около Слънцето

                          
       Днес имаше една по-обичайна аномалия и една по-необичайна аномалия. Съвсем в реда на атмосферните явления, на Алеко беше плюс 8 градуса, а в София - минус 3 по Целзий. Горе беше с 11 градуса по-топло, отколкото в града, затиснат от мъгла.
       Но когато погледнах към Слънцето, което странно прежуряше през високата облачност, видях около него пълна окръжност на дъга! За първи път видях такава дъга, така нареченият "соларен венец"!



Диаметърът на дъгата беше толкова голям, че не ми го побра обективчето на телефончето. Не знам дали това т.нар. "хало", или соларен венец се е виждал от София, или само от високите части на Витоша.



       В един момент се сетих, че все пак не бива да се взирам прекалено дълго в този метеорологичен феномен.
      Аристотел го е обяснил в "Метеорологика", и да, там пише, че такива венци около Хелиос се образуват през зимата.

       
   А иначе видимостта беше отлична, снегът по платото на Бистришкото бранище - малко и утъпкан; идеално време за разходка. Слънцето през целия следобед си гиздеше венеца, а той постепенно се смаля и поизбледня.

  На това място има мочурище, но сега мочурливата вода, която извира непрестанно през по-топлите месеци, се е превърнала в огромна ледена буца.



Високи сини Рилски планини в далечината.



 Високи сини Старопланински в тази далечина.



И пак,


и пак,


 и ето тези облаци танцуват, защото чакат Бъдни вечер.

На всички посетители на блога желая весели часове в очакване на Рождеството!

Thursday, December 19, 2013

за Аристотел от проф Иван Саръилиев



                                                                                 


      През есента на вече изтичащата 2013 година се появи една много ценна книга: Аристотел от проф. Иван Саръилиев. Книгата е ценна, защото е ръкопис, разчетен, редактиран и подготвен за печат шест десетилетия след създаването си от д-р Андрей Ташев, който е автор и на обширен биографично-библиографски предговор,  озаглавен "Иван Саръилиев и неговият "Аристотел"". В това предисловие има много подробности за изследванията, постиженията, но и огорченията в живота на един от най-важните български философи и историци на философията.
      Проф. Иван Саръилиев (1887-1969) не просто е бил един от най-ярките интелектуалци през първата половина на ХХ век у нас. Той е от хората, в чиято лична биография и лична история се проявява голямата, уж безлична история. През 1904 г. завършва с пълно отличие класическия отдел на Втора мъжка гимназия, а после като първенец на випуска получава стипендия, с която следва философия в Париж, в Сорбоната, след което специализира в Оксфорд. Дипломат е и е аташе по печата през периода 1916-1918 г. в Берлин и Берн, като съчетава работата си в легациите с посещение на университетите в тези две столици.
      Той е дългогодишен преподавател по история на философията в Историко-Филологическия факултет на Университета, от 1920 до 1950 г. Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет, а от 1936 г. е ръководител на катедрата по История на философията в него. Бил е избран за ректор на Софийския университет на 8 юни 1946 г., но впоследствие е принуден от Комисията за преустройство на висшето образование да подаде оставка по политически причини. По същите причини е пенсиониран преждевременно през 1950 г.
      Предговорът на д-р Андрей Ташев дава много любопитни и неизвестни подробности за перипетиите в съдбата на проф. Саръилиев, особено след 1944 г., както и всички важни сведения за неговите преводи, лекционни курсове, книги, специализациите в Англия и САЩ, както и за размаха в културно-просветната му инициативност при организирането на сбирки с лектори от различни научни области във Философския клуб в София, съществувал от 1935 до 1944 г.

                                                                


      В книгата има още един предговор, чийто автор е Владимир Маринов -  "Философът и хилядолетната традиция: българският АРИСТОТЕЛ на Иван Саръилиев". Този втори предговор поставя ръкописа от лекционния курс на професора в контекста на българското и световното аристотелознание от ХIХ и ХХ век, както и в динамиката на университетското преподавателско битие. Владимир Маринов е сдържан, критичен, на места даже може би по-критичен към ръкописа, отколкото авторът, времето, мястото и ситуацията на появата на текста предполагат.
      Ще цитирам една от неговите положителни преценки по отношение на присъствието на Философа в културната ни среда тук и сега, която според Владимир Маринов очевидно се е променила, и то към добро:

      "С какво тогава може да ни е от полза Аристотел на Иван Саръилиев? Според мен главно с това, че прочитът му би обострил все още неукрепналата ни чувствителност за смисъла на заниманията с Аристотел, предоставяйки чудесната възможност да се съизмерим с неговия български и световен читател отпреди век...
Година преди смъртта на проф. Иван Георгов в 1936 г. лекциите по антична философия в Софийския университет започват да се водят от проф. Иван Саръилиев, който въпреки "верзираността" си в модерната и съвременната философия, изглежда посреща задачата с достатъчно увереност, желание и интерес. (Наред с лекциите за Декарт, Бъркли, Конт и Бергсон по това време Саръилиев вече води и курс по средновековна философия. )
Това обяснява както изготвянето на подробен лекционен курс по "древна философия", така и последвалия го план за публикуване на трилогия от пропедевтични "етюди" върху трите величия на гръцката философия - Сократ, Платон и Аристотел. От тях приживе на автора е публикуван само Сократ..."  

     Бих добавила, че за голямо наше съжаление проф. Саръилиев успява да реализира замисъла си само по отношение на Сократ и книгата, която написва и издава през 1947 г. - Философията на Сократ, № 352 от Университетска библиотека, е най-хубавото от всичко писано и публикувано на български за него.

       В лекционно-етюдното изложение на проф. Саръилиев за Аристотел, което бе публикувано през тази година като 4 книга от поредицата "Другата българска литература на ХХ век" на издателски център Боян Пенев, първата глава е посветена на живота и съчиненията на Философа, а втората - на предмета на философията му, логиката, метафизиката, етиката, политиката, физиката и реториката. Можем само да гадаем, като имаме пред себе си Философията на Сократ, как би бил развит този разгърнат лекционно-монографичен план за Аристотел, ако проф. Саръилиев не е бил изолиран от академичния живот.
       Изданието е подготвено от д-р Андрей Ташев от Института за литература в БАН след продължителна работа с много документи от Централния държавен архив и ЦДАФ, както и с дарението-архив на проф. Саръилиев в НБУ.


Tuesday, December 17, 2013

изгубената красота на Зарата


              Стара Загора е един от най-старите градове в Европа. Уви, много от старите къщи в града, строени през първата половина на ХХ век, по някакви причини са изоставени и занемарени. А някои от тях са свързани с известни наши творци. Например, ето я пустеещата къща на Николай Лилиев.



                                                                 Какво красиво име!
                       И какъв контраст с наименуваното и неговото състояние в момента.



                                                   една от добре поддържаните къщи - Бухчевата





има някои малки домове, които очевидно имат стопани или поне обитатели...

  ... и други, които поне в моите спомени, преди години бяха хубави, но сега се рушат.


                 А това е къщата на Веселин Ханчев, в която преди време се помещаваше музеят "Литературна Стара Загора". После обаче стана кафе-аперитив-разбира-се-Пегас, а сега има изпочупени прозорци и стройна декорация от климатици. Явно такъв е архитектурният вкус на новите собственици.


   по някакви причини пък на мястото на дома на Кирил Христов се намира Арменската църква





              Но за щастие има и някои стари обществени сгради, които се поддържат добре - например, сградата на Второ основно училище, което носи името на Петко Р. Славейков.

горе-долу добре изглежда и Художествената галерия



                                                и Пощата с часовниковата кула



А ето и една от най-красиво опазените стари сгради, която сега се стопанисва и ползва от Ловно-рибарския съюз.

И докато за много от частните домове не се знае дали имат собственици и наследници, или имат, но те са се разпилели по света или не могат да се споразумеят, или пък не могат да намерят средства за скъпи ремонти, ето за някои сгради се знае, че са били това, което са и сега - Пожарната, например.



А Старозагорската община не е бедна. През лятото четох, че ако има община в България, в която доходите на хората да достигнат софийските, това е Стара Загора, само че това щяло било да стане след 160 години. Както и да е, някакви пари има, сигурно инвестиции и проекти също има, щом нови и нови магазини и молове никнат един подир друг, но поне една забрана трябва да се издаде: върху фасадите на сградите, които са част от културното наследство, да не се поставят реклами и климатици.




Monday, December 16, 2013

venia docendi доц. д-р Невена Панова



      Колегата доц. д-р Невена Панова, която е преподавател по старогръцка литература в Катедрата по Класическа филология във ФКНФ и е третият председател на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, се хабилитира през тази година и всичко за хабилитационната книга и множеството други нейни ценни публикации, както и за процедурата, може да бъде видяно тук: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/arhiv/konkurs_za_zaemane_na_akademichna_dl_zhnost_docent_po_profesionalno_napravlenie_2_1_filologiya_starogr_cka_literatura_obyaven_v_dv_br_96_06_12_2012_g

     В съответствие с новия Закон за развитие на академичния състав, който възстанови една хубава традиция,  тя ще изнесе своята встъпителна доцентска лекция днес,
   
           16 декември, от 18 часа в Информационния център на СУ.

Темата на лекцията е Литература и подражание: Омир vs. Платон.

Оригиналният плакат за събитието е изработен от доц. д-р Виолета Герджикова

Wednesday, December 11, 2013

конференция в памет на проф. Любомир Драмалиев

КОНФЕРЕНЦИЯ
НА КАТЕДРАТА ПО ЛОГИКА, ЕТИКА И ЕСТЕТИКА
НА ТЕМА
НРАВСТВЕНОСТТА
в памет на проф. Любомир Драмалиев
Зала 1, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“
12 декември 2013 година 

10.15-10.30 Откриване на конференцията: проф. д-р Димитър Денков, Декан на ФФ

10.30-11.15
Водещ: проф. д-р Недялка Видева
·         проф. дфн Васил Проданов (УНСС): Мястото на Любомир Драмалиев в българската етика
·         доц. д-р Николай Михайлов (БАН): Нравствеността и Професорът
·         Стефан Гайдарски (докторант, ЮЗУ): Право, нравственост и днешна България
11.15 - 11.30 Дискусия
11.30 - 11.45 Кафе пауза


11.45-13.00
Водещ: доц. д-р Силвия Минева
·         доц. д-р Валентина Драмалиева (УНСС): Моралът в контекста на "културния лаг"
·         доц. д-р Емилия Маринова (БАН): За обективното психологическо изследване и за мярата на неговата етическа приложимост
·         доц. д-р Станка Христова (БАН): Казуистичните решения
·         проф. дфн Мария Димитрова (СУ): Левинас за нравствеността
·         Георги Димитров (докторант, СУ): Понятието "съвест" при Хайдегер
  13.00 - 13.15 Дискусия
  13.15 - 14.15 Обедна почивка


14.15 – 15.15
Водещ: доц. д-р Валентина Кънева
·         доц. д-р Димка Гочева (СУ):"Антигона" на Софокъл, или за отвъдното справедливо
·         гл. ас. д-р Петър Пламенов (СУ): Нравствеността според софистите
·         Валентин Калинов (студент, СУ): Ерос, машина за етос
·         проф. дфн Красимир Делчев (СУ): Леопарди за двама отстъпници от добродетелта (Теофраст и Брут)
15.15-15.30 Дискусия
15.30-15.45  Кафе пауза


15.45- 16.45
Водещ: доц. д-р Валентина Кънева
·         доц. д-р  Силвия Минева (СУ): За моралния закон, звездното небе и тяхната нереципрочност
·         доц. д-р Мария Парашкевова (Бургаски университет): Нравствената позиция
·         доц. д-р Валентина Кънева (СУ): Самоопределение и нравственост
·         проф. д-р Недялка Видева (СУ): Утопия, морал, етика


16.45 – 17.00 Заключителна дискусия и закриване на конференцията

Monday, December 9, 2013

възхитителна философия на музиката








      Един от митовете, с които живеят мнозина в университетските среди и за университетските среди, е, че работното място или професионално-гилдийната принадлежност определя характера и даже стойността на това, което някой прави.
      Не е така.
      Да бъдеш преподавател в една катедра или един факултет, в един институт или департамент не означава задължително да си човек, дисциплинирал мисълта си в коловоза на установеностите и предразсъдъците на мнозинството от този факултет или институция,  да си специализирал да се приспособяваш към научната парадигма на господаруващите в съответния административен дял.

      Дори и в малка страна като нашата понякога най-добрите познавачи и преподаватели по една академична и/или хуманитарна наука не са доживотно настанени в някой от университетските факултети или катедри, а скромно и старателно се трудят другаде. Поради това плодовете от тяхната посветена работа и забележителните им духовни постижения понякога остават за дълго незабелязани или недооценени.

      Струва ми се, че така незаслужено непохвалена е може би най-прецизно работещата
теоретично-философска общност - колегията на преподавателите и изследователите, които се занимават с философия на музиката в Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" и в специализирания институт на БАН: проф. Иля Йончев, проф. Нева Кръстева, проф. Кристина Япова и доц. Йордан Банев.

      Предполагам, че самото естество на музицирането, за което се полагат десетилетни усилия и вдъхновен труд, и при което дори един фалшив полутон може да отрови впечатлението от едно инструментално или вокално изпълнение, възпитава колегията на теоретиците и философстващите за музиката в особена строгост, изчистеност, безукорна яснота и прецизност на мисленето, на изразяването на осмисленото и даже на графичното издаване на техните изследвания.



      Например, погледнете тази книга на проф. Иля Йончев - "Музикалният смисъл", С., 2007, изд. "РИВА".



       Но също и "Музикалната онтология", С., 2009, изд. "РИВА", за да видите каква философия на музиката се преподава в Музикалната академия.
   
      Има обаче две изследвания на история на философията на музиката, които са особено ценни и към които съм пристрастна поради интереса ми към история на философията.

      Най-после успявам да обърна вниманието на посетителите на този блог към една забележителна книга на колега: проф. Кристина Япова - може би най-добрата изследователка на история на философията на музиката у нас.

      Когато говорим и пишем за философия на изкуството и естетиката, няма как да не признаем, че най-опониращото на словото е осмислянето на музиката. За всички останали изкуства сякаш е по-лесно да се пише с думи, да се дефинират понятия, да се изработват термини. Но тази привидност се разсейва тогава, когато на музиката се погледне не като на изкуство, а когато бъде осмислена като наука, като част от "четирите пътя" за постигане на битието чрез прецизната точност на знанието за математическите неща. Това, което по-късните векове ще нарекат квадривиум, но което се основополага в питагорейството: там знанието за "четирите пътя" е било определено като задължително изучаване на аритметика, астрономия, геометрия и акустика. Платон ни убеждава в абсолютната незаменимост на четирите знания чрез аритмологичната пропорционалност при създаването на световната душа в хрониката на космогоничния разказ, но също и в стереометричната съразмерност на съвършените многостени, изграждащи стихите и космоса като цяло - число по число, фигура по фигура, ъгъл по ъгъл и многостен по многостен, представени в космологията на "Тимей". После чрез Августин и Боеций това знание за музиката като точна математическа наука става прецизната disciplina musica.

      Това е оптиката, от която вижда музиката Кристина Япова или по-точно това е изходната точка на нейния анализ. Оттук води началото си нейната интерпретация на философията на музиката, но това е само началото. Какво става по-нататък, разбира се, няма да разказвам, за да бъде интересно на читателите. Започва се с предисторията на проблема при Питагор и Платон, централна тематизация е философията на музиката на Боеций като истински законодател на университетския канон на средновековния квадривиум. Но после във фокуса на интерпретацията идват Лайбниц, Хегел и Шелинг, Киркегор и Ханс Урс фон Балтазар.

      История на философията на музиката и история на теологията на музиката - ако някой иска задължително да поставим етикети, за да знаем в кой тематичен каталог на библиотеките да търсим книгите на Кристина Япова, ето тези двата са най-подходящи и най-съответни за тях.


      Освен всичко останало: необикновената ерудиция, полиглотската осведоменост и най-вече дълбочината на мисълта за музиката, книгата е и много добре полиграфски издадена. На всяка четна страница горе вляво е изписана гръцката дума за звук - ехос или ихос, ...



... а на всяка нечетна страница горе вдясно е изписана гръцката дума за етос.

    Изданието е на Института за изследване на изкуствата в БАН, С., 2011 г. Художник на корицата и графичния дизайн е Христо Христов.

    Кристина Япова има още една книга по история на философията на музиката, посветена на източната, на православната християнска традиция. Тя е озаглавена "Църковност и музикално мислене", С., 2006, изд. Институт по изкуствознание, БАН.
    Но тази книга трябва да бъде представена на специален, отделен блогпост. Надявам се скоро.