зимна поезия от Алкей

З и м н о    н а с т р о е н и е

Зевс праща снеговете
и от небето иде дълга зима:
реките се сковаха в лед.

Ти тая зима укроти.
И запали си огън
в огнището. В голяма чаша
налей си сладко вино
и под главата си сложи
една възглавница по-мека.


***

Не бива да оставяме сърцето си
на грижите: ний нищо не печелим,
когато се отдаваме на скърби,
о Бакхусе... И все пак най-доброто лекарство
си остава виното.
Налей да се напием...

***

... Защото виното
е огледало
на човека...

***

Пий, Меланипе, с мене... Мислиш ли,
че ще се върнеш пак през Ахерон
- опасната, великата река -
при светлината бледа на деня?
О, не бъди тъй сигурен.
Сизиф бе също умен, също хитър
и два пъти орисницата го накара
да мине Ахерон,
 но не избяга от смъртта.
И Кронос го осъди строго
на тежък труд под черната земя.
Та - нека затова...

***

О, този долен, лош Питак
- единодушно го избрахме
за господар на нашия нещастен
и добродушен град.

***

Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.

***

Разказват в стари времена
Аристодем във Спарта
изрекъл мъдростта:
"Парите са човека".
Наистина до днес
нито един бедняк
не се е радвал
на слава,
ни на почит.

***

Да пием в здрача... И защо
да чакаме да се запалят лампите?
Остана малко от денят.
Големите и многоцветни чаши донеси,
любима... Дионисий,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре,
смеси виното със вода
и нека чаша чашата да следва.

***

Цитира се преводът на Борислав Георгиев
от изданието Антична поезия. Антология, изд. "Народна култура",
библиотека "Световна класика",
С., 1970, с. 68-72.

едно стихотворение на Заговезни

ЗА СТОИЦИЗМА НА ДЕЦАТА
Иван Теофилов

Усмихвайте се на децата, да ви помнят
развеселени, одухотворени,
а не с лица съсипани, обезформени
като отломки от каменоломна:
да знае прямотата им ранима,
че жертви няма – жертващи се има.

Пиратските им мними каравели
и индианските им карнавални
интерпретации са по-реални
от каталога с безусловните модели
на съществуване, предназначен за всички –
те още нямат нашите привички.

И хрумванията им са фантастични
открития на любопитни тайни,
и чуйте КАК в игрите им безкрайни,
неангажирани и френетични
с нанякъде затичаната им гълчава
на дивите пчели роякът отминава.

Ехата им замайващо владеят
огромното ухо на Битието
и в клоните на оня бор, където
столетията замъглено се люлеят,
избухва слънчев взрив и заревата
копират стоицизма на децата.

***
от стихосбирката "Вярност към духа или значението на нещата. Избрани и нови стихотворения". ИК "Жанет 45", 2007, с. 339-340

едно стихотворение на Голяма Задушница

Смъртта на бащата

Георги Борисов

Когато някой по-припрян баща
над късната вечеря нож обори
и кротката кобила на нощта,
под него коленичила пришпори –
най-неочаквано за себе си самия –
и дръпне рязко тя напред, а той
глава стовари в празната чиния
и отлети душата му без бой,

за него – за детето – най-много ми е жал!
Защото тъкмо в този миг се връща
и гледа – свети цялата им къща,
и чичо му дошъл! – по шлифер и без шал! –
защо? – нали е болен? – а другите къде са? –
и дръпне изтънялата завеса,
и там – оттатък – поглед впери то,
където е баща му – но защо,
защо – на пода, и защо – по гръб
с разперени ръце се е предал,
защо така широката му гръд
натиска с длани майка му без жал
и като риба въздуха през сълзи
лови с уста – и в неговата бързо
го връща и го връща – и какво
й шепне той, когато тя ухо
над устните му стиснати надвеси
и плаче тъй – но меси, меси, меси,
докато дъх, душа не й остане,
и в скута най-подир забие длани,
и каже: “Татко ти умря”.

Но ако бяхме зрящи като котки
и с няколко живота като тях
и спреше се за миг кобилата работна
или поне понамалеше бяг,
не знам дали душа по-безутешна
на тоя и на оня свят ще срещна
от бащината някога, ако
сега насам той хвърлеше око
и зърнеше как тя на колене
стои на пода в кухничката тясна,
а брат му потреперва с рамене
и прав зад нея в ъгъла брадясва,
как двамата се мъчат, но, уви –
дори да го поместят нямат сили,
и в падналата нощ тресат глави
и сякаш току-що са го убили...

***
от стихосбирката "Точно в три", ИК "Жанет" 45, 2008 г., с. 16-17