Google+ Followers

Friday, September 9, 2011

за пещерата на нимфите и за сенките в пещерата


Пещерата на нимфите е възпята от Омир в Песен ХІІІ на "Одисея":

В края на залива горе расте дълголиста маслина.
Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,
жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.
Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,
цели от камък, в които пчелите приготвят храната.
Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги
тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.
Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат -
входът от север едничък открива за хората достъп,
входът от юг отреден е единствено за боговете.
Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.
Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.


(стихове 102-113; преводът е на Георги Батаклиев, разбира се)

Ето я тази пещера, която напълно отговаря на описанието на Омир.

Тя се намира на Кефалоня и се нарича днес Мелисани.






Пещерата има висок каменен купол, който в най-високата си част е отворен към небето, а по ръба му растат дървета, приведени с короните си надолу.





Туристите, които се осмеляват да я разгледат, се качват на лодки...





... и бавничко разглеждат малката, осветена част от езерото, в което наистина е смесена солена и сладка вода, но...



... само няколко метра, след като се отдалечим от естествената светлина, която се процежда през купола, започва страшничко и призрачно да притъмнява...



... и изобщо, за да се вижда къде да обърнат обратно лодките, има изкуствено светило.




Това изкуствено светило осветява съвсем слабо само най-горната част на свода от вътрешната част на пещерата... също както го описва Платон в прочутия си разказ за подземното пещероподобно жилище, в което по рождение са приковани затворниците, на които всички сме подобни ...




Когато излизаме пак на светло, под отворения купол на пещерата на нимфите, изпитвам облекчение.

На Кефалоня имало няколко такива скално-пещерни феномена, които са изследвани от геолозите и спелеолозите.За някои от тях, но много по-малки и тесни от Мелисани, безспорно е установено: тези пещери или по-скоро пещерни тунели са няколко и минават почти под цялата югоизточна част на острова, като морската вода влиза в тях от северната страна на залива, обърнат към Итака, и излиза след няколко дни от южната.
Точно както го е описал Омир.



В зависимост от това дали слънцето извън пещерата грее или е облачно, сладководно-соленоводното езеро Мелисани сменя цвета си.




На входа на пещерата има поставени копия от статуйки на Пан и три нимфи.

Намерени са тук, но оригиналите пътешестват из различни археологически музеи и по изложби, а копията са тук, на входа на пещерата.



Написаното на входа уверява туристите, които се престрашават да влязат вътре, без да им трепне сърцето, че точно това е пещерата на нимфите, но в справочниците пише, че нито геолозите, нито спелеолозите все още не знаят къде точно е другият й отвор, откъм морето. А такъв отвор има, защото все отнякъде влиза морската вода, но изобщо откъм кое море и откъм кой остров е този таен вход за боговете, непристъпен за смъртните...

Но че това е пещерата на нимфите, описана от Омир - спор няма.

Според много археолози и класици, когато говори за Итака, Омир сигурно мисли не само за малкия остров Итака, но и за съседната по-голяма Сама, днешната Кефалония.
Все пак, според тях, между двата острова има само един хвърлей разстояние.
Кефалония е по-скалиста и по-планинска от малката Итака, и така повече съответства на епитетите, любими на Омир за описване на Итака.
Пещерата на нимфите е на Кефалония, а и на няколко места в епоса се казва, че Итака е най-западният от йонийските острови. Само че най-западният остров е Кефалония, а Итака е на изток от нея.

Според мен това е напълно възможно.

А също така е напълно възможно и Платон да е виждал това природно чудо - пещерата, която Омир нарича "пещера на нимфите", когато е пътувал три пъти до Сицилия.

И както той обича да заимства и пресътворява, митовете и разказите на творците преди него при него се превръщат в други митове и разкази...

Да напиша още нещо за напълно правдоподобния маршрут на пътуванията на Платон от Атина до Сиракуза. През античността пътуването от Атика до Сицилия не е минавало през открито море, а е ставало близко до някаква суша; заобикаляло е Пелопонес, после плътно покрай Одисеевите острови и после Йонийското море е било пресичано в най-тясната му част... така както и днешните огромни фериботи го пресичат в най-тясната му част от Игуменица, покрай Керкира до Бари или Бриндизи. В античността това разстояние от Керкира до Велика Елада се е изминавало най-малко за две седмици, но по-често за два месеца, а днес феритата го вземат за около 9 часа.





Тук Николай ме е снимал със своя телефон как снимам с моя телефон.

И на четирите поста на тази блогова тетралогия за Закинт и Кефалония има снимки правени и с двата телефона, но и с фотоапарата - както от него, така и от мен.

No comments: