Wednesday, February 25, 2009
Monday, February 23, 2009
за "Метафизика" на Теофраст
Спецкурсът върху "Метафизика" на Теофраст, който през втория семестър на тази учебна година ще проведем заедно с колегата Владимир Маринов, ще започне на 6 март,петък,от 17.15 часа в аудитория 63а на Ректората.
Текстът е преведен на български от Зоя Христова-Димитрова и може да бъде прочетен на страницата на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, в линка Библиотека, а после - преводи.
Текстът е преведен на български от Зоя Христова-Димитрова и може да бъде прочетен на страницата на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, в линка Библиотека, а после - преводи.
Sunday, February 22, 2009
едно стихотворение на Заговезни
ЗА СТОИЦИЗМА НА ДЕЦАТА
Иван Теофилов
Усмихвайте се на децата, да ви помнят
развеселени, одухотворени,
а не с лица съсипани, обезформени
като отломки от каменоломна:
да знае прямотата им ранима,
че жертви няма – жертващи се има.
Пиратските им мними каравели
и индианските им карнавални
интерпретации са по-реални
от каталога с безусловните модели
на съществуване, предназначен за всички –
те още нямат нашите привички.
И хрумванията им са фантастични
открития на любопитни тайни,
и чуйте КАК в игрите им безкрайни,
неангажирани и френетични
с нанякъде затичаната им гълчава
на дивите пчели роякът отминава.
Ехата им замайващо владеят
огромното ухо на Битието
и в клоните на оня бор, където
столетията замъглено се люлеят,
избухва слънчев взрив и заревата
копират стоицизма на децата.
***
от стихосбирката "Вярност към духа или значението на нещата. Избрани и нови стихотворения". ИК "Жанет 45", 2007, с. 339-340
Иван Теофилов
Усмихвайте се на децата, да ви помнят
развеселени, одухотворени,
а не с лица съсипани, обезформени
като отломки от каменоломна:
да знае прямотата им ранима,
че жертви няма – жертващи се има.
Пиратските им мними каравели
и индианските им карнавални
интерпретации са по-реални
от каталога с безусловните модели
на съществуване, предназначен за всички –
те още нямат нашите привички.
И хрумванията им са фантастични
открития на любопитни тайни,
и чуйте КАК в игрите им безкрайни,
неангажирани и френетични
с нанякъде затичаната им гълчава
на дивите пчели роякът отминава.
Ехата им замайващо владеят
огромното ухо на Битието
и в клоните на оня бор, където
столетията замъглено се люлеят,
избухва слънчев взрив и заревата
копират стоицизма на децата.
***
от стихосбирката "Вярност към духа или значението на нещата. Избрани и нови стихотворения". ИК "Жанет 45", 2007, с. 339-340
Saturday, February 21, 2009
едно стихотворение на Голяма Задушница
Смъртта на бащата
Георги Борисов
Когато някой по-припрян баща
над късната вечеря нож обори
и кротката кобила на нощта,
под него коленичила пришпори –
най-неочаквано за себе си самия –
и дръпне рязко тя напред, а той
глава стовари в празната чиния
и отлети душата му без бой,
за него – за детето – най-много ми е жал!
Защото тъкмо в този миг се връща
и гледа – свети цялата им къща,
и чичо му дошъл! – по шлифер и без шал! –
защо? – нали е болен? – а другите къде са? –
и дръпне изтънялата завеса,
и там – оттатък – поглед впери то,
където е баща му – но защо,
защо – на пода, и защо – по гръб
с разперени ръце се е предал,
защо така широката му гръд
натиска с длани майка му без жал
и като риба въздуха през сълзи
лови с уста – и в неговата бързо
го връща и го връща – и какво
й шепне той, когато тя ухо
над устните му стиснати надвеси
и плаче тъй – но меси, меси, меси,
докато дъх, душа не й остане,
и в скута най-подир забие длани,
и каже: “Татко ти умря”.
Но ако бяхме зрящи като котки
и с няколко живота като тях
и спреше се за миг кобилата работна
или поне понамалеше бяг,
не знам дали душа по-безутешна
на тоя и на оня свят ще срещна
от бащината някога, ако
сега насам той хвърлеше око
и зърнеше как тя на колене
стои на пода в кухничката тясна,
а брат му потреперва с рамене
и прав зад нея в ъгъла брадясва,
как двамата се мъчат, но, уви –
дори да го поместят нямат сили,
и в падналата нощ тресат глави
и сякаш току-що са го убили...
***
от стихосбирката "Точно в три", ИК "Жанет" 45, 2008 г., с. 16-17
Георги Борисов
Когато някой по-припрян баща
над късната вечеря нож обори
и кротката кобила на нощта,
под него коленичила пришпори –
най-неочаквано за себе си самия –
и дръпне рязко тя напред, а той
глава стовари в празната чиния
и отлети душата му без бой,
за него – за детето – най-много ми е жал!
Защото тъкмо в този миг се връща
и гледа – свети цялата им къща,
и чичо му дошъл! – по шлифер и без шал! –
защо? – нали е болен? – а другите къде са? –
и дръпне изтънялата завеса,
и там – оттатък – поглед впери то,
където е баща му – но защо,
защо – на пода, и защо – по гръб
с разперени ръце се е предал,
защо така широката му гръд
натиска с длани майка му без жал
и като риба въздуха през сълзи
лови с уста – и в неговата бързо
го връща и го връща – и какво
й шепне той, когато тя ухо
над устните му стиснати надвеси
и плаче тъй – но меси, меси, меси,
докато дъх, душа не й остане,
и в скута най-подир забие длани,
и каже: “Татко ти умря”.
Но ако бяхме зрящи като котки
и с няколко живота като тях
и спреше се за миг кобилата работна
или поне понамалеше бяг,
не знам дали душа по-безутешна
на тоя и на оня свят ще срещна
от бащината някога, ако
сега насам той хвърлеше око
и зърнеше как тя на колене
стои на пода в кухничката тясна,
а брат му потреперва с рамене
и прав зад нея в ъгъла брадясва,
как двамата се мъчат, но, уви –
дори да го поместят нямат сили,
и в падналата нощ тресат глави
и сякаш току-що са го убили...
***
от стихосбирката "Точно в три", ИК "Жанет" 45, 2008 г., с. 16-17
Tuesday, February 17, 2009
конференция на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование
ПРОГРАМА
Научна конференция „Религия и контекст”
27 февруари 2009 г.,
Софийски университет, Ректорат, зала 2
10:00: Откриване на конференцията
Древност и средновековие
10:15-10:40: „За реалното и иреалното в създаването на будисткия канон" – проф. Александър Федотов
10:40-11:05: „Теократичната държава: Йосиф Флавий за Мойсеевото законодателство" – доц. Николай Гочев
11:05-11:30: „Законът за съботата в юдейската религия и история през първото хилядолетие пр. Хр." – д-р Чавдар Хаджиев
11:30-11:55: „Разрушаването на Втория храм и Талмудическата епоха" – проф. Мони Алмалех
11:55-12:20: „Антропологични бележки върху западната християнска мистика" –
д-р Петър Рогалски
12:20-12:45: Дискусия
Обедна почивка
Модерност
13.45-14.10 „Патриарх Кирил за протестантството и вестник „Зорница" – доц. Росица Ангелова
14:10-14:35: „Екзегетическата траектория като възможност за религиозно философска контекстуализация" – д-р Вениамин Пеев
14:35-15:00: „Евангелието и републиката: политическият синтез на американската революция" – Елка Златева
15:00-15.25: „Християнската простителност в културния контекст" – Атанас Атанасов
15:25-15.50: „Образователните институции на българската протестантска общност в контекста на модерната епоха" – Момчил Петров
15.50-16.30: Дискусия
Научна конференция „Религия и контекст”
27 февруари 2009 г.,
Софийски университет, Ректорат, зала 2
10:00: Откриване на конференцията
Древност и средновековие
10:15-10:40: „За реалното и иреалното в създаването на будисткия канон" – проф. Александър Федотов
10:40-11:05: „Теократичната държава: Йосиф Флавий за Мойсеевото законодателство" – доц. Николай Гочев
11:05-11:30: „Законът за съботата в юдейската религия и история през първото хилядолетие пр. Хр." – д-р Чавдар Хаджиев
11:30-11:55: „Разрушаването на Втория храм и Талмудическата епоха" – проф. Мони Алмалех
11:55-12:20: „Антропологични бележки върху западната християнска мистика" –
д-р Петър Рогалски
12:20-12:45: Дискусия
Обедна почивка
Модерност
13.45-14.10 „Патриарх Кирил за протестантството и вестник „Зорница" – доц. Росица Ангелова
14:10-14:35: „Екзегетическата траектория като възможност за религиозно философска контекстуализация" – д-р Вениамин Пеев
14:35-15:00: „Евангелието и републиката: политическият синтез на американската революция" – Елка Златева
15:00-15.25: „Християнската простителност в културния контекст" – Атанас Атанасов
15:25-15.50: „Образователните институции на българската протестантска общност в контекста на модерната епоха" – Момчил Петров
15.50-16.30: Дискусия
Saturday, February 14, 2009
Friday, February 13, 2009
декларация на колеги от ВТУ срещу решение на Академичния съвет
ДЕКЛАРАЦИЯ
На свое заседание, проведено на 26. 01. 2009 г., Академическият съвет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” е взел решение за удостояване на премиера на Руската федерация г-н Владимир Путин с почетното звание „доктор хонорис кауза” на нашия Университет.
Ние заявяваме, че това решение не е съобразено с мнението на цялата академична общност, и категорично се разграничаваме от него, защото:
1. Тази кандидатура противоречи на чл. 80, ал. 8 от Правилника за устройството, дейността, управлението и финансирането на ВТУ: „званието Доктор хонорис кауза се присъжда за изключителни постижения в хуманитарните, природо-математическите науки и изкуствата”.
2. Кандидатурата не е обсъждана от академичната общност. Въпреки че не противоречи на регламентираната процедура за номиниране, смятаме, че академичният плурализъм изисква спазването на демократичната традиция, предполагаща номинация от страна на катедра, обсъждане и съгласуване в съответния Факултетски съвет и едва след това решение на Академическия съвет.
3. Погазена е академичната автономия – решението е взето под външен натиск от страна на „Българо-руски юридически клуб”, организация без каквато и да е академична легитимация.
4. Мотивът за връзката на Владимир Путин с Търновската конституция е чисто политически. В такъв случай е редно фигурите от неговия ранг – президентът и министър-председателят – да вземат съответно политическо решение и да го наградят. С настоящата декларация ние не търсим конфронтация и разделение на академичната общност. Загрижени за съдбата на нашата Алма Матер, за нашето университетско настояще и бъдеще, за нашата роля като изследователска и научнообразователна институция, призоваваме АС да преразгледа и отмени това решение.
3.ІІ.2009 г., В. Търново
Проф. Константин Денев,
Доц. д-р Димитър Димитров,
Доц. д-р Иван Лазаров,
Доц. д-р Мария Илиева,
Доц. д-р Кирил Кабакчиев,
Гл. ас. д-р Димитър Михайлов,
Доц. д-р Пламен Павлов,
Доц. д-р Светлозар Влайков,
Доц. д-р Иван Станков,
Доц. д-р Атанас Дерменджиев,
Доц. д-р Милко Палангурски
На свое заседание, проведено на 26. 01. 2009 г., Академическият съвет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” е взел решение за удостояване на премиера на Руската федерация г-н Владимир Путин с почетното звание „доктор хонорис кауза” на нашия Университет.
Ние заявяваме, че това решение не е съобразено с мнението на цялата академична общност, и категорично се разграничаваме от него, защото:
1. Тази кандидатура противоречи на чл. 80, ал. 8 от Правилника за устройството, дейността, управлението и финансирането на ВТУ: „званието Доктор хонорис кауза се присъжда за изключителни постижения в хуманитарните, природо-математическите науки и изкуствата”.
2. Кандидатурата не е обсъждана от академичната общност. Въпреки че не противоречи на регламентираната процедура за номиниране, смятаме, че академичният плурализъм изисква спазването на демократичната традиция, предполагаща номинация от страна на катедра, обсъждане и съгласуване в съответния Факултетски съвет и едва след това решение на Академическия съвет.
3. Погазена е академичната автономия – решението е взето под външен натиск от страна на „Българо-руски юридически клуб”, организация без каквато и да е академична легитимация.
4. Мотивът за връзката на Владимир Путин с Търновската конституция е чисто политически. В такъв случай е редно фигурите от неговия ранг – президентът и министър-председателят – да вземат съответно политическо решение и да го наградят. С настоящата декларация ние не търсим конфронтация и разделение на академичната общност. Загрижени за съдбата на нашата Алма Матер, за нашето университетско настояще и бъдеще, за нашата роля като изследователска и научнообразователна институция, призоваваме АС да преразгледа и отмени това решение.
3.ІІ.2009 г., В. Търново
Проф. Константин Денев,
Доц. д-р Димитър Димитров,
Доц. д-р Иван Лазаров,
Доц. д-р Мария Илиева,
Доц. д-р Кирил Кабакчиев,
Гл. ас. д-р Димитър Михайлов,
Доц. д-р Пламен Павлов,
Доц. д-р Светлозар Влайков,
Доц. д-р Иван Станков,
Доц. д-р Атанас Дерменджиев,
Доц. д-р Милко Палангурски
Tuesday, February 10, 2009
щом даже и Ленин е бил забранен
В петък вечерта в Зала 1 на ректората на СУ се състоя тържеството в чест на Генчо Дончев.
Беше и тържествено, и тъжно.
Първо говори неговият най-близък приятел и колега Панчо Русев.
А после се изказаха колегите от организационния комитет на конференцията в негова чест, проведена през януари миналата година, които са и в редакционния екип за сборника.
Иван Колев, Цветина Рачева, Димитър Зашев, Ерика Лазарова, Петър-Емил Митев, официално приветствие от Съюза на българските преводачи.
Най-напред говори и госпожа Иванова от родното село на Генчо Дончев - Яворово, Чирпанско, която разказа за многогодишната учителска и просветителска работа на неговите родители.
От всички изказали се най-много се впечатлих от казаното от Панчо Русев за биографични обстоятелства, които никога не бях чувала и от Петър-Емил Митев за нещо, което бях чувала, но забравила.
Панчо Русев разказа за десетте години на Генчо Дончев след завършването на Университета, през които, макар че е бил отличник и в гимназията, и в Университета, не му е било разрешавано да работи нищо - дори и като учител по немски в родното село.
Генчо Дончев не е бил голям ентусиаст на левите идеи и за това е платил с десет години на тотална изолация, които е преживял понякога със сезонна работа в Яворово, но най-вече като градинар на художника Иван Пенков в неговия дом в Панчарево.
Иван Пенков го насърчавал въпреки всичко да продължи да чете, да превежда и да си записва с молив превода на лекциите по история на философията в големи тетрадки.(Големият наш художник Иван Пенков е баща на известния проф.Боян Пенков и на Джони Пенков, който се майтапи с нашата сталинистка система за получаване на научни степени и звания, като се представя в обществото като: инж.к.т.н.ст.н.с.ІІ ст. Пенков)
След огромния труд положен от него, когато вече е на 32 години, през 1960 г."народната власт" му разрешава да заживее в София като научен сътрудник в Института по философия.
Въпреки всичко това той никога после не е търсил реабилитация и отмъщение. Не се прочу с дисидентско минало и жажда за разплата. Остана далеч от ежбите, егоистичното пъчене и вълненията на прехода.
Това беше, което не знаех. А това, което знаех, но бях забравила, бе в изказването на проф. Петър-Емил Митев.
"Годините на сталинизма бяха такива. Вие знаете ли, колеги, че даже "Философски тетрадки" на Ленин бяха забранени!?!"
Така, де. Какъв сталинизъм ще да е бил сталинизмът, ако и "Философски тетрадки" на Ленин не са били забранени?!?
Чел там вождът на пролетарската революция некви отвеяни философи от миналото и ги коментирал критично. Ама не, през суровостта на критиката може да се процеди някоя мисъл и думичка,която не е за широките студентски и читателски маси...
Накрая Генчо Дончев благодари на всички свои близки, приятели, колеги, участници в конференцията и съавтори на сборника, но не стигна време за големия научен доклад, който беше подготвил за кореспонденцията на Хегел с негови съвременници.
Скромен човек.
***
една много ценна книга за този период:
Голямо документално изследване на сталинизацията в образованието и науката е направила Весела Чичовска. Книгата се казва
В нея са анализирани процесите в родната наука и образование от победата на "народната власт" до 1950 г., като освен всичко останало има приведени и цитати от огромен брой документи от Централния държавен архив с протоколи от заседания на най-висши партийни и държавни "органи", които са решавали какво може и какво не бива да се чете даже от класиците на мисълта на победилия строй.
Беше и тържествено, и тъжно.
Първо говори неговият най-близък приятел и колега Панчо Русев.
А после се изказаха колегите от организационния комитет на конференцията в негова чест, проведена през януари миналата година, които са и в редакционния екип за сборника.
Иван Колев, Цветина Рачева, Димитър Зашев, Ерика Лазарова, Петър-Емил Митев, официално приветствие от Съюза на българските преводачи.
Най-напред говори и госпожа Иванова от родното село на Генчо Дончев - Яворово, Чирпанско, която разказа за многогодишната учителска и просветителска работа на неговите родители.
От всички изказали се най-много се впечатлих от казаното от Панчо Русев за биографични обстоятелства, които никога не бях чувала и от Петър-Емил Митев за нещо, което бях чувала, но забравила.
Панчо Русев разказа за десетте години на Генчо Дончев след завършването на Университета, през които, макар че е бил отличник и в гимназията, и в Университета, не му е било разрешавано да работи нищо - дори и като учител по немски в родното село.
Генчо Дончев не е бил голям ентусиаст на левите идеи и за това е платил с десет години на тотална изолация, които е преживял понякога със сезонна работа в Яворово, но най-вече като градинар на художника Иван Пенков в неговия дом в Панчарево.
Иван Пенков го насърчавал въпреки всичко да продължи да чете, да превежда и да си записва с молив превода на лекциите по история на философията в големи тетрадки.(Големият наш художник Иван Пенков е баща на известния проф.Боян Пенков и на Джони Пенков, който се майтапи с нашата сталинистка система за получаване на научни степени и звания, като се представя в обществото като: инж.к.т.н.ст.н.с.ІІ ст. Пенков)
След огромния труд положен от него, когато вече е на 32 години, през 1960 г."народната власт" му разрешава да заживее в София като научен сътрудник в Института по философия.
Въпреки всичко това той никога после не е търсил реабилитация и отмъщение. Не се прочу с дисидентско минало и жажда за разплата. Остана далеч от ежбите, егоистичното пъчене и вълненията на прехода.
Това беше, което не знаех. А това, което знаех, но бях забравила, бе в изказването на проф. Петър-Емил Митев.
"Годините на сталинизма бяха такива. Вие знаете ли, колеги, че даже "Философски тетрадки" на Ленин бяха забранени!?!"
Така, де. Какъв сталинизъм ще да е бил сталинизмът, ако и "Философски тетрадки" на Ленин не са били забранени?!?
Чел там вождът на пролетарската революция некви отвеяни философи от миналото и ги коментирал критично. Ама не, през суровостта на критиката може да се процеди някоя мисъл и думичка,която не е за широките студентски и читателски маси...
Накрая Генчо Дончев благодари на всички свои близки, приятели, колеги, участници в конференцията и съавтори на сборника, но не стигна време за големия научен доклад, който беше подготвил за кореспонденцията на Хегел с негови съвременници.
Скромен човек.
***
една много ценна книга за този период:
Голямо документално изследване на сталинизацията в образованието и науката е направила Весела Чичовска. Книгата се казва
"Политиката срещу просветната традиция".УИ "Св. Климент Охридски", С.,1995 г.
В нея са анализирани процесите в родната наука и образование от победата на "народната власт" до 1950 г., като освен всичко останало има приведени и цитати от огромен брой документи от Централния държавен архив с протоколи от заседания на най-висши партийни и държавни "органи", които са решавали какво може и какво не бива да се чете даже от класиците на мисълта на победилия строй.
Wednesday, February 4, 2009
в чест на Генчо Дончев
От преводачите на важните европейски мислители у нас Генчо Дончев е най-скромният.
Огромна част от текстовете и лекциите на Хегел,произведения на Фихте и Шелинг.
Едно прекрасно, макар и не много голямо изследване за приятелското влияние, което са си оказали на младини Хьолдерлин, Хегел и Шелинг, докато са споделяли една много тясна и много мизерна стаичка в общежитието в Тюбинген.
Предговори, статии и студии, коментари и пояснения на преведените от него автори.
Миналата година през януари в негова чест се проведе двудневна научна конференция, а сега излиза сборник с доста разширени статии от докладите, представени на нея.
Книгата се казва
В предговора към сборника "За научното дело на Генчо Дончев" Панчо Русев е написал и това:
"... Макар че твърде рано е показал интересите си и е доказал възможностите си за научна работа, със своето свободомислие той винаги е в немилост. Не веднъж оклеветяван с абсурдни твърдения, едва с цената на огромни мъки той успява да получи разрешение от властващите, за да продължи образованието си във висше учебно заведение. Завършва с почти пълно отличие, но е изгонен по един позорен начин. Зареждат се много години на какви ли не унижения, на неизчислими душевни и физически страдания, и цялата му младост е жестоко погубена... Дончев предпочита да таи болката дълбоко в себе си и да не си спомня за мъките от най-различно естество, през които е преминал, а камо ли да говори за тях". (с.6)
Премиерата на книгата е в петък, 6 февруари, в зала 1 на Ректората, в 17 часа.
Огромна част от текстовете и лекциите на Хегел,произведения на Фихте и Шелинг.
Едно прекрасно, макар и не много голямо изследване за приятелското влияние, което са си оказали на младини Хьолдерлин, Хегел и Шелинг, докато са споделяли една много тясна и много мизерна стаичка в общежитието в Тюбинген.
Предговори, статии и студии, коментари и пояснения на преведените от него автори.
Миналата година през януари в негова чест се проведе двудневна научна конференция, а сега излиза сборник с доста разширени статии от докладите, представени на нея.
Книгата се казва
Философията на немския идеализъм в България.
Юбилеен сборник по случай 80-годишнината на Генчо Дончев
Редакционната колегия на сборника е в състав:
Димитър Цацов, Иван Колев, Панчо Русев, Саркис Саркисян и Цветина Рачева.
В предговора към сборника "За научното дело на Генчо Дончев" Панчо Русев е написал и това:
"... Макар че твърде рано е показал интересите си и е доказал възможностите си за научна работа, със своето свободомислие той винаги е в немилост. Не веднъж оклеветяван с абсурдни твърдения, едва с цената на огромни мъки той успява да получи разрешение от властващите, за да продължи образованието си във висше учебно заведение. Завършва с почти пълно отличие, но е изгонен по един позорен начин. Зареждат се много години на какви ли не унижения, на неизчислими душевни и физически страдания, и цялата му младост е жестоко погубена... Дончев предпочита да таи болката дълбоко в себе си и да не си спомня за мъките от най-различно естество, през които е преминал, а камо ли да говори за тях". (с.6)
Премиерата на книгата е в петък, 6 февруари, в зала 1 на Ректората, в 17 часа.
Tuesday, February 3, 2009
браво на Юнуз
Да, за Юнуз Юнуз ще става дума по-надолу:-))), но не за гугъл-ощипването на онзи известен сайт, а за нещо друго.
Вчера следобед той стана магистър, като защити дипломна работа (разбира се, с отличен) за качеството на висшето образование, но мислено онтологически като философски проблем.
Катедрата по Философия ме беше избрала за рецензент, защото и аз съм се занимавала с подобни въпроси, но по-практически и полемично, а не така спекулативно-диалектически като Юнуз.
Освен това, както написах и в рецензията си, и прочетох и вчера на защитата, ние се познаваме от години покрай различни инициативи на някогашния Студентски съвет на СУ и някогашния Асистентски колегиум.
През тези години на доста пъти се притеснявах заради неколкократното отлагане на тази негова защита.
С този проблем за качеството и за качеството на образованието по-специално, и за качеството на висшето образование най-вече, той съвсем заприлича на героя с многозначителното име Федър от един от най-известните философски романи на ХХ век - "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", както го е превел Димитри Иванов или "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", както го е превел Павел Главусанов.
И понеже сред моите най-близки приятели има и други, които изпадаха в мъчителни творчески кризи и съмнения покрай писането на дипломните си работи или на дисертациите си, и в крайна сметка не се осмелиха да покажат написаното от тях, а завършиха с държавен изпит или изобщо не написаха дисертации, дипломирането на Юнуз вчера ме зарадва.
Това беше и една от темите на един от часовете по академично писане - намирането на мярата между недостатъчното старание и компилативната обиграност, от една страна, и творческото престараване, от друга.
Не са един или двама, а всъщност са повече от трима близките ми колеги и приятели, които написаха по 200 страници чернова за дипломна работа (примерно за естетиката на сюрреализма) или по 300 страници текст за дисертация по епистемология... но си ги оставиха в чекмеджетата поради хиперавтокритичност и неувереност в себе си.
А в същото време публичното и медийното пространство у нас се задръства от персони, които нямат и капка от задължителната за всеки приличен човек критична самооценка на собствените качества.
Та, ето какво написах в рецензията си за Юнуз Юнуз:
Рецензия за дипломната работа на
Юнуз М. Юнуз
Качеството на висшето образование
Предметността на образователната и изследователската дейност на университета,
включена в процеса на неговото саморазвитие
научен ръководител: проф. дфн Александър Андонов
Преди да пристъпя към представянето на дипломната работа на Юнуз М. Юнуз, ще си позволя да направя едно много обстоятелствено въведение за съвместната ми работа с него досега. Това е практика, към която се придържам в писането на рецензии: в началото винаги посочвам какви впечатления имам от колегата-дипломант или докторант, чиято работа рецензирам и от каква академична съвместна дейност са породени те.
С колегата Юнуз М. Юнуз се запознах преди почти десет години във връзка с организирането на събрание на студентите и преподавателите от специалност Философия, което се проведе на 11 март 1999 г. в една от аудиториите на ЮФ на нашия университет. На него бяха поставени на обсъждане доста проблеми около качеството на академичната работа в университета, факултета и специалността. Конкретният повод за събранието беше осъществяването на проекта “Реформата на хуманитарните факултети на университетите”, подкрепен от програмата Темпус/Фар на ЕС и ръководен от проф. дфн Александър Андонов.
Струва ми се уместно да започна с това, за да подчертая, че макар че съвместната работа на колегата-дипломант и неговия научен ръководител по темата да е започнала няколко години по-късно, по същество философската и екзистенциална ангажираност на Юнуз Юнуз с проблема за качеството на висшето образование започва още тогава, през 1999 г. Няколко колеги от академичната общност на специалност философия от пролетта на 1999 г. имаме като основа, но и като общ хоризонт за съвместното ни колегиално общуване и за споделяне на академичното ни битие тъкмо този фундаментален философски въпрос: какво е качеството на това, което правим заедно в университетската институция, в която не просто пребиваваме инертно, а действаме като мислещи и целеполагащи индивиди?
Това питане за качествеността (или качеството, “какво”-то, каквината) на висшето образование провокира и:
· самоорганизирането на две много активни студентски групи – философската “Проектория” и филологическата “Малка носовка”;
· организирането от тях на множество срещи и дискусии по академичните проблеми - в различен формат и с различни участници;
· медийни изяви – публикации и интервюта (особена популярност придобиха статията “Университетът: никой не знае защо”, публикувана в “Култура” на 8 декември 2000 г. и написана от десет колеги-студенти от двете общности, един от които беше той и предаването “Гласове” по БНТ на 21 май 2000 г. с негово участие);
· създаването на сайта на философската общност “Проектория.сърч.бг”, който впоследствие се разви и премина в най-добре конструираното и най-посещаваното виртуално място за философстване на български “Проектория.орг” - http://projectoria.org/. ; създаването и поддържането на сайта по проекта “Ролята на университетите за трансформирането на обществата”, осъществен от ЦЕУ-Будапеща и Асоциацията на университетите от Обединеното Кралство, в който участвах през 2002 и 2003 г.
Участието на Юнуз Юнуз във всичко това, отначало в качеството му на член на факултетния и общоакадемичния Университетски Студентски съвет, а после и като създател и администратор на виртуалното пространство “Проектория.орг”, свидетелства, че за него проблемът за качеството на висшето образование е много повече от тема, с писане и философстване за която той е избрал да финализира следването си. Това е проблем, на който той посвети години от живота си и заради чието истинско и пълноценно осмисляне многократно отлагаше довършването и защитата на този текст като магистърска теза.
Трябва да поясня и това. Да, несъмнено тази дипломна работа можеше да бъде написана и защитена и по-рано, но очевидно нейният автор е от тези наши колеги, чийто хиперсамокритицизъм, ултрасамовзискателност и перфекционизъм доведоха до това отлагане. Многократно съм се опасявала през тези няколко години, че ангажирането на Юнуз Юнуз с точно този проблем за дипломна работа може да го оприличи на главния герой с многозначителното име Федър в един от най-известните философски романи на ХХ век – “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг (или “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” в другия превод на български).
Героят Федър в романа, както знаем, също заживява с проблема за качеството, а после и за качеството на университетската институция като най-важен философски и личен проблем... За щастие, за разлика от трагичната безизходица, в която изпада Федър, Юнуз Юнуз все пак намери позитивно разрешение и най-после се реши на последната необходима стъпка – представянето на дипломната работа за защита.
Дипломната работа се състои от въведение, пет глави по същество, заключителен екскурс и две библиографии – на използваните съчинения на кирилица и латиница.
Във въведението се прави необходимото уточнение, че в тази работа няма да се говори за качеството ( или за качествеността, за каквината) изобщо като философска категория, а за качеството на висшето образование като една социално конструирана реалност (с.4). След това се правят оразличаванията за философичността на предмета през живота на университетската идея ( като тук се жалонират разбиранията на автора за “качеството” като философска категория, за образованието като дейност и университета като традиционна институция на висшето образование), а след това и за философичността на предмета през качеството на осмисляне.
Във втората глава на работата се разсъждава за класическия университет като институция на познанието и науката, възникнала в началото на ХІХ век като историческа рожба на Просвещението. Като се опира на философстванията на Хабермас и Растко Мочник, тук Юнуз Юнуз осмисля необходимостта на университета за националната държава, университета като социална определеност на становището на науката и проявленията на необходимостта на университета за академичната общност. Това последното е много бегло очертано и с това ще бъде свързано и основното ми питане.
В третата глава на дипломната работа се търси спецификата на висшето образование – първо в отношението към средното образование, после в съотнасянето към държавата и корпорациите, и трето, като вътрешни специфики на университетската общност. Тук отново философстването на колегата е вдъхновено от класически немски авторитети - Фихте, Хумболт и Шлайермахер. Тази част завършва с важното твърдение, че “академичната автономия няма само смисъла на свобода в изследването, преподаването и публикуването на научното познание, а и на свобода във вътрешните отношения между представителите на академичната общност, самооценяването и изграждането на своята вътрешна организираност” (с.20).
В следващата глава със заглавие “Социализиране и качество” се процедира мисловно от свободата към истината, която според Юнуз Юнуз е и по-висша от свободата. Тук неговият анализ се разгръща през съвсем краткото, но критично и плодотворно рефериране на две други изследвания – на Каору Ишикава и на Фредерик Уинслоу Тейлър, от които той взема модел за мислене на качеството в друг тип институции, за да може после, след променянето на онова, което подлежи на променяне, този модел да се приложи и за анализираните от него университетски институции. Тази глава е ключова за дипломната работа, защото след така дълго удържаният концептуален съспенс, най-после на 30 с. читателят прочита онова определение, към което постепенно е бил воден: “...дейността на субекта в този процес би могла, разбира се, да се мисли като самоотчуждаване или като обективация. Що се отнася до самия продукт, обаче, резултатът е определеност, която съдържа в себе си възможността да бъде развивана. Чрез тази удържана в откритостта на възможното определеност, качеството е обектна самоопределеност на субекта, чрез която той се обективира за други субекти, които в този смисъл са му равностойни и равнопоставени... Качеството е отношението на продукта към всички субектности, които той определя и обективира в своето развитие и реализация”.
“Същевременно това означава и: Качеството е резултатът, в който субектите са осъществили съвместността на своята дейност” (с.31).
В петата глава се търси генеалогията на качеството на висшето образование, като определението, от което се тръгва е, че “качеството на висшето образование е онова, което всички заедно знаем за него”(с.32). Две части на тази глава осмислят университетския идеал и ползите на висшето образование – опредметяването и обективациите, а в третата особено внимание се обръща на преминаването напоследък от елитарно към масово висше образование и пазарните механизми на регулирането му. Тази глава завършва с една много висока спекулативна философска утопия за самоопределянето на университета през самосъзнание.
Шестата глава се занимава с малко по-прагматичните проблеми на акредитирането като външно и вътрешноинституционалното оценяване, както и на управлението на качеството. Но покрай това привидно приземяване на мисленето към по-инструментални и технически подпроблеми, читателят достига до концептуалния финал: авторът вече говори за качествата в множествено число и уточнява, че “качеството като едно от многото качества е само един момент от качествеността”. (с.50)
В заключителната част, озаглавена “Екскурс: Модус 2” се промисля академичната работа в традиционния университет, определена като Модус 1, а после и т.нар. “постнормална наука”, Модус 2 – изследователската, проектна, може би, работа извън консервативните, традиционни институции.
Работата завършва с един много впечатляващ финален акорд – последният параграф, в който се прави заключителен мисловен ход по дефинирането на качеството и на качеството на академичните институции.
В заключение на свой ред ще изразя убедеността си, че пред нас е една дипломна работа, за която напълно се отнася поговорката: Finis coronat opus. Краят увенчава делото.
Най-после една десетгодишна посветеност, практическата и мисловна работа на колегата Юнуз Юнуз, придоби текстови вариант. Този текст е много лаконичен и много концептуален. От него се вижда колко много авторът му се страхува както от многословието, така и от празнословието. Основният проблем на работата не се обсъжда чрез дадени наготово понятия, които да са предпоставени от автора и наложени безапелационно на читателя. Напротив. С едни много презизни мисловни движения и диалектически определения авторът постепенно води читателя до своето мислене за качеството в предметността на образователната и изследователска дейност на университета, разгръщана в процеса на неговото саморазвитие.
Имам едно основно питане и то е свързано с третата част на втората глава. Може би поради изключителната сбитост и конспективност на това място остава малко недоизяснено каква точно е необходимостта на университета за академичната общност.
Нека колегата Юнуз Юнуз да се опита да представи разсъждението си за това пред уважаемата комисия по защитата.
Разбира се, изказвам своята абсолютна убеденост, че тази дипломна работа заслужава най-високата оценка - отличен 6.00 - и се надявам, че посветеността на Юнуз Юнуз на проблемите за качеството във и качеството на университетската институция ще продължи и по-нататък.
С уважение: доц. д-р Димка Гочева
от катедра История на философията
София, 21 януари 2009 г.
Вчера следобед той стана магистър, като защити дипломна работа (разбира се, с отличен) за качеството на висшето образование, но мислено онтологически като философски проблем.
Катедрата по Философия ме беше избрала за рецензент, защото и аз съм се занимавала с подобни въпроси, но по-практически и полемично, а не така спекулативно-диалектически като Юнуз.
Освен това, както написах и в рецензията си, и прочетох и вчера на защитата, ние се познаваме от години покрай различни инициативи на някогашния Студентски съвет на СУ и някогашния Асистентски колегиум.
През тези години на доста пъти се притеснявах заради неколкократното отлагане на тази негова защита.
С този проблем за качеството и за качеството на образованието по-специално, и за качеството на висшето образование най-вече, той съвсем заприлича на героя с многозначителното име Федър от един от най-известните философски романи на ХХ век - "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", както го е превел Димитри Иванов или "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", както го е превел Павел Главусанов.
И понеже сред моите най-близки приятели има и други, които изпадаха в мъчителни творчески кризи и съмнения покрай писането на дипломните си работи или на дисертациите си, и в крайна сметка не се осмелиха да покажат написаното от тях, а завършиха с държавен изпит или изобщо не написаха дисертации, дипломирането на Юнуз вчера ме зарадва.
Това беше и една от темите на един от часовете по академично писане - намирането на мярата между недостатъчното старание и компилативната обиграност, от една страна, и творческото престараване, от друга.
Не са един или двама, а всъщност са повече от трима близките ми колеги и приятели, които написаха по 200 страници чернова за дипломна работа (примерно за естетиката на сюрреализма) или по 300 страници текст за дисертация по епистемология... но си ги оставиха в чекмеджетата поради хиперавтокритичност и неувереност в себе си.
А в същото време публичното и медийното пространство у нас се задръства от персони, които нямат и капка от задължителната за всеки приличен човек критична самооценка на собствените качества.
Та, ето какво написах в рецензията си за Юнуз Юнуз:
Рецензия за дипломната работа на
Юнуз М. Юнуз
Качеството на висшето образование
Предметността на образователната и изследователската дейност на университета,
включена в процеса на неговото саморазвитие
научен ръководител: проф. дфн Александър Андонов
Преди да пристъпя към представянето на дипломната работа на Юнуз М. Юнуз, ще си позволя да направя едно много обстоятелствено въведение за съвместната ми работа с него досега. Това е практика, към която се придържам в писането на рецензии: в началото винаги посочвам какви впечатления имам от колегата-дипломант или докторант, чиято работа рецензирам и от каква академична съвместна дейност са породени те.
С колегата Юнуз М. Юнуз се запознах преди почти десет години във връзка с организирането на събрание на студентите и преподавателите от специалност Философия, което се проведе на 11 март 1999 г. в една от аудиториите на ЮФ на нашия университет. На него бяха поставени на обсъждане доста проблеми около качеството на академичната работа в университета, факултета и специалността. Конкретният повод за събранието беше осъществяването на проекта “Реформата на хуманитарните факултети на университетите”, подкрепен от програмата Темпус/Фар на ЕС и ръководен от проф. дфн Александър Андонов.
Струва ми се уместно да започна с това, за да подчертая, че макар че съвместната работа на колегата-дипломант и неговия научен ръководител по темата да е започнала няколко години по-късно, по същество философската и екзистенциална ангажираност на Юнуз Юнуз с проблема за качеството на висшето образование започва още тогава, през 1999 г. Няколко колеги от академичната общност на специалност философия от пролетта на 1999 г. имаме като основа, но и като общ хоризонт за съвместното ни колегиално общуване и за споделяне на академичното ни битие тъкмо този фундаментален философски въпрос: какво е качеството на това, което правим заедно в университетската институция, в която не просто пребиваваме инертно, а действаме като мислещи и целеполагащи индивиди?
Това питане за качествеността (или качеството, “какво”-то, каквината) на висшето образование провокира и:
· самоорганизирането на две много активни студентски групи – философската “Проектория” и филологическата “Малка носовка”;
· организирането от тях на множество срещи и дискусии по академичните проблеми - в различен формат и с различни участници;
· медийни изяви – публикации и интервюта (особена популярност придобиха статията “Университетът: никой не знае защо”, публикувана в “Култура” на 8 декември 2000 г. и написана от десет колеги-студенти от двете общности, един от които беше той и предаването “Гласове” по БНТ на 21 май 2000 г. с негово участие);
· създаването на сайта на философската общност “Проектория.сърч.бг”, който впоследствие се разви и премина в най-добре конструираното и най-посещаваното виртуално място за философстване на български “Проектория.орг” - http://projectoria.org/. ; създаването и поддържането на сайта по проекта “Ролята на университетите за трансформирането на обществата”, осъществен от ЦЕУ-Будапеща и Асоциацията на университетите от Обединеното Кралство, в който участвах през 2002 и 2003 г.
Участието на Юнуз Юнуз във всичко това, отначало в качеството му на член на факултетния и общоакадемичния Университетски Студентски съвет, а после и като създател и администратор на виртуалното пространство “Проектория.орг”, свидетелства, че за него проблемът за качеството на висшето образование е много повече от тема, с писане и философстване за която той е избрал да финализира следването си. Това е проблем, на който той посвети години от живота си и заради чието истинско и пълноценно осмисляне многократно отлагаше довършването и защитата на този текст като магистърска теза.
Трябва да поясня и това. Да, несъмнено тази дипломна работа можеше да бъде написана и защитена и по-рано, но очевидно нейният автор е от тези наши колеги, чийто хиперсамокритицизъм, ултрасамовзискателност и перфекционизъм доведоха до това отлагане. Многократно съм се опасявала през тези няколко години, че ангажирането на Юнуз Юнуз с точно този проблем за дипломна работа може да го оприличи на главния герой с многозначителното име Федър в един от най-известните философски романи на ХХ век – “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг (или “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” в другия превод на български).
Героят Федър в романа, както знаем, също заживява с проблема за качеството, а после и за качеството на университетската институция като най-важен философски и личен проблем... За щастие, за разлика от трагичната безизходица, в която изпада Федър, Юнуз Юнуз все пак намери позитивно разрешение и най-после се реши на последната необходима стъпка – представянето на дипломната работа за защита.
Дипломната работа се състои от въведение, пет глави по същество, заключителен екскурс и две библиографии – на използваните съчинения на кирилица и латиница.
Във въведението се прави необходимото уточнение, че в тази работа няма да се говори за качеството ( или за качествеността, за каквината) изобщо като философска категория, а за качеството на висшето образование като една социално конструирана реалност (с.4). След това се правят оразличаванията за философичността на предмета през живота на университетската идея ( като тук се жалонират разбиранията на автора за “качеството” като философска категория, за образованието като дейност и университета като традиционна институция на висшето образование), а след това и за философичността на предмета през качеството на осмисляне.
Във втората глава на работата се разсъждава за класическия университет като институция на познанието и науката, възникнала в началото на ХІХ век като историческа рожба на Просвещението. Като се опира на философстванията на Хабермас и Растко Мочник, тук Юнуз Юнуз осмисля необходимостта на университета за националната държава, университета като социална определеност на становището на науката и проявленията на необходимостта на университета за академичната общност. Това последното е много бегло очертано и с това ще бъде свързано и основното ми питане.
В третата глава на дипломната работа се търси спецификата на висшето образование – първо в отношението към средното образование, после в съотнасянето към държавата и корпорациите, и трето, като вътрешни специфики на университетската общност. Тук отново философстването на колегата е вдъхновено от класически немски авторитети - Фихте, Хумболт и Шлайермахер. Тази част завършва с важното твърдение, че “академичната автономия няма само смисъла на свобода в изследването, преподаването и публикуването на научното познание, а и на свобода във вътрешните отношения между представителите на академичната общност, самооценяването и изграждането на своята вътрешна организираност” (с.20).
В следващата глава със заглавие “Социализиране и качество” се процедира мисловно от свободата към истината, която според Юнуз Юнуз е и по-висша от свободата. Тук неговият анализ се разгръща през съвсем краткото, но критично и плодотворно рефериране на две други изследвания – на Каору Ишикава и на Фредерик Уинслоу Тейлър, от които той взема модел за мислене на качеството в друг тип институции, за да може после, след променянето на онова, което подлежи на променяне, този модел да се приложи и за анализираните от него университетски институции. Тази глава е ключова за дипломната работа, защото след така дълго удържаният концептуален съспенс, най-после на 30 с. читателят прочита онова определение, към което постепенно е бил воден: “...дейността на субекта в този процес би могла, разбира се, да се мисли като самоотчуждаване или като обективация. Що се отнася до самия продукт, обаче, резултатът е определеност, която съдържа в себе си възможността да бъде развивана. Чрез тази удържана в откритостта на възможното определеност, качеството е обектна самоопределеност на субекта, чрез която той се обективира за други субекти, които в този смисъл са му равностойни и равнопоставени... Качеството е отношението на продукта към всички субектности, които той определя и обективира в своето развитие и реализация”.
“Същевременно това означава и: Качеството е резултатът, в който субектите са осъществили съвместността на своята дейност” (с.31).
В петата глава се търси генеалогията на качеството на висшето образование, като определението, от което се тръгва е, че “качеството на висшето образование е онова, което всички заедно знаем за него”(с.32). Две части на тази глава осмислят университетския идеал и ползите на висшето образование – опредметяването и обективациите, а в третата особено внимание се обръща на преминаването напоследък от елитарно към масово висше образование и пазарните механизми на регулирането му. Тази глава завършва с една много висока спекулативна философска утопия за самоопределянето на университета през самосъзнание.
Шестата глава се занимава с малко по-прагматичните проблеми на акредитирането като външно и вътрешноинституционалното оценяване, както и на управлението на качеството. Но покрай това привидно приземяване на мисленето към по-инструментални и технически подпроблеми, читателят достига до концептуалния финал: авторът вече говори за качествата в множествено число и уточнява, че “качеството като едно от многото качества е само един момент от качествеността”. (с.50)
В заключителната част, озаглавена “Екскурс: Модус 2” се промисля академичната работа в традиционния университет, определена като Модус 1, а после и т.нар. “постнормална наука”, Модус 2 – изследователската, проектна, може би, работа извън консервативните, традиционни институции.
Работата завършва с един много впечатляващ финален акорд – последният параграф, в който се прави заключителен мисловен ход по дефинирането на качеството и на качеството на академичните институции.
В заключение на свой ред ще изразя убедеността си, че пред нас е една дипломна работа, за която напълно се отнася поговорката: Finis coronat opus. Краят увенчава делото.
Най-после една десетгодишна посветеност, практическата и мисловна работа на колегата Юнуз Юнуз, придоби текстови вариант. Този текст е много лаконичен и много концептуален. От него се вижда колко много авторът му се страхува както от многословието, така и от празнословието. Основният проблем на работата не се обсъжда чрез дадени наготово понятия, които да са предпоставени от автора и наложени безапелационно на читателя. Напротив. С едни много презизни мисловни движения и диалектически определения авторът постепенно води читателя до своето мислене за качеството в предметността на образователната и изследователска дейност на университета, разгръщана в процеса на неговото саморазвитие.
Имам едно основно питане и то е свързано с третата част на втората глава. Може би поради изключителната сбитост и конспективност на това място остава малко недоизяснено каква точно е необходимостта на университета за академичната общност.
Нека колегата Юнуз Юнуз да се опита да представи разсъждението си за това пред уважаемата комисия по защитата.
Разбира се, изказвам своята абсолютна убеденост, че тази дипломна работа заслужава най-високата оценка - отличен 6.00 - и се надявам, че посветеността на Юнуз Юнуз на проблемите за качеството във и качеството на университетската институция ще продължи и по-нататък.
С уважение: доц. д-р Димка Гочева
от катедра История на философията
София, 21 януари 2009 г.
Subscribe to:
Posts (Atom)
