в пещерата, ако няма някакво осветление, е абсолютно непрогледно; докато бях вътре, за секунди спря електричеството и се почувствах на дъното на ада;
Извън пещерата е горещо, а вътре е винаги 17 градуса. Така е било през последните 150 милиона години, казват спелеолозите: каквото и да е ставало отвън, вътре си е оставало все 17 градуса по Целзий... Някои неща все пак остават абсолютно неизменни и непроменими - като например, температурата на десетки метри под земята, в дълбоката пещера, където бавничко все пак нещо се променя: милимилимилиметърчета от сталактити и сталагмити растат незабележимо всеки век.
Николай ме е снимал как излизам от пещерата с радост и облекчение - видях и тази забележителност на Омировия остров Хиос. 21 август 2014 г. Тя се нарича просто Пещерата, Пещерата на Олимпи (Спилио тон Олимпон).
Има още една поразителна пещера, която имах възможност да посетя преди три години и да направя и в нея снимчици с моя телефон. При силно осветление с мощни прожектори и добра апаратура в тези две пещери са направени впечатляващи снимки, но и от моите се добива някакъв наглед. Другата пещера още повече прилича на описаните и от Омир в "Одисея", и от Платон в "Държавата". Пещерата на нимфите, която се намира на Кефалония. Ако искате да видите какви снимки направих в нея, щракнете ето тук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/09/blog-post_09.html
No comments:
Post a Comment