едно стихотворение на Заговезни

ЗА СТОИЦИЗМА НА ДЕЦАТА
Иван Теофилов

Усмихвайте се на децата, да ви помнят
развеселени, одухотворени,
а не с лица съсипани, обезформени
като отломки от каменоломна:
да знае прямотата им ранима,
че жертви няма – жертващи се има.

Пиратските им мними каравели
и индианските им карнавални
интерпретации са по-реални
от каталога с безусловните модели
на съществуване, предназначен за всички –
те още нямат нашите привички.

И хрумванията им са фантастични
открития на любопитни тайни,
и чуйте КАК в игрите им безкрайни,
неангажирани и френетични
с нанякъде затичаната им гълчава
на дивите пчели роякът отминава.

Ехата им замайващо владеят
огромното ухо на Битието
и в клоните на оня бор, където
столетията замъглено се люлеят,
избухва слънчев взрив и заревата
копират стоицизма на децата.

***
от стихосбирката "Вярност към духа или значението на нещата. Избрани и нови стихотворения". ИК "Жанет 45", 2007, с. 339-340