за докторантския курс

Докторантският курс Наследството на Аристотел започна на 6 април и продължи на 20 април.
Първите два пъти говорихме за Атинската държавна уредба на Аристотел, за политическото мислене в античността, за двата български превода на малкия, но важен текст, разискващ проблеми на философията, историята на най-важния елински град-държава и на зараждането на конституционализма.

Лекциите и дискусиите се провеждат в аудитория 187 в Гълъбарника, където е новата красива библиотека на специалност Класическа филология с малка семинарна заличка.

Всеки четвъртък от 17 до 20.30 часа - четири академични часа с една малка почивка между третия и четвъртия.

В курса тази година се включиха докторанти-класици, две колеги с теми на дисертациите в областта на реториката и един бъдещ доктор по политология.

Както и миналата година, предложих голям набор от възможни теми на колегите- участници в курса и те избраха от всички възможни онези, които ще са им най-необходими и полезни за специфичната работа по дисертациите им.

Утре, 27 април, ще продължим с лекция и дискусия върху За душата.

На 4 май ще обсъдим За поетическото изкуство и гост-лектор тогава ще бъде д-р Богдана Паскалева.

На 18 май ще говорим за логиката: Категории, За тълкуването и Относно софистическите опровержения.

На 25 май темата ще е Политика.

На 1 юни: Никомахова етика.

На 8 юни: Реторика.

Всички, които имат интерес към тези произведения, са добре дошли.

откъсът за добродетелите

Крайностите са противоположни и помежду си, и на средата. Защото средата се отнася към всяка от двете крайности: примерно, равното е по-голямо от по-малкото, но пък е по-малко от по-голямото.

Така че е необходимо етическата добродетел да е свързана със средите и да е някаква средност. Трябва да се разбере каква средност е тя и с какви среди е свързана. Нека за пример да разгледаме всяко едно нещо от следващия списък:

гневливост – нечувствителност - кротост
дързост – страхливост - храброст
безсрамие – вцепенение - свян
необузданост – безчувственост - благоразумие
завист – [няма дума] – негодувание
несправедлива печалба - понесена вреда - справедливо
разточителство – скъперничество - щедрост
самохвалство – ирония – прямост
ласкателство – ненавист – приятелство
угодливост – високомерие – достойнство
разпуснатост – бедстване – издръжливост
надутост – малодушие - великодушие
разсипничество – мизерност – великолепие
лукавство – тъпост – умност

Тези и подобни качества съпътстват душите, и за крайните от тях се говори с оглед на тяхната прекомерност или недостиг."

*

Аристотел. „Евдемова етика“ 1220b-1221а

превод Николай Гочев

***

Това е най-краткият и най-представителният откъс от Евдемова етика по темата, по която ще говорим днес следобед: от 13.30 до 16.30 часа в конферентната зала

на семинар с нашия гост проф. Кристоф Рап.

за октомврийската конференция

Януари е като двуликият Янус, на когото е кръстен: с едното си лице гледа назад, а с другото -напред.
Миналата година за мен бе много интересна, но и много напрегната заради юбилея на Аристотел. Останаха несподелени впечатления от едно събитие, които не толкова поради липсата на време, колкото от страх все още не съм споделила публично.
Но ето днес най-после се престраших и ще споделя какво се случи на една от конференциите, проведени през октомври миналата година в нашия Университет.

1. За самата конференция

В събота, на 15 октомври 2016 г., се проведе конференцията по история на реториката, посветена на юбилеите на Аристотел и Демостен, която бе организирана от катедрата по Реторика, като главен организатор бе доц. д-р Герасим Петрински. Осъществена бе  с финансовата помощ и чрез проект по ФНИ.

Програмата за нейната работа бе публикувана и на сайта на ФФ, и на сайтовете на ноемврийската конференция за Аристотел, и на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. И на този блог: http://dimkasdiary.blogspot.bg/2016/10/blog-post_14.html

Това беше най-тъжната и потискаща конференция, на която съм присъствала. За да започна все пак с нещо положително, нека да кажа, че това беше събитие от постерен тип. С много, много кратки доклади, само от 15 минути – тип постери, без никакво време за дискусии, несъгласия, възражения, уточнения и въпроси след докладите. Докладите следваха един след друг на конвейр. 19 доклада.

Шест от тях нямаха нищо общо нито с Аристотел, нито с Демостен. 

Конференцията имаше само един водещ - организаторът доц. д-р Герасим Петрински.

В програмата на конференцията нямаше никаква концепция. 

Докладите-постери изсипани накуп. Например, трите доклада, посветени на Демостен, които бяха много хубави, но кратки, можеше да бъдат събрани в една секция, тази секция можеше да има един отделен водещ, след докладите да се проведе дискусия по тези три тематично свързани доклади. Не. Конвейрът не биваше да спира.

Според програмата половин час за дискутиране на всички доклади беше отделен чак накрая. За 19 доклада организаторът беше предвидил 30 минути за дискусия. Това прави по 1 минута и 5 секунди за обсъждане на доклад.

За една минута и пет секунди сигурно може да се формулира смислен въпрос, но не може да му се отговори.

 За първи път видях как се прави постерна конференция. Докладчиците бяха опредметени като постери, като плакати. Проблемът е, че постерни кратки съобщения се правят преди всичко на форуми в точните науки и чрез тях се представят съвсем млади учени. 

Не знам дали е имало финална половинчасова дискусия, защото не останах за последните четири доклада, тъй като вече бях много изморена, а и те не бяха по заявената тема.

Най-грозното, най-обидното и най-потискащото нещо беше безцеремонното прекъсване на проф. д-р Иван Христов. Да, в тази конференция участваше и преводачът на Органона на Аристотел и на няколко важни произведения на свети Отци на Църквата - проф. д-р Иван Христов, но и на него му бяха определени 15 минути за постерно изказване. Когато те изтекоха, той беше прекъснат, а един от присъстващите професори снизходително го успокои: "Е, после нали ще го прочетем в сборника какво става по-нататък"?

Но нищо от случилото се на тази конференция не е случайно. Не е случайно, че програмата беше конструирана така, че не беше позволено да се задават въпроси, да се коментира и да се изказват възражения след самите доклади. Имах въпроси почти към всеки от докладите, които чух, а към някои от тях имах и критични възражения. Но вече от няколко години във Философския факултет и в катедрата по Реторика, дори и когато въпроси биват задавани, отговори много често не се получават, а питащите биват наказвани. И с дела по Наказателния кодекс даже.

За да има унисон с авторитарния стил на управление на Факултета и на някои от катедрите не биваше да има никакви дискусии след докладите. На конференция за Аристотел и Демостен! Направо да започва следващият.

Не беше случайно и това, че организаторът не се беше сетил, че на проф. Иван Христов трябваше да му предложи време не за кратко постерно съобщение от 15 минути, а за голям пленарен доклад от 45 минути. Лошото, пренебрежително и обидно отношение към някои от преводач(к)ите на Аристотел във ФФ не е от вчера, а от началото на хилядолетието. Не е случайност, а е необходимост да се говори лошо за преведеното от тях. Да се отрича съществуването на преводите им е най-добре.

А ето какво е превел проф. д-р Иван Христов. Това е около половината, защото всичко

няма да влезе в кадър:

Това за съжаление се случи на конференция, посветена на 2400-ната годишнина на Аристотел и Демостен. И двамата умеели и да говорят, и да питат, и да възразяват. Аристотел  - според античната биографична традиция - е имал всеки път, след всяка лекция на Платон в Академията по няколко въпроса. В седмиците, когато отсъствал и закъснявал да се върне от ваканциите, прекарвани на север у дома, Платон изчаквал за въпроси, но не получавал питания от другите си студенти и накрая възкликвал: "Мозъка (Умника) го няма!", или "Многознайкото не е тук. Слушателите мълчат".

2. За моето постерно изложение

За „голямата“, „средната“ и „малката“ Реторика на Аристотел

Димка Гичева-Гочева

Резюме:

       Всички знаят коя е „голямата“ Реторика на Аристотел, но коя е „средната“ и коя -малката? „Средната“ по обем е Реторика към Александър, за която се приема, че не е автентична, но все пак е много важна като конспект-разяснение на „голямата“. А „малката“?

       Това е част XVIII от обемното съчинение, наречено Problemata  physica. 

То е трето по големина в Аристотеловия корпус и някои учени отричат автентичността му.  Дори и да е от по-късен автор, то ни казва много за духа на Ликейона като школа. Съчинението се състои от 38 части, в които поставените въпроси са много повече от загатнатите отговори, така както в книга Бета на Метафизика се поставят множество проблеми, повечето от които, но не абсолютно всички, се обсъждат по-нататък. В Problemata са поставени над 900 проблема, като преобладават въпросите за природата: основни питания за  небето-космос и небесните светила, но и за земята (напр. за температурата и качествата на геотермалните води,  както и причините за солеността на морето).  Има няколко етически, и математически, и механически, и музикално-акустичен раздел. Има част, посветена на филологията и реториката, озаглавена За филологията; няколко други по теми за здравето и общото физическо състояние; за болестите и лечението им; и т.н.  

В доклада ми ще стане дума за общото и различното между т. нар. "голяма" и "малка" Реторика. 

***

Това беше резюмето за моето постерно изложение. Раздадох и хандаут с конспект и цитати, но времето беше кратко и не можах да вляза в каквито и да било подробности.
Използвах това, че все пак имам думата, за да възразя на едно от ехидните подмятания, които се чуха в говоренията преди мен за превода на Реторика-та на Аристотел, направен от проф. Александър Ничев.

И това не е случайно, а е необходимо. Необходимо е винаги да се говори лошо за вече наличните преводи. А ако са направени от преподаватели от специалност Класическа филология - още повече. Затова в моето изказване си позволих да напомня, че Реториката е три пъти по-голяма и по-сложна от Поетиката, и че не можем да сме сигурни, че в следващите 50 години ще имаме нов и различен превод на български. Казах, каквото можах, за изследванията и преводите на проф. Александър Ничев и на двата текста. А както и друг път е ставало дума: превеждането на философски текстове от гръцки е много трудно и много символично платено. Понякога преводите, дори и направените от класически филолози, изчакват повече от 15 години да ги намери издател и т.н.

3. За бурите след конференциите

Епизодите от сериала Historia calamitatum Dimcae вече са омръзнали на всички, затова ще разкажа само един от есенния сезон на 2016 г.

Два дни след конференцията, организирана от катедрата по Реторика, на 17 октомври, се проведоха две катедрени заседания - едно редовно и едно нарочно, за избиране на ръководител на катедрата. В паузата между двата катедрени съвета откровено споделих критичните си бележки с организаторите на конференцията, с предишния ръководител проф. Руменчев и с доц. д-р Герасим Петрински, който е новият ръководител на катедрата. 
Те, много меко казано, не се съгласиха любезно с мен, че на една философска конференция трябва да има въпроси, коментари и дискусии, дори и тя да е посветена на юбилеите на Аристотел и Демостен. Не само че не се съгласиха с мен, но и получих остро порицание, че на докторантския курс, който провеждах през пролетта на миналата учебна година, съм си позволявала да каня гост-дискусанти - доктори, защитили дисертации за Аристотел и да провеждам дискусии с тях. 

sic! sic! sic!

Особено осъдително бях заклеймена, че в един от тези часове на пролетния докторантски курс като гост-дискусант е бил поканен д-р Методий Рождественский и че е била обсъждана частта от неговата дисертация, която е посветена на етотическата аргументация в Реторика на Аристотел и която отдавна е публикувана на сайта на АРУКО в рубриката Библиотека:

https://aaduce.files.wordpress.com/2012/12/m-rozhdestvenskiy_aristotle-on-persuasion-through-character-ed-01-2016.pdf

Следователно, такива са устойчивите тенденции: без дискусии не само на конференциите, но и на докторантските курсове. 
Иначе, лошо им се пише на упорстващите.
Които могат, нека да свикват. 
На които не ни харесва, ще потърсим други пътища в живота. 

*** 

Но за да завърша все пак с нещо позитивно: националната конференция, организирана от катедрата по Реторика на 15 октомври 2016 г., в битово отношение беше отлично организирана. Кетърингът беше от хотел "Рила". Кафето се правеше на място от една малка машинка за еспресо, в която се зареждаха единични капсули за всяко едно кафе. Но този лукс е няколко пъти по-скъп от услугите, сандвичите и напитките, които предлагаме на другите конференции от университетските кафенета. 

пак за "Метафизиката"

паметникът на Философа в двора на Аристотеловия университет в Солун

Първият български превод на Метафизика: закъснял, но безукорен

     Той зарадва мнозина почитатели на философията и разгневи неколцина силни на деня в края на юни 2000 г. Книгата бе напълно изчерпана дори от антикварните книжарници в София още преди десет години и чрез поръчка може да бъде намерена с помощта на опитни антиквари в страната за суми от 150 лева нагоре. Повече от десет години по различни причини беше осуетявано преиздаването ѝ, като така беше опровергана една от мантрите на пазарната икономика, че търсенето определя предлагането.

       Първият български превод на цялата Метафизика, на всичките ѝ 14 книги излезе в края на юли 2000 г. и е дело на Иван Христов, превел ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ книга, и на Николай Гочев – превел от A/І до B/ІІІ и от I/Х до N/ХІV книга. Нашият беше един от последните европейски езици, на които все още не беше преведена тази толкова важна книга.

       “Защо чак сега?”, “Защо толкова късно получаваме на български тази “философска Библия”?”, бяха въпроси, задавани непрекъснато в началото на новото хилядолетие. Още повече, че преводът на Метафизика беше ни повече, ни по-малко ключът, който трябваше да отключи множество затворени врати, препятстващи превеждането на всички важни произведения на философията на природата. За небето, За възникването и загиването, Физика – не е случайно, че и трите се появиха след превода на Метафизика и до голяма степен са повлияни от нея. Сред причините за повече от закъснялата поява на първия българския превод на Метафизиката могат да се посочат например:

1.                   Сложните българо-гръцки политически, църковни и културни отношения. Нашето съседско съ-битие има хилядолетна драматична, а в някои периоди дори трагична история. То е наситено - от създаването на българската държава през VII век до трите войни, които сме водили помежду си през първата половина на ХХ век - с  исторически събития с диалектически-антиномична същност. Като следствие според едни или съ-причина според други за драматичното съ-битие на двата съседни християнски народа до началото на третото хилядолетие у нас имаше: а) оскъдица от преводи на гръкоезичното  антично философско наследство; и също така, б ) оскъдица от преводи на Отците на Църквата и на по-сетнешните средновековни мислители, писали на гръцки език. За щастие, от началото на новото хилядолетие в това отношение настъпи чувствително подобрение и преизобилие от нови издания започва да радва нашите читатели.

2.         Сътресенията в класическото образование у нас – и на нивото на средното образование, и в сферата на висшето. До 1948 г. у нас е имало 3 класически и 11 полукласически гимназии (в които се е изучавал само латински, но затова пък през целия 5-годишен гимназиален курс на обучение). В края на 40-те години на миналия век от тези класически и полукласически гимназии не остава нито една, като закриването на повечето от тях предшества дори приемането на новата социалистическа Димитровска конституция през 1947 г. От 1978 г. насам има една-единствена класическа гимназия у нас: НГДЕК, симптоматично преименувана преди няколко месеца.

3.            Десетилетният партийно-идеологически диктат в тоталитарния период, насадил с пропаганда и репресии невежеството и атеизма, унищожил не малко традиции на класическото и хуманитарното образование у нас, подменил хуманитаристиката с обществознание, отделил Богословския факултет като обособена Духовна академия. През последния четвъртвековен период у нас отново виждаме партийно-идеологически диктат, който отново, но с друга, този път с либерално-пазарна пропаганда и с инструментите на финансовите репресии насажда невежество и атеизъм. Отново, макар и по друг начин, се унищожават традиции на класическото и хуманитарното образование, като понякога се погребват добри меритократични практики от времето на социализма, а за разнообразие този път хуманитаристиката се подменя с катехизиса на политическата коректност.

4.          Университетското преподаване на хуманитарните науки: те са все още парцелизирани като в гробищен парк и така requiescunt in pacem – почиват във мир. Интердисциплинарни учебни планове за бакалаври почти няма. „Коридорното образование“, за което със сарказъм говореше проф. Богданов, драматично преобладава: в траекториите на движението си по непресичащи се успоредни прави всички хуманитарни дисципини са самоизолирани от останалите. 

     На междата между двете хилядолетия, в годината, когато бе публикувана Метафизиката, на български език притежавахме за щастие най-важните произведения от канона на високата художествена антична литература, но имахме преводи на български език на може би не повече от 1/10 от античното философско, научно (математическо, медицинско, астрономическо и пр.), религиозно и прочие литературно наследство в широкия смисъл на думата. Количеството им в страници и знаци можеше да се изчисли от обемите, които се съдържат например в компакт-дисковете “Thesaurus linguae graecae”  и “Thesaurus linguae latinae” или в класически многотомни чуждоземни издания.

      През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и средновековието започна да се смалява.

Многозначието при Платон и Аристотел

      Първият превод на диалог на Платон на български е направен в годината на откриването на Висшето училище у нас: през 1888 г. И. Държилов превежда Критон[1], а през последните десетилетия у нас видяха бял свят всички диалози и най-важното от писмата му – Седмото писмо. Няколко различни преводачи създадоха първото поколение преводи, а наскоро към тях се появиха авторедакции на преводи на някои от диалозите, преведени от Богдан Богданов, и нов, различен превод на Държавата. Всеки от преводачите на Платон се е отнасял доста свободно, творчески и индивидуално към терминологията, ако изобщо е допустимо да употребим названието „терминология“ за полифонията на Платоновата лексика, запазила многогласието си и на български благодарение на Александър Милев, Георги Михайлов, Богдан Богданов, Петър Димитров, Донка Марковска, Цочо Бояджиев, Николай Гочев, Невена Панова и Георги Гочев. Трима от тях са превеждали и Аристотел на български: Цочо Бояджиев, Николай Гочев и Георги Гочев, а Богдан Богданов е преводач на Теофраст[2].

      Различните преводачи на диалозите на Платон са превеждали по различен начин думите, термините и понятията, като даже в някои диалози едно и също философско понятие е било превеждано от преводача по няколко различни начина. Не просто защото така му се е искало, а защото така е трябвало. Текстът и контекстът са изисквали това.  Както е написал Богдан Богданов в коментара си към преведения от него Теетет, думата λόγος в неговия превод е преведена като: слово, дума, смисъл, теза, аргумент, обяснение, обяснение на смисъла и беседа. (с. 594 в ІV том на Диалозите).

    При превеждането на Аристотел и на математическите текстове към тази палитра при превеждането на λόγος се прибавя, разбира се, и определение, формула, пропорция и съотношение, стойност, величина, дължина (на отсечка/линия), площ (на равнинна геометрична фигура), обем (на пространствена фигура). В Никомахова етика превеждането на λόγος трябва да стане по същите тези начини, както и в Теетет, като особено в Книга Eпсилон “математическите” значения изцяло доминират, и много често има непреводима игра на думи с “логос”, “аналогия” и “аналогично”.

   

    Цялата история на философията е била задвижвана от тази многозначност на Платоновите и Аристотеловите “термини” и “понятия”: като семена, които са дали най-различни кълнове и разбирания в различни езици и реалии. Не само при спора за универсалиите, но и в класическата, и в новата, и в най-новата философия. Поради това няма нито едно тълкувание в аристотелознанието от Теофраст до днес, което да е останало като абсолютно меродавно, като “единствено правилното и вярното”.  Уеднаквяване на терминологията при превеждането на Платон и Аристотел не само на български, а и на какъвто и да било друг език е невъзможно.

      Когато някои колеги говорят за “необходимостта от уеднаквяване” на терминологията при превеждане на Аристотел, всеки отлично си дава сметка, че тук не става дума нито за философия, нито за преводи, а за власт, монопол и за омаловажаване на огромния труд на няколко преводачи, философи и класически филолози – както от миналото, така и от съвремеността.

      Уеднаквяването на терминологията при превеждането на Платон и Аристотел нито е възможно, нито е необходимо, нито е желателно. При това не от езикова, а от философска перспектива. Както е написал Иван Христов в предговора си към двуезичното издание на Първа част от І том на “Органона”, и в предговорите си към“Метафизика”-та и “Категории”, всички тези понятия са многозначни и трябва да се превеждат според контекста. 

    “Своите виждания за принципите на превода съм изложил във встъпителните студии към “Категории” (1992) и “Метафизика”(2000). Тук само ще ги повторя: (1) превод по смисъл, предполагащ интерпретиране на многозначните гръцки думи според контекста – чрез понятия и тропи на нашето модерно езиково съзнание, но и при отчитане на опита на средновековната традиция; (2) търсене на езикова съизмеримост на превода на Аристотеловите текстове със стойностните български преводи на философска класика; (3) съобразяване с модерната практика на превода на Аристотел на основните европейски езици, а оттам и стремеж (доколкото е възможно) към единство на терминологията.[3]” 

     Единството на терминологията не е възможно нито при Платон, нито при Аристотел. Затова в книга Делта на Метафизика има речник на 30-те най-важни онтологически понятия на Аристотел и всички те имат най-малко по четири значения, а някои от тях имат и над осем!

     Епохалният първи превод на “Метафизика”, осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г., продължи традицията на християнска Европа, която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години – при превода на Библията и на основната богослужебна литература св. Методий и св. Кирил, св. Климент и св. Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин, но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa. За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера, а през последните 1150 години вж. Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите, направено от княз Борис І, ноември 866 г[4].                              

      Светите Седмочисленици преди повече от хилядолетие  са поели отговорността и са изградили “понятийния апарат” за превеждането от гръцки на старобългарски. Няма нито една дума от богословската, философската и езикословната лексика, която да не е била преведена от тях и която да не се говори от езика ни чрез нас и днес. И понеже в молитвата Отче наш казваме “... хлябът наш насъщен дай ни днес...”, а не “... хлябът наш насубстанциален дай ни днес”, и понеже те са превели някои думи съответно като “подлог”, “сказуемо” и “съществително име”, а не като “субстанциално име”, от тях е създадена една книжовна традиция на превеждане от гръцки на български, която вече има над 1100 годишни корени.

     Разбира се, когато става дума за Аристотел, на континента на който сме, от столетия се разпространяват и четат и латински преводи. Първо на няколко малки, но важни логически трактати, придружавани от Въведението на Порфирий към Категории и от Коментар на Боеций към неговия собствен превод на това въведение. От началото на второто хилядолетие започва усвояването на всичко останало от корпуса – първо в преводи на преводи от арабски, а после и от гръцки. Това е имало огромни последици и за теологията, и за философията, и за университетите като енциклопедични институции на знанието, и за цялата човешка цивилизация.

    Тази традиция на “Латинския Аристотел” също няма как да бъде изличена. Това е историята на нашия европейски континент, на нашия смаляващ се християнски свят, но и на нашия книжовен език. Никой не може да преобърне,  да разцепи и да промени тези две истории, сдвоени преди 1150 години.

    Затова превеждането на Аристотел на български ще има винаги (най-малко) две съвършено оправдани терминологични опции. Колегата Иван Христов в преводите си на Светите отци превежда термините по един начин, в съответствие с традицията на Светите седмочисленици, а в преводите на логическите трактати и шестте книги на Метафизика на Аристотел приема, че трябва да латинизира.

                      За частичните преводи

      Така както се издават отделни диалози на Платон, така и отделни книги от някои произведения на Аристотел се публикуват с много голям придружаващ ги апарат. И понеже наистина той е най-трудният философ за разбиране и превеждане, отдавна се е наложило мнението, че един превод в никакъв случай не може да се налага. Точно обратното.

     Затова я има поредицата Clarendon Aristotle Series, в която се издават преводи на отделни книги на важни текстове. Както казва една поговорка “За умния стига”. От една или две, или три книги, преведени по съответния начин, интелигентният читател ще разбере. Студентите също ще разберат.

     Та, Кларендонската серия предлага, например и без да сме изчерпателни:

1.      Книги  Гама, Делта и Епсилон на Метафизика на Кристофър Къруан. 1971, 1993 и 1998.

2.     За душата. Книги Бета и Гама, и някои пасажи от Алфа в превод на Д. Хамлин. 1968, 1993, 2001.

3.     Седма и осма книга на Политика в превод на Ричард Краут, 1997.

4.     Осма и девета книга на Никомахова етика в превод на Майкъл Пачалук. 1998.

5.     Книга Бета, глава 2 и Ета на Метафизика в превод на Дейвид Босток. 1994, 2000.

6.     Физика, книга ІІІ и ІV в превод на Едуард Хъсил 1983, 1983.

7.    Топика, І и VІІІ. Превод на Робин Смит. 1997.

8.     Физика, книга VІІІ. Превод на Даниел Греъм. 1999.

9.     Политика, ІІІ и ІV. Превод на Ричард Робинсън. 1995.

10.   Политика, книги І и ІІ. Превод на Тревор Саундърс. 1995.

11.    Политика, кн. V и VІ. Превод на Дейвид Кийт. 1999.

12.   Метафизика, кн. Бета и Капа, гл. 1-2. Превод на Артур Мадиган. 1999.

13.   За частите на животните, кн. І и За раждането на животните, кн. І, книга ІІ, гл. 1-3. Превод на Дейвид Балм. 1992, 1999.

14.    Физика, кн. І и ІІ. Превод на Уилиам (или Уйлям) Чарлтън. 1970, 1992.

15.    За частите на животните, кн. І-ІV. Превод на Джеймс Ленъкс. 2001.

16. Метафизика, кн. Мю и Ню. Превод и коментар на Джулия Анас. 1975.

     Аристотеловата Оксфордска Кларендонска поредица се прави с цел: академично изучаване на Аристотел и на многосмислието на неговите най-важни термини и понятия. Има и много други частични издания, които са направени освен нея. Като например, тетралогията от книги от Метафизика, преведена от Монтгомъри Фърт, спомената по-напред, изданията на Лео Елдерс на отделни книги[5] и т.н.

     Да не говорим за много други коментари, интерпретации, анализи и прочити на тези текстове[6].  Несъмнено, езикът-шампион в това отношение е немският. С превода на Томас Слезак, публикуван през 2003 г., немските преводи на Метафизика-та, цялостни или частични, но различни, направени от различни преводачи, станаха 22 (словом: двадесет и два)[7].

     Предпоследен пример. През последните 20 години има три различни превода на Никомахова етика на английски: за най-широк кръг читатели трудът на Харис Ракам бе преиздаден през 1996 г.; версията на Роджър Крисп на Никомахова етика бе публикувана в Кеймбридж през 2000 г. и трети цялостен превод, на Кристофър Роу, редактиран от Сара Броуди, излезе в Оксфорд две години след това през 2002 г[8].

     Последен пример. В Съветския съюз, в годините на застоя беше направено почти същото в четиритомното издание на Аристотел. Например, в ІІІ том, където са най-важните текстове от философията на природата, В. П. Карпов е превел най-важните понятия на първата и втората философия във Физика-та по един начин, а Андрей Лебедев – в превода на За небето ги е превел по друг. Тамара Миллер в превода на За възникването и загиването и Нели Брагинская в превода на Метеорологика – по трети, но по-близо до Лебедев, отколкото до Карпов.

     Най-голямото постижение на многозначието на превеждането, обаче, е в четвъртия том, в превода на етическите и политическите трактати. Нели Брагинская е превела основните етически понятия на Аристотел от Никомахова етика по един начин, а съвсем същите в почти дословни съвпадения на текста са преведени по друг начин от Тамара Милер в превода й на Голямата етика. И всичко това е станало благодарение на огромния авторитет на Аристид Доватур, изключителен познавач на Политика и Атинската политейя, който убедил Феохарий Кесиди, че практическата философия на Аристотел и особено етическата терминология трябва да бъде преведена по два алтернативни начина: в единия да се акцентира върху дианоетичността на термините и техния юридическо-правен аспект, а в другия превод интерпретацията е извела напред не правното,  а етическото.

***

          Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика премина през четири авторедакции от 1996 до 2000 г. и в съвместно, понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение. Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г., непосредствено преди появата на текста, който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство „СОНМ“. Отново благодарим на проф. Анастас Герджиков, на проф. Иван Христов, на г-жа Дора Минева и на г-н Веселин Праматаров за отзивчивостта и за плодотворността на съвместните ни усилия при осъществяването на първото българско издание, в което средищните шест книги бяха преведени от Иван Христов, отскоро професор в Богословския факултет на СУ.

          
       Единственото понятие, чийто превод би бил променен в ново издание, е φθορά. В книгата, издадена през 2000 г. на издателство СОНМ, то беше преведено като „унищожение“, в съответствие с една много дълга традиция на предаване на заглавието на текста – и на латински като De generatione et corruptione, и на съвременни езици. Преди десет години, когато работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването, двамата колеги се обединиха около думата „загиване“ като много по-съответно на гръцката дума φθορά: и от гледна точка на онтологията, и от гледна точка на филологията[9]. 

        След първото цялостно издание на Метафизика, освен двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел,  се появиха три тома от мащабния проект на проф. Иван Христов и издателство „Захарий Стоянов“ за двуезично издаване на аристотеловия Корпус – двете части от тома на Органон и Физика[10]. Имаме вече превод и на т. нар. „средна“ реторика: псевдо-Аристотел, Реторика към Александър[11].

      Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги: на Николай Гочев, POIHSIS. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том І: Аристотел и Хегел[12]; изследването на Камелия Спасова върху Реторика  на Аристотел и Федър на Платон, Събитие и пример у Платон и Аристотел[13]; последен в този ред, но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото. [14]

   

София, 1 ноември 2016 г.

Димка Гичева-Гочева   

---

[1] Вж. сайта на проект Тезей: http://theseus.proclassics.org/directory/163

[2] Преводът на Епиномис на Николай Гочев от 2011 г. засега не намира издател и е публикуван само във виртуалното пространство на два блога.

[3]  Иван Христов. Предговор. В: Аристотел. Съчинения в шест тома. Том I, част1. Органон. С., 2008, Изд. "Захарий Стоянов", с. 8-9.

[4] Стъкми за издание и преведе Д. Дечев. С., 1922 г. Печатница на Армейския военно-издателски фонд.  Фототипно издание 1998 г.. ИК “Родина“.

[5]Elders, Leo. Aristotle’s Cosmology. A commentary on the De caelo. Assen, 1966.

Elders, Leo. Aristotle’s Theology. A commentary on Book Lambda of the Metaphysics. Van Corcum, Assen, 1972.

[6] Вижте за тях библиографиите на преводите на логическите трактати, издадени двуезично от Иван Христов, посочени в бел. 17 и библиографията към първото издание на Метафизика, С., 2000, „СОНМ“.

[7] Aristoteles. Metaphysik.Übersetzt und eingeleitet von Thomas Alexander Szlezák. Berlin, Akademie Verlag, 2003.

[8] Вж. Aristotle 2002, Nicomachean Ethics. Translation Christopher Rowe, Introduction and Commentary by Sarah Broadie and Christopher Rowe. Oxford; Aristotle 2000,Nicomachean Ethics. Translated and edited by Roger Crisp. Cambridge University Press.

[9] Аристотел. За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на За небето - Димка Гочева; превод, бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев. Ред. Владимир Маринов. Послеслов Мария Николова.  Встъп. студия и библиография Димка Гочева. С., СОНМ, 2006 г.

[10] Том II, част I. Физика. Превод и предговор Цочо Бояджиев. С., 2012, „Захарий Стоянов”. Предговор и бележки Иван Христов.

[11] Превод Георги Гочев, ред. Николай Гочев, Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2004, СОНМ.

[12] Гочев, Николай.. С.,  2004, “Сонм”.

[13] Спасова, Камелия.. С., 2012, Фондация „Литературен вестник”.

[14] Манчев, Боян. С., 2012, Фондация за хуманитарни и социални изследвания, изд. „Изток-Запад”.