Saturday, June 29, 2019

близо до Рожен















                                снимка на Николай Гочев


                                                 снимка на Николай Гочев



























Wednesday, June 19, 2019

няма никакъв Аристотел





Тези снимки не са отскоро, от миналата есен са. Направени са в един голям български град, в една голяма книжарница от една голяма верига от книжарници.

През изминалата половин година направих още няколко подобни снимки от други книжарници и в други градове.

На челно място в тях на лавиците за философска литература са издания като Колекция от философски куриози от Рой Сьоренсен; Големите въпроси. Философия на Саймън Блакбърн; Красивата история на философията на Люк Фери; Малка история на философията на Найджъл Уорбъртън; разбира се, има я и Книга за ФИЛОСОФИЯТА, която е в голям формат и с твърди корици.
В книжарницата нямаше нито един превод на Аристотел на български, но все пак имаше една книга от античното философско наследство: Държавата на Платон беше там.

Книгите на автори от ХХ век също са полезни, но ако в книжарниците няма основни произведения на автори и мислители, които са в началото на европейската и световна интелектуална история, тогава спокойно можем да кажем, че у нас в годините на прехода бе направено всичко мислимо и възможно, за да бъде изтръгнато от корен всичко класическо и основополагащо. 
Да остане само преразказвателното, вторичното и пропедевтичното.
Да няма минало и памет за него.
Да няма оригинали на текстове на самите мислители.
Да няма академично направени преводи със солиден научен апарат - индекси, коментари, встъпителни студии, библиографии.
Да не се пишат оригинални К Н И Г И, в които да става дума за оригиналите по оригинален начин.
Да не се употребява думата К Н И Г А дори и в катедрите и факултетите, които все още по недоразумение и напълно анахронично се наричат филологически.

Издаването и разпространяването на най-важните произведения на класическата философска литература у нас е един от най-перфидните и мощни инструменти за социално инженерство и политически мениджмънт на хуманитарната колегия. Едни преводи на едни преводачи и издателства се тиражират и промотират, а други преводи на други преводачи и издателства не стигат изобщо до лавиците на книжарниците...

Вместо това преводачите получават: тормоз, унижения, обиди, клевети, хули, съдилища, лъжесвидетели, отнемане на възможността да преподават по дисциплините, за които са спечелили конкурси.

Ето сега отново, превативно се действа от здравите сили.

Преводът и на книгите от Гама до Тета на Метафизика
е готов вече повече от година. Д-р Иван Петров Ivan P. Petrov го редактира, а преводачът Николай Гочев го авторедактира два пъти и коментира, предимно с препратки към преводи на други езици и преводачи: на най-трудните места, особено в кн. Дзета, Ета и Тета. Има места в бележките под линия, написани от него, в които са съпоставени преводи на изреченията-главоблъсканици още от латинските преводи преди векове - на Висарион и Мьорбеке, или от ХХ век - на Рос, Трико и Мартинес. На други са съпоставени Джовани Реале и Кубицки, на трети места - Фреде-Пациг и Бърниет. Има и огромен индекс и предговор от Николай Гочев, а библиографията е съставена съвместно от преводача и от редактора д-р Петров. 
Но ще мине още известно време, докато изданието бъде странирано, докато се направи пагинацията и поне една педантична коректура.

След всичко това, обаче, никой не може да гарантира, че книгата ще бъде откриваема в която и да било книжарница у нас, защото издаването и разпространението на най-важните произведения от най-важните мислители от европейското минало е в матрицата за създаване на послушен псевдоинтелектуален слугинаж. Независимите интелектуалци, преводачи и университетски преподаватели, когато направят нещо полезно, още преди то да влезе в печатница, получават заплахи и шантаж, закани за съдебно преследване и три години затвор! 

Миналото лято една някогашна студентка ми писа: "намирането на изданието на Метафизика от 2000 г. е по-трудно от намирането на свещения Граал".
Преди седмица доц. Петър Горанов ме пита защо под дърво и камък не могат да бъдат намерени преиздания на диалозите на Платон, с някои единични изключения.
Да, всичко това опровергава мантрите, че при пазарната икономика търсенето определя предлагането. Обратното е:
колкото повече се търсят някои произведения на велики мислители, толкова по-сигурно става обявяването на техните преводи на български за несъществуващи и съдебното преследване на техните преводачи и преводачки.

Ако има издатели-смелчаци, Платон и Аристотел в бъдеще ще бъдат издавани нелегално и разпространявани нелегално.
Така и така ще ни вкарат в затвора. Поне да има някакво основание.

Monday, June 10, 2019

доноси и доносници

Днес има съвсем пресен пример на донос, уважен в НАЦИД. Проблемът с доносите и доносниците в НАЦИД е, че остават анонимни за наклеветените. Законът уж предвижда всякакви "сигнали" да се отправят към МОН и петчленната комисия по етика там. А всъщност анонимните сигналоподатели и жалбоподатели получават 100% подкрепа и светкавична реакция в НАЦИД. Наклеветените жертви биват заплашвани със съд за подадени неверни данни. Днешният пример е такъв: анонимен жалбоподател-и-сигналоподател е алармирал в НАЦИД, че две книги на колега, които съдържат статии, студии, доклади и предговори на хабилитиран преподавател, не са научни трудове, а художествена литература. Макар че и двете са в обем над 200 страници, имат научни редактори, бележки, препратки и референции към други научни публикации. И двете книги имат по 2 рецензенти. Едната е рецензирана от двама професори и доктори на науката от нашия уни, и е издадена с конкурс за подкрепа на издания в областта на хуманитаристиката от малко частно издателство. Другата е издадена от нашето УИ и е рецензирана от двама хабилитирани преподаватели от два различни университета. Заявката за вписване на колегата е одобрена от съответния хабилитиран преподавател, който отговаря за съответния факултет... Но "сигналът" на анонимния сигналоподател тежи повече от четири рецензии - за едната книга от двама професори и големи доктори; за втората книга - от двама доценти и доктори.

***
Много колеги си мислят, че изменителният закон, приет миналата година, може да се подобри, като се усъвършенства наукометрията. 
Не. Няма да стане само с това. 
Законът уж разписва правилото: жалващите се сигналоподатели да пишат до МОН, жалбите да се разглеждат от петчленката по етика там и т. н. 
Жалбоподателите да имат три имена, адрес на местоработата, наклеветените да имат възможност да отговорят, което в случай като този означава:
 да представят рецензиите на книгите, които са написани не от анонимни, а от авторитетни наши професори и доктори на науките, а петчленката по етика към м-ра на МОН в едномесечен срок е длъжна да отговори на жалбоподателя-сигналоподател. 
На практика се получава друго.
ЗИД на ЗРАСРБ е просто един текст, публикуван в "Държавен вестник". 

Жалбоподатели-и-сигналоподатели сипят доноси в НАЦИД, с които преобръщат рецензии на професори и големи доктори, които са застанали с имената си зад хабилитационни процедури (както беше в моя случай), или (както е при днешния уважен анонимен донос) са приветствали публикации на книги, 
които чрез техните препоръчителни рецензии 
 - са издадени със субсидии от спечелени конкурси;
-  или в най-голямото и престижно академично издателство у нас, което публикува научни трудове само с две рецензии от - уж - авторитетни учени... 

Служителите в НАЦИД и анонимно защитените клеветници са над тях. Със задна дата се обявяват за несъществуващи цели книги!

Thursday, June 6, 2019

облачно, но празнично









Сутринта в София беше облачно, но в храма "Възнесение Господне" беше празнично.
Храмов празник, на който тържествената литургия отслужи Негово Високопреосвещенство Белоградчишкият митрополит Поликарп.
Честит празник на всички християни!