Google+ Followers

Monday, September 5, 2011

из владенията на Одисей, пак в Закинт





Царската власт на Одисей се е разпростирала над няколко острова, а не само над Итака.

На Итака е бил дворецът му, покоите му, личното придворно стопанство, но в негово владение са били и други много важни околни острови.

Както пее Омир във Втора песен на "Илиада":

Цар Одисей бе водач на сърцатите кефаленийци,
в мир населяващи остров Итака с гористия Нерит,
и Крокилея, и чак Егилипа, скалистата местност,
още владееха остров Закинт и земите на Самос;
всички мъже, обитаващи сушата и бреговете,
водеше цар Одисей, на Кронида подобен по разум.
Следваха него дванадесет кораба червенобродни.


(стих 631-637; естествено, това е преводът на Ал. Милев и Блага Димитрова;)

Тук, както и на други места в Омировия епос, когато става дума за Одисеевото царство, "Самос" или по-често "Сама", а още и "Сами" е името на днешната Кефалония.



Затова и женихите, които претендирали за Пенелопа и Одисеевите владения, се събрали пак най-вече от тези острови.

Според песен ХVІ на "Одисея":

Не десетица една или две е числото на тези женихи.
Много са повече те. Ей сега ще ги сметна пред тебе.
От дулихийския край са дошли петдесет и двамина
юноши знатни, шестима прислужници в тяхната свита,
двайсет и четири храбри герои дойдоха от Сама,
двайсет ахейски младежи са тук от полята на Закинт,
а от самата Итака дванадесет, все благородни...


(стих 245-251, преводът е на Георги Батаклиев)




Омир използва и много обича израза "гористият Закинт".
Почти винаги, когато го споменава, то е с този епитет.
И днес, след толкова много време Закинт продължава да бъде все така горист.
Най-много в него са маслиновите горички, но има и лимони, и портокали, и лаймови дръвчета, и иглолистните пефкоси (които имат големи корони като широколистни, но иглички вместо листа), много лозя със стафидово грозде и много кипариси.




Маслината е свещено дърво за елините от античността.
Не бива да се отсича никога.
Затова има и плажове, в които маслиновите горички достигат до самия бряг,
а плажуващите могат да си полягат на шезлонзи,
"под дърво, под маслиново", както се е пее в една наша хубава любовна песен.



През хилядолетията и столетията Закинт и Сама, или Кефалония, както и Итака, са преживели какви ли не исторически превратности и природни катаклизми, като особено тежко е било последното - опустошителното земетресение през 1953 г., след което на Закинт остават само три здрави къщи. Днес тези три острова са възстановени в различна степен, но туризмът най-вече са развива в Закинт, защото бреговата и плажовата му ивица са най-обширни и достъпни, и освен че старите градчета са възстановени, появили са се и стотици хотели в няколко курортни места като Лаганас, Циливи, Аргаси, Трагаки и Аликанас.



Островът Закинт впечатлява с многообразието на цветове във водите на морето, което във всеки залив е с различен цвят и нюанс; с богатата си растителност, но и с множество странни скали и геоморфни образувания. Като например тези страховити скали над автогарата на главния град Закинт, които приличат на малоазийските в Кападокия. (Кападокийските съм ги виждала само на снимки.)




След земетресението през август 1953 г. даже държавната банка на Гърция няколко месеца е работила в палатка, но постепенно всичко е било възстановено, най-вече на Закинт, който има такава природа, че няма как да не се стичат туристи от къде ли не.




Всичко е възстановено приблизително по старите планове, но вече сградите са двуетажни, по изключение само някои са на три етажа и всички са боядисани в много ярки цветове. В следващите дни, когато успея да сложа тук снимки и от Кефалония, ще видите, че макар и двата острова да са в непосредствено съседство, там вкусовете на жителите са по-различни и техните домове са с фасади в много по-приглушени и пастелни тонове.



Това е централният площад на Закинт с кула и камбанария, каквито може да се видят както по южните йонийски острови, така и много по-на-север в Адриатика. Един от многото белези на вековното венецианско управление на островите в йонийското и адриатическото деление на морето в средата на земята.


Историята на Закинт е вкаменена в архитектурата му.
Всички по-големи жилищни сгради по по-оживените търговски улици имат сводове и колонади по венециански вкус.
А православните храмове на пръв поглед и отвън изглеждат съвсем традиционно, както например е тук. Това е храмът на покровителя на острова - свети Дионисий Закинтски, ...





... но храмовата структура и вътрешното храмово оформление са образец за еклектика - на места има геометрични и класически мотиви, има витражи и скулптури като в католическите църкви, има и тежки позлати.



Ето още нещо, по което може да се познае Закинт - до всеки православен храм има изнесена камбанария във венециански стил и декорация.




Смесицата на културите и традициите е видна не само в архитектурата, в жилищното и храмовото оформление, но и в празниците.
Закинтийците празнуват началото на Великденските пости точно както във Венеция - с няколкодневни маскирания и карнавал.

Една от вечерите на нашия престой в съседния хотел имаше шумно тържество с традиционна закинтийска музика. Никога до сега не бях чувала такава музика. Необичайна смесица от мелодии и инструменти от изток и запад.






А в градчетата и селцата освен олеандри и мушката, и множество други пищни саксийни растения, растат и гигантски фикуси, каквито преди бях виждала само в Сицилия и много, много черници.
Захаросаните черници били любимото сладко на закинтийците и препоръчителен сувенир за туристите.



Една от най-приятните изненади беше, че при обиколката около Закинт видях отново корабчето "Ксения Мария".
Същото, което преди две години бях снимала около Атон и което оттогава е украсата на "шапката" на моя блог.

Благодаря за вниманието и тези дни пак заповядайте да ви разкажа за Одисеевата Сама, днес наричана КефалонЯ :-)))

No comments: