щом даже и Ленин е бил забранен

В петък вечерта в Зала 1 на ректората на СУ се състоя тържеството в чест на Генчо Дончев.

Беше и тържествено, и тъжно.

Първо говори неговият най-близък приятел и колега Панчо Русев.

А после се изказаха колегите от организационния комитет на конференцията в негова чест, проведена през януари миналата година, които са и в редакционния екип за сборника.

Иван Колев, Цветина Рачева, Димитър Зашев, Ерика Лазарова, Петър-Емил Митев, официално приветствие от Съюза на българските преводачи.

Най-напред говори и госпожа Иванова от родното село на Генчо Дончев - Яворово, Чирпанско, която разказа за многогодишната учителска и просветителска работа на неговите родители.

От всички изказали се най-много се впечатлих от казаното от Панчо Русев за биографични обстоятелства, които никога не бях чувала и от Петър-Емил Митев за нещо, което бях чувала, но забравила.

Панчо Русев разказа за десетте години на Генчо Дончев след завършването на Университета, през които, макар че е бил отличник и в гимназията, и в Университета, не му е било разрешавано да работи нищо - дори и като учител по немски в родното село.

Генчо Дончев не е бил голям ентусиаст на левите идеи и за това е платил с десет години на тотална изолация, които е преживял понякога със сезонна работа в Яворово, но най-вече като градинар на художника Иван Пенков в неговия дом в Панчарево.
Иван Пенков го насърчавал въпреки всичко да продължи да чете, да превежда и да си записва с молив превода на лекциите по история на философията в големи тетрадки.(Големият наш художник Иван Пенков е баща на известния проф.Боян Пенков и на Джони Пенков, който се майтапи с нашата сталинистка система за получаване на научни степени и звания, като се представя в обществото като: инж.к.т.н.ст.н.с.ІІ ст. Пенков)

След огромния труд положен от него, когато вече е на 32 години, през 1960 г."народната власт" му разрешава да заживее в София като научен сътрудник в Института по философия.

Въпреки всичко това той никога после не е търсил реабилитация и отмъщение. Не се прочу с дисидентско минало и жажда за разплата. Остана далеч от ежбите, егоистичното пъчене и вълненията на прехода.

Това беше, което не знаех. А това, което знаех, но бях забравила, бе в изказването на проф. Петър-Емил Митев.

"Годините на сталинизма бяха такива. Вие знаете ли, колеги, че даже "Философски тетрадки" на Ленин бяха забранени!?!"

Така, де. Какъв сталинизъм ще да е бил сталинизмът, ако и "Философски тетрадки" на Ленин не са били забранени?!?

Чел там вождът на пролетарската революция некви отвеяни философи от миналото и ги коментирал критично. Ама не, през суровостта на критиката може да се процеди някоя мисъл и думичка,която не е за широките студентски и читателски маси...

Накрая Генчо Дончев благодари на всички свои близки, приятели, колеги, участници в конференцията и съавтори на сборника, но не стигна време за големия научен доклад, който беше подготвил за кореспонденцията на Хегел с негови съвременници.

Скромен човек.

***
една много ценна книга за този период:
Голямо документално изследване на сталинизацията в образованието и науката е направила Весела Чичовска. Книгата се казва

"Политиката срещу просветната традиция".

УИ "Св. Климент Охридски", С.,1995 г.
В нея са анализирани процесите в родната наука и образование от победата на "народната власт" до 1950 г., като освен всичко останало има приведени и цитати от огромен брой документи от Централния държавен архив с протоколи от заседания на най-висши партийни и държавни "органи", които са решавали какво може и какво не бива да се чете даже от класиците на мисълта на победилия строй.