поезия на висотата

      Няколко пъти тук съм (ре)цитирала стихотворения на Антоанета Николова, при това всеки път - бед позволение нито от нея, нито от издателствата, които са издавали до този момент нейните творби ( http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/03/blog-post_22.html ), но този път ще започна с цитат от нейната книга-изследване върху езика на пустотата. Лирическият език на даоизма, ведантизма, будизма и чан-будизма в източната и далекоизточната поезия, в Индия и Китай, но и на българските поети и поетеси, които в поетическото си многоезичие са го проговаряли - макар и понякога, макар и за кратко: Людмила Балабанова, Антоанета Богоева, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Амелия Личева, Теодора Куцарова, Кристин Димитрова, Красимира Зафирова, Иван Методиев, Николай Кънчев. Тази книга е от 2003 г. и е публикувана в колекция "Аквариум Средиземноморие" от Фондацията за българска литература. Предговорът към нея е написан от Нонка Богомилова, а водещ редактор на поредицата е Румен Баросов. Корицата е на Радостина Рачева.

     В началото на тази книга има текст със заглавие "Нийделандия" и с мото от Николай Кънчев:
                       На края на света,
               където свършват думите,
               е Словото!  
     След него тя е написала:

      Там, където свършват думите, там, където се изчерпват понятията, там, където нещата изтъняват и преминават в своята другост, на тънката межда между сън и яве, в медитативното пространство, стапящо всички отражения, блика изворът на извечната Реалност и на извечното Животворящо Слово. От него непрестанно, всеки миг ново, извира цялото творение. Поради свойствената си антиномичност интелектът не може да стигне до този извор, защото той вижда "това" или "онова", "едното" или "другото", но никога не и междата между тях, която вече не е "едното", но още не е и "другото", онази потенциална възможност за всякакви осъществявания, която е праизточник на всичко.    

     Това е една от предишните нейни стихосбирки, издадена от "Стигмати" през 2008 г. с редакторската работа на Мария Каро.

                                     А това е стихосбирката "Зелено", която...

                   
... има своята сестра-близначка и двете с нея обитават един общ книжен дом. Сестрата-близначка се казва "Огледало". Издание на "Стигмати" от 2003 г.

       И понеже са сестри-близначки, те си приличат много. И двете започват и завършват с едно и също стихотворение, но в началото то е линеарно, а в края на стихосбирката е спираловидно-фигурално. Като всички жизнеопределящи структури на живота във вселената.

В началото и в края на "Огледало"-то е стихотворението:

*
През огледалото минава сянка.
Във стаята не се променя
нищо.

(Това, като го прочетох преди няколко години в "Книжици"-те, при първото отваряне на книгата, ме пронизоха тръпки - истински поетичното пронизва.)

                                        А "Зелено" започва и завършва със стихотворението:

*
Зелено, зелено
от реката извират 
все по-нови дървета.

     Утре ще бъде представена новата поетична книга на Антоанета Николова. В "+това", от 18.30 часа. Изданието е на "Жанет 45", с толкова хубава корица от картината на Свилен Блажев "Пейзаж от Атон", избрана точно за тази стихосбирка от Румен Жеков.
      Преписах преди два месеца без ничие позволение няколко стихотворения от нея тук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/09/blog-post_21.html

     За новата поетична книга на нашата състудентка, която е поетеса и изследователка на философията и лириката, преводачка на старокитайска поезия, философка и преподавателка по философия на Изтока в ЮЗУ "Неофит Рилски" ще говори Людмила Балабанова.

      В тази нова стихосбирка Антоанета Николова говори на нов поетичен език и достига нови висоти.
      Сигурно малцина знаят, че тя и нейният любим Йордан Георгиев с техни най-близки приятели-алпинисти са се изкачвали на едни от най-високите върхове на планетата: в Памир, на върхове над 7000 метра!
   
       Антоанета Николова е изкачвала върхове с височина над 7000 метра.

       И поезията, която твори, е такава: на височина, която малцина пишещи достигат.
   
       Макар че не съм и не искам да бъда литературен критик, ще споделя впечатление само като нейна (по)читателка: току-що отново с г-жа София Катърова те публикуваха поредния свой преводачески дар - "Прокуденият от небесата" на Ли Бай, преведен от класически китайски, но Антоанета Николова вече е навлязла в един нов и различен поетически свят, в който се е отдалечила от апофатичността на езика на пустотата от далечния Изток, за да ни покаже поезията на висотата.