на островчето на свети Гай

   Свети Гай е бил един от седемдесетте апостоли. Той е покровител на малкото островче Пакси, както му казват гърците, с ударение върху "и"-то, или Паксос, както му казват туристите. Близо е до красивата Керкира, на час път с малко туристическо корабче от пристанището на главния град.
   Паметта на светеца-покровител се почита на 29 юни. В туристическите справочници за него неточно е отбелязано, че той е един от 70-те преводачи на Септуагинтата, но няма как да е вярно: хем да е бил един от преводачите на Септуагинтата, хем да е бил апостол, един от 70-те апостоли, християнизатор-покръстител на Йонийските острови.
   Може би все пак е бил преводач на нещо друго, на друга част от свещените текстове, понеже на единствената икона, на която е изобразен, е със свитък в ръка... но не можахме да разберем повече за няколкото часа там. 
   Точно срещу островчето Пакси се намира миниатюрното островченце агиос Николаос, което прави завет на пристанищния залив и го пази от ветровете - толкова закътан, тих и красив.
   Бяхме там за няколко часа в горещия юлски следобед на 20 юли с хиляди други туристи, които разнообразяват престоя си на Керкира с малък еднодневен круиз до Пакси и Антипакси.
   За съжаление, църквата, в която се пазят мощите на този светец и преводач беше затворена, както и археологическият музей, който имаше работно време от 19 до 23 часа вечерта.
   Напълно разбираемо, но неудобно за много от туристите, които прескачат за няколко часа от Керкира до него.
   Също така за дългосрочен ремонт, до 2015 година чак, е затворен и археологическият музей на Керкира, така че откъм набелязани места за посещение културно-образователната ни програма въобще не беше изпълнена.
   Но, дай Боже и друг път да отидем до тези северни йонийски острови, островчета и островченца: както на нас, така и на добрите хора, които ще прочетат това репортажче на блога ми!
   Откакто голямата магистрала от Солун до Игуменица замени убийствените серпентини на стария Ходос Егнатия с широки ленти и над 60 тунела, прокопани в снагата на Пинд, пътят през Епир стана по-бърз, по-лесен и много по-безопасен.