Земята е в центъра на космоса и е неподвижна

От друга страна, Анаксимен, Анаксагор и Демокрит казаха, че причината, поради която Земята пребивава в покой, е нейната плоскост. Тя не сече, а се разпростира нашироко върху въздуха, който е разположен под нея (това, изглежда, е свойство на всички плоски тела: дори и ветровете ги помръдват трудно поради съпротивлението, което им оказват). Те казват, че съвсем същото прави и земята благодарение на широчината си спрямо въздуха, разположен под нея: той пребивава в покой, притиснат отдолу, и не може да се премести поради липса на достатъчно място, точно както става и с водата в клепсидрата. А за това, че въздухът може да носи голяма тежест, когато е покрит от нея и е неподвижен, те привеждат много доказателства. Първото е, че ако формата на земята не бе плоска, тя не би пребивавала в покой. При все това, както казват те, много повече големината на земята, отколкото плоскостта й е причина за нейния покой. Въздухът, който е в много голямо количество, е притиснат натясно и не може да намери излаз нагоре – поради това и той пребивава в покой. От друга страна, въздухът е много, защото и земната маса, която го ограничава на повърхността му, също е много голяма. Така че това би било налице, дори и ако Земята беше сферична, щом като притежава такава грамадна величина: според техните разсъждения, тя пак би пребивавала в покой.

Изобщо, цялата тази разправия с онези, които говорят така за движението, не е за някакви дреболии, а за нещо цялостно и за вселената. Отначало трябва да се определи, дали на телата по природа е присъщо движение или не, както и дали не им е присъщо не по природа, ами насилствено. Щом тези въпроси вече сме ги обсъждали до ръба на възможностите ни, сега ще трябва да си послужим с постигнатото налице.

Ако на нещата по природа не им е присъщо никакво движение, тогава те няма да бъдат задвижвани и насила; а ако нямат движение нито по природа, нито насила, тогава изобщо нищо няма да бъде задвижвано. Но ние вече определихме по-напред, какво става по необходимост в такава ситуация, и също така, към него се прибавя изводът, че нито едно от тях не може да почива в покой, тъй като както движението е присъщо или насила, или по природа, така е и с покоя.

Обаче, от друга страна, ако има някакво движение, което да им е присъщо по природа, тогава за тях не би имало само насилствено движение или само насилствен покой. Така че, ако сега Земята пребивава в покой насила, то и събирането й в центъра е станало насила, носена от така наречената “вихрушка”. (Тъкмо тази е причината, изтъквана от всички онези, които наблюдават какво се случва с течностите и във въздуха: при завихряне в тях по-големите и по-тежките тела винаги се носят към центъра на вихрушката.) Поради това, според всички онези, които обявяват космоса за породен, земята се е събрала в центъра, а що се отнася до пребиваването й в покой, те търсят причината и за това, като някои от тях разсъждават по същия начин, а именно: причината е в плоскостта и величината й. А според други, като например Емпедокъл, изключително бързото движение на небето в кръг около нея пречи на преместването й, както става и с водата в един черпак. Наистина, когато черпакът бива завъртян в кръг, много често онова, което е в него, остава под бронза на загребващата част и все пак не се изсипва, както е естествено да се излее надолу, пак по същата причина. И все пак, ако я няма нито вихрушката, нито плоскостта, които да пречат на движението на земята, а и ако въздухът отдолу бъде премахнат, накъде ще започне да се движи тя? Излиза, че към центъра тя се е придвижила насила, и значи пребивава там насила: тогава ще да е необходимо тя да има някакво движение съобразно природата. Дали обаче то ще е нагоре или надолу, или накъде? Има някакво движение по необходимост: ако придвижването нагоре или надолу са равностойни и нито едно от тях не е по-добро от другото, и ако въздухът над земята не й пречи да се движи нагоре, защо тогава въздухът под нея да трябва да й пречи да се движи надолу? Та нали едни и същи причини трябва да въздействат по един и същи начин върху едни и същи неща?

И още, като възражение против Емпедокъл би могло да се каже и друго: когато елементите са били разделяни от Раздора, каква е била причината земята да остане да пребивава в покой? Със сигурност тогава “вихрушката” не би могла да причини това.

Също така е безсмислено да не се съобрази, че в предишния цикъл частите на земята са били отнесени от вихрушката в средата на космоса, но каква е причината, поради която в сегашния космически цикъл всички тежки тела се носят към нея? Със сигурност вихрушката не се приближава към нас. И още, по каква причина огънят се носи нагоре? Всъщност, съвсем не поради вихрушката. Ако той се носи нанякъде, накъдето е естествено за него, ясно е, че това трябва да се предположи и за земята. Обаче, също така, вихрушката не може да разграничи тежкото и лекото, ами предварително наличните тежки и леки неща са се придвижили сами – едните към центъра, а другите са излезли в най-външната част. Следователно, още преди вихрушката е имало тежко и леко. Тогава как така те са се обособили едно от друго и как за тях е станало естествено да се носят, и накъде? В безкрая, който съществува според тях, не е възможно да има нагоре и надолу, а тъкмо чрез последните две се определят тежкото и лекото.

Повечето наши предшественици се занимаха с тези причини. Има обаче и други, какъвто например е Анаксимандър сред древните, които казват, че Земята пребивава в покой поради така наречената “еднаквост”: според него, онова, което е устроено в средата и което е съотнесено с всички най-крайни точки по подобен начин, не би се движило нито нагоре, нито надолу, нито встрани; от друга страна, не е възможно да има едновременно и движение в противоположни посоки, така че тя по необходимост пребивава в покой. Това е казано изключително впечатляващо и все пак не е вярно. Според това разсъждение трябва да е необходимо всяко едно нещо, което би се случило да бъде поставено в средата, да остане там неподвижно, така че и огънят щеше да остане в покой: защото наистина изказаното свойство не е присъщо единствено на земята. Но това не е ни най-малко необходимо. Земята, изглежда, не само пребивава в покой в средата, но и се носи към центъра (нали накъдето се носи всяка една нейна част, по необходимост натам се носи и цялата земя). А накъдето всяко нещо се носи според природата си, там и то остава в покой според природата си. Следователно, това не става поради еднаквата съотнесеност на земята към най-крайните точки на цялото, защото тази съотнесеност е обща за всички елементи, а пък това да се носи към центъра е присъщо само на земята.

Също така е безсмислено да се изследва поради каква причина земята пребивава в покой в средата, а да не се изследва защо огънят остава в покой в най-външната сфера. Ако на него по природа е отредено най-външното място, ясно е, че и за земята трябва да има някакво място, което да е по природа. И ако това място – средата, не е нейно, ами тя пребивава там по необходимостта, наложена от подобното съотнасяне (както е и аналогията с косъма, който не се къса, когато силата на опъването е равномерно разпределена по дължината му, а също и с човек, който е измъчван както от глад, така и от жажда, но е еднакво отдалечен както от храната, така и от напитките – и той също ще остане на мястото си по необходимост), тогава на тях ще им се наложи да проучат защо огънят пребивава в най-крайните сфери.

Удивително е и това, че се изследва пребиваването в покой, а не се изследва движението на стихиите-елементи: поради каква причина, ако нищо не им пречи, едната се движи нагоре, а другата – към средата.

Обаче нищо от казаното от тях не е истинно. Все пак има едно нещо, което по случайност е вярно: това, че е необходимо в средата да пребивава в покой всичко, за което не е свойствено да се движи нито насам, нито натам. Но по-нататък, съобразно същото това разсъждение, ще излезе, че тялото няма да остане в покой, а ще бъде движено – макар и не като цяло, а на разпокъсани части. Същото това разсъждение може да бъде пригодено и към огъня. Необходимо е, ако той бъде поставен в средата, да остане там в покой по същия начин, по който и земята: та нали и той ще е съотнесен по съвсем същия начин с която и да било от най-крайните точки на вселената. Обаче, всъщност огънят ще се задвижи от средата към най-крайната периферия, както и изглежда, че се премества, ако нещо не го препятства. Само че не целият огън ще се придвижи към един единствен ориентир (това е единственото необходимо следствие от разсъждението за еднаквата съотнесеност), а ще има съразмерност: аналогична част от огъня ще се насочи към аналогично голяма по размер част от периферията. Да кажа, например, една четвърт от огъня ще се насочи към една четвърт от най-крайното, защото нито едно от телата не е точка. И така както при сгъстяването на нещо голямо, то се смества в някакво по-малко място, по същия начин и когато нещо се разрежда, от по-малкото се получава по-голямо. Така че и земята би се изместила встрани от средата по силата на същото това правило за съотнасянето по еднаквост, ако всъщност по природа това не беше нейното място.

Ето това са почти всички схващания, които засягат формата и мястото й, както и покоя и движението й.

Аристотел, "За небето", книга Бета, гл. 13, 294 b 14 - 296 а 23