През този семестър всеки вторник от 16.30 до 18
часа, а понякога и до по-късно, се провежда избираемият курс Култура и история
на островите в югоизточното Средиземноморие, който водим съвместно с доц. д-р
Николай Гочев за няколко студенти от Магистърската програма по Антична култура
и литература, и МП по Новогръцка филология. Като гост-лектор понякога се включва и преподавателят Димитър Митов.
С Николай се запознахме на 22 юни 1991 г. в хотел
„Ахилион” на бул. „Св. Константин” в Атина.
Двамата заедно отидохме отново в Гърция чак през
лятото на 2002 г., в Европейския културен център в Делфи, където заедно с други
колеги от Югоизточна Европа създадохме South East European Association for
ancient philosophy. Една колега от МП по Новогръцка филология в началото на
избираемия курс ни попита: „Защо сте чакали да станете на 39 години и двамата,
за да започнете с островните експедиции?” Много просто. Няколко години не бяхме
пътували извън страната, защото имахме много работа освен преподаването –
дисертациите, превеждането на „Метафизика”-та, създаването на магистърската
програма, важни университетски проекти и т.н. Освен това и децата ни бяха
малки, те имаха нужда от родителски грижи и през лятото, от по-спокойни
летни почивки, а не от изтощителни туристически обиколки по нажежени паметници от миналото.
Първото ни пътуване към важен остров, който в
античността е бил елински, беше през юни 2003 г., когато Николай работеше върху
епистоларния роман за Платон „Писма до Егина”. Тогава три денонощия пътувахме
от София до Сиракуза, изучавахме стария град там пет дни и после още две
денонощия – път обратно.
Не ще и дума, странознанието и опознаването на
всяка страна и култура искат и пътувания, и пребиваване на място. Така е и при
нас: изучаването и преподаването на културата и историята, на литературата и
философията на древността, на поети и мислители, чийто живот и творения са
свързани с островите в Средиземноморието, се обогати много от личните
впечатления, разглеждането на археологическите паркове и музеите, от купуването
на карти, книги, справочници, календари и всевъзможни брошури. Впечатленията,
които са непосредни и непосредствени, не могат да се заменят с нищо друго,
най-малкото защото и най-точните карти понякога са неточни, а най-добрите чужди
снимки (при това на хора, които не познаваш и не можеш да попиташ лично) на
определени експонати от археологически находки или в музейни експозиции, не
могат да оживеят понякога в представите ни с техните действителни форми и
обеми.
Слава Богу, след пътуването до Сиракуза през 2003
г., имахме още няколко пъти възможности и сгода да посетим и да разгледаме
най-важното:
-
На Самос и в античната Йония: Ефес,
Милет, Приене, Дидима, една седмица в края на август и началото на септември
2004 г.;
-
На Родос, една седмица през юли 2005 г.;
-
На Тасос, юли 2006 г.; единствената, на която сме били заедно с децата, защото дотам се пътува лесно и бързо, и жегата не е толкова страшна дори и през юли;
-
На остров Амулиани, като част от
почивката на Атон, през септември 2009 г.;
-
На Тасос, една седмица през юли 2011,
и на Закинт и Кефалония, една седмица през август-септември 2011 г.;
-
На Керкира, една седмица през юли 2012
г., и малко по-късно, през август-септември 2012 г. – девет дни на остров
Лесбос;
-
На Самотраки, една седмица през юли
2013 г.; и на Миконос, Делос и Санторини, една седмица през август-септември
2013 г.;
-
На Хиос и отсрещната антична Смирна,
днес Измир – десет дни през август, 2014 г.;
С миналогодишното
десетдневно изучаване на Хиос приключи осъществяването на нашия план-максимум
за разглеждане и събиране на материали за най-важните острови в
Югоизточноевропейската част на Средиземно море. Когато за първи път се
отправихме на дългото пътуване към Сиракуза, и двамата бяхме на по 39 години, а
сега вече и двамата сме на 50. Събрали сме над 50 книги за историята,
културата, географията, геологията, флората и фауната на всички тези острови.
Материалът е много, личните впечатления – незабравими, снимките, макар и
направени през последните години само с телефончетата ни, са хиляди и хиляди.
Поради това през този
семестър се почувствахме напълно подготвени, а и задължени за споделяне на
наученото и за провеждане на този избираем курс. Всеки път Николай Гочев започва
с кратко изложение за географията и историята на острова от античността до наши дни. След
това колегите от двете магистърски програми, които активно участват в
случващото се, представят своите прочити на важни откъси от историографски или
литературни произведения - най-често на историците от античността, но понякога
и на съвременни гръцки поети, в които става дума за острова, за който говорим
този път, а в последната, трета част на часовете обикновено идва моят ред. Задачата
ми е да говоря за най-абстрактното, но и за най-конкретното. Това ще рече, че в
някои случаи, когато имаме много мислители, свързани по един или друг начин с
някой от островите, говоря за тях: например, във втората лекция, посветена
изцяло на Сицилия, говорих най-много за малко известния питагореец Екфант от
Сиракуза, за Емпедокъл от Акрагант и разбира се, споменах и за Горгий от
Леонтини. В лекцията за Самос говорих малко за премного известния Питагор, а
много повече – за по-малко известния космолог, астроном и философ Аристарх. Стана
дума и за философската антропология и за философията на историята и властта в „Историята”
на Херодот – в разказчетата му за тирана Поликрат и за неговия египетски приятел,
владетеля Амасис. На лекцията за Закинт взех повод от чудния живот на
костенурките, които се излюпват в горещите пясъци на залива Лаганас, за да се
върнат пак там след точно определен брой години, за да поговоря за числата като
битиеопределящ принцип в живата природа и за възгледите на питагорейците и
Аристотел за числата-в-живото. На лекцията за Кефалония, разбира се, говоренето
беше за „пещерата на нимфите” там, досущ като описаната от Омир в „Одисея”, но
и поразително съответстваща на описанието на пещерата, в която всички ние сме
приковани като затворници, според началото на Седма книга на „Държавата” на
Платон. На лекцията за Керкира говорих за мрачната философска антропология на
Тукидид в „История на Пелопонеската война” (откъсът, върху който се
съсредоточих, е тук http://dimkasdiary.blogspot.com/2010/03/blog-post_30.html ).
На лекцията за Крит
стана дума за катастрофалните последици и заника на най-старата, Минойската
култура на острова след изригването на вулкана на Санторини, в античността
наричан Стронгюлос, но още повече – за поразяващия мрачен магнетизъм, който са
упражнявали страховитите истории за внезапни и унищожителни природни катаклизми
върху въображението на Платон: за апокалиптичните митове в неговите диалози,
които изобилстват с много страховити разкази за унищожаването на острови, земи
и народи понякога само за един ден и една нощ – в „Тимей”, „Държавникът” и
„Критий”.
И така, какво се
случи и какво предстои – с връзки към местата в блога и тематични албумчета от
профила ми във фейсбук. Много често колеги споделят, че трудно се ориентират тук в блога, а още по-трудно се намират и албумите от снимки във фейсбук поради множеството му рубрики и ето поради това, малко по-обобщено:
1. Въведение
към курса, 24 февруари.
2. Първите две лекции, на 10 и на 17 март, бяха
посветени на Сицилия. Пътувахме дотам за няколко дни през юни 2003 г. Ето един
мой пътепис за Сицилия, публикуван първоначално в списанието за университетска
култура „Следва” на НБУ: http://dimkasdiary.blogspot.com/2015/03/blog-post_11.html
3. На 24 март се придвижихме на Изток, към
Йонийските острови и говорихме за Закинт, Кефалония и Итака. Бяхме една седмица
на Закинт и един ден на Кефалония през август 2011 г.
Няколко поста има тук. Три поста за Закинт
с текст и снимки:
Два поста за Кефалония с текст и снимки:
4. На
31 март говорихме за Керкира и Пакси. Постове тук на блога за тях - три поста
със снимки, но без текст за Керкира от юли 2012 г.: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012_07_01_archive.html
Един пост с текст и
снимки от островчето на свети Гай – Пакси: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/08/blog-post.html
5. На 7 април говорихме за о-в Крит. Постовете на
блога ми са от юни 2010 г.:
За пътуването от
София до Атина, от Атина до Ираклион, а после и до Ретимно, както и за
програмата на семинара върху псевдо-Аристотеловия текст „За небето” в
Университета на Ретимно:
Но и един за двореца
в Кносос, озаглавен с цитат от Омир „дворец сред море винобагро”:
6. На
21 април говорихме за остров Самос. На него сме били най-кратко. Само няколко
часа, през август 2004 г. Бяхме базирани за една седмица в Кушадасъ и всеки ден
посещавахме някой от старите елински йонийски градове – Ефес, Приене, Милет,
руините от храма на Аполон и Артемида в Дидима; Хиераполис и природния феномен
Памуккале. В един от тези дни с корабче отидохме и се върнахме от пристанището
на Ефес до Самос. На острова за няколкото часа, с които разполагахме, можахме
да разгледаме само Археологическия музей. Всички наши снимки са все още само на хартия, но за това пък в търсачките има достатъчно снимки на експонати от този много богат музей, който дава отлична информация за острова в древността и за светилището на Хера в него. Вижте тук изображения от търсачката на Google: https://www.google.bg/search?q=archaeological+museum+of+samos&espv=2&biw=1920&bih=971&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=-lFHVdWqPI-Q7AbWk4GQBg&ved=0CGAQsAQ&dpr=1
7 7. На
28 април говорихме за остров Хиос. Него посетихме през август 2014 г. и
направихме стотици снимки, повечето от които са във фейсбук:
a.
От Солун, Хиос и Смирна, днес Измир:
б. Островчетата около Ойнуса и Хиос:
в. от Археологическия и Византийския музей на Хиос:
г. разходки
из Хиос – в манастир, каменни градчета и плажове, покрити с вулканични камъни:
8. На
5 май ще говорим за Самотраки. Албум във фейсбук, озаглавен „Седмица на
Самотраки”:
9. На 12 май ще говорим за Лесбос. Три албумчета
от пътуването ни дотам през август 2012 г. със стотици снимки на профила ми във
фейсбук:
а. От Кавала до Митилене:
б. От Лесбос до Айвалък и Пергамон, и после назад:
в. И от Метимна, и от Пломари:
10.
В оставащите четири лекции, на 19 и 26
май, на 2 и 9 юни, в ред, който допълнително ще бъде уточнен, ще говорим за
Тасос, Миконос, Делос, Санторини и Родос (впечатления от 2005 г.). Някои
албумчета за тях във фейсбук и тук:
а. От
Миконос, Делос и Санторини, посетени през 2013 г.:
https://www.facebook.com/dimka.gocheva.3/media_set?set=a.10200455942869221.1073741827.1476266691&type=3
Но ето постове за Делос и Археологическия музей там на блога, тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/01/blog-post_624.html
http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/01/blog-post_12.html
Но ето постове за Делос и Археологическия музей там на блога, тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/01/blog-post_624.html
http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/01/blog-post_12.html
б. От Тира и Неа Камени – от музея, склоновете и
вулкана:
https://www.facebook.com/dimka.gocheva.3/media_set?set=a.10200481979200113.1073741828.1476266691&type=3
Ето и един пост с две съвсем кратки клипчета: какво се вижда от върха на
Делос и как изглежда кратерът на вулкана на Санторини:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2013/09/blog-post.html
в. За Тасос - засега само тук на блога, но скоро и с албум във фейсбук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/12/blog-post_06.html
Ето и един пост с две съвсем кратки клипчета: какво се вижда от върха на
Делос и как изглежда кратерът на вулкана на Санторини:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2013/09/blog-post.html
в. За Тасос - засега само тук на блога, но скоро и с албум във фейсбук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/12/blog-post_06.html
Всички, които желаят и имат възможност, нека да заповядат всеки вторник от 16.30 часа в ауд. 176 на Ректората. За практически съвети и препоръки, можете да ми пишете по електронната поща.
No comments:
Post a Comment