ноември - месец на Аристотеловата космология

Остава ни да кажем за Земята, къде е разположена и дали спада към неподвижните тела, или е едно от движещите се, както и каква е нейната форма.
Що се отнася до нейното положение, мненията на различните мислители по този въпрос не съвпадат, но все пак повечето от тях твърдят, че тя е разположена в центъра на космоса, и това са тези, които казват, че космосът като цяло е ограничен. Обратно, онези от Италия, така наречените питагорейци, казват, че в центъра на съществуващото е огънят, а пък земята е една от планетите и се носи в кръг около центъра, като по този начин, тя предизвиква смяната на нощта и деня. И още, те изработват в теорията си и една друга, противоположна планета, която назовават с името “антихтон”, като така не търсят разумни обяснения и причини за явленията, а обратно – придърпват и се опитват да натъкмят явленията към някакви си уж разумни основания и техни си мнения. И на мнозина други също им се е струвало, че не бива на Земята да се отдава централното място в съществуващото, като вероятността за това те вземат не от явленията, а много повече от разсъжденията. Така например, според тях на най-ценното подобава да се отреди пребиваване на най-ценното място: огънят е по-ценен от земята, а границата – от нещата, които са разположени между границите; на свой ред, най-крайната сфера и средата са граници на космоса. Така че, като разсъждаваха по този начин и от тези изходни твърдения, те не сметнаха, че в центъра на космоса е сферата на Земята, а че е много по-вероятно там да се намира огънят.
И още, питагорейците приеха следното: тъй като най-много подобава най-главното във вселената да бъде охранявано – а това най-главно е центърът, – те нарекоха “Зевсова стража” онова вместилище, което съдържа огъня, сякаш за “център” се говори в абсолютен смисъл и е едно и също значението на термините център на величината, средата на нещото и природният център на нещото. И все пак, точно както при животните център на съществото и телесен център не са едно и също, по съвсем същия начин трябва да се предположи, че по-скоро това се отнася и за целия космос. Точно поради тази причина те не трябва да вдигат много врява за вселената, нито пък да въвеждат някаква си стража в центъра, а да потърсят онази среда, каква е тя и къде е разположена. Та нали онова начало е среда и ценност, а пространствената средина изглежда по-скоро трябва да бъде разглеждана като край, а не като начало. Защото, от една страна, ограниченото е средина, а, от друга страна, ограничаващото е граница. Обхващащото и границата е много по-ценно, отколкото обхванатото: едното е материя, а другото е същност на съставното цяло.
Що се отнася до местоположението на Земята, има някои мислители, които поддържат схващане, съответстващо на схващането им за нейното пребиваване в покой или движение. Не всички мислят еднакво: едни от тях твърдят, че тя не е разположена в центъра, а се движи в кръг около него, при това не само тя, но и противоземята, както казахме по-напред. Други пък смятат, че има повече такива тела, които е възможно да се носят около центъра, само че това на нас ни убягва поради това, че Земята е отпред и ги закрива. Поради това, казват те, лунните затъмнения са повече от слънчевите – всяко едно от носещите се небесни тела закрива Луната, а не само Земята. И щом според тях Земята не е център на космоса, а отстои от центъра на разстояние поне колкото едно земно полукълбо, няма никаква пречка да се приеме, че явленията, които наблюдаваме, се случват по същия начин, без ние да обитаваме центъра. Според тях това би било така, дори и ако Земята беше в центъра. Но дори и сега нищичко не ни показва ясно, че ние сме отдалечени от центъра на половин земен диаметър. А пък има други, които казват, че тя е разположена в центъра, но се върти и движи около оста си, опъната през полюсите на цялото, както е написано в "Тимей".

(откъсът е от 13 глава на книга Бета, 293 а 15 - 293 b 17)

post scriptum:
През ноември ще слагам тук, на моя преподавателски блог предимно, но не само откъси от текстчета от "За небето".
Преводът ми бе редактиран от Владимир Маринов и консултиран с Димитър Илиев.
Целият текст на "За небето", както и "За възникването и загиването" в превод на Димитър Илиев може да намерите в изданието на СОНМ от 2006 г. "Аристотел. Два трактата".
Изданието изобилства с чертежи, коментари и индекс, библиография, предговор и послеслов, специално написан от Мария Николова, за да се начертаят и разяснят на читателите Платоновите многостени-тела-на-стихиите и на целия космос.
Изданието е осъществено с помощ от Европейската програма за образование и култура Култура 2000 и е едно от изданията на поредицата ДЕЛОС с главен редактор Николай Гочев.