свлачището над манастира

Споделям един отдавнашен текст, публикуван в началото на март 2011 г. като част от рубриката Дневници в електронния културно-литературен сайт Public Republic:
http://www.public-republic.com/magazine/author/dimka-gocheva

В тази рубрика с малки лични истории или размисли са участвали мнозина с едноседмични бележки-дневници.

Нека да успокоя всички предварително, че положението не е толкова тревожно, колкото съм го описала в началото на март 2011 г., но опасността не е преминала.

И така, самоцитирам се:

Пети март, събота.

Към обяд мъглата се понадигна и реших да отида на Витоша.

Никога нямам предварителен план, а напоследък нямам и уговорки с никого.

Отивам до спирката на автобусите на Химическия факултет, а още по-често на Хладилника и се качвам на първия автобус, който дойде – 122,  64,  93, или 98. Докато автобусът пътува - било към Симеоновския лифт, било към Железница, било към Драгалевския лифт или Бояна, оглеждам за последен път планината и после импровизирам маршрут.

Най-често по по-ниските пътеки, защото горе летем много пече, а зиме много духа.

Но от вчерашната малка и много приятна разходчица няма да има само “ойларипи” и тиролски напеви.

Ползвам случая, че споделям с толкова хора тук какво  ли не – от абсолютни битовизми до размисли за историята, за да споделя публично и една страшна своя тревога.

Витоша боледува много тежко.

Най-красивите дървета на Витоша – смърчовете – преди повече от десет години започнаха да боледуват от някакъв вредител. Бръмбар-корояд, който ги изпояжда чрез паяжините, с които първоначално ги обвива.

Дърветата изсъхват и изтляват. Огромни масиви от големи масленозелени смърчове изчезнаха. Особено в резервата “Бистришко бранище”.

За това писах преди година и половина и на моя блог…

http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/10/blog-post_14.html

А след умирането на дърветата, започват свлачища и ерозия на почвата.

Към тези тревожни размисли за боледуването на Витоша прибавям и пет снимки, направени на 5 март, събота, между 15 и 16 часа на пътеката от “Бай Кръстьо” до Драгалевския манастир. Само на една от тях виждате едно идилично място.

На другите ще видите как свлачищата повалят дървета по пътеките.
Не искам да ви плаша, но в резервата “Бистришко бранище” има няколко пътеки – от Алеко до Бистрица и Симеоново, и там вече има абсолютно непроходими места.

Също така можете да видите и огромните процепи, които се появиха от тази напредваща ерозия по много от пътеките.

Цепнатините по пътеката от “Бай Кръстьо” до Драгалевски манастир вече на много места, особено на последните стотина метра от пътеката, са с ширина над един метър и дълбочина над един метър… А преди време това беше една от най-лесните пътеки за разходка с малки деца.
Огромни процепи има вече и по пътеката от Владая до “Златните мостове”.
Иглолистни дървета съхнат, пътеки се цепят.

На тази гадна епидемия по смърчовете трябваше да се противодейства навреме.
Сега може би е вече късно.

Най-застрашеното място от свлачище в момента е районът на Драгалевския манастир. Там процепите от ерозията и пороите на места вече приличат на разломи след земетресения…

Дано следващите пролетни бури и летни порои да не повлекат постройката на манастира надолу по склона.

post scriptum:

Има известно подобрение в сравнение с описаното и сниманото в началото на март 2011. Има прокопани малки каналчета и канавки с бордюрчета приблизително от средата на пътеката от "Бай Кръстю" до манастира. Пак падат изкоренени дървета по пътеката, но по-малко отпреди. От другата страна на планината, в "Бистришко бранище", на мястото на смърчовите гори започнаха да растат високи къпинови храсти и дръвчета.
Като че ли сега сипеите над тази пътека, която минава точно над манастира, изглеждат обезопасени и се отводняват по-добре при поройни дъждове, но има още много работа за вършене и за укрепването им.