Google+ Followers

Tuesday, February 3, 2009

браво на Юнуз

Да, за Юнуз Юнуз ще става дума по-надолу:-))), но не за гугъл-ощипването на онзи известен сайт, а за нещо друго.

Вчера следобед той стана магистър, като защити дипломна работа (разбира се, с отличен) за качеството на висшето образование, но мислено онтологически като философски проблем.
Катедрата по Философия ме беше избрала за рецензент, защото и аз съм се занимавала с подобни въпроси, но по-практически и полемично, а не така спекулативно-диалектически като Юнуз.

Освен това, както написах и в рецензията си, и прочетох и вчера на защитата, ние се познаваме от години покрай различни инициативи на някогашния Студентски съвет на СУ и някогашния Асистентски колегиум.

През тези години на доста пъти се притеснявах заради неколкократното отлагане на тази негова защита.

С този проблем за качеството и за качеството на образованието по-специално, и за качеството на висшето образование най-вече, той съвсем заприлича на героя с многозначителното име Федър от един от най-известните философски романи на ХХ век - "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", както го е превел Димитри Иванов или "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", както го е превел Павел Главусанов.

И понеже сред моите най-близки приятели има и други, които изпадаха в мъчителни творчески кризи и съмнения покрай писането на дипломните си работи или на дисертациите си, и в крайна сметка не се осмелиха да покажат написаното от тях, а завършиха с държавен изпит или изобщо не написаха дисертации, дипломирането на Юнуз вчера ме зарадва.

Това беше и една от темите на един от часовете по академично писане - намирането на мярата между недостатъчното старание и компилативната обиграност, от една страна, и творческото престараване, от друга.

Не са един или двама, а всъщност са повече от трима близките ми колеги и приятели, които написаха по 200 страници чернова за дипломна работа (примерно за естетиката на сюрреализма) или по 300 страници текст за дисертация по епистемология... но си ги оставиха в чекмеджетата поради хиперавтокритичност и неувереност в себе си.

А в същото време публичното и медийното пространство у нас се задръства от персони, които нямат и капка от задължителната за всеки приличен човек критична самооценка на собствените качества.

Та, ето какво написах в рецензията си за Юнуз Юнуз:



Рецензия за дипломната работа на

Юнуз М. Юнуз

Качеството на висшето образование

Предметността на образователната и изследователската дейност на университета,
включена в процеса на неговото саморазвитие

научен ръководител: проф. дфн Александър Андонов

Преди да пристъпя към представянето на дипломната работа на Юнуз М. Юнуз, ще си позволя да направя едно много обстоятелствено въведение за съвместната ми работа с него досега. Това е практика, към която се придържам в писането на рецензии: в началото винаги посочвам какви впечатления имам от колегата-дипломант или докторант, чиято работа рецензирам и от каква академична съвместна дейност са породени те.

С колегата Юнуз М. Юнуз се запознах преди почти десет години във връзка с организирането на събрание на студентите и преподавателите от специалност Философия, което се проведе на 11 март 1999 г. в една от аудиториите на ЮФ на нашия университет. На него бяха поставени на обсъждане доста проблеми около качеството на академичната работа в университета, факултета и специалността. Конкретният повод за събранието беше осъществяването на проекта “Реформата на хуманитарните факултети на университетите”, подкрепен от програмата Темпус/Фар на ЕС и ръководен от проф. дфн Александър Андонов.

Струва ми се уместно да започна с това, за да подчертая, че макар че съвместната работа на колегата-дипломант и неговия научен ръководител по темата да е започнала няколко години по-късно, по същество философската и екзистенциална ангажираност на Юнуз Юнуз с проблема за качеството на висшето образование започва още тогава, през 1999 г. Няколко колеги от академичната общност на специалност философия от пролетта на 1999 г. имаме като основа, но и като общ хоризонт за съвместното ни колегиално общуване и за споделяне на академичното ни битие тъкмо този фундаментален философски въпрос: какво е качеството на това, което правим заедно в университетската институция, в която не просто пребиваваме инертно, а действаме като мислещи и целеполагащи индивиди?

Това питане за качествеността (или качеството, “какво”-то, каквината) на висшето образование провокира и:
· самоорганизирането на две много активни студентски групи – философската “Проектория” и филологическата “Малка носовка”;
· организирането от тях на множество срещи и дискусии по академичните проблеми - в различен формат и с различни участници;
· медийни изяви – публикации и интервюта (особена популярност придобиха статията “Университетът: никой не знае защо”, публикувана в “Култура” на 8 декември 2000 г. и написана от десет колеги-студенти от двете общности, един от които беше той и предаването “Гласове” по БНТ на 21 май 2000 г. с негово участие);
· създаването на сайта на философската общност “Проектория.сърч.бг”, който впоследствие се разви и премина в най-добре конструираното и най-посещаваното виртуално място за философстване на български “Проектория.орг” - http://projectoria.org/. ; създаването и поддържането на сайта по проекта “Ролята на университетите за трансформирането на обществата”, осъществен от ЦЕУ-Будапеща и Асоциацията на университетите от Обединеното Кралство, в който участвах през 2002 и 2003 г.

Участието на Юнуз Юнуз във всичко това, отначало в качеството му на член на факултетния и общоакадемичния Университетски Студентски съвет, а после и като създател и администратор на виртуалното пространство “Проектория.орг”, свидетелства, че за него проблемът за качеството на висшето образование е много повече от тема, с писане и философстване за която той е избрал да финализира следването си. Това е проблем, на който той посвети години от живота си и заради чието истинско и пълноценно осмисляне многократно отлагаше довършването и защитата на този текст като магистърска теза.

Трябва да поясня и това. Да, несъмнено тази дипломна работа можеше да бъде написана и защитена и по-рано, но очевидно нейният автор е от тези наши колеги, чийто хиперсамокритицизъм, ултрасамовзискателност и перфекционизъм доведоха до това отлагане. Многократно съм се опасявала през тези няколко години, че ангажирането на Юнуз Юнуз с точно този проблем за дипломна работа може да го оприличи на главния герой с многозначителното име Федър в един от най-известните философски романи на ХХ век – “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг (или “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” в другия превод на български).

Героят Федър в романа, както знаем, също заживява с проблема за качеството, а после и за качеството на университетската институция като най-важен философски и личен проблем... За щастие, за разлика от трагичната безизходица, в която изпада Федър, Юнуз Юнуз все пак намери позитивно разрешение и най-после се реши на последната необходима стъпка – представянето на дипломната работа за защита.

Дипломната работа се състои от въведение, пет глави по същество, заключителен екскурс и две библиографии – на използваните съчинения на кирилица и латиница.
Във въведението се прави необходимото уточнение, че в тази работа няма да се говори за качеството ( или за качествеността, за каквината) изобщо като философска категория, а за качеството на висшето образование като една социално конструирана реалност (с.4). След това се правят оразличаванията за философичността на предмета през живота на университетската идея ( като тук се жалонират разбиранията на автора за “качеството” като философска категория, за образованието като дейност и университета като традиционна институция на висшето образование), а след това и за философичността на предмета през качеството на осмисляне.

Във втората глава на работата се разсъждава за класическия университет като институция на познанието и науката, възникнала в началото на ХІХ век като историческа рожба на Просвещението. Като се опира на философстванията на Хабермас и Растко Мочник, тук Юнуз Юнуз осмисля необходимостта на университета за националната държава, университета като социална определеност на становището на науката и проявленията на необходимостта на университета за академичната общност. Това последното е много бегло очертано и с това ще бъде свързано и основното ми питане.

В третата глава на дипломната работа се търси спецификата на висшето образование – първо в отношението към средното образование, после в съотнасянето към държавата и корпорациите, и трето, като вътрешни специфики на университетската общност. Тук отново философстването на колегата е вдъхновено от класически немски авторитети - Фихте, Хумболт и Шлайермахер. Тази част завършва с важното твърдение, че “академичната автономия няма само смисъла на свобода в изследването, преподаването и публикуването на научното познание, а и на свобода във вътрешните отношения между представителите на академичната общност, самооценяването и изграждането на своята вътрешна организираност” (с.20).

В следващата глава със заглавие “Социализиране и качество” се процедира мисловно от свободата към истината, която според Юнуз Юнуз е и по-висша от свободата. Тук неговият анализ се разгръща през съвсем краткото, но критично и плодотворно рефериране на две други изследвания – на Каору Ишикава и на Фредерик Уинслоу Тейлър, от които той взема модел за мислене на качеството в друг тип институции, за да може после, след променянето на онова, което подлежи на променяне, този модел да се приложи и за анализираните от него университетски институции. Тази глава е ключова за дипломната работа, защото след така дълго удържаният концептуален съспенс, най-после на 30 с. читателят прочита онова определение, към което постепенно е бил воден: “...дейността на субекта в този процес би могла, разбира се, да се мисли като самоотчуждаване или като обективация. Що се отнася до самия продукт, обаче, резултатът е определеност, която съдържа в себе си възможността да бъде развивана. Чрез тази удържана в откритостта на възможното определеност, качеството е обектна самоопределеност на субекта, чрез която той се обективира за други субекти, които в този смисъл са му равностойни и равнопоставени... Качеството е отношението на продукта към всички субектности, които той определя и обективира в своето развитие и реализация”.
“Същевременно това означава и: Качеството е резултатът, в който субектите са осъществили съвместността на своята дейност” (с.31).

В петата глава се търси генеалогията на качеството на висшето образование, като определението, от което се тръгва е, че “качеството на висшето образование е онова, което всички заедно знаем за него”(с.32). Две части на тази глава осмислят университетския идеал и ползите на висшето образование – опредметяването и обективациите, а в третата особено внимание се обръща на преминаването напоследък от елитарно към масово висше образование и пазарните механизми на регулирането му. Тази глава завършва с една много висока спекулативна философска утопия за самоопределянето на университета през самосъзнание.

Шестата глава се занимава с малко по-прагматичните проблеми на акредитирането като външно и вътрешноинституционалното оценяване, както и на управлението на качеството. Но покрай това привидно приземяване на мисленето към по-инструментални и технически подпроблеми, читателят достига до концептуалния финал: авторът вече говори за качествата в множествено число и уточнява, че “качеството като едно от многото качества е само един момент от качествеността”. (с.50)

В заключителната част, озаглавена “Екскурс: Модус 2” се промисля академичната работа в традиционния университет, определена като Модус 1, а после и т.нар. “постнормална наука”, Модус 2 – изследователската, проектна, може би, работа извън консервативните, традиционни институции.

Работата завършва с един много впечатляващ финален акорд – последният параграф, в който се прави заключителен мисловен ход по дефинирането на качеството и на качеството на академичните институции.

В заключение на свой ред ще изразя убедеността си, че пред нас е една дипломна работа, за която напълно се отнася поговорката: Finis coronat opus. Краят увенчава делото.

Най-после една десетгодишна посветеност, практическата и мисловна работа на колегата Юнуз Юнуз, придоби текстови вариант. Този текст е много лаконичен и много концептуален. От него се вижда колко много авторът му се страхува както от многословието, така и от празнословието. Основният проблем на работата не се обсъжда чрез дадени наготово понятия, които да са предпоставени от автора и наложени безапелационно на читателя. Напротив. С едни много презизни мисловни движения и диалектически определения авторът постепенно води читателя до своето мислене за качеството в предметността на образователната и изследователска дейност на университета, разгръщана в процеса на неговото саморазвитие.

Имам едно основно питане и то е свързано с третата част на втората глава. Може би поради изключителната сбитост и конспективност на това място остава малко недоизяснено каква точно е необходимостта на университета за академичната общност.

Нека колегата Юнуз Юнуз да се опита да представи разсъждението си за това пред уважаемата комисия по защитата.

Разбира се, изказвам своята абсолютна убеденост, че тази дипломна работа заслужава най-високата оценка - отличен 6.00 - и се надявам, че посветеността на Юнуз Юнуз на проблемите за качеството във и качеството на университетската институция ще продължи и по-нататък.


С уважение: доц. д-р Димка Гочева
от катедра История на философията

София, 21 януари 2009 г.

No comments: