Google+ Followers

Wednesday, September 7, 2011

из владенията на Одисей, но този път в Кефалония


От Закинт до Сама, както Омир нарича острова, или Кефаления, както го нарича Херодот, днес за елините - Кефалоня, се пътува с ферибот от малкото пристанище Агиос Николаос, сиреч Свети Николай.

Според една версия, островът носи името на героя Кефал, който е дядо на Лаерт - бащата на Одисей.




Според друга етимология, името на острова е дошло от факта, че това е най-обширният, буквално "главният", "оглавяващият" по размери сред всички, всъщност стотици йонийски острови, островчета и островченца, като множеството му малки или по-дълбоки пристанищни заливи, го е направило един от обитаемите 15 йонийски острова от най-дълбока древност.





Малкото пристанище Песада е за по-малките ферита, които идват от Закинт.




Тръгваме с автобус с една голяма група полски туристи и този път за разнообразие изслушваме на полски най-важното от историята на острова, докато пътуваме към първата спирка от маршрута на еднодневната ни екскурзия.

Кефалоня в миналото е била стратегически много важна поради ключовата си позиция, обширната си площ и планинския си релеф с брегове, непристъпни в по-голямата си част.

Нейните обитатели са я отстъпвали през вековете и хилядолетията на различни завоеватели, но само след много тежки кръвопролития.
Както и на Закинт, а и по всички важни седем йонийски острова, най-значими са следите и днес от венецианското управление.
В политически и социален аспект то се изразявало в налагането на стриктно класово, почти кастово разделение на обитателите, като само родените в аристократичните семейства имали право да управляват и множество други привилегии; те били записвани в специална номенклатурна книга - Libro d'oro, Златната книга.
Почти три века (от 1500 до 1797) продължило владението на венецианците, а после за съвсем кратко или по-дълго са се сменяли нови и нови владетели.
Някои от тях са били посрещнати всъщност много радушно, а не като окупатори и това се отнася най-вече за французите-републиканци, които малко след голямата френска революция управлявали за две години и разбира се, демонстративно изгорили Златната книга на централния площад в Аргостоли.
После следва една любопитна руско-турска интервенция и съвместно руско-турско управление; после се създава Републиката на Седемте йонийски острова (1800-1807), в която столицата е в Керкира; после - нова двегодишна окупация от французи-монархисти; после - британско управление до 1864 г.

От 1864 досега йонийските острови са вече отново елински.

И през ХХ век е имало войни и кръвопролития, като последните от тях са били през Втората световна война, когато не само местните жители са се сражавали срещу окупаторите, но и в края на войната довчерашните съюзници влезли в тежки боеве помежду си. Хитлеристките войски избили няколко хиляди италиански войници и офицери, които отказали доброволно да им отстъпят острова след падането на режима на Мусолини...




И на Кефалония, както и на Закинт, и Итака, земетресението от 1953 г. донася опустошение и разрушения, но след това всичко се съгражда отново.


Покровител на острова е свети Герасим Нотарас (1509-1575) и първото ни посещение беше в манастира, основан от него.



В двора на църквата към манастира има гигантски платан, посаден от него.
Той не само водил във вярата местните хора със светостта на живота и духовния си пример, но се прочул и с огромната си енергия в различни практически измерения - настоявал неговите енориаши и дървета да садят, и с напояване да се занимават, и питейна вода откривал, но най-вече настоявал на доброто образование както на момчетата, така и на всички момичета, и създал огромна за онова време библиотека в женския манастир.




След това посетихме пещерата Дрогарати, но в нея не правих снимки на сталактити и сталагмити, защото беше забранено. Това, което се вижда тук, е куполът-надвес над друга прочута пещера - пещерата със сладководно-соленоводното езеро Мелисани,...




... но за нея по-подробно ще разкажа със снимки някой от следващите дни.





Почти от всяка точка на източната част на Кефалония се вижда Итака, която е отсреща, на няколко километра.





Кефалония е много по-планинска, с много по-малко плажове, курорти и хотели от Закинт, но за по-слабото развитие на туризма както на Итака, така и на Кефалония има и други обяснения. Просто техните жители не искат да ги презастрояват и комерсиализират, не искат да допуснат прекомерно оживление и стълпотворение на туристи, каквото има в някои от курортите на Закинт.




Известният плаж Мирто, но до него се достига по едно тясно шосе-серпентина.




В близост до Аргостоли има по-обширни заливи и плажове.





По хълмовете на Кефалония се отглеждат всякакви дървета, цветя и билки. В по-ниските части, разбира се, маслини и цитруси, а по по-високите - други широколистни. Сред билките и тревите най-много била мащерката, а медът от мащерка бил една от емблемите на острова, най-харесваният мед в Гърция.




Не съм сигурна дали тази снимка е точно на най-високия връх, но все пак да напиша, че планината Енос е висока 1 628 метра.




Хълмовете често стръмно се спускат в морето.




Главният град на острова е Аргостоли и е разположен много удобно в един дълбок залив.




Най-поразителното, което видяхме в Аргостоли, беше тази гигантска черупка от гигантска мида.
Не бива да ни учудва, че по островите от владенията на Одисей има такива. Малко по на юг от Закинт се намира най-голямата дълбочина в Средиземно море - почти 4 500 метра. Огромна дълбочина - огромни миди.
Явно от такива гигантски миди и прочие подобни огромни черупчести са се образували и толкова впечатляващите скали с черупчести наслоения на Закинт - като надвеса на плажа на корабокруширалия кораб в Закинт с тюркоазено-кобалтовото синьо в него.



Алеята за разходки около пристанището на Аргостоли.



Отплаваме към Агиос Николаос на Закинт.

No comments: