две Олимпийски оди от Пиндар

Седма Олимпийска ода. Диагор от Родос (начало)

стр.α

Както ако някой вземе фиала от щедра ръка
с плискаща отвътре лозова роса
и я дари
с наздравица на млад жених - от дом за дом -
всезлатен връх на цялата покъщнина
украса на пира; и сред присъстващите близки оказва чест на родството и
прави го завиден чрез съгласно ложе (1-7),

стр.β

така и аз налят нектар, от Музите ми даден, изпращам
на наградоносните мъже - сладък плод на душата,
и тъй веселя
победилите в Олимпия и Пито. Щастлив е,
когото са обгърнали добри мълви.
Ту едного, ту другиго във времето обгрижва
цветущата Харита със сладкопесенния
форминкс и със всезвучните тръби на авлоса (8-14)

епод α

Сега и със двете дойдох с Диагор, възпявайки морската
Афродитината щерка и невяста на Хелиос - Родос;
та правобореца, грамадния мъж, при Алфей увенчан и Касталия,
да прославя в награда за боя с юмруци; и баща му, на Дике
обичния - Дамагет.
Тях двамата, с аргийско копие населяващи триградия остров,
близко до клина на широкоземната Азия.



Единадесета Олимпийска ода. Агезидам от Епизефирските Локри

Понякога хората имат най-голяма нужда от ветрове;
а понякога от небесни води,
дъждовни деца на облака.
Ако пък някой успява с труд,
меденозвучни химни стават начало на по-късни слова
и истинно свидетелство за големи добродетели (1-6).

Тази реч, недосегаема за завист,
се поднася на олимпийските победители.
Тези слова нашият глас иска да поведе
като стадо на паша; но пък човек цъфти и с помощта на мъдри съвети от бога.
Знай сега, Агесидаме, Архестратов сине,
че заради твоята победа в бокса (7-12)

ще вплета сладкопесенна украса във венеца от златна маслина
като гледам към рода на зефирските Локри.

Там елате на празненството, Музи;

обещавам, че няма да се появи войска, която гони гостите,
неопитна в красивото но храбра и твърде умна.
Защото вродения нрав не ще изменят нито червената лисица, ни лъвовете гръмогласни
(13-20).

***
превод Николай Гочев
Тези две Олимпийски оди са публикувани и на преподавателския му блог.