Google+ Followers

Sunday, September 21, 2014

отново чудесна стихосбирка


Ето я новата поетическа книга на Антоанета Николова.
Отново чудесна поезия.
Всяко стихотворение в него е като птица.
Издига се нависоко в простора на поетическото.
Има няколко ята от птици-стихотворения в нейната нова поетическа сбирка и те кръжат около:
образът на София от нейното детство; споменът за бащата; ирландско-келтският духовен пейзаж; 
невидимото
вълшебство във видимата красота на природата; любовта и най-близките хора.
 Без да съм я попитала за позволение нито нея, нито издателството, ще си позволя да препиша тук няколко стихотворения от книгата, за да споделя радостта си с всички вас, минаващите насам.


ОРЛОВ МОСТ

Стълбища, мазета, тайни входове.
Жмичка. Капитане, брой до три.
Крият се под гробищните сводове
трите непристигнали сестри.
Брой до три. Детето на съседите
тъй се скри, че няма и следа.
От земята люлка му изплетоха,
хвърлиха я в тъмната вода.
Кой ли ще открие тази кошница?
Фараонът тръгна на гурбет.
А трамваят звънка като конница
и надува сетния тромпет.
Брой до три. По струните на релсите
тичаме, олекнали от смях.
Ангели ли бели ни понесоха,
или ние литнахме към тях?
Кой ли ни извика:„Ей, не тръгвайте!”?
А къде са трите ми сестри?
Гледа през прозореца Несбъдното.
Жмичка! Капитане, брой до три!     


„ИВАН АСЕН”

Няма по „Иван Асен” трамваи.
Всеки двор добре е закован.
Медното момче е отлетяло
с гъската от малкия фонтан.

Къщата на баба ми е синя,
синя като врабешка троха.
Татко ми пристига през комина
точно за поредната елха.

Подът ни е в масленозелено.
В пролуките слънцето блести.
Някой диша в мене и през мене.
Онче-бонче. Кой излиза? Ти!


ИРЛАНДСКИ НАПЕВ
ИЛИ БЯГАЩАТА ПО ВЪЛНИТЕ
               
                   „Не е измислица морето.
                   И щастието съществува!”
                                  Христо Фотев

Далече някъде, на север,
в една измислена страна,
родена в сънища на феи
от ветрове и светлина,
където облаците бликат
от непонятното небе
и диви патици се викат
с непостижими гласове,
където скачат бели риби
и тежка е реката Ли,
а от ресите на върбите
извират сенки и мъгли,
където в меката прохлада
на пролетна зеленина
светът излъчва кротка радост
и в рой от алени платна
разплискват се водите тихи
на залезните далнини –
там моето момиче тича
по озарените вълни.



НАД БЕЗДНАТА


-          Тук спри! Нататък не върви! Опасно е!
Скалата свършва рязко и морето
внезапно зейва срещу теб.
Надолу е увличащата бездна.
Не поглеждай!
Не го разбрах. Надвесих се.
Под мене:
стремителната пропаст на скалите,
стаената извивка на морето
и между тях,
направо под небето,
в задъхания ритъм на вълните
мъж и жена зачеваха вселени.
Водите с първозданната си сила
завъртаха се в смерч до небесата,
енергии и вихри се кълбяха
и камъните гладки се топяха,
а слънцето засмукваше земята
и връщаше я вече оплодена.

Отдръпнах се. При мене беше тихо
и хоризонтът светъл и спокоен
В сияйната лазурност на простора
мъжът ми бавно крачеше до мене
За двете ни ръце като хвърчило
детето ни ни теглеше
нагоре
    със ореол от слънце край косите


ПРОЧИТ НА ЕДИН КИТАЙСКИ ПОЕТ

Той се оглежда в езерата на вятъра
и събира бодили по пасбищата на облаците
а нощем подръпва струните
на една безсънна река.
Когато е буден мълчи и се смее
през прозореца му се нижат облаци
и колибата му от стихове
е винаги отворена за вятъра


КРЪГ

Всяка истинска къща е кръгла.
Като шепа, прашинка, гнездо.
Като бяла спирала на охлюв,
като стъклено детско кълбо.
Тука всяка посока е център.
Всяко място е точно за теб.
И избликва от всички отверстия
светлината в снежинки безчет.
Утаява се в себе си времето
и надига се гълъбов пух.
Тук на прага през процепа свети
слънчев лъч като Божия дух.
Тука всяка врата е открехната,
сякаш вход към невидим олтар.
Тук прозорците гледат вселената
и огниво е звездната жар.
Тука носи се мирис на гладено
и на хляб като дъх на тамян.
Тука тихо прозвънват камбаните
на кристал и на фин порцелан.
В нея можеш да тръгнеш навсякъде
и да стигнеш, където си щеш.
Да поливаш кълнящото щастие,
в тънка нишка света да предеш.
Нея можеш да вземеш със себе си
като камъче в детската длан,
да се взираш през нея към слънцето
и света, в светлина разлюлян.
Да я носиш на края на миглите –
росна капка на утринен стрък.
Всяка истинска къща е кръгла.
Като миг. Като стих. Като дъх.    

   
***

Благодаря ти, Тони, за чудесните стихове!




Издателството е Жанет 45; редактор е Красимир Стоянов; художествено оформление Румен Жеков; за корицата е използван фрагмент от картината на Свилен Блажев "Пейзаж от Атон".

1 comment:

Rosen Hinkov said...

Чудесни са Димке.