Последния ден на международната Платонова конференция в Тбилиси, която се проведе в края на май, всеки от участниците получи чаша с цитат от Платонов диалог, който е най-любим или най-озадачаващ според някой друг колега.
Бях изпратила за чашата с цитат от превод на български едно място, което винаги ме е стряскало. То е от Държавникът и в него се говори за ирационалността на нашата човешка природа, за това, че тя е като корен квадратен от две.
266 b:
ΞΕ. ἡ φύσις, ἣν
τὸ γένος ἡμῶν τῶν ἀνθρώπον κέκτηται, μῶν ἄλλως πως εἰς τὴν πορείαν πέφυκεν ἢ
καθάπερ ἡ διάμετρος ἡ δυνάμει δίπους;
Чужденецът: Нима природата, присъща на
нашия човешки род, е в някакво друго отношение към движението от дългия две
стъпки диаметър на квадрата със страна корен квадратен от две?
Така го е превела Донка Марковска в четвъртия том на Диалози-те и чашата от порцелан с нейния превод на български се падна на една колега от Босна, която от години работи и живее в Щатите.
Șair yüngül,
qanadli vɘ müqɘddɘs varliqdir; o, ilhamlanmasa,
haldan ҫixmasa, aǧlini itirmɘsɘ yarada bilmɘz.
Според превода на Богдан Богданов в първия том на Диалози-те на това място се казва:
Поетът е същество леко, хвъркато и свещено, способно да твори, само ако е вдъхновено и обезумено, и само ако му е отнет разумът.
***
1 comment:
Едно невероятно съвпадение се е получило! Разумът е, че човек е рационален от ирационална позиция - лекува ли от разума поезията или опиум е за човека?
Post a Comment