и все пак тя не се движи

Нека първо да кажем дали Земята се движи или пребивава в покой. Както вече споменахме, според някои тя е една от звездите, а според други, които я поставят в центъра, тя се върти и движи около центъра като своя ос. Че това е невъзможно, ще стане ясно, като започнем оттук, че ако тя се движи, все едно дали е извън средата на космоса, или е в средата, това движение необходимо ще е насилствено – наистина то не би било движение, което й е собственоприсъщо. И нали иначе всяка една от нейните части би се премествала по същия начин, а сега виждаме, че всички парченца земя се носят по права към средата. Поради това то не би могло да бъде вечно, тъй като е насилствено и противоприродно, а порядъкът в космоса е вечен.

И още, всички тела, които се движат с кръгово движение, се вижда как изостават и се движат с по няколко движения, като изключение прави само първата сфера, така че и за земята ще бъде необходимо – все едно дали тя се премества около центъра или в центъра – да се движи поне с две движения. Ако обаче това наистина става така, тогава ще е необходимо да има измествания и обръщания на неподвижните звезди. Това обаче не се забелязва да става, ами винаги едни и същи звезди изгряват и залязват на едни и същи места спрямо земята.

И още, природосъобразното преместване както на нейните части, така и на Земята като цяло, е движението към средата на вселената. Ето поради това сега тя е разположена в центъра. Тогава някой би могъл да се затрудни от следното: след като едно и също място е както среда на вселената, така и център на земята, тежките тела и частите на земята към коя точно от тези две среди се носят по природа: дали те се носят натам, защото там е средата на вселената, или защото там е центърът на Земята? Необходимо е това да става към средата на вселената; и наистина, леките тела и огънят, които се носят в посока, противоположна на тежките се преместват към най-крайната периферия на мястото, обхващащо средата. Така се е случило обаче, че средата на земята и на вселената е една и съща; значи тежките тела се движат и към центъра на земята, но това е само по съвпадение, доколкото средата на Земята е в средата на вселената. А пример за това че, тежките тела се носят и към центъра на Земята, е следното: преместващите се тежести се носят по една и съща права, а не по някаква друга и сключват един и същ ъгъл с центъра, така че от това също може да се заключи, че те се носят към една среда, която е всъщност средата на земята. Следователно, сега вече стана ясно, че е необходимо земята да е в средата и да е неподвижна – както поради изредените причини, така и поради това, че тежките тела, хвърлени насила нагоре, отново се връщат на съвсем същото място, от което са хвърлени, дори и ако силата, която ги е изхвърлила, да ги е изпратила на безкрайно голямо разстояние.

От всички тези доводи стана ясно, че земята нито се движи, нито е някъде извън центъра. Към това трябва да добавим, че от казаното се разбра каква е причината на пребиваването й в покой. Ако за нея е присъщо по природа да се движи от всяко едно място към средата, както се вижда, докато за огъня е присъщо да се движи от центъра към най-крайното, то тогава ще е невъзможно каквото и да било парченце от нея да се махне от средата по друг начин, освен насила. Наистина, едно тяло има едно движение и простото тяло има просто движение, а противоположните движения не са му присъщи по природа; а точно такива са движенията от и към средата. Ако сега вече е ясно, че никаква частичка от нея не може да бъде преместена от средата, то е ясно и това, че е още по-невъзможно да бъде преместена цялата земя: там, където е естествено да се премества частта, натам е естествено да се премества и цялото; така че ако е невъзможно тя да бъде задвижена оттам, освен чрез някаква много по-могъща сила, тогава ще е необходимо тя да пребивава в покой в средата. В подкрепа на това са и доказателствата на математиците в областта на астрономията: наблюдаваните явления – изменянето на конфигурациите , чрез които се определят съзвездията – съвпадат с онзи порядък, при който в центъра е разположена земята. Нека толкова да бъде казаното за нейното място, и за начина, по който става пребиваването й в покой или движение.
Необходимо е нейната форма да е сферична: всяка част земя има тежест, докато стигне до центъра, а когато една по-малка част земя бъде притисната от по-голяма, по-голямата не е я залива изцяло подобно на вълна, а по-скоро я притиска и двете се сместват една в друга, чак докато достигнат средата. Трябва да се обмисли и онова, което твърдят някои от размишляващите за природата: дали тя не се поражда по начина, по който те казват. Освен това, според тях, преместването й надолу е причинено насилствено. Много по-добре обаче е да се предположи истинното и да се каже, че това става поради това, че по природа тежкото се носи към средата. Когато сместа от всички неща е била във възможност, нещата, които са се отделяли по един и същ начин, са се носили отвсякъде към центъра. Все едно и също се получава, независимо от това дали онези части, които впоследствие са се събрали в средата, са били разпръснати в краищата равномерно или по някакъв друг начин. Това, което е важно, е, че те по един и същ начин се носят от всички страни към един единствен център и тогава става ясно, че масата, която се получава впоследствие от това, ще е еднаква във всички посоки. Щом равно количество се прибавя навсякъде, най-крайното ще е равноотдалечено от средата във всичките си точки: а от това се получава фигурата на кълбото. Освен това, разсъждението няма да се промени, дори и ако допуснем, че нейните части се сместват в средата от всички посоки не по един и същ начин. Наистина, една по-голяма част земя, ако има под себе си по-малка, ще я побутва по необходимост надолу чак до средата, като природният стремеж и на двете е насочен натам, и по-малкото тяло ще бъде побутвано от по-голямото дотам.

Някой би могъл да се затрудни и от още нещо, което ще бъде разрешено така: при положение че Земята е в средата и е сферична, ако към едно от двете полукълба се добави тежест, която е няколко пъти по-голяма от сегашната, тогава вече средата на земята няма да съвпада със средата на цялото на космоса; така че тогава тя или няма да пребивава в покой в средата или пак ще пребивава в покой както и сега, макар че вече няма да е разположена в центъра, накъдето е естествено да се движи. Ето това е затруднението, но не е непосилно то да се проумее, ако се положат усилия и ако се уточни как така смятаме, че всяка произволно голяма величина, която има тежест, се носи към средата. Ясно е, че тя се носи не просто дотам, където нейната повърхност ще докосне центъра, ами трябва колкото се може по-голяма част от нея да се приближи така, щото средата на движещото се да съвпадне със средата, към която се движи. Това е целта на неговия природен стремеж . Няма никаква разлика дали става дума за буца или за произволно взета част земя, или дори за цялата земя. Това, което става, не зависи от малкостта или големината, а се отнася за всичко, което има природен стремеж да достигне до центъра . Така че все едно дали като цяло или на части, необходимо е земята да се носи към средата, докато го обхване отвсякъде и по еднакъв начин, като по-малките части земя са притиснати към уравновесяване от по-големите по силата на натиска вследствие на техния общ природен стремеж.

Ако Земята е била породена, тя трябва да е била породена по този начин, така че да придобие с раждането си сферична форма. А ако не е породена и пребивава неизменно в покой, пак по същия начин тя ще има формата, която би имала при пораждането си, ако преди това е била породена. Към това разсъждение за необходимостта на нейната сферична форма може да се добави още, че всички тежки неща падат към нея под еднакви ъгли, а не под различни, а това е естествено да стане при падане към тяло, което е сферично по природа. Тогава земята или е сферична, или природата й е да бъде сферична. Налага се за всяко нещо да се казва, че е такова и такова, съобразно онова, към което то се стреми по природа или което е налично в него, а не с оглед на онова, което му е наложено насила и противно на природата.

И още, явленията, които наблюдаваме чрез сетивата, са в тази посока. Затъмненията на луната не биха приемали такива вътрешни форми, ако тя не беше сферична. Сега, при различните си фази във всеки лунарен месец, луната има всички тези разновидности (виждаме я както като права, така и като изпъкнала, така и като вдлъбната линия). А когато има лунни затъмнения, винаги вътрешната определяща линия е дъгообразна, така че щом тя бива затъмнявана от Земята, която се намира между нея и Слънцето в този момент, то тогава Земята по форма е сферична и периферията й е кълбо.

И още, начинът по който възприемаме звездите, ни показва не само, че периферията й е кълбо, но й че като величина Земята не е много голяма: нали дори и малко да променим мястото си на земята и да отидем на юг или на север, веднага звездите на небесния хоризонт се променят, така че онези, които са точно над главите ни, се променят и не остават едни и същи, когато се движим на север или на юг. И наистина, някои от звездите, които се виждат, когато човек е в Египет или около Кипър, изобщо не се забелязват в земите на север, и обратно: звезди, които в северните земи никога не изчезват от полезрението, в южните земи изгряват и залязват. Така, от всички тези съображения става ясно, че формата на земята е кълбо, но също и че нейната сфера не е голяма. В противен случай промяната на такова малко разстояние на земята не би водило така бързо до толкова очебийна промяна.

Поради това онези, които предполагат, че има свързаност на района около Херакловите стълбове с околностите на Индия, и по този начин обосновават, че морето е едно, всъщност изглежда не поддържат чак толкова невероятно мнение. Като доказателство за това те добавят и това, че и на двете най-крайни места има слонове от един и същ животински род, което според тях убеждава, че крайните точки се съприкосновяват. А онези от математиците, които се опитват да изчислят големината на нейната обиколка, я определят в стадии на четиридесет мириади.

От всички тези доказателства е ясно не само, че по необходимост масата на земята трябва да е сферична, но и че в сравнение с останалите звезди величината й не е голяма.

Аристотел, "За небето", книга Бета, глава 14, 296 а 24 - 298 а 20