Google+ Followers

Monday, October 13, 2008

за справедливостта и справедливото

Аристотел: Никомахова етика
Книга пета
откъсът е работен превод на Николай Гочев по Тойбнеровото издание на гръцкия текст на Susemihl от 1903 г.


1 глава 1129 a

Нека да помислим за справедливостта и несправедливостта – за какви постъпки се отнасят и каква средина е справедливостта; и справедливото на кои неща е среда. Нека изследването ни да следва същия метод, както беше с нещата, за които вече говорихме.
И така, виждаме, че всички искат да наричат справедливост това разположение на душата, благодарение на която са извършители на справедливи неща, решават справедливо в съдебните дела и желаят справедливите неща. Същото е и за несправедливостта – това ще е такова разположение/състояние на душата, благодарение на което умишлено постъпват несправедливо и желаят несправедливите неща. Затова нека и ние най-напред да приемем като общо очертание тези положения.
(11) Защото не е едно и също положението при знанията и при способностите и, от друга страна, при състоянията на душата. Защото изглежда, че способността и знанието са едни и същи относно противоположностите; но това не се отнася за което и да е противоположно състояние от състоянията, противоположни [едно на друго]: както например от здравето не следват противоположни следствия, а само съответстващите на здравето. Защото казваме “върви по здрав начин” тогава, когато някой върви, сякаш е здрав.
(17) И така, противоположната разположеност често се разпознава благодарение на противоположната й, но от друга страна, разположеностите/състоянията често се разпознават от подлежащите им неща. Защото ако доброто физическо състояние е очевидно, то и лошото става явно; и доброто състояние идва от нещата, които му съответстват, и те самите са от него. Защото ако доброто физическо състояние е стегнатост на плътта, то по необходимост и лошото физическо състояние ще е отпуснатост на плътта; и здравословното ще е това, което създава стегнатост на плътта.
В повечето случаи следва и това – ако за едната противоположност се говори в много значения, то и за другата ще се говори в много значения, както например, ако за справедливото се говори в много значения, така ще е и за несправедливото и за несправедливостта.

2 глава

(26) Изглежда, че за справедливост и несправедливост се говори в много значения, но поради това че значенията са близки помежду си, хомонимията им остава незабелязана и не е очевидна, като при онези значения, които са далеч едни от други. Защото когато става дума за идея, разликата е голяма, като, да кажем, това, че “ключ” се нарича хомонимично както това, което е под шията на живите същества, така и онова, с което се заключват вратите.
И така, нека да видим в колко значения се говори за “несправедливия”. Изглежда, че “несправедлив” е и закононарушителят, и користолюбецът, и пристрастният/постъпващият несъразмерно. Така че е ясно, че справедлив ще бъде този, който се придържа към закона и постъпва съразмерно. Следователно справедливото е законното и съразмерното, а несправедливото е незаконното (незаконосъобразното) и несъразмерното.

1129b
А след като и користолюбецът е несправедлив, то ( и справедливостта и несправедливостта) ще са свързани с блага, но не с всякакви, а с тези, при които става дума за житейски успех и неуспех; които в абсолютен смисъл винаги са блага, но за някой конкретен човек - не винаги. А хората се молят за тези неща и ги преследват; но това не трябва да е така, а трябва да си пожелават благата в общ смисъл да са блага и за тях; и да избират благата, които са такива за тях.
(10) А несправедливият не винаги избира “повечето”, но и “по-малкото”, когато например става дума за злини в абсолютен смисъл; но понеже изглежда, че и по-малкото зло е някак си добро, а пък користолюбието е насочено към благото, поради това ((дори и когато избира по-малкото, той пак)) изглежда алчен. Но той постъпва несъразмерно – защото това обхваща [нещата, които споменахме] и [им] е общо.

3 глава



След като този, който действа незаконосъобразно, беше [както казахме] несправедлив, а действащият съгласно закона е справедлив, то тогава е очевидно, че всички законосъбразни неща са по някакъв начин справедливи. Защото и определените от законодателната дейност неща са законни, и казваме, че всяко от тях е справедливо. А законите се разпореждат за всичко, като имат предвид или онова, което е общополезно за всички, или поне нещата, които са водещи - или по отношение на добродетелта или по някакъв друг такъв начин. Така че по един начин наричаме справедливи онези постъпки, които създават и опазват благоденствието и неговите части в полисната общност. Законът постановява да извършваме както делата на мъжествения, (20) като, например, да не напускаме бойния ред, и нито да бягаме, нито пък да захвърляме оръжията; така и тези на разумния, като, например, да не изневеряваме, нито да унижаваме; а също и тези на кроткия, като, например, да не удряме, нито да злословим срещу някого, а по същия начин [да действаме] и по отношение на другите добродетели и пороци - като едни неща изисква, а други забранява. И онзи закон, който е установен правилно, прави това правилно, а зле изработеният - по-лошо.
И така, тази справедливост е наистина съвършена добродетел, но в абсолютен смисъл, а по отношение на някой друг/ или нещо друго. И поради това често справедливостта изглежда да е главната/най-силната сред добродетелите, и нито вечерницата, нито зорницата е така възхитителна. И с пословицата казваме:
`в справедливостта от раз е всяка добродетел`
и е съвършена добродетел най-много заради това, защото е употреба на съвършената добродетел, а е съвършена, защото този, който я притежава, може да си послужи с добродетелта и по отношение на друг, а не само за себе си. Защото мнозина могат да си служат с добродетелта в своите си неща, но в онези, които се отнасят до друг – не могат.

1130 а
И затова изглежда, че е добре казано това на Биант, че “властта ще покаже какъв е мъжът”; защото властващият вече влиза в отношение с други, и е в общество/общност. Заради това същото справедливостта изглежда като единствена сред добродетелите, която е външно за притежаващия я благо, защото се отнася до някой друг. Защото тя съдейства по-скоро за полезното за някой друг, отколкото на властимащия или на съ-участващия в общността. И така наистина най-лош е онзи, който е порочен и спрямо себе си, и спрямо приятелите си; а най-добър е не онзи, който е добродетелен спрямо себе си, а този, който прави това спрямо друг – защото това е трудно да се направи.
И така, тази справедливост наистина е не част от добродетелта, но е цялата добродетел, нито пък противоположната й порочност е част от порочността, но е цялостната порочност. А по какво се различават добродетелта и тази справедливост, е ясно от казаното; тя е наистина една и съща, но битието й не е едно и също – но доколкото е спрямо друг, е справедливост, а доколкото е такава разположеност, е просто добродетел.

4 глава

(15) Ние обаче търсим тази справедливост, която е част от добродетелта. Защото има такава, както твърдим. Подобно е положението и за несправедливостта, която е част от порочността. Ето и знак, че тя съществува: при другите пороци, извършителят постъпва несправедливо, но не си присвоява нищо – като, например, захвърлилият щита поради страх, или оскърбилият с думи поради суров характер, или отказалият парична помощ поради стиснатост. А когато някой придобива неоснователно нещо, често това не е въз основа на никой от тези пороци, а несъмнено не и от на всички тях, но е от някаква злост {която осъждаме} и е от несправедливост. Следователно има някаква друга несправедливост като част от цялата и нещо незаконно като част от от цялото незаконнно, което пък на свой ред е част от незаконосъобразното. И още, ако някой с цел да спечели прибави към едно незаконно действие още и развратно деяние, а пък друг прибави такова развратно деяние поради желание, като наред с това претърпи вреда, то вторият би бил сметнат по-скоро за похотлив, отколкото за алчен, а пък първият би бил сметнат за “незаконен”, но не и за похотлив. Очевидно е, че го е направил, за да спечели.
Освен това всички други несправедливи постъпки винаги се извеждат от някакъв отделен порок: както например, ако някой е развратничил - от похотливост, ако е изоставил другаря в строя – от страхливост, ако е нанесъл удар - от гняв; но ако се е опитвал да печели/да се облагодетелства неоснователно, тогава това не се приписва на никакъв друг порок, а на несправедливостта. Така че е видно, че има някаква друга част от несправедливостта наред с цялата/общата, която носи същото име, защото определението й е в същия род:



1130b
защото и двете са проявления във възможност в отношението към другия. Но едната е свързана с чест или пари или спасение, или с нещо общо - ако имаме някакво едно общо име, с което да обхванем всички тези; и тя е поради удоволствието, идващо от облагодетелстването, а пък другата е свързана с всичко, за което човек се старае.

Глава 5

И така, ясно е, че има няколко справедливости, и че има една, която е различна добродетел наред с общата добродетел; но коя е и каква е, с това трябва да се заемем. И така, несправедливото беше определено като незаконосъобразното и несъразмерното, а пък справедливото – като законосъобразното и съразмерното. Та споменатата по-рано несправедливост е в аспекта на незаконосъобразното. Но след като несъразмерното и незаконосъобразното не са едно и също, но се отличават като част спрямо цяло {защото всичко несъразмерно е незаконосъобразно, но не всичко незаконосъобразно е несъразмерно}, то тогава и несправедливото и несправедливостта не съвпадат, но са различни от онези: едни - в едно отношение като части, други - в друго отношение като цели {защото тази несправедливост е част от цялата несправедливост и (15) подобно на това, справедливостта (((за която говорим сега))) е част от цялата справедливост. Така че трябва да се каже и за справедливостта, която е част, и за частната несправедливост, и по същия начин - за справедливото и несправедливото.
Та нека да оставим настрана определените съгласно цялата добродетел справедливост и несправедливост, от които едната е употреба спрямо другиго на цялата добродетел, а другата е употреба спрямо другиго на лошотата,; (20) И е видно как трябва да се разграничат според тях справедливото и несправедливото. {Защото почти всички законни неща се извършват в резултат на цялата добродетел; защото законът постановява да се живее според всяка добродетел и забранява, съответно, всеки порок. Но измежду приетите от закона неща, които принадлежат на цялата добродетел, са онези, които са постановени за образованието/възпитанието, засягащо цялото общество/общност. А що се отнася до образованието/възпитанието на отделния човек, според което човек е в абсолютен смисъл добър, дали то принадлежи на политиката, или на някое друго знание/изкуство, това ще определим по-късно: защото може би не е едно и също за всеки да бъде добър човек и добър гражданин.}
А като подразделение на отделната(частна) справедливост и на съответстващото й справедливо има, от една страна, една форма (ейдос), която е в разпределенията на чест или пари или другите неща, които са разпределими между участващите в политейята {защото при тези неща е възможно един човек да може да има и несъразмерно, и съразмерно спрямо друг}; и от друга страна, има друга форма (друг ейдос), която е поправящото/това, което регулира взаимните отношения.

1131а
И последният ейдос, на свой ред, също има две части, защото едни от отношенията са доброволни, а други – недоброволни. Доброволните са такива като продаване, купуване, заем, гаранция, даване под наем, залог/влог, наемане {а се наричат доброволни, защото началото на тези отношения е доброволно}. А от недоброволните, едни са тайни: като кражбата, изневярата, отровителството, сводничеството, измамата при продажба на роб, убийството с измама, лъжесвидетелството; а други се извършват с насилие, като малтретирането, пленяването, убийството, отвличането, осакатяването, клеветата и оскърблението.

No comments: